15
Методи на пранаяма
Свещената сричка Ом, огънят на Прана,
върховният Аз, обкръжен от петте вида прана;
ето го владетелят на цялата вселена.
БРИХАДЙОГИ ЯДЖНАВАЛКЯ СМРИТИ IX. 10
Основното занимание на всички хора е да преследват пра-
ната, независимо дали го осъзнават или не. Човешките удо-
волствия могат да се осъществят само чрез праната. Удовол-
ствието, което изпитваме при хранене, при секс, при гледане
на филм, при тичане, каране на ски, подскачане или някаква
друга дейност на сетивните и моторните органи се дължи
само на праната. Само че тъй като не можем да си управля-
ваме праната, ние сме в състояние да си доставяме пранични
наслади само чрез външни фактори, които остават огра-
ничени и в крайна сметка ни изтощават.
Йога ни учи как да овладеем праната и да разгърнем ней-
ните дълбоки сили. Йогинът се научава да яхва вълните на
прана, тъй че да може да се наслаждава на праничното бла-
женство в своето собствено съзнание. Той може да приведе
своя ум в състояние на огромна скорост (прана), безкрайно
разширение (вяна), неограничено въздигане (удана), неизмен-
но спокойствие (самана) или ненарушима издръжливост (апа-
на). Щом научим как да владеем праната, повече не са ни
''необходими външни форми на наслада. Ние се сдобиваме с
власт над ума и сетивата. Същата тази пранична сила може да
бъде използвана за лечение на тялото и ума. Истинският
аюрведичен лекар е праничен лечител, който знае как да на-
сочва праната по своя воля за благото на пациента, както и
как да използва храна, билки и други лековити субстанции
като преносители на прана.
Според Ведите праната в човешкото тяло съответства на
Слънцето във външния свят36. Също както Слънцето се за-
върта по небето, така праната се върти из системата от ка-
нали на тялото и ума. Точно както слънцето отмерва времето
външно, така праната го контролира вътрешно. Следователно
ключът към движението на живота ни и преминаването ни
отвъд ограниченията на времето се крие в нашата способност
да контролираме праната си. По същия начин, по който
овладяването на слънчевата енергия може да преобрази
външния свят, така развитието на праничната енергия е
ключът към вътрешната трансформация.
Пранаяма е една от най-главните йогически практики,
четвъртият от осемте члена на класическата Йога. Тя е опо-
рата, върху която е изградена цялата система на Йога. Прана
пречиства и зарежда с енергия тялото и ума за висшите ме-
дитативни практики. Без нея ние сме лишени от енергията,
потребна за тяхното правилно изпълнение. В предишните
глави вече разгледахме темата за прана и нейните пет
подтипа, както и за трите жизнени екстракта на прана, теджас
и оджас. В тази глава ще изследваме конкретните практики
на пранаяма, включително за петте вида прана.
Важна забележка: Пранаяма, особено по-силно въздейст-
ващите техники, трябва да бъде изучена под наставленията
на учител. Представената тук информация не може да замени
личното ръководство.
Прана означава жизнена сила, а аяма значи разширение,
удължаване, увеличаване. Следователно пранаяма означава
„разширение на жизнената сила". Някои хора обаче опреде-
лят прана като „задържане на дъха". Макар задържането на
дъха, ако се изпълнява правилно, да е вероятно най-мощният
метод за разширяване на жизнената сила, той не е единстве-
ният. Ако се изпълнява неправилно, той може да свие жизне-
ната сила и да утежни множество болести, точно както отс-
лабването на дишането причинява световъртеж. Чрез прана-
яма се забавя и удължава дишането, така че вътрешната пра-
на или висшата жизнена сила да може да се прояви. Това
36
Майтрияни-упанишад VI. 1.
подпомага забавянето и успокояването на умствената дей-
ност, което улеснява медитацията.
Пранаяма е неразделна част от аюрведичните лечебни ме-
тоди и начини на живот. Тя е най-ефективна при лечение на
болести на дихателната, кръвоносната и нервната система,
чиято функция зависи от правилния поток на прана, но освен
това е превъзходна и за всички състояния на изтощеност,
ниска енергия, хронична умора, слаба имунна система и
възстановяване след болест. Тя е вероятно най-значимото
отделно действие, което можем да извършим за подобряване
на здравето си. Животът без пранаяма е живот без реална
прана.
Пранаяма упражнява не само белите дробове, но и всички
органи в тялото чрез вътрешното масажиращо действие на
вдишването и издишването. Това масажиращо въздействие
подобрява кръвоснабдяването на органите и разпръсва
токсините, вкарвайки дошите в храносмилателния тракт, през
който те биват излъчени навън. Тя установява един дълбок и
мощен ритъм, който не само поддържа здравето и силата ни,
но и спокойствието на ума.
Пранаяма е важен инструмент за лечение на психически и
емоционални болести. Тя е превъзходна за противодействие
на депресия, за облекчение на скръб и привързаност и за
намаляване на стреса и напрежението. Пранаяма е много по-
ефективна за въздигането на нашия дух, отколкото който и да
било стимулант или наркотик. Тя увеличава силата на то-
низиращите билкови терапии за подобряване на жизнеността,
при които се използва например жен-шен, ашвагандха или
шатавари.
Как да работим върху прана
Има много начини за работа върху прана. Правилното
хранене повишава праната на физическо равнище. Потребно
е също правилно излъчване на отпадъчните материи. Според
Аюрведа праната от храната се усвоява в дебелото черво
(особено в неговите горни две трети), което не е просто един
орган на отделянето. Апана ваю, която пребивава в този ор-
ган, е най-важната прана за физическото здраве, защото се
грижи никакви токсини да не се образуват в тялото. Слаби-
телните билки, особено комбинацията трипхала, подпомагат
правилното усвояване на прана от храната, подпомагат ста-
билизирането на праната във физическото тяло и отсичат
корена на физическата болест.
Ведите казват, че смъртните ядат храна с апана (жизне-
ната сила в долната част на коремната област), докато Бого-
вете приемат храна с прана (жизнената сила в областта на
главата)37. Под смъртните трябва да се разбират физическите
тъкани; безсмъртните са сетивата, които се подхранват пряко
чрез сетивните отверстия в главата. Докато правилното
хранене поддържа апана, за захранването на прана са пот-
ребни правилни впечатления. В това отношение са важни до-
сегът с природата, ритуалите и визуализациите, като и сен-
зорни терапии, в които са включени цветове, звукове или
аромати. При духовното ни израстване ние трябва да се
научим да поемаме повече прана, за да храним Боговете или
духовните сили в нас. Необходимо е да контролираме апана,
особено половия нагон, така че да не губим низходящата си
жизнена енергия.
Мантрите, особено единичните срички или биджа-мантри
като ОМ или ХРИМ, пораждат трептения (нада), които
насочват праничната енергия в цялостното ментално поле,
включително в подсъзнанието. Самата медитация, като съз-
дава пространство в ума, поражда прана в него. Когато умът
бъде доведен до безмълвно и възприемчиво състояние, по-
добно на разширяването на небето, нова прана се поражда в
него, която изцелява и обединява нашата съзнателност. Нав-
сякъде, където бъдат създадени пространство и покой, те би-
ват последвани от прана или енергия. Главният метод за ра-
бота върху прана и пранамая коша обаче е пранаяма, или
йогическите дихателни упражнения.
Уравновесяване на прана и апана
Апана, която се присъединява към силата на гравитацията,
се движи надолу и дава в резултат болест, остаряване,
37
Шатапатха Брахмана X. 1.4.12.
смърт и снижаване на съзнанието. Прана, която е съединена с
елементите въздух и етер, се разпръсва възходящо чрез ума и
сетивата. Това води до загуба на координация между ума и
тялото и лишаване от жизненост. Обединяването на тези две
първични прани води до укрепване на нашата енергия заедно
с пробуждане на висшите ни способности. Йогическите
практики работят за издигане на апана, за да бъде обединена
с прана, и за изтегляне на прана надолу пак със същата цел,
като обединението на прана с апана става в областта на пъпа
- праничният център в тялото.
Пранаяма и Пранагни
Пранаяма развива пранагни или агни на праната, което е
отговорно за смилането на праната в тялото. Пранагни се
развива главно чрез правилно задържане на дъха след дълбо-
ко вдишване. Вдишаният кислород е храната за пранагни;
издишваният въглероден двуокис е неговият отпадъчен про-
дукт. Също както гладуването пречиства физическото тяло,
така задържането на дъха пречиства финото тяло. Пранагни
поражда една особена форма на изпотяване, елиминираща
токсините, които блокират различните надита.
Пъпът, в който се обединяват всички видове прана, е също и
центърът на пранагни във физическото тяло, агни на праната,
което бива разпалено чрез обединяването на прана и апана.
Пъпът е най-висшата от трите долни чакри, които са
взаимосвързани. Пранагни поражда силата кундалини, която
пробужда тези чакри и се изкачва, при което носи със себе си
и прана, и апана.
Прана, теджас и оджас
За да практикуваме пранаяма правилно, първо трябва да
натрупаме оджас, жизненият екстракт на капха. Оджас е флу-
идът, който удържа прана - без него тя ще се разпръсне. Той е
проводникът, по който праничният ток може да протича.
Практикуването на пранаяма без развиването на оджас може
да причини вата заболявания, тревожност, безсъние и нес-
табилност. Без подкрепата на достатъчно оджас, пранаяма ще
изсуши нервната система.
Обратно, прана зарежда с енергия и пречиства оджас. По-
гълнатата чрез пранаяма допълнителна прана изсушава и
изпарява оджас, за да го изведе до висшите центрове в глава-
та. Ако натрупаме оджас, особено чрез сексуално въздържа-
ние, то трябва да практикуваме пранаяма, за да го преобра-
зуваме. Иначе той ще се натрупа, ще стане тежък и силата на
гравитацията ще разпръсне неговата енергия надолу.
Прана зарежда с енергия и теджас, точно както действа
вятърът на огъня. Така ние се сдобиваме с една огнена жиз-
нена енергия, смелост и безстрашие. Ако не развием праната,
тогава енергията на теджас също не може да се съхрани.
Пранаяма помага при развиването на теджас, който е изразът
на пранагни, огънят на прана. Вижте главата за прана, теджас
и оджас.
Пранаяма и петте вида прана
Макар пранаяма обикновено да е дефинирана като урав-
новесяване на прана и апана, в крайна сметка трябва да бъдат
вземани предвид всички видове прана. Вяна и самана са
свързани със задържането. Самана е първоначалният стадий
на задържането, в който въздухът се укрепва в белите
дробове и кислородът се поглъща и усвоява от белодробната
тъкан. Вяна е вторият етап на задържане, в който абсорбира-
ният кислород навлиза в кръвта и се разнася из останалата
част на тялото.
Удана и апана са свързани с издишването. Удана е първият
стадий на издишването, който създава положителната
енергия и усилия, даващи възможност за изразяване чрез сло-
во. Апана е вторият стадий на издишването, който изтласква
навън отпадният въздух и въглеродният двуокис. Чрез пра-
наяма ние можем да уравновесим и да регулираме всичките
пет вида прана.
Петте вида прана и дишането
Прана - вдишване
Самана - задържане/свиване
Вяна - задържане/разширяване
Удана - издишване/изразяване
Апана - издишване/излъчване
Пранаяма и дошите
Пранаяма лекува всичките доши. Правилната практика на
пранаяма нормализира вата, главната доша и изражението на
прана. Пранаяма е една от основните практики за намаляване
на капха, която има наклонност към застой и отделяне на
слуз. Тя помага да се намали капха както в главата, така и в
белите дробове. Освен това специални охлаждащи пранаями
противодействат на питта и отстраняват горещината.
Използването на прана за изцеление е важен аспект от
Аюрведа, който никога не трябва да бъде подценяван при
лечението.
Вдишването, подобно на поглъщането на храната, е свър-
зано с капха и има градивен ефект. Задържането, подобно на
храносмилането, се отнася до питта и има преобразуващ
ефект. Издишването, подобно на отделянето, е свързано с
вата и има намаляващ или изтощаващ ефект.
Ние трябва да имаме предвид и коя ноздра - дясната или
лявата - доминира при дишането, което също въздейства вър-
ху дошите. Дишането през дясната ноздра зарежда с енергия
пингала, или слънчевото нади, и повишава питта и огъня.
Дишането през лявата ноздра зарежда с енергия ида, или лун-
ното нади, и повишава капха и водата. Уравновесеното ди-
шане през лявата и дясната ноздра подпомага вата.
Капха се увеличава при дишане през устата, което има
охлаждаща природа. Обаче дишането през устата повишава
главно водната капха, или слузта. По тази причина то обик-
новено не се препоръчва, макар да се прилага при някои спе-
циални йогически пранаями. Дишането през устата може да
удържа прана в централния канал или сушумна, или в Сарас-
вати нади, каналите на устата и гърлото, и да работи върху
удана ваю, подпомагайки възходящото движение на прана.
Тонизиране и намаляване в пранаяма
Лечебните стратегии на аюрведа се изразяват или в то-
низиране и увеличаване, наречено бримхана, или в намалява-
не и пречистване, наречено лангхана. Тонизиращите терапии
увеличават силата и теглото на тялото и противодействат на
омаломощаващите и похабяващи енергията болести. Нама-
ляващите терапии намаляват телесното тегло и отстраняват
токсините, като противодействат на високата температура и
на токсините.
Задържането след дълбоко вдишване повишава бримхана,
или тонизиращият ефект на пранаяма. То е полезно за
успокояване на вата и формиране на оджас. Има стабилизи-
ращ и заземяващ ефект, като засилва и тялото, и ума.
Задържането след издишване повишава лангхана, или на-
маляващият ефект на пранаяма. То е добро за намаляване на
капха и за повишаване на прана и очиства от токсините.
Също така увеличава етеричната или подобна на пространс-
тво природа на ума, подпомага медитацията, но може да
утежни вата, ако дъхът се задържа прекалено дълго.
Типове пранаяма
За да практикувате пранаяма, седнете в някоя удобна поза,
от рода на падмасана (лотос), сиддхасана или сукхасана, или
се разположете удобно в Кресло. Трябва да сте обърнати с
лице или на север, или на изток. Стаята трябва да бъде добре
проветрена, но без да бъде пряко изложена на действието на
вятъра или на промени в температурата. Най-доброто време
за практикуване на пранаяма е двучасовият период преди из-
грев слънце. Добри са също изгревът и залезът на слънцето,
както и времето непосредствено преди лягане за сън (само за
лека практика).
Естествено дишане и со'хам пранаяма
Можем да започнем пранаяма с просто естествено дишане.
Оставете дишането си да става по-дълбоко по естествен
начин и без усилия. Повтаряйте си наум мантрата Co при
вдишване и Хам при издишване, което означава „Това (съз-
нателният дух) съм Аз". Когато се почувствате удобно в тази
практика, тогава може да пристъпите към опити за управле-
ние на дишането. Со'хам пранаяма трябва да бъде изпълня-
вана с удджайи, дишането с издаване на звук от задната част
на гърлото.
Удджайи пранаяма
Повечето форми на пранаяма се правят с дишане тип уд-
джайи. Това е дълбоко дишане, при което се чува един изда-
ван от задната част на гърлото звук. Удджайи има загряващ
ефект. Този тип дишане намалява капха и вата и подобрява
агни, като стимулира прана в главата, гърлото и сърцето. То
обаче не трябва да бъде практикувано при алтернативното
дишане, което трябва да се съсредоточи върху дишането през
ноздрите.
Алтернативно дишане
през ноздрите: уравновесяване на прана и апана
Прана и апана са свързани с дясната и лявата ноздра и
техните канали - ида и пингала. Те могат да бъдат уравнове-
сени чрез балансиране на потока през двете ноздри.
Алтернативното дишане се състои в редуващо се блоки-
ране на ноздрите по време на практиката. Първо разгънете
дясната си длан. Свийте надолу показалеца и средния пръст.
Изпънете другите три пръста. Поставете ги върху носа, като
палеца е отдясно, а другите два пръста - отляво. Използвайте
ги за затваряне на ноздрите. В първата форма - слънчево
дишане, вдишвайте през дясната или слънчевата ноздра и
издишвайте през лявата или лунната. Постепенно увеличете
периода на задържане, докато избие пот. При лунното диша-
не се вдишва през лявата ноздра и се издишва през дясната.
Това се прави за намаляване на телесната температура и за
охлаждане.
Алтернативното дишане е най-важната дихателна техника,
използвана в Аюрведа. Ида и пингала доставят основната
енергия на тялото и неговите органи в дясната и лявата
страна. В дясната страна на туловището се намират основ-
ните органи, отговорни за храносмилането, черният дроб,
жлъчният мехур и десният бъбрек, включително една второс-
тепенна слънчева чакра в областта на черния дроб. Дясната
страна на тялото - заедно с дясното око, ухо, ноздра, ръка и
ходило - предават една подобна загряваща енергия, която
осигурява острота на възприятието и изкусност в делата.
Органите, отговорни за снабдяването с питателни вещес-
тва, сърцето и стомахът, както и левият бъбрек, са разполо-
жени в лявата страна на туловището, включително една вто-
ростепенна лунна чакра в областта на стомаха. Лявото око,
ухо, ноздра, ръка и ходило предават една подобна охлаждаща
енергия, която дава емоционална чувствителност, способност
за усвояване на храната и спокойствие.
Нашето дишане е предимно през едната ноздра за извес-
тен период, след което се сменя и така се редува през различ-
ни часове на деня. Дишането през дясната ноздра, което има
загряващ ефект, преобладава, когато наоколо е хладно или
след хранене, когато тялото трябва да генерира топлина за
смилане на храната. Когато и външната среда, и тялото са
горещи, дишането протича главно през лявата ноздра, което
има охлаждащ ефект, както и когато ние си почиваме или
спим. Затова пациенти, страдащи от т. нар. студени болести,
като затлъстяване, отоци, мускулна скованост и парализа,
трябва да наблегнат на дишането през дясната ноздра.
От друга страна, пациенти, които страдат от горещи бо-
лести, като висока температура и треска, от омаломощаващи
болести или от парализа, придружена със загуба на телесно
тегло, трябва да наблегнат на дишането през лявата ноздра.
То е полезно и при хиперактивност на ума, включително без-
съние, безпокойство и нервна възбудимост. Дишането през
дясната ноздра лекува хипоактивни състояния на ума, вклю-
чително сънливост, притъпеност на сетивата и умора.
Друг метод, използван при аюрведичното лечение, е да се
запуши напълно едната ноздра с памучен тампон. В началото
го правете само по няколко минути. Бавно повишавайте
времето в течение на седмици, докато стигнете до един-два
часа. Алтернативното дишане обаче е за предпочитане, ако
ви е по силите.
Алтернативното дишане има допълнително предимство,
тъй като чрез него по-лесно се контролира дъхът и той се
удължава или скъсява. Ноздрата може да бъде използвана
като сламка, през която бавно да се всмуква въздух, когато
понякога нормалното дишане през носа или устата не е въз-
можно. За придобиване на контрол върху дъха и за пречист-
ване на каналите няма по-добър метод от алтернативното
дишане.
Алтернативното дишане концентрира дъха в самите ноздри,
упражнявайки техните мускули и повишавайки поглъщането
и усвояването на прана в главата. Удджайи дишането, от
друга страна, изтегля дъха от задната страна на синусите,
докато дишането през устата изтегля дъха от гърлото.
Петте пранични дишания
Ето няколко прости упражнения за развитие на петте вида
прана. Всеки може да ги прави. Чрез тяхното изпълнение
всички видове прана ще бъдат в равновесие.
1. Работа с прана,
или зареждащият с енергия дъх
Праничният дъх е дъхът в главата. Той зарежда с енергия
чрез дълбоко вдишване, изтегляне на енергията отгоре във
висшите центрове на главата и мозъка, съсредоточени в тре-
тото око.
Увеличаване на праничния дъх: направете серия от дъл-
боки вдишвания, като изтегляте енергията от небето и прос-
транството около вас и я въвеждате през главата и сетивата в
третото око. Задръжте енергията там по време на задържа-
нето на дишането като кълбо светлина и издишайте през тре-
тото око, като разпрострете енергията през всички сетива.
Можете да прави това с алтернативно дишане, като се съсре-
доточавате върху едната страна на главата за известно време.
Визуализирайте как праната навлиза не само през нозд-
рите, но и през очите, ушите и ума, като отваря и пречиства
каналите и ободрява мозъка и ума. Опитайте се да установите
контакт с праната, която действа в областта на главата.
Научете се да виждате нейните просветващи серии от елект-
рически искри, поддържащи ума винаги мислещ и сетивата
винаги подвижни. По-конкретно, визуализирайте праната ка-
то едно въртящо се златно колело с различни спици, въртящо
се в областта на главата, възпламеняващо мълниеобразните
токове, които се появяват през сетивните отверстия на гла-
вата и устата.
Праничното дишане е полезно при лечението на всички
болести на ума, сетивата, главата, мозъка и нервната система.
То е особено добро за синусови алергии, настинки и гла-
воболия. Помага при нервно изтощение и мозъчна умора.
Осигурява своего рода пранична баня за мозъка, като го
освежава и ободрява за по-продуктивна умствена дейност.
2. Работа с удана, или възходящият дъх
Дъхът удана е дъхът в устата. Той е свързан с мисълта,
звука или мантрата и възходящото движение на волята.
Увеличаване на удана дъха: Поемете дълбоко дъх през ус-
тата и изтеглете енергията в гърлената чакра, като я удържате
там по време на задържането на дъха. При издишване високо
рецитирайте ОМ. Почувствайте как енергията ви нараства и
се разширява като светлинно кълбо от звука ОМ в устата, за
да обхване целия хоризонт и цялата вселена. Почувствайте
гърлото като центърът на космическия звук, реч и вибрация.
Визуализирайте удана като лотос с наситено син цвят или
подобен на лотос стълб в областта на гърлото и шията, като
задържате енергията нагоре и й осигурявате възможност да
се изкачва.
Дъхът удана лекува всички болести в областта на гърлото
и гласните струни. Той предпазва от гърлобол, подобрява
гласа, дава жизненост и ни дарява с повече сила. Помага на
всеки, който се нуждае от по-голяма сила на артикулация и
самоизразяване.
3. Работа с вяна, или разширяващият се дъх
Дъхът вяна е дъхът в сърцето, който пронизва цялото тяло
и се разширява навън. Дишането вяна цели отварянето на
областта на белите дробове и сърцето и разширяване от тук
към останалата част на тялото, външния свят и целия живот.
Увеличаване на вяна дъха: Поемете дълбоко въздух, за
предпочитане в стоеж, разтворете ръце колкото е възможно
по-широко и изпълнете сърцето и белия си дроб с енергия.
Дръжте ръцете разтворени настрани по време на задържането
на дъха, като визуализирате как вашата енергия се разп-
ростира от сърцето през кръвния поток из цялото тяло и
крайниците, както и навън през ръцете и ходилата във
външната среда, като запълва цялото пространство до
хоризонта. Приберете ръцете си при издишването, като
върнете цялата енергия към нейния източник в сърцето.
Почувствайте сърцето си като жизненият център на цялото
мироздание. Визуализирайте вяна като въртящо се оранжево
колело, разгъващо се като спирала навън, докато се превърта
в различни лъчи.
Дъхът вяна лекува всички болести на кръвоносната и мус-
кулно-скелетната система. Той е добър за белодробни
проблеми, сърдечни болести, артрит, астма и стрес. Помага
на тези, които се нуждаят от повече енергия и координация за
физически упражнения и движения.
4. Работа със самана, или концентриращият дъх
Дъхът самана е дъхът в пъпа или корема. Дишането от
типа самана цели концентриране и балансиране на нашата
енергия.
Увеличаване на дъха самана: Визуализирайте енергията от
цялата вселена и множеството нейни галактики, звезди и
планети, навлизаща спираловидно във вашето тяло от далеч-
ния хоризонт. Дишайте дълбоко, като пренасяте дъха надолу
до пъпа при вдишване, подхранвайки храносмилателния
огън. Дръжте здраво дъха в пъпа по време на задържането,
като по този начин дадете възможност на храносмилателния
огън да лумне. При издишване нека дъхът се разпростре
навън от пъпа, захранвайки всички тъкани на тялото ви и
всички слоеве на ума и сърцето. Визуализирайте самана като
спирала от многоцветна енергия, въртяща се в пъпа и
ставаща все по-малка, концентрирана и блестяща, даваща по-
голяма стабилност и концентрираност.
Дъхът самана лекува всички болести на храносмилател-
ната система, черния дроб, жлъчния мехур, стомаха и тънко-
то черво. Той е особено добър за слаб апетит, лошо усвояване
на хранителните вещества и при язви. Помага за поддържане
на хомеостазата, балансира обмяната на веществата и има
уравновесяващ ефект върху тялото и ума.
5. Работа с апана, или низходящият дъх
Дъхът апана е дъхът в кореновата чакра, която ни свързва
със земята и ни стабилизира.
Увеличаване на апана дъха: Вдишайте дълбоко, изтеглете
енергията си надолу до основата на гръбнака, усещайки
тялото си като голяма и стабилна планина. Дръжте енергията
там при задържането на дъха. При издишване заземете
енергията си надолу през ходилата в земята, като оставите
всички физически или ментални токсини да изтекат в земята.
Представяйте си апана като обърнат тъмносин триъгълник в
долната част на коремната област, от която енергията се
движи надолу като проблясващи искри и се заземява в цен-
търа на земята под него, където обитава един особен огън на
силата и неподатливостта.
Дъхът апана лекува всички болести на половата, уринар-
ната и отделителната система. Той е добър при запек, диария,
менструални проблеми и сексуална немощ. Засилва имунната
система, поддържа оджас и помага за предпазване от
болести.
6. Работа с всичките пет вида прана
Направете упражненията за петте вида прана поред - около
десет дишания за всеки вид прана. След това повторете целия
цикъл в обратна последователност - от апана към прана.
Форми на нади пранаяма
Ние можем да насочим дъха си през всяко от четиринаде-
сетте надита, не само през сушумна, ида или пингала. За пре-
чистване на сетивата можем да насочим дъха през всяко едно
от сетивните надита. Можем да практикуваме пранично
дишане, като се съсредоточим върху някое от надитата в гла-
вата. За да бъде ефикасно подобно насочване на праната оба-
че, то трябва да бъде правено с възприемчив ум, открит за
космическата прана, не чрез чисто лично усилие.
Човек може да насочи енергията си конкретно чрез из-
ползване на дишането през дясната ноздра за десните надита
и дишането през лявата ноздра за левите надита. Например
вдишайте през дясната ноздра, визуализирайте енергия,
влизаща в дясното око и неговото пуша нади. Издишайте
през лявата ноздра, визуализирайте енергия, излизаща от
лявото око и неговото гандхари нади. Това пречиства очите и
е добро за всички очни болести.
По същия начин вдишайте през дясната ноздра и си пред-
ставете навлизащата енергия в дясното ухо и неговото паяс-
вини нади. Издишайте през лявата ноздра, визуализирайте
излизащата енергия през лявото ухо и неговото шанкхини
нади. Това пречиства ушите и е добро за всички ушни болес-
ти.
Човек може да практикува вяна дишане по същия начин.
Вдишайте дълбоко през дясната ноздра и изпълнете сърцето
и белите си дробове с енергията, привлечена от дясната пред-
китка и десния крак и яшасвати нади. Издишайте през лявата
ноздра и насочете енергията навън през лявата ръка и крак до
лявата предкитка и табана на лявото ходило, хастиджихва
нади.
За централните надита можем да дишаме през двете ноз-
дри. За Сарасвати нади може да се прави удана дишане чрез
пренасяне на енергията надолу от върха на езика към гърле-
ната чакра при вдишване и от гърлената чакра към върха на
езика при издишване. По същия начин може да се практикува
вяна дишане чрез варуна, или сърдечното нади. Изтеглете
енергията от цялата кожа обратно в сърцето при вдишване и
отново я разпрострете навън при издишване.
Може да се практикува самана дишане със съсредоточа-
ване върху вишводхара нади, което снабдява всички органи
на храносмилателната система. При вдишване изтеглете
енергията от храносмилателните органи в пъпа и обратно
навън по време на издишване. Може да се практикува
апанично дишане със съсредоточаване или върху куху, или
върху аламбуша, за да се пречистят или пикочно-половите,
или отделителните органи. Отново изтеглете енергията навън
през канала по време на вдишване и навън през канала по
време на издишване.
Сушумна дишане
Сушумна дишането се извършва, когато прана пребивава в
сушумна, или централният канал. Макар да е много трудно за
изпълнение, ние можем да го симулираме, за да бъдем в
състояние постепенно да го задействаме. Сушумна дишането
се прави предимно чрез удана, която позволява на нашата
енергия да се изкачва нагоре през чакрите. Уданичното ди-
шане е свързано също с дъха в гръбнака, който се движи на-
горе-надолу. Гръбначното дишане помага за овладяване на
сушумна дишането.
Увеличаване на гръбначния дъх: Направете серия дълбоки
дишания, като си представяте как прана се движи нагоре при
вдишване, с охлаждаща енергия, и надолу по гръбнака при
издишване, със загряваща енергия. Използвайте мантрата СО
по време на вдишване и ХАМ при издишване. Изтеглете
постепенно дъха нагоре през различните пранични центрове -
от този на апана в основата на гръбнака до този на прана в
третото око. Увеличаването на гръбначния дъх е ключът към
пробуждането на кундалини. Друг метод е да се изтегли
прана нагоре по гръбнака чрез удана по време на вдишване и
да се разпростре навън над главата при издишването.
Самадхи дишане
Самадхи дишането е много фино и възниква, когато прана
и апана са уравновесени. Обикновеното дишане бива по-
тиснато и една вътрешна сила на спокойна прана поддържа и
тялото, и ума. В самадхи дишането вдишването и издишва-
нето стават почти недоловими. То се извършва главно чрез
самана ваю, което функционира в областта на сърцето и в
ума. Самана дишането поддържа обмяната на веществата и
хомеостазата на всички равнища, включително на клетъчно.
Самана дава възможност за изпадане в зимен сън, като по-
тиска телесните функции, докато същевременно поддържа
живота. Тя има подобно действие в самадхи.
Метод на самадхи дишането: След период на продължи-
телно дълбоко дишане, щом дъхът стане пълен, починете в
състоянието на успокоеност на дъха, при което повече не е
необходимо да се диша. Поместете съзнанието си в сърцето,
в сърцевината или в центъра на вашето същество и оставете
всички енергии да се завърнат в него като техен източник.
Нека дъхът тече недоловимо като нежни вълни по морската
шир. Наслаждавайте се на покоя на ума, който върви заедно с
умиротворения дъх. Не възпрепятствайте обаче естествения
поток на дъха. Ако е необходимо вдишване или издишване,
оставете ги да си станат без напрежение или
възпрепятстване.
Самадхи дишането е кулминацията на йогическата
практика и дава познание за Аза и върховния мир на Брах-
ман.
Загряващи форми на пранаяма
Капалабхати
Това е също една от процедурите за очистване на носните
проходи в главата. Значението на думата е „това, което кара
главата да сияе". Първо издишайте силно, малко по-дълбоко,
отколкото при обичайното дишане. Същевременно стегнете
внезапно предните коремни мускули с малко усилие. След
това издишайте като просто отпуснете коремните мускули.
При тази процедура няма задържане на дъха. Начинаещият
трябва да започне с единадесет продухвания на цикъл. Всяко
издишване стимулира центъра на коремната област и активи-
зира прана. Капалабхати подобрява също храносмилането и
повишава агни.
Бхастрика
Седнете в удобна поза. Затворете лявата ноздра, както при
дишането през дясната ноздра. Поставете лявата ръка върху
лявото коляно. Вдишвайте и издишвайте през дясната ноздра,
без да спирате, дишайки дълбоко и силно най-малко десет
пъти. Вдишайте и задръжте дъха колкото е възможно по-
дълго, след това издишайте през лявата ноздра, като държите
дясната ноздра запушена. Във втория цикъл затворете
дясната ноздра и дишайте дълбоко и силно през лявата
ноздра най-малко десет пъти.
Бхастрика е твърде загряваща форма на пранаяма. Тя из-
чиства капха от главата и гръдния кош и повишава агни и
прана. Противодейства на кашлицата и слузта и помага за
намаляване на телесното тегло и тлъстините. Подпомага съ-
буждането на кундалини. Тъй като е силова практика, тя
трябва да бъде правена предпазливо, особено от хора със
слаба конституция, като се внимава да не утежни питта.
Охлаждащи форми на пранаяма
Шитали
Седнете в удобна поза. Изплезете езика и го свийте като
дълга тясна тръбичка, подобна на клюна на гарван. Стеснете
още повече прохода чрез притискане на устните около езика.
Вдишайте бавно през езика, като всмукване на вода. Ще усе-
тите ясно доловимо охлаждане. Напълнете стомаха с въздух
и задръжте дъха, докато ви е удобно. След това издишайте
през ноздрите.
Шитали означава „охлаждащ" и действа по-ефективно
против горещи болести, отколкото дишането през лявата
ноздра. То противодейства на жаждата и формира
хранителния химус. Използва се дори при висока
температура и е превъзходна практика за лятото. Добро е при
високо кръвно налягане и хиперацидност. Подходящо е
предимно за хора от питта типа.
Ситкари
Повторете същата процедура както при шитали. Обаче
докато вдишвате произведете съскащ звук. Не задържайте
дъха си, но издишайте незабавно през ноздрите. Полезните
ефекти на това упражнение са подобни на тези на шитали. То
изчиства топлината от главата и охлажда емоциите.
Забележки за практиката на пранаяма
Начинаещият трябва да практикува пранаяма с равно съ-
отношение между вдишване, задържане и издишване, като
остави дъха да се удължава по естествен начин. Накрая из-
дишването може да стане двойно по-дълго от вдишването.
След като придобие опит, може да се практикува в следното
съотношение: едно - вдишване, вътрешно задържане - две,
издишване - две и външно задържане - две. Изисква се из-
вестна практика, за да може това да бъде постигнато и неща-
та никога не трябва да бъдат насилвани.
Идеалното съотношение е вдишване - едно, вътрешно за-
държане - четири, издишване - две и външно задържане
-четири (1:4:2:4), но само напреднали последователи могат да
го правят и се изисква развиване на по-голяма вътрешна сила.
В пранаяма не трябва да има напрежение за постигане на
резултати, а естествено развитие без напъване и напрягане.
Пранаяма и дошите
Вата: Практикувайте предимно дишане през дясната ноз-
дра сутрин за десет-петнадесет минути, за да стимулирате
енергията. Вечер правете дишане през лявата ноздра, за да
успокоите ума и да облекчите съня. Бхастрика може да бъде
от полза, когато е студено, но не трябва да се прави преко-
мерно. Практикуването й трябва да бъде спряно, ако се появи
световъртеж или дезориентация. Ватите трябва да правят
дишанията за петте вида прана, като се съсредоточат върху
апаничното дишане, за да се стабилизират.
Питта: Наблегнете на охлаждащата пранаяма. Правете
лунно дишане (през лявата ноздра), особено вечер и когато се
чувствате разгорещен или раздразнен. Правете шитали вдиш-
ване и ситкари издишване, ако е потребно силно охлаждащо
действие, особено при загряване в главата или свръхразгоре-
щени емоции. Хората от питта типа трябва да правят диша-
нията за петте вида прана, особено вяна дишането за разши-
ряване на енергията и освобождаване от топлината.
Капха: Слънчево дишане (през дясната ноздра), което на-
малява излишната капха в тялото, е най-добро за капхите,
особено сутрин, когато е необходимо да се намали капха.
Бхастрика и капалабхати са превъзходни, особено при
настинки, задръствания, летаргия или депресия. Капха
типовете трябва да правят дишанията за петте вида прана,
особено праничното дишане за изчистване на капха от
главата и вяна дишане за изчистването й от белите дробове.
Пранаяма и пътищата на Йога
Всички пътища на Йога се основават на прана. Бхакти-
йога или йога на преданоотдадеността води до пранични пре-
образувания чрез обединяването ни с божествената прана на
любовта. Карма-йога или служенето се основава на съединя-
ване с божествената Воля, която ни дава повече прана, не
само за външни дела, но и за вътрешно развитие.
Класическата Йога или раджа-йога се основава върху кон-
трола над менталните дейности (читта-вриттис). Трептенето
на ума (читта-спанда) следва трептенето на прана (прана-
спанда). Затова пранаяма помага за контролиране на ума.
Самата хатха-йога се занимава главно с прана и асаните са
израз на прана. Дори джнана-йога или йога на знанието за-
виси от наличието на силна воля и концентрация. Без добре
развита удана ваю, тя не може да бъде успешна. В Йога на
знанието трябва да бъде създадена прана на изследването,
което означава да изучаваме нашата истинска природа не
просто ментално, но във всичките ни всекидневни дейности.
Това изисква изследването да става чрез прана, а не просто
чрез външния ум.
Ведите казват, че ние всички сме под контрола на прана.
Праната е слънцето, което дава живот и светлина на всички и
обитава в сърцето като Азът на всички същества. Ние трябва
да се открием за нея и да приветстваме тази велика сила на
прана, въвеждайки я в нашия живот и дейност. Тя е енергия-
та, чрез която се осъществява всичко в Йога.
16
Пратяхара
ЗАБРАВЕНИЯТ СТАДИЙ НА ЙОГА
Пратяхара сама по себе си е наричана Йога,
тъй като тя е най-важният член
в Йогическата садхана.
СВАМИ ШИВАНАНДА
Йога е необятна система от духовни практики за вътрешен
растеж. Класическата система на Йога осъществява тази цел
при преминаване през осем стадия, наричани членове, всеки
със свое място и функции. Вероятно най-малко познатият
сред тях е пратяхара. Колцина са онези, дори учители по
Йога, които могат да определят пратяхара? Участвали ли сте
някога в занимания по пратяхара? Виждали ли сте книга по
пратяхара? Можете ли да посочите няколко важни техники от
пратяхара? Правите ли пратяхара като част от вашата
йогическа практика? Докато не разберем пратяхара, ще си
останем лишени от един неразделен аспект на Йога, без кой-
то системата не може да работи.
Като петият от осемте члена, пратяхара заема централно
място. Някои йоги я нареждат сред външните аспекти на Йо-
га, други - сред вътрешните. И двете класификации са пра-
вилни, защото пратяхара заема ключово място между външ-
ните и вътрешните аспекти на Йога - тя ни показва как да се
придвижим от едните към другите.
Не е възможно да се премине от асани направо към ме-
дитация. Това изисква скачане от тялото към ума, като заб-
равим какво има между тях. За да извършим този преход,
дишането и сетивата, които свързват тялото и ума, трябва да
бъдат поставени под контрол и правилно развити. Ето къде се
появяват пранаяма и пратяхара. С пранаяма ние контро-
лираме нашите жизнени енергии и импулси, а с пратяхара
овладяваме неуправляемите си сетива - двете предпоставки
за успешна медитация.
Какво е пратяхара?
Терминът пратяхара се състои от две санскритски думи,
прати и ахара. Ахара означава „храна" или „нещо, което
приемаме в себе си отвън". Прати е представка, която
означава „против, срещу" или „намаляване, изчезване".
Пратяхара означава буквално „контрол над ахара" или
„придобиване на господство над външните влияния". Тя се
сравнява с отдръпването на крайниците на костенурката в
черупката й - костенурковата черупка е умът, а сетивата са
крайниците. Терминът обикновено е превеждан като
„оттегляне от сетивата", но съдържа в себе си много повече
значения.
Според йогическата теория има три равнища на ахара,
или храна. Първото е физическата храна, която доставя петте
елемента, необходими за хранене на тялото. Второто са
впечатленията, които носят фини субстанции, необходими за
хранене на ума - усещанията за звук, допир, цвят, вкус и ми-
рис. Третото равнище на ахара са нашите връзки, хората, ко-
ито сме скътали в сърцата си - те хранят душата и ни влияят с
гуните на саттва, раджас и тамас.
Пратяхара е двустранна. Тя се състои в оттегляне от пог-
решната храна, погрешните впечатления и погрешните връз-
ки, като същевременно се откриваме за правилната храна,
правилните впечатления и правилните връзки. Ние не можем
да контролираме нашите ментални впечатления без правилно
хранене и правилни взаимоотношения, но първостепенната
значимост на пратяхара се крие в управлението на сетивните
впечатления, което освобождава ума ни, за да се насочи
навътре.
Чрез оттегляне на нашето съзнание от негативните впе-
чатления пратяхара укрепва имунитета на ума. Също както
здравото тяло може да противостои на токсини и микроби,
така здравият ум може да отблъсне негативните сетивни
вли-
яния около себе си. Ако лесно се разстройвате от шума и бър-
котията в средата около вас, практикувайте пратяхара. Без
нея вие не ще бъдете в състояние да медитирате.
Има четири главни форми на пратяхара: индрия-пратя-
хара - контрол над сетивата; прана-пратяхара - контрол над
прана; карма-пратяхара - контрол над действието; мано-пра-
тяхара - оттегляне на ума от сетивата. Всяка форма си има
свои особени методи.
1. Контрол
над сетивата (Индрия-пратяхара)
Индрия-пратяхара, или контрол над сетивата, е най-важ-
ната форма на пратяхара, макар че едва ли ще ни бъде при-
ятно да го чуем предвид нашата култура, в която господстват
масмедиите. Мнозина от нас страдат от претоварване на се-
тивата, резултат от непрестанното информационно бомбар-
диране от телевизия, радио, компютри, вестници, списания,
книги - каквото си поискаш. Нашето комерсиално общество
функционира посредством стимулиране на интереса ни чрез
сетивата. Постоянно се сблъскваме с ярки цветове, гръмки
звуци и драматични сензации. Ние сме израснали с всякакви
видове угаждане на сетивата - това е основната форма на
забавление в нашето общество.
Проблемът е, че сетивата, като едно необучено дете, имат
своя собствена воля, която е предимно инстинктивна по на-
тура. Те казват на ума какво да прави. Ако не ги дисциплини-
раме, те ни завладяват с техните безбройни искания. Ние така
сме привикнали към тази сетивна активност, че не знаем как
да поддържаме умовете си спокойни; станали сме заложници
на света на сетивата и неговите изкушения и съблазни.
Тичаме след това, което е привлекателно за сетивата и забра-
вяме за висшите цели на живота. По тази причина за съвре-
менните хора пратяхара е вероятно най-важният стадий на
Йога.
Старата поговорка „духът иска, но плътта е слаба", се от-
нася за тези от нас, които не са се научили как правилно да
контролират сетивата си. Индрия-пратяхара ни дава инстру-
ментите за усилване на духа и за намаляване на неговата
зависимост от тялото. Такъв контрол не е потисничество (ко-
ето може да предизвика евентуален бунт), а правилна коор-
динация и мотивация.
Правилно поемане на впечатления
Пратяхара се съсредоточава върху правилното поемане на
впечатления. Повечето от нас внимават каква храна ядат и в
каква компания се движат, но може би не използват същото
различаване относно впечатленията, които приемат от
сетивата. Ние приемаме впечатления чрез масмедиите, които
никога не бихме допуснали в нашия личен живот. Оставяме
хора да влизат в домовете ни чрез телевизията и филмите,
които никога не бихме пуснали в дома си в реалния живот!
Какъв вид впечатления поемаме всеки ден? Можем ли да
очакваме, че те няма да окажат влияние върху нас? Силните
сензации затъпяват ума, а затъпелият ум ни кара да действа-
ме по начини, които са безчувствени, нехайни или дори на-
силнически.
Според Аюрведа сетивните впечатления са основната хра-
на за ума. фонът на менталното ни поле се състои от нашите
преобладаващи сетивни впечатления. Виждаме го, когато на-
шият ум се връща към впечатленията от последната чута пе-
сен или последния гледан филм. Точно както долнопробната
храна прави тялото токсично, долнопробните впечатления
правят ума ни токсичен. Долнопробната храна изисква много
сол, захар или подправки, които да я направят апетитна, за-
щото тя е предимно мъртва храна; по същия начин долноп-
робните впечатления изискват мощни драматични впечат-
ления - секс и насилие, - за да ни накарат да ги усетим като
реални, защото в действителност те са просто цветове, про-
жектирани върху екран.
Ние не можем да пренебрегнем ролята, която играят се-
тивните впечатления във формирането ни като личности, за-
щото те градят нашето подсъзнание и укрепват латентните
наклонности в него. Опитът да медитираме, без да контро-
лираме нашите впечатления, изправя подсъзнанието ни сре-
щу нас и пречи на развитието на вътрешен покой и просвет-
леност.
Оттегляне на сетивата
За щастие ние не сме безпомощни пред масирания
обстрел със сетивни впечатления. Пратяхара ни дава много
инструменти, с които да се справим с тях. Може би най-
простият начин да контролираме нашите впечатления е
просто да прекъснем техния приток, да прекараме известно
време без всякаква входяща сетивна информация. Също
както тялото извлича полза от въздържане от храна, така
умът се повлиява благотворно от въздържането от
впечатления. Това може да се направи просто като седнем да
медитираме със затворени очи или идем на почивка на място,
където ще бъдем избавени от обичайното сетивно
бомбардиране, примерно в планинска вила. Също така едно
„медийно гладуване", въздържане от телевизия, радио и т. н.,
може да бъде добра практика за пречистване и подмладяване
на ума.
Йони мудра е една от най-важните техники на пратяхара
за затваряне на сетивата. Тя се състои в блокиране на сетив-
ните отверстия с пръстите на ръцете - очите, ушите, ноздрите
и устата - и оставяне на вниманието и енергията да се движат
вътре в нас. Тя се прави за кратки периоди, когато нашата
прана е наситена с енергия, например непосредствено след
практикуване на пранаяма. (Естествено че трябва да
избягваме затварянето на носа и устата до степен, в която да
изпитаме глад за кислород.)
Друг метод на оттегляне на сетивата е да държим сетив-
ните си органи открити, но да оттеглим вниманието си от тях.
В този случай ние преставаме да приемаме впечатления, без
реално да изключваме сетивните си органи. Най-обичайният
метод, шамбхави мудра, се състои в това да седнем с
отворени очи, докато насочваме вниманието си навътре
-техника, използвана и в няколко будистки системи за меди-
тиране. Това пренасочване на сетивата навътре може да бъде
направено и с другите сетива, особено със слуха. То ни
помага да контролираме ума си, дори когато сетивата функ-
ционират в нормалния ход на деня.
Фокусиране върху еднообразни впечатления
Друг начин да изчистим ума си и да контролираме сети-
вата си е да насочим вниманието си върху източник на едно-
образни впечатления, като например да гледаме океана или
синьото небе. Също както храносмилателната система дава
късо съединение от нередовни навици на хранене и противо-
положни качества на приеманата храна, така нашата спо-
собност да смиламе впечатления може да бъде разстроена от
разтърсващи или прекомерни впечатления. И също както по-
добряването на храносмилането ни може да изисква подла-
гане на монодиета, например аюрведичният режим на ориз и
мунг-дал (кичари), така нашето ментално храносмилане може
да налага диета с естествени, но еднородни впечатления. Тази
техника често е полезна след период на въздържане от
впечатления.
Създаване на положителни впечатления
Друг метод за контролиране на сетивата е да създаваме
положителни, естествени впечатления. Има много начини да
го сторим: да медитираме върху части от природата като дър-
вета, цветя или скали, да посещаваме храмове или други мес-
та на поклонение, които са хранилища на положителни впе-
чатления и мисли. Положителните впечатления могат да бъ-
дат създавани и чрез използване на кадилни пръчици, цветя,
кандила с гхи, олтари, статуи и други предмети на религиоз-
ното поклонение.
Създаване на вътрешни впечатления
Друга техника за оттегляне на сетивата е да се съсредото-
чи ума върху вътрешни впечатления, като по този начин се
отстрани вниманието от външните впечатления. Ние сме в
състояние да си създадем собствени вътрешни впечатления
чрез въображението си или можем да влезем в контакт с фи-
ните сетива, които се задействат, когато физическите сетива
са успокоени.
Визуализацията е най-простото средство за създаване на
вътрешни впечатления. Всъщност повечето йогически меди-
тативни практики започват с някакъв вид визуализация, от
рода на „виждането"на божество, на гуру или на красива при-
родна среда. По-разгърнатите визуализации включват въоб-
разяване на божества и техните светове, или ментално из-
пълняване на ритуали, например предлагане на въображаеми
цветя или скъпоценности на въобразени божества. Худож-
никът, погълнат в един вътрешен пейзаж, или музикантът,
който композира музика, също изпълняват вътрешни визуа-
лизации. Всичко това са форми на пратяхара, защото те из-
чистват менталното поле от външни впечатления и създават
положителни вътрешни впечатления, които служат като ос-
нова за медитацията. Подготвителните предварителни визу-
ализации са полезни при повечето форми на медитация и
могат да бъдат интегрирани и в други духовни практики.
Лая-йога е Йога на вътрешния звук и светлинния поток, в
която ние се съсредоточаваме върху фините сетива, за да се
оттеглим от грубите сетива. Това оттегляне във вътрешния
звук и светлина е средство за преобразяване на ума и е още
една форма на индрия-пратяхара.
2. Контрол над прана (Прана-пратяхара)
Контролът над сетивата изисква развиването и контро-
лирането на прана, защото сетивата следват прана (нашата
жизнена енергия). Ако прана не е силна, ние не ще имаме
силата да управляваме сетивата си. Ако нашата прана е раз-
пиляна или разстроена, нашите сетива също ще бъдат разсе-
яни и разстроени.
Пранаяма е подготовка за пратяхара. В пранаяма праната
се натрупва, а в пратяхара се оттегля. Йогическите текстове
описват методи за оттегляне на праната от различни части на
тялото, като се започне от пръстите на краката и се завърши с
мястото, в което желаем да концентрираме вниманието си -
темето на главата, третото око, сърцето или някоя от другите
чакри.
Може би най-добрият метод за прана-пратяхара е да ви-
зуализираме процеса на умиране, в който прана, или жизне-
ната сила, се оттегля от тялото, дърпайки шалтера на всички
сетива от ходилата до главата. Чрез този метод Рамана Ма-
харши постига самореализация още когато бил просто седем-
надесетгодишен младеж. Преди да изследва Аза, той визуа-
лизирал тялото си като мъртво, оттегляйки праната си в ума,
а ума в сърцето. Без такава пълна и интензивна пратяхара
неговият медитативен процес не би бил успешен.
3. Контрол
над действието (Карма-пратяхара)
Ние не можем да контролираме сетивните органи, без да
контролираме и моторните органи. Всъщност именно мотор-
ните органи ни въвличат директно във външния свят. Влиза-
щите чрез сетивата импулси биват изразени чрез моторните
органи и това ни вкарва в последваща сетивна въвлеченост.
Тъй като желанията нямат край, щастието се състои не в
получаване на желаното, а в това повече да не се нуждаем от
нищо от външния свят.
Също както правилното приемане на впечатления дава
контрол над сетивните органи, правилната работа и правил-
ното действие осигуряват контрол над моторните органи. Той
се изразява в карма-йога - изпълняване на безкористна служ-
ба и превръщане на живота ни в свещен ритуал. Карма-пра-
тяхара може да бъде изпълнявана чрез изоставяне на всяка
мисъл за лична отплата за това, което вършим, правейки
всичко като служене на Бога или на човечеството.
Бхагавадгита казва: „Ваше задължение е да действате, не да
търсите отплата за това, което сте свършили." Това е вид
пратяхара. В нея се включва и практикуването на
самоналожени лишения, които водят до контрол над
моторните органи. Например асаните могат да бъдат
използвани за контролиране на ръцете и ходилата, контрол,
който е необходим, когато седнем спокойно за
продължително време.
4. Оттегляне на ума (Мано-пратяхара)
Йогите ни казват, че умът е шестият сетивен орган и той е
отговорен за координирането на всички други сетивни ор-
гани. Ние приемаме сетивни впечатления само когато им
обърнем внимание. По някакъв начин ние винаги практику-
ваме пратяхара. Вниманието на ума е ограничено и ние отде-
ляме внимание на едни сетивни впечатления за сметка на
оттеглянето на ума от други. Винаги когато насочим внима-
нието си нанякъде, ние по естествен начин подценяваме, не-
доглеждаме другите неща.
Ние контролираме нашите сетива чрез оттегляне на вни-
манието на ума от тях. Според Йога-сутра II.54: „Когато се-
тивата не са свързани с техните обекти, а подражават на при-
родата на съзнанието, това е пратяхара." По-точно това е
мано-пратяхара - оттегляне на сетивата от техните обекти и
насочването им навътре към природата на ума, който е без-
формен. В коментара си върху Йога-сутра Вяса отбелязва, че
умът е като царицата майка сред пчелите, а сетивата са
пчелите-работници. Накъдето тръгне царицата, натам
политат и останалите пчели. Така мано-пратяхара е в по-
малка степен управление на сетивата, а в по-голяма - на ума,
защото когато умът е контролиран, сетивата автоматично
биват поставени под контрол.
Можем да практикуваме мано-пратяхара чрез съзнателно
оттегляне на вниманието от нездравословни впечатления,
винаги когато те възникнат. Това е най-висшата и най-труд-
ната форма на пратяхара; ако не сме придобили вещина в
управлението на сетивата, моторните органи и прана, няма
вероятност тя да се получи. Подобно на диви животни, пра-
ната и сетивата лесно могат да победят един слаб ум, затова е
по-добре да започнем с по-практични методи на пратяхара.
Пратяхара и другите членове на Йога
Пратяхара е свързана с всички членове на Йога. Всички
останали - от асана до самадхи - съдържат аспекти на пра-
тяхара. Например в седежните пози, които са най-важните
сред асаните, биват контролирани и сетивните, и моторните
органи. Пранаяма съдържа елемент на пратяхара, тъй като
насочваме вниманието си навътре чрез дъха. Яма и нияма
съдържат различни принципи и практики, като ненасилие и
удовлетвореност, които ни помагат да контролираме сетива-
та. С други думи, пратяхара ни осигурява основата за висши-
те йогически практики и е базата за медитация. Тя последва
пранаяма (или контрола над прана) и, чрез свързване на пра-
на с ума, ни извежда от сферата на тялото.
Пратяхара е свързана също с дхарана. В пратяхара ние
оттегляме вниманието си от обичайните разсейвания. В дха-
рана съзнателно съсредоточаваме вниманието си върху кон-
кретен обект, например мантра. Пратяхара е негативният, а
дхарана - позитивният аспект на една и съща базисна функ-
ция.
Мнозина от нас откриват, че дори след години медита-
тивна практика не постигат очакваното. Да се опитваме да
практикуваме медитация без някаква степен на пратяхара е
все едно да се опитваме да съберем вода в пробит съд. Без
значение колко вода наливаме, тя ще изтича със същата
скорост.
17
Мантра пуруша
ЧОВЕКЪТ ОТ ЗВУК
Повтарянето на мантри
е най-доброто средство
за избавяне от всички болести.
КАРМАТХАГУРУ
Ако внимателно изучим всичките различни йогически пъ-
тища от предаността и знанието до хатха- и раджа-йога, ще
открием, че повтарянето на мантри е най-обичайната йоги-
ческа практика. Можем да кажем, че Йога е мантра. Макар
асаните, или позите за тялото са може би по-видими, мант-
рите са еднакво важни като пози за ума. Също както асаните
даряват здраве и гъвкавост на тялото, така мантрите осигу-
ряват добруване и приспособимост на ума.
Мантра, наситеният с енергия звук или свещената дума, е
основата на всички религиозни традиции, свещени писания и
молитви. В една или друга форма тя е ключовата религиозна
практика на човечеството. Както постоянно говорим на
другите или мислено на себе си, така трябва да се научим да
използваме силата на звука и Словото, за да овладеем тази
основна дейност на нашия живот. Това е основата на мант-
ра-йога.
Мантрата е също главната практика, която свързва Йога и
Аюрведа. Двата основни лечебни метода на Аюрведа са
билките - за тялото и мантрите - за ума. Докато Йога изпол-
зва мантра за самоусъвършенстване, Аюрведа я използва за
самоизцеление. Мантра е основният инструмент за работа
върху ума. Нейното влияние се разпростира до най-дълбоки-
те равнища на нашето съзнание. Повтаряната наум мантра
пречиства каузалното тяло или санскаричното поле на душа-
та и помага за променяне на подсъзнателните навици и във-
лечености.
От друга страна, мантра, изговаряна или напявана, е ва-
жен инструмент за изцеление на финото тяло и за изчистване
на нашето поле от впечатления. Мантра може да бъде из-
ползвана за насочване на лечебната сила на праната, която тя
носи. Прана има свой собствен звук или мантрична сила,
която ние можем да се научим да владеем и да насочваме по
своя воля чрез правилна употреба на речта и звука. Отделил
съм известно място на прана мантра в други мои книги, осо-
бено в Аюрведа и умът. Тук ще добавя едно важно учение за
мантрите, чрез което можем да свържем физическите и пси-
хическите практики. В тази глава е даден и ключ за произно-
шението на санскрит.
Мантра Пуруша
Звукът е първоначалната форма на всяка енергия. Прост-
ранството, което в крайна сметка е съзнание, поражда енер-
гия, която е прана или живот. Звукът е менталният аспект на
прана. Всички аспекти на ума, от външния до вътрешния,
имат своя съответстваща звукова вибрация. Умът е съставен
от мисли, които са думи и звукове. Умът на всеки човек има
свой собствен звуков строеж или мантра. Самата душа има
своя собствена мантрична вибрация; когато я научим, ще мо-
жем да пробудим всичките си вътрешни сили.
Звукът винаги има референт, обект, който той обозначава.
Всеки звук е име, което отразява идеята зад звука. Всички
имена ни свързват със съществото или обекта, който те обоз-
начават. Звукът е средство за насочване на съзнанието през
името към конкретен обект. Заедно със съзнателността вина-
ги върви енергия или прана. Затова чрез мантрата ние можем
да насочим енергията на съзнанието и праната и да ги
свържем с онова, към което се стремим. Това е значимостта
на "молитвата или говоренето на Божеството, чрез която мо-
жем да получим Божията благодат. Ние можем да говорим
дори на крайниците и органите на тялото. Мантра може да
насочи целебна енергия към тях и да пробуди органичната
интелигентност, която е налична в клетките.
Човекът е творение на звука, който създава нашите раз-
лични тела, започвайки с каузалното тяло. Каузалното тяло,
душата или дълбокият ум е нашият аспект на божественото
Слово. Творецът вдъхва това божествено Слово в душата ка-
то неин безсмъртен живот. Това Слово е вибрацията на кос-
мическото съзнание, което е първоизточникът на времето,
пространството, разума и праната. То формира идеалната
схема или дхарма, която стои зад съществуването на душата.
финото тяло също е творение на звука. Звукът е сетивното
качество на етерния елемент, което генерира и поддържа
полето на впечатленията - финото тяло. Самата прана е неп-
роявен звук, който ние чуваме чрез естествения звук на
дишането. Дори физическото тяло е оформено от звук. Речта,
дишането и пулсирането на сърцето създават ритъма, чрез
който функционира физическото тяло.
Следователно човешкото тяло е звуково тяло и ние можем
да работим върху неговите енергии само чрез звука. Чо-
вешкото тяло може да бъде представено чрез буквите на сан-
скритската азбука, което се нарича Мантра Пуруша или „чо-
векът на звука". В това отношение шестнадесетте санскритс-
ки гласни оформят главата на Мантра Пуруша; петте набора
от по пет съгласни, общо двадесет и пет, формират четирите
крайника и туловището. Петте полугласни и четирите шумо-
ви фрикативни („с" , твърдо и меко „ш" и „х") изграждат тъ-
каните, прана и ума.
Гласните са с отворен звук и не зависят от съгласните за
своето произношение. Затова те представляват ума и духа,
безформеният аспект на реалността, който работи чрез гла-
вата и сетивата. Съгласните са зависими звукове, които се
нуждаят от гласни, за да бъдат произнесени. Затова те пред-
ставят материята и формата, която се изразява в тялото чрез
туловището и крайниците, които ни придават форма и ни
позволяват да функционираме в материалния свят.
Полугласните, както показва името, са междинни звукове
между гласните и съгласните, полугласни или полусъгласни.
Шумовите фрикативни също са междинни по природа, тъй
като те могат да бъдат удържани по-дълго от обикновените
съгласни. Полугласните управляват външните тъкани и
елементите на тялото. Шумовите фрикативни звукове (с, ш,
ш', х) управляват дълбинните тъкани, дъха (прана) и ума и
притежават една особена сила да пораждат топлина. Те са
междинни фактори, чрез които духът (главата), представен от
гласните, сътворява и управлява материята (тялото), пред-
ставена от съгласните. С други думи, тези съответствия не са
просто случайни и несъществени, но отразяват универсални-
те енергийни свойства на звука. Ще изброя и техните плане-
тарни съответствия. Вижте Приложение 3 за санскритското
произношение.
16 звука в главата и сетивата, слънце
Теме
Дясно око
Дясно ухо
Дясна буза
Дясна ноздра
Горна устна
Горни зъби
Твърдо небце
Чело
Ляво око
Ляво ухо
Лява буза
Лява ноздра
Долна устна
Долни зъби
Меко небце
25 звука в туловището и крайниците
Дясна страна, Марс
Лява страна, Венера
Раменна става
Лакътна става
Киткова става
Основа на пръстите
Връхчета на пръстите
Дясна страна, Меркурий Лява страна, Юпитер
Тазобедрена става
Тези мантри са свързани с първичните мармас, или чув-
ствителни точки по тялото, сетивните отверстия и ставите,
където се задържа праната. Чрез повтарянето на звуковете на
санскритската азбука съобразно тяхното специфично място в
тялото, ние можем енергийно да наситим цялото тяло със
съзнание и прана и да премахнем всякакви препятствия в
тези области.
Съгласните на Мантра Пуруша са особено полезни при
лечение на артрит или други мускулно-скелетни болести, ка-
то се използват мантри за крайниците и туловището. Ние
можем да визуализираме праната, излъчвана от всяко от тези
места, заедно с вътрешното повтаряне на мантрата. По този
начин Мантра Пуруша става форма на пранаяма или
разширяване на жизнената сила.
Гласните на Мантра Пуруша лекуват сетивни разстройс-
тва и други болести на главата, ума и мозъка. Мантрата
работи върху висшите аспекти на ума. Мантрата
въздейс-
и
тва върху възприемателния аспект на ума. Мантрите
подобряват зрението, съответно на дясното и на лявото
око. Мантрите
и
засилват дясното и лявото ухо. Мант-
рата ОМ в частност засилва устата и гласа.
Мантрите за тъканите и чакрите са от особена важност и
могат да бъдат използвани за зареждане на тялото с енергия
отвътре и чрез гръбнака и чакрите. Мантра Пуруша е полезен
и за пратяхара. Ние можем да използваме тези звукове за
оттегляне на прана от различни части на тялото и помества-
нето й само в ума. Като използваме Мантра Пуруша, ние
можем да добием власт над нашите крайници, сетива, прана и
ум, научавайки се да включваме и изключваме енергията и
вниманието спрямо различни части на тялото.
Зареждане с енергия на Мантра
Пуруша и упражнения за релаксация
Трябва да рецитирате Мантра Пуруша всекидневно преди
медитация, като първо го използвате, за да наситите с
енергия всички части на тялото и след това да ги използвате,
за да ги успокоите и да поставите тялото в състояние на по-
кой и възприемчивост. Това е едно упражнение за пълно за-
реждане с енергия за ума, подобно на поздрава на слънцето
за тялото.
Рецитирайте звуковете на Мантра Пуруша, като започнете
от главата, за да заредите с енергия от прана всички части на
тялото. Това е упражнение от мантра пранаяма.
Рецитирайте звуковете на Мантра Пуруша, като оттеглите
прана от всички части на тялото и оставите енергията в
третото око. Това е упражнение от мантра пранаяма.
Мантра Пуруша е пълен комплекс от пози за ума и пра-
ната.
Други начини за използване на
санскритската азбука
Санскритската азбука е огърлицата от букви, която Боги-
нята, Йога Шакти или Кундалини, носи. Един от начините да
пробудим тази енергия е да рецитираме тези букви поред от
гласните към съгласните и полугласните.
Друг начин е да ги рецитираме съобразно чакрите. Всяка
буква съответства на едно венчелистче от чакрите. При този
метод ние започваме с гърлената чакра, която съответства на
гласните и се придвижваме от там надолу.
Азбуката се рецитира от гърлената чакра надолу до осно-
вата на гръбнака и след това нагоре до третото око. Това
изтегля звука и праничния ток надолу към основата на гръб-
нака, за да пробудят кундалини. Гърлото бележи вайкхари,
или доловимият стадий на звука. Сърцето бележи мадхяма,
или праничният стадий на речта. Пъпът бележи пашянти,
или менталната (просветлената) форма на речта. Кореновата
чакра бележи пара, или върховното равнище на речта, което е
отвъд думите. В това отношение висшата сила на речта лежи
скрита долу в кореновата чакра като кундалини шакти.
Вижте следващата таблица за реда на буквите.
Санскритската азбука чрез чакрите
1. Гърлена чакра: 16 гласни
2. Сърдечна чакра: първите 12 съгласни
,
,
,
,
,
,
,
,
,
3. Пъпна чакра: следващите 10 съгласни
,
,
,
,
,
,
,
,
,
,
4. Половата чакра: следващите 3 съгласни и първите
3 полугласни
,
,
, ,
,
5. Кореновата чакра: следващите 4 полугласни
,
,
,
6. Третото око: последните 2 полугласни
,
Важни биджа-мантри
,
ОМ
Ом е най-важната от всички
мантри. Всички мантри обик-
новено започват, а често и за-
вършват с Ом. Обаче около Ом
има натрупани много погреш-
ни представи. Някои хора са
склонни да вярват, че Ом е
мантра само за монаси и от-
шелници и че тя не трябва да
бъде повтаряна от тези, които
все още работят в света. Това
не е напълно вярно. Повтаряне-
то на Ом само по себе си е пра-
ктика повече за тези, които же-
лаят да се отрекат от всичко и
не-
посредствено да трансцендират, но Ом може безопасно да се
съчетава с други мантри и това ще увеличи тяхната сила,
дори тези мантри да са предназначени да ни помогнат в на-
шия външен живот.
Четирите велики мантри на Богинята
Има четири велики матри на Богинята, които управляват
първичните форми на енергията като магнитната сила,
електрическата сила, топлината и насладата.
е първичната мантра на великата Богиня и владе-
телка на световете, удържаща всички нейни творчески и из-
целителни сили.
управлява космическата магнитна
енергия и силата на душата и каузалното тяло. Тя ни
пробужда на равнището на душата или сърцето, свързвайки
ни с Божествените сили на любовта и привличането.
е
мант-рата на Божествената Мая, която разрушава светската
мая. Тя обладава слънчево качество, но има повече подобен
на зората ефект. Тя е очарователна и съблазнителна, но все
пак пречистваща. Чрез нея можем да контролираме силата на
нашите собствени умове да творят илюзии.
е великата мантра на Кали, Богинята на енергията и
трансформацията. Тя властва над праната като светкавица
или електрическа енергия. Чрез
оджас се трансформира
не само в теджас, но и в прана.
ни дарява с духовни
способности и сили - от събуждането на кундалини до отва-
рянето на третото око. Тя има специална сила, свързана с
долните чакри, които тя може и да стимулира, и да трансфор-
мира. Тази мантра помага за пробуждане и пречистване на
финото тяло. Като мантра на работата и трансформацията
е мантрата на Крия-йога, Йога на практиката. Тя е
главната мантра на Йога Шакти. Тъй като е силна мантра, тя
трябва да бъде използвана предпазливо.
е мантра на вътрешния огън, или топлопораждаща-та
сила. Тя хем призовава божеството надолу в нас, хем принася
нашата душа нагоре на Божеството за трансформиране в
свещения огън на съзнанието. Тя е Шива мантра, но също и
мантра на Чанди, ужасяващата форма на Кали. Използва се за
разрушаване на негативността и за пораждане на голяма
страст и жизненост. Като мощна мантра тя трябва да бъде
използвана внимателно. Все пак може да бъде прилагана по
един по-мек начин, за да призовем божията благодат и
защита. Чрез нея ние можем да принесем себе си или нашите
въвлечености на Божеството за пречистване и трансформа-
ция.
е мантра на любовта, предаността и красотата,
свързана с Лакшми, Богинята на красотата и божествената
благодат. Все пак
работи на едно по-дълбоко равнище
от простото даряване с благини в живота, включително със
здраве. Тя ни отвежда към сърцето и дава вяра и стабилност
на нашата емоционална природа.
ни дава възможност
да се предадем на, да намерим прибежище в, или да бъдем
потопени в онова, което принасяме на мантрата. Тя е мант-
рата на красотата и насладата и има приятно лунно качество.
Свързана е и с главата и може да бъде използвана, за да залее
сетивата с божествена красота и наслада. Увеличава здравето
и подпомага плодородието и подмладяването. Тя е една от
най-меките и най-безопасните за ползване мантри.
Тези четири мантри могат да бъдат използвани заедно с
ОМ: ОМ
. Това дава интегрално
,
,
,
развитие на тялото, ума и душата.
18
Медитацията и умът
Йога u знанието са двата метода за
разтваряне на разстройствата на съзнанието.
Йога е контрол над движенията на съзнанието.
Знанието (Джнана) е тяхно ясно наблюдаване.
ЛАГХУ ЙОГА ВАСИЩХА V.9.72
Медитацията е най-важната и кулминационната практика
в цялостната система на Йога. От осемте членове на Йога
трите вътрешни аспекта - дхарана (концентрация), дхяна (ме-
дитация) и самадхи (абсорбиране) - обозначават именно
практиката на медитацията. Като психотелесна медицина
Аюрведа използва медитацията като един от своите основни
лечебни методи. Голяма част от популярността на Аюрведа
идва от особеното значение, което тя придава на медитацията
и свързаните с нея техники на мантра и пранаяма.
Все пак същинската медитация е много фино състояние,
което е трудно да бъде постигнато. То изисква първо хармо-
низиране на тялото, праната и сетивата. Медитацията не се
състои в това просто да си затвориш очите и да седиш без-
мълвно. Разбирането на медитацията почива върху разбира-
нето на ума. За да навлезем в темата за медитацията, нека
първо хвърлим поглед към ума и към механизмите на него-
вата работа
Ум и тяло
И умът, и тялото са изградени от петте елемента. Обаче
умът е изграден от менталната, а не от физическата форма
на елементите. Умът и тялото имат противоположни елемен-
тни структури. Тялото е съставено от тежките елементи на
земята и водата (капха), които придават форма на тялото и на
неговите различни тъкани. Телесните функции се осъщес-
твяват посредством по-леките елементи и дошите на питта
(огъня) и вата (въздуха), като огънят преобладава при всички
храносмилателни процеси, а въздухът определя предаването
на нервните и мозъчните импулси.
От друга страна, умът е изграден от по-леките елементи
на въздуха и етера (вата), затова е и всепроникващ, и подви-
жен. Неговите функции се осъществяват чрез по-тежките еле-
менти на огъня, водата и земята (питта и капха). Огънят му
дава възможността за възприемане, водата му дава емоциите,
а земята свързва ума с тялото.
Умът е общо взето подобен на вятъра или вата доша, ко-
ято е по-същия начин белязана от възможност за проникване
и движение. Подобно на вата, умът е съставен от въздух и
етер, но на по-фино ниво. Умът е като етер по субстанция,
безформен и всепроникващ. Накъдето и да насочим внима-
нието си, умът ни вече е там. Умът е като въздуха по подвиж-
ност, пъргав, проникващ и постоянно менящ се, светкавично
бърз и непредсказуем.
Сравнителни елементи на тялото и ума
ТялоУмСубстанцияЗемя и водаСубстанцияВъздух и етерКанхаКръв и
плътВатаЧувствителност и подвижностФункцииФункцииПиттаОгън
-
ХраносмиланеПиттаОгън - Интелект и възприятиеВатаВъздух и
етерКапхаВода и земяПрана и мозъкЕмоция и отъждествяване с
тялото
Ум и прана
Умът и праната винаги вървят заедно. Накъдето и да на-
сочим вниманието си„ нашата енергия естествено го следва.
Самото ни внимание насочва поток енергия. По същия начин
онова, което мотивира нашата енергия и жизненост, при-
мерно глад или жажда, ангажира нашето внимание. Умът и
праната са двете страни на едни и същ феномен, двете крила
на птицата на душата.
Макар праната обикновено да е по-груба от ума, същест-
вува една прана в самия ум, собствената енергия и жизненост
на ума. По същия начин има един ум или съзнание в работата
на прана, интелигентността на жизнената сила. Винаги има
някакъв аспект на ума в прана и известен аспект на прана в
ума. Прана е по същността си сила на интелигентността или
ума; на ума е свойствена сила на действието и изразяването
на праната.
Праната, подобно на ума, е също вата по природа и е със-
тавена от въздух и етер. Но има една разлика. Прана съдържа
повече от въздушния елемент, а в ума има повече от прос-
транствения или етерния елемент. Прана е по-активна, като
въздух, докато умът е по-възприемчив и бдителен, като прос-
транство. В това отношение можем да кажем, че етерният
аспект на прана е умът, докато въздушният аспект на ума е
прана39.
Дошови типове и равнищата на ума
Умът като цялост - това, което се нарича читта или ан-
тахкарана в йогическата литература - е сферата на вата, ко-
ято по същия начин се състои от въздушния и етерния еле-
мент40. Обаче умът е по-фин от вата, точно както е по-фин от
39
Това, което вибрацията на Прана Ваю (Прана спанда) е също вибрацията на ума
(Читта спанда)"; Лагху Йога Васищха V. 10.25.
40
Разгледал съм равнищата на ума и техните общи дошови връзки в книгата си
Аюрведа и умът.
прана, от която вата възниква.
Вата дава скорост и енергия на ума. Ватите имат по-пър-
гави умове от другите типове и по-големи способности на
всички равнища на умствена дейност - от сетивното възпри-
ятие до дълбокото безформено възприятие. Те са добри в пра-
венето на връзки (въздух) и имат широки разбирания (прос-
транство). Техните умове са много активни, винаги устреме-
ни нанякъде и схващат всичко. Поради общата връзка на вата
с ума, има по-голяма вероятност ватите да страдат от мен-
тални и психически разстройства. Техните умове биват не-
посредствено и силно засегнати от всичко, което вършат. По
същия начин повечето ментални и нервни разстройства ве-
роятно ще причинят вата разстройства.
Умът обаче има и своята питта и капха страна. Като сила
на светлината и просветлението, умът е свързан с питта. По
тази причина понякога умът бива отъждествяван с огън. По-
точно питта е силата за възприемане на ума, докато фоновото
ментално поле е повече вата по природа. Можем да кажем, че
умът е вата (въздушен) по природа, но е питта (огнен) по
приложение. Умът има своя особена зрителна сила, око на
ума или третото око, което е свързано с огъня. Питта или
огнената страна на ума е различаване, интелект и прозрение
(буддхи), което е също силата на менталното храносмилане.
Хората от питта типа са високо интелигентни и про-
ницателни. Те обикновено имат най-добрия ментален фокус
от всички типове, с остро и ясно мислене.
Капха страната на ума е неговата способност да чувства,
от която възникват емоции, любов и привързаност. Те са
свързани със сетивата и външният или форменият аспект на
ума (манас). Капха страната на ума е най-външно насочената
и материалната, също както капха е най-материалната от до-
шите. Все пак има една висша капха страна на ума. Вътреш-
ният ум или сърцето има и своя чувствена страна, като лю-
бовта, която е най-важното капха чувство. Самото блаженст-
во в сърцевината на ума е най-висшата форма на капха.
За повече информация по тази тема вж. книгите В търсене на люлката на
цивилизацията (Feuerstein, Frawley and Как, In the Search of the Cradle of
Civilisation) и Богове, Мъдреци и Царе: Ведическите тайни на древната
цивилизация (Frawley, Gods, Sages and Kings: Vedic Secrets of Ancient Civilisation).
Медитацията според Аюрведа
Медитацията е способността ни да влизаме в контакт с
нашия истински Аз и съзнание (Атман или Пуруша), който е
източникът на живота и интелигентността. Обратно, меди-
тацията е способността да изчистим негативните аспекти на
нашето съзнание, вредните подсъзнателни привички и им-
пулси, които причиняват болка и страдание. Медитацията ни
помага да развием нашите най-висши импулси, като същев-
ременно изкоренява вредните и неуправляемите.
Медитацията се състои в довеждане на ума до спокойно и
концентрирано състояние, в което нашите ментални енергии
могат да бъдат възобновени и трансформирани. Такава де-
финиция схваща медитацията в най-широкия смисъл, която
включва множеството полезни техники на мантра, пранаяма
и визуализация. Все пак каквито и медитативни техники да
прилагаме, те трябва да бъдат използвани като помощни
средства за възвръщане на нашето съзнание към неговото
първоначално спокойно и безмълвно състояние, когато мо-
жем да изоставим техниките и да почиваме в хармонията на
нашата истинска Природа. Това се нарича „пребиваване в
Аза". Това е естественото състояние на медитация, което е
истинската цел на всяко медитативно стремление.
Медитацията е важен инструмент за лечение на ума в
Аюрведа, но нейните полезни ефекти се разпростират и
върху тялото. Тя намалява ролята на психиката като корен на
разболяването или причинител на усложнения в развитието
на болестта, които винаги се появяват в някаква степен.
Аюрведа препоръчва медитацията за лечение на конкретни
болести, особено на психически разстройства, в които
медитацията може да бъде първичната терапия. Аюрведа
описва също медитацията като част от препоръчваните от нея
начини на живот за поддържане на здравето и за усилване на
жизнеността. В йогическите и аюрведичните текстове са
описани много типове медитация. Тук ние ще представим
една аюрведична обосновка и приложение на медитацията
спрямо дошите, гуните и функциите на ума.
Поради свързаността на ума с прана ролята на пранич-
ните практики в медитацията не може да бъде пренебрегна-
та. Поради връзката на прана с храната не може да бъде заб-
равено и физическото тяло. Аюрведичният подход към меди-
тацията е винаги интегрален и включва тяло, дишане и сети-
ва.
Медитацията като терапия (Дхяна чикитса)
Медитацията е важна терапия за психическите и нервни
болести, от простото безсъние до тежките емоционални разс-
тройства. Тя е полезна при хронични и омаломощаващи бо-
лести като алергиите или артрита, в които са замесени стре-
сът или свръхчувствителността на нервната система. Запад-
ните изследвания са показали, че медитацията е много по-
лезна при лечението на сърдечни болести. Сърцето е обита-
лището на съзнанието според ведическата мисъл. Това е не
просто физическото сърце, но нашето вътрешно ядро от чувс-
тва и знание отвъд сетивния ум. Разстройствата в нашето
съзнание се отразяват в проблеми със сърцето, включително
на физическо ниво. Успокояването на ума и засилването на
сърцето вървят заедно.
Медитацията ни помага да се справим с болката и затова
всички пациенти, страдащи от болезнени болести, било то
хронични или остри, трябва да бъдат обучени как да я правят.
Ние можем да отвлечем ума си от причиняваната от болестта
болка и да насочим вниманието си към някоя мантра или към
един наблюдаващ ум. Медитацията е най-важна при тежки
или неизлечими болести, в които смъртта може да е съвсем
приближила. Тя подготвя човека за прехода му в другия
живот. Всъщност медитацията помага на всички нас да се
откъснем от тялото. Привързаността към тялото е основната
причина за физическата, психическата и духовната болка.
Отстраняването на тази привързаност е върховното лечение
за всички болести или начинът да ги надскочим, ако не
можем да ги избегнем.
Някои духовни учители твърдят, че промяната в мислене-
то ни може да излекува всички болести, дори неизлечимите.
Аюрведа има две уговорки по този въпрос. Първата е движе-
нието на времето. Определени болести, породени от времето
и стареенето, могат да бъдат отсрочени, но не и напълно пре-
махнати. Ето защо ние всички в крайна сметка трябва да
умрем. Втората е карма. Ние функционираме според опреде-
лени карми, които ни държат в този свят за определен пери-
од. Щом кармата ни бъде завършена, ние трябва да се прид-
вижим напред и понякога болестта е средството да го напра-
вим. Никога не трябва да забравяме, че физическият живот е
само едно ниво на съществуване за душата, едно временно
пътешествие. Затова не е необходимо да се вкопчваме във
физическото съществуване, а трябва да се стремим да изпъл-
ним целите си тук и след това да продължим нататък.
Обаче не всички форми на медитация са добри за всеки
човек, така както не са полезни и всички храни или билки. По
тази причина Аюрведа препоръчва правилния начин на
живот и един интегрален подход към медитацията, който взе-
ма предвид нашите различни способности и природата на
индивида.
Рамката на медитацията
Медитацията трябва да бъде установена в един правилен
начин на живот, в частност саттвична диета, саттвични впе-
чатления и саттвични връзки. Без тях ние няма да бъдем спо-
собни за реална медитация, дори ако искаме да я практику-
ваме. Ето защо на обучаваните наред с практическите умения
за медитиране трябва да бъде разяснявано и какви следва да
бъдат средата и условията за медитацията. Аюрведичните
предписания за начина на живот изпълняват именно тази
функция.
Обикновено човек започва една сесия на медитация с фор-
мена практика, с използване на техники като молитва, ман-
тра, пранаяма или визуализация.След това може да се прис-
тъпи към безформена медитация, като седене в безмълвие,
практикуване на самоизучаване или изпълняване на религи-
озна медитация (медитация върху Бог). Ако ние просто си
седим безмълвно, без да използваме някакъв инструмент, за
да успокоим първо ума, може просто да се изгубим сред мис-
лите си и да завършим по-объркани и разстроени.
Медитацията, особено тази с пасивна природа, отваря на-
шето подсъзнание. Ако не сме готови да се справим с него,
това може да предизвика усложнения. Хора, които са емоци-
онално разстроени, особено когато вата е утежнена, са по-
уязвими. По тази причина мантра може да бъде по-добра от
безмълвната медитация, поне в началото. Безмълвната ме-
дитация е разширяваща, но за да се разшири наистина умът,
той трябва първо да се концентрира. Ето защо упражненията
за концентрация обикновено предшестват медитацията.
Аюрведа се опитва да утвърди естествените медитативни
наклонности у хората. Има много пътища, учения и традиции
на медитиране, които имат своя стойност и значимост за
различни хора и култури. Понякога обаче медитативните
техники, които хората следват, е възможно да не бъдат по-
лезни за тях от аюрведична гледна точка. За ватите може да
не е благоприятно да се опитват да разширяват повече своите
умове. Хората от типа питта могат да бъдат разстроени от
прекалено съсредоточен или критичен медитативен подход.
При капхите е възможно да се получи увеличение на капха от
твърде емоционални форми на медитация. В такива случаи
Аюрведа може да препоръча промяна в използваните
медитативни техники съобразно природата на човека.
Медитация и молитва
Хората на Запад познават по-добре молитвата, отколкото
медитацията. Молитва е общ термин, има много видове
молитви, но все пак терминът обикновено обозначава една
активна форма на медитация, в която ние излъчваме някакъв
стремеж - призоваваме Бог да помогне на нас или на нашите
ближни по някакъв начин. Аюрведа използва молитвата
(прартхана) заедно с мантра и медитация. Общо взето
мантрата е наситена с енергия молитва - молитва или жела-
ние, йогически насочено чрез специални звукови модели или
вибрации на космическото Слово. Медитацията е безмълвна
или съзерцателна форма на молитва, в която може да няма
никакво мисловно движение или помисъл.
Аюрведичните лекари използват молитвата, или
насочването на положителни енергии и помисли, за лечение
на болести. Това се изразява в канализиране на целебната
сила на божеството или на силите на големите учители,
аватари и гурута. Молитвата като отправяне на
благопожелание е не-
обходима за създаване на подходяща психическа среда, за да
може изцелението да настъпи. Тя може да бъде прилагана
заедно с фините лечителни методи на Аюрведа с използване
на аромати, скъпоценни камъни, мантри и ритуали.
Заявление и визуализация
Използването на тържествени заявления върви заедно с
молитвата. Заявленията могат да бъдат използвани за под-
чертаване на нашите взаимоотношения с Божеството или с
нашите вътрешни целебни сили. Много хора страдат от нега-
тивно мислене за себе си, особено ватите, които често потъ-
ват в съмнения относно собствените си сили. Заявленията
могат да бъдат доста подсилващи в такива състояния.
Все пак заявленията трябва да водят до действие, а не да
го заместват. Например, за да направим нещо в живота, като
изкачване на планина, се изисква увереност, че можем да го
сторим и положително намерение да извършим това усилие.
Но човек все пак трябва да изкачи планината, а не да
използва заявлението като извинение за бездействието си.
Заявленията трябва да бъдат начини за хармонизиране на
нашата собствена воля с божествената воля и с висшите цели
в живота ни, които следваме с поведението си.
Визуализацията върви редом с молитвата и медитацията.
Ние можем да си представим желаното състояние на пълно
изцеление или на подобрение, като визуализираме белите си
дробове изчистени и отворени, изпълнени с енергия - в
случай, че страдаме от хронично задръстване. Можем да на-
сочим прана, или целебната енергия, към тези, които са бол-
ни, или към части от собственото си тяло, които се нуждаят
от подобрение. При такива визуализации могат да се използ-
ват определени цветове и мантри или те да бъдат насочвани
заедно с дъха. Визуализациите могат да бъдат също на бо-
жества или на красиви природни пейзажи, за да изчистим
менталното поле.
Санкалпа: силата на волята в
лечението и трансформацията
Санкалпа означава воля и мотивация. Това е най-важната
дейност на ума на всички равнища, който е винаги зает с
излъчването на помисли. Ние сме резултат от нашите сан-
калпи, точно както го казва една стара поговорка: „Каквото
човек желае в сърцето си, такъв става." Ние създаваме себе
си и нашата карма чрез нашите санкалпи, или помисли на
сърдечно ниво. Санкалпа е главното ментално действие за
създаване на санскари, дълбоко заседналите нагласи, скрити
зад ума и сърцето.
Йога култивира волята или санкалпата за самореализа-
ция. Аюрведа култивира волята или санкалпата за изцеление.
Каквото и да действие да извършим, то ще бъде пред-
шествано от санкалпа или заявяване на намерения: „Възна-
мерявам да направя следното (по този и този начин в опре-
делено време), за да получа следния резултат."
Санкалпа е като план или стратегия. Ние правим нещо по
определен начин, за да постигнем определена цел. Получе-
ният резултат ни говори за природата и ценността на нашето
действие. Никое действие не се предприема без стремеж към
някакъв вид резултат. Този резултат зависи от намеренията,
скрити зад действието, не просто от външните обстоятелства,
в които действаме. Висшите или духовните действия
преследват резултат, който не е егоцентричен, като развиване
на съзнанието и облекчаването на страданията на всички
същества. Низшите действия отразяват егоистични желания -
да се сдобием с това, което желаем; да постигнем, добием
или спечелим нещо за себе си по един или друг начин.
Духовните санкалпи ни насочват навътре и помагат за ос-
вобождаването на душата ни. Основаните на егото санкалпи
ни насочват навън и ни обвързват още повече с външния
свят.
Санкалпа предполага не само развиване на собствената ни
воля, но също и свързване на нашата воля със силите, които
могат да й помогнат да постигне своята цел. Следователно тя
включва в себе си търсене на помощ, благословия или
ръководство. Обикновено санкалпите са излъчвани като
различни заявления и обети.
Йогически санкалпи
Йогическите санкалпи са на духовна основа . Те се изразя-
ват в намерението да бъдат изпълнени различни йогически
практики за духовно израстване и напредък на духовната ка-
уза в света. По-долу привеждаме няколко типични санкалпи
от този род.
• Бхакти-йога или основани на предаността санкалпи:
„ОМ! Ще изпълня следните йогически практики като
приношение на Божествения Възлюблен. Нека всички
божествени сили ме благословят в това начинание!"
• Джнана-йога или основани на мъдро знание санкалпи:
„ОМ! Ще изпълня следните медитации, за да добия знание
за Бога и висшия Аз. Нека Бог и великите учители ме
подпомогнат в усилията ми!"
• Карма-йога или санкалпи на служенето:
„ОМ! Ще изпълня следните действия като служене на Бога
и на живите същества, за да облекча страданията им!"
Аюрведични санкалпи
Аюрведа използва санкалпата като средство за изцеление.
Всички целебни практики трябва да започват с правилно
намерение от страна и на пациента, и на лекаря. Подходя-
щите санкалпи създават средата за функционирането на ле-
чебния процес и създават яснота и у пациента, и у лечителя
относно желаните резултати.
• Санкалпа за пациенти:
„ОМ! Искам да излекувам себе си чрез природни и ду-
ховни методи, за да постигна възможно най-доброто
здраве и жизненост с цел да развия моя духовен живот и
да изпълня дхармата си за благото на всички!"
• Санкалпа за лечители:
„ОМ! Искам да помогна при лечението на този пациент
чрез природни и духовни методи, за да облекча стра-
данията му и да помогна за пробуждането на човешките
същества за тяхната истинска цел в живота. Нека всички
сили на изцелението във вселената ме подкрепят п това ми
начинание!"
Аспекти на медитацията
Медитацията е начин на живот, основан върху определени
процедури. Човек не може ей така изведнъж да седне да
медитира, както не може просто така, без обучение, да вземе
четката и да започне да рисува като един изкусен художник.
Общ формат на медитацията
1. Заемете удобна поза с изправен гръбнак - например
лотос, или просто седнете в удобно кресло, ако не може
да изпълнявате йогическите пози. Без удобна и релак-
сирана поза е много трудно да се медитира.
2. Заредете с енергия дишането си чрез пранаяма. Така
нашата енергия се насочва навътре, което ни дава по-
вече сили за медитация. Това може да бъде сторено чрез
всяка форма на подходяща пранаяма.
3. Задръжте някаква визуализация за няколко минути, за
да изчистите сетивното поле и за да фокусирате ума
навътре. Визуализацията може да бъде на някой бла-
готворен цвят, геометрична схема (например янтра), об-
раз от света на природата, или божество, или гуру (спо-
ред естествените наклонности на човека).
4. Повторете някое заявление, за да повишите силата на
позитивното мислене, като например да възвърнете
присъщата на душата свобода от болка, нещастие и роб-
ство. Или кажете някоя молитва за изцеление или вът-
решен растеж.
5. Повторете някоя мантра за успокояване на подсъзна-
нието. Мантрите трябва да повтаряни най-малко 108
пъти преди медитация, както и периодично през деня,
особено когато умът не е зает с нещо.
6. Безмълвно наблюдавайте ума и го оставете сам да се
опразни от мисли. Медитаторът трябва да играе ролята
на наблюдател и да се научи да разглежда съдържа-
нието на ума, точно както гледа вълните и парчетата,
които се носят по течението на някой бърз поток.
7. Същинската медитация, която може да бъде ориенти-
рана или към знанието, или към предаността, в зави-
симост от темперамента, е опит да се установи връзка
с Бога или с висшия Аз чрез естествените движения на
сърцето.
Специфични медитативни подходи
Щом човек схване общия медитативен подход, той може
да се съсредоточи върху някой конкретен подход, който е
най-подходящ за неговите въжделения.
Религиозна медитация
Религиозната медитация се основава на някаква форма на
Бога, на аватара или голям учител, които да бъдат обект на
почитание, или на взаимоотношения с Божеството като баща,
Майка, учител или възлюблен. Изборът е предимно личен
проблем и може да бъде съобразен с религиозното веро-
изповедание на човека, така че то не е нещо, което аюрведич-
ният лечител решава. Хората трябва да почитат Божеството в
каквато форма то привлича тяхното висше сърце. Всичко
друго е духовна тирания.
Индуистките същества имат специфични аюрведични съ-
ответствия. Например Ганеша, слоноглавият Бог, който пре-
махва Препятствията, може да бъде използван за повишаване
на капха и оджас. Хануман, който има образа на маймуна и е
роден от Вятъра, засилва прана и контролира вата. Сканда,
божественото дете, воин и син на огъня, развива теджас.
Богинята Кали, на която са подвластни смъртта и разру-
шението; може да бъде използвана за увеличаване на прана,
за контролиране на вата и за премахване на застрашаващите
живота болести. Богът Шива, който властва над подсъзна-
нието и свръхсъзнанието, ни помага да преодолеем страха,
тревожността и травмите. Аватарата Рама защитава децата от
увреждане Подобни примери могат да бъдат посочени с
дузини.
Друга важна форма на религиозно почитание са плане-
тарните божества, космическите сили, които стоят зад силите
на времето и кармата. Това се прави съобразно гледището на
ведицеската астрология. Божества или огнени планети като
Слъццето) Марс и Кету (южната лунарна точка на пресичане
на орбити) са добри за повишаване на питта, теджас и агни.
Божества или водни планети като Луната, Венера и Юпитер
са добри за увеличаване на капха, оджас и на телес-
ните тъкани (дхатус). Божества или въздушни планети като
Сатурн, Меркурий и Раху (северната лунарна точка на преси-
чане на орбити) са добри за повишаване на прана и вата.
Познавателна медитация
Ориентираната към знанието медитация цели духовно
познание, което е самопознание. Тя е два вида - пасивна и
активна.
Пасивната медитация се състои в приемане на нагласата
на свидетел и наблюдаване на собствените мисли. Или тя
може да се изразява в удържане на едно състояние на възп-
риемчивост, откриване за божественото присъствие или за
пустотата. Пасивната медитация обикновено започва с вън-
шни обекти, като кандило с пречистено масло (гхи) и нещо от
природата, като дърво или облаци в небето, следва посте-
пенно фокусиране навътре върху тялото, сетивата, праната,
емоциите, мислите, егото и накрая върху висшия Аз или без-
мълвното божество отвъд всякакви понятия.
Активната медитация се състои в някаква форма на изс-
ледване като „Кой съм аз?" или търсене на собствената ис-
тинска природа. Тук влиза проследяване на Аз-мисленето об-
ратно до неговия източник в чистото съзнание. Това е обяс-
нено в книгите на Рамана Махарши и на други учители по
Адвайта Веданта, както и в традиционните адвайтични тек-
стове като Йога Васищха или трудовете на Шанкарачаря. То-
зи вид медитация изисква търсене на Аза зад тялото, дъха,
сетивата, ума или каквото и да наблюдаваме. Това е едно
продължение на аюрведичните техники на напътстване, кое-
то ни помага да разберем механизмите на тялото и ума.
Общи бележки за медитацията
Стая за медитацията
Човек трябва да разполага със специална стая за медита-
ция, в която да има олтар, специални изображения или све-
щени книги, и да е украсена така, че да има духовна енергия.
Стаята трябва да бъде добре проветрена и с естествена свет-
лина. Офис или кабинет могат да бъдат използвани, ако се
налага, но не и спалня или сутерен.
Място за сядане при медитация
Трябва да има удобно място за сядане или стол за меди-
тация. Едно килимче или постелка за медитация - от вълна
или коприна - вършат работа. За медитация трябва да седнете
с лице на изток или на север. Може да се пръсне малко вода
около мястото за сядане, заедно с рецитиране на проста
мантра като ОМ преди медитиране, за да се пречисти мястото
за сядане.
Ритуал на медитиране
Изпълнявайте един кратък ритуал преди медитиране като
приношение на ароматично масло (за земния елемент), вода
(за водния елемент), кандило с гхи или свещ (за огнения
елемент), кадилна пръчица (за въздушния елемент) и цвете
(за етерния елемент). Те могат да бъдат поставени пред ста-
туя или изображение на божество или на гуру, или просто
принесени на Божеството по какъвто начин вие пожелаете.
Такъв ритуал пречиства психическата атмосфера и подготвя
стаята за медитация. Можете да ударите камбанка или да
изречете някаква молитва или напев.
Мала/Медитационни броеници
Мала, или броеница, трябва да бъде използвана за броене
на мантрите. Броеницата от рудракша е добра за повишаване
на теджас и почитане на Бог Шива. Кристалът е добър при
почитане на Богинята. Зърната от тулси са специфични за Бог
Вишну (Рама и Кришна). За повтаряне на биджа-ман-три
(мантри от единични срички) може да се броят по осем или
шестнадесет мантри на зърно за по-лесно пресмятане.
Възможно е мантрите да изискват над сто хиляди повторе-
ния, за да добият реална сила. Те трябва да бъдат запечатани
в подсъзнанието, за да станат действително ефективни.
Дълги мантри
Има множество дълги мантри или молитви, които имат
мощни целебни свойства. Махамритюнджая мантра към Руд-
ра-Шива е добра за предпазване от травми и болести с висока
температура. Гаятри мантрата към слънцето повишава
жизнената енергия и укрепва сърцето. Споменаваме го за хо-
рата, които знаят тези мантри, или които ги приемат като
част от своята практика. Различни духовни традиции имат
молитви или химни, които могат да бъдат използвани по
подобен начин.
Време за медитация
Медитацията трябва да се прави редовно всеки ден, също
както храненето или спането. Все пак определени дни са за
предпочитане. Четвъртък, денят на Юпитер, е най-добрият
ден за медитация, следван от сряда (Меркурий), понеделник
(Луната) и Петък (Венера). Медитацията е също по-добра при
нарастваща луна. Човек може да се консултира с ведически
астролог за благоприятните времена за медитация и по време
на годината, и съобразно периодите на живота, особено ако
иска да започне интензивна медитативна практика.
Най-доброто време на деня за медитация е рано сутрин
преди зазоряване, часът на Брахман. Изгревът и залезът на
слънцето са други добри периоди. Мнозина смятат залеза за
най-доброто време, защото по това време на деня основната
работа е свършена и човек може да се вгледа в себе си. Това
са предимно вата времена, в които вата и свързаните с нея
системи като ума и праната могат по-лесно да бъдат обра-
ботвани. Непосредствено преди нощния сън е друго важно
време за изчистване на ума.
Медитацията сутрин трябва да бъде последвана от физи-
чески упражнения като йогически асани, разходка или меки
аеробни упражнения. След това може да се закуси леко и да
се пие чай. Обаче ако човек е задръстен с ама (токсини) или
капха, или много слуз, както е при синусовите алергии, тога-
ва е възможно да се наложи първо да се правят упражнения и
пранаяма за премахване на инертността. Иначе умът и мо-
зъкът могат да бъдат твърде затъпени или задръстени за ме-
дитацията. Възможно е ватите да се чувстват твърде отегчени
от ранното ставане сутрин за медитиране. В такъв случай те
трябва да се опитват да компенсират, като си лягат по-рано и
подремват следобед. Хората от питта типа са обикновено
хора на нощта, но могат да дисциплинират себе си да стават
по-рано, ако положат усилия. За хората, за които ранното
ставане сутрин е проблем, може да бъде благотворна една
предварителна сутрешна разходка или медитация при вървеж
вместо в седеж.
Медитацията вечер трябва да бъде последвана от спане,
така че да може да потънете в дълбок сън. Вечерта не би
трябвало да има сетивни разсейвания, от рода на телевизия,
непосредствено преди медитация или след нея. Трябва да се
избягва обезпокояването на ума след вечерната медитация,
иначе по-голямата част от полезните ефекти на медитацията
ще бъдат загубени. Медитация не трябва да се прави непос-
редствено след хранене, особено след тежко хранене.
Времетраене на медитацията
Медитацията трябва да се състои от около петнадесет ми-
нути пранаяма, петнадесет минути мантра и след това пет-
надесет минути на безмълвна или религиозна медитация като
минимум. Тя трябва да бъде правена най-малко два пъти на
ден - сутрин и вечер. След като това бъде постигнато като
постоянна практика, продължителността на медитацията мо-
же да се увеличи и тя да се прави по три пъти на ден или
повече.
Най-важното нещо е постоянството в практиката. По-доб-
ре е да се медитира по малко всеки ден, отколкото да се
медитира много време, но нередовно. Интензивната
медитация от време на време или по време на годишната
почивка е полезна, но трябва да бъде следвана от постоянна
всекидневна практика.
Аюрведични медитации
Аюрведичните лекари често изпълняват медитация върху
Бога Дханвантари преди лечение или преди занимания. Може
да се използва мантрата:
Ом Дхам Дханвантарайе Намах!
Други правят медитация върху Бог Ганеша, който отст-
ранява всички препятствия пред лечението, като използват
неговата мантра:
Ом Гам Ганешая Намах!
Може да се медитира също върху ища девата, или избра-
ната за почитане форма на Бога.
Лекарите, които прилагат Аюрведа, често произнасят мо-
литви или мантри в присъствието на пациента като част от
лечението. Пациентите могат да бъдат насърчени да се при-
съединят към процеса. Освен това за лекарите е най-добре да
правят безмълвна медитация преди да видят клиентите си, за
да внесат положителна целебна енергия в клиниката или
лекарския кабинет.
Медитация съобразно дошовите типове
Вата тип
Медитация
Ватите трябва да практикуват медитация, за да успокоят
своите неспокойни умове и нерви и да облекчат присъщата
им склонност към страх и безпокойство. Медитацията може
да им помогне значително за преодоляването на техния ос-
новен проблем в живота - свръхчувствителен и свръхактивен
ум и жизнена сила. Медитацията им помага за добрия сън,
облекчава тяхното нервно храносмилане и укрепва имунната
им система, които са техните главни слаби места.
Ватите обаче трябва да внимават, защото погрешно из-
пълняваната медитация може да бъде дестабилизираща и
бързо да ги изведе от равновесие. Те могат да се изгубят сред
мислите си или праната им да се разстрои. По тази причина
ватите първо трябва да усвоят изкуството на концентрацията,
така че умовете им да не блуждаят. За тях е по-добре да
изпълняват мантри или визуализации, а не да се опитват да
опразват умовете си, в които вече може да има твърде много
етерен елемент.
Все пак ватите не трябва да се опитват да спират или да
потискат своята естествена ментална активност. Те следва да
оставят умовете си да се движат свободно и естествено,
докато търсят по-дълбоките истини на живота. Необходимо е
да се научат да овладяват своята изобилна ментална енергия
за медитация, която за тях ще бъде като полета за орела. Би
трябвало да оставят умовете си да се реят, без да губят
фокуса си.
Асана и пранаяма
Вата хората трябва първо да се погрижат да седнат удобно,
без напрежение в тялото и ставите. Те трябва да правят
някакви упражнения за релаксация, за да облекчат напреже-
нието преди сядане, или първо да се поразходят. За ватите е
проблематично да стоят спокойни и без практикуване на
асани те едва ли ще могат да издържат дълго в една и съща
поза.
Ватите страдат от ниска енергия, която отслабва концен-
трацията. Те трябва да задълбочат дишането си, така че да
имат достатъчно прана за медитацията. Пранаяма може пър-
воначално да отегчи ватите, защото тя ограничава свръхак-
тивността на вата. Ако се получи така, те трябва да изпълнят
за кратко бързо или енергично дълбоко дишане, докато си
възвърнат менталната яснота. Все пак ватите никога не
трябва да се насилват с пранаяма и трябва да навлизат в нея
постепенно.
Визуализация, заявления и мантри
За визуализация ватите трябва да използват земни, водни
или огнени образи, като планина, езеро или океан, цветя като
лотоса или розата, светлина като огъня или слънцето на
зазоряване. Може да бъде използвана анти-вата цветова те-
рапия, примерно с златист или шафранов цвят. Те трябва да я
прилагат по няколко минути, за да изчистят своето ментално
поле.
Ватите трябва да заявят базисният мир и безстрашие на
тяхната висша природа и да се научат да преодоляват тре-
вожността и безпокойството. Те трябва да вярват в някаква
форма на Бог или във велик учител, който ще се погрижи за
тях във вътрешен план. Трябва да се обръщат за защита към
формите на Бога и на Богинята и към гуру, за да им помогнат
в проблемите, които сами не могат да разрешат.
Най-добри са анти-вата мантрите, като РАМ, ШРИМ или
ХРИМ. Ватите трябва да повтарят такива мантри по време на
медитация и през деня, особено когато изглежда, че излизат
от равновесие. Често е по-добре, ако тези мантри се пром
ърморват тихо, което поддържа ватите енергични, но спо-
койни.
Религиозна медитация
Вата типовете се нуждаят от благотворни форми на бо-
жествена енергия, особено формите на божествените Баща и
Майка, от родителски отношения, които са успокояващи,
под
крепящи и подхранващи. Закрилническите форми на Божията
Майка като Дурга или Тара са особено добри. Благотворни
форми на Божествения Баща като Шива във функцията му на
Владетел на йогите или на Вишну като аватарата и спасителя
Рама са също така много полезни. Ганеша може. да бъде
много стабилизиращ. Хануман дарява силата на праната и
представя висшите вата характеристики.
Познавателна медитация
Вата хората трябва да медитират върху вечната и неиз-
менната природа на истината, за да забавят своите мисли.
Потребен им е контакт с дхарма или универсалния закон, за
да получат подкрепа за своите неспокойни умове. Те трябва
да се научат да контактуват с неизменния и безсмъртен Аз
вътре в сърцето или спокойното и безмълвно разширение на
чистата Висша реалност. Ватите трябва да се стабилизират
във вътрешната си природа и да не се тревожат от колебани-
ята във външния свят. Необходимо е да се обърнат навътре и
да забравят за света, за неговото безредие и безумие.
Питта тип
Медитация
Хората от питта типа трябва да медитират, за да се осво-
бодят от своя гняв и агресивност и за да се откажат от своя
обичаен подход към живота - от своята целенасоченост и же-
лание всичко да контролират и да властват над другите.
Представителите на този тип обикновено имат добра
концентрация и могат да медитират по-лесно от хората от
другите типове. Мантрите и медитацията могат да им
помогнат да фокусират своята силна ментална енергия по
положителен начин, като насочат своето внимание към
някаква вътрешна цел.
Хората от питта типа трябва да се погрижат да медитират
спокойно и да не се опитват да превърнат медитацията в още
една форма за постижения или завоевания. За тях меди-
тацията може да стане твърде фокусирана и дори тесногръда,
опит да контролират напрежението, а не да се освободят от
него. Те трябва да се научат да разширяват ума и сърцето си в
медитацията, като използват присъщата си светлина за
разкриване на истината. След медитация те трябва да чувст-
ват хладина и спокойствие в ума и сърцето си, като нежни
вълни, плъзващи се по езеро на лунна светлина.
Асана и пранаяма
Хората от питта типа първо трябва да се погрижат да
бъдат хладни и релаксирани в своята медитативна поза. Те не
следва да изпълняват напрегнати упражнения преди ме-
дитация или да работят до изпотяване. Трябва да правят пра-
наяма, която е охлаждаща, като наблягат на лунното дишане,
или дишането през лявата ноздра. Могат да правят и шитали.
Необходимо е да се освободят от своята вътрешна топлина
чрез дишане преди медитацията.
Визуализация, заявления и мантри
Хората от питта типа трябва да визуализират образи, които
не са огнени, като планинска гора, езеро или океан, дъждовни
облаци, тъмносиньо небе, цветя със студени цветове, Луната
или звездите. Може да бъде приложена анти-пита цветова
терапия с бял, тъмносин или изумруденозелен цвят.
Хората от питта типа трябва да правят заявления, които
повишават снизхождението, сьстрадателността и любовта и
изоставят гнева. Необходимо да произнасят молитви за мир и
щастие на всички същества. Трябва също да потърсят прошка
за погрешните или насилническите действия, извършени от
тях, с които може би са навредили на други същества.
Като анти-питта мантри се посочват ШАМ, ШРИМ или
ОМ. Те трябва да бъдат повтаряни безмълвно. Би трябвало да
бъдат използвани, когато питта емоциите от рода на гнева се
увеличат през деня, като се повтарят бавно, спокойно и
отпуснато.
Религиозна медитация
Хората от питта типа трябва да медитират върху охлаж-
дащи и успокояващи форми на Божествените Баща и Майка,
формите на Богинята - включително родената от океана Лак-
шми и Ума-Парвати, съпругата на Шива и дъщерята на снеж-
ната планина - могат да бъдат благотворни, формите на Бога
включват Вишну и Шива в техните благотворни форми на
вода и пространство. Макар да е възможно представителите
на питта типа да са склонни към по-огнени или гневни фор-
ми, те трябва да внимават с тях, тъй като тези могат да по-
вишат техния огън.
Друг начин е медитирането върху Бога като божествен
приятел или божествен възлюблен. Представителите на този
тип могат да трансформират своята страст в преданост, но
трябва да поддържат тази преданост отзивчива и умиротво-
рена. Те могат да приемат нагласата на воини за Божестве-
ното, но трябва да внимават да не я използват като начин за
увеличаване на по-агресивната енергия.
Познавателна медитация
Хората от типа питта могат да бъдат твърде критични,
привързани към своите мнения и преценки, които им пречат
да преминат отвъд мисловното поле. Те трябва да използват
това като сила за изследване на природата на съзнанието и
контактуване с висшия Аз отвъд ума, развивайки изкуството
на различаването.
Представителите на този тип извличат полза от медити-
рането върху безкрайното пространство отвъд всякакви ог-
раничения на критичния ум. Ако са в състояние да насочат
своята концентрираност по благотворен начин, те могат да
открият светлината в сърцето си, която е като луната и е от-
въд сгорещеността и възбудеността на външния ум. Безмъл-
вието и отзивчивостта на ума и сърцето подпомагат този
процес.
Капха тип
Медитация
На капхите им е потребна медитация, за да се разделят с
емоционалната си привързаност и за да се противопоставят
на менталния застой и летаргия. Медитацията им помага да
се освободят от собственическото чувство и тежестта в прос-
транството на съзнанието, в което единствено е истинското
щастие и изобилие. На капхите може да им е потребно на-
сърчение, стимулиране или мотивация, за да медитират и
често го правят по-добре в група. На тях им е потребен един
по-дисциплиниран подход към медитацията, дори ако
изглежда, че той не дава незабавно по-голям резултат.
Има вероятност капхите да заспят по време на медитация.
По тази причина те трябва да правят по-активни форми на
медитация, включително мантри и пранаями, или да съ-
четават медитация с активност. Те също са предразположени
да пропаднат в своето въображение или в дрямка. Необхо-
димо е да култивират будно внимание, за да противодействат
на присъщата на умовете им апатия.
Асана и пранаяма
Капхите трябва да правят първо физически упражнения, за
да отворят своето кръвообращение и да разпръснат застоя,
преди да заемат седежна поза. Това може да изисква някои
меки аеробни упражнения, но не твърде напрегнати, така че
да разстройват ума. Медитацията по време на вървеж е добра
за тях.
Те трябва също да правят някаква енергична пранаяма, с
наблягане на бързо вдишване и издишване (като бхастрика),
или дишане през дясната ноздра за раздвижване на тяхната
енергия. Тогава те могат да продължат с някакъв по-спокоен
тип пранаяма. Те трябва да съчетаят медитация с периоди на
пранаяма, за да поддържат енергията си подвижна.
Визуализация, заявления и мантри
Капхите трябва да се съсредоточат върху образи, които
повишават огъня, въздуха и етера, като слънцето, вятъра,
плъзващ се между дърветата, или разширяването на ясното
синьо небе. Анти-капха цветова терапия също може да бъде
използвана със златист, небесносин и оранжев цвят.
Капхите трябва да декларират безстрастието на тяхната
висша природа. Заявления от рода на „В моя истински Аз аз
съм независим, свободен и с природата на пространство" са
полезни за тях. Те трябва също да развият тяхната капха
енергия на любовта чрез насочване на мисли на любов и
загриженост към всички същества.
Капхите трябва да повтарят стимулиращи и просветля-
ващи мантри, първо на глас няколко минути, след това с ди-
шането. Такива мантри са ОМ, ХУМ или АИМ.
Религиозна медитация
Капхите са много любящи хора и извличат полза от кул-
тивирането на отношения на преданост с Божеството. Вяра и
отдаденост обикновено са лесни за тях. Те са открити за
много форми на религиозно почитане. Любящите форми на
божественото са по-привлекателни за тях. Обаче може да са
им потребни по-стимулиращи или гневни форми на Бога и
Богинята, за да ги мотивират, като гневните форми на Шива
или формата на Кали.
Капхите трябва да се пазят да бъдат обхванати от преко-
мерна емоционалност; предаността не трябва да става форма
на самоугаждане. За това са необходими чистота на сърцето и
ума, използвайки предаността за намаляване на при-
вързаността, за разтоварване на емоциите и просветляване на
човешката личност и его. Те трябва да избягват да се при-
вързват към външните форми на преданост. Трябва да се на-
учат да контактуват с безкрайното и безформеното чрез фор-
мите, които те използват.
Познавателна медитация
Капхите трябва да изучат безформеността и безкрайност-
та на реалността, за се освободят от своята привързаност към
формата и ограничението. Те са особено добри в медитира-
нето върху вечния, неизменен аспект на истината. Могат да
култивират неизменен покой като основата на менталното
поле.
Медитацията върху пустотата е особено добра за тях, за-
щото увеличава пространството в ума. Тя може да се съчетае
с медитация върху вътрешната светлина, внасяйки повече
огън в техните умове. Изследователските форми на медита-
тиране могат да бъдат трудни за тях, защото умовете им оби-
чат да си почиват в удобно състояние. Това обаче не винаги е
хубаво, тъй като е възможно да сбъркат подобно задоволява-
що състояние на ума с висшата истина. Капхите трябва да се
научат да разбуждат вниманието си, за вървят винаги нап-
ред. Те не трябва бъдат доволни, докато не преминат отвъд
своите лични ограничения. Трябва да гледат на медитацията
като на изкачване на серия планински върхове в хода на едно
голямо пътешествие, без да спират по пътя, без значение да-
ли им е приятно.
Аюрведа и Йога достигат връхната си точка в изкуството
на медитацията. Аюрведичното познание за дошите и пра-
ните ни помага да използваме медитацията за целите на из-
целението и уравновесяването. Йогическото познание на ума
и гуните ни помага да използваме медитацията за самореа-
лизация. Медитацията е като връхната точка на пирамидата
на ведическото знание. Тя достига апогея си в един остър
връх, който пронизва безкрая, но лежи върху широка основа,
която навлиза дълбоко в Земята.
Нека тази мъдрост ви помогне във всички аспекти на ва-
шия живот и съзнание!