2

ГЛАВА 2

СЪЗДАДЕН ПО ОБРАЗ БОЖИЙ

Още от самото начало знаех, че моите интуитивни възпри­ятия, макар и описващи физически неразположения, се отна­сят главно за човешкия дух. Използвах енергийни термини, за да ги обясня на другите. Енергия е неутрална дума, която не поражда религиозни асоциации или дълбоко затаени страхове за връз­ката на индивида с Бога. Много по-лесно е да се каже някому „Енергията ти е изчерпана", отколкото “Духът ти е отровен", при все че повечето хора, които идват при мен, всъщност са в духовна криза. Описвах състоянието им като енергийно разст­ройство, но знаех, че не им помагам така добре, както ако правех това на езика на духа.

Обединих енергийните описания с религиозна терминология, след като осъзнах съответствията между източните чакри и за­падните религиозни тайнства. Това се случи неочаквано, на един от моите семинари по енергийна анатомия. По време на уводната лекция нарисувах на черната дъска седем окръжности във вертикален ред, за да изобразя силовите центрове на човешката енергийна система. Поглеждайки кръговете, изведнъж си спом­них, че има не само седем чакри, но и седем християнски тайнст­ва. В този момент разбрах, че духовните им послания са едни и същи. По-късно, когато проучвах приликите между тях, научих, че Кабалата също има седем аналогични дяла. Съответствията между тези три религиозни учения ме накараха да проумея, духовността е нещо много повече от психологична и емоционална потребност: тя е вродена биологична потребност. Нашият дух, нашата енергия и нашата лична мощ са израз на една и съща сила.

Седемте свещени истини, които тези три религиозни уче­ния споделят, са в основата на нашата духовна мощ. Те ни учат как да насочваме своята енергия - или жизнена сила - която те­че през нашия организъм. Всъщност ние въплъщаваме тези исти­ни в своите седем силови центъра. Те са част от нашата вът­решна физическа и духовна управляваща система, и в същото вре­ме - универсална, външна управляваща система, която насочва на­шето духовно поведение и здраве. Духовната ни задача в земния живот е да се научим да съгласуваме енергиите на тялото и ду­шата, на мисълта и действието, на физическата и умствената мощ. Нашето тяло съдържа иманентния план на лечението.

В книга „Битие" от Библията тялото на Адам се описва ка­то създадено по образ и подобие на Бога. Посланието, което тази фраза съдържа е и буквално, и символично. Тя означава, че хората са енергийни копия на Божествената сила - система от седем основни енергии, чиито истини сме длъжни да изследваме и развиваме чрез опита, наречен живот.

Когато осъзнах, че човешката енергийна система въплъщава тези седем истини, повече не можех да се ограничавам до енергийния речник и започнах да включвам духовни идеи в инту­итивните си диагнози. Тъй като нашата биологична анатомия е също и духовна анатомия, езиците на енергията и на духа, из­ползвани заедно, пресичат най-различни системи от убеждения. Откриват пътища за общуване между различните религиозни системи и даже позволяват на хората да се върнат към религи­ята си, която по-рано са отхвърляли, освободени от времето на догмата. Хората на моите семинари с готовност възприе­мат този енергийно-духовен език, за да опишат духовните предизвикателства, които техните физически заболявания, психически разстройства и душевни страдания им отправят. Разглеждането на проблемите им в духовна рамка, ускорява процеса на лечение, защото дава смисъл и цел на кризите им. Те имат възможност да си помогнат да оздравеят; участват в изграждането на своето здраве и преизграждат своя живот. Стресът съответства на духовна криза и дава възможност за духовно обучение; можете да разберете дали правилно сте използвали и насочвали своя дух, своята лична сила почти при всяка болест.

Повечето религии и културни традиции - от митовете на старите гърци и хиндуистките учения до вярванията на китайците и на маите - приписват на човешкото съзнание, дух или сила Божествен произход. Повечето от митовете на всяка култура разказват за Божествено взаимодействие с чо­вечеството в разкази за богове, които се съвкупляват с човешки същества и създават богоподобни или полубогоподобни де­ца. Това потомство въплъщава целия спектър на човешкото поведение - велики дела на сътворение, разрушение и отмъще­ние, дребни прояви на ревност, съперничество и накърнена гордост, трансцендентни метаморфози, секс и чувственост. Ранните цивилизации, създали тези божествени митологии, изучавали своята емоционална природа и силите, присъщи на човешкия дух. Всяка култура изразявала своите възгледи за трансформациите и преходите на всемирното духовно пъте­шествие - „пътешествието на героя", както е наречено от Джоузеф Кембъл.

Единствено в еврейските предания Бог-Йехова никога и никъде не е изобразен като полово същество. За Бог се казва, че има дясна и лява ръка, но описанието никога не продължава по-надолу от кръста. За разлика от други духовни традиции, евре­ите приписват на Йехова само някои човешки качества, запазвайки си по-голяма дистанция между себе си и своето непристъп­но Божество.

Когато обаче на сцената се появява християнството, него­вите все още еврейски последователи дават на своя Бог човешко тяло и го наричат Иисус, син Божи. За останалите евреи великата ерес на християните се състои в това, че отиват отвъд биологичната граница и започват своята нова теология с едно биодуховно събитие - Благовещението. В Благовещението архангел Гавраил съобщава на Дева Мария, че е спечелила бла­горазположението на Господа и ще роди син и ще го нарече Иисус. Подтекстът е, че Бог е биологичният баща на това дете. Изведнъж абстрактният Божествен принцип в юдаизма, наре­чен Йехова, се вселява в смъртна жена.

Християните превърнали раждането на Иисус в „биологична теология" и използвали живота му като доказателство, че чо­вечеството е създадено „по образ и подобие на Бога". Юдеите и християните вярват, че нашето физическо тяло, по-специал­но мъжкото, е като това на Бога. По-късните богословски съчи­нения оспорват тази биологична прилика, правят ревизия и я превръщат в духовна прилика, но първоначалната идея, че био­логично сме създадени по подобие на Бога, остава непроменена.

Нишката, която свързва всички митове е, че ние, човешки­те същества, сме длъжни да слеем своите тела със същността на Бога, че искаме да притежаваме Божественото в своята плът и кръв, в своята умствена и емоционална природа. Във вярванията по цял свят, представите за духовната природа на Божеството отразяват най-добрите човешки качества. Щом в най-добрия случай сме милостиви, и Бог е всемилостив; щом мо­жем да простим, Бог също е всеопрощаващ; щом сме способни на любов, то и Бог е само любов; щом се стараем да бъдем спра­ведливи, то Божествената справедливост непременно господс­тва над нашите усилия да отсъдим кое е правилно и кое не. В из­точните религии Божествената справедливост е законът на кармата; в християнския свят тя е в основата на Златното правило (библейска повеля, според която човек трябва да се отнася към другите така, както иска те да се отнасят към него – Бел. Ред.). По един или друг начин, сме вплели Божественото във всички аспекти на своя живот, мисли и действия.

В днешно време много от тези, които търсят истината за духа, се стараят да водят живот, изпълнен с високо съзнание за свещеното, мъчейки се да постъпват според духовната си същност. Такъв съзнателен живот е молба, желание за духовна отговорност. То е отрицание на класическата връзка родител-дете с Бога в старите религии, и преход към духовна зрялост. Духовното съзряване включва не само развиване на способност да се тълкуват мъдрите послания на свещените текстове, но и на способност да се разбира духовният език на тялото. Когато станем по-осъзнати и разберем въздействието на нашите мис­ли и нагласи - на вътрешния ни живот върху физическото ни тя­ло и външния живот, повече не трябва да мислим за Бог Отец, който създава вместо нас и от когото сме напълно зависими. Като духовно зрели хора можем да поемем отговорност да участваме в изграждането на своя живот и здраве. Това участие е същината на духовната зрялост - упражняването на правото за свободен избор и поемането на отговорността за него.

Упражняването на правото на избор е Божественото предизвикателство, свещения договор, заради изпълнението на който сме тук. То започва с избора какви да бъдат нашите мис­ли и нагласи. Ако някога избор е означавало да можем да реагира­ме на това, което Бог е създал за нас, то сега право на избор означава, че сме участници в това, което преживяваме - че учас­тваме в изграждането на тялото си чрез градивната сила на своите мисли и емоции. Седемте свещени истини на Кабала, християнските тайнства и хиндуистките чакри поддържат нашето постепенно превръщане в съзнателни духовно зрели индивиди. Тези буквални и символични учения дефинират по нов начин духовното и биологично здраве и ни помагат да разберем какво ни прави здрави, какво ни разболява и какво ни лекува.

Седемте свещени истини се издигат над културните грани­ци и на символично ниво, очертават нашия жизнен път - план, отразен в биологичната ни анатомия. Отново и отново свеще­ните текстове ни казват, че смисълът на нашия живот е да разберем и укрепим силата на своя дух - сила, която е безусловно необходима за нашето душевно и физическо благополучие. Злоупотребата с тази сила отслабва духа ни и изсмуква жизнената сила от физическото ни тяло.

Тъй като Божествената енергия е заложена в нашия биоло­гичен организъм, всяка мисъл, която прорязва съзнанието ни, всяка надежда, която xраним, всеки спомен, който пазим, се превръща в позитивна или негативна команда към нашето тяло и дух. Великолепно е да виждаме себе си през тази призма, но е и плашещо, защото нито една част от нашия живот или мисли не е лишена от сила, нито пък ни принадлежи. Ние сме биологични творения на Божествения замисъл. Щом тази истина стане част от съзнанието ви, никога повече няма да се задоволявате просто да съществувате.

Символната сила на седемте чакри

Източните религии учат, че човешкото тяло съдържа седем енергийни центъра. Всеки един от тези енергийни центрове съдържа универсален духовен житейски урок, който трябва да научим като се развиваме към по-висше съзнание. Едва след като бях провеждала редовни интуитивни прегледи в течение на много години, осъзнах, че инстинктивно съм се концентри­рала върху тези седем енергийни центъра. Тази свещена, древна образност е забележително точна в изобразяването на човешката енергийна система, нейните навици и наклонности.

Системата от чакри е първообраз на индивидуалното развитие, преминаващо през седем различни степени. Чакрите са разположени вертикално, от основата на гръбнака до темето, което показва, че се издигаме към Божеството чрез постепен­но преодоляване на притегателната сила на физическия свят. На всяка степен придобиваме по-съвършена представа за своята индивидуална и духовна сила, тъй като всяка чакра оли­цетворява един духовен урок на живота или предизвикателст­во, еднакво за всички човешки същества. В процеса на усъвър­шенстване на всяка чакра, индивидът придобива сила и самопознание, които стават неотделима част от неговия дух и го тласкат напред по пътя към духовното съзнание в класическо­то пътешествие на героя.

Следва много кратко описание на духовните житейски уро­ци, които седемте чакри олицетворяват (виж фигура 3):

Първа чакра: уроци, свързани с материалния свят.

Втора чакра: уроци, свързани със сексуалността, работа­та и физическите желания.

Трета чакра: уроци, свързани с егото_г личността и самооценката (чувството за собствено достойнство).

Четвърта чакра: уроци, свързани с любовта, опрощението и състраданието.

Пета чакра: уроци, свързани с волята и себеизявата.

Шеста чакра: уроци, отнасящи се до разума, интуицията, проникновението и мъдростта.

Седма чакра: уроци, свързани с духовността.

Фиг.3: Седемте енергийни центъра или чакри в системата кундалини

Чакрите са изобразени като лотоси. Спиралите показват противоположните енергии на душата и духа: плътните енергии или по-тъмната спирала е симетрична на по-фините, духовна енергия или по-светлата спирала, като всички те трябва взаимно да се уравновесяват.

Седемте духовни уроци на живота ни насочват към по-висше съзнание. Ако пренебрегнем своето задължение и потребност да се отнасяме съзнателно към тях, енергията им може да се прояви като болест. Всъщност повечето източни духовни учения разбират болестта като изчерпване на вътрешната си­ла, или на духа. Съответствията между главните духовни уче­ния потвърждават универсалното човешко изживяване на връзката между духа и тялото, болестта и лечението.

Ако вникнем в символите на седемте християнски тайнст­ва, ще видим, че съответстват на седемте чакри.

Символната сила на християнските тайнства

Раннохристиянската църква определила седем тайнства, или официално признати ритуали, които трябвало да бъдат изпълнявани от ръкоположени църковни наставници. Тези седем тайнства били, и все още са, религиозни церемонии, които от­печатват върху индивида - да използвам християнската терминология- отличителния белег на „благодатта или Божествената енергия". Всяко тайнство въздава по неповторим начин благодатта. Въпреки че седемте християнски тайнства са би­ли постановени първо в Римокатолическата църква, много от тях като Кръщение, Брак и Свещенство са приети и в другите християнски традиции.

Всяко тайнство по своята същност представлява обряд, чрез който Божественото се приканва да се всели непосредствено в духа на индивида. Терминът тайнство означава ритуално призоваване на свещената сила в душата на индивида. Символният смисъл на тайнствата надхвърля религиозния и моите бележки за тях не трябва да се разбират погрешно като задължение да се приемат само от християнската институция.

Тайнствата внушават със символи изискването за духовна зрялост и за изцеление. Но те изразяват съвсем точно и то­ва, на което трябва да се посветим през основните етапи на своя живот, за да поемем личната отговорност, която идва с духовната зрялост. Тайнствата са не само ритуали, които ни облагодетелстват, те са и изисквания, които сме длъжни да. изпълним; те са не само енергия, която получаваме, но и сили, които трябва да отдадем за другите. Да вземем например тайнството кръщение, при което членовете на семейство­то поемат физическа и духовна отговорност за детето, което са дали на света. Промяната, която предизвиква у нас този ритуал като духовно зрели индивиди е да приемем символ­но, изцяло и с благодарност семейството, в което сме роде­ни. Символично, кръщение също означава да почитаме себе си и своето семейство, като прощаваме на неговите членове всяка болка, която са ни причинили в детството. Силата, която се съдържа в такава прошка, е точно онази сила, която лекува тялото.

Седемте тайнства и техният символен смисъл са следните:

Кръщение: да получаваш и да даряваш благодат олицетворяваща благодарността за твоя живот във физическия свят.

Причастие: да получаваш и да даряваш благодат - под фор­мата на „нафора” - олицетворяваща свещения съюз с Бога и с хората в твоя живот.

Конфирмация¹: да получаваш и да даряваш благодат, която допринася за твоята индивидуалност и самооценка.

Брак: да получаваш и даряваш благословията, която осветява съюза със себе си, символизиращ признаването и почитането на насъщната потребност да обичаш и да се грижиш за себе си, за да можеш да обичаш изцяло друг човек.

Изповед: да получаваш и даряваш милостта на опрощението, която пречиства твоя дух от злото на желанията.

Свещенство: да получаваш и даряваш благодат, която осветява твоя път на служене.

Елеосвещение: (последно миропомазване) да получаваш и даваш благодатта да се завършва всяко дело не само преди смъртта, но и всеки ден, и която ти дава възможността да обичаш днес.

Седемте степени на личното посвещение са израз на сили, които имаме и които трябва да осъществим, сили които трябва съзнателно да използваме и прилагаме като се променяме, според изискванията на живота.

Символната сила на десетте сефирот²

Десетте сефирот, или Дървото на живота на Кабалата, са част от комплексно учение, еволюирало в продължение на много векове - учение, в което откриваме поразително сходс­тво със знанието за чакрите и християнските тайнства. В средновековната Кабала, десетте сефирот описват десетте качества на Божествената природа. Тъй като три от тези десет качества са успоредени с други три, десетте качества, фактически, са групирани в седем нива, често изобразявани ка­то митично Дърво на Живота, обърнато с корените нагоре към небето. Десетте сефирот представляват Божествено откровение за това, че човекът е създаден „по Божий образ" (Битие 1:27), според Даниил Чанан Мат, „Зохар: Книга на прос­вещението". Божеството споделя с човешките същества тези десет качества - духовни сили, които ни е заповядано да разви­ваме и усъвършенстваме в своето житейско пътешествие.

Въпреки че юдаизмът защитава най-абстрактната представа за Бога, десетте сефирот се доближават максимално до личността на Йехова. За разлика от другите религии, юдаиз­мът никога не е гледал на своите пророци като на непосредст­вено въплъщение на самото Божество. Будизмът започва с човек - Сихарта, който е предопределен да предаде посланието за просветление на хората. В будизма няма описание на човекоподобна Божествена сила, но в хиндуизма има много богове, дошли на Земята, а християнството има своя „Син Божи", кой­то живее тридесет и три години сред хората.

Десетте сефирот са качествата на Божеството, които са и първообразът на човешкото същество. Тези качества се разглеждат едновременно като същността на Бога и като пътеки, по ко­ито можем да се завърнем към Бога. Всяко качество представлява стъпало към по-пълното разкриване на „името" и „лицето" на Бо­га. Често пъти десетте качества се описват като одеждите на Царя - одежди, които ни позволяват да гледаме право в лицето източника на Божествената светлина, без да бъдем ослепени. Дру­гият образ - обърнатото дърво, символично показва, че корени­те на тези десет качества проникват дълбоко в Божествената природа, която ни тегли назад към небесата чрез молитва, съзер­цание и действие. Задачата ни е да се извисим до нашия Божествен източник, като развием тези качества в себе си.

Фиг. 4. Десетте сефирот: Дървото на живота

Качествата в десетте сефирот, християнските тайнства и чакрите, по същество са еднакви. Единствената разлика се състои в подреждането на силите (енергиите), която при тайнствата и чакрите започва с номер едно от основата и расте нагоре, а при десетте сефирот започва с номер едно от върха (корените на дървото) и расте надолу. Като се изключи тази разлика качествата, присъщи на всяко от седемте нива, по същество, не се различават.

Възприетият ред на десетте сефирот, най-често използва­ните им наименования и тяхното символно значение (вж. фигу­ра 4) са следните:

1. Кетер (известна още като Кетер Елион) - корона, вър­ховната власт на Бога, олицетворяваща онази част от Божеството, която вдъхновява физическото проявле­ние. Тази сефира е най-неопределената, и затова най-всеобхватна. Няма определеност в тази точка на нача­лото между Небето и Земята.
2. Хохма - мъдрост. Тази сефира олицетворява допирна­та точка между Божествения разум и човешката мисъл. Чрез тази енергия започва да се оформя физическото проявление; формата предшества действителната изява. На съвременния език на Юнг, тази сефира може да се свърже с несъзнателната енергия, наречена „анимус", тъй като има мъжки оттенък. Тя образува двойка с третата сефира - Бина.

3. Бина - градеж или разум на Бога. Бина е и Божествената майка, утробата, в която се подготвя раждането на всяко нещо. Тя е женската страна на Хохма.

4. Хесед – любовта и милосърдието на Бога. Тази сефира образува двойка с петата сефира, Гевура.

5. Гевура (известна още като Дин) - власт, правосъдие и наказание. Хесед и Гевура съответстват на дясната и лявата ръка на Бога. Двете качества взаимно се уравновесяват.

6. Тиферет -състрадание, хармония и красота. Тази се­фира се счита за ствола на дървото или да използваме аналогичен символ, сърцето на дървото.

7. Неца – търпението на Бога. Тази сефира образува двойка с осмата сефира, Од, а двете заедно олицетворяват краката на тялото.

8. Од – величието на Бога. Неца и Од са десният и левият крак на Бога. Те, също така са източникът на пророчеството.

9. Йесод - фалосът, репродуктивната сила на Бога, която влива енергия във физическата форма. Тази сефира е из­вестна още като Праведникът, който в библейската Книга Притчи Соломонови 10:25 е определен като „ос­новата на света".

10. Шехина (известна още като Кенесет Йизраел или Малкхут) - женската страна на Йесод, мистичната общност на Израел. Целият Израел са нейните Крайници (Зохар 3:23). Уравновесяваща мъжката енергия на Йесод, Шехина има много женски имена: Земя, Луна, Роза, Райска градина. Това е приземената сила, хранеща всичко живо.

Когато Тиферет (състраданието) и Шехина (женствеността) се слеят, човешката душа се пробужда и мистичното пътешествие започва. В този миг сефирите престават да бъ­дат само абстракция и се превръщат в подробна пътна карта, която насочва индивида в неговия възходящ път на духовно развитие.

Дори при бегъл поглед, първичното значение на чакрите, християнските тайнства и сефирите не се различават. Ако сте почувствали и разбрали символиката на всички тези учения, сте започнали да използвате силата на символното зрение и можете да разберете теологията като наука за тялото, ума и ду­шата и тяхното изцеление.

Обединяването на знанието за чакрите със свещената сила на християнските тайнства и божествените качества, описа­ни в десетте сефири, ни дава прозрение за потребностите на нашия дух и нашето тяло. Което служи на духа, укрепва и тяло­то. Което омаломощава духа, омаломощава и тялото.

Как чакрите, тайнствата и сефирот действат заедно

Всяко едно от седемте нива на силата в биологичния ни орга­низъм съдържа една свещена истина. Тази истина непрекъснато пулсира в нас и ни учи да живеем според правилата за използ­ване на нейната сила. Ние се раждаме със знанието за тези седем истини, втъкани в енергийната ни система. Тяхното нарушава­не отслабва и нашия дух, и нашето физическо тяло, а тяхното съблюдаване - увеличава силата на духа и на тялото ни.

Енергията е сила, а нашето тяло се нуждае от енергия; сле­дователно, се нуждае от сила. Чакрите, сефирот и тайнствата - всички те говорят за взаимодействието със силата и установяването на контрол на собствената сила във все по-интензивни процеси. На първото ниво например, се учим да боравим със своята групова идентичност и силата, която идва в семейството; на следващите нива се индивидуализираме и контролираме силата като зрели личности. Постепенно се научаваме да управляваме своя разум, своите мисли и дух. Всеки избор, който правим под влияние на вярата или на страха, насочва нашия дух или по правилен, или по грешен път. Ако духът на една жена е контролиран от страха, този страх се връща към нейното енергийно поле и към нейното тяло. Ако обаче тя управлява своя дух с вяра, божествената благодат се връща към нейното енергийно поле, и биологичният й организъм процъфтява.

И трите духовни традиции внушават, че да изоставиш ду­ха си във физическия свят, обладан от страх или зло, е проява на безверие, при който даваш предимство на личната воля пред волята на Божественото. На езика на източната духовност, всяко действие създава карма. Проявите на съзнание създават добра карма; проявите на страх създават лоша карма; в този случай, човек трябва да „избави" своя дух от страха, станал при­чина за зло действие. В християнската традиция, тайнството Изповед представлява акт на избавление на духа от злините за да влезе индивидът в рая с „недокоснат дух". На езика на юдаизма страх, имащ такава власт над човешкото същество, е „идол". По думите на моята атабаска учителка Рейчъл, човек призовава обратно своя дух от грешните посоки, за да тръгне по правия път.

Ние сме и материя, и дух. За да разберем себе си и за да бъ­дем здрави телесно и духовно, трябва да разберем как си взаимодействат материята и духът, какво изтегля духа, или жизнената сила от нашите тела и как можем да избавим своя дух от идолите на страха,гнева и връзките с миналото. Всяка обвърза­ност, от която се страхуваме да се освободим, принуждава една енергийна верига от нашия дух да напусне енергийното ни поле и, нека използвам библейските думи, да “вдъхне живот на земята" - земята, която ни отнема здравето. Това, което изчерпва духа, изчерпва и тялото. Това, което зарежда духа, зарежда и тялото. Силата, която поддържа тялото, ума и сърцето, не произлиза от ДНК. По-скоро, нейните “корени” са в самата Божествена природа. Това е простата и вечна истина!

Има три истини, които са общи за трите духовни традиции и за принципите на медицинската интуиция.

1. Погрешното насочване на духовната сила има вредни последици за тялото и живота на индивида.

2. Всяко човешко същество ще се натъкне на поредица от предизвикателства, които са изпитание на неговата преданост към божественото. Тези изпитания идват под формата на постепенно разпадане на материални придобивки: неизбежната загуба на богатство, семейство, здраве или светска власт. Загубата подбужда криза на вярата, която кара индивида да се запита: „Какво е това, или кой е този, в когото вярвам?" Или: „В чии ръ­це съм поверил своя дух?"

Освен тези големи загуби, друго събитие, което тласка хората към търсене на по-дълбок смисъл и духовно „из­дигане", обикновено е някакво физическо заболяване, което предизвиква истинска лична или професионална катастрофа. Всички ние сме склонни да отправим поглед към небето, когато загубим почва под краката си.

3. 3а да се излекува от заблуждението на духа, индивидът трябва да бъде готов да освободи миналото, да изчис­ти духа си и да се върне в настоящето. „Вярвай в онова, което е истина сега", е духовна заповед от Библия­та - Книга на пророк Даниил и означава ясно да виждаме или да се молим в настоящия момент.

И при трите духовни традиции, физическият свят служи на обучението на духа ни, а „изпитанията”, които срещаме, са под­чинени на стройна система (модел).

В порядъка на чакрите (вж фигура 5) всеки енергиен цен­тър съхранява определен вид енергия, като се започне от най-плътната физическа енергия и се стигне до най-ефирната, ду­ховна енергия. Както отбелязах, предизвикателствата, които срещаме в нашия живот, са разположени в същата последова­телност. Чакри едно, две и три са степенувани според това, как сме обвързани с физическата или външната сила. Чакри че­тири, пет, шест и седем са степенувани за нефизическата, или вътрешната сила. Когато ги съпоставим с тайнствата и сефирот, получаваме не само модела на развитието на нашето съзнание, но и духовен език за изцелението, както и символна житейска карта на неизбежните предизвикателства в нашия лечебен процес.

фигура 5: божествената сила в нашата биологична сфера

Седемте свещени истини Външната сила

Първо ниво: Първата, или Племенната чакра (Муладхара), Тайнството Кръщение и сефира Шехина.

Енергията, създавана от тези три първообразни сили, съобщава на нашия енергиен и биологичен организъм сакралната ис­тина: „Всичко е единно цяло". Едно сме с живота и като личнос­ти сме свързани помежду си. Всеки от нас трябва да се научи да се съобразява с тази истина. Свързваме се с нея чрез енергията на която и да е от трите архетипни сили. Племенната чакра откликва на нашата потребност да почитаме семейните връзки и да имаме свое понятие за уважение. За първи път срещате истината „Всичко е единно цяло" в своето биологично семейство. Тук се научавате да уважавате „кръвната връзка". Семейството може също така да ви научи, че „всички ние сме част от едно Божествено семейство -всичко е едно", в църквата или синагогата. Връзката с биологичното семейство е символ на връзката с всички и всичко, което животът представлява. Както казва Тич Нхат Хан, ние „съществуваме взаимно”. Нарушаването на тази енергийна връзка - например, когато омаловажаваме онези, които са различни от нас - създава противоречие в душата ни и следователно, във физическото ни тяло. Приема­нето и съблюдаването на основната истина „Всичко е единно цяло" е универсална духовна задача.

В християнското тайнство Кръщение, семейството поема двоен ангажимент. Първо, поема физическа отговорност за новия живот, който се е родил, и второ, всички членове се задължават да преподават на детето духовните принципи. Изпълнението на тези задължения създава здравата основа на Вя­рата и истината, на която човекът може да разчита през це­лия си живот.

За духовно зрелия индивид тайнството Кръщение като символ носи други две задължения. Първо, наше духовно задължение е да приемем изцяло семейството, от което произхождаме, като „избрано от Бога” да ни преподава уроците, които трябва да научим в своя земен живот. Второ, задължаваме се да поемем лична отговорност за своя живот като порядъчни членове на човешкото племе, да постъпваме с другите така, както искаме да постъпват с нас, и да уважаваме живота на тази земя.

Изпълнявайки тези две задължения, ние всъщност кръщаваме себе си и изразяваме уважение към своя собствен живот. Ако не изпълним тези задължения, като не обичаме своето семейство, ще изгубим много енергия, защото се противопоставяме на висшата истина, заложена в нея!

Шехина означава „Божествено присъствие". Сефира Шехина е Божественото съзнание, което създава и защитава мистична­та общност на Израел. От символна и универсална гледна точ­ка, Божественото съзнание създава и защитава всички племена на човешката раса. Шехина е и входът към Божественото: „Влизащият трябва да влезе през тази врата" (Зохар 1:7) -много точно описание, тъй като Шехина отговаря на първата, Племенната чакра на човешката енергийна система. За да се издигнем до духовната истина, трябва първо да почитаме своето семейство и всички човешки общности.

Второ ниво: Чакрата на Партньорството (Свадхиштхана), тайнството Причастие и сефира Йесод.

Енергията, създавана от тези три първообразни сили, съоб­щава на нашата система свещената истина: „Почитайте се взаимно”. От чакрата на Партньорството получаваме силата да бъдем честни и почтени във всички свои взаимоотношения - от брака и приятелството до професионалните връзки. Енергията на тази чакра е особено активна, тъй като откликва на всички финансови и творчески дейности. Честността и почтеността са необходими за здравето. Когато оскверним своята чест или я продадем по някакъв начин, замърсяваме духа си и физическото си тяло.

Символно, тайнството Причастие влива в нашия организъм истината, че всеки човек, “с когото сме в съюз", е част от на­шия живот според Божествения промисъл. Когато „делим хляба” с някого, това е символно признание, че всички сме част от едно духовно семейство, че всеки, когото познаваме, е с нас по Божия воля, и че всички се нуждаем едни от други, за да обогатим своя живот. Това че някои от тези “съюзи” са мъчителни, е необходимост. Всеки човек във вашия Живот изпълнява роля, която е крайно необходима за развитието ви. Предизвикателство­то е да узреете за тази истина и да живеете според нея. Неестествено е от духовна гледна точка, да гледаме на хората като на врагове, или самите ние да бъдем врагове. Враждебните взаи­моотношения създават отрицателна енергия, която блокира символното зрение. Не виждаме Божествения промисъл в съюз, който по свой избор разглеждаме неодобрително.

Сефира Йесод въплъщава втората чакра или колективната енергия. Йесод е фалосът, репродуктивната потребност да се­еш семената на живота, да създаваш материя от енергията, форма от намерението. В тази сефира, творчеството е взаимен акт, естествен дуализъм, от който извира животът. Сим­волично, сефира Йесод въплъщава нашата енергийна потребност да влизаме в свещен съюз с други човешки същества, съюз, при който произлиза продължението на живота. Духовно ни подбужда да се свързваме със свещеното в себеподобните, да слеем душата си с друго човешко същество. Интимността, са­ма по себе си, е форма на свещен съюз, а сефира Йесод естест­вено ни тегли към онези, с които такъв свещен съюз е възможен. Ние оскверняваме собствения си дух, когато не успеем да изпълним клетвените обещания към другите участници в свещения съюз или когато позорно нарушаваме тези обещания. Жи­вотът понякога иска от нас да преразгледаме своите договори; разводи има не само в брака, но и при другите съюзи. Самият акт на разтрогване на съюза, сам по себе си, не е позорен; но ние I трябва да внимаваме за начина, по който се държим в процеса на оттегляне на клетвеното обещание.

Трето ниво: Чакрата на Личната сила (Манипура), тайнството Конфирмация и сефирот Од и Неца.

Енергията, създавана от тези четири първообразни сили, съобщава на нашия организъм сакралната истина „Почитай се­бе си". И четирите първообразни сили от това ниво ни учат да развиваме чувство за собствено достойнство и самоуважение.. Чакрата съдържа нашия „инстинкт за самосъхранение", усета, който ни защитава, когато сме изложени на физическа опасност, и ни предупреждава за негативната енергия и насочените против нас действия на други хора. Ние блокираме тази енер­гия, когато пренебрегваме вътрешните си инстинкти.

Символният смисъл на тайнството Конфирмация е поемане­то на отговорност за добродетелите на личността, в която се превръщаме. Процесът на самоосъзнаване представлява „инициация" или церемония по повод „навършване на пълноле­тие". Духът се нуждае от подобно преживяване или ритуал, за да се ознаменува навлизането ни в света на възрастните. Когато това не се ознаменува, осъзнатото или неосъзнато негативно възприятие, или празнота, се проявява като душевна слабост. Някои от тези проявления са: постоянна потребност от одобрението на други хора, която може да породи нездравословно отъждествяване с улични банди, секти (неформални групи) и други неподходящи общества; неспособност за самооценка; нес­пособност за развиване на вярно чувство за себе си като отделен индивид. Способността за извличане на интуитивно ръководство от своя собствен дух почива върху истинно чувство за собствената личност и уважение към тази личност.

Не по-малко важна е ролята на самооценката (чувството за собствено достойнство) в изцелението и поддържането на здраво тяло. Когато ни липсва самоуважение, нашите отношения с другите се превръщат във временна и уязвима близост; непрекъснато се страхуваме да не бъдем изоставени, защото силният страх от самотата ръководи действията ни. Да се самоутвърдим - съзнателно да развием в себе си собствен кодекс на честта и да го спазваме – е решаващо условие за изграждането на здраво тяло. Няма здраве без самоуважение.

Символното значение на сефира Неца е търпението - способността, да запазваме сила и устойчивост, надхвърлящи възможностите на физическото тяло. Тази способност се пробужда, когато приемем своя живот такъв, какъвто е. Губим тази способност, когато се съсредоточаваме върху това, което ни липсва в живота, или когато го виждаме празен и лишен от смисъл и трябва да се научим да поемаме лична отговорност за това, че сме го направили такъв. Сефира Од символизира величие­то или чистотата - енергия, която ни позволява да се издигнем над ограниченията на егоизма и да пробудим своята духовна връзка с Божествената власт. За да засилим енергията на Од, трябва да развием в себе си нагласа на признателност и благодарност за всичко, което притежаваме, и за живота, който сам по себе си е дар.

Неца и Од символизират краката на човешкото тяло. Заед­но с женската и мъжката енергия на третата чакра, те внушават необходимостта от вътрешния дуализъм да се създава духовен съюз – и че без самоуважение няма да можем да се държим на краката си, нито в буквалния смисъл, нито в преносния.

Вътрешната сила

Четвърто ниво: Чакрата на Емоционалната сила (Анахата) , тайнството Брак и сефира Тиферет.

Енергията, създавана от тези три първообразни сили, съобщава на нашия организъм свещената истина: “Любовта е Божествена сила”. Този енергиен център е центърът на силата в човешката енергийна система, символичният вход към нашия душевен свят.

Енергията на тази чакра ни предава знанието, че любовта е единствената истинска сила. Не само разумът и духът ни, но и физическото ни тяло се нуждае от любов, за да оцелее и разцъфти. Когато се отнасяме към другите безсърдечно, блокираме тази енергия, когато таим негативни чувства към други хора или към себе си или когато преднамерено причиняваме болка на другите, тровим своя собствен физически и духовен организъм. Най-силната отрова за човешкия дух е неспособността да простим на себе си или на друг човек. Тя ни изчерпва емоционално. Предизвикателството, свойствено на тази чакра, е да развием своята способност да обичаме както другите, така и себе си, и способността да прощаваме.

Символно, тайнството Брак внася в нашия живот потреб­ността и задължението да изследваме любовта. Първо, трябва да обичаме себе си, и нашият първи брак трябва да е символен: обещание да се грижим съзнателно за своите емоционални потребности, за да бъдем в състояние да обичаме и да приемаме другите безусловно. Да се научим да обичаме себе си е предизвикателство към всички нас: никой не се ражда с любовта към се­бе си. Трябва да се постараем да я придобием. Когато се пренеб­регваме емоционално, не само ставаме емоционално токсични; ние наливаме тази отрова във всички свои връзки и взаимоотношения, особено брачните.

Сефира Тиферет, символизираща сърцето и слънцето в човешкото тяло, разпръсква във всеки един от нас енергията на състраданието, хармонията и красотата - спокойните страни на любовта. Енергията, излъчвана от Тиферет, уравновесява всички Божествени качества в десетте сефирот. По природа сме състрадателни същества, които виреят добре в атмосфера на спокойствие и хармония. Тези енергии са крайно необходими за физическото здраве, както и за емоционалното развитие и за „сърдечните дела". Когато сърцето не е изпълнено с жизне­ната енергия на любовта и хармонията, никакви пари или власт не могат да му осигурят спокойствие. Празното сърце създава празен живот, който често води до болест - конкретен израз на дисхармонията, която надяваме се, е в състояние да привле­че вниманието на разума. Грешките на сърцето трябва да се изправят, или оздравяването ще се окаже невъзможно.

Пето ниво: Чакрата на волята (Вишудха), тайнството Изповед и сефирот Хесед и Гевура.

Енергията, създавана от тези четири първообразни сили, съ­общава на нашия организъм свещената истина: „Подчини личната си воля на Божествената воля". Това подчинение е най-великият акт, който можем да извършим, за да внесем духовна устойчивост в своя живот. Всеки един от нас донякъде съзнава, че сме родени с точно определена цел, че животът е въплъщение на Божествен промисъл. Петата чакра е центърът на това съз­нание и на желанието ни да се свържем с Божествения промисъл. Докато съзряваме, всички ние се опитваме да изграждаме своя живот според собствената си воля. Първо се отделяме от родителите си: ставаме самостоятелни и се стремим да напра­вим кариера. След това неизбежно се случва някакво събитие или настъпва криза. Може би кариерата ни не се развива по план; или бракът ни не върви; или се разболяваме. Каквато и да е кризата, се оказваме принудени да се изправим лице срещу лице с границите на своите собствени вътрешни възможности, които ни пречат да изпълняваме успешно своите планове. Веднъж попаднали в тази неизбежна ситуация, започваме да размишляваме по някои въпроси: „Какво трябва да правя със своя живот? Какъв е смисълът да се родя?" Тези въпроси подготвят почвата за привеждане на нашата воля в съответствие с Божествения промисъл - най-мъдрия избор, които можем да направим.

Този единствен избор, направен с вяра и упование, позволява на Божествената сила да навлезе в нашия живот и да превърне битките ни в успехи, а раните в предимства. Дори и да не же­лаем да подчиним личната си воля на Божествената, със сигур­ност ще ни бъдат дадени много възможности да го направим. Причината за този избор е в житейските истории - и в житейските борби - на хората, които преживяват само страдания и неуспехи, докато не се обърнат към Бога: „Да бъде волята Ти." Необикновени съвпадения изпълват после живота им, и нови връзки - техните сърца. Все още не съм срещала човек, който съжалява, че е казал на Бога: „Предавам се в ръцете Ти”

Символно, тайнството Изповед съобщава на нашите тела знанието, че изопачаването на истината противоречи на природата ни. Като лъжем, оскверняваме и тялото, и духа си, защото човешката енергийна система разпознава лъжите като отрова. И тялото, и духът еднакво се нуждаят от честност и почтеност, за да процъфтяват. Заради това непременно тряб­ва да се освободим от всяко изкривяване, което сме създали. Из­поведта символизира изчистването на всичко недостойно в нас. Тя лекува щетите, които нанасяме, злоупотребявайки със силата на своята воля. Пречистването на духа е най-съществената стъпка в лечебния процес. В психологично-религиозните оздравителни програми, като например дванадесетстепенните програми, изповедта и подчинението на личната воля на „сила, по-висша от нас" са основата за успеха. Психотерапията, също е съвременна, светска форма на изповедта. Изповедта избавя духа от властта на физическия свят и го пренасочва към Божествения свят.

От сефира Хесед, което означава „великодушие" и „любов", получаваме природния инстинкт и духовното напътствие да говорим така, че да не вредим на другите. Общуване, което използва това качество на енергията, не изисква усилие: когато не говорим истината, блокираме тази енергия и тровим себе си. Разбира се, не трябва да изповядваме прегрешенията си на други хора, ако с това ще ги нараним допълнително. Трябва да се изповядаме така, че да можем да пренасочим своята енергия към положителни действия и поведение, и да се освободим от товара на негативните и внушаващи чувство за вина емоции. Не ни е присъщо да бъдем критични към другите или себе си; причината за лошото ни мнение е нашият страх. Произнасяйки думи, които нараняват другите, омърсяваме и тях, и нашето физическо тяло ни смята отговорни за тази форма на разрушение. (В будизма това е предписанието “правилен говор³”) Нашето вродено знание за отговорността създава чувството за вина, което често изпитваме заради своите нега­тивни постъпки, и това ни принуждава да се стремим към из­повед, за да оздравеем.

Сефира Гевура, което означава „правосъдие" и „власт", предава на енергийната ни система съзнанието, че никога не бива да съдим преднамерено друг човек или себе си. Негативните преценки създават негативни последици и в тялото и във външната среда.

Шесто ниво: Чакрата на разума (Аджна), тайнството Свещенство и сефирот Бина и Хохма.

Енергията, създавана от тези четири първообразни сили, съобщава на нашия организъм свещеното правило: „Търси само истината". От чакрата на Разума получаваме енергията, която ни подтиква да търсим отговорите на загадките, които срещаме. Заради Божествения промисъл питаме „Защо?", и искаме днес да знаем повече, отколкото сме знаели вчера. Енергията, излъчвана от тази чакра непрестанно ни учи да преценяваме истинността и чистотата на своите убеждения. Инстинктивно, по рождение знаем, че да вярваме в нещо нечисто, замърсява и тялото ни.

Всички ще се сблъскаме с обстоятелства, които ни карат да променим убежденията си и, по този начин, се доближаваме до истината. Узряваме за нашата вяра стъпка по стъпка, преживяване след преживяване. Пулсиращата енергия от шестата чакра безмилостно ни принуждава да освобождаваме погрешните представи. Когато действаме против тази енергия, съзнателно блокираме навлизането на по-дълбоките истини в нашето мисловно поле; възприятията ни губят своята яснота.

Тайнството на Свещенство, в буквален смисъл, е акт на посвещаване в духовен сан и официално встъпване в доживотната длъжност на свещенослужителя. Всички ние желаем приносът ни в живота на другите да има стойност и смисъл, и да чувст­ваме, че това, което вършим, е свято. (В будизма това се нари­ча правилно място⁴.) Каквато и да е задачата на живота ни лечител, родител, учен, земеделец, добър приятел - можем да станем „съсъд" на Божествената енергия. Символично, ръкоположени сме тогава, когато онези, с които живеем или работим, признаят, че жертвите, които правим, допринасят за техния личен, или духовен растеж. Усилията, които полагаме, за да станем благосклонни към хората и полезни за тези, с които живеем или работим, създават в нас канал за Божествената енергия. За хората, които излъчват такава благосклонност и любов, с право се казва, че притежават „божествена сила". Всеки от нас притежава възможност да се превърне в проводник на Божественото, да служи на другите, отразявайки свещената енергия. Това е съвременната дефиниция за свещенослужението.

Сефира Хохма ни помага да станем „съсъд" на Божествената енергия и действие, като ни импулсира да призоваваме Божествената мъдрост да се влее в нашите мисловни способности, особено когато човешката логика явно не води доникъде. Помага ни да се научим да балансираме разума и преценката, да бъдем на нивото на истината и да вземаме решения, осигуряващи най-добри резултати за нас и за онези, с които общуваме.

Сефира Бина се явява в подкрепа на енергията на Хохма, като облъчва „заострената" енергия на човешкото логическо мислене с по-меката, по-емоционална енергия на Божественото разбиране. Комбинацията от Хохма и Бина представлява вътрешна управляваща система, която ни стимулира да се издигаме над ограниченията на човешката мисъл и да достигаме, подобно на библейския Соломон, яснота на ума, позволяваща на Божествения разум да се слее с нашите мисловни процеси.

Колкото по-лесно се освобождаваме от заучената склонност да съдим, толкова повече отваряме ума си за съзнанието, което е Божествено по своя произход. Човешкият разум не може да даде отговор на загадките на живота; никога няма да обясни защо става това, което става. Можем да постигнем непристореното усещане за мир и покой в живота, само ако се откажем от потребността да узнаем чрез средствата на човешката логика и се доверим само на Божествения разум. „Позволи ми да зная това, което мога да зная, и да вярвам, че за всяко събитие, колкото и да е мъчително, има разумна причина, от която може да дойде доброто. "

Седмо ниво: Чакрата на духа (Сахасрара), тайнството Елеосвещение и сефира Кетер.

Мощта, създавана от тези три първообразни сили, съобща­ва на нашия организъм свещената истина: „Живей в настоящия момент". Тъй като по същество сме духовни създания, духовните ни потребности са също така жизнено важни за благополучи­ето ни, както физическите, и дори може би повече.

Чакрата на Духа ни казва, че нашият дух е вечен. Ние сме не­що повече от физическо тяло - тази истина ни утешава, кога­то се срещаме със смъртта, която е част от човешкия опит. Привидната връзка на тялото с хронологичното време е само илюзия - факт, който нашият дух има за задача да разкрие. Противоречи на Божествената ни природа, да живеем прекалено дълго в миналото чрез своите мисли; такова неравновесие съз­дава временни изкривявания, които ни пречат да живеем в настоящето и да получаваме духовно ръководство всеки ден. Ръководството не би имало никакъв смисъл за нас, ако силите ни са насочени изцяло към разгадаване тайните на вчерашния ден. Ако живеем изцяло днес, тайните от вчера постепенно ще ни бъдат разкрити.

Духът ни инстинктивно се стреми към тази свещена исти­на. От нея можем да получим вдъхновение, което ни довежда до екстаз. Ние ликуваме - и се лекуваме - във възторжени мигове, когато духът ни става по-силен от тялото, а тялото - способ­но да изпълнява заповедите на духа.

Изискването да живеем в настоящето намира подкрепа в тайнството Елеосвещение (последно помазване). Това тайнст­во е било създадено, за да помага на хората да освободят своя дух преди смъртта. Символно, то признава нашата потреб­ност да призовем своя дух, за да приключим работа, начената в различни моменти от живота ни. Енергията на този ритуал ни дава възможност да се освободим от миналите преживявания, за да не ги отнесем със себе си. Следователно, силата и символизмът на това тайнство не са ограничени от свършека на жи­вота. Ние изпитваме биологична и духовна потребност да довеждаме всички неща до край и можем да се осланяме на тази светопричастна енергия да ни помогне да го направим. След някое мъчително и болезнено събитие, винаги получаваме вътрешно напътствие, което ни помага да се освободим от миналото и да продължим да живеем. Когато предпочитаме миналото пред настоящето, сами блокираме потока на жизнената си­ла; изкривяваме „настоящето", защото гледаме на всичко, кое­то става „днес", през призмата на миналото, и по този начин обезсилваме своето тяло и дух. Разболяваме се, когато прекалено дълго носим безжизнените спомени в себе си.

От сефира Кетер, символизираща нашата връзка с вечност­та, научаваме, че няма смърт; има само живот. Няма отпътувал преди нас, когото да не срещнем отново - това е Божественото обещание. Трябва да се уповаваме на утешението и силата, които тази свята истина ни дава.

Ние се раждаме със знанието за тези седем свещени истини. Всъщност всеки от нас е тяхно „биологично издание". Докато сме деца отново ни преподават различни варианти на тези истини чрез религията на нашето племе. ,Дори когато не ги научаваме, тези истини се пробуждат автоматично в нас - в нашия организъм, в нашия ум, в нашата интуиция, в нашата представа за естествения ред в живота. Докато съзряваме, разбираме съдържанието на тези истини с още по-голяма яснота и дъл­бочина и ставаме все по-способни да реагираме адекватно на техните послания, да тълкуваме символно информацията, която носят, и да разбираме архетипните им послания.

Истините, съдържащи се в духовните учения на различните религии, са предназначени да ни обединяват, а не да ни разде­лят. Буквалното тълкуване създава разединение; символното – разкрива, че всички тези истини се отнасят до идентичната същност на духовната ни природа, която ни свързва. Когато пренасочваме своето внимание от външния свят към вътрешния, овладяваме символното зрение. Вътре в себе си, всички ние сме еднакви, и всички духовни изпитания, на които сме подложени, също са еднакви. Външните различия са измамни и временни, само една физическа обвивка. Колкото повече тър­сим онова, което е еднакво във всички нас, толкова повече на­раства ръководната роля на символното ни зрение.

Обединяването на хиндуизма, будизма, християнството и юдаизма в една система с общи свещени истини, създава могъщ метод за ръководство, способен да оздрави нашите душа и тя­ло, и да ни покаже как да управляваме своя дух в този свят.

Във втора част, седемте чакри ще бъдат описани подроб­но, всяка една от гледна точка на енергията, свойствена за нея, като е отдадено особено внимание на страховете, поради които губим съответстващата сила. Докато изучавате материята, изследвайте себе си, за да определите „в чии ръце сте оставили своя дух".

1 Първо причестяваме на 14 годишна възраст, възприето в римокатолическата църква. - Бел. ред.

2 Сефирот (чисти числа, ед. ч. - сефира) - основни инструменти на кабалистиката са десетте аспекта на Единичното, които наред с двадесет и двете свещени букви на еврейската азбука, образуват тридесет и двете пътеки, по които Бог е сътворил света, според свещените еврейски книги „Сефер Йецира", „Книга на Творението" - Бел. прев.

3 Буда дава на света своето учение в осемстепенен път. Тук се споменава третата степен - правилно слово. - Бел. прев.

4 Петата степен от осемстепенния път, проповядван от Буда. - Бел. прев