5

МЕНТАЛЕН ВАКУУМ
Както вече посочихме, състоянието на ментален вакуум е
единственото време за
пълноценна почивка на съзнанието. Ще го определим като
„временна парализа на
мисловния процес" със силата на волята. Има моменти, когато
силният емоционален шок
предизвиква състояние на пълен вакуум в съзнанието ни и за
известно време сме лишени
от способността да реагираме на вътрешни и външни стимули.
В този случай шокът предизвиква рязко и внезапно връщане
назад към много ранни
нива на интеграция и индивидът търси убежище дълбоко в себе
си, като прекратява
временно всякакъв контакт с външния свят. Менталният вакуум е
всъщност прекъсване на
връзката между външния свят и индивида. Като вземем предвид
какво голямо усилие се
изисква от индивида, за да поддържа едновременно връзката
между вътрешния и външния
свят, лесно ще разберем ползата от такава почивка от мислите. На
пръв поглед сънят също
изглежда период на почивка за ума и тялото. Мисловната дейност
обаче не спира да тече
по време на сън, а само преминава от съзнателно на
подсъзнателно ниво. Както видяхме в
нашата скала за измерване на съзнанието, по време на сън в
интелектуалните способности
bookbg.net
не настъпват други промени, освен намаляване на нивото на
съзнателност и произтичащото
оттам засилване на онеиричното състояние.
Не трябва да се забравя, че подсъзнанието е също част от нашия
мозък и докато спим,
той е не по-малко, а дори по-активен, отколкото когато сме
будни. Съзнанието ни никога не
почива, а само временно избягва действителността по време на
сън. Ако бъде постигнато
правилно, състоянието на ментален вакуум е изключително
дълбок процес, тъй като
обхваща в известни граници както съзнателната, така и
несъзнателната дейност на
въображението.
Ползата от волево изпразване на съзнанието е забележителна,
стига да успеем
наистина да спрем потока на мисълта. Съществуват различни
степени на ментален вакуум,
а трудно може да се говори за абсолютен вакуум, тъй като винаги
остава определена
подсъзнателна дейност. Състоянието, което трябва да се помъчим
да постигнем, прилича
на абсолютен ментален вакуум. Разбира се, това „изпразване на
съзнанието" се постига в
най-дълбока степен само чрез редовна практика.
Упражненията за възпитание на въображението са всъщност
„гимнастика на мисълта",
ВЪТРЕШНИ СПОРТОВЕ, които позволяват на индивида да
постигне волеви контрол. Те
представляват „издигане на съзнателността" до по-висш тип
мозъчна дейност. Тези
упражнения позволяват да постигнем известен контрол над
мисълта също както при
целенасоченото трениране на дадена група мускули.
Упражнението за постигане на
ментален вакуум е „осезаемо възприятие на мисловната дейност"
и чрез него човек може да
bookbg.net
улови как се променя мозъчния тонус, когато мисли и когато спре
да мисли. Трябва да се
има предвид, че на практика „празният ум" представлява
единственият Възможен и реален
начин за релаксация на съзнанието.
Що се отнася до ползата от упражнението, не би трябвало да я
разглеждаме
повърхностно - начинаещите обикновено са склонни да
преувеличават. Менталният вакуум
дава възможност на индивида да постигне в мисленето си
редуване на активност и покой,
необходимо за всеки жив организъм. В известен смисъл
менталният вакуум е много по-
дълбоко състояние на покой в сравнение със съня. Всъщност при
събуждане сутрин не
винаги е извършено равностойно обновяване на органичната и
менталната енергия.
Товарът на преживяванията тежи прекалено много на психиката
и не ни позволява да
посрещнем новия ден с необходимата свежест и енергичност.
Сънят обновява физическата
енергия и в известна степен представлява всекидневно
прераждане. Съзнанието, от друга
страна, поради непрекъснатата си дейност, сутрин е толкова
изтощено или болно, колкото е
било предишния ден.
Менталният вакуум предлага на индивида средство за ефективно
умствено
обновяване. Когато когнитивната дейност на съзнанието се
забави, индивидът се преражда
- чувства се свеж, млад, с по-висока способност за концентрация.
По този начин постига по-
голяма ефективност в работата си и премахва „мозъчната мъгла".
Умственото състояние
или менталният тонус е от основно значение за поддържането на
младо и здраво тяло.
Потискащите мисли например значително влияят на
издръжливостта и биологичното равно-
bookbg.net
весие, като бавно, но сигурно ги подкопават. Способността за
физиологично
възстановяване зависи изключително много от положителната
умствена нагласа и силното
желание за живот. В това можем да се убедим от физическото и
психическото състояние на
оптимистично настроени хора, преживели тежки хирургически
операции. Те се
възстановяват за много кратко време и имат много по-големи
шансове в сравнение с онези,
които са изпълнени с негативни мисли и при които липсва
интерес към живота.
Накратко, резултатите от упражнението за ментален вакуум
засягат не само
интелектуалната сфера, като предоставят почивка на ума, но се
разпростират и върху
цялостния механизъм на индивида, действайки като
изключително важен балансиращ и
стабилизиращ фактор. Всъщност целенасоченото и ефективно
създаване на ментален
вакуум намалява скоростта на органично и нервно износване и
увеличава производител-
ността и качеството на интелекта, като го обновява и подмладява.
В това ще се убедят
всички, които изпълняват Внимателно упражнението.
Упражнение 8. Ментален вакуум
В експеримента, при който в съзнанието си извикахме образа на
преминаващ влак,
разгледахме връзката между очите и въображението. Постигането
на ментален вакуум
започва именно с релаксация на очите. За овладяване на
техниката на това упражнение се
препоръчва изпълнението му в следните три етапа:
Етап 1:
Седнете удобно или легнете по гръб, затворете очи и фиксирайте
вниманието си върху
тях. След малко ще забележите как очните ябълки се свиват и
разпускат, а очите се стремят
bookbg.net
да примигват, въпреки че са затворени. С усилие на волята се
помъчете да спрете напълно
лекото потрепване на клепачите и да премахнете мускулното
напрежение в очите и
клепачите.
Етап 2:
Забравете за очите и насочете вниманието си върху дишането -
усещайте всяко
вдишване и издишване, като се, помъчите да се идентифицирате с
лекото разширяване и
свиване на гръдния кош. Почувствайте ясно редуването на
вдишване и издишване. НЕ
ТРЯБВА да дишате дълбоко - дишайте нормално.
Етап 3:
След известно време, когато почувствате, че сте се слели напълно
с дишането,
забравете за дихателния процес и насочете вниманието си към
въображаемо ви-
зуализиране на черния цвят. Задръжте образа, докато изчезне от
само себе си.
Трябва да изпълнявате и трите етапа на упражнението напълно
неподвижни, като се
стараете тялото да бъде колкото е възможно по-отпуснато.
Етапите нямат точно
определена продължителност - тя зависи от личните способности
на всеки индивид и
постигнатите резултати. В никакъв случай не преминавайте към
следващия етап, преди да
сте овладяли предишния. Третият, последен етап може да
удължите толкова, колкото
сметнете за необходимо - не се тревожете, ако заспите. Помъчете
се обаче с усилие на
волята да не заспивате. Ако заспите, значи не сте изпълнили
добре упражнението, освен
ако целта ви не е била наистина да заспите.
Щом ви обземе необикновено спокойствие и яснота на ума, това
означава, че сте на
bookbg.net
прав път и трябва да постоянствате, докато наистина постигнете
ментален вакуум. Когато
постигне такъв контрол, индивидът вече не чувства абсолютно
нищо. Възприятията са
напълно изключени. При ментален вакуум индивидът изпитва
усещането, че времето е
спряло и той е „застинал" в настоящия момент извън времето,
движението и възприятията.
Нужно е да не забравяме, че не съществува пълен ментален
вакуум, защото все пак
тече известна несъзнателна дейност, но тя е сведена до минимум.
Може би най-точното
описание на това състояние е „максимално спиране на потока на
съзнателната и
несъзнателната мисъл". За съжаление липсват думи, за да опишем
менталните състояния в
ХипсоСъзнание - затова се налага да се въвеждат нови термини и
често да прибягваме до
сравнения, с които да изясняваме начина на действие на
определен психически механизъм.
Възможно е отначало упражнението за ментален вакуум да
промени навиците ви и да
съкрати продължителността на съня ви. Тази промяна не трябва
да ви тревожи - тя се
дължи на по-добро и по-ефективно възстановяване на енергията
по време на сън. Ето защо
вече не се нуждаете от толкова сън, колкото преди. След като
наистина овладеете
упражнението, ще можете да определяте продължителността му
преди да започнете, за да
се върнете автоматично към нормално състояние на съзнателност
в края му.
Упражнението в съвършената си форма позволява да определите
предварително, още
в самото начало продължителността му и да се върнете
автоматично към нормално
съзнание.
bookbg.net
Разделянето на упражнението на три етапа трябва да се спазва,
докато го разучавате:
След като веднъж го овладеете, трите етапа всъщност се сливат в
един.
ПРЕВЪЗПИТАНИЕ НА ДВИГАТЕЛНИТЕ НАВИЦИ
Двигателната дейност на човека обхваща три основни механизма:
рефлексни
действия, автоматични движения и волеви движения.
Рефлексите са постоянни реакции на определен физически
дразнител. Те са вродени
или научени и са най-простата форма на нервномускулно
поведение. Автоматичните
движения се определят от професор Дала Нора („Биологична
обусловеност на личността")
като „поредица от вродени (емоционално или инстинктивно
подражание) или придобити
например, свързаните с работата движения), които се извикват и
подреждат
последователно". Волевите движения винаги са свързани със
съзнателно волево решение.
Те могат да бъдат спонтанни, придобити или приложни.
Независимо към кой вид спадат
движенията на индивида (рефлексни, автоматични или волеви),
те винаги са свързани с
неговото емоционално и ментално състояние.
Страхът например предизвиква съответна двигателна реакция,
различаваща се от тази
при гняв, тревога или спокойствие. Между движения, емоции и
мисли има непрекъснато
взаимодействие. Тази връзка разкрива пред нас изключителни
възможности - да
упражняваме контрол върху себе си, като контролираме
движенията. Ще се помъчим да
докажем, че двигателната преднамереност издига значително
съзнателното ниво с
произтичащите от това предимства.
Половината от волевите движения, строго погледнато, не бихме
могли да наречем
bookbg.net
волеви, тъй като са съставени от ограничен брой комбинации и
повечето от тях сме
изпълнявали толкова пъти, че вече сме ги овладели и те са
станали напълно автоматични.
Докато сме ги усвоявали обаче, те несъмнено са били волеви.
Да вземем за пример ходенето. Когато ходим, ние извършваме
това почти механично.
Ако по някаква специална причина трябва да вървим пред група
наблюдаващи ни хора и да
им покажем нещо, внезапно се притесняваме и започва да ни се
струва, че пристъпваме
неправилно, тромаво, дори губим равновесие. Обикновено се
счита че автоматичните
движения „механизират" индивида, увеличават
производителността му и намаляват
умората. За да изясним този въпрос, нека разгледаме умората.
Във всекидневната си
дейност хората, които не полагат големи и непрекъснати
мускулни усилия, рядко изпитват
физическа умора. При тях по-често срещано явление е усещането
за отпадналост и из-
тощение, което ще опишем като „състояние на обща умора".
Общо взето би трябвало да
наречем това „псевдоумора" - не защото не съществува в
действителност, а защото най-
често се дължи само на временна или хронична загуба на
нормалния ментален тонус. Тази
обща умора е придружена обикновено от безпокойство,
раздразнителност, депресия, страх,
меланхолия и липса на инициативност. За да изясним понятието,
ще говорим за обща
умора и мускулна умора. Първата вече определихме, а
мускулната не се нуждае от
обяснения, тъй като е позната на всички.
Твърдението, че автоматичните движения „намаляват умората и
осигуряват
производителност" изглежда донякъде преувеличено, въпреки че
според преобладаващато
bookbg.net
мнение е вярно. Възможно е да е така при малък процент задачи,
изпълнявани в
специфични условия и то само ако става въпрос за
производителност при автоматизирана
ръчна дейност. Да вземем за пример работник в автомобилен
завод, чиято единствена
задача е да завинтва болтове на мястото им. Ако се замисли за
това, което прави и се опита
да завинтва болтовете съзнателно, той сигурно ще загуби
обичайната си сръчност,
работоспособността му ще намалее и ще е принуден да поддържа
вниманието си постоянно
будно. Що се отнася до умората, проблемът не е така ясен.
Спестеното мускулно усилие
може да се изразходва в множество нервни и умствени
конфликти, произтичащи от ниското
ниво на будност при автоматизираната дейност. Непрекъснатото
повтаряне на една и съща
операция оставя незаета голяма част от съзнанието, която (съвсем
логично е да
предположим) ще продължи да работи самостоятелно, докато
индивидът се труди, а това
несъмнено води до пълно разделяне между мисъл и действие.
Това разделение
предизвиква едновременното протичане на два вида дейности,
противопоставени една на
друга така, както са противопоставени абстрактното и
конкретното, съответно психичното и
соматичното. Макар и неразривно свързани, те принадлежат към
различни и
противоположни светове. Казано по друг начин, индивидът се
разкъсва между две
противоположни тенденции: физическата работа, която
извършва, и напрегнатата работа на
въображението, която често е много по-привлекателна и желана
от физическата дейност.
От друга страна, еднообразната работа е лишена от всякаква
мотивация, с изключение на
bookbg.net
паричното възнаграждение. Следователно, човек работи, защото
е принуден и в съзнанието
му неизменно присъства мисълта, че изпълнява необходимо
задължение. Дейността на
въображението следва две основни линии: потребителска и
защитна. Индивидът се
безпокои как да избегне дадени ситуации и как да предизвика
други. Тук хедонизмът играе
съществена мотивираща роля. желанието се явява един от най-
важните елементи в играта
на въображението. По този начин имаме два еднакво значими и
могъщи фактора в явна
опозиция: дългът (работата) и желанието (потокът на
въображението). Това
противопоставяне засилва процеса на разцепление между мисъл
и действие, при което
менталният и волевият тонус значително спада, а Азът не намира
място за изява. По тази
причина индивидът се чувства изморен, може би много повече от
начинаещият, който все
още работи „с усилие на волята". Досадата и скуката са
неразделни спътници на
безсилието и се подхранват от липсата на съзнателна проява на
волята. Ако във
всекидневната работа примесваме отвреме-навреме моменти на
максимално съзнателно
внимание, със сигурност ще постигнем по-добро физическо и
психическо състояние.
Автоматизмът причинява, подсилва и поддържа ниското ниво на
съзнание. Той
довежда до обща умора, като нарушава вътрешното единство на
индивида и усилва
действието на несъзнателните тенденции. Най-общо казано,
автоматичните действия ни
пречат да постигнем самоконтрол и високо ниво на съзнание,
като пораждат ментална
сънливост, а тя напълно изключва висок коефициент на
интелектуално и енергийно полезно
bookbg.net
действие.
Всяко непрекъснато повтарящо се волево действие клони към
автоматизъм и въпреки
че не сме в състояние да предотвратим автоматизма, може поне
да му попречим да ни
управлява. В противен случай се излагаме на опасността да
постъпим като човек, а не
КАТО ЧОВЕК, по израза на професор Дала Нора.
Възможно е все пак чрез будно внимание да внесем елемент на
съзнателност и в
неволните движения. Това става, когато се движим преднамерено
(със съзнателно
намерение). Двигателната преднамереност намалява и премахва
състоянието на обща
умора, като едновременно издига нивото на съзнание и тонуса на
волята и ума. Волевото
придвижване в пространството създава по необходимост
състояние на самосъзнаване, при
което съществува непрекъснато усещане и сигурност за
собствената идентичност, тоест за
Аза. Индивидът се установява психически в своето Аз и успява
да се справи с негативните
въздействия, вътрешните конфликти и вредните последици от
хетеросугестията. С други
думи, той се превръща от антииндивид в индивид.
Чрез двигателната преднамереност е възможно да контролираме
нервното
напрежение, да избегнем до голяма степен физическата и
умствената умора, да уп-
равляваме емоционалните прояви и преди всичко ДА ЖИВЕЕМ
В РЕАЛНОСТТА НА
НАСТОЯЩЕТО. Същевременно това предизвиква значителни
изменения с постоянен
характер в нервно-мозъчната структура на индивида и му
позволява чувствително да
увеличи интелектуалните си способности както по качество, така
и по производителност.
bookbg.net
Мисленето с абсолютна яснота (а това става само по изключение)
се превръща в нещо
съвсем лесно за човек, който упорито и постоянно влага
съзнателност в движенията си.
Във всяко волево движение разграничаваме три основни фази:
решение или волево
намерение, извършване на движението и промяна, настъпваща в
резултат от извършеното
действие. Движението представлява повтаряща се верига, която
се поражда в мозъка и се
„връща" в мозъка. Неволните движения не внасят никаква
промяна в поведението, но в
повечето случаи подсилват предварително формираната верига. В
зависимост от начина на
движение внасяме положителна или отрицателна промяна в
съзнанието си - положителна,
която поражда състояние на будност, и отрицателна, която води
до сънно състояние.
Съвкупността от волеви съзнателни движения временно премахва
двигателния
автоматизъм и така разширява полето на съзнание. Известно ни е,
че автоматичните
движения участват в емоционалната и инстинктивната мимика на
индивида, които
съпътстват най-дълбоките механизми на интеграция на
личността. Волевите движения
отразяват до известна степен и психологичното състояние на
субекта.
Ако съзнателно променяме своя стил на движение, всъщност
трансформираме
личността си, като рушим едни автоматични движения и
изграждаме други. Това изисква,
разбира се, будно и напрегнато внимание, а то неизменно
придружава високите нива на
съзнателност. Състоянията на тревога и страх, емоционална
депресия, колебливост и други
отрицателни механизми Временно изчезват, когато влагаме
съзнателност в движенията си
bookbg.net
и изчезват завинаги, ако извършваме това упорито и постоянно за
продължителен период
от време. Както вече посочихме, двигателната съзнателност
действа също в
интелектуалната и енергийната сфера, Като избистря
чувствително мисълта и намалява
сънливостта и умората.
Самата техника се състои в следното: извършваме движението
спокойно,
целенасочено и с пълна съзнателност, сякаш то се нуждае от
мисъл. Ако намалим
скоростта на движение, ще изпитаме ведрост и спокойствие -
признак за постигнато
вътрешно равновесие. Добре е да започнем с предварително
избрани и лесни движения.
Този начин на движение трябва да се практикува не през цялото
време, а в определени
часове от деня.
Преди да обясня изпълнението на някои двигателни упражнения,
ще посоча два
експеримента, показващи, че в човек, който се движи съзнателно
и целенасочено, се
извършва дълбока трансформация.
ЕКСПЕРИМЕНТ А. Изберете момент, когато сте особено
изморени или много ви се спи.
Започнете да извършвате преднамерени и съзнателни движения в
продължение на три
минути. Ще забележите как умората и сънливостта постепенно
изчезват. Особено важно е
напълно да се съсредоточите върху движенията си и да ги
правите спокойно, без да
бързате.
Упражнение 9. Съзнателни движения
Целта на всички описани упражнения е изучаващият
ХипсоСъзнание да овладее
движенията си. В този случай няма да използваме специално
подготвени движения, а ще си
bookbg.net
послужим с тези от всекидневието - предимството им е, такава
тренировка може да се
извършва по всяко време на деня.
Да започнем от най-простото - ходенето. Може да изпълнявате
упражнението, като
вървите по улицата. Определете участък от най-малко три-четири
преки, гледайте напред и
вървете по-бавно от обикновено, като се съсредоточите напълно
върху движението, сякаш
ходенето изисква мислене. Трябва да имате ясно усещане за
преместване в пространството
и да чувствате всяко движение. Това упражнение води до
релаксация, отмора и състояние
на покой, като същевременно допринася за възстановяване на
енергията.
Абсолютно всички движения могат да се извършват съзнателно,
така че е излишно да
даваме подробен списък. Единствената препоръка е да обърнете
особено внимание на
движенията на ръцете, защото те са най-чести и най-много. Всяко
нещо, което вършите с
ръцете, може да ви послужи за упражнение. Ще подчертаем, че
основната трудност при
тази техника е съзнателното усилие да усъвършенствате
движенията, като едновременно ги
изпълнявате бавно. Не забравяйте, че не е нужно да мислите за
тях - достатъчно е да ги
усещате. Като пример ще посочим разликата между мисълта за
дишането и „чувството" за
дихателния поток. Може да го „почувстваме" без да мислим -
например, когато лигавицата
на носа е възпалена и дишането ни изведнъж се затрудни. Тогава
си мислим за други неща,
но „усещането за дишане" не ни напуска.
Добре е да мислите за движенията, докато постигнете
съответното кинетично усещане,
което най-често се изразява просто в намаляване на двигателната
скорост. След известен
bookbg.net
период на редовно упражняване ще забележите, че новият волеви
стил на движение се
превръща по силата на навика в автоматичен. Това не бива да ви
тревожи, тъй като с
промяната сте възбудили в себе си верига за релаксация,
самоконтрол и будност. Да
смените начина си на движение означава да внесете корекция и
изменения в автоматизма
на движенията. По този начин създавате нова нервно-мозъчна
верига, коренно различна от
предишната: тя е възбудена чрез съзнателно рефлективно
обучение и затова засилва и
разширява съзнателността на индивида за разлика от предишната
верига, която се е
формирала в съвсем ранна възраст и е изцяло доминирана от
подсъзнанието. Всичко,
научено чрез разсъждение и осъзнаване, било то някакъв нов
елемент или променяне на
стар механизъм, издига значително съзнанието и изгражда нови
невронни вериги, които
сега притежават будност, дължаща се на първоначалния
съзнателен волеви импулс.
Съзнателната ръчна работа е най-добрата психотерапия. Тя
действа като
стабилизиращ елемент и притежава неподозирани възможности
за изменение на
съзнанието.
Не е преувеличено да са каже, че през дългата еволюция на вида
човешкият мозък е
вървял успоредно с развитието на уменията на ръцете, че мозъкът
и сръчността си
взаимодействат и развиват.
Интересно е, че осъзнаването на движенията позволява на
субекта да изживее
напълно настоящия момент, тоест да води реално съществуване,
без да проектира себе си
в някакъв измислен свят. По този начин съзнателността на
движенията до голяма степен
bookbg.net
прогонва сънното състояние, присъстващо в съзнанието и по
време на будност.
Накратко, съзнателното движение ни позволява да повишим
нивото на съзнание, да
живеем в реалния свят на настоящето, да постигнем релаксация,
самоконтрол и да
използваме оптимално интелекта си, Като постигнем по-голяма
яснота и тонус на мисълта.
Техниката на съзнателното движение се свежда до това да
придобием възприятие за
движение чрез целенасочено усилие (но без напрежение), като се
стремим към
съвършенство в движенията и ги изпълняваме по-бавно от
обикновено (ако човек се движи
бавно по навик, то това няма да му е особено полезно, защото
движенията му са лишени от
съзнателност).
Упражнението има общо и конкретно приложение. Прилага се
общо всеки ден в
определено време, без да се взимат предвид проблемите за
момента. Конкретното
приложение е насочено към решаване на даден конфликт.
Подходящ пример е страхливият
човек, изправен пред някакъв социален сблъсък - той се движи
бавно и внимателно, за да
превъзмогне своята плахост. Може да използваме упражнението
и в моменти, когато ни е
нужна по-голяма яснота на ума или желаем да премахнем
умората.
Ако упражнението се изпълнява старателно всеки ден, след време
се възбуждат и
затвърждават нови вериги, които създават състояние на
съзнателна будност като неделима
част от личността.
ГОВОР
В тази глава ще разгледаме само онези особености в механизма
на речта, свързани с
bookbg.net
начина, по който гласът въздейства на нивото на съзнателност и
оттам на психическото,
емоционалното и нервното състояние на човека. За целта ще
изследваме модулацията и
произношението, като изключваме корекцията на дефекти в
тембъра, тона и силата на
гласа. Ще дадем само някои общи указания, без да обсъждаме как
се постига правилно
произношение и модулация в конкретни случаи. Ще се помъчим
главно да намерим
формула, с чиято помощ да постигнем повишено ниво на
съзнателност чрез говора.
Най-просто казано, речта е звукова материализация на мислите,
която позволява да
бъдат възприети и разбрани от другите. За да се изрази, човек
трябва да свързва, подрежда
и класифицира идеи и понятия много бързо, почти едновременно
с изговарянето на думите.
Механичното възпроизвеждане на думите е част от всички други
видове механизми,
описани в предишните глави. Думата е еферентен (низходящ)
импулс, който се
материализира в звука и при възпроизвеждане предизвиква
аферентна (възходяща)
модификация. Качеството и съвършенството на словото
въздействат на съзнанието, като го
объркват или избистрят. Правилният изказ и грижливото
произнасяне на думите допринасят
за реда, яснотата и разпространението на идеите. От друга страна,
небрежността в говора
нарушава правилното функциониране на мисълта. Освен това,
тембърът и тонът на гласа
въздействат значително както върху нервната система на
говорещия, така и на слушателя.
Едни гласове ни изнервят, докато други ни действат
успокоително.
Първите няколко упражнения са насочени към подобряване на
артикулацията. Те
bookbg.net
трябва да се разглеждат не като техники за релаксация, а като
подготовка.за постигане на
съзнателност на гласа - единственото вокално упражнение, което
води до издигане на
съзнанието.
Първият елемент, свързан с правилната дикция, е въздухът.
Налягането на въздуха
трябва да е постоянно и равномерно, а това се постига с
диафрагмено дишане (Упражнение
1, Пълно дишане).
Говорната реч се осъществява при издишване - следователно
искаме да удължим и
измерим именно тази фаза. За тази цел ще дадем три основни
упражнения, които помагат
за регулиране и дозиране на въздуха.
А. Удължете издишването на въздуха. Вдишвайте през носа
бавно, леко, дълбоко,
мълчаливо, равномерно и пълно. Задръжте въздуха. Издишвайте
през носа бавно, леко,
мълчаливо, равномерно, като удължите максимално
издишването.
Б. Вдишването е както при горното упражнение. Задръжте
въздуха. Издишвайте през
носа, като изтласквате въздуха на струи до пълно издишване.
В. Леко и бавно вдишвайте през носа. Задръжте въздуха.
Издишвайте през устата,
като силно изтласквате въздуха и удължавате максимално
времето.
Щом постигнете правилно налягане и контролиране на въздуха,
трябва да тренирате
говорните органи, участващи в артикулацията: езика, устните,
челюстта и небцето. Въпреки
че всеки от тях се поддава на индивидуално трениране,
следващите упражнения са
насочени към цялостния механизъм на говора.
Упражнения за дикция
А. Четете, без да произнасяте звуците - само движете устните,
езика и челюстта си,
bookbg.net
сякаш четете на глас. За да постигнете волеви контрол върху
изговора, трябва да
подчертавате движенията. След малко повторете същото
упражнение, като изговаряте
подчертано думите, но този път четете на глас.
Б. Говорете на висок глас, като държите молив между зъбите си и
се стараете звукът
да е възможно най-ясен и чист.
В. Говорете високо на някаква тема, като артикулирате отчетливо
и произнасяте всяка
сричка. Разделянето на срички означава да правите малки паузи
между отделните срички,
при което изговарянето на всяка дума става много по-ясно.
Паузите трябва да бъдат
достатъчно кратки, за да произведат положителен ефект, без да
оставят впечатлението, че
провлачвате думите.
Г. Четете на висок глас скоропоговорки, като се стремите да
постигнете съвършено
произношение и интонация.
Правилното изпълнение на тези упражнения е от основно
значение за придаване на
съзнателност на говора. Съзнателността на гласа е особен начин
на изговор и включва
всички предимства на високото ниво на съзнателност, които вече
изследвахме подробно.
Както при изпълнението на горните упражнения, и тук спазвайте
точно инструкциите.
Упражнение 10: Съзнателност на гласа
За да постигнете съзнателност на гласа, трябва да изпълните три
основни изисквания:
1) да разделяте думите на срички
2) да артикулирате правилно и съзнателно
3) да придобиете „усещане" за артикулация.
Вече обяснихме в какво се състои разделянето на срички, знаем и
какво означава
правилна артикулация. За да й придадем съзнателност, трябва да
променим говорния
bookbg.net
автоматизъм, като го заместим с друг, с по-високо качество. Да
„усещате" артикулацията
означава да задържите в ума си Кинетичното възприятие за
говорния апарат, а това
отначало се постига, като съсредоточите Вниманието си върху
движението на устата и
устните.
Може да правите тези упражнения винаги, когато разговаряте,
независимо дали
държите реч или водите обикновен разговор.
Отначало може да ви се стори, че съзнателната артикулация ви
разсейва и пречи да
оформяте и изказвате мислите си. Всеки, който започне да
изпълнява упражнението, с
изненада установява точно обратното въздействие: съзнанието се
избистря, мисълта тече
по-плавно, мисловната дейност значително се подобрява. Както
вече знаем, причината е
повишената будност, която „събужда" и избистря мисълта.
Тези упражнения са особено полезни, ако имаме работа с хора, от
които се страхуваме
или просто като средство за успокоение, релаксация и
самоконтрол при всякакви
обстоятелства.
Ако трябва да говорите пред публика, отначало се съсредоточете
върху артикулацията
и в първата минута не мислете какво говорите. По този начин
съзнанието бързо се избистря
и мислите започват да текат с лекота. Издигането на будността не
става рязко, а
постепенно, поради което ще постигнете максимално ниво едва
след три-четири минути
съзнателен говор. По-нататък ще се върнем върху онзи аспект на
речта, който е свързан с
прилагането й за решаване на конкретни проблеми.
ОСЪЗНАВАНЕ НА АЗА
Осъзнаването на Аза е изключително сложно явление, което
може да възникне волево
bookbg.net
в резултат от описаните упражнения или чрез непосредствено
изграждане на „понятие за
Аза". Да осъзнаем Аза означава да имаме представа за собствена
идентичност. Но собс-
твената идентичност не е свързана с личността, тялото, интелекта
или емоциите. Тя не е и
състояние на самосъзнание, въпреки че се основава на него - тя е
нещо много по-широко и
задълбочено.
Добре известно е, че през деня изживяваме моменти на
„самосъзнание" (много редки)
и периоди на „самонесъзнание". Например, началникът
неочаквано прави забележка на
някой служител пред колегите му и той изведнъж придобива
силно и неприятно усещане за
себе си, Което поражда у него неудобство, придружено от
чувство за срам, страх,
фрустрация и усещане, че е станал за присмех.
Да си припомним какво казахме в предишните глави за Аза: Азът
е онова. Което е
същностно за индивида, а Ние - онова, което не е същностно. Във
всеки индивид
съществува едно Аз, но то обикновено остава извън
функционалния механизъм на
интелекта. Освен това то не е зряло, развито и опитно Аз, а
минимизирано, крехко и
безсилно.
За да разберем какво става със служителя, когото са упрекнали и
защо се е почувствал
неудобно, трябва да разгледаме подробно ситуацията. Човекът е
вършил работата си със
спящо Аз и будно Ние. Изведнъж получава емоционален шок -
всички го гледат и той трябва
да преглътне упрека. Спящото до момента Аз рязко се събужда.
тъй като всеки
емоционален удар ни „отърсва" от привичното сънно състояние и
изтласква Ние от
bookbg.net
съзнателното поле. В този момент индивидът „вижда себе си"
ясно, тоест съзира бегло
подсъзнателната структура на Ние и се отъждествява с нея,
поради което се чувства като
безпомощно дете (подсъзнанието), разголен и засрамен. Маската
е свалена, индивидът
вижда себе си и чувства, че и другите го виждат такъв, какъвто е,
а не за какъвто се
представя (думата „персона" идва от гръцката „prosopon" -
театрална маска).
Азът е скрит под гъстата мъгла на личността, която не позволява
на индивида да
познае себе си, тоест да познае своя Аз. Известно е, че когато
човек се слее с тълпата,
поведението му става по-спонтанно и демонстративно отколкото,
когато е сам. Приятно е да
се запознаем и да общуваме с хора, които се държат и реагират
спонтанно, защото
изглеждат непринудени и сърдечни. Не можем обаче да
пренебрегнем факта, че
спонтанността е продукт на добре организиран автоматизъм.
Индивидът реагира
„спонтанно" в отношенията си с другите само когато неговите
социални автоматизми
функционират съвършено. Ако му се наложи да се изправи пред
нещо, което не е
„автоматично" интегрирано в него, той със сигурност ще загуби
спонтанността си. Сред
всички Животни човешкото същество притежава най-малка
спонтанност и именно
способността му да разсъждава съзнателно го отличава от тях.
Животните и децата са
напълно спонтанни, но това съвсем не показва човешко качество
или способност. Онова,
което обикновено приемаме за спонтанност или
„непосредственост" е точно обратното,
защото на практика то е фалшива спонтанност с натрапчив
характер и е само продукт на
bookbg.net
доминиращи автоматизми. Истинската естественост в
общуването и в емоционалните
връзки не е спонтанна, а трябва да се научи. Ето защо през
първия етап на упражненията,
състоянията на съзнателност на Аза неизбежно довеждат до
известна липса на
естественост, тъй като индивидът усвоява нова форма на
поведение, мислене и реагиране.
Самосъзнанието намалява непосредствеността му, докато не се
научи да съзнава себе си и
да действа с Аза, а не с личността си. Осъзнаването на Аза не е
нещо, което всеки може да
постигне. До него имат достъп само онези, които действително
желаят да съществуват като
истински индивиди.
Осъзнаването на Аза е психическо идентифициране на субекта с
неговото Аз, което е
свързващото звено между миналото и бъдещето. Това означава
„да отхвърлим
идентификацията" с Възприятия, емоции и идеи, нямащи нищо
общо с истинското Аз. Тук не
става въпрос за егоизъм, а за ментално явление, Което не е
свързано с емоциите и
инстинктите. Не говорим за това Аз, което, водено от желанието
да притежава, казва:
„Искам тази кола", „Искам да ям плодове" или „Искам да изпуша
една цигара", нито дори за
другото Аз, което твърди: „Отчаян съм" или „Щастлив съм".
АЗЪТ е чиста, абстрактна
интелигентност, която наблюдава, опознава, анализира и
преценява.
Не може да бъде егоист човекът, чиято интелигентност се
ръководи от истински
съзнателни и интелигентни механизми, лишени от
собственически инстинкт, който е в
основата на привичната структура на личността. Ако изхождаме
от истинското значение на
bookbg.net
Аза, думата егоизъм се използва неправилно. Истинският егоист е
човек, който не води
съществуване на индивид, а на антииндивид. Всичките му
желания са насочени към
задоволяване на потребности с натраплив характер и подхранват
фалшиво „аз", което
прилича на ненаситен идол и изисква сляпо обожание и жертване
на човешката същност.
Обикновено индивидът се идентифицира с всичко, което
привлича вниманието му,
особено ако впечатлението е силно. Логично е тези
идентификации да водят до загуба на
самосъзнание. Всеки неприятен инцидент се превръща за
наблюдателя в причина за
безпокойство именно поради идентификацията, която става при
проектиране на Аза. В този
случай наблюдателят неволно се превръща от зрител в действащо
лице, въпреки че не
участва физически в събитието. Азът е този, който познава и
мисли, и трябва винаги да
поддържа това качество, тъй като щом го изгуби, престава да
бъде Аз и се превръща в Ние.
Нека сега разгледаме един интересен факт, който може да хвърли
светлина върху
идентификацията. От психологическа гледна точка, най-
забележителната разлика между
сънното и будното състояние се изразява в това, че докато е
буден, индивидът запазва до
известна степен способността да се разграничава от дейността на
въображението, да я
анализира и наблюдава. Когато обаче спи, той губи напълно
качеството си на наблюдател
на калейдоскопа на собственото си въображение и става пряк
участник в действието. Това
напълно съвпада с нашата теория за нивото на съзнателност, тъй
като ако човек е напълно
буден, той би могъл да контролира, направлява и наблюдава
собственото си въображаемо
bookbg.net
поведение, а това на практика не става. Именно през деня, В
състояние на привидна
будност, индивидът непрекъснато губи качеството си на
наблюдател и се ангажира
емоционално с проблеми, които не го засягат пряко. Тази смяна
на ролята от наблюдател в
актьор става винаги чрез проектиране на Аза. Следователно може
да определим съня като
проектиране на Аза върху подсъзнанието. Периодите на сън и
будност представляват
поредица от проекции на Аза, който денем се проявява частично
в съзнанието, а нощем в
подсъзнанието. Или за да се изразим още по-добре, Азът успява
да хвърли само бегъл
поглед към реалния свят тъй като обичайното му местожителство
е в подсъзнанието.
Поредицата от проекции на Аза създава подходящ хомеостатичен
баланс в организма. Като
преминава от състояние на възбудимост (будност) Към друго - на
стабилизиране и
задържане (сън). Някои психиатри твърдят, че сънят е
„необходимо бягство от
действителността". Много по-точно ще се изразим, ако кажем, че
той е временно изтриване
на Аза, фокусиране върху подсъзнанието с цел да се поддържа и
засили вегетативния
живот, който без тази помощ вероятно би изгубил значителна
част от нормалния си тонус.
Какво става обаче при детето, което още не притежава Аз?
Стимулиращата сила на Аза, ди-
намичната енергия, която служи като централна структура при
формирането на Аза, е
творческата полова енергия (енергия, а не секс). Следователно
детето притежава чисто
либидно Аз и точно то се проектира върху подсъзнанието или
несъзнаваното, за да подсили
слабия организъм. Детето спи много повече от стареца, чийто
организъм е вече износен.
bookbg.net
Либидото предоставя градивен материал за Аза, но когато
узрее,;той не поддържа връзка с
инстинктивната енергия - връзката е като тази между дървото и
семето.
Осъзнаването на Аза се постига постепенно, като се отстраняват
вредните навици.
Сред тях ще споменем на първо място навика да вършим няколко
неща едновременно и
особено да проектираме Аза към миналото или бъдещето, като
оставяме въображението да
блуждае. Човек трябва да се стреми да прави нещата
последователно, едно след друго,
отдавайки цялото си внимание на това, което върши В момента.
Същевременно той трябва
да разграничава Външните Възприятия от собственото си Аз.
Например, Когато гледа
филм, трябва да знае какво прави и да съзнава ясно: „Аз гледам
този филм". Когато
обсъжда интересна тема с друг човек, Когато наблюдава някакво
впечатляващо събитие,
когато чете книга или се храни, той трябва да има ясната
представа: „аз правя това".
Накратко, става въпрос „да не се губи Азът", да не позволяваме
да се изплъзне съзнанието
за собствена идентичност.
Към външното възприятие индивидът трябва да прибави и
„себепредставата", тоест,
да възприема себе си като отделна ментална единица, различна от
външния свят. Азът
трябва да е тук, а външното -там. Това означава да изградим
вярна представа за Аза.
Следващото упражнение помага за създаването на представа за
Аза. То трябва да се
изпълнява всекидневно за определен период от време.
Съзерцаването на диаграмата
поражда състояние на релаксация, стабилност и спокойствие, и е
средство за волево
стимулиране на осъзнаването на Аза през деня.
bookbg.net
Упражнение 11: Осъзнаване на Аза
Поставете фигура 10 (диаграмата на Аза) на масата, на около 60
см от мястото, където
седите, за да я виждате лесно. Съберете средния пръст и палеца
на лявата си ръка и ги
задръжте в това положение до края на упражнението. Вдишвайте
дълбоко през носа, като
издишвате бавно и леко с полуотворена уста. Насочете
вниманието си към центъра на
фигурата, където е написана думата АЗ, като съсредоточите
погледа си върху тази точка
приблизително три до пет минути. Не се тревожете, ако ви обземе
сънливост или действи-
телно заспите.
Може да повтаряте упражнението колкото пъти желаете през
деня.
След като сте го изпълнявали известно време (най-малко 30 дни),
опитайте се да
възпроизведете през деня с волево усилие състоянието на
осъзнаване на Аза, но без да
гледате фигурата, а само като съберете средния пръст и палеца на
лявата ръка. Може да
правите това по всяко време, независимо какво вършите.
Единственото условие е лявата ви
ръка да е свободна. Това упражнение предизвиква релаксация,
отмора, спокойствие,
стабилност и повишено ниво на съзнателност.