4

УПРАЖНЕНИЯ ЗА ИЗДИГАНЕ НА НИВОТО НА
СЪЗНАТЕЛНОСТ
Упражненията, описани в тази глава, обхващат четирите основни
аспекта на човешкия
механизъм, които пряко влияят върху запазването на ниско ниво
на съзнателност. Те са
насочени към трениране на процесите на дишане, въображение,
говор и движения и се
състоят от четири различни групи упражнения, които ще
разгледаме поотделно.
Дишане
Да дишаме не означава само да подаваме на организма горивото,
необходимо за
поддържане на живота, а да определяме модела на собственото си
емоционално, ментално
bookbg.net
и нервно състояние. Дихателната и нервната система се влияят в
еднаква степен от
възбудимостта и задръжките. По аналогичен начин,
емоционалното състояние и
въображението съответстват на начина на дишане. Дихателният
процес не е еднакъв за
всички хора, тъй като съществуват подчертани разливи в обема и
ритъма. Индивидуалният
начин на дишане оказва голямо влияние върху различните
характеристики на личността и е
мярка за физическа и нервна жизненост. Човек с дълбоко дишане
винаги има повече
психическа и биологична енергия. Хората с „повърхностно"
дишане обикновено са плахи и
астенични. Правилното дишане е един от решаващите фактори за
добро здраве,
балансирана нервна система, емоционално спокойствие и будно
съзнание.
Дишането е потокът на органичния живот. То е като пъпна връв,
осигуряваща
непрекъснат контакт с майката-природа, от която получаваме
всички елементи, необходими
за поддържане на живота. Спирането на дишането означава
смърт. Нещо повече,
дихателният процес е единствената вегетативна функция, която
се поддава на волево
регулиране. Следователно, тя представлява свързващо звено
между централната и
вегетативната нервна система.
Тренирането и овладяването на дишането позволяват да влияем
чрез волята си върху
емоционалните и нервните реакции, които обикновено са извън
контрола ни. Винаги
съществува взаимодействие между психическата и
емоционалната дейност, и дихателния
процес. Когато изпитваме емоционално спокойствие, дишането
става по-ритмично, по-леко
bookbg.net
и по-бавно, а при напрегнатост дихателният ритъм е накъсан,
неравен и повърхностен.
След емоционален шок дъхът „секва", дишането става почти
конвулсивно. Когато сме
съсредоточени, дишаме леко и неусетно, но когато съзнанието
блуждае, процесът на
дишане става неравномерен.
Следователно ползата от превъзпитанието на дишането е както
психологическа, така и
физиологична. За да разберем контекста, в който се дават
различните упражнения, трябва
да разгледаме някои обши положения, свързани с механизма на
дишане.
При нормални условия възрастният човек вдишва от 14 до 17
пъти в минута. При всяко
разширяване на гръдния кош се осъществява вдишване, при
всяко свиване -издишване.
При тези две фази през дробовете протича средно 500 куб.см.
въздух, като по този начин
приблизителният обем на вдишвания и издишвания въздух е 8
литра за минута. С
количеството въздух, което преминава през дробовете за минута,
се определя белод-
робната вентилация. Максималното количество въздух, което
можем да издишаме след
дълбоко вдишване, представлява жизнения капацитет, чиято
средна стойност е 4-5 литра.
Невъзможно е да напълним изцяло дробовете си със свеж въздух,
тъй като в тях винаги
остава известно количество, вариращо между 1000 и 1500
куб.см.. Този неизхвърлен навън
въздух се нарича остатъчен.
Описаните дихателни упражнения не само целят да увеличат
жизнения капацитет, но и
се отразяват пряко върху възпитанието на въображението и
говора. На практика,
различните групи упражнения са свързани по-между си и си
взаимодействат. Дишането,
bookbg.net
говорът и движенията влияят върху въображението, което на
свой ред оказва влияние
върху тях. Определени дихателни упражнения например имат за
цел да облекчат
умствената концентрация и би трябвало да бъдат отнесени към
възпитанието на
въображението. Поради тази взаимообвързаност всички
упражнения са номерирани и по-
късно ще бъдат отнесени към определена група в зависимост от
предназначението им.
Пълно дишане
При дишане обикновено пълним само горната част на дробовете.
Ако искаме да
поемем голямо количество въздух, разширяваме значително
гръдния си кош. Този вид
дишане се нарича гръдно дишане. При него диафрагмата има
ограничена функция.
(Диафрагмата е широк мускул между гръдната и коремната
кухина, която играе основна
роля при дишането.) При диафрагменото дишане увеличаваме
обема на поемания въздух и
същевременно намаляваме количеството на остатъчния.
Владеенето на диафрагмата позволява да подобрим дихателния
процес, като в
същото време то е един от определящите елементи за правилния
говор.
Повечето хора страдат от дихателна недостатъчност. В това ще се
убедите лесно чрез
следното упражнение - седнете удобно и поставете ръцете си на
кръста, като палците са
над тазовите кости, а останалите пръсти следват линията на
кръста, докато се срещнат зад
гърба. Дишайте нормално в това положение и наблюдавайте,
дали долните мускули на
гърба се разширяват. Липсата на разширяване означава, че
дишането ви е недостатъчно.
Упражнение I. Пълно дишане (фиг. 1, 2 и 3)
bookbg.net
Застанете прави с леко разтворени крака, изправена глава и
изнесени назад рамене.
Започнете да вдишвате, като разширявате корема, тоест като го
изхвърляте напред, докато
леко се издуе. Продължавайте да вдишвате, докато дробовете се
напълнят, после
разширете гръдния кош, при което коремът сам ще се прибере.
Когато издишвате, старайте
се да свивате леко корема, за да улесните изхвърлянето на
остатъчния въздух.
Ако желаете да наблюдавате по-добре работата на диафрагмата,
легнете по гръб и
дишайте няколко минути в това положение. Трябва да дишате без
да разширявате гръдния
кош и без да движите рамене, разширявайки само централната
част на торса.
Упражнението е предназначено да превъзпита дихателните
навици и служи като
основа за други по-сложни упражнения. Може да го изпълнявате
неограничен брой пъти
всеки ден, докато се превърне в естествен начин на дишане,
което, разбира се. е желаната
цел.
Упражнение 2. Утринно дишане (фиг. 4, 5, б, 7, 8)
Целта на утринното дишане е да повдигнете умствения тонус, да
повишите нивото на
съзнание, да натрупате енергия за деня и да постигнете
хармонично и уравновесено
психическо състояние. Упражнението съчетава дишане и
движения - два еднакво важни
елемента. Движенията трябва да се извършват точно така, както е
посочено, защото всяка
позиция създава определено психическо състояние.
За по-голяма яснота ще разделим това упражнение на пет части,
показани на следните
диаграми.
Част 1: Застанете прави, със затворени очи, събрани пети и
разтворени пръсти на
bookbg.net
краката, изправете гръб, повдигнете глава. Изпънете добре ръце
напред, съберете дланите
на височината на стомаха. Върховете на пръстите трябва да се
докосват.
Част 2: Започнете да вдишвате през носа, като изхвърляте
корема леко напред и
бавно вдигате двете ръце, докато палците достигнат Височината
на раменете.
Част 3: Продължете движението, Като разтваряте ръцете
настрани, докато ги
изпънете докрай и малко зад тялото, като в този момент
дробовете ви трябва да са изцяло
пълни.
Част 4: Започнете да издишвате през устата и едновременно
бавно отпускайте
ръцете надолу, докато дланите докоснат бедрата. В това
положение дробовете трябва да
са напълно изпразнени.
Част 5: Пауза за почивка, преди да повторите цялото
упражнение отначало.
Особено важно е да изпълнявате движенията съвсем точно и да
мислите само за това,
което вършите. Трябва да синхронизирате вдишването така, че
запълването на дробовете
да съвпада с края на третата част от упражнението - тоест, със
завършването на
движението, при което ръцете са изпънати докрай назад.
Издишването трябва да съвпада с
края на четвъртата част.
Цялото упражнение трябва да продължи около десет минути с
приблизително 20
пълни вдишвания и издишвания. Вдишвайте през носа, а
издишвайте през устата, като
изпускате леко въздуха през полуотворени устни, сякаш свирите
с уста. През студените
зимни дни може да промените този начин на дишане, като
издишвате през носа, за да не
bookbg.net
простудите лигавицата на носа (вдишвате студен въздух, а
издишвате топъл).
За тези, които не са привикнали с дихателните упражнения, в
началото времето за
изпълнение може да се намали до 5 минути, като постепенно се
увеличава.
Изпълнявайте упражнението прави, за предпочитане на празен
стомах преди закуска.
Важно е то в никакъв случай да не се превръща в неприятно
задължение, стремете се да
извлечете от него приятно чувство. На практика приятното
чувство се появява спонтанно,
когато забележите, че сте станали по-жизнени и това ви помага да
извличате удоволствие
от всекидневната си дейност. Ако желаете, може да го повторите
вечер, за да възстановите
загубите от работата.
РЕЛАКСАЦИЯ ЧРЕЗ ДИШАНЕ
Вдишването и издишването са приливът и отливът на органичния
живот. При
вдишване сме будни и напрегнати, а при издишване се
отпускаме. Всеки ден преминаваме
през тези повтарящи се моменти на напрегнатост и релаксация.
При съзнателно внимание
можем да предизвикаме състояние на релаксация чрез
дихателния поток.
Упражнение 3. Дишане за релаксация
Седнете или легнете удобно със затворени очи, напълнете с
въздух дробовете си и го
задръжте няколко секунди. Започнете да издишвате леко през
устата, сякаш духате, като се
стремите да удължите максимално процеса на издишване.
Издишвайте бавно докато из-
празните дробовете си, после направете почивка и повторете
упражнението колкото пъти
желаете.
За да се постигне най-добър резултат от това упражнение,
дишането трябва да бъде
bookbg.net
колкото може по-леко и по-бавно. Упражнението е лесно и се
препоръчва за хора, които
трудно се съсредоточават. То е полезно и за разбирането на
други, по-сложни упражнения.
Може да го изпълнявате колкото пъти желаете през деня.
СЪЗНАТЕЛНО ДИШАНЕ
Съзнателното дишане поражда психическо състояние, напълно
различно от това при
нормалното или неволно дишане. Когато осъзнава прилива и
отлива на въздуха, индивидът
създава връзка между волята си и автономната нервна система,
като по този начин постига
самоконтрол. Дишането се превръща в превключвател, чрез
който осъществявате или
прекъсвате контакта с нервната система и емоциите, което ви
позволява да променяте
психическите и нервните състояния и същевременно да
повишавате нивото на съзна-
телност. Вече посочихме предимствата от това.
Упражнение 4. Неусетно дишане
Може да изпълнявате упражнението прави, седнали или легнали.
Дишайте и
„усещайте" протичането на въздуха, като следите разширяването
и свиването на гърдите.
Почувствайте как дробовете се издуват и свиват като балон.
Продължавайте, докато се
слеете с дихателния ритъм. После се помъчете да намалите
честотата на дишане, докато
стане неусетно и напълно беззвучно. Продължавайте. докато се
отпуснете напълно или
промените психическото и емоционалното си състояние. Може да
правите това упражнение
по всяко време на деня, когато желаете да се релаксирате или да
постигнете състояние на
душевен покой. То се препоръчва и за хора, страдащи от
безсъние. Помнете, че при
съзнателно дишане, каквото е неусетното дишане, увеличавате
способността си за
bookbg.net
самоконтрол.
Всички дихателни упражнения, описани дотук, повишават нивото
на съзнателност,
обновяват нервната система, предизвикват състояние на
релаксация, равновесие и
спокойствие. Контролираното дишане е изключително важно за
постигане на самоконтрол,
тъй като позволява бързо превключване от състояние на страх и
тревога към по-спокойни
изживявания. Особено важно е да свикнете с мисълта, че при
преднамереното дълбоко
дишане подчинявате автономната нервна система на волята си.
Вярно е, че като повиши нивото на съзнателност индивидът
придобива способността
да владее съвършено себе си и да променя по желание своите
емоционални и умствени
състояния, но не по-малко вярно е, че това състояние на будност
е непостижимо за хора,
несвикнали да разсъждават и лишени от интелектуална
дисциплина. Общо взето,
упражненията за постигане на самоконтрол върху въображението
са по-сложни поради
абстрактния си характер. Ето защо описвам няколко дихателни
упражнения, които
изглеждат почти механични, но трябва да се разглеждат като
подготовка за постигане на
крайната цел - волево въздействие върху автономната нервна
система посредством съзна-
телно контролирано дишане. Поради това не е нужно да
изпълнявате всички упражнения, а
да изберете само онези, които най-добре отговарят на характера и
личните ви проблеми.
Препоръчва се да правите всеки ден само упражнение 2, тъй като
то служи за зареждане на
вътрешния акумулатор.
Дихателните упражнения в никакъв случай не премахват
състоянието на нервно
bookbg.net
напрежение, но помагат за преодоляването на нервните
проблеми, когато такива възникнат.
Съзнателното дишане е само връзката, която установяваме с
автономната нервна система,
за да й наложим волята си. Все пак трябва да посочим, че
промяната на нормалния начин
на дишане премахва завинаги някои причинители на нервно
напрежение. Тази промяна е
свързана с увеличаване на жизнения капацитет в резултат на
дълбокото дишане. Ако се
практикува непрекъснато, то се превръща в навик, който води до
интересни промени в
характера и обмяната на веществата. Увеличаването на жизнения
капацитет се постига с
непрекъснато прилагане на пълното дишане, описано в
упражнение 1.
Накратко, чрез дишането може да изменим бързо психическото
си състояние, за да
поддържаме конкретна кондиция или да засилим способността си
за концентрация. При
промяна на дихателния ритъм и честотата на дишане, човек
променя своето умствено и
емоционално състояние. Ако заедно с дишането поддържаме и
определена представа в
съзнанието си, например мисълта за спокойствие и релаксация,
ще постигнем още по-добри
резултати. Дишането е средство за съзнателно въздействие върху
вегетативната или авто-
номната нервна система.
Ако в даден момент през деня изпаднете в състояние на
безпокойство и нервност, а
сте заобиколени от други хора. най-подходящото средство е
усилено диафрагмено дишане,
като в съзнанието си поддържате представа за спокойствие и
тишина.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Въображението има изключително въздействие върху
емоционалното и нервното
bookbg.net
състояние - това, което се извършва в него, определя моделите на
нервно напрежение,
както и емоционалната и психическа настройка. Факт е, че
всички части на тялото следват
въображението. Ако поддържаме в съзнанието си представата за
някакво евентуално
нещастие, всички мускули - както тези, които се поддават на
волево регулиране, така и
другите, управлявани от вегетативната нервна система - се
напрягат ненормално.
Защитният механизъм е задействан и се мъчи да ни подготви за
бягство или атака.
Мислите, които обикновено минават през ума ни, са истинският
крайъгълен камък, върху
който градим нашия материален, психически и емоционален
живот. Всяка мисъл оставя
своя отпечатък и предизвиква равностойно по сила и качество
емоционално състояние. Ако
гледаме филм със сцена на насилие, мускулите ни несъзнателно
се стремят да имитират
действието. Да предположим, че индивидът наблюдава сцена, в
която някакъв човек тича
презглава, за да се изплъзне от преследващия го лъв. Неусетно
той започва да движи леко
краката си, подражавайки на това, което вижда. Без да си дава
сметка, той възпроизвежда
мускулното напрежение, което наблюдава в другите. Човек
несъзнателно имитира
състоянията на напрегнатост на всички хора, които среща във
всекидневието си.
Една от най-важните особености на въображението е, че то не се
поддава на контрола
на волята. Често не индивидът си представя нещо, а
въображението му работи
самостоятелно, независимо от Аза. Средният човек е неспособен
да регулира потока на
въображението и е принуден да мисли непрекъснато, като цялата
му нервна енергия е
bookbg.net
заета от наслагващите се образи, възникващи от асоциацията на
идеи.
Въображението, също като другите човешки качества, може да се
възпита и до
известна степен да се подчини на волята. Несъзнателното нервно
напрежение и релаксация
обикновено се дължат на въображаема представа, свързана с
миналото, настоящето или
бъдещето. Не е задължително да си представяме нещо конкретно
и ясно определено,
защото човек най-често „си представя усещания" - с други думи,
определени възприятия,
извършващи се на несъзнателно ниво, завладяват въображението
и предизвикват дадено
психическо състояние.
Има три основни вида дейност на въображението: първата се
извършва преднамерено
на съзнателно равнище; втората изглежда съзнателна, но не е
преднамерена; третата е
несъзнателна. Въображението обхваща всички нива на
съзнателност на индивида: от без-
съзнателното до свръхсъзнателното (ако съществува).
Следователно, когато си
представяме нещо, не знаем дали нивото на съзнателност се
отнася към подсъзнанието
или съзнанието. Хората са толкова неразделно свързани със
собствената си мисъл, че не
разполагат със средства за самонаблюдение, освен ако не са в
състояние на повишена
будност.
Един от най-вредните навици на въображението е да му позволим
да блуждае, да
бленуваме или „да градим въздушни кули". Отдавайки се на този
навик, индивидът
постепенно се откъсва от действителността до момента, в който
започва да смесва
реалното с въображаемото. Същевременно поради проектирането
на Аза, човек става
bookbg.net
„несъзнателен" и поради това уязвим за всякакъв вид негативни
внушения, проникващи в
съзнанието.
ЕКСПЕРИМЕНТИ, СВЪРЗАНИ С ВЪОБРАЖЕНИЕТО
Следните два експеримента доказват на практика принципите на
„идеоплазията"
(въздействието на представите върху физиологичните процеси).
Експеримент А
Направете просто махало, като вържете халка или ключ на конец
или тънка връв.
Конецът трябва да е дълъг около 30 см. Седнете до масата и
опрете лакти на нея, като
съберете длани на височината на брадичката. Хванете
импровизираното махало за края на
конеца, като го държите между събраните върхове на двата
средни пръста така, както е
показано на фигура 9.
Помъчете се махалото да остане неподвижно и после без да
затваряте очи си
представете, че то започва да се люлее напред-назад, тоест да се
приближава и да се
отдалечава от тялото ви. Трябва да изпитвате силно желание
махалото да се разлюлее.
След няколко секунди ще видите, че то наистина започва да се
движи в желаната посока.
Мислено сменете посоката - представете си, че махалото се
люлее отляво-надясно,
тоест странично, и то ще се задвижи в тази посока.
ВЪПРОС: Защо се движи махалото?
ОТГОВОР: Движението на махалото в посоката, която си
представя
експериментаторът, показва, че той е извършил леки
несъзнателни движения с пръстите, за
да придаде форма на образа, съществуващ в съзнанието му.
Експеримент Б
Седнете удобно, затворете очи и си представете възможно най-
ясно, че стоите пред
bookbg.net
железопътна линия. Представете си още, че отляво приближава
влак, минава пред вас и
изчезва надясно. Опитайте се да визуализирате във
въображението си преминаването на
влака отляво-надясно. По време на експеримента следете какво
става с очните ябълки.
Макар и затворени, очите следват посоката на влака.
ВЪПРОС: Какво означава фактът, че очите следват посоката на
въображаемия влак?
ОТГОВОР: Съществува очевидна и тясна връзка между мисълта
и движението на
очите. Очните ябълки винаги се движат според това, което си
представяте. Ако вместо
хоризонтално движение си представим излитаща вертикално
ракета, движението на очите
ще бъде насочено отдолу-нагоре.
По-нататък ще се опитаме да използваме експеримент Б, за да
разработим
определена техника за релаксация. Първо, между въображението
и движенията на очите
съществува тясна връзка, следователно, ако човек успее да
успокои въображението си, ще
се успокоят и очите, и обратно, ако отпусне очите, ще ограничи
дейността на
въображението.
Известно е, че очите изразходват много нервна енергия. Докато
работим, почиваме
или спим, очите ни са подложени на непрекъснато напрежение.
Да успеем да ги отпуснем
означава да създадем общо състояние на релаксация, да поставим
под контрол
въображението и да пестим енергия. Когато постигнем пълна
релаксация на очите,
въображението ни веднага престава да поражда нови образи.
Следователно, очите могат
да се разглеждат като средство за контрол на въображението.
Обикновено очите в покой са в релаксирано състояние, което
може да наречем „поглед
bookbg.net
в безкрайността". В това положение очите гледат в
пространството. На практика идеалното
положение почти никога не се постига поради непрекъснатата
зрителна активност. Когато
наблюдаваме конкретни предмети, очните мускули са напрегнати
и е трудно да ги отпуснем.
Когато очите са в покой, ясно изпитваме общо приятно чувство,
сходно на онова особено
психическо състояние, което се поражда у нас, когато стоим на
морския бряг и съзерцаваме
хоризонта. Съзерцанието на далечината предизвиква релаксация
на очите, която на свой
ред води до общо състояние на релаксация.
Упражнение 5. Обща релаксация и контрол на въображението
Това упражнение може да се изпълнява с отворени или затворени
очи, в покой или по
време на работа. То предизвиква физическа и ментална
релаксация, която продължава,
докато трае упражнението.
ТЕХНИКА: Представете си, че гледате назад през собствения си
мозък, сякаш
полезрението ви е обърнато и насочено назад. НЕ трябва да си
представяте, че и очите ви
са обърнати на 180 градуса - те са в нормалното си положение, но
гледат назад - все едно,
че насочвате лъча на светнато фенерче назад, вместо напред. Не
напрягайте очните
мускули, тъй като процесът трябва да бъде чисто въображаем. Не
е нужно да мислите, че
трябва да видите нещо определено зад себе си, а просто си
представете, че гледате назад
през мозъка си. Задръжте тази въображаема картина до края на
упражнението. Ако го
изпълнявате с отворени очи, погледът ви трябва да е насочен
напред, без да поглеждате
встрани или да го задържате върху нещо конкретно. Друг вариант
на това упражнение е да
bookbg.net
си представите, че гледате в пространството през непрозрачни
предмети, като погледът ви
се губи в далечината, без да среща преграда.
И двата варианта дават един и същ ефект и може да ги повтаряте
колкото пъти
желаете през деня, като продължителността им е най-малко две
минути. Времето може да
се удължи в зависимост от индивидуалната способност за
съсредоточаване.
Интересно е да отбележим, че това упражнение предизвиква
„паралелно зрение",
тоест очите не се събират и точно по този начин се постига
желаната релаксация. След
време ще свикнете да гледате спокойно и без напрежение, без да
насилвате зрението си.
Тази техника може да се използва, когато искате да отморите
съзнанието си и да прогоните
негативните мисли. Тя служи и като основа за постигане на
„ментален вакуум", което ще
разгледаме по-нататък.
МЕНТАЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ
Можем да дефинираме менталната концентрация като
способност да насочваме
вниманието си само върху едно нещо, като изключваме всичко
друго. Обикновено се
концентрираме само върху онези неща, които живо ни
интересуват и дори тогава ни е
трудно да поддържаме вниманието си продължително време.
Противно на
разпространеното схващане, при силно концентриране върху
дадена дейност изразходваме
не повече, а по-малко енергия. Обикновено, ако човек желае да
спести енергия, той върши
работата си с нежелание, като си мисли, че по-малкото усилие
означава и по-малък разход
на енергия. Той обаче не си дава сметка, че липсата на
ентусиазъм поражда едновременно
bookbg.net
две несъвместими и противоположни позиции - вътрешно
желание да не работи и жизнена
потребност да го прави.
Нервното напрежение винаги предполага действие на
противоположни сили, които
предизвикват разцепление в психофизичната структура. При
съвършено единство
индивидът постига по-висок самоконтрол при ниска загуба на
енергия - нещо неизбежно в
случаите, когато вниманието му е насочено към разнородни
проблеми. Знаем, че тревогата
значително намалява защитните сили на организма и създава
нервно напрежение, като ни
принуждава да действаме „с пълна пара". Несъмнено всичко, към
което човек насочва
вниманието си, се превръща в нещо повече или по-малко
„тревожно" за него. Ако
вниманието ни е насочено едновременно към няколко неща
(както в случая с Чарлс, описан
в главата „Реално и въображаемо съществуване"). прибавяме
значителна доза към
тревогите си в момента. Много от нормалните възприятия, дори
когато са несъзнавани,
представляват проблеми за индивида - те са стимули, които го
принуждават да стигне до
някакво заключение, да вземе решение или да възприеме
определена психологична
позиция. Възможно е инцидент, който наблюдаваме на улицата и
пряко не ни засяга, да
предизвика напрегната подсъзнателна дейност, насочена към
намаляване на неосъзнатото
безпокойство. Да предположим например, че хвърляме бегъл
поглед върху тревожно
заглавие във вестника за евентуална опасност от война някъде по
света. Възможно е под-
съзнанието, ужасено от подобна перспектива, веднага да започне
да крои планове как да се
bookbg.net
предпази от опасността. За несъзнаваното този проблем остава
висящ и то трябва да
намери някакво решение. Възможно е да продължи да се тревожи
още дълго време,
особено ако последват други подобни новини. Това е само едно
от безбройните
всекидневни възприятия, а към тях трябва да прибавим и онези,
които вече сме записали в
паметта си и които лесно изплуват на повърхността в моментите,
когато ни липсва
определена концентрация.
Колкото повече неща трябва да обхване въображението на
индивида в даден момент,
толкова по-голямо е разцеплението в Аза му, и постигането на
високо ниво на
съзнателност, чиято характеристика е проявата на неделимо,
цялостно и зряло Аз, става
невъзможно.
Съществуват различни степени на ментална концентрация, които
съответстват на
различни състояния на напрегнатост на вниманието. За момент
ще оставим настрана това
степенуване и ще разграничим два основни типа ментална
концентрация - напрегната и
спокойна. И двете могат да бъдат волеви или неволеви. За волева
концентрация говорим,
когато съществува преднамерено желание да насочим
вниманието си само към едно нещо
и да изключим всичко друго. При неволевата концентрация
съзнанието е напълно
завладяно от определен стимул. Тук ще разгледаме само волевата
концентрация.
Волевата концентрация е напрегната, когато е придружена от
мускулно усилие, чиято
цел е да „затвърди" и усили менталния образ, свързан с нещо
абстрактно или конкретно. За
да се съсредоточим, често напрягаме лицевите мускули, свиваме
вежди, стискаме зъби и
bookbg.net
тъй нататък, а това създава нервно напрежение.
Дотук разгледахме напрежението в патологичния му аспект,
тоест като „изкуствено
засилено напрежение" и анализирахме вредата, която причинява.
Но както вече посочихме,
напрежението е естествено и потребно в активния живот. То е
вредно само ако се превърне
в прекомерно усилие. По отношение на интелекта основният
човешки проблем е всъщност
противоположен на нервното напрежение. В този случай би
трябвало по-скоро да говорим
за „патологична атония". В действителност, менталната
концентрация трябва да се
определи като състояние на напрегнатост на въображението, а
менталната дисперсия -
като атония на въображението. Тук обаче не трябва да смесваме
„чистата" напрегнатост на
въображението със състоянията на емоционална тревога, които
пораждат мисли на страх,
наблюдавани при крайно напрежение. В този случай се
предизвиква неволна концентрация,
като Азът се пренебрегва. Волевото концентриране е винаги
целенасочен акт на Аза.
Интелектуалната атония е всъщност недостатъчна проява на
съзнателната мисъл, като на
преден план излиза подсъзнателната дейност, а това по своята
същност е атония на Аза.
Главната цел на метода ХипсоСъзнание, както подсказва и самата
дума, е да издигне
нивото на съзнателност. Това издигане постигаме чрез усилване
на Аза, като стимулираме
по-нататъшното му развитие до постигане на пълна зрялост.
Концентрацията значително
повишава менталния тонус на индивида и му позволява да
упражнява свободно и
пълноценно своята воля и творческо мислене.
Жан Клод Филу в книгата си „Ментален тонус" пише: „Волята,
куражът, постоянството,
bookbg.net
самоконтролът и невъзмутимото спокойствие, с които човек се
изправя пред опасността,
предизвикват енергийни състояния с особено висок тонус.
Обратно, този тонус е особено
нисък при пасивни, инертни и възбудени индивиди, които
ненужно пилеят енергията си; при
всякакъв вид астеници, разтревожени, нерешителни или безсилни
индивиди - накратко,
всички онези, на които сякаш е съдено да бъдат играчка на
външни сили, вместо да се
утвърдят с волята си и активно да се адаптират към света, като
оставят собствения си
отпечатък върху него... Например, упоритият човек притежава
тонус, защото знае как да
използва способностите си, докато неустойчивият, импулсивният
е лишен от него, защото
използва способностите си неумело или не е в състояние да ги
контролира".
Бихме могли да добавим, че липсата на умствен тонус е „слабост
на съзнанието"
поради ниското ниво на будност и естествено недостатъчната
тренираност, която винаги
съпътства състоянията на ниска съзнателност.
Най-честото възражение във връзка с концентрацията и загубите
на енергия е, че е
невъзможно пестим енергия, когато се стремим към по-висока
степен на Концентрация, тъй
Като тя изисква по-голямо усилие. Истината е, че при спокойната
концентрация няма голямо
усилие, а спокойно поддържане на умствения образ. И обратното,
концентрацията,
придружена от голямо нервно усилие, предизвиква несъмнено
по-голям разход на енергия,
особено ако е неволна и породена от внезапно и силно
емоционално въздействие.
Когато говорим за концентрация, трябва да засегнем и проблема
на
bookbg.net
„деконцентрацията", тоест, неспособността да откъснем
съзнанието си от някакви
представи, събития, преживявания или възприятия от близкото
или далечно минало.
Комплексите по своята същност са неспособност на съзнанието
да се отърси от някакъв
изживян емоционален удар, който се възприема като част от
настоящето.
Концентрацията не е измерителна дейност - тя представлява
тонуса, който би
трябвало да е нормален за човешкото същество. Блуждаенето на
съзнанието е състояние
на ментална хипотония, което не само не предоставя почивка и не
пести енергия, но и
причинява енергиен спад. Блуждаещото въображение не е
почивка за ума, точно обратното,
то представлява умножаване на факторите, вече присъстващи в
съзнанието, всеки от които
се превръща в неизвестна величина, изискваща решение.
Единственото наистина ефективно състояние на ментална
почивка постигаме, когато
успеем „да изпразним съзнанието". Това е състояние на ментален
вакуум, при което потокът
на мисълта временно се прекъсва. Можем да го определим като
пълна „деконцентрация".
Техниката за постигане на ментална концентрация неизменно
зависи от
възприемането на особена емоционално-волева нагласа, при
която индивидът отдава
абсолютно, изключително и всепоглъщащо значение на тази
дейност, предмет или идея,
върху която желае да се съсредоточи. Това е процес на пълно
волево безразличие към
всичко, което не го интересува. Целенасоченото безразличие към
други стимули и
представи е ключът към техниката за концентрация. Трябва обаче
да посочим един много
bookbg.net
важен фактор - ако индивидът се концентрира правилно, той
успява да живее в настоящия
момент.
Следващият пример ще ни помогне да разберем правилно
механизма на
концентрацията. Човек се съсредоточава много по-лесно, ако е
принуден, тоест когато е
подложен на силен външен натиск да извърши някаква работа
или да реши конкретен
проблем за определен период от време. Когато неспазването на
този срок влече след себе
си някакво наказание, процесът на концентрация става още по-
лесен.
Ако желаем да се съсредоточим, нужно е преди всичко да
придадем първостепенно
значение на обекта, върху който ще спрем вниманието си.
Следващата стъпка е да си
кажем, че е абсолютно необходимо да се занимаваме единствено
с предмета на своя
интерес и да го разглеждаме Като „въпрос на живот и смърт",
изключвайки всичко останало.
После, като следваме правилата за прилагане на дишането, трябва
да поемем дълбоко
въздух, за да наложим своята воля за концентрация върху
психофизическия механизъм. За
да запазим концентрация, трябва да фокусираме вниманието си,
като издигнем състоянието
на будност. Концентрацията всъщност е повишена будност и
съзнателност. Обратно,
неспособността да се. съсредоточаваме произтича от сънното
състояние на ума, тоест от
ниското ниво на съзнателност. За да се концентрираме добре,
трябва да прогоним досадата
и менталния сън, като възприемаме всяка идея, дейност и
предмет така, сякаш се появяват
за първи път в живота ни.
Гениите (хора с будно съзнание) имат една обща черта -
необикновена способност за
bookbg.net
наблюдение, поради която успяват да открият във всяко нещо
безброй интересни
подробности, изплъзващи се от погледа на другите.
От основно значение за процеса на концентрация е да отхвърлим
всяко нетърпение и
тревога, свързани с времето. Трябва да направим максимално
усилие да сме напълно
будни в момента и да изживеем периода на концентрация секунда
по секунда.
Упражнение 6: Ментална концентрация (1)
Вземете някакъв предмет, поставете го на масата и го
наблюдавайте внимателно три
до пет минути, докато обхванете всички подробности. Не
бързайте, не се тревожете колко
време продължава упражнението, а се вглъбете в съзерцание на
предмета. След това зат-
ворете очи и се опитайте да го възпроизведете във въображението
си, колкото е възможно
по-точно. Отворете очи и сравнете степента на сходство, която
сте постигнали в съзнанието
си с действителния предмет.
Добре е да сменяте предметите, за да възпроизвеждате точно
образа, ако правите
упражнението през по-дълъг период от време.
Упражнение 7: Ментална концентрация (2)
Седнете или легнете, затворете очи и силно и съсредоточете
вниманието си
интензивно и непрекъснато върху различни части от тялото си,
като започнете с; нещо
дребно, например палеца на лявата ръка. Концентрацията трябва
да продължи 3 до 5
минути, докато наистина успеете да почувствате Аза си в
избраното място. Това ще
разберете, Когато придобиете субективното усещане „Аз съм
тук".
За усъвършенстване на упражненията се препоръчва да
удължавате волево времето
bookbg.net
за концентрация и да упорствате, докато успеете да задържите
образа.
Най-големите врагове на Концентрацията са сънят или
менталната летаргия,
отсъствието на волево решение да се концентрирате, липсата на
интерес и нетърпението.
По същността си всеки процес на концентрация е преднамерено
извършвана „търпелива
фиксация на въображението".