Глава 3. ЧАСТНА АМОРТИЗАЦИЯ

Амортизация в службата

От моя гледна точка, „волевият” ръководител, т.е. този, който крещи, заплашва, изисква, наказва, отмъщава, преследва – е глупав ръководител. Първо, той самият не мисли, тъй като се намира на позицията на Родител, и второ – стимулирайки Детето у подчинения си, той блокира разума на изпълнителя и обрича работата на неуспех.

Умният ръководител разяснява, задава въпроси, вслушва се в чуждото мнение, поддържа инициативата у подчинените си, обикновено се намира на позицията на Възрастен. Създава се впечатление, че не той, а него го командват. Такъв ръководител смело може да отиде в отпуск и неговото отсъствие да не окаже отрицателно влияние на изпълнението на работата. Но сега да поговорим за подчинените.

Един от моите ученици, преподавател по математика във ВУЗ Л.(всъщност, математиците като правило леко усвояват принципа на амортизация), бил в конфликт със завеждащия катедра. По съвета на свои познати той се обърнал за консултация към мен. Последният конфликт възникнал на следната основа. Един път в месеца в тяхната катедра се провеждала конференция, на която присъствали математици от другите учебни заведения; събирали се около 150 човека. Нашият герой дошъл в залата пет минути преди началото на конференцията. Стоейки на входа той тихо разговарял със познати, с които не бил се виждал доста дълго време. В залата не било съвсем чисто, но за почистването той не носел никаква отговорност.

В този момент се появил завеждащият катедрата О. и между тях се завързал диалог.

О. (напрегнато): Погледнете – боклук!

Л. (в недуомение): Но нали това не са мои ангажименти.

О. (с нескрито раздразнение): Ето, Вас не Ви интересува честта на колектива! Вие можете да преминете покрай боклука, но аз не мога! Все трябва сам за всичко да мисля!

Л. (отпускайки глава и гледайки изпод вежди): А какво трябва аз да направя?

О. (с досада): Не можахте ли да организирате почистване? Ако сам го бяхте почистили нищо нямаше да ви стане!

Л. След този случай се оплакал на своя приятел: Ето ти един стар глупак! Какво се е захванал с мен? Не знае ли кой отговаря за почистването?!

Хайде да анализираме психологическата структура на този диалог и да намерим грешката на Л. Грешката на партньора е очевидна, тя няма за нас особено значение. О. посочил наличието на боклук в залата (В-В). А Л. започнал да говори за задълженията на сътрудниците. Знаел ли за тях завеждащият катедрата? Разбира се, че знаел. Посоката на вектора на отговора бил Р-Д. Психологическото съдържание на такъв отговор е: „стар глупак! Нима не знаеш, че преподавателите не почистват залата?!”

По този начин общуването е тръгнало по линията на пресичащи се транзакции. Л. обидил Детето на О. То хвърлило енергия в позицията на Родителя, откъдето последвала обида на Детето на Л. В оплакването на Л. на приятеля си, когато той назовал началника си „стар глупак”, скритото съдържание станало явно.

Този анализ станал основа за отработване на техниката на амортизация.

Когато след месец отново била назначена конференция, Л. пет минути преди началото заел изходна позиция на входа. В залата влязъл О., но този път диалогът протекъл така:

О. (напрегнато): Погледнете – боклук!

Л. (гледайки О право в очите): Да, боклук!

На лицето на О. – недоумение. Той мълчи.

Л. (продължава прочувствено): Ето, виждате, на никой не му пука за честта на колектива. Всички преминават покрай боклука! Налага ви се Вие да мислите за всичко!

O. Mълчи, но разсеяността се сменя с недоумение. Усеща се, че той изобщо не може да съобрази какво да отговори.

Л. (продължава вече с ентусиазъм. Той е разбрал, че инициативата е в неговите ръце): Ако бях дошъл 20 минути по-рано, щях да организирам почистването. В краен случай бих почистил сам. Нищо нямаше да ми стане!

О. (идвайки малко на себе си, с нарастващо напрежение): Само това оставаше! Аз знам кой е длъжен да направи това! Помолете след лекцията да дойде при мен Людмила Прокофиевна (лаборантката, отговаряща за почистването на залата – М.Л.)

Достатъчно просто е да се изкоментира този диалог. Тук лесно се наблюдават прийомите на амортизацията – непосредствена и профилактична. Заслужава разбор само последната реплика на Л. и отговорът на нея. Л. правилно използва феномена на идентификация, когато предлага сам да почисти. Във връзка с това, че и Л. и О. принадлежат към професорско-преподавателския състав, то в главата на завеждащия катедра възниква мисълта, че скоро и на него ще му се наложи да чисти помещението. Затова неговата реакция за Л. не е неочаквана.

Използването на техниката на амортизация позволило на Л. достатъчно бързо да изглади отношенията с началството. Той и досега поддържа добри отношения с него. Вече е защитил кандидатска дисертация и в скоро време и докторска. Без хармонични отношения това щеше да е невъзможно. Удовлетворява го и това, че не му се налага да угодничи.

Още един случай на непосредствена и профилактична амортизация разказа П., мой бивш пациент, 25 годишен, инвалид II група с черепно-мозъчна травма, който след 16-дневно обучение на прийомите на психологическата борба в стационара се избави не само от тиковете, от които страдал 15 години, но и придобил навици за общуване, които рязко изменили неговия характер и жизнените обстоятелства в добра посока. Послушайте неговия разказ.

След изписването от болницата моят живот тръгна различно. Престанаха тиковете на ръката ми, т.е. избавих се от натрапчивото движение, с което бях толкова свикнал, че мислех за невъзможно до го прекратя някога. Тогава ми проблесна мисълта: ако аз се избавих от това, значи бих могъл да се избавя и от други пречещи ми неща. Във всеки случай си струва да се пробва, нали вече имам добър опит, опровергаващ представите ми за мен самия.

В службата аз помолих ясно да се определи кръгът на моите задължения с отчитане на моето здравословно състояние (профилактична амортизация – М.Л.). Преди той беше достатъчно неясен, в него можеше да се включи всичко, което е изгодно за началството. Това предизвика различни упреци по мой адрес, но аз проявих твърдост, заведох специален дневник, където започнах да записвам плана за работа, който предварително съгласувах с ръководството. Сега вече на необоснованите изисквания аз мога спокойно да отговоря: „Всичко върви по план, аз съм точен и акуратен”. И всичко се урежда. Аз доста бързо написах статия по своята тема, отношенията с ръководството се изгладиха, придобих увереност в себе си.

Амортизация в обществения живот.

Да се върнем на разказа на Р.

Освен това, аз изгладих отношенията си с много хора, с които преди бях в открита конфронтация. Така аз смело отидох в дома, където ме ненавиждаха и прилагайки техниката за изместена амортизация, промених отношението на хазаите към мен. Наистина, не можаха да ме обикнат, но се появи възможност да продължим отношенията на основата на взаимно уважение към чуждото мнение.

Още една нова черта на характера се появи в мене след обучението – общителност. Преди бях саможив. Сега всичко се промени. Започнах да се чувствам свободен в обществото и още повече – станах диско водещ! Това толкова порази околните и мене самия, че и досега не мога да дойда на себе си. Ако това ми бяха предложили преди половин година, бих се ужасил. Как? Да бъда на сцената под прожекторите, пред погледите на десетки хора, постоянно да се шегувам, измисляйки в движение остроумни програми, да запълвам паузи? Разбира се – не! А сега аз съвместявам научната работа със задълженията на диско водещия. След известно време моята дискотека зае първо място сред дискотеките на научно-изследователските институти в града и ми предложиха да проведа общоуниверситетска вечер. Тя мина успешно, даже по-добре, отколкото предполагах. Получих покана да взема участие в театрална постановка. Мен ме познават много хора. Ако преди преминавах през института незабелязан, то сега едва успявам да се покланям. И всичко това за съвсем кратък период! Наистина, стават чудесни промени с хората!

Aмортизация в личния и семейния живот. И още веднъж да се върнем към нашия герой.

В продължение на цяла година аз изпитвах психологическо напрежение по повод моите сложни отношения с приятелката ми. Всички мои опити да ги изгладя се разбиваха в каменната стена на женското упорство. Аз бързо излизах от кожата си, започвах да се ядосвам, но това не решаваше проблемите. (Общуването вървяло по линията на психологическия конфликт – М.Л.).Преминавайки обучението, аз реших да действам по друг начин.

Срещайки се с приятелката си, казах, че съм решил сериозно да сложа порядък в нашите отношения (малка грешка: би трябвало да се изчака с такава молба да се обърне тя към него – М.Л.). За мене това беше нелека стъпка, отношенията се бяха нажежили дотолкова, че можех да очаквам всичко. И ето, в продължение на няколко седмици приятелката ми изливаше върху главата ми помия, а аз отговарях:

Какво пък, скъпа, може би си права по своему, но дай да разгледаме нещата по-разширено... (у много хора не достига търпение да доведат амортизацията докрай; те отново отиват на конфликтния стил на общуване; те напомнят на шахматисти, които, разигравайки гамбитен вариант, при който трябва да се пожертват няколко фигури, жертват само една, а после се страхуват да продължат. Но тогава и първата жертва се оказва безсмислена! В нашия случай амортизацията е била доведена докрай! – М.Л.)

Аз се удивлявах сам на себе си! Преди не бих изтърпял и минута такива безпочвени оскърбления, а сега търпях, и което е най-интересното, колкото повече, толкова по-леко ми ставаше да ги слушам (и към студената вода се свиква – М.Л.), а после изобщо спрях да им обръщам внимание. Само се усмихвах! И оскърбленията постепенно ставаха по-малко злобни, а после и съвсем престанаха. Няколко дена продължи мълчанието и недоумението. След това започна дългоочаквания сериозен разговор. И той донесе своите резултати! Говорихме много дни, говорихме спокойно. Когато тя повишаваше глас, аз замълчавах и се усмихвах и нейният тон се променяше. И макар че в края на краищата се разделихме, това стана много естествено и спокойно.

Добра работа, макар и не майсторска, но като за начинаещ прийомите на психологическата борба са усвоени не лошо! Възниква въпрос, а защо са се разделили? Механизмите на такъв изход ще бъдат разгледани по-детайлно в другите книги от настоящата серия. Още няколко примера за амортизация в семейния живот. На прием при мене дойде работещият в завод Ф. Той се оплакваше от безсъние, настроението му беше потиснато. Свързваше това с обтегнатите отношения със съпругата си. И двамата били избухливи, скандални. Веднъж, неиздържайки на оскърбленията на жена си, я набил. Била повикана полиция и Ф. бил осъден на 15 денонощия. След този епизод жена му започнала да вдига още по-големи скандали, а той вече не можел да си позволи това, тъй като се страхувал от нова присъда, още повече, че жена му непрекъснато го заплашвала с това. Нейните ругатни фактически не били провокирани от нищо. Обучавайки се на амортизация, Ф. разбрал как трябва да се държи. И веднъж, когато жена му го пратила... (на дълъг път без указан адрес), спокойно казал, че ще отиде там с удоволствие, ако тя му каже с какъв транспорт да отиде и му даде пари за път. Жена му онемяла. За първи път след много години тя застлала масата и го поканила на обяд. Вечерта той спокойно заспал без хапчета. Събудил се от будилника. Когато дойде за втори път при мен, танцуваше от радост.

Често конфликтите между подрастващите и възрастните възникват във връзка с това, че децата искат по-голяма самостоятелност, а родителите се опитват да запазят ръководната роля.

Послушайте разказа на Т., 35-годишна, чиято 13-годишна дъщеря не подлежала на контрол. Тя възпитавала дъщеря си без баща, стараела се тя да не чувства това, закриляла я и т.н. През това време дъщерята се отказала от посещения в музикалната школа, искала скъпи тоалети, безконтролно да прекарва времето си и т.н.

След обучението на принципите на амортизацията, когато се разразил поредния скандал във връзка с посещението на музикалната школа, аз реших да постъпя според получените знания. Спокойно поканих дъщеря си на разговор и й казах приблизително следното:

Лена, ти си права, аз разбрах, че вече си голяма. От днес нататък ти давам пълна свобода. Единствената ми молба е – когато заминаваш за дълго, съобщавай ми кога ще се върнеш.

Тя се съгласи без да знае какво я очаква. Аз реших да се възползвам от едно от правилата на амортизацията: „Не предлагай своите услуги. Помагай след като си свършил своята работа”. В същия ден тя отиде при своята приятелка и се върна късно.

Когато дъщеря ми се върна, бях в леглото. Тя ме помоли да й дам да яде, а аз й предложих да си приготви сама ядене. В къщи нямаше хляб. Аз се оправдах с това, че не съм успяла. Тя започна да ме упреква, че не я обичам, че съм лоша майка и т.н. Беше ми трудно, но се съгласявах с всичките й твърдения. После започнах сама да й казвам, че не й е провървяло с майка. В такава борба, когато аз винаги отстъпвах, минаха 7 месеца. В края на краищата, без наставления , дъщеря ми взе инициативата сама да разпределя задълженията. На мен ми бе отредена ролята на готвачка:

Мамо, ти готвиш най-вкусно.

Тя чистеше дома, правеше малки покупки. Голямото почистване правехме заедно, дребните неща переше сама. Постепенно дъщеря ми си изглади отношенията с приятелките в училище. Тя стана по-спокойна, по-уверена в себе си. След година си намери работа в кооператива, който произвеждаше играчки. Аз й помагах да усвои процеса. Така се реши проблема с нейния гардероб – за него тя си заработваше сама. През лятото на следващата година със заработените от нея пари замина на лагер. След завръщането й забелязах, че е седнала зад пианото. Тя ми разказа, че в лагера се сближила с едно момче от друг град. Договорили се да си пишат и да се срещнат отново следващата година, а може би и по-рано. Така дъщеря ми срещна първата си любов. Беше ми приятно, че сподели с мен. Ако аз не бях се променила, едва ли бих могла да бъда за нея приятелка. Аз съвсем престанах да командвам, а само се подчинявах.

Все по-сериозни конфликти стават, когато децата станат възрастни, а родителите продължават активно да се намесват в живота им.

Младеж на 15 години, винаги примерен, сериозен, активен, занимаващ се със спорт и даващ големи надежди неочаквано се увлякъл по момиче на 18 години. Започнал да се прибира късно, да пропуска тренировки, да се учи лошо. Момичето, с което се срещал имала голям сексуален опит, което плашело родителите. Синът им казвал, че я обича, че той е вече голям и знае какво да прави. Убежденията и скандалите не давали ефект. Майката постоянно плачела, бащата бил потиснат: той трябвало скоро да замине на далечно плаване, а майката трябвало да постъпи в болница. Амортизацията провел бащата:

Сине, прости ни, че се намесваме в живота ти. Ние проумяхме, че ти вече си пораснал. Ти действително познаваш живота по-добре и си по-благороден от нас. И да обичаш можеш по-добре. Действително, какво значение има, че тя е по-голяма и има вече сексуален опит? Може би дори е по-добре. Сравнявайки те с другите, твоята избраница ще ти е вярна.

Няма да описвам изумлението на сина ми. Отношенията окончателно се изгладиха след няколко дена. Майката също усвои техниката на амортизацията и след седмица беше изписана от болницата в добро състояние.

Конфликтите със свекървата ми отровиха живота. Повече не мога да погледна мъжа си, скоро ще ми мине цялата любов – с вълнение и сълзи в очите разказва В., миловидна жена на 36 години, идвайки на занятия в групата. – Женени сме вече 12 години, дъщеря ни е на 11, а свекървата все се намесва в моите работи, макар и да живеем отделно. При всяко недоразумение тя казва, че синът й би могъл да вземе по-млада и по-красива жена, по-голяма домакиня и по-умна... Конфликтът достига до крясъци, сълзи, истерия както от моя, така и от нейна страна.

Към занятията тя пристъпи с ентусиазъм. След седмица вече разказваше:

В събота сутринта всички отидоха в градината, а ние със свекървата останахме да шетаме. Аз някак си, неправилно според нея, оправих леглото и тя веднага отбеляза, че нейният син би могъл да избере много по-добра жена. Веднага се съгласих добавяйки, че той би могъл да си вземе не само по-добра домакиня, но и по-красива, по-умна, по-млада и т.н. Говорех спокойно. Спомних си как тя ме упрекваше преди и изброих своите недостатъци и предимствата на мъжа си. Очите на свекървата се разшириха, усещаше се, че тя загуби ориентация. Без да каже дума, включи телевизора и с отсъстващ поглед започна да го гледа. Скоро започна да я тресе. След час, оплаквайки се от главоболие, полегна на дивана.

Тук ние наблюдаваме много интересно явление, което илюстрира връзката на конфликта, емоциите с вътрешните органи и нейната роля за съхраняване на здравето. Свекървата на В. по причина, за която ще разкажа малко по-долу, се е намирала през цялото време в състояние на постоянно емоционално напрежение, което обикновено се съпровожда с повишаване на адреналина и други вещества в кръвта.

Нормално те са ни необходими за процесите на активност, но когато са в големи количества се натрупват и за тяхното разлагане се изисква особено голяма активност. Ако такава отсъства, може да се повиши кръвното налягане, да се появят болки в стомаха и др. Ето защо скандалът не е така неприятен, както може да се предполага. По време на конфликта, особено протичащ бурно, се получава енергийно разреждане, което носи временно облекчение. Някои даже заспиват веднага след конфликта, а после, припомняйки си, казват, че са се „наскандалили” до насита.

Всяка, дори най-интересната, работа предизвиква в организма ни известно напрежение. Организмът ни „прегрява”. Най-добър охладител се явява радостта от любовта. А ако я няма? Тогава за освобождаване настъпва конфликт. И така, най-добрата профилактика срещу конфликта – това е любовта. Сега ясно ли ви е защо създава конфликти свекървата на нашата героиня? Правилно, цял живот тя е живяла без любов, компенсирайки тази липса с конфликти, а когато се лишила от този заместител, й станало лошо.

Доста често, когато моите ученици са успявали да излязат от конфликт с помощта на амортизация, техните партньори са се чувствували по-зле. Нерядко и те самите са отбелязвали в себе си състояние на известна потиснатост, тъй като изведнъж откривали, че вече им е безинтересно да общуват с предишния си партньор. В това няма нищо страшно. Известно време вас (ако дойдете при нас) ще ви поддържа групата, а после и у вашите близки ще настъпят положителни промени. Ако това не се случи вие ще се разделите безболезнено и за двете страни. За вас започва нов, интересен живот, партньорът ви ще намери друг за конфликти, ако те са му необходими. А ако поиска да се върнете, то ще се обърне за помощ към вас и ще се обучи на техниката на амортизация.

Да разгледаме ситуацията на разрив на отношенията. Повикаха ме на консултация в неврологично отделение за М., жена на 46 години. Тя не можеше да ходи и да стои, макар че в леглото краката й бяха изцяло подвижни. Това беше функционален паралич на долните крайници, свързан не с умирането на нервни клетки, а с тяхното потискане. Такъв паралич се развива обикновено след тежко душевно преживяване и е един от симптомите на невроза и при правилна терапия изчезва без последствия. Тя боледуваше вече около 8 месеца. Лечението не даваше ефект.

Ето накратко нейната история.

Преди осем месеца мъжът й съвсем неочаквано заявил, че си има приятелка и иска развод. На М. се схванали краката, тя се разридала, скубела косите си. Упрекнала го в това, че посветила живота си на него, отказала се от всичко, завършила само техникум, а него – работника – издигнала до главен инженер. Деца нямали по негова вина, но това нямало значение за нея. Те си осиновили момче. Но мъжът си оставал непреклонен, подал молба и се развели. Продължавали да живеят в една квартира, но вече като съседи.

По време на разговора ни тя плачеше. Успокояваше се, но не за дълго. Допълнително ми се удаде да изясня, че тя работела като секретарка при един известен администратор и много помогнала за издигането на мъжа си в службата. Интимните отношения нямали повече значение за нея, но и не предизвиквали отвращение. Сега тя искала на всяка цена мъжът й да се върне в семейството.

В съответствие с принципа на амортизация аз се съгласих да й помогна, но попитах ще може ли тя да изиграе роля по сценарий, който заедно ще съставим. Тя даде съгласието си и започнахме да работим.

Преди всичко й беше необходимо да разбере, че раздялата с мъжа й носи закономерен характер и произтича от взаимоотношенията им. На тебе, драги читателю, вече ти е съвършено ясно, че нашата героиня е била „психологическа майка” на собствения си мъж. Той е получавал от нея „възпитание”. И когато той се учел, издигал в службата, цялата психологическа енергия е отивала основно в това, а сексуалната неудовлетвореност не се забелязвала, тъй като всичките сили отивали за „израстване”. Когато той достигнал до определен социален статус, освободената енергия изисквала приложение. Напълно естествено е, че си намерил приятелка, която да задоволява тази потребност.

Нашата героиня беше много умна жена. На нея буквално й просветна веднага. Моментално престана да плаче, лицето й прие замислено-печално изражение. И най-главното – краката й се раздвижиха. Тя стана и започна да се разхожда. Вече нямаше нужда да лежи – появи се работа. Ние заедно разработихме сценария, обсъдихме детайлите на поведението й. В събота я пуснах в домашен отпуск и започнах с нетърпение да чакам резултатите.

Когато се срещнахме разбрах, че от болестта й не е останало и следа. М. беше весела, жизнерадостна, очите й блестяха, тя едвам се удържаше да не се разсмее. Ето накратко разказа й.

Когато влязох „като на парад” у дома, малко се вълнувах, тъй като не бях уверена, че ще мога да изиграя своята роля. Честно казано, аз се страхувах, че тя няма да подейства така, както сме планирали и нищо няма да излезе. Но когато видях удивлението на лицето му, се успокоих. Започнах да говоря, очите му се разширяваха все повече и повече, а когато завърших, той нищо не успя да ми отговори. Без да чакам той да каже нещо, влязох в своята стая. Ето какво приблизително му казах:

Ти постъпи правилно, че ме остави. Аз вече остарях, станах лоша домакиня, през цялото време те поучавам, а най-важното – не успях да ти дам това, което всяка жена е длъжна да даде на мъжа си в интимните отношения. Благодаря ти за всичко добро, което си ми дал. Казват, времето лекува. Трудно ми е засега да повярвам в това, но няма значение. Ще се радвам на твоето щастие.

Искам да обърна внимание на психологическото съдържание на края. Думата „засега” показва, че вратата няма да бъде винаги отворена.

До какво води амортизацията? Човек прибира своите бодли. Психологическата борба учи да приемаш партньора в съвкупност от всички качества, както приемаш розата – и цветовете и бодлите. Трябва да се учим да не се натъкваме на бодлите у партньора, а да имаме работа само с цвета. Необходимо е също да приберем своите бодли.

Да се върнем към мъжа на нашата героиня. Той общува със своята любима. Към доброто човек привиква достатъчно бързо. Има ли бодли у неговата любима? Разбира се има. И когато се натъкне на тях, той ще си спомни разговора с жена си, която е оставил; спомнете си нейния монолог. Нали в него може да се прочете и надежда за подобряване на сексуалните отношения. Той пак ще мисли за нея. Не е възможно да не направи опити да се върне! Затова аз с нетърпение очаквах следващите почивни дни.

Мина още една седмица. Те почти не разговаряха, но стана ясно, че той става по-мек. Тогава тя му предложила да доведе и любовницата си да живее вкъщи.

Нали и без това сме разделени, защо да се измъчваш?

Той погледнал М. с голям интерес и казал:

Нима мислиш, че съм такава свиня?

След още една седмица тя с престорен ужас казала:

Знаете ли, той навярно ще се върне обратно!

А защо така смятате?

Той започна да влиза в кухнята като страхливец и взе често да предлага помощта си.

Отлично – казах аз, - нали това целяхме?

Достатъчно е, че 22 години живях с тази марионетка, не искам повече!

Примерът нагледно показва, че опитвайки се да задържиш, нищо не постигаш, отпускайки, можеш да върнеш. Още една закономерност: когато този който те е изоставил се връща, той вече се оказва ненужен. С какво да се обясни това? В процеса на обучение на прийомите на психологическата борба в ученика настъпва личностно израстване, а в неговия партньор – не. Той става безинтересен, тъй като всяко негово действие лесно се предвижда, наблюдава се неговият автоматизъм. Ако отношенията не са окончателно разрушени, постепенно настъпва промяна у партньора. При напълно разрушени отношения, възстановяването им се наблюдава рядко. Още един пример. [Академия на запознанствата [Soblaznenie.ru] – това е практически тренинг за запознанства и съблазняване в реални условия – от първия поглед до хармонични отношения. Това е спецоборудване за увеличаване на увереността, инструктаж и корекции в „горещ режим”. Това е индивидуален подход и работа до положителен резултат!]

Мъж на 46 години, преподавател в един от ростовските технически вузове (ще го наричаме П.) дойде при мен в съвсем потиснато състояние. Преди три месеца жена му, връщайки се от пътуване при приятели, му съобщила, че отива при друг, който се развежда и към който тя отдавна се отнасяла със симпатия, още когато той живеел в Ростов. А сега неочаквано открили: те не можели да живеят един без друг.

П. тежко преживял известието, тъй като много обичал жена си, децата и не си представял живота си без тях. Той започнал да я уговаря. Помолил я да не бърза да взима окончателно решение, предложил й да поживее известно време с обекта на своята любов, да се убеди, че това действително е правилно решение и чак тогава да пристъпи към бракоразводно дело. По-голямата дъщеря, 14-годишна, със сълзи на очи казала, че макар и много да го обича, все пак ще живее с майка си. По-малката, 6 годишна, автоматично оставала при майка си.

Положението му в института също било нестабилно, тъй като не успял да защити дисертация, макар да бил талантлив математик и началото на научната му кариера било успешно. След завършване на университета работил 5 години като преподавател в училище, след което се устроил в катедрата по математика като старши лаборант, а после станал преподавател, бързо усвоил педагогическия процес, набелязали тема за научна работа. На него гледали като на изгряваща звезда и излизащият в пенсия завеждащ на катедрата открито говорел, че мечтаел да види П. като негов приемник.

В това време П. се увлякъл по една студентка от трети курс, своята бъдеща съпруга. Поразила го красотата на момичето и нейното възхищение от него. Те се обяснили в любов и се оженили. Тя вече имала сексуален опит. Любовта му към нея станала още по-силна, когато узнал, че неговата бъдеща жена била жертва на лъжа. За да избегнат ненужни разговори (нейното семейство се придържало към старите традиции), той със самобръсначката направил малък разрез по време на първата брачна нощ след шумната сватба.

След това започнали неудачи с дисертацията. Жена му се оказала не съвсем добра домакиня и много от обичайните женски работи той извършвал сам, още повече, че след завършване на института жена му станал началник цех, а после заместник директор в едно малко предприятие. Той имал приятел, който работел като преподавател по философия в същия вуз. И когато му предложили да се заеме с партийна работа, той се съгласил. Издигайки се като висш номенклатурен кадър, се преместил със семейството си в друг град. Точно при него заминала жената на нашия герой.

Анализът на ситуацията показва, че тук П. бил „психологически баща” за своята съпруга, а семейният живот компенсирал неговите неуспехи в работата. Разривът в отношенията бил закономерен. Дали осъзнавала това неговата жена или не – няма значение. Ясно е, че се е оженила за него не по любов, а разчитала на кариерата му. Самият стил на поведението й в семейството, пречел на мъжа й. Разривът настъпил по времето, когато станало ясно, че съпругът няма да постигне успех. Ето, че дошла при нея „нова любов”. За специалиста по психологическа борба е съвършено ясно, че номенклатурният работник може да постигне успехи благодарение на грижите на своята жена. Не е трудно да се предположи, че тогава тези „психологически деца” ще си паснат и техният съюз ще бъде нетраен, тъй като всеки е свикнал да тегли чергата към себе си.

П. все пак трябваше сам да осъзнае това. За сега беше твърде рано да му се говори. Още повече, че състоянието му беше много тежко. Когато той започна да говори, с усилие сдържаше сълзите си, които го задушаваха. Ние решихме да напишем писмо. Сигурно се досещате какво беше неговото съдържание. Да, в него той се упрекваше за своите достойнства, а жена си хвалеше за недостатъците й, давайки й пълна свобода, оставяйки засега вратата отворена. Това писмо й връчи преди заминаването й при майка й. Той самият се отказа да пътува:

Аз трябва да отвиквам от тебе.

Жена му се върнала преди набелязаната дата. Била в недоумение. На всички нейни въпроси той й давал амортизационни отговори. Постепенно му станал ясен характерът на отношението й към брака, изяснила се цялата ситуация. Жена му ставала все по-раздразнителна. Това раздразнение се изливало върху децата. Тя започнала да го клевети пред голямата им дъщеря и престанала да се грижи за по-малката. След три дена по-голямата дъщеря заявила, че ще остане с баща си. Малката плакала и казвала, че не иска чужд чичо.

П., за да се откъсне започнал да се занимава с физкултура. Самочувствието му постепенно се подобрило. Съпругата продължила да прави скандали, но той оставал малко или повече спокоен. Когато децата преминали на негова страна, той заявил, че в съда ще настоява децата да останат при него. Тогава жена му признала, че малката дъщеря не е от него, а от този, за когото тя сега се кани да се ожени. Той изтърпял това и й отговорил приблизително следното.

Може в нея да не тече мойта кръв, но аз я възпитавах и я обичам.

Освен това не знам защо ти искаш да изглеждаш в моите очи по-лоша, отколкото си. Аз знам, че без любов ти не би имала интимни отношения с никого и още повече – не би могла да бъдеш едновременно с двама.

Когато жена му се опитала да възобнови интимните им отношения, казал, че той е горд човек, продължава да я обича, но не му е нужна сексуална близост от съжаление. Той може да направи това само, ако любовта му към нея отмине, в което малко вярва, или ако у нея се върне любовта й към него, на което той се надява, тъй като счита случващото се с тях за нереално, което може да се обясни единствено с неприятностите й в службата и неговото невнимателно отношение към нея.

Състоянието на П. продължило да се подобрява. Веднъж той се събудил бодър и свеж:

Аз изведнъж забелязах, че листата са зелени, а небето е синьо. Почувствах потребност да се завърна към научната си работа. Боже мой, за какво и за кого съм си губил времето!

По-нататък последвали много събития. Бракоразводен процес, истериите на жена му, и т.н. но във всяка ситуация, даже в най-неприятната, той се държал достойно, ориентирайки се в това, което се случва. И навсякъде му помагала амортизацията.

РЕЗЮМЕ

Амортизацията е приложима в обществения живот, в производството, в семейните отношения и в условията на разпадането им. Тук е необходимо:

1. Да се възприема човека като цяло, стараейки се да се избягват бодлите му.

2. Да се доведе амортизацията докрай, умеейки да се изчаква резултата.

3. На началния етап от обучението да се пишат амортизационни писма.

4. Преди да се прекратят отношенията, да се изгладят.