За книгата
„Анатомия на духа" е най-смелото до днес представяне на енергийната медицина от един от нейните главни практикуващи, световноизвестната Каролайн Мис, един от „най-силните гласове в полето на алтернативното здраве и духовността" („Пъблишърс уикли"). Плод на петнадесетгодишна научноизследователска работа в областта на енергийната медицина, трудът на Каролайн Мис показва как всяка болест съответства на система от емоционални и психологически стресове, убеждения и нагласи, които са повлияли на съответни области на човешкото тяло.
„Анатомия на духа", също така, представя един нов оригинален модел на седемте центъра на духовността и физическата сила на човешкото тяло, в който е синтезирана древната мъдрост на трите главни духовни учения - за чакрите, за християнските тайнства и за Дървото на живота на Кабала - за да демонстрира седемте етапа, чрез които всеки трябва да премине в стремежа си към по-висше съзнание и духовна зрялост. Чрез този модел д-р Мис показва как можете да развиете своите потенциални интуитивни способности, като едновременно с това култивирате личната си сила.
Учейки ви да разбирате своето тяло и дух по един нов начин, „Анатомия на духа" ви предоставя средства за постигане на духовна зрялост и физическо здраве.
ПРЕДИСЛОВИЕ
В живота рядко се случва да срещнете изключителна личност, която драматично да промени представите ви за света и за вас самите. На път сте да се запознаете с такъв необикновен човек. Авторката на тази книга, интуитивният диагностик Каролайн Мис, ще ви заинтригува, провокира и вдъхнови със свои-те възгледи за духовността и за вашата лична отговорност към собственото ви здраве. Някои аспекти в книгата на Каролайн ще ви се сторят толкова естествени и близки до ума, че ще се учудите защо досега не сте разсъждавали за тях по този начин. Други нейни идеи ще възбудят емоционални и психологически реакции и ще ви накарат да направите преоценка на духовния си път.
С философията на Каролайн се запознах преди дванадесет го дини. Нейната покоряваща идея е, че всеки от нас има своя вродена духовна задача, свещен договор, който ни задължава да се учим да използваме силата, която ни дава власт, отговорно, мъдро и с любов.
Хиляди години идеята, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно е господствала в общественото съзнание. Влиянието и авторитетът, парите и сексът са били атрибутите на властта. В статия, публикува­на наскоро в едно списание, се изрази мнението, че Джон Ф. Кенеди-младши има повече от достатъчно пари и сексуална сигурност, но не и Власт. Статията омаловажаваше властта, доразвивайки мита, че Джон Ф.К.-младши би могъл някак да си купи власт, издавайки списание за хора от висшето общество. Ако това е вашата представа за власт, пригответе се за истинска изненада, защото Каролайн предлага много по-задълбочен възглед за истинската власт - силата на човешкия дух.
Знам за много хора, надарени със свръхсетивни способности, за мистици, които са усещали енергийните центрове на човешкото тяло. Алис Бейли, Чарлс У. Леийдбетър и Рудолф Щайнер са писали на тази тема, но нито един от тримата не е описал така задълбочено човешкия електромагнитен духовен строеж, както Каролайн. Никога преди анатомията на духа не е била обект на толкова завладяващо описание. Тази книга съдържа ос-новата, върху която ще се развива медицината на двадесет и "първи век"
Каква е целта на моя живот?" е най-важният въпрос, който човекът си е задавал през вековете. Каролайн отговаря просто и изчерпателно. Единствената цел е да живеем по начин съзвучен с духовните идеали, да прилагаме златното правило във всеки миг от своя живот и да изживяваме  всяка мисъл като свещена молитва. Просто, но съвсем не е лесно!
За миг си представете, че влизате в стая, пълна с хора и се чувствате неудобно. Представете си още, че можете да се нас троите на вълната на подсъзнанието на всеки и да разберете какво ромоли там, че „разпознавате" енергията и разбирате какво е здравето на всеки присъстващ в стаята. И което е още по-важно, представете си, че знаете всичко за своята енергия и всеки фактор, който изчерпва вашата интелектуална, физическа и емоционална сила. Тази книга ви дава основните знания, посредством които ще започнете да разбирате своята енергия и енергията на другите.
Квантовите физици доказаха вибрационната същност на живота - онова, което екстрасенсите усещат. Човешка ДНК вибрира с честота от 52 до 78 гигахерца (милиарда трептения в секунда). Въпреки че измервателните уреди не могат да опре делят специфичната честота на вълните на нито един човек, нито да локализират местата, където протичането на енергията е блокирано, два основни факта са неоспорими. Първо, жизнената енергия не е статична; тя е кинетична. И второ, природно надарените интуитивни диагностици, като Каролайн, могат да я анализират. въпреки че все още нито човешкият ум, нито енергийната система се поддават на точни измервания по познатите във физиката начини. Всъщност в моята двадесет и пет годишна работа с интуитивни диагностици по целия свят, не съм срещал някой по-точен и по-ясен от Каролайн.
Каролайн възприема фината енергия на нашите системи и разбира езика на електромагнитната ни същност. Нейните диагнози непрекъснато свидетелстват за въздействието на емоционалната енергия, минала, и настояща, върху физическото здраве; тя усеща силните и травматични преживявания, убежденията и нагласите, които променят честотата на трептенията на клетките и енергийната система като цяло. Тя тълкува духа ни, който в края на краищата е истинската ни сила.
В тази книга ще намерите подробна информация за седемте енергийни центъра на човешкото тяло. Тези центрове са жиз­нено важни регулатори на поток на жизнената енергия. Те са главните биологични акумулатори на емоционалната ни биография. “Вашата биография се превръща във ваша биология" - ако не научите нищо друго от тази книга, дори само тази истина ще ви бъде от полза. Също така ще научите как да избягвате загубата на енергия вследствие на обвързване с погрешни ваши представи или вследствие на негативната енергия  на други хора; как да запазите чувството си за собствено достойнство, така че личната ви сила да не бъде подкопавана от фалшивите символи на властта – парите, секса и външния авторитет; как да развивате своите интуитивни способности.          
“Анатомия на духа" предлага един нов ейкуменичен1 начин да разберете седемте енергийни центъра на тялото. Тя обединява юдейски, християнски, хиндуистки и будистки концепции за силата в седем универсални духовни истини. Както пише Каро­лайн: „Универсалната ценност в четирите главни религии е, че Божественото е заключено в нашия биологичен организъм в се­дем степени на силата, които ни карат да станем по-съвършени и да овладеем силата, която притежаваме".
Метафизичният смисъл и значението на християнските тайнства, кабалата и чакрите ще ви преобрази завинаги. Знани­ето е сила, а знанията, представени тук, са ключът към лична­та сила.
Настоящата книга представя същината на алтернативна­та медицина с яснота, която ще ви вдъхнови да осъществите своите духовни идеали и ще ви пробуди за чудото на самолечението. Имах удоволствието да присъствам на дългия период на плодотворна работа, довел до раждането на тази основопола­гаща творба. Съдържащото се в нея познание обогати моя живот повече, отколкото съм мечтал. Надявам се, че и вашият ще бъде не по-малко облагороден от съприкосновението с мъд­ростта на Каролайн.
НОРМАН ШИЙЛИ,
Доктор по медицина, кандидат на науките,
Основател на здравния институт „Шийли",
Президент-основател на Американската асоциация за холистична медицина,
Научен и клиничен професор по психология
Института за професионална психология „Фрест"
автор на книгата „Стават чудеса"

ПРЕДГОВОР
Как придобих медицинска интуиция
През есента на 1982 година, след като приключих журналис­тическата си кариера и получих степен магистър по теология, обединих усилията си с още двама партньори, за да основем книгоиздателство, наречено „Стилпойнт". Издавахме книги за алтернативни на традиционната медицинска терапия лечебни методи. Независимо от моя делови интерес в тази област, ня­мах ни най-малко желание да се занимавам лично с алтернативна медицина. Не ме изкушаваше да се запозная с нито един от ле­чителите. Не исках и да чуя за медитиране. Развих пълна непо­носимост към източните пеещи камбанки, музиката на Новата епоха2 и разговорите за предимствата на екологичното градинарство. Пушех, докато пиех кафе в огромни количества, като все още моделирах себе си по образеца на изпечен вестникарски репортер. Изобщо не бях подготвена за мистично посвещение. Независимо от това, същата есен постепенно осъзнах, че възприятийните ми способности са претърпели значително развитие. Например, ако някой приятел споменеше, че негов познат или позната не се чувства добре, в главата ми пробляс­ваше прозрение за истинската причина на проблема. Проявявах необикновена проницателност и това се разчу сред близкото ми обкръжение. Започнаха да се обаждат различни хора в изда­телството с молба за среща и интуитивна оценка на здравословното им състояние. През пролетта на 1983 година аз вече тълкувах преживяванията им и здравословните им и житейски кризи - от депресия до рак.
Бях смутена. Нещо повече - бях объркана и малко уплашена. Не можех да си обясня как получавам тези впечатления. Те бяха и все още са като обективни  видения, които започват да се прожектират в съзнанието ми веднага щом някое лице ми даде разрешение за преглед и ми съобщи името и възрастта си. Тяхната обективност, усещането за отсъствие на всякакви чувст­ва е крайно важна, защото ми показва, че не аз произвеждам или  прожектирам. То е като да разглеждаш нечий чужд албум със снимки, в който нито един не ти е близък - впечатленията са ясни, но напълно лишени от емоции, за разлика от онези, които получаваш, когато прелистваш своя семеен фотоалбум.
Освен това не знаех колко точни са впечатленията ми. Ето защо, само след два месеца консултации, открих, че се страху­вам от всяка назначена среща като от особено опасно преживяване. През първите шест месеца си казвах, че това е нещо като игра, в която проверявам медицинската си интуиция. Въодуше­вявах се при всяко точно „попадение", защото ако не друго „точното попадение" означаваше, че не съм си изгубила разсъдъка. Но всеки път се питах: „Ще се получи ли и този път? Какво ще стане, ако интуицията ми изневери? А ако сгреша някъде? Ако някой ми зададе въпрос, на който не мога да отговоря? Ако кажа на някоя жена, че е здрава, а се окаже, че е имала злокачествено заболяване? И преди всичко, какво прави една бивша журналистка и студентка по богословие, настояща издателка с тези съмнителни занимания?"
Струваше ми се, че изведнъж съм се задължила да разяснявам Божията воля на десетки тъжни, уплашени хора, без никаква подготовка. По ирония на съдбата, колкото повече тези хора искаха да прозра какво Бог прави с тях, толкова повече аз исках да прозра какво Бог прави с мен. Напрежението, което изпит­вах, накрая доведе до мигрена, която продължи години.
Не ми се искаше да спирам дотук, сякаш моето зараждащо се умение не се различаваше от таланта на хлебаря, но знаех какво ме очаква. Католичка по възпитание и теолог по образование, бях наясно, че свръхчовешките способности неизбежно водят в манастир или в лудница. Дълбоко в душата си знаех, че се свързвам с   нещо свято и неприкосновено по своята същност и това убеждение ме караше да се чувствам раздвоена. От една страна се страхувах да не бъда отлъчена като някогашните мистици, а от друга чувствах, че ми е отреден живот, в който ще бъда критикувана и съдена и от вярващи, и от скептици. Но както и да си представях бъдещето, знаех, че ме очаква нещастие.
Въпреки това, бях запленена от моите нови способности и обзета от непреодолимото желание да преглеждам все повече хора. През тези първи дни получавах възприятия главно за те­лесното здраве на дадения човек и свързания с него емоционален и психически стрес, но също така виждах и енергийното поле, обграждащо тялото. Виждах го заредено с информация за мина­лото на пациента и като излъчване на неговия дух. Започнах да осъзнавам нещо, което никога не ми беше преподавано в учили­ще, а именно че нашият дух е неизменна част от всекидневния ни живот, че въплъщава нашите мисли и чувства, че съхранява всяка една от тях-от най-земната до най-възвишената. Бяха ме учили, че след смъртта духът отлита „нагоре" или „надолу", в зависимост от това, колко праведно сме живели. Сега разбрах, че нашия дух е нещо повече, че участва във всяка секунда от живота ни. Той е съзнателната сила която, е самият живот.
Продължих с моите интуитивни прегледи, без да разсъждавам, докато един ден дойде краят на вътрешното ми раздвоение. Случи се по време на сеанс с жена, която имаше раково заболяване. Седяхме една срещу друга в моя малък кабинет. Денят беше горещ и бях уморена. Приключила с оценката, за миг се по­колебах, преди да я споделя с нея. Страхувах се да й кажа, че ракът се е разпространил по цялото й тяло. Знаех, че ще ме попи­та защо я е сполетяло това нещастие и се чувствах раздразне­на от задължението да й отговоря. Така и стана - още преди да отворя уста, тя протегна ръка, постави длан върху коляното ми и попита: „Каролайн, зная, че съм болна от рак. Моля те, кажи ми защо се случва всичко това?"
У мен се надигна възмущение срещу омразния въпрос. Бях готова да извикам: „Откъде да знам?" - когато изведнъж бях залята от енергия, непозната дотогава. Тя премина през тялото ми, сякаш ме отстраняваше, за да си послужи с гласните ми струни. Повече не виждах жената пред себе си. Имах чувството, че съм се смалила до размера на десетцентова монета и че ми е заповядано да стоя мирно.
Един глас заговори чрез мен на тази жена: „Позволи ми да те върна назад в миналото и да те преведа през всяка връзка в твоя живот. Позволи ми да ти посоча всички твои минали страхове и да ти покажа как тези страхове са те управлявали толкова дълго, че енергията на живота не може повече да те храни."
И „гласът" поведе тази жена, като не пропусна нито една подробност от живота й, казвам, нито една. Припомни й дори най-краткия разговор; преразказа й моментите на страшна са­мота, когато беше плакала насаме със себе си; спря се на всяка връзка, която беше имала някакво значение за нея. Този „глас" остави впечатление, че всяка секунда от нашия живот - всяка наша интелектуална, емоционална, творческа или физическа дейност, с която изпълваме тези секунди, дори когато си почиваме - по някакъв начин се знае и документира. Всяка наша преценка се отбелязва, всяко становище е източник на позитивна или негативна енергия, за която носим лична отговорност.
Бях изпълнена с благоговение. Започнах да се моля, наполовина от страх, наполовина от смирение пред тайните на ми­розданието. Винаги съм приемала, че нашите молитви са „чу­ти", но никога не съм била съвсем сигурна как става това. Ни­то с моя обикновен човешки разум проумявам как някоя систе­ма, даже божествена, може да следи за потребностите на все­ки човек, като дава предимство, да речем, на молбите за изле­куване пред тези за финансова помощ. Не бях подготвена за този свещен спектакъл, в който всеки миг живот се оценява така високо.
Докато се молех, все още в ролята на наблюдател, поисках жената да остане в пълно неведение за това, че не аз бях тази, която й говореше. Нямаше да мога да обясня откъде зная под­робностите от миналото й, така както не бих могла да отговоря на въпроса защо има рак. Веднага щом произнесох молитвата си, отново обърнах очи към нея. Открих ръката си върху коляното й. Не помнех кога съм я поставила там в отговор на ней­ния жест. Треперех с цялото си тяло.
Отстраних ръката си. Жената каза само;
- Благодаря. Сега мога да понеса всичко.
След кратка пауза продължи:
-Дори смъртта не ме плаши. Всичко е както трябва.
Напусна кабинета ми. Миг по-късно направих същото. Бях дълбоко потресена. Докато вървях през красивото открито поле, което обгражда „Стилпойнт", реших да сътруднича на тази интуитивна способност, независимо от последиците.
От този есенен ден на 1983 работя всеотдайно като интуитивен диагностик. С други думи използвам моята интуитивна способност, за да помагам на хората да разберат емоцио­налната, психическа и духовна енергия, която лежи в основата на тяхната болест, физическо неразположение или житейска криза. Мога да усетя какъв тип болест се е развил в организма, често пъти дори преди индивидът изобщо да е осъзнал наличието на болест. Но често хората, с които работя, чувстват, че равновесието в живота им е нарушено и че става нещо нередно.
Нахлуването на интуитивните способности в моя живот не беше предшествано от драматичен начален епизод. Те прос­то се пробудиха в мен непринудено и естествено, сякаш винаги са били там, изчаквайки удобния момент да се проявят. Като дете имах будна интуиция, реагирайки на моите вътрешни инстинкти, както повечето хора. Вие също инстинктивно, а по-някога и съзнателно, оценявате енергиите на другите хора, но обикновено познавате съответното лице, или поне сте имали някакъв контакт  с него преди. Това, което отличава моята ин­туиция е, че мога да оценявам хора, с които не съм имала никакъв досег. Всъщност предпочитам да не ги познавам, защото видът на нечие уплашено лице смущава значително способност­та ми да „виждам" ясно.
Колкото повече си служех с моята интуиция, толкова по-прецизна ставаше тя. Сега ми се струва едва ли не обикновена, въпреки че механизмът й на действие завинаги ще остане малко загадъчен за мен. До известна степен мога да ви науча как да станете интуитивни, но не съм съвсем сигурна как самата аз придобих това умение. Подозирам, че станах свръхинтуитивна в резултат на любопитството ми към духовните въпроси, в съ­четание с дълбокото чувство на неудовлетвореност, разочаро­вание и безизходност, което изпитвах, когато животът ми не се развиваше по план. От друга страна, също толкова възможно е моята медицинска интуиция да се дължи на някаква храна, ко­ято съм консумирала. Познавайки как действат боговете, ни най-малко не бих се учудила на това.
Не беше лесно да усъвършенствам своята интуиция, дори след като се заклех да й съдействам. Нямах модели за подражание, нито учители, въпреки че в краен случай, можех да получа подкрепа и напътствие от колеги медици. Сега обаче, след че­тиринадесет години непрекъсната работа, моето умение ми се струва като шесто чувство. За мен това означава, че е време да науча другите на езика на енергията и да им предам знанията си за медицинската интуиция.
Работейки с моята интуиция, открих емоционалните и пси­хологически причини за болестта. Безспорно съществува тясна връзка между физическите и емоционалните стресове и опреде­лени болести. Тази връзка е описана подробно например при сърдечните заболявания, високото кръвно налягане и така наречената личност тип А. Моите конкретни наблюдения обаче пока­заха, че емоционалните и духовни стресове или неразположения са първопричината за всички физически (телесни) болести. Не­що повече, някои емоционални и духовни кризи съответстват съвсем определено на проблеми в конкретни участъци на тялото. Например, оказа се, че хората, които идват при мен със сърдечни оплаквания, са имали преживявания, които са ги нака­рай да"изключат от своя живот интимността или любовта, а онези с болка в долната част на гърба - постоянни тревоги от финансово естество. Болните от рак често пъти имат неразрешени връзки с миналото, недовършена работа и емоционални проблеми, а онези със заболявания на кръвта - скрити конфликти със семейството, от което произхождат. Колкото по-дълбоко навлизах в тайните на човешката енергийна система, тол­кова повече осъзнавах, че почти нищо в нашите тела не е “случайно", и следователно - в нашия живот. Връзката между емоционалните и психичните  стресове и различните болести могат най-добре да бъдат обяснени чрез анатомията на човешката енергийна система - анатомията на нашия собствен дух, сърцевината на материята, която сега преподавам навсякъде в Съединените щати и в много други страни и която е фокусът  на тази книга.
Моята работа като интуитивен лечител ми помогна да раз­крия не само енергийните причини за влошеното здраве, но и задачите, с които трябва да се справим в процеса на лечение. Голямо значение за мен имаше откритието, че „излекуване" не ви­наги означава оздравяване на физическото тяло от болестта. Излекуване също може да означава, че духът се е освободил от дълго подхранвани страхове и негативни мисли за себе си или други хора. Този вид духовно пречистване и излекуване е възможно, дори когато тялото умира физически.
Езикът на човешката енергийна система е средство за себеосъзнаване, начин да се справим с духовните задачи. Изучавайки енергийната анатомия, ще определите модела на своя живот и дълбоката функционална връзка между вашия ум, тяло и дух. Това себепознание ще ви достави удоволствие, ще ви донесе душевен мир и ще доведе до емоционално и физическо оздравяване.
Този увод в медицинската интуиция е събрал резултатите от моето четиринадесетгодишно изследване на връзката между анатомия и интуиция, тяло и ум, дух и сила. На нейните страници ви уча на езика на енергията, с която работя. Чрез овладяването на енергийната анатомия ще осъзнаете своето тяло като проявление на вашия собствен дух и ще започнете да го „четете" като Библия. Способността да разбирате езика  на енергията ще ви даде възможност да виждате   духа си в своето тяло и да разбирате какво го поражда и какво ви прави силни. Езикът на енергията ще ви даде нов поглед към силата, която притежавате. Ще научите какво омаломощава духа и тялото ви, за да можете да прекратите понататъшната загуба на енергия. Езика на енергията и способността да разбирате човешката енергийна система ще ви помогнат да проясните своите интуитивни впечатления и ще ви дадат конкретни опорни точки в човешкото тяло, които ще притъпят усещането, че се взирате сляпо в празното пространство, за да нау­чите нещо.
В моята книга заимствам от дълбоките, трайни, древни знания на няколко духовни традиции - индуските чакри, християнските тайнства и кабалистичното дърво на живота - за да ви предложа един нов възглед за механизмите, чрез които тялото и духът работят заедно. Забележете, че съзнателно не съм включила богатото учение на Исляма, не защото не уважавам неговите истини, а защото не съм живяла с тази традиция така, както с юдео-християнската, индуистката и будистката и поради това не мисля, че бих могла да пиша за него прав­диво. Докато се учите да виждате своето тяло и дух по начин, който заимства от древните истини, ще започнете да развивате своята интуиция и да разбирате и управлявате своя соб­ствен дух.
Първоначално имах намерение да се съсредоточа само върху човешката енергийна система, върху теорията и приложенията на енергийната диагноза и лекарската интуиция. Но след като започнах да пиша, осъзнах, че не мога точно да изобразя те­зи енергийни понятия без духовна рамка. Вярвам, че трябва да разбираме своето тяло и ум като индивидуални духовни сили, израз на по-висша Божествена енергия. От нас се иска да открием както нашата лична сила, така и целта на своя живот, която е една за всички| в духовен смисъл.
Всички ние имаме един и същи тип физическо тяло, което заболява или оздравява по едни и същи причини, преживяваме ед­ни и същи емоционални и психични кризи, общи за човешкия опит. Всеки се страхува от изоставянето, личната загуба или предателството; гневът е също толкова токсичен за тялото на евреина, колкото за тялото на християнина или индуса и всички сме подвластни на любовта. Когато става въпрос за здравето на нашия дух и тяло, между нас няма различия.
Така умствено-телесният фокус на тази книга е проникнат от духовния език  на символното зрение. Символното зрение е начин да видите и разберете себе си, другите хора и житейските събития от гледна точка на универсалните архетипни мо­дели. Развивайки символно зрение, ще засилите своята интуитивна способност, защото ще се научите на здравословна обективност, която разкрива символното значение на събитията, хората и житейските предизвикателства и най-вече може би на мъчителното изпитание-болестта. Символното зрение ви позволява да проникнете в своя дух и ви дава безгранични възможности за лечение и здраве.
Хората, които посещават моите лекции и семинари са раз­лични: здравни специалисти, хора, търсещи здравна помощ и такива, които искат да придобият медицинска интуиция. Но всички те желаят да разберат силата на своя дух, искат да раз­бият вътрешна яснота, свой собствен интуитивен глас. Мно­го от лекарите, които посещават моите семинари, споделят своето чувство на неудовлетвореност и безсилие, когато ин­туицията им подсказва, че в основата на болестта лежи емоционална причина, но нямат право да поставят духовна диагноза, тъй като духовните идеи нямат авторитет в традиционната наука.
Повечето лекари не съобщават своите интуитивни впечатления, защото, както някой се изрази, „вътрешното чувство и доказателството все още не са съвместими с изискванията на застрахователните компании". Друг лекар ми каза: „Не ми е нужна лекарска интуиция. Имам си достатъчно. Искам да науча повече за семейните модели и по-дълбоките духовни проблеми на моите пациенти, тъй като зная, че това е информацията, от която се нуждаят, за да оздравеят. Нужна им е в по-голяма степен от лекарствата, които само временно прикриват симптомите." Желанието за духовно тълкуване на живота е всеобщо. Вярвам, че езикът на енергията и прилагането на символното зрение могат да помогнат за сближаване на традиционната медицина и духовните възгледи за здравето и лечението.
Въпреки това, когато за първи път започнах да усещам ин­туитивно наличието на болест, аз, както вече споменах, бях уп­лашена и обезпокоена от това, че ми липсва медицински и духо­вен опит. Така през първите две години, премълчавах голяма част от информацията, която усещах. Ограничавах своята работа до това, да помагам на хората да разберат своите емоци­онални, психични и духовни стресове и факторите, обуславящи развитието на болестта им. Не обсъждах специфични медицин­ски терапии или хирургически процедури, а вместо това насоч­вах дошлите при мен хора към лекари. Но през 1984 година се запознах с д-р Норман Шийли. С него започнах интензивно да изучавам  анатомията на човешкото тяло. Разговорите с Норм ми дадоха възможност да се науча да разбирам по-добре образите, които получавах. Тази среща ми даде сигурността, от която се нуждаех, и позволи моето умение да се развие напълно, Въпреки че все още не лекувам пациенти, а само се опитвам да им помог­на да открият духовните въпроси, лежащи в основата на тях­ната емоционална и физическа криза.
През годините на съвместна работа с Норм, който стана мой колега и скъп приятел, научих, че умението ми има най-голяма стойност в стадия, предхождащ действителното развитие на физическата болест! Преди тялото да я породи, енергийни индикатори като продължителна летаргия или например, депресия ни подсказват, че сме започнали да губим своята жизненост. Хората в такъв стадий търсят съвет от своите лекари, защото знаят, че не се чувстват добре - получават сиг­нали, че телата им губят енергия. Често пъти обаче медицинс­ките тестове показват, че няма нищо нередно, защото все още не могат да установят отклонения на физическо ниво. Традици­онните медицински тестове няма как да отчетат загубата на енергия и повечето лекари не обръщат внимание на идеята за енергийна дисфункция. Въпреки това постоянно се появяват нови, озадачаващи болести, които не се поддават на традици­онните методи на лечение. Някои от тях като СПИН могат да бъдат откривани чрез традиционни медицински методи, но други изглежда се развиват в резултат на нашия прекалено напрегнат живот и от постоянното излагане на въздействието на електромагнитната енергия, създавана от компютрите, сателитните антени, клетъчните телефони и многото други  апарати, с които претоварваме околната среда. Болести като синдрома на хроничната умора и различните разстройства, вследствие  на въздействието на околната среда, сега се смятат за „непотвърдени” според критериите на традицион­ната медицина причинителят не е открит. Според енергийната  дефиниция за здравословна дисфункция, обаче това са напъл­но потвърдени болести, тъй като симптомите им показват, че пациентът търпи загуба на сила в своето енергийно поле.
Медицинската интуиция може да помогне на лекарите, за които човешкото тяло е цялост, обединяващ физическата и енергийната системи и които имат духовен възглед за човешките преживявания, да определят енергийното състояние на физическата болест и да лекуват не само симптомите, но и скритата причина. Лечението в енергийното поле може да включва редица терапии, като например психотерапия, акупунктура, терапевтичен масаж и хомеопатия. Най-важното за енергийното лечение обаче, остава активното участие на пациента. Колкото и настойчиво надареният с интуиция  диагностик да предупреждава за вероятността от развитие на болест, предупрежденията не лекуват. Лекува действието.
Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да успея да ви предам интуитивното си умение чрез моите книги и семинари. Но само чрез дългогодишна практика бихте могли да развиете напълно собствена интуиция. „Интуитивния преподавателски екип", който създадохме с Норм - възпитаник на Харвардския университет, неврохирург и основател на Амери­канската асоциация за холистична медицина, ми даде възможност да работя като професионалист. Всеки може да извлече полза от прилагането на знанията в тази книга и да развие своите интуитивни умения, но една присъствена програма е крайно необходима за пълното развитие на интуицията и затова в близко бъдеще с Норм имаме намерение да помагаме на студен­тите по интуитивна медицина да провеждат своите присъст­вени програми в холистичните здравни центрове из цялата страна. Норм и аз проведохме една присъствена програма, основана върху науката за интуицията, в неговата ферма в Спрингфийлд, Мисури, която имаше за цел да научи хората да из­ползват интуицията си като естествена част от възприятийните умения.
Идеята за подобна програма щеше да изглежда доста екст­равагантна преди десетилетие, но обществото ни става все по-възприемчиво към медицинските терапии, използващи древните знания за енергийния поток в човешкото тяло и око­ло него, в това число акупунктурата, акупресурата и ци-гун. Както д-р Лари Доси пише в своя труд „Смисъл и медицина", „Трябва да практикуваме медицината на Ера III” - терапиите, които съчетават духовния и физически, холистичния и алопатичния3 подход към лечението на физическите и емоционалните разстройства. Вярвам, че подготвените в областта на медицинската интуиция накрая ще станат постоянни членове на здравните екипи, както в нашата страна, така и по света. Традиционната медицина е на път да признае връзката между енергийната или духовна дисфункция и болестта. Един ден тя неизбежно ще преодолее разделението между тяло и дух, но междувременно бихме могли да си помогнем, като изградим на­ши мостове към своя дух, научавайки езика на енергията и овла­дявайки символното зрение. Надявам се, че с помощта на тази книга ще се научите да мислите за себе си на езика на енергията така ясно, както сега виждате тялото си и ще започнете да се грижите за своя дух така съзнателно, както сега се грижите за своето физическо тяло.

ВЪВЕДЕНИЕ
Накратко за моя живот
Въвеждам ви в света, който съществува „зад моите очи" -така казвам и на хората, които посещават семинариите и лекциите ми. Но ако първо ви разкажа за поредицата от сигна­ли, които ме пробудиха за моето призвание, ако ви представя многото различни хора и събития, които през изминалите го­дини ме насочваха, за да се пробуди медицинската ми интуиция, може би ще почувствате по-добре вътрешната сила, която ръководи вашия собствен живот.
Повратни моменти
Всичко, което има професионална, лична и духовна стойност за мен, съм научила благодарение на моята работа като ин­туитивен диагностик. Когато учех в колежа имах съвсем друга ориентация. Изпълнена с амбиции, следвах журналистика и в предпоследния курс реших, че ще спечеля наградата „Пулицър", преди да съм навършила тридесет години. Но за беда още в пър­вия вестник, в който започнах работа, открих, че не притежавам необходимия талант, за да успея като репортер.
Напуснах редакцията на вестника, но не можех да приема мисълта, че моята единствена професионална мечта - да ста­на писател, - няма да се сбъдне. По липса на резервна мечта, изпаднах в отровна и непреодолима депресия, класическа „тъм­на нощ на душата". През най-тежките месеци спях до късно сут­ринта, после седях на пода в моя домашен кабинет, вторачена в недописани журналистически статии.
Една сутрин, пробуждайки се от дълбок сън, все още полузаспала, ме обзе чувството, че съм мъртва и че само си спомням времето, когато съм била още жива. Бях благодарна, че животът ми е свършил. Когато най-накрая отворих очи и осъзнах, че все още съм твърде много жива, усетих, че ми се повдига и прекарах сутринта, повръщайки от разочарование. Най-накрая, изтоще­на, се върнах обратно в леглото, за да се опитам да анализирам къде бях сбъркала, планирайки живота си. На това място, в ума ми избухна споменът за едно домашно в курса по журналистика.
Нашата преподавателка по журналистика отдели много време, за да подчертае значението на обективността за точ­ния репортаж. Обективността, каза тя, означава да се изоли­раш емоционално от обекта, като се интересуваш само от „фактите", описващи ситуацията. Поиска да си представим, че гори сграда и че четирима репортери, всеки един от които е застанал на различно място, отразяват събитието. Всеки един от тях ще види събитието по различен начин. Въпросът, кой­то ни постави, беше: кой от репортерите е видял фактите такива, каквито са и има най-правилна гледна точка? С други ду­ми, кой от тях е видял истината?
Изведнъж това просто задание отпреди години придоби ог­ромен символичен смисъл за мен. Може би „истината" и „обек­тивната действителност" са всъщност само въпрос на възпри­ятие, помислих си аз. Може би бях гледала на живота само с ед­но око, виждайки сградата само от единия ъгъл. Разбрах, че трябва да отворя и другото си око и да изляза от този ъгъл.
После моята изтощена, разочарована душа направи друг скок назад във времето. В годината след свършване на колежа напуснах родния си град Чикаго, за да отида на работа през ля­тото в Аляска. Прекосих страната с мои добри приятели до Сиатъл, където се качихме на ферибот и се отправихме на север на тридневно пътешествие до Хенз. Никой от нас не мигна, ето защо когато пристигнахме в Хенз, фактически виждахме нещата двойни.
На пристанището ни посрещна един човек, който ни отка­ра с микробус до местния хотел. Прибрахме се в стаята и се строполихме върху леглата като всички освен мен, заспаха дълбоко. Бях твърде възбудена, така че излязох и тръгнах да се поразходя из града. Шофьорът ме забеляза, спря и ме попита къде отивам. Казах му, че съм излязла на разходка. Предложи ми да се кача, както и направих, и ме остави пред една стара двуетажна дървена постройка с думите:
- Иди на втория етаж. Жената, която живее там, се казва Рейчъл. Поприказвай с нея, а после ще дойда да те взема.
В Чикаго би ми се сторило доста опасно да постъпя по този  начин. Изтощена и омагьосана от Аляска, бях загубила способ­ността да разсъждавам трезво и го послушах - качих се по стъл­бите и почуках на вратата. Една индианка на осемдесетгодишна възраст - Рейчъл- отвори вратата и каза: „Хайде, влизай. Ще ти направя чай." Такъв беше тукашният етикет - благосклонно, доверчиво, топло гостоприемство. Не изглеждаше изненадана от появата ми и не мислеше, че съм натрапница. За нея това беше обикновено събитие - някой, който се е отбил на чай и разговор.
Всичко беше като насън. Струваше ми се, че съм между два различни свята. Едната половина от апартамента й беше украсена с предмети от руската култура - икони на Света Богородица, самовар, в който приготвяше чая, завеси от руска дантела. Другата половина беше изцяло атабаска, в това число малък тотемен стълб и индианско одеяло, окачено на стената.
Рейчъл отмести очи от самовара и забеляза, че съм вперила поглед в тотемния стълб.
- Разбираш ли от тотемни стълбове? - попита тя.
- Не - отвърнах. - Нима вие разбирате?
- О, да. Тотемните стълбове символизират пазителите на племето. Погледни този. Животното на върха е мечка. Това оз­начава, че духът на мечката - силна и умна, когато дебне своята жертва, която никога не убива безпричинно, а само за да се защити и която се нуждае от продължителен сън, за да възста­нови силата си - този дух е пазителят на нашето племе. Ние сме длъжни да му подражаваме.
Думите й ме сепнаха. Бях попаднала на добър учител, а един добър учител веднага грабва вниманието ти.
Рейчъл ми обясни, че е наполовина рускиня, наполовина атабаска и че е живяла в Аляска дълго, преди да стане щат. Разказа ми за своето семейство и за културните традиции на атабаските. Този разказ, макар и кратък, промени живота ми завинаги.
- Виждаш ли онова одеяло на стената? Това одеяло е специ­ално. В културата на атабаските да тъчеш одеяла или да съчи­няваш песни, или да имаш друго някакво занятие е въпрос на особена чест. Трябва да получиш разрешение от песнописеца, за да пееш неговите песни, защото в песните му е неговият дух. А ако си тъкач на одеяла, ти е забранено да започваш да тъчеш одеяло, ако не си сигурен, че ще живееш достатъчно дълго за да го завършиш. В противен случай, ти е забранено да започваш да тъчеш. Ако разбереш, че трябва да умреш,  - забележете, тя каза „трябва да умреш" - ще изпълниш церемония с някого, който е съгласен да довърши задачата вместо теб, защото не можеш да оставиш работата си недовършена преди да умреш. В противен случай оставяш своя дух след себе си.
Това одеяло беше почти завършено, когато Великият дух се яви в съня на жената, която го тъчеше, и й каза да се приготви да напусне земята. Тя попита Великия дух дали ще живее доста­тъчно дълго, за да завърши одеялото и Духът каза „да", ще й бъ­де дадено много повече време. Жената умря два дни, след като завърши одеялото. Нейният дух е в това одеяло по един добър и силен начин и ми дава сила.
- Животът е прост - заяви Рейчъл. - Хората идват на този свят, за да се грижат един за друг, и за земята. После получаваш знак, че времето ти изтича и че трябва да направиш необходи­мото, за да си отидеш, без да оставиш „недовършена работа". Трябва да се простиш, да предадеш своите племенни задължения на друг, да приемеш от членовете на племето благодарността и любовта за времето, прекарано с тях. Толкова е просто.
Рейчъл спря за миг, за да налее чая, после продължи:
- Утре вечер отивам на церемония - раздаване на подаръци. Един мъж се готви да напусне Земята и ще даде на племето всички свои вещи. Ще постави дрехите и инструментите си в продълговат съд. Племето символично ще приеме вещите му, което означава, че ще бъде освободен от всякакви задължения към племето, за да завърши работата на своя дух. После ще ни напусне.
Бях изумена от ведрото спокойствие и здравия реализъм в отношението на Рейчъл към смъртта. Къде беше целият онзи страх, с който бях свикнала в моята култура? Рейчъл току-що беше взривила моя свят, какъвто го познавах - по-специално представата ми за духовните измерения на живота или за Бога - при все че срещата ни беше случайна като летен дъжд. Опитвах се да си внуша, че истините, които ми предлагаше с чая, не са нищо повече от примитивни вярвания, но един вътрешен глас ми казваше, че тя познава един Бог, който е далеч по-истински от Бога, в който вярвах аз.
- Откъде този човек знае, че ще умре? Болен ли е? - попи­тах.
- О, той отиде при шамана. Шаманът прегледа енергията му. Неговата енергия каза на шамана какво става с него.
- Откъде шаманът знае тези неща?
- Кажи ми - каза Рейчъл, като ме гледаше право в очите -защо ти не знаеш тези неща? Как можеш да живееш, без да зна­еш какво прави твоят дух и какво ти говори?
Явно беше възмутена от моето невежество, когато добави:
- Всеки отива при шамана, за да научи какво казва неговият дух. Преди години шаманът ми каза: „Скоро ще си счупиш крака, ако не ходиш по-добре." Знаех, че няма предвид походката ми. Искаше да каже, че не постъпвам честно, защото исках мъжа на друга жена. Не трябваше да виждам повече този мъж. Беше ми трудно, защото го обичах. Но духът ми започваше да боледува от безчестието. Напуснах това място за известно време и когато се върнах, тръгнах по правия път.
Много ми се искаше да остана с Рейчъл за известно време и да науча повече неща от нея. Предложих й да чистя дома й, да изпълнявам поръчки, всичко. Но когато шофьорът на микробуса дойде да ме прибере, тя ме отпрати и никога повече не я видях. Докато се качвах в колата, шофьорът каза: „Бива си я, нали?"
Когато същата есен се върнах у дома от Аляска, тялото ми пристигна без моя дух. Отне ми месеци да ги събера отново. Преди срещата с Рейчъл не бях мислила за силата на човешкия дух, както я беше описала тя, нито за това, че вплитаме своя  дух във всичко, което правим и във всеки, с когото се запознаем. Нито съм знаела, че всеки мой житейски избор е израз на този дух и че се отразява на здравето ми.
Сега разбирам, че разказът на Рейчъл за емоционалното и физическото лечение е хубав пример как, с помощта на символното зрение, можем да променим своя живот. Тогава не го зна­ех, но следобедът у Рейчъл беше моята първа среща с медицинската интуиция. Въпреки че от началото на моята работа в тази област ме деляха още осем години, споменът за Рейчъл ме извади от моята постжурналистическа депресия и ме постави на нови релси. Реших да уча богословие в аспирантски курс, с надежда за по-добри перспективи и за да се освободя най-после от моите мисловни ограничения и предубеждения. Може би Богът, когото познавах, не беше реално съществуващият Бог, тъй като явно не отговаряше на молитвите ми да стана писателка. Може би Богът, когото още не познавах, щеше да се окаже по-отзивчив.
Пристигнах в института за специализация в състояние на криза, чувствайки се безпомощна за първи път в живота си. Все пак получих магистърска степен в изучаването на мистицизма и шизофренията - душевното разстройство, което стои на пътя към духовното здраве. По-късно щях да разбера, че точно това усещане за немощ ме е накарало да изучавам силата, тъй като житията на мистиците са уроци по загуба на физическа, емоционална и духовна мощ, последвана от духовно прераждане и ново отношение към силата. Затворени в себе си, чрез страдание и екстаз, мистиците получават достъп до духа - достъп, толкова непосредствен, че придобиват способността да “вдъхват” енергия, нещо като божествено електричество, на обикновени думи и действия, да лекуват други хора чрез прояви на истинска любов, опрощение и вяра.
За някои от най-известните мистици на християнската култура - Свети Франциск Асизки, Света Клара Асизка, Юлиан от Норидж, Света Тереза Авилска, Света Катерина Сиенска и в наше време Падре Пио - се казва, че са били в постоянен личен диалог с Бога и че са живели с много по-ясно съзнание от обикновените хора. Техните представи за действителността и сила­та се различават от онези на останалите хора. Светът „зад техните очи" е безкрайно по-реален от този пред очите им. На езика на християнството, мистиците са „на този свят, но не принадлежат на този свят". На езика на будизма и хиндуизма, те са неподвластни на илюзиите на физическия свят; виждат символно, ясно, защото са будни. („Буда" означава „пробудени­ят".) Въпреки че пътят към постигането на такава степен на осъзнатост и яснота е труден и осеян с физически страдания; нито един от мистиците нито за миг не е пожелавал да се вър­не към обикновеното съзнание.
Откакто си служа с интуицията и символното зрение, за да помагам на хората да разберат причината, поради която са се разболели, често размишлявам за живота на мистиците и по-специално за отношението на индивида към силата. В началото не правех връзка между заболяване, лечение и сила, но по-късно се убедих, че силата е в основата на здравето. Моята собствена обективност - символният поглед към живота - ми помага да анализирам взаимоотношенията на хората със силата и нейно­то въздействие върху тялото и духа им.
Сега използвам езика на Рейчъл, за да обясня на хората, че са вплели своя дух в негативни неща и че за да оздравеят, трябва временно да се оттеглят, да отзоват своя дух и отново да се научат да вървят по правия път. Добре е да следваме тези прости указания, защото нашият живот и житейският ни из­бор са въплъщение на нашия дух. Ние наистина втъкаваме духа си в събитията и взаимоотношенията на своя живот. И това е всичко.
Период на обучение
Обърна ли поглед назад към изминалите четиринадесет годи­ни, разбирам, че за моето обучение като интуитивен диагностик е била изготвена програма, която да ме научи да разбирам езика на енергията. От 1983 до 1989 година, когато „чиракувах" в областта на новото знание, което усвоявах, странни съвпадения ми помогнаха да науча необходимото.
Първо забелязах, че приемам „групи'' от хора с еднакъв здравословен проблем. По трима души на седмица се свързваха с мен заради един и същи вид раково заболяване. След няколко седмици се обаждаха други трима, всички - страдащи от мигрена. Прие­мах „групи" с диабет, рак на белия дроб или простатата, пролапс на митралната клапа, проблеми с дебелото черво, депресия и много други болести. Преди да реша да се доверя на интуитивните си впечатления, хората, които търсеха съвета ми, не се явяваха в някакъв определен ред.
Същевременно качеството на получаваната информация се повиши. Тя ми показваше как емоционалният, психическият и физическият стрес в живота на субектите е до­принесъл за развитието на тяхната болест. В началото не мислех да сравнявам моделите на стрес на един човек с тези на друг, а само отбелязвах впечатлението, което получавах от всеки поотделно. Впоследствие обаче, започнах да разби­рам, че нито една болест не се появява случайно и прегледах описанията на предишните случаи, за да потърся някакви емоционални и психологически модели, които предхождат оп­ределена болест. До края на 1988 година успях да определя емоционалните, психологични и физически модели на стреса за близо сто различни болести. Тези модели се оказаха валидни и полезни за лекарите и другите здравни специалисти, които обучавах по-късно.
Запознанството ми с Норм Шийли беше друго необикновено събитие. Освен неврохирург, Норм е основателят на Американската асоциация за холистична медицина и водещият американски експерт по овладяване на болката. От 1972 година се инте­ресува и от метафизика.
През пролетта на 1984 година бях поканена да присъствам на една конференция на много високо равнище в Средния запад - не заради интуитивните ми способности, а като издател в „Стилпойнт", моята тогава все още основна професия. По вре­ме на конференцията се запознах с един психолог, който ми посочи Норм Шийли и без видима причина каза:
- Виждате ли онзи мъж ето там? Лекар е и се интересува от екстрасенси.
Изпитах невероятно силно вълнение, но реших да отида при доктор Шийли и да му съобщя, че съм надарена с медицин­ска интуиция.
Един ден на обяд, когато седяхме един до друг, му казах, че мога да поставям диагноза от разстояние. Не изглеждаше ни най-малко развълнуван. По-точно, белеше ябълка и отвърна:
- Сигурна ли сте в това, което казвате? Отговорих му, че не съм сигурна. Тогава попита:
- Можете ли да установите наличието на мозъчен тумор? Виждате ли зараждането на болестта в тялото? Нямам нужда от човек, който да ми каже, че нечия „енергия" е слаба; мога и сам да разбера това. Нуждая се от човек, който може да скани­ра пациента като рентгенов апарат.
Казах на доктор Шийли, че се съмнявам в точността на ди­агнозите си, защото съм сравнително нова в тази област. От­върна ми, че някой път ще ми позвъни за разговор с пациент, който по негова преценка, може да има полза от умението ми.
Месец по-късно - май 1984 - той ми телефонира в „Стилпойнт". Каза, че има пациент в кабинета си, съобщи ми името и възрастта му и зачака отговор. Ясно си спомням оценката, коя­то направих, защото бях много развълнувана; описах впечатлени­ята си по-скоро с образи, отколкото с езика на физиологията. Струва ми се, казах на доктор Шийли, че в гърлото на неговия па­циент се стича бетон. После говорих за емоционалните пробле­ми, които според мен, предшестваха развитието на физическо­то му състояние. Пациентът наркоман, толкова много се стра­хуваше да признае своето състояние, че физически беше неспосо­бен да каже истината за него. Думите замръзваха в гърлото му. Когато приключих, доктор Шийли каза „благодаря" и затвори. Нямах представа дали съм свършила работата както трябва, но по-късно той ми съобщи, че пациентът има рак на хранопровода.
Това беше началото на съвместната ми работа с Норм Ший­ли. Неговите спокойни реакции в отговор на моите преценки се оказаха истинска благословия. Ако беше флиртувал с умение­то ми в онези дни, щях да стана прекалено самоуверена и може би щях да се старая да му правя добро впечатление на всяка цена, което несъмнено би навредило на точността на диагнозите ми. Неговата безпристрастност ме подтикваше към обективност и яснота.  Безпристрастността е крайно необходима за извършване на точен анализ, както ме учеше моята преподавателка по журналистика и както сега аз уча другите. Нищо не  причинява повече вреда от потребността да си „прав” или да докажеш, че си способен на интуитивна оценка.    
"През цялата следваща година Норм ми помагаше да изуча ана­томията на човешкото тяло, и още няколко пъти ме потърси за оценка на свои пациенти. С всеки нов пациент, моите диаг­нози ставаха все по-точни от техническа гледна точка. Вместо неясните образи на телесни органи, скоро можех да различавам точните вибрации на отделните болести и тяхното място в организма на пациента. Научих, че всяка болест и всеки телесен орган имат своя собствена „честота" или честотен спектър.
Тогава нито за миг не допусках, че Норм и аз един ден ще станем работен екип, и макар че си бях обещала да разбера сво­ето умение, все още изразходвах по-голяма част от енергията си за успеха на „Стилпойнт". После през март 1985 година, се за­познах с един младеж. Смелостта, с която посрещаше и лекуваше своя здравословен проблем, ме поощри да започна да се отна­сям към своите интуитивни възприятия с по-голямо доверие.
Докато работех с Норм, бях станала по-уверена в своята способност да разпознавам и назовавам както болестите, кои­то усещах, така и предхождащите ги енергийни стресове и симптоми. Избягвах, обаче, да насочвам клиентите си към опре­делени курсове на лечение, като оставях това на Норм. Малкото, което знаех за лечението, се ограничаваше до книгите, ко­ито четях, и до разговорите с мои колеги.
Една неделна утрин през март 1985 година, ми се обади мъж на име Джо, с когото се бях запознала случайно след една лекция в Канзас Сити. Имал чувството, каза той, че с неговия син Питър става нещо нередно, и ме попита дали бих направила оценка. Тъй като Питър беше пълнолетен, помолих Джо да се свърже със сина си и да получи разрешение за оценката. След десети­на минути бащата се обади отново, за да ми съобщи, че Питър е готов да приеме всякаква помощ, каквато бих могла да му дам. Попитах за възрастта на Питър и веднага щом ми отговори, ме обзе чувството, че има левкемия. Не споменах за това на Джо, но попитах за телефонния номер на Питър, като казах, че бих искала да говоря лично с него.
Докато отбелязвах своите интуитивни впечатления разб­рах, че вибрациите, които усещах, в края на краищата, не са на левкемия. Но не можех да отнеса честотата към никоя болест, защото не я бях срещала по-рано. После внезапно осъзнах, че Пи­тър е НIV-позитивен. Споменът за разговора с Питър все още живее в мен - знаех колко особено бих се почувствала, ако някоя непозната жена от другия край на страната ми се обадеше по те­лефона и ми кажеше: „Здравей, току-що прегледах енергийната ти система и не само си НIV -позитивна, но вече развиваш СПИН." Всъщност, тялото на Питър започваше да проявява сим­птомите на пневмоцистна пневмония, най-широко разпростра­нената инфекция на белия дроб при заразените с вируса на СПИН.
Това, което всъщност казах на Питър тази сутрин, беше:
- Питър, аз съм приятелка на баща ти и съм интуитивен диагностик.
И се опитах да му обясня какво правех. Накрая казах:
- Питър, прегледах енергията ти. Имаш СПИН. Отговорът му беше:
- За Бога, Каролайн, толкова ме е страх. Направиха ми два теста; и двата се оказаха положителни.
Тонът, с който говореше, неговото внезапно доверие ме из­пълниха с вълнение, и ние обсъдихме кое е първото нещо, което трябва да направи. Баща му не знаел, че е хомосексуалист и още по-малко, че има СПИН, призна той. Заявих, че няма да кажа ни­що на баща му, но го насърчих да бъде откровен за живота и здравето си. Поговорихме около половин час. Веднага щом оста­вих слушалката, баща му позвъни и ме попита какви са заключе­нията ми. Обясних на Джо, че Питър трябва да говори с него и че не считам за уместно да споделя съдържанието на нашия раз­говор. Джо каза:
- Зная какво му е на моя син. Иска да напусне юридическия ин­ститут и се страхува да ми го признае.
Не отговорих и разговорът ни приключи.
Двадесет минути по-късно, Джо ми телефонира отново.
-  Мислих за възможно най-лошото нещо, което може да е сполетяло сина ми. Ако ми се обади и ми каже: „Татко, имам СПИН", зная, че ще продължа да го обичам.
Отвърнах:
- Надявам се да е така, защото точно това е, което ще чуеш.
Минаха още тридесет минути и Джо позвъни отново, за да ми каже, че Питър е на път за в къщи и че до обяд на следващия ден двамата заедно ще бъдат в моята гостна в Ню Хемтшир. Не бях подготвена за това и веднага се обадих на Норм.
Норм и аз съставихме лечебна програма за Питър със здра­вословна, главно вегетарианска диета, аеробика, препоръчахме му да не пуши, компреси с рициново масло около корема в продължение на четиридесет и пет минути всеки ден и психоте­рапия, за да се освободи от страха да признае, че е гей. Питър правеше всичко, което трябваше, за да се излекува, без да се оплаква и с лекота. „Трябва ли да направя още нещо?"
Искам да обърна внимание, че много хора пристъпват към изпълнението на своята лечебна програма така, сякаш са наказани. Норм и аз сме работили с безброй пациенти, които постъваха подобно на една наша пациентка, страдаща от зат­лъстяване, диабет и хронични болки. Обяснихме й, че нейното състояние може бързо да се подобри, ако премине към здравос­ловен режим на хранене и умерено физическо натоварване. От­говорът й беше: „В никакъв случай. Не съм способна на такива неща. Нямам никаква воля. Предложете ми нещо друго." За раз­лика от нея Питър беше отговорен за своето оздравяване и с благодарност  приемаше всички изисквания към лечебната си програма без да се оплаква и лекота. След шест седмици кръвната му проба беше отрицателна. До ден днешен е  НIV отрицателен и работи като адвокат.
По-късно Норм и аз описахме този случай в нашата първа книга „СПИН: Към светлината на преобразяването". След успе­ха на общата ни работа с Питър, Норм и аз започнахме да провеждаме семинари за НIV -позитивни и болни от СПИН, с дълбо­кото убеждение, че щом един човек може, значи и други биха могли да оздравеят.
От хоби до професия
Драматичното излекуване на Питър от болестта, считана за нелечима, ми донесе първата покана от чужбина за лекции на тема СПИН. Неговият случай беше повратен момент в моята практика и ме накара да насоча вниманието си към първопричи­ните на болестта - по-специално, как и защо се развива една болест, какво е необходимо за да се излекува и защо някои оздравяват, а други - не. Особено ме занимаваше въпросът какво в една цивилизация би предизвикало предразположение към епидимични заболявания, Какъв емоционален и физически стрес пренастройва биохимията на група хора и води до заболяване.
Разсъждавах със символи и съзирах проявленията на СПИН като болест на цялата планета. Белодробното заболяване пневмоцистна пневмония може да се разглежда като символ на унищожението на горите, от които Земята черпи по-голямата част от своя кислороден запас. По същия начин, саркомът на Капоши, характерните ракови образувания по кожата на много болни от СПИН, символизира пораженията, нанасяни на земна­та кора най-драматично може би от опитите с ядрени оръжия, но също и от токсичните отпадъци и от другите форми на химическо замърсяване. И накрая човешката имунна система би могла да се разглежда като символ на озонния слой на Земята, който сега е също толкова уязвим, колкото имунната система на тежко болния пациент.
Някои хора наричаха случая на Питър „чудо", като намекваха, че Бог се е смилил и му е помогнал да се излекува и че без Божието благоволение никога не би оздравял. Може и да е вярно, но човек трябва да се запита: „Какво трябва да се направи, за да стане чудо?" Вярвам, че клетките задържат вибрационната нагласа на нашето мислене, на убежденията ни и отчитат наличието или липсата на деликатната енергийна честота - „благоволението”, чието проявление можем да подтикнем, като откъснем духа си от погрешни и разрушителни представи.
Както е казано в „Курс по чудеса": „Чудесата са нещо естес­твено. Когато не се случват, това показва, че нещо не е наред?"
Оздравяването на Питьр ми помогна да открия какво разст­ройва енергията, която поражда чудесата. Например може да сте вегетарианци и да пробягвате 10 километра на ден, но ако имате неморална връзка или мразите работата си, или всеки ден сте в конфликт с родителите си, губите енергия - тоест сила - посредством модел на поведение, който може да ви раз­более или да ви попречи да се излекувате, ако сте болни. Съвсем различно е когато се обърнете към духа си и отклоните своята енергия от негативните убеждения - тогава можете да ядете храна за котки и да запазите здравето си.
Не ви съветвам да ядете нездравословна храна или да избяг­вате физическите упражнения - моля да разберете това - а от­белязвам само, че тези фактори не са достатъчни за опазване­то на вашето здраве. Нито казвам, че  стремежът ви към духовно осъзнаване е гаранция за здравно благополучие. Той обаче ще подобри качеството на живота ви и ще създаде оптимални условия за вашето оздравяване - спонтанно или постепенно, физически или духовно.
Колкото повече осъзнавах връзката между нашите вът­решни движещи сили и нашето здраве и живот изобщо - тол­кова повече се чувствах призвана да работя като интуитивен диагностик. Норм и аз продължавахме съвместната си изследователска работа и през 1988 публикувахме своите откри­тия за емоционалните и психологически проблеми, предшест­ващи развитието на болестите, в книгата „Изграждане на здравето".
Последният завой
Скоро след написване на книгата, претърпях злополука, при която едва не умрях от загуба на кръв. Получих кръвотечение от носа, което се превърна в масивен кръвоизлив. В линей­ката на път за болницата седях на носилката, с огромен съд на скута, в който изтичаше кръвта ми, тъй като, ако легнех на­зад, щях да се задуша. Внезапно загубих съзнание и в същия миг се озовах извън линейката, докато се носех над магистралата и наблюдавах през прозореца тялото си и отчаяните опити на работниците от бърза помощ да ме спасят.
Почувствах се напълно олекнала, еуфорична и вибрираща от живот - така, както никога по-рано не се бях чувствала. Досе­тих се, че съм извън тялото си, и че може би съм дори мъртва. Очаквах „тунела", за който толкова много бях слушала, но не го видях. Вместо това, ми се струваше, че отлитам от Земята. Усещането за покой беше толкова силно, че дори сега споменът за него ми въздейства по неповторим начин. После видях Норм. Стоеше на един подиум и се готвеше да изнесе лекция, размах­вайки екземпляр на „Изграждане на здравето". Чух го да казва: „Мислех, че това ще бъде началото на съвместната ни работа, но за съжаление се оказа краят."
Пожелах незабавно да се върна в телесната си обвивка, към физическия живот, и веднага почувствах как се устремявам об­ратно към тялото си. След преживяното, си зададох един-единствен въпрос: „Защо не видях моето издателство, когато бях вън от тялото си?" И тогава разбрах, че ще престана да рабо­тя като книгоиздател и ще се отдам на медицинската интуи­ция през останалата част от живота си.
Като професионален интуитивен диагностик съм работила с много лекари от страната, като Кристиан Нортръп, доктор по медицина, акушер-гинеколог, една от основателките на Жен­ската здравна клиника “Жените за жените" в Ярмут, Мейн, и авторка на “Женските тела, женската мъдрост". Крис ми се оба­ди, за да я прегледам през есента на 1990 и след нашата среща продължи да ме търси за интуитивна оценка на много от свои­те пациенти. Възможността да работя с Крис беше сигнал за началото на моята зрелост като професионален диагностик. Тя показа, че работата ми с човешката енергийна система може да помогне на лекарите да помагат на другите.
От 1990 до 1992 година не само разширих практиката си за съвместна работа с лекари, но също така проведох безчет семи­нари сама или с Норм в Съединените щати, Австралия, Европа, Мексико и Канада. На тези първи семинари изнасях лекции за чо­вешката енергийна система, след което извършвах интуити­вен медицински преглед на всеки от участниците. Понякога това означаваше цели 120 прегледа за един уикенд. Често свършвах семинара, обляна в пот. В края на работния ден се чувствах из­тощена. След две години работа по този начин силите ми бяха на изчерпване.
Точно когато се чувствах съвсем обезсилена, отново се появи благодатна възможност. През февруари 1992 провеждах курс в северен Ню Хемпшир. Групата току-що се беше върнала от обяд. Започнах следобедната сесия, като седнах до една Лена и я попитах:
- Какво мога да направя за вас сега?
Предполагах, че ще сподели нещо за здравето си, както обик­новено се случваше, след което ще продължа до пълно изтоще­ние. Вместо това тя скръсти ръце на гърдите си, погледна ме, сякаш бях илюзионист, и каза:
- Не зная. Вие ми кажете. Аз съм платила за това.
Малко е да кажа, че се ядосах. Толкова много ми се искаше да сграбча тази жена и да я изхвърля през вратата, че не ми оста­на дъх. Поех дълбоко въздух и казах:
- Знаете ли, ще стоя до вас, докато не разбера причината за вашето отношение. И бихме могли да останем така дълго време.
Атмосферата в залата стана напрегната. Никой не помръд­ваше.
Тогава не издържах. Станах рязко и обявих:
- Повече няма да правя никакви прегледи. Ще ви уча сами да се преглеждате. Сама съм и ако продължавам така, няма да жи­вея дълго. Ако някой си иска парите ще ги получи. Ако няма как­во да прибавите, извадете си бележниците, защото ще продължим да работим и ще се научите да виждате тялото си така, както го виждам аз. Ще ви помогна много повече, ако успея да ви преподам това, което аз зная, за да можете сами, без моя по­мощ, да определяте състоянието си.
После погледнах към жената и добавих:
- Мисля, че може би току-що спасихте живота ми и съм ви благодарна.
Никой не си поиска парите и от този ден започнах да уча хо­рата да поставят сами диагнозата си.
До есента на 1992 година Норм и аз обсъждахме разработва­нето на програма за подготовка на специалисти в областта на интуицията. Срещнахме се с един предприемач от Холандия, който се съгласи да финансира първите етапи на нашата прог­рама и през 1993 година започнахме интензивен курс от семина­ри по медицинска интуиция, който завърши с написването на тази книга. Докато преподавах научната система в семинари, имах щастливата възможност да чуя житейските истории на много участници, някои от които преразказах тук. Между тях имаше пациенти, които се лекуваха със средствата на енергий­ната медицина, като предотвратяваха явното развитие на бо­лест или лекуваха действително физическо страдание.
Когато обмислях съдържанието на книгата, се ръководех от последователността, с която аз усвоих техниката на интуи­тивната диагностика и терапия. Първа част, глава 1, ви запоз­нава с принципите на интуитивната медицина - в реда, в кой­то аз научих тези принципи - и ви дава указания как сами да ги прилагате.
Първа част, глава 2 ви запознава с един помощен и вярвам нов модел на човешката енергийна система, който се основава на синтеза на три духовни традиции: хиндуисткото учение за чакрите, символичния смисъл на седемте християнски тайнст­ва и мистичното значение на десетте сефирота - Дървото на Живота - представено в Зохар, главната книга на Кабала, мис­тичното учение на юдаизма. Седемте чакри, седемте християнски тайнства и Дървото на живота символизират седемте нива на човешката енергийна система и седемте степени в развитието на човека. Те съдържат основни уроци на универсалния духовен път - „пътешествието на героя”, според дефиницията на Джоузеф Кембъл. Глава 2 в много отношения е сърцето на книгата, тъй като в нея е обрисуван духовно-биологичният про­фил на човешката енергийна система.
Глава 2 завършва с обширно обяснение на духовно-енергийните начини на възприятие, от които се ръководя в моята рабо­та. Тези начини на възприятие ще ви осигурят необходимата основа за овладяване на езика на енергията и символното зрение и може би ще ви помогнат да стигнете до прозрения за енергийните модели на вашето собствено физическо и духовно здраве и това на обичаните от вас хора.
Втора част, глави от 1 до 7, представя основата на анато­мията на седемте енергийни центъра на човешкото тяло и описва истински житейски истории, които документират как хората използват енергийните данни в своето духовно развитие.
Послесловът („Ръководство за съвременния мистик") ви предлага начини как да прилагате символното зрение в индиви­дуалното си развитие и грижа за здравето.
Както казвам на учениците си в началото на всеки семинар, запомнете само онова, което със сърцето и ума си възприемате, като истина.

Първа част
Новия език на духа
ГЛАВА    1
ЕНЕРГИЙНАТА МЕДИЦИНА И ИНТУИЦИЯТА
Когато говоря за интуицията, разочаровам някои хора, защото вярвам, че интуитивното или символно зрение не е дарба, а умение – умение, което се основава на самооценката. Развиването на това умение, както и постигането на правилна самопреценка се постигат по-лесно, когато разсъждавате с думите, понятията и принципите на енергийната медицина. Докато четете тази глава имайте предвид, че да се научите да използвате интуицията означава да усвоите езика  на енергията.
Човешкото енергийно поле
Във всяко живо същество пулсира енергия и тази енергия съдържа информация. Не е чудно, че практикуващите алтерна­тивна медицина приемат тази идея, но дори и някои квантови физици признават съществуването на електромагнитно поле, създавано от биологичните процеси в тялото. Учените прие­мат, че човешкото тяло поражда електричество, защото на живата тъкан й е присъщо да поражда енергия.
Вашето физическо тяло е заобиколено от енергийно поле, което заема пространство колкото протегнатите ви ръце. То е едновременно информационен център и високочувствителна възприятийна система. Ние постоянно сме „във връзка" с всичко около нас чрез тази система, която е вид интелигентно електричество, предаващо послания към други човешки тела и приемащо послания от тях. Именно тези послания от биоенергийното поле възприемат хората с медицинска интуиция.
Практикуващите енергийна медицина вярват, че човешкото енергийно поле говори за енергията на индивида. То ни заобикаля и е носител на емоционалната енергия, създавана от на­шите вътрешни и външни преживявания - положителни или отрицателни. Тази емоционална сила влияе върху тъканите на тялото ни. По този начин преживяванията, които изпълват живота ни,  ръководят биологичните процеси във физическото ни тяло - нашата биография става наша биология.
Преживяванията, които внасят емоционалната енергия в енергийната ни система са: минали и сегашни взаимоотношения (лични и професионални): дълбоки и мъчителни вълнения и спомени; религиозни убеждения и психична нагласа, както и всякакви духовни влечения или суеверия. Чувствата, които са резултат от тези преживявания, се кодират в биологичната ни система и участват във формирането на клетъчната тъкан, която след това поражда енергия с характера на тези чувства. Тези енергийни послания формират енергиен език, носител на буквална и символна информация, която интуитивния диагностик разбира.
Ето един пример за съобщение, което енергийното поле е в състояние да предаде. Да предположим, че сте имали затрудне­ния с математиката в началното училище. Ако не знаете, че дванадесет е равно на една дузина, фактът обикновено не съз­дава емоционален заряд, способен да окаже влияние на здравето на клетъчните тъкани. Ако обаче учителят ви е накарал да се почувствате унизени от незнанието си, преживяването би съз­дало емоционален заряд, който би предизвикал клетъчно увреждане, особено ако споменът остане жив до зряла възраст, кога­то трябва да се справяте с различни мнения и критики, с по-силни личности, с образованието или с неуспеха.  Интуитивният диагностик би могъл да улови точния образ на случилото се с учителя или някакъв друг негативен символ, свързан с преживяването.
Положителните образи и енергията на положителните  преживявания също се съдържат в енергийното поле. Спомнете си, когато някой ви е похвалил  за добре свършена работа, добро дело или помощ, оказана на друг. Усещате положителна енергия - прилив на сила в тялото си. Положителните и отрицателни  преживявания оставят отпечатък в клетъчните тъкани, както и в енергийното поле. Невробиологът доктор К. Пърт доказва, че невропептидите - химичните вещества, от­деляни в резултат на емоциите - са мисли, превърнати в материя. Нашите емоции обитават физически тялото ни и взаимодействат с нашите клетки и тъкани. Всъщност доктор Пърт казва, че вече не отделя съзнанието от тялото, тъй като клетките, които произвеждат химични субстанции в мозъка в резултат на емоционални реакции, се съдържат в цялото тяло. Понякога тялото реагира емоционално и произвежда „емоционални химически вещества, преди мозъкът да е регистрирал проблема. Спомнете си например колко бързо тялото ви реагира на силен шум, преди да сте имали време да помислите.
По повод книгата на Бил Мойърс “Лечение и съзнание" доктор Пърт каза: „Явно има енергия, която още не сме разгадали. Например става ясно, че има енергия, която напуска тялото, когато то умре.... Вашето съзнание е във всяка клетка на тялото ви”. Мойърс: „... Казвате, че моите чувства се отлагат в тя­лото ми?" Пърт: „Разбира се. Не сте ли го усетили?... Има много явления, които не можем да обясним, без да вземем предвид енергията."
Тълкуване на енергийното поле
Освен специфични драматични преживявания в детството, интуитивният диагностик може да долови суеверия, лични навици, поведенчески модели, нравствени възгледи и предпочитания в областта на музиката и литературата.  Понякога енергийните образи са символични. Например преглеждайки един пациент, който страдаше от задух, получавах все една и съща картина: наказателен отряд го пронизва с куршум в сърцето. Явно това не се беше случило с него в действителност, но и подробните медицински изследвания, на които се беше подложил, не бяха посочили физическа причина за състоянието му. След като споделих впечатленията си с него, той ми каза, че неговата съп­руга му изневерява и че поведението й го кара да се чувства точно така - „прострелян в сърцето". Осъзнавайки тези чувства, за които дотогава си беше затварял очите, той успя ясно да определи проблемите и в брака, и в здравето си.
Нашата емоционална енергия се превръща в биологична ма­терия чрез един много сложен процес. Всяка радиостанция ра­боти на точно определена дължина на вълната. По същия начин всеки орган и всяка система в тялото са създадени с определели възможности да поглъщат и отработват специфични емоцио­нални и психологични енергии. С други думи, всяка област от тялото излъчва енергия, с точно определена честота! Когато сме здрави, всичко е „добре настроено". Област от тялото, която не предава на своята нормална честота, показва местоположението на проблема. Промяна в честотата показва промяна в характера и тежестта на заболяването и разкрива произхода на стреса, допринесъл за развитие на заболяването.
Този начин на тълкуване на телесната енергията е известен още като „вибрационна медицина". Сходен е с най-древните ле­чебни методи - от китайската медицина и лечебната практи­ка на шаманите до всяка народна или алтернативна терапия, без изключение. Истина е, че енергийната медицина не е нещо ново, но вярвам, че моята интерпретация и методът, по кой­то ви я преподавам, за да можете да използвате знанията за ду­ховно лечение в съчетание със съвременната медицина, са из­ключителни. Когато човек интуитивно почувства, че губи енергия поради стрес и веднага предприеме някакви действия срещу загубата, вероятността стресът да прерасне във физическа криза намалява или изобщо не се стига до нея.
Мога да ви направя разбор на езика на енергията, така че да започнете да виждате и усещате човешкото енергийно поле, да разбирате съответстващата на него духовна анатомия, да раз­познавате източниците на своята сила и да развивате интуи­цията си. Затруднявам се, когато трябва точно да обясня как аз получавам тази енергийна информация. Изглежда и други интуитивни диагностици имат същите затруднения, но и те, и аз улавяме най-силните импулси - информацията, която е най-наситена с напрежение. Тези импулси обикновено  са пряко свързани с онази част на тялото, която отслабва или заболява. Като правило енергийната система предава само същественото, без което умът не би могъл да осъзнае нарушеното равновесие или здравословното неразположение. Понякога символичната информация може да бъде обезпокояваща - като образа „прострелян в сърцето". Тези подсилени възприятия са необходими, за да може посланието да проникне през обичайните ни модели на поведение, които са първопричината за здравословното неразположение, Интуитивните усещания подпомагат тялото в стремежа му към здраве и живот. Нашата енергия винаги е на­сочена към здраве, макар да живеем нездравословно. Например, ако изречем лъжа, нашето енергийно поле ще съобщи на другия „енергийния факт", че не казваме истината. Енергията не може да лъже и не лъже.
Доверете се на своето първо възприятие
Когато получавате интуитивно възприятие за себе си или ли­цето, чието енергийно поле тълкувате, внимавайте за всеки образ, който изниква в съзнанието ви. Повечето хора търсят успокоение, а не здравен съвет, защото обикновено очакват сигурност от бъдещето и се страхуват от неизвестността. Така може да се изкушите и да отминете някой обезпокоителен образ, който не отговаря на желанията ви или на тези на човека, когото преглеждате. Повечето хора, които идват при мен за мнение, вече инстинктивно са почувствали, че нещо със здравето им не е наред, но се надяват да дам друго обяснение на техните съмнения, например очакват да им кажа: „Намирате се в период на естествена промяна в организма, но физически няма причини за безпокойство". Важно е обаче на хората да се казва истината, а не това, което искат да чуят. Многократно ми се е налагало да повтарям отново и отново неблагоприятна интуитивна диагноза пред хора, търсещи помощта ми. Техните интуитивни способности заслужават не по-малко доверие от моите; тези хора знаят, че са болни. Но тъй като не изпитвам техния страх, моята интуиция тълкува данните им по-обективно.
Хората трябба да осъзнаят страха си и да се изправят сре­щу него. Да вземем за пример мъжа, „прострелян в сърцето". Струвало му се, че е по-безопасно да не се противопоставя на невярната си съпруга само заради своите подозрения. Вместо да довери на вътрешното си чувство, той насочил обидата и гнева си към тялото си, които в крайна сметка се проявили като  болка в гърдите. Неговото тяло и дух се мъчели да го разбудят за необходимостта да се заеме с изневярата на съпругата си, но както много други хора, се надявал, че ако си затваря очите, нещата ще се оправят. Неговото тяло обаче, разкри, че истинската цена на този „безопасен" подход е здравето му. Исто­рията на този мъж показва колко силни всъщност са интуитивните усещания и как успяват да ни накарат да превъзмогнем ограниченията на предубежденията и ни подтикват да вземем мерки за здравето си.
В живота понякога има много страдания и трябва да сме достатъчно силни в духовно отношение, за да ги понесем. Ние в Западния свят често си представяме погрешно Божия проми­съл за нас и очакваме да живеем в удобства и безгрижие. Измер­ваме намесата на Бога в нашия живот според благосъстоянието ни, вярваме, че Бог е с нас, когато молитвите ни са чути. Но ни­то Бог, нито Буда, нито който и да е друг духовен водач не одобрява безметежния живот и не го обещава. Духовните учения ни насърчават да се развиваме, въпреки страданията, тъй като точно те са нашите духовни уроци. Ако развием интуитивните си способности, ще прозрем по-ясно поуката в наши­те преживявания.
Настройте се за размисъл
Няма универсална формула за развитие на интуицията. Някои хора достигат до нея чрез медитация или чрез усъвършенс­тване на някой свой талант или предпочитан спорт. Често съм чувала да казват, че интуицията е резултат от духовна наг­ласа, но не е точно така. Всеки има интуитивна способност, помагаща му да се справя с живота, така че тя не е духовна цел. Настроението за размисъл или медитативната нагласа улесняват интуитивните възприятия. Обективното отношение ще ви помогне да изтълкувате възприятията, които получавате и да ги поставите в символно-духовен контекст!
Обективността е ключът към успеха
Опитът ме научи да различавам субективните от обектив­ните впечатления; моят показател за вярна интуиция е липсата на чувство. Според мен, ясно възприятие е онова, кое­то не е свързано с емоционална енергия. Ако почувствам вълне­ние, разглеждам възприятието като „заразено". Но лицето, ко­ето преглеждате, често е възбудено от вашите възприятия.
Според мен, възприятията не са слухови или зрителни. По-скоро те са като бързо преминаващи мисловни образи, слабо наелектризирани. Когато изследвам нечие тяло, спирам се на всеки енергиен център и чакам появата на образ. След около 5 секунди процесът започва, продължава да се разгръща и спира от само себе си. Времетраенето е различно за всеки човек; преглеждането на някои хора изисква почти час, докато при други отнема по-малко от десет минути.
От време на време попадам и на лица, на които не мога да помогна. Мога само да размишлявам защо е така. Няколко пъти имах чувството, че не разбират нищо от това, което им казвам, а в други случаи оставах с впечатление, че лицето очаква да получи точно определен отговор, какъвто не можех да дам, като например защо бракът му се е провалил. Също така на практика съм безполезна за когото и да било, ако съм изтощена или ако умът ми е зает с нещо дълбоко лично.
Ако искате да се научите да тълкувате човешката енергий­на система, първо трябва да изучите основните принципи на тази дейност и след това да придобиете практически опит. Тази книга ви дава обща теоретична представа и някои насоки в изучаването на собствените интуитивни възможности. Длъжна съм обаче да подчертая, че развивайки своето умение и изпробвайки го в своя живот, трябва да вярвате на своите инстинктивни реакции.
Първи принцип
Биографията се превръща в биология
Според енергийната медицина, нашето същество е израз на историята на живота ни. Телата ни са книга, в която всяка глава, ред или стих разказват за някакво събитие или връзка. На­шата биология е живата, дишаща биография, в която са записа­ни добрите ни страни, слабостите ни, надеждите и страхове­те ни.
Всяка ваша мисъл е преминала през биологичната ви система и е активизирала в отговор физиологична реакция. Някои мисли са като електрически  удар, предизвикващ реакция в цялото тяло. Страхът например, активизира всяка система в тялото ви: стомахът ви се стяга, пулсът ви се ускорява, обливате се в пот. Мисъл, изпълнена с любов, може да успокои цялото тяло. Някои мисли са по-неуловими, а има и подсъзнателни, много мисли ня­мат значение и преминават през тялото без следа и без да ангажират съзнанието - тяхното влияние върху здравето ни е ми­нимално. Всяка съзнателна мисъл, но и много подсъзнателни, предизвикват в отговор физиологична реакция.              
Всички наши мисли, независимо от тяхното съдържание, най-напред навлизат в организма ни като енергия. Онези, които носят емоционална, мисловна, психологическа или духовна енер­гия, произвеждат биологични ответни реакции, чийто резул­тат се запазва в клетъчната ни памет. По този начин нашата биография се вплита в биологичната ни система - бавно, посте­пенно, всеки ден.
Случаят с един млад пациент на Норм е красноречив пример за това, как протича този процес. Норм ми се обади по телефо­на за консултация на пациент - зъболекар, който чувствал об­що неразположение и нарастващо изтощение. Имал остра бол­ка отдясно, в коремната област и бил много депресиран.
Непрекъснато нарастващото изтощение нарушава мисле­нето, чувствата стават хаотични, което е енергиен симптом за нередност в тялото. Повечето хора не го възприемат като симптом, защото не е болезнено в истинския смисъл на думата. Но ако изтощението продължава, дори когато човек спи повече, тялото  се опитва да съобщи, че човекът е „енергетично болен". Навременно действие в отговор на това послание, когато болестта все още е в енергийния си стадий, често пъти пре­дотвратява развитието й.
Депресията е друг симптом, който показва, че не всичко е наред, В клиничната практика, депресията обикновено се разглежда като емоционално и психично разстройство. Продължителната депресия обаче, често предхожда развитието на физическата болест. На езика на енергията, депресия буквално означава изтичане на енергия - или на жизнена сила - без участие на съзнанието. Ако енергията беше пари, депресията е като да отво­риш портмонето си и да обявиш: „Не ме е грижа кой взема па­рите ми и как ги харчи." Продължителната депресия неминуемо предизвиква хронично изтощение. Ако не ви е грижа кой харчи парите ви и как, неминуемо ще се разорите. По същия начин, без енергия, не можете да поддържате здравето си.
Докато преглеждал своя пациент - зъболекар, Норм почувс­твал че мъжът се разболява. Заради коремната болка му напра­вил изследвания за рак на панкреаса, но те били отрицателни. И така, той ми се обади за консултация. Както обикновено ми съ­общи само името и възрастта на пациента и не каза нищо за болката и за предположенията си. При оценката видях, че дяс­ната страна на тялото на пациента, около панкреаса, произвежда токсична енергия. Казах на Норм, че този човек носи бремето на огромна отговорност, и това чувство му причинява непрекъснато страдание. Измъчва го чувството, че не може да живее, както би желал, и това чувство го е обсебило. (Всички ние имаме недобри чувства и мисли, но очевидно те не причиняват винаги сериозно физическо заболяване. За да се появи една болест, отрицателната емоция трябва да преобладава, какъвто беше случаят с този млад зъболекар.)
След като споделих мнението си с Норм, му казах, че пациен­тът има рак на панкреаса. Норм призна, че вече имал такова по­дозрение, но изследванията се оказали „чисти". Сбогува се и се върна към своя пациент. Препоръчал на зъболекаря да прецени как се чувства в своята работа. По всяка вероятност го е посъ­ветвал да направи някакви промени, за да постигне онова, кое­то желае. Пациентът признал, че иска да прекрати работата си като зъболекар и да се заеме с нещо друго, но му се струва невъзможно да го направи заради последиците, които неговото решение щяло да има за подчинените му. Норм не му съобщил, че има енергийната честота на рак на панкреаса, но разговарял с него за разочарованието му от професията и се опитал да му помогне да промени своята негативна нагласа. За нещастие, мъжът бил неспособен да последва съвета на Норм. Той разбирал отговорността като задължение да се грижи за другите до себеотрицание и не можел да промени светогледа си и да оцени своята значимост и себеосъществяване. Две седмици по-късно, личният лекар на този млад мъж повторил изследванията за рак на панкреаса. Този път се оказали положителни. Мъжът бил опериран веднага, но четири месеца след операцията починал.
Понякога е необходимо голямо усилие, за да променим нагла­сата си и да дадем възможност на тялото ни да оздравее. Този зъболекар не можел да приеме, че професионалната му обремененост и чувство за безизходица са променили неговата биохимия и здраве, докато за другите било лесно да разпознаят тези модели у него. Но да приемете мисълта, че всяка част от вашия живот - от физическата ви история до взаимоотношенията ви с всяко становище, мнение, или убеждение, което носите в себе си - засяга биологичния ви строеж, е само част от лечебния процес. Вие също така трябва да накарате това разбиране да премине от мисловно на физическо ниво, да усетите истината вътрешно, на клетъчно ниво, и да й повярвате изцяло.
Много лесно е да научите нещо ново и да прилагате това знание случайно. Когато казвам „биографията става биология", имам предвид, че участваме до известна степен в създаването на болестта. Но - и това е много съществен момент - не трябва да злоупотребяваме с тази истина, като се самообвиняваме за заболяването си. Рядко хората избират съзнателно да се раз­болеят. По скоро болестите се развиват в резултат на поведенчески модели и нагласи, които не осъзнаваме, че са биологично отровни дотогава, докато не проявят действието си. Чак, когато болестта ни принуди да преразгледаме своята нагласа, започваме да разбираме, че нашите всекидневни, изпълнени със страх или горчивина душевни състояния всъщност са биологични негативни субстанции.
Наистина всички ние имаме негативни мисли и чувства, но не всеки негативизъм поражда болест. За да се създаде едно за­боляване, негативните емоции трябва да са преобладаващи, а онова, което ускорява процеса, е да знаете, че негативната мисъл е отрова и въпреки това да й разрешавате да вирее в съзнанието ви. Например знаете, че трябва да простите на някого, но решавате, че гневът ви дава сила. Ако позволите гневът да ви обсеби, увеличавате вероятността да се разболеете, защо­то енергийният резултат от една натрапчива идея е безсилие­то. Енергията е сила, и препращате енергия към миналото ка­то не забравяте, а болезнените преживявания изсмукват сила от днешното ви тяло и това може да доведе до болест.
Силата е главното при изцелението и запазването на здра­вето. Нагласи, които създават чувство на безсилие, не само водят до понижена самооценка, но изпразват физическото тяло от енергия и отслабват общото здраве. Така следващият принцип за разглеждане е значението на силата за здравето.
Втори принцип: Личната сила е необходима за здравето
Един ден Норм ми се обади, за да прегледам жена, страдаща от депресия и хронична болка в областта на шията и долната част на гърба. Попита ме дали би имала полза от някои от видовете електромагнитна терапия. Отговорих: „Абсолютно никаква. Няма достатъчно сила в своя организъм, за да се подобри с тези средства."
За първи път се изказвах за нечия сила във връзка с лечение­то. Норм ме помоли да поясня какво имам предвид и едва тогава осъзнах какво съм казала. В този миг видях човешката енергийна система в съвсем различна светлина като проявление на силата на индивида.
Обясних на Норм, че душевните нагласи на тази жена са я до­вели до загуба на жизнена сила. Чувства се непълноценна, казах аз, винаги търси одобрение и изпитва огромен страх от само­тата. Нейната самооценка се основава единствено на възможността да контролира другите - на първо място децата си. Нейните страхове и недостатъци са като „черна дупка", която магнетично привлича всеки, особено нейните деца - само за да ги срази. Непрекъснато критикува своите деца в старанието си да ги държи в подчинение, тъй като за слабите деца е труд­но да напуснат семейното гнездо. Открива недостатъци във всяка тяхна изява, било в учението или спорта защото, ако ги подкрепи емоционално, рискува да ги направи силни. Тъй като контролирането на другите изисква огромен разход на енергия и защото никога истински не се е чувствала господар на положението, непрекъснато е изтощена. Хроничната й болка също е резултат от неспособността да контролира другите. Кога­то дошла в кабинета на Норм, изглеждала като човек, претър­пял поражение.
Тази жена не можела да се помири с неизбежността децата й да напуснат дома, но отрича да е действала по друг начин, освен в техен интерес. В своите собствени очи е добра майка, за­щото осигурява на децата си чист дом, здравословна храна и прилично облекло. И въпреки това, систематично спъвала емоционалното им развитие - факт, който тя не приема.
Тъй като традиционните медицински терапии не й бяха помогнали, Норм обмисляше алтернативен подход, включващ фи­зиотерапия, стимулация на мозъка с електричество, цветова и светлинна терапия. Осъзнах, че ако се приложат тези способи на лечение, тя може да получи подобрение за седмица или може
би месец, но няма да се излекува напълно, докато не се откаже от патологичната борба за надмощие.  
Този следобед разбрах, че за успеха на една алтернативна терапия е наложително пациентът да има вътрешно понятие за сила - способност да поражда душевна енергия и лични чувства, като например вяра в своите възможности и способност да се справя сам с живота. Тази жена имаше само външно понятие за сила, която черпеше от външен източник - своите деца. Определено можеше да посещава психотерапевтични сеанси. Но ако откажеше да приеме истината за себе си, щеше само най-редовно да се оплаква по един час всяка седмица, без терапевтичен резултат. Както М. Скот Пек посочва в “Хора на лъжата" и в „Изкуството  да бъдеш Бог", да разберем и приемем истината за себе си, за своята роля в създаването на собствените ни проблеми и за това как се отнасяме към другите, е жизнено важно за оздравяването.
Случаят с тази жена ми помогна да получа прозрение за ро­лята на силата в нашия живот и в нашата енергийна система. Силата е в основата на човешкия опит. Всички наши нагласи и убеждения, позитивни или негативни, са само продължение на начина, по който разбираме, използваме, или не използваме силата. Никой от нас не е свободен от проявленията на силата. Опитваме се да се справим с чувството за непълноценност или безсилие, да държим под контрол хора и ситуации, убедени, че това ни прави силни, или оставяме чувството за сигурност (си­ноним на сила) да определя личностните ни взаимоотношения. Много хора, изгубили нещо, което за тях е олицетворение на си­лата - пари, работа, игра или човек, който им е давал самочув­ствие - съпруг или любовник, родител или дете - развиват бо­лест. Във връзката ни със силата се корени нашето здраве.
Да разгледаме първия принцип - биографията се превръща в биология - заедно с втория принцип - личната сила е необходи­ма за здравето. Силата е посредник между нашия вътрешен ду­шевен свят и външния свят и като посредник ги свързва с езика на митовете и символите. Да вземем най-често срещаният символ на силата - парите. Когато човек възприема парите като олицетворение на сила, тяхното придобиване и управление става символ на здравето на този човек: когато жената се сдо­бие с пари, нейната биологична система приема сигнали, че в тялото й нахлува сила. Умът й предава подсъзнателното съоб­щение: „Имам пари. Следователно съм в безопасност, осигурена съм. Имам сила и всичко е наред." Това позитивно съобщение, предадено на биологичната система, поражда здраве.
От само себе си се разбира, че да натрупаш много пари, не е гаранция за здраве, но бедността, безсилието и болестта несъм­нено са свързани помежду си. Когато ви е трудно да печелите пари или внезапно ги загубите, биологичната ви система може да отслабне. Спомням си един човек, който в средата на осемдесетте години превръщаше в пари всичко, до което се докоснеше. Компанията му преуспяваше и той имаше енергия за десет души. Работеше до късно, общуваше с различни хора до сутрин­та, след което се явяваше на работа пръв, винаги бодър, ентуси­азиран, способен да се справи с всяка задача. После, през октом­ври 1987 фондовата борса се срина и компанията му фалира заед­но с нея. След няколко месеца здравето му се влоши. Получи миг­рена, после ишиас и най-накрая много сериозно чревно заболява­не. Не можеше повече да понася стоенето до късно, нито своя­та светска програма и се оттегли от всички дейности, освен от свързаните с оцеляването на финансовата му империя.
Този мъж не съзнаваше, че мерило за здравето му са парите. Но когато се разболя, веднага осъзна връзката. Разбра, че за него парите означават свобода и възможност да води живот, за който винаги е мечтал. Когато загуби богатството си, загуби своята сила, и само за няколко седмици „биологията" му също се срина. Усилията и напрежението, свързани с възстановяването на банкрутирала компания биха обезсилили всеки, но равният по сила стрес, когато предприятието беше във възход, му даваше сила.
Всеки от нас има много символи на силата, и всеки един от тези символи има биологичен аналог. За зъболекаря с рак на пан­креаса символът на силата е бил неговата работа. Но тъй като постепенно намразил работата си, губел сила всеки ден. Изтичането на сила предизвикало биологична ответна реакция, която продължила до формирането на злокачествено заболяване.
Нашият живот се гради около символи на силата: пари, власт, звание, красота, сигурност. Хората, които изпълват живота ни, и изборът, който всеки миг правим, са израз или символ на нашата лична сила. Често ни се иска да предизвикаме човек, за когото мислим, че притежава по-голяма сила от нас, но бързо се съгласяваме с всичко, защото вярваме, че нямаме сила да се противопоставим. В безброй ситуации и връзки, за да се прояви силата, е необходимо споразумение: кой я има и как да запа­зим своя дял от нея.
Да овладеем символичния език на енергията означава да се научим да анализираме проявлението на силата в себе си и другите. Енергийната информация винаги е достоверна. Човек на думи може публично да се съгласи с нещо, но неговата енергия ще каже какво изпитва в действителност и истинските му чувства ще намерят някаква символична форма на изява. Нашите тела - биологично и духовно, винаги търсят начин да изразят ис­тината и винаги успяват.
Трябва да осъзнаете какво ви дава сила. Идентифицирайте своите символи на силата, установете какво е взаимоотноше­нието, символично и физическо, между вас и тези символи, об­ръщайте внимание на всяко съобщение, което вашето тяло и интуиция ви изпращат за тях, и ще улесните излекуването на която и да е болест.
Трети принцип: Сами можете да си помогнете да оздравеете
Енергийната медицина е холистична философия, която учи: “Аз съм отговорен за изграждането на моето здраве. Следователно на някакво ниво  съм участвал в пораждането на тази болест. Мога да участвам в преодоляването на тази болест, като лекувам себе си, което означава едновременно да лекувам своето емоционално, психично, физическо и духовно същество.”
Лечението на физическо страдание не винаги означава, че емо­ционалното и психично напрежение, които са част от болест­та, също са били намалени, така че съществува възможност бо­лестта да се възобнови. Лечението е пасивен процес, т.е. паци­ентът прехвърля своята отговорност върху лекаря и предписа­ната терапия, вместо активно да се бори за своето здраве. Целебният процес е активна душевна дейност, която включва изследване на собствените нагласи, спомени и убеждения, за да се отстранят всички негативни модели, които пречат на пълното емоционално и духовно оздравяване. Тази душевна дейност неизбежно изисква човек да преосмисли влиянието на външните фактори, да преразгледа живота си и така да подтикне волята си. Необходимо е волево усилие, за да разберем и приемем истините за живота си и да осъзнаем как да използваме енергията си. Това е пътят, по който ще започнем да сътворяваме любов в себе си, истинско самочувствие и здраве.
Езикът на традиционната медицина е някак войнствен за разлика от езика на енергийната медицина: „Пациентът е бил атакуван от вирус", или „Някакво вещество е поразило клетъчната тъкан и е довело до злокачествени образувания." Теорията на традиционната медицина смята пациента за невинна, или напълно безпомощна жертва на нападение без предизвикателство.
В традиционната медицинска терапия пациентът изпълнява предписана от лекаря програма, така че отговорността за лечението носи лекарят. Дали пациентът сътрудничи на този, който се грижи за неговото здраве, положително се отбелязва по време на такава терапия, но се приема, че нагласата на паци­ента е без значение за процеса - лекарствата и хирургията трябва да извършат необходимото. При холистичните терапии е съвсем различно - готовността на пациента да участва пълноценно в своето лечение е необходимо условие за успешно оздравяване!
Холистичната и традиционната медицина отразяват два различни вида отношение към силата: активно и пасивно. Лечението с лекарства при традиционната медицина не изисква съзнателно участие от страна на пациента, но ефектът на една холистична техника като визуализацията се усилва от активния, ангажиран пациент. С други думи, установява се енергийна връзка между съзнанието на пациента и лечебните възможности  на терапията, а понякога дори и  на терапевта. Когато пациентът е пасивен - с нагласа „ще го изтърпя" - не оздравява напълно; дори и да оздравее, може никога да не се справи напъл­но с източника на своята болест.
Пасивният консуматор на енергия
Майката с депресия и хронична болка в областта на шията и гърба е пример за човек, който има само пасивна сила. При тази зависимост личността чувства, че трябва да получава енергия от външната среда, от друг човек или чрез друг човек. Тя мисли, съзнателно или несъзнателно: ,,Сама съм нищо." Такъв човек иска да придобие сила чрез пари, обществено положение, политическа, обществена, военна, религиозна власт и връзки с влиятелни хора. Тя не изразява непосредствено собствените си потребности, а умело манипулира всички около себе си, за да се възползва.
При съприкосновението ни с външния свят енергийната ни система може символично да се разглежда като електромагнитни вериги. Тези вериги преминават през нашето тяло и ни свър­зват с всичко, което ни заобикаля и с другите хора, или с други „силови обекти", така че можем да „черпим" от тяхната енер­гия. Нашата връзка със силовия обект, обаче отнема известно количество енергия от нашето поле, която отива в полето на обекта.





Фиг. 1 Енергийни вериги преминават през тялото на индивида и се свързват със силов обект

Отначало мислех, че тези енергийни вериги са символични, но се убедих, че са реално съществуващи силови линии. Толкова често чувам хора да казват, че не могат да се „откачат" от ня­кой човек или преживяване в тяхното минало. Някои хора отбе­лязват, че се чувстват „изцедени", след като са били с опреде­лен човек или са попаднали при определени обстоятелства. Тези обикновени думи всъщност се доближават повече, отколко­то предполагаме до истината за взаимодействието на нашето енергийно поле с външната среда. Когато хората казват, че не могат да се „откачат" от някого или нещо в негативен смисъл или се отъждествяват с външен обект, те несъзнателно пос­тавят интуитивна диагноза - определят по какъв начин губят енергия. Такива хора наричам пасивни консуматори на енергия.
Някои хора са пристрастени към получаването на енергия отвън. Каквато и да е зависимостта - лекарствена, алкохолна или потребност да контролираш другите - енергийните вериги на тези хора са така цялостно свързани с обекта, че не мо­гат повече да използват своите собствени мисловни способности. Един случай, който илюстрира трагичните последици от такава зависимост, ми направи впечатление по време на мой семинар в Дания за HIV-позитивни и болни от СПИН. Жена на име Ана се беше заразила с вируса на СПИН в резултат от професи­ята си - проститутка. Държеше се като малко момиче и беше изключително дребна на ръст. Накуцваше, защото четири сед­мици по-рано няколко от ребрата й били счупени от „клиент".
По време на семинара обяснявах какво трябва да прави чо­век, за да излекува сериозна болест. Споменах, че зависимостта от цигари, дрога и алкохол компрометират индивидуалния ле­чебен процес. През междучасието Ана дойде при мен и каза: „Но, Каролайн, какво лошо има в това, човек да изпушва една-две ци­гари на ден?" Когато я погледнах, осъзнах, че ако в този момент имах лекарство за СПИН в едната си ръка и цигара - в другата, и й кажех да вземе, което пожелае, разумът й щеше да избере ле­карството за СПИН, но всички нейни енергийни вериги щяха да се отправят към тази единствена цигара.            
Длъжна съм отново да подчертая: обектите, към които пасивните консуматори на енергия включват своите енергийни вериги, са хора или неща, на които са подчинили силата си - по-специално способността да се контролират. За Ана беше по-важно да пуши, отколкото да се излекува. Несвикнала да прави свободен избор, който да й даде сила, тя беше зависима, тъй ка­то доброволно беше предоставила своята енергия в ръцете на други - най-често на нейния сутеньор или на цигарите - двата силови обекта, които я контролираха изцяло. Лечението беше недостъпно за нея, защото силата й беше извън границите на нейното физическо тяло.
Не е лесно разумът ни да се състезава с чувствата. Ана знае­ше много добре, че и занаятът, и цигарите са опасни за здравето й. Но въпреки това, желаеше страстно да пуши, защото вярва­ше, че това я успокоява, и оставаше обвързана със своя сутеньор, защото вярваше, че се грижи за нея. Разумът на Ана беше разбрал емоционалната й зависимост и тя се опитваше да преговаря от­носно лечебния процес, като твърдеше, че две цигари не биха могли да увредят здравето й. Неспособна да преодолее пристрастеността си, Ана не можеше да си възвърне лечебната сила.
Не разумът, а нашите чувства определят как да черпим сили. Известната поговорка: „Сърцето има основания, които разумът не познава”, много точно отразява същността на тази ди­намика. За пасивните консуматори на енергия е изключително трудно да използват интуицията си. Тяхната самооценка (чувството за собствено достойнство) толкова зависи от мнение­то на техните силови обекти, че те автоматично анулират всяка информация, която собствената им интуиция предава. Интуицията изисква да се отнасяме с внимание към възприятията си. Ако се нуждаете от чуждо потвърждение за тях, спъвате неимоверно способността си да схващаше интуитивно.
Тъй като лечението не търпи уговорки, за пасивните енергийни консуматори то е много по-голямо предизвикателство, отколкото за хората, които притежават активна сила. Лечението е преди всичко индивидуална задача. Никой не може да се лекува от името на друг. Можем да подпомагаме другите, но никой не може да прости на някого от името на друг човек. И ни­кой не може вместо друг да забрави болезнените спомени или преживявания, за да се излекува. Тъй като по същество пасивната сила е „сила чрез зависимост", пасивният консуматор на енергия не може да се освободи или изолира от обектите, кои­то всъщност изцеждат енергията му. Този тип хора като че ли са програмирани за традиционна медицинска терапия. Това не винаги е лошо: традиционната терапия е най-подходящата форма на лечение за тях, тъй като са пасивни.
Пренасочване на енергията
Повечето хора, които посещават моите семинари, идват за­щото съзнават, че трябва да променят своя живот. Някои се страхуват да напуснат партньора си или работата си, докато други се опитват да намерят начин да живеят при обстоятелства, несъвместими с емоционалните им потребности. Колко пъти съм чувала хора да казват: „Мисля че бях по-добре, преди да осъзная колко съм бил нещастен?”
Но щом веднъж осъзнаем своите емоционални потребнос­ти, вече е невъзможно да ги забравим. Ако осъзнаем кой е източникът на всяко нещастие, не можем да търсим причината другаде. Трябва да избираме. Способността да извираме е действена сила - а усещането, че я притежаваме, е вълнуващо, но и зап­лашително, защото ни кара да искаме да променим онези стра­ни от своя живот, които вече не са уместни. А промяната ни насърчава да обмислим защо се чувстваме неудовлетворени и в други аспекти.
Да променим живота си често пъти е трудно, защото сме обвързани с норми, които предаността ни задължава да спазва­ме. Обикновено се научаваме да бъдем предани в своята семейна среда. Верността към себе си, обаче, е съвсем различна доброде­тел, и придържането към нея може да предизвика огромни промени в семейството. Например, може да накара една жена, решена да бъде вярна на себе си, да признае, че не желае повече брака си. Ако каже на своя съпруг, ще й бъде отговорено: „Помисли за децата." Този случай е най-обикновен пример за конфликт между предаността към групата и верността към себе си. Ако сме неудовлетворени, може известно време да се стараем да уважаваме изискванията на предаността към групата и да из­бягваме да мислим за личните си емоционални потребности. Но идва време, когато нашето емоционално тяло започва да прели­ва, така че разумът не може повече да заблуждава сърцето. Нещастната съпруга или изпада в нарастваща депресия като оста­ва в семейството, или иска развод, но изпълнена с чувство на вина, че не е била предана към групата - нейното семейство. Наистина няма много начини да предявим личните си потреб­ности в условия, създадени преди да осъзнаем какви са личните ни потребности.
Джули посещаваше мой семинар, защото страдаше от рак на яйчниците и гърдата. Бракът й от няколко години беше нару­шен. Искаше да се излекува, но живееше с мъж, който се отна­сял към нея с пълно пренебрежение - още на третата година от брака им. Често казвал на Джули, че дори само видът й го отблъсква, въпреки че тя беше изключително привлекателна жена. За да спечели одобрението му, гладувала и спортувала постоян­но. Описа себе си като ловък манипулатор, който си служи с из­мама, за да се справи с брака си, въпреки, че не постига желания ефект. Когато искала съпругът й да й обърне внимание, измисляла интересни истории за хора, които уж била срещнала, докато пазарувала. Веднъж му телефонирала в службата със стъкмена история за това, как едни мъж се опитал да я изнасили, дока­то бягала за здраве. Каквото и да съчинявала, не успявала да съ­буди нито интереса, нито уважението му.
Парите били друг повод за разногласия между тях. Въпреки че съпругът на Джули получавал много висока заплата, й давал мизерна сума, искайки сметка за всеки цент. Въпреки това уни­жение, Джули никога не помислила да си намери работа, за да има свои доходи, убедена, че няма никакви умения.
Сексуалният им живот приключил две години след женитба­та. Усилията на Джули да запази поне тази част от брака си, до­вели до нови унижения. След диагнозата рак, нейният съпруг отказал да спи в едно легло с нея. Отхвърлена, тя започнала да спи на пода пред спалнята. Всяка сутрин той буквално стъпвал върху нея на път за банята, като понякога плюел върху й, кога­то поглеждала нагоре и молела за помощ.
Попитах я защо не го е напуснала и Джули отговори, че нико­га не се е грижила за себе си емоционално и финансово и че сега, повече от всякога, се нуждае от човек, който да се грижи за нея. Винаги когато говореше за своя съпруг, лицето й придобиваше странно изражение, сякаш беше омагьосана, и казваше, че той е грижовен съпруг, който просто е пренапрегнат от своята ра­бота. Всъщност я обичал, добавяше тя; само дето му било трудно да покаже чувствата си.
Когато предложих на Джули да отиде на психотерапевт, тя каза, че според нейния съпруг никой не бил видял добро от тях и затова не би отишла. Казах й също, че известна доза сила би могла да се върне в тялото й, ако приема храни, подходящи за нея, като й предложих интензивен витаминен режим и здравословна диета. Отново Джули отговори, че ако съпругът й одоб­ри тези предложения, ще ги изпълни.
От гледна точка на енергията е важно, че Джули беше разви­ла рак в своята женска полова система - първо в яйчниците, после в гърдата. Нейната болест беше символичен израз на чув­ството, че е отхвърлена като жена. Както ще прочетете в следващата глава, нашите полови органи съдържат биографичната ни енергия, по точно тази на нашите взаимоотношения с хората, както и начина ни на съществуване във външния свят. Джули не можеше да почувства някаква лична сила, защото виждаше в съпруга си източник на своята сигурност; нейната би­ология постоянно получаваше „сигнали за безпомощност''. Джули почина същата година.
Активният тип личности са съвсем различни от подчине­ните хора като Джули. Те се мотивират, като вярват, че гри­жата за собственото им същество е първостепенна и техните енергийни вериги са свързани със съзнателната дейност, силата и емоционалната устойчивост. Тези, които намират мотивите в себе си, са в състояние да правят каквото е необходимо, за да поддържат баланса на тялото, ума и душата.


Фиг.2: Енергийните вериги, преминаващи през тялото на жената към нейния съпруг

Забележка: Тъй като тази жена е изцяло зависима от своя съпруг, всички нейни енергийни вериги са свързани с неговото енергийно поле. В резултат на този дисбаланс жената няма енергия да поддържа своето тяло в добро здраве и едновременно с това създава у своя съпруг чувство „че се задушава".

Подобно на Джули, Джоана имаше непълноценен брак и разви рак на гърдата. Въпреки че нейният съвместен живот не беше толкова ужасен като този на Джули, също имаше своите проб­леми. Съпругът на Джоана, Нийл, поддържал връзки с няколко други жени. Джоана знаела за това, но се опитвала да не обръща внимание. В своя опит да живее с неговата изневяра, започнала да посещава семинари за самопомощ. Чрез тези семинари разб­рала, че поведението на Нийл нарушава нейните лични емоцио­нални граници. Преди да започне да ги посещава, Джоана не била помисляла за смисъла на личните емоционални граници. Омъжила се, както повечето хора, с представата, че двама души трябва да станат една емоционална система.
Джоана скоро разбрала, че нейният рак на гърдата, който се появил в област от тялото, свързана с даването и кърменето, ще се излекува, само ако започне да уважава себе си, ако развие чувство за собствено достойнство. Все повече придобивала вътрешна представа за себе си като за силна личност. Когато разбрала, че е индивидуалност, установила връзка със себе си -нещо, което по-рано й се струвало невъзможно, тъй като пред­ставата й за нея самата винаги изискала съпруг.
Когато осъзнала собствените си потребности, упражнила своята нова вътрешна власт, като въстанала срещу Нийл, и поискала от него да спазва брачната клетва. Той обещал да проме­ни поведението си, но след по-малко от месец забравил обеща­нието си. Джоана накрая разбрала, че не може да го промени - и че самата тя се е променила толкова много, че не може повече да понася неговите емоционални престъпления. Ако искала да излекува своето раково заболяване, трябвало да се отстрани от ситуацията, която разрушавала здравето й. Развела се с Нийл и оздравяла от рака.
Поддържащите групи за тежкоболни хора често им пома­гат да се самоопределят по нов начин. Признавайки своите потребности и анализирайки своя живот от тази гледна точка, те приемат, че положението, което се намират, не е ни­то приемливо за личността, в която постепенно се превръ­щат, нито спомага за излекуването им. Те осъзнават, че трябва да предприемат нещо, за да се променят. В процеса на лечение те се научават да се „изключват" от нещата и хората, които изчерпват силата от телата им.
Необходимостта от промяна превръща лечението в запла­ха за много хора. Те знаят, съзнателно или несъзнателно, че да изключат своите енергийни вериги от силовите обекти означава да се сбогуват с тях. Изпадат в бездействие, при което ис­кат едновременно да се изключат от своя силов обект и да останат свързани с него. Някои хора свършват с това, че се опит­ват да живеят в два паралелни свята, като само отчасти обитават този, който повече не ги устройва, и никога изцяло не преминават в другия. Получава се така, че много хора пътуват към лековития извор, но веднъж пристигнали там, установя­ват, че всъщност не могат да пият от него.
Лечението изисква действие. То не е пасивно събитие. Ние трябва да използваме своите вътрешни, душевни възможности, да намерим сили и да обърнем гръб на остарелите си възгле­ди и модели на поведение, да подходим към себе си по нов „здравословен” начин - да станем от болничната постеля и да тръгнем по своя път.
Символното зрение
Така както във Втора част описвам отпечатъците на силата, вплетени в нашата психика и биология, опитайте се сами да направите оценка на връзката си с всеки един от седемте енергийни центъра на своето тяло. Направете себе си обект на своя първи интуитивен преглед. В процеса на работа ще откриете, че ставате по-чувствителни към необикно­вения свят, който е разположен зад вашите очи. Накрая ще овладеете символното зрение, способността да използвате своята интуиция, за да тълкувате символите на силата в своя живот.
Предлагам ви изложените по-долу ръководни указания като отправна точка. Когато се стремите да разберете повече, изцелението е неминуемо. Но ви е необходим вътрешен метод за възприемане на тази информация, за да я направите  полезна за вас.    
На първо място поставете си за цел да се научите да тълкувате предизвикателствата в своя живот със символи. Наме­рете смисъл в тях. Помислете и почувствайте каква е връзката им с вашето здраве. Всеки ден обръщайте внимание на пре­дизвикателствата, които ви се отправят, и как вашият разум и дух реагират спрямо тях. Наблюдавайте какво ви кара да губите енергия и в коя част на тялото усещате загубата. Анализирайте духовната и биологична дейност, която се извършва като следствие.
Второ, разглеждайте себе си не само като физическо, но и като енергийно същество. Енергийната част от вас е онази, която предава и записва всички ваши мисли и външни влияния. Нито за миг не забравяйте, че вашата биография става ваша биология. Придобийте навика да анализирате хората, преживяванията и информацията, която допускате в своя живот. Развива­нето на символно зрение започва целенасочено: съзнателно и редовно да изследвате, как общувате с външния свят, как  той влияе върху вашата емоционална и физическа сила. И помнете, че ако имате лични предпочитания за начина, по който виждате –ще спъвате получаването на енергийна информация.
Трето, всекидневно провеждайте енергийно самоизследване. Когато се усъвършенствате, то ще ви отнема само няколко минути. Използвайте модела на човешката енергийна система, представен в Глава 2, за справка. Размишлявайте върху всеки енергиен център в продължение на минута или две, спокойно и обективно. Не чакайте да се разболеете, а се погрижете за здравето на своята енергийна система. Научете се да усещате напрежението, натрупано във вашето енергийно поле и вземете мерки да лекувате себе си на енергийно ниво. Направете самоизследването  свой навик.
Четвърто, когато откриете изтичане на енергия, съсредо­точете вниманието си само върху най-съществените неща, ко­ито ще ви помогнат да възстановите енергията си. Винаги си задавайте въпроса: „Защо губя енергия?" При лечението на неп­равилна енергийна или физическа координация, винаги трябва да участвате и с разума, и със сърцето си. Винаги се старайте да прониквате отвъд физическите белези на кризата. Позовавайте се на свещените истини за енергията (както са представени в Глава 2). Една или няколко от тези свещени истини имат отношение към вашата стресова ситуация, запитайте се кои от тях са изразени символно там.
Например, ако кризата ви е свързана с вашата работа, може да се позовете на свещената истина Почитай себе си. Може би зат­рудненията ви са свидетелство за начин на живот, който е изчер­пал възможностите си. Придържайте се неотклонно към тази представа и ще се измъкнете от плуващите пясъци на илюзията - ще добиете духовната и символна яснота, която ви е необходи­ма, за да разтълкувате обективно положението, в което се нами­рате и да се поучите от енергийния урок, който съдържа.
Духовното обучение ни учи да се вглеждаме в себе си внима­телно - не егоцентрично, а като начин за съзнателно управляване на личната енергия и сила. И така, вашата пета задача е да научите по-скоро какво, отколкото кой изчерпва енергията ви. Разберете, че упрекът ви към човек, който според вас изчерпва енергията ви, всъщност е ваша представа, произлязла някъде от вас. Например ако завиждате на някого, важното за вас е не този конкретен човек, а сенчестата страна на вашата  природа, отразена в този човек. Всъщност този човек изпълнява ролята на ваш учител. Съсредоточаването върху човека, комуто завиждате, няма да ви излекува. Само ще ви бъдат изпращани все нови и нови учители, всеки следващ по-силен от предишния. Вашата задача е да научите урока, който този учител ви преподава, а не да роптаете срещу учителя.
Ако погрешно заключите, че конкретен човек е причина да се чувствате изтощени, ще изпитате страх и вина. Трябва повторно да се съсредоточите върху енергийния център, дока­то образно видите каква сила притежава този човек по отно­шение на вас. Щом погледнете така към урока, а не към учителя, вие ще сте се възползвали значително от символното зрение: ще разберете истината, която ви е била предадена чрез предизвикателството.
Шесто, опростете своите изисквания към лечението. Изис­кванията към лечението на която и да е болест по същество са еднакви. Мислете за болестта като за енергийно разстройство - почти като за техническа неизправност. Щом веднъж определите коя свещена истина се отнася за вашия случай, организирайте  своя вътрешен лечебен процес около поуките от тази истина. Съчетайте своето вътрешно лечение с подходяща традиционна медицинска терапия и спазвайте своята програма. Протег­нете ръка за подкрепата, от която се нуждаете, и използвайте тази подкрепа правилно. Помнете, че задачата ви е да се избави­те от своите рани, а не да живеете с тях, не губете време да мислите, да действате и да се молите като жертва. Чувството, че сте жертва, само утежнява болестта и ако се превърне в пос­тоянно състояние на съзнанието, само по себе си е болест.
Правете всичко необходимо, за да поддържате своето физическо тяло, например: вземайте подходящо лекарство, всекидневно правете упражнения, хранете се правилно. Едновременно с това, правете всичко необходимо, за да поддържате енергийното си тяло, например: довършете започнатата работа, простете обидите от миналото. Не се страхувайте от резки промени, за да се излекувате - напуснете работата си или се разведете, ако това са причините за вашия стрес; научете се да медитирате или да карате ски. Не става въпрос за промени на всяка цена, а за промени, които лечението изисква.
Говоренето не лекува, лекува действието. Необходимо е да се работи за поддържане на позитивна нагласа, каквато и да е бо­лестта, но лечението изисква усърдие и постоянство. Визуализа­цията няма да помогне, ако я практикувате само веднъж седмично, и никой не постига добра физическа форма с едно отиване до гимнастическия салон. Лечението на тялото или на житейските трудности - или развиването на символното зрение - изискват всекидневна практика и внимание. Лечението на болестта може да ви отнеме цялото време, въпреки че бихте могли да опрости­те мерките, необходими за изпълнението на задачата.
Ако използвате съчетание от различни лечебни методи, раз­лични лекари, курс с витамини или билколечение и нямате успех в лечението, може би всъщност блокирате своето собствено излекуване. Може би перспективата да оздравеете ви плаши повече, отколкото съзнавате. Може би не сте в състояние да се освободите от нещо в миналото, или вашето оздравяване би променило равновесието на силите между вас и друг човек. По­мислете за това, защото явно някои болести са много по-сериозни от други, а липсата на ефект от лечението не винаги е сигнал, че блокирате своя лечебен процес. Но ако десет различ­ни терапии и терапевти не са достатъчни, за да внесат в някаква степен подобрение в живота ви, тогава трябва да помислите за съзнателно или несъзнателно вмешателство или за твърде реалната възможност лечението ви да изисква подготовка за напускане на физическия живот.
Седмо, опростете схващанията си за духовността. Всички мои земни изследвания за небесния свят са ме довели до извода, че той е царство, което може да бъде разбрано. Ето защо, личната теология не бива да бъде усложнявана. Стремете се да вярвате само в това, което небето е определило като съществено Например:
• Всички обстоятелства могат да се променят в един миг и всяка болест е лечима. Божеството не е ограничено от човешките представи за време и пространство или от земните грижи.
• Бъдете верни на принципите си: живейте според вярата си.
• Бъдете последователни. Всеки живот преминава през раз­лични степени на трудни промени, както и на покой. Нау­чете се да вървите в крак с промяната, вместо да се опитвате да спрете нейния ход.
• Никога не чакайте друг човек да ви направи щастливи -щастието е вътрешна, лична нагласа и отговорност.
• Животът по своята същност е училище. Всяка случка, предизвикателство или връзка съдържат някакво послание, достойно да бъде научено или преподадено на другите.
• Позитивната енергия работи по-ефективно от негативната във всички ситуации.
•Живейте в настоящето и прощавайте на другите.
Не печелим нищо, когато вярваме, че небето „мисли и дейс­тва" по сложен начин. Много по-ефективно е да се научим да мислим така, както небето прави това - на езика на простите и вечни истини.
По всяка вероятност сме направили живота си по-сложен, отколкото трябва да бъде. Постигането на здраве, щастие и енергиен баланс се свежда до решението да се съсредоточим повече върху позитивното, отколкото върху негативното, и да живеем по начин, духовно съвместим с истината. Само тези две задължения са достатъчни да позволят на силата, която се съдържа в нашата Божествена биологична система, да влияе положително на съдържанието и посоката на живота ни.
Всички ние сме длъжни да научим едни и същи истини и да позволим на нашето Божество да работи в нас и чрез нас; това е проста задача, макар и нелека. Обстоятелствата и хората в нашия живот са различни, но предизвикателствата, които те ни поднасят не се различават, също както влиянието, което тези предизвикателства оказват върху нашето тяло и дух. Кол­кото по-добре научим тази истина, толкова по-бързо ще разви­ем символното зрение - способността да виждаме отвъд илю­зиите на материалния свят и да разпознаваме урока, който ни се предлага от житейските предизвикателства.