ИНТЕЛЕКТУАЛНО АЙКИДО Алгоритми за лична безопасност Михаил Ефимович Литвак

От автора

Тази книга е посветена на учениците и болните, които се обучават при мен на психологическо айкидо.

Вие, които сте щастливи, не се снабдявайте с тази книга. Вие и без това сте добри бойци по айкидо. Не си струва да правят това и притежателите на “второто щастие” – нахалството. Тя е написана за болните от невроза и психически заболявания (хипертонична болест, язва на стомаха, инфаркт, гастрит, колит, дерматит, бронхиална астма и др.), които страдат от тях заради неумението си да общуват.

В книгата има препоръки как да се укроти извънредно волевото началство, как да се осъществи контакт с децата, свекървата или тъщата, как да победим в делови спор и при това да не изгубим твърде много психическа енергия. Затова мисля, че в нея ще намерят полезни съвети деликатни умни хора, страдащи от обкръжаващото ги нахалство, докато още не са се разболели. В нея ще намерят полезни съвети и ръководители, мениджъри и тези, които искат да станат такива. Книгата може да помогне да се хармонизират семейните отношения, да се възпитават децата, да се постигне успех в избрана дейност. Надявам се, че от нея ще се заинтересуват и психотерапевтите.

Приведената тук методика няма аналог, макар и да съм използвал принципите на транзактния анализ, на гещалт-терапията, на поведенческата и когнитивната терапии, подхода на Дейл Карнеги и др. Нейн родоначалник може да се счита добрият войник Швейк. Той не е отговарял на оскърбленията на обиждащите го, а се е съгласявал с тях. “Швейк, Вие сте идиот!” – му казвали. Той не оспорвал, а тутакси се съгласявал: “Да, аз съм идиот!” – и удържал победа както в борбата айкидо, без да се докосва до противника. Може би, би следвало този вид борба да се нарича “психологическо швейкидо”, както предложи един от моите ученици?

Предисловие

На една от публичните лекции, посветени на проблемите на общуването, попитах слушателите: “Кой от вас обича властта?”. Нито един от 450 човека на отговори утвърдително. Когато обаче помолих да си вдигнат ръцете тези, които искат да станат хипнотизатори, отгатнете колко човека вдигнаха ръце? Правилно, почти всички. Какви изводи могат да се направят от това?

1. Никой не признава пред себе си, че обича властта.
2. Никой не си признава, че иска да му се подчиняват безпрекословно (властта на хипнотизатора над хипнотизирания е почти безгранична)

Аз лично не виждам нищо страшно в желанието да се управляват другите, още повече че човек действа винаги, изхождайки от добри намерения. Обаче желанието да се командва, осъзнато или не, се сблъсква със същите претенции от страна на партньора в общуването. Възниква конфликт, стълкновение, в които няма победител. Досада, гняв, раздразнение, потиснатост, главоболие, болки в областта на сърцето и т.н. се появяват както в този, който взема връх, така и в този, на когото му се налага да се подчинява. Възниква безсъние, по време на което се преживява конфликтната ситуация. Известно време е трудно да се вършат текущите дейности. При някои хора се повишава артериалното налягане. Някои, за да заглушат досадата, употребяват алкохол или наркотици, изливат гнева си за пореден път върху членовете на семейството си или подчинените си. Други се измъчват от угризения на съвестта. Дават си дума да бъдат по-въздържани, по-предпазливи, но… минава известно време и всичко започва отначало. Не, не отначало! Всеки следващ конфликт възниква по все по-малък повод, протича все по-бурно, а последствията са все по-тежки и по-продължителни!

Никой не иска да създава конфликт и когато конфликтите зачестяват, човек мъчително търси изход.

Някои започват да ограничават общуването си. В първия момент, това сякаш помага, но то е временен изход. Потребността от общуване е сходен с потребността от вода. Човек, попаднал в условията на пълна изолираност, след 5-6 дни развива психоза, по време на която се появяват слухови и зрителни халюцинации. Започва общуване с халюцинациите, което, естествено, не може да бъде продуктивно и води до гибел. От науката е установено, че именно поради това умират хората, останали самотни. Често потребността от общуване взема своето и тогава човек влиза във взаимоотношения с когото падне, само и само да не бъде самотен. У много хора се развива затвореност, срамежливост. Вече не ти избираш, а тебе те избират.

Други (основно това са силни личности, заемащи командни постове) изискват безпрекословно подчинение както в семейството, така и в службата. Тогава те спират да забелязват постепенно нарастващото недоволство на тези, които зависят от тях. Когато се изчерпят възможностите за потискане, те, обикновено с болка или изненада, забелязват, че всички са ги изоставили и смятат това за предателство.

Трети, без да опитат да изгладят общуването, сменят своите партньори, развеждат се, напускат работата си, заминават за друг град и даже за друга страна, но от себе си и от своето неумение да общуваш никъде не можеш да избягаш. На новото място всичко се повтаря.

Четвърти изцяло се потапят в работа, често избирайки такава, която не изисква контакти с други хора. Но и това е временен изход.

Пети… но позволете ми да завърша изброяването на сурогатните начини, заменящи разкоша на човешкото общуване. Те са страшно много. Обединява ги това, че всички те в крайна сметка довеждат до болест или асоциални форми на общуване. В болницата или в затвора – общуване винаги има, но едва ли то може да удовлетвори някого.

В течение на много години аз се опитвах да лекувам с лекарства и хипноза неврозите, които възникват след конфликт. На болните за кратко време им олекваше, но поредният конфликт, даже с най-малка проява, довеждаше до все по-тежко състояние. И това е напълно разбираемо. Нали нито лекарствата, нито хипнозата, нито биоенергийните методи, нито иглотерапията могат да научат болния на правилно поведение в конфликтна ситуация. Тогава, паралелно с лекарствата, аз започнах да уча болните на правилно отношение в конфликтна ситуация, да побеждават в спор, да управляват партньора така, че той да не забележи това, да се погаждат със самите себе си, да започнат да общуват и да продължат това общуване продуктивно, без кавги и конфликти, грамотно да формулират, а после да отстояват интересите си.

Още първите опити на новия подход на лечение дадоха потресаващи резултати.

Млад човек, 25 годишен, за три дни се излекува от тикове, от които е страдал 15 години. Жена с функционална парализа на долните крайници започна да ходи след няколко часа. Болен, изпратен на лечение с подозрение за тумор на главния мозък, се избави от главоболие в продължение на две седмици. При майка си се върна избягалият от къщи заради семейни конфликти 15-годишен син. На мъж, 46-годишен, се удаде да излезе от депресия, да съхрани чувството на собствено достойнство и двете си деца по време на бракоразводно дело, започнато от съпругата му, решила да замине при друг. При много пациенти се хармонизираха отношенията в службата и в семейството. Изчезна необходимостта да се властва. Своеобразният стил на подчиняване на партньора доведе до необходимия резултат. Този списък би могъл да се продължи.

Постепенно се изработва отношение към общуването като вид психологическа борба, а нейните прийоми ми напомнят източните бойни изкуства, в основата на които лежат принципите за защита, изтегляне, отбрана. Аз нарекох този метод “психологическо айкидо”. Тогава формулирах принципа на амортизация.

Съвременната наука доказва, че корените на неврозата стигат до ранното детство, когато се формира нервната система в отношенията, невротичния характер. Това води до непрекъснато изразено емоционално напрежение, често несъзнавано и човек става уязвим в трудни конфликтни ситуации. Започва невроза, психосоматични заболявания (бронхиална астма, гастрит, язва на стомаха, хипертонична болест, колит, дерматит и др.) в състояние на стрес и емоционално напрежение се нарушава имунитета. Нервните субекти по-често боледуват от инфекциозни болести, у тях по-често възникват злокачествени тумори, с тях по-често се случват нещастни случаи. По такъв начин, твърдението “Всички болести са от нерви” сега получава научна обосновка.

Но защо да се чака докато човек се разболее или му се случи нещо, или той причини нещастие другиму? Не е ли по-добре да се започне работа преди той да се е разболял? Така беше създаден клубът с психопрофилактическа и психокорекционна насоченост, които нарекохме КРОСС (клуб на решилите да овладеят стресовите ситуации). Тук ние каним хора, които имат психологически проблеми в семейството и на работното място. Вместо да назначаваме лекарства, ние им помагаме да хармонизират общуването.

На лекциите и в групата за психологичен тренинг се отработват известните и се изработват нови прийоми и правила за психологическа борба. Повече от 85% от слушателите отбелязват, че в резултат на овладяването на навиците на психологическото айкидо, в една или друга степен им се удава да подобрят отношенията си в семейството и службата. Някой получиха повишение в службата, други започнаха да поставят пред себе си по-високи цели.

Ако в началото на занятията въпросите се ограничаваха до конфликта и правилата за излизане от него, то в последствие слушателите се заинтересуваха от проблемите на съдбата и методите на превъзпитание с цел корекция на личния сценарий. По-нататък моето внимание привлече социалната психология. Актуална стана потребността да се овладее ораторското изкуство. Появи се интерес към проблемите в сексуалните отношения и половото възпитание.

Лекциите и практическите занимания се оказаха недостатъчни. У слушателите и трениращите възникна необходимост още веднъж да се върнат към преминатия материал и още веднъж да го премислят и освежат в паметта си. В началото за тази цел използвахме известните на нашия читател книги на Дейл Карнеги, на психотерапевтите В. Леви, А. Добрович, Е. Берн и много други. Хубави книги! В тях има много правила и практически съвети. Те казват какво е нужно да се направи, но не винаги е лесно да се открие как да се направи. Понякога слушателите не успяваха да се възползват от тези препоръки, тъй като се затрудняваха да изберат за себе си една или друга в съответствие с конкретната ситуация. Освен това, аз имах разработени собствени подходи. Така се роди идеята за написването на пособие по психологическа борба. Неговото основно съдържание е техниката на амортизация, разработена от мен на основата на законите на общуването. По-нататък ще излязат редица книги, в които ще разширя и задълбоча дадената тема.

Глава 1.

ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА БОРБА, ЛЕСНИ ЗА РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ

Каня ви да се запознаете с принципите на амортизацията. Източните мъдреци казват:

“Да знаеш – означава да можеш”. Ако искате да узнаете принципа на амортизация, едно прочитане на тази книга не е достатъчно. Необходимо е да се опитате и да приложите прочетеното. Понякога не се получава изведнъж. Нищо страшно! След конфликта помислете как би следвало да постъпите. Може да изпратите писмо на своя обвинител. Как да го съставите ще научите от тази книга. Наблюдавайте конфликтите на другите, постарайте се да разберете техния механизъм и да набележите начини за излизане от конфликта. Най-добре е да се учите от чуждите грешки. И така, на път! “Пътят побеждава пътника”

Обективност на психологическите закони.

Когато вали дъжд, ние си седим в къщи или си вземаме чадър, но не ругаем небето и облаците. Ние знаем, че законите на природата не зависят от нас и просто се стремим, колкото е по силите ни и възможностите ни да се адаптираме към тях.

Но ето, възниква конфликт в семейството, в службата, на улицата или в транспорта и вместо чаровните вълшебни звуци на хармоничното общуване, близост, любов, се разнася скърцането на обременени сърца и трясъкът на разбити съдби. Винаги ни се струва, че ако я нямаше злата воля на нашия партньор в общуването, то конфликт нямаше да има. А за какво си мисли нашият партньор? За същото. Ние мислено се опитваме да наложим на партньора си един или друг стил на поведение. Побеждаваме го, притискаме го до стената и за известно време се успокояваме, както ни се струва, че сме придобили някакъв опит в този конфликт. А какво прави нашият партньор? Същото. И често ние не подозираме, че законите на общуването също са обективни, както законите на природата и обществото.

За пример може да ни послужи следният психологически експеримент от теста на Дембо. Пред вас е една вертикална скала (рис.1). На нейния северен полюс са най-умните хора, а на южния - най-глупавите. Намерете своето място на тази скала. Вие поставихте себе си по средата? Не, малко по-високо! Отгатнах? Може би си мислите, че мога да чета чужди мисли? Не. Аз просто зная законите на психологията.

Рис. 1

Всеки човек, притежаващ здрав разум и силна памет, помества себе си именно тук. Може на базата на този тест да направите експеримент с близките. Проведете с тях теста, а после им покажете предварително приготвения от вас лист с резултата. Съвпадението понякога е до милиметър.

Какъв извод може да се направи от този изящен експеримент.

Общувайки с партньора си ние трябва да помним, че общуваме с човек, който има за себе си добро мнение. Това трябва да подчертаваме с целия си вид, с построяването на фразите по време на беседа, а също е важно да се следи и за това да няма пренебрежителни жестове, снизходително изражение на лицето и т.н. Най-добре е, ако успеете през цялото време на беседата внимателно да следите събеседника си, както това става по време на борба.

Освен това, отговорът на партньора е закодиран в самия въпрос. И не просто закодиран, а принудителен. Опитайте да се поставите на северния полюс. Не се получава? Правилно. Близко до северния полюс се поставят само слабоумните хора. А по-близко до южния? Също не се получава. Близко до южния полюс поставят себе си хора, намиращи се в дълбока депресия или хората от типа на Сократ, който е казвал: “Аз знам само това, че нищо не знам”. Всъщност, чрез този тест ние измерваме своя интелект, величината на който е по-високо от отбелязаната от нас стойност.

Ако отговорът на партньора не ни устройва (а той, както току що установихме, е принудителен), значи не сме задали точния въпрос. Следователно, за да управляваме партньора по общуване, е нужно да моделираме своето поведение, а той вече принудително ще постъпва така, както на нас ни е нужно.

Възниква въпрос: ами партньора? Ние побеждаваме, а какво ще стане с него? В това се заключава и особеността на психологическата борба, в която няма победители и победени. Тук или и двамата побеждават или и двамата са победени. Затова и вашата победа е победа и на вашия партньор. В никакъв случай не бива да възпитавате партньора си. Ще напомним, че възпитанието на човек завършва след първите 5-7 години. По-нататъшното въздействие се нарича превъзпитание, а то може да се осъществи само с помощта на самовъзпитание. Да превъзпитава всеки може само един човек – самият себе си.

Чудесно е, че обектът за възпитаване е винаги под ръка. Открива се блестяща перспектива: работете над себе си, над своето поведение, изучавайте законите на психологическата борба. Бъдете мъдри и снизходителни възпитатели. Не наказвайте своят подопечен твърде строго, старайте се да го уговаряте. Нали превъзпитанието - това е промяна, а промяната винаги е трудна и болезнена. Бъдете твърди в поставените цели, но меки в средствата. Помнете, че придобиването на знания е като намотаването на кълбо. И така, в бой!

Основи на амортизацията

Подхождайки към общуването като към психологическа борба, следва да се опираме на мъдростта, натрупана от векове (библейски текстове, ученията на източните мъдреци и т.н.)

1. Занимавайте се систематично. Питаме се, а откъде да намерим време? А то не е нужно допълнително време. Всеки от нас общува, всеки има неуспехи. (Тези, които са доволни от резултатите от своето общуване, които са обичани от приятелите, обожават съпруга(та) си, боготворят подчинените, уважават началството, които никога на са в конфликт - не са длъжни да четат даденото пособие. Те са гении в общуването. Те и така, на интуитивно ниво, всичко са усвоили). Тези неуспехи трябва внимателно да се анализират в светлината на знанието, получено от тази книга и да се търсят само своите грешки. “И какво ти гледаш сламката в окото на твоя брат, а гредата в своето не виждаш? Извади първо гредата от своето и тогава ще видиш как ще изчезне и сламката от окото на твоя брат”.
2. Не се бойте от трудностите и неуспехите. “Влезте през тесните врати, защото широките врати и пространния път водят към гибел и много вървят чрез тях. Тесните врати и тесния път, водещи към живот, малцина откриват”.
3. Отработвайте отначало отбраната и защитата. Понякога дори само това е достатъчно за успешното общуване. “Спогаждай се със своя съперник, докато си на един и същи път с него…”
4. Не обръщайте внимание на присмеха на околните. “Не отговаряй на глупака, за да не станеш като него”.
5. Не тържествувайте при успех, тъй като гибелта предшества гордостта и падението надменността.
6. В периода на обучение изцяло оставете инициативата на партньора.

В основата на принципа на амортизацията лежи законът за инерцията, който е характерен не само за физическите тела, но и за биологическите системи. За да го неутрализираме, ние прилагаме амортизация, без винаги да осъзнаваме това. А щом не го осъзнаваме, то и не можем да го използваме. Далеч по-успешно прилагаме физическата амортизация. Ако са ни блъснали от високо и с това са ни принудили да падаме, ние продължаваме движението, което са ни задали – амортизираме погасявайки последствията на тласъка и чак след това заставаме на крака, изправяме се. Ако са ни блъснали във водата, то ние и тук продължаваме движението, което са ни задали и само след това, след като сме изчерпили силата на инерцията, изплуваме. Спортистите ги обучават специално на амортизация. Погледнете как приема топката един футболист, как избягва удара боксьорът и как пада борецът в тази посока, в която го тласка неговият противник. Заедно със себе си той увлича последния и после добавяйки не много енергия, се оказва отгоре, фактически използвайки неговата сила. На това е основан принципът на амортизация в междуличностните отношения.

Моделът на амортизация, представен в книжката “Приключенията на добрият войник Швейк” е такъв:

“Шрьодер застана пред Швейк и започна да го разглежда. Резултатите от своите изследвания полковникът резюмира с една дума:

• Идиот!
• Осмелявам се да доложа, господин полковник, идиот! – отговори Швейк.”

На какво разчита партньорът, обръщайки е към нас с едни или други предложения? Не е трудно да се досетим – на нашето съгласие. Целият организъм, всички обменни процеси, цялата психика са настроени за това. И изведнъж ние отказваме. Как при това се чувства той? Можете ли да си представите? Спомнете си как сте се чувствали вие, когато сте канили партньора (или партньорката) си на танц или на кино и са ви отказвали! Спомнете си как сте се чувствали, когато са ви отказвали да ви назначат на интересуващата ви работа, макар и да сте знаели, че уважителни причини за този отказ не е имало! Разбира се, трябва да стане както го искаме, но първият ход трябва да бъде амортизационен. Тогава остава пространство за продуктивни контакти в бъдещето.

По такъв начин, амортизацията – това е незабавно съгласие с доводите на партньора. Амортизацията бива непосредствена, изместена и профилактична.

Непосредствена амортизация

Непосредствената амортизация често се прилага в процеса на общуване в ситуациите на ‘психологично погалване’, когато ви правят комплименти или ви ласкаят, канят ви за сътрудничество, нанасят ви ‘психологически удар’. Ще приведем няколко примера за амортизационна техника.

При “психологическо погалване”

А. Днес изглеждате великолепно.

Б. Благодаря Ви за комплимента! Аз действително изглеждам не лошо.

Последното изречение е задължително: някой правят комплименти неискрено и (осъзнато или не) с цел да смутят партньора. С това отговорът може и да завърши, но ако подозирате партньора в неискреност, може да добавите следното: Особено ми е приятно да чуя това именно от Вас, тъй като не се съмнявам във вашата искреност.

При покана за сътрудничество.

А. Предлагаме Ви длъжността началник цех.

Б. 1) Благодаря Ви. Съгласен съм (при съгласие)

2) Благодаря за интересното предложение. Трябва да помисля и всичко да претегля (ако се предполага отрицателен отговор)

Следва да се отбележи, че специалистът по психологическо айкидо дава съгласието си веднага след първото предложение. Ако то е било неискрено, всичко веднага отива на мястото си. Следващия път с вас тази игра няма да играят. Ако предложението е искрено, ще са ви благодарни за бързото съгласие. От друга страна, ако ви се наложи да правите делово предложение на някого, то следва да го правите само един път. Ще помним правилото: “Да уговаряш – значи да насилваш”. Обикновено специалистът по психологическо айкидо сам не предлага нищо, а така организира нещата, че да поканят самия него за това, което го интересува.

При “психологически удар”

А. Вие сте глупак!

Б. Вие сте абсолютно прав! (избягване на удара).

Обикновено 2-3 избягвания от удара са достатъчни. Партньорът изпада в състояние на “психологическо изтощение”, той е дезориентиран, разсеян. Не е нужно вече да го биете. Аз съм уверен във вашата порядъчност, дълбокоуважаеми мой читателю! Вие без необходимост няма да биете падналия. При крайна необходимост, отговорът може да се продължи по следния начин:

“Колко бързо съобразихте, че аз съм глупак. На мен толкова години ми се удаваше да скривам това от всички. С Вашата проницателност Ви очаква блестящо бъдеще! Просто съм удивен, че началството досега не Ви е оценило по достойнство!”

За илюстрация ще опиша една сцена, която се е случила в автобуса.

Специалистът по психологическо айкидо М., пропускайки представителките на прекрасния пол, последен се напъхал в препълнения автобус. Когато вратата се затворила, той започнал да си търси билета в многочислените си джобове (такива имало на якето, панталоните и сакото). С това той, естествено, причинил известно неудобство на стоящата едно стъпало по-високо Г.. Изведнъж по него бил запратен “психологически камък”. Г. гневно казала:

- Дълго ли още ще се ровите?!

И тутакси последвал амортизационен отговор:

- Дълго.

По-нататък диалогът протекъл по следния начин:

Г.: Но нали така можете да ми дигнете палтото върху главата!

М.: Може.

Г.: Нищо смешно няма!

М.: Действително, нищо смешно няма.

Раздал се дружен кикот. Г. в течение на цялото пътуване не произнесла повече нито една дума.

Представете си колко би продължил конфликтът, ако на първата реплика беше последвал традиционният отговор:

- Това да не ви е такси, можете да потърпите!

Дотук бяха описани варианти за непосредствена амортизация. Начинаещите в овладяването на този метод често се оплакват, че в момента на контакта не успяват бързо да съобразят как да проведат амортизацията и отговарят в своя обикновен конфликтен стил. Работата не е в съобразителността, а в това, че много наши шаблони на поведение действат автоматично, без включване на мисленето.

Преди всичко следва да ги потиснем и внимателно да следим действията на партньора, неговите думи и да се съгласяваме. Тук не е нужно нищо да съчиняваме! Прочетете още един път горния пример, виждате, М. е използвал “енергията” на партньора – той сам не е измислил нито една дума!

Изместена амортизация

Когато непосредствената амортизация все пак не ни се удава, можем да използваме изместена във времето. Ако непосредственият контакт между партньорите е прекратен, може да се изпрати амортизационно писмо.

Към мен се обърна за психологична помощ военнослужещ, мъж на 42 години. Ще го наречем Н. Настроението му беше потиснато. По-рано той е посещавал мой курс по психологическо айкидо и с успех е прилагал прийомите на непосредствената амортизация, което му е помогнало значително да закрепи своето положение в службата, да внедри в производството свои разработки. Аз даже предполагах, че той няма да има повече неприятности, така че неговата визита беше за мене донякъде неочаквана.

Той разказа следната история. Преди година и половина се увлякъл по колежката от съседния отдел. Инициативата за сближаването им била нейна. Тя се възхищавала безкрайно от нашия герой, съчувствувала му, когато имал неуспехи. Под негово ръководство започнала да усвоява разработените от него методики, доста успешно ги овладявала и станала ярък негов последовател. Тя първа се обяснила в любов. Те вече обсъждали да започнат съвместен живот, когато изведнъж, съвсем неочаквано за него, неговата любима предложила да преустановят срещите си. Това се случило няколко дена след като на него му предложили да премине в запас, но да остане в учреждението като наемник.

Това било неприятност, но не толкова значителна, че да не може да продължи своите изследвания, макар че заплатата значително намалявала. Раздялата с приятелката обаче приел като катастрофа. Струвало му се, че всичко се руши. Би трябвало да приложи амортизацията и всичко би отишло на мястото си, но той започнал да изяснява отношенията си. Това не довело доникъде и решил повече да не разговаря с нея, да „изтърпи”, така както го разбирал, че в края на краищата всичко ще премине. Така продължавало около месец. Не се виждал с нея и започнал да се успокоява, но изведнъж тя започнала да се обръща към него по делови въпроси без всякаква нужда и го гледала с нежност.

За известно време отношенията се подобрявали, но след това пак следвал разрив. Така продължило още половин година докато той не разбрал, че тя издевателства над него, но не успявал да устои на нейната провокация. През това време той развил депресивна невроза. По време на поредната свада тя му казала, че изобщо никога не го е обичала. Това бил последният удар. И той се обърнал към мен за помощ.

На мен ми беше съвършено ясно, че няма смисъл сега да го изпращам на бой. Тогава ние заедно написахме амортизационно писмо.

Ето неговото съдържание:

”Ти си абсолютно права, че прекрати нашите срещи. Благодаря ти за наслаждението, което ми даде, очевидно от съжаление. Ти така изкусно играеше, че в мене нито за секунда не се появи съмнение, че ме обичаш. Ти ме увлече и аз не можех да не отговоря на твоето, както тогава смятах, чувство. В него нямаше нито една фалшива нота. Пиша ти това не за да се върнеш. Сега това вече е невъзможно! Ако пак кажеш, че ме обичаш как бих могъл да повярвам? Сега разбирам колко тежко ти е било с мене! Без да ме обичаш да се държиш така! И последната молба. Постарай се да не се срещаш с мен даже по работа. Трябва да отвикваш. Казват, времето лекува, макар и засега ми е трудно да повярвам в това. Желая ти щастие!

Н.”

Към писмото бяха приложени всичките нейни писма и снимки. Веднага след изпращането на писмото Н. почувства облекчение. А когато започнали многобройните опити на „приятелката” да възстанови отношенията, спокойствието вече било пълно.

Аз мисля, че няма смисъл да се провежда детайлно анализ на това амортизационно писмо. Тук няма нито един упрек. Обръщам внимание на една психологическа тънкост, която се съдържа във фразата: „Постарай се да не се срещаш с мен даже и по работа.” Човек е устроен по удивителен начин. На него винаги му се иска това, което е недостъпно. Забраненият плод е винаги привлекателен. И обратно, човек се опитва да се отърве от това, което му натрапват. Щом Бог забранил на Адам и Ева да късат ябълки от дървото, те тутакси се оказали до него.

Веднага щом Н. помолил своята позната да не се среща с него, тя започнала да се стреми да изглади отношенията. Когато той се опитвал да й определя срещи, тогава нищо не се получавало. В общуването забраните дават обратен резултат. Ако искаш нещо да получиш от човека, забрани му го.

С натрупването на опит на съставяне на амортизационни сценарии аз се убедих, че на началния етап на подготовка е по-добре да се пише писмо.

Начинаещите се намират в силно душевно вълнение и често след един два амортизационни хода преминават на стария, конфликтен стил на общуване. Освен това, партньорът може да прочете писмото няколко пъти. Всеки път той ще бъде в различно психическо състояние. Рано или късно писмото ще предизвика необходимия психологически ефект. Едно момиче написа амортизационно писмо. Много преживяваше, че няма отговор. Такъв дойде след половин година, но затова пък какъв отговор беше това!

Профилактична амортизация.

Определението е в самото наименование. Тя може да се използва в отношенията в семейството и в службата в случаите, когато конфликтът върви по един и същ стереотип, когато заплахите и упреците придобиват една и съща форма и поведението на партньора е предварително известно. Модела на профилактична амортизация откриваме в „Приключенията на храбрия войник Швейк”. Един от героите на книгата, подпоручик Дуб, разговаряйки с войниците обикновено казвал: „Вие познавате ли ме? Не, вие не ме познавате! Вие знаете само моята добра страна, но ще ме познаете и откъм лошата. Ще ви разплача аз вас!”. Веднъж Швейк се сблъскал с поручик Дуб.

• Ти какво се навърташ тук? – попитал той Швейк – Ти познаваш ли ме?
• Осмелявам се да доложа, не бих искал да Ви позная откъм лошата страна.

Подпоручик Дуб онемял, а Швейк продължил спокойно:

• Осмелявам се да доложа, аз искам да Ви познавам откъм добрата страна, за да не ме разплачете, както обещахте миналия път.

На подпоручик Дуб му стигнали сили само да изкрещи:

• Пръждосвай се, шмекер такъв, ние с теб пак ще си поговорим!”

Карнеги в такива случаи предлага: “Кажете за себе си всичко, което се кани да каже вашият обвинител и вие ще лишите от вятър неговите корабни платна”. Или както гласи пословицата: “Наведената глава, сабя не я сече”. Ще приведа няколко примера за профилактична амортизация.

Профилактична амортизация в семейството

Заместник главният конструктор на един от крупните заводи, мъж на 38 години, женен, с деца, водещ и активен обществен живот, разказа за своя проблем.

Поради късното прибиране у дома възниквали конфликти със съпругата, с която той по принцип имал добри отношения. Упреците имали следното съдържание: “Кога ще свърши това! Аз не знам имам ли мъж или не! Имат ли децата баща или не! Ще кажеш, колко си незаменим! Сам се предлагаш и затова те използват!” и т.н.

Послушайте неговия разказ за епизода, който се случил в семейството след едномесечно обучение в КРОСС.

Веднъж, след поредното закъснение, аз видях в грозното мълчание на жена си “психологически ръжен” и се подготвих за бой.

Диалогът започна с вик:

- Защо се закъсня днес?

Вместо оправдание аз казах:

- Мила, аз се възхищавам на търпението ти. Ако ти се държеше така, както се държа аз, отдавна нямаше да издържа. Само погледни какво се получава: онзи ден си дойдох късно, вчера също, днес обещах да си дойда рано – като напук, пак закъснях.

Съпругата (с гняв):

- Зарежи твоите психологически хватки. (Тя знаеше за моите занятия).

Аз (виновно):

- Но какво общо има тук психологията. Ти имаш съпруг и в същото време нямаш. Децата не виждат баща си. Бих могъл и по-рано да се прибера.

Съпругата (вече не така сърдито, но все още недоволно):

- Добре, влизай.

Аз мълчаливо се събличам, измивам си ръцете и влизам в стаята, сядам и започвам нещо да чета. В това време жена ми точно приключва да пържи пирожки. Аз бях гладен, ухаеше много вкусно, но не отидох в кухнята. Жена ми влезе в стаята и с известно напрежение попита:

- Защо не идваш да ядеш? Изглежда някъде вече са те нахранили.

Аз (виновно):

- Не, аз съм много гладен, но не заслужавам това.

Тя (малко по-меко):

- Е, добре де, ела да ядеш.

Аз изядох една пирожка и продължих да седя.

Жена ми (настръхнала):

- Какво, не са ли вкусни?

Аз (както преди, виновно):

- Не, пирожките са много вкусни, но аз не съм ги заслужил.

Жена ми (съвсем меко, даже ласкаво):

- Е, добре. Яж колкото искаш.

С такава беседа в рамките на няколко минути конфликтът беше изчерпан.

Преди скарването можеше да продължи безкрай.

Профилактична амортизация в служебните отношения

Удивително просто е, но никой не се възползва от това! Трябва да се отиде при началника и да се каже примерно следното: “Аз дойдох , за да ме наругаете. Знаете ли какво направих…”

Ето три примера.

Д. бил квалифициран стругар, но доста често боледувал и с това предизвиквал недоволството на своя началник, който в разговор на четири очи, му предложил да напусне. След успешно обучение Д. се почувствувал добре и уверено. И ето какво измислил. Работейки добре две седмици, написал молба за напускане и без да постави дата отишъл при началника и казал следното:

- Аз разбирам, че бях в тежест за производството, но сега съм здрав.

За да няма съмнение във вас, аз написах молба за напускане по собствено желание и без дата. Напълно се оставям във вашите ръце. Ако само веднъж още Ви подведа, поставете дата и ме уволнете.

Началникът погледнал Д. с удивление и нескрит интерес. Отказал да вземе заявлението и от този момент нататък отношенията станали топли, а Д. придобил увереност в себе си.

А ето и пример за профилактична амортизация в производството. Е., инженер по техника на безопасност, се увлече по психологията по време на занятията по психологическо айкидо и реши да се преквалифицира в направление на инженерна психология. За това тя трябваше да започне 3-годишни платени курсове в психологическия факултет на университета, а средствата за заплащане на обучението да получи от производството. Ето как й се удало да направи това.

Е. се записала за посещение при директора и влязла последна. Той изглеждал напрегнат и уморен. Е. започнала така:

- Аз съм последна и нямам към Вас молба, а предложение.

Директорът се отпуснал и я погледнал по-спокойно, с известен интерес. Е. продължила:

- То би следвало да допринесе голяма изгода за производството, но отначало ще трябва да се похарчат огромни средства.

Лицето на директора станало напрегнато. По-нататък диалогът се развил по следния начин.

- Ако не можете да приемете това предложение, никакви претенции няма да имам, а за дързостта ми – простете предварително!

Напрежението веднага спаднало и той спокойно и благодушно помолил Е. да продължи. Когато тя изложила същността на предложението, той попитал колко ще струва. Е. назовала сумата от 2000 рубли, а той весело се засмял (предприятието печелело милиони) и дал своето съгласие.

Но това са дреболии!

И последният пример за профилактична амортизация.

Преминалият през нас обучение Д. счита, че знанието и навиците, получени от занятията по психологическо айкидо, ако на са му спасили живота, то при всички случаи са му помогнали да си съхрани здравето и са направили живота му в армията не толкова тягостен. Той попаднал на служба в строителен отряд. Ето един от случаите, който помогнал на Д. да спечели авторитет.

Нашето отделение обядваше в гражданския стол със специални купони. В онзи ден той не работеше. Командирът на отделението се опита да организира храненето със същите купони в друга столова, но не му се удаде, тъй като той изискваше и крещеше. Тогава аз предложих помощта си.

Отидох при завеждащия столовата и се обърнах към нея с думите:

Имам към Вас голяма молба. Ако ми откажете, няма да ви се обидя, защото разбирам, че молбата ми е трудно изпълнима.

Аз изложих същността на въпроса, помолих я да помисли как да нахрани 12 войника, които могат да й бъдат синове. И тя измисли. Нахраниха ни, а после дадоха купоните на нашата столова и получиха за тях пари.

Резюме:

Амортизация – това е съгласие с всички твърдения на противника.

Различават се 3 вида амортизация: непосредствена, изместена, профилактична. Основни принципи на амортизацията:

1. спокойно да се приемат комплименти
2. ако предложението те устройва, съгласи се веднага
3. не си предлагай сам услугите, помагай, когато си свършил своята работа
4. предлагай сътрудничество само един път
5. не чакай да започнат да те критикуват – направи си самокритика

Сега е време за почивка - да оставите книгата настрана за няколко дена и да се опитате да приложите разгледаните в нея прийоми. Това съществено ще облекчи възприемането на материала, който е изложен в глава 2.