2

ПОГРЕШНИ МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ
Наложително е жената да осъзнае истинските мотиви, които я
подтикват да постъпва по определен начин. Това е единственият път, по
който може да поеме отговорност за собствените си действия. Докато се
смята в правото си да обвинява мъжа или обществото за своите проблеми,
тя ще е неспособна да се вгледа в самата себе си и винаги ще намира
оправдание за своите конфликти и трудности. Когато твърдя, че тя не
поема отговорност за своите действия, имам предвид факта, че е
отчуждена поради неадекватни модели на поведение, част от които се
дължат на самата нея, а друга - на диктата на обществото. Знае се
например, че човек понякога се самозаблуждава, за да избегне сблъсъка с
неприятната действителност. Резултатът от тази практика е прогресивно
отдалечаване от действителността, докато накрая човек заживява в един
напълно измислен свят.
32
Погрешното в поведението на жената не е в евентуално неправилните
й възгледи, а в несъзнателното приемане на модели, които са в ущърб на
собственото й развитие. Познаването на тези модели е извънредно важно,
затова ще дефинираме някои от тях съгласно симптоми, които всеки може
да забележи.
1. ПОДВЛАСТНОСТ НА СТРАСТИТЕ
Известно е, че жените са много по-емоционални, отколкото мъжете, в
смисъл на излиятелност, пламенност, пори-вистост, импулсивност и жар, и
че много лесно изпадат в
състояние на възбуда. За съжаление това качество ги прави твърде
податливи на самозаблуда, тъй като те са с по-богато въображение и по-
мечтателни от мъжете и са склонни да смесват действителност с фантазия.
По този начин обикновено с лека ръка се обвързват с неща, които
впоследствие им причиняват сериозна емоционална вреда, а често и
значителни материални щети.
Тези характеристики отговарят напълно на женските черти
„раздразнителност" и „чувствителност", описани от Елис - механизми,
които нарушават нервното и емоционално равновесие. Така жената става
лесна жертва на изблици на омраза, агресивност и гняв, както и на доброта
и майчина обич.
За нещастие съществува схващането, че подвластната на страсти жена
е по-женствена, докато истината е съвсем различна, ако държим на
понятието „личност", а не „самка" или еротичен обект.
Страст (раззюп) произтича от „пасивност" и означава пасивно, а не
активно чувство, тоест положение, в което же-ната-личност остава
отчуждена в качеството си на такава и се явява само като „еротична вещ".
Най-вредната последица в този случай е липсата на избирателност по
отношение на отчуждаващите стимули, като жената попада в плен на
външни внушения, принуждаващи я да действа по определен начин.
Действителността, която е изключително активна, но абсолютно
непредвидима и произволна в многобройните си прояви, я обсебва толкова
силно, че нейната възбудена емоционалност излиза извън обичайното
русло и й пречи да се самоконтролира и да разсъждава рационално. Това в
действителност означава, че колкото по-отдадена на страстите е една жена,
толкова по-малко е личност, тъй като поддържа пасивността на обект.
Истинската женственост трябва да се опира на избирателността; тази
способност обаче не е наследствена, а е резултат от индивидуалното
развитие, което от своя страна зависи от вътрешно решение, от проява на
воля, която може да се мотивира единствено от пълното осъзнаване на
собственото й положение на жена.
Никой човек няма да си направи труда да потърси само-реализация,
ако е лишен от една по-висока ценностна система, с помощта на която да
прецени доколко самият той се е приближил до индивидуалната зрялост -
първостепенно условие за пълнолетие, което преди всичко предполага
поемане на отговорност за собственото си съществуване. Това виждане
обаче изисква от своя страна съзнателно позитивен подход, защото
реалната самопреценка в началото може силно да нарани самоуважението.
Това е основната трудност при постигането на тази цел, защото хората
33
обикновено идеализират себе си, убедени, че имат безброй качества и
добродетели, каквито всъщност не притежават. Тъй като е много трудно да
се превърнат в истински зрели личности, те се преструват на такива, като
постъпват така, както предполагат, че постъпва една зряла личност. За
жалост зрелостта много често се свързва с чисто външни белези.
Употребата на алкохол, тютюнопушенето, непринуденият език и
свободните обноски, пресилената и неестествена безгрижност, стремежът
да се живее интензивно, като под това се разбира физическата наслада, са
някои от често имитира-ните модели, чрез които хората искат да
демонстрират зрялост пред себе си и пред другите.
Голяма грешка допускат онези, които смятат, че разумната възраст
настъпва като естествен резултат от хронологичния ход на собствения им
живот. Превръщането в истински зряла личност е възможно единствено в
резултат на огромно и продължително усилие и малцина са тези, които
наистина постигат това.
Многобройни са поводите, поради които жената става подвластна на
страстите. Основните са: ревност, гордост, суетност, огорчение, наранено
самолюбие, чувство, че е унижена или презирана, завист, защитна позиция,
озлобление към мъжа. Тази изключителна чувствителност се дължи не
само на класическата й впечатлителност, но и във висока степен на ранния
й комплекс за малоценност, породен от липсата на външни полови органи.
Това е обяснимо, защото когато някой усеща, че е поставен под съмнение,
става свръхчувствителен към критиката и придава прекомерно значение на
оценката на другите. Тази латентна несигурност поражда агресивност и
необходимост от защитна позиция - качества, които водят до нервна и
емоционална нестабилност и в крайна сметка се изразяват в неспособност
за контролиране на собствените проблеми, тоест в подвластност на
чувствата.
Това непостоянство на характера обуславя отчасти факта, че мъжът не
приема жените много на сериозно с аргумента, че „на тях не може да им се
има доверие, защото непрекъснато си променят мнението, много рядко
държат на думата си или на първоначалното си намерение".
Разбираемо е, че човек може да промени мнението си поради
временни пориви или емоционални изблици. За съжаление обстоятелствата
в живота показват, че е много по-вероятно човек да се разгорещи и да
загуби контрол, отколкото да запази спокойствие и хладнокръвие. Пътят
на пристрастността е плъзгане надолу, докато самоконтролът и здравият
разум се нуждаят от непрекъснато възходящо усилие.
Съпругът, който безброй пъти се е опитвал да изложи своята гледна
точка на жена си чрез разумни доводи, изпитва върху себе си последиците
от това, което току-що посочихме, тъй като неговото убеждение произтича
от логиката, докато убеждението на жената често се основава на някоя
натраплива емоционална идея, изключваща други възможности. Това
заслепение обаче нито е трайно, нито съществено, защото още на другия
ден може да се обърне на 90 градуса, без жената да съзнава извършената
промяна.
2. НЕЗДРАВА КОНКУРЕНЦИЯ
Компулсивната конкуренция е неразделна част от поведението на
34
жената. От една страна, жените се съревновават с мъжете, за да
компенсират усещането за малоценност, и от друга, между самите тях се
води безмълвна и невидима борба, която поражда скрито съперничество.
Докато мъжете обикновено съжителстват в чудесна хармония дори в
големи групи, а различията между тях се дължат на конкретни причини, то
жените не могат да поддържат хармонични и спокойни връзки и в малки
групи от приятелки - там винаги витае атмосфера на агресивност и
съперничество, каквато при мъжете не съществува.
Макар на пръв поглед да изглеждат първи приятелки, винаги
съществува възможност да си подхвърлят някоя иронична забележка или
язвителна реплика.
Каква е причината за този странен начин на общуване? На какво се
дължи този непрекъснат антагонизъм? В действителност на една
ожесточена конкуренция, защото докато мъжете са заети с различни
дейности, свързани с професията или работата им, основното занимание на
жените е „да хванат някой мъж", за да го превърнат в свой доживотен
партньор, или за да поддържат в действие нарцистич-ния механизъм.
Мъжкото съперничество обикновено е от професионално естество;
жените имат една-единствена професия - да бъдат привлекателни в очите
на мъжа, дейност, в която се съревновават с всички останали жени. Тази
битка е на живот и смърт, сякаш личната съдба зависи изключително от
успеха в схватката.
Самотата има различно отражение върху мъжа и жената. За мъжа тя е
свързана с липсата на обич и човешка компания, а за жената е един вид
душевна смърт, сякаш животът вече е свършил. Това се дължи на
обстоятелството, че жената отчаяно търси мъжа, убедена, че чрез него ще
успее да реализира онова, което не се чувства способна да постигне сама
поради силно подчинената й сексуална роля. Тъй като не може да се
превърне в мъж, чрез неговото „притежание" тя може да се отъждестви с
него.
Най-голямата грешка, допускана от жените, е, че търсят зависимост от
мъжа, защото никога няма да намерят някой толкова доверчив, че да им
отдаде изцяло собствения си живот. Естеството на човешките отношения е
толкова деликатно и сложно,-че е почти невъзможно човек да разбере и
приеме това, което другият очаква от него. Една жена може да се
почувства измамена от мъжа, който не е отговорил на очакванията й, без
обаче да си дава сметка, че той вероятно не знае какви са те, а и тя никога
не е поставяла тези изисквания като предварително условие за тяхната
връзка.
Естествено е индивидуалните очаквания да са различни, така че
жената не може да изисква от мъжа да се откаже от собствените си
стремежи, за да задоволи нейните.
Жената трябва да проумее, че е неразумно и самонадея-но да се
стреми да се обвърже с някой мъж в името на собственото си щастие и
благоденствие, защото те са трайни и сигурни единствено ако тя ги
постигне в собствения си вътрешен свят.
Нима е възможно да съществува толкова силно и съвършено
същество, което да поеме върху плещите си товара на още един живот?
35
Очакването някой мъж „да я направи" щастлива е всъщност поведение
на предмет, който чака да разполагат с него по удачен начин.
Нека се върнем към агресивността: злословието, което е характерно за
жените, е едно от най-страшните оръжия, използвани в обявената между
тях студена война. По този повод Теодор Райк цитира няколко примера,
които разкриват един двусмислен език, понятен единствено на жените:
„Жените могат да бъдат язвителни помежду си .в присъствието на
някой мъж, който изобщо няма да разбере какво става. Той чува това,
което една жена казва на друга, разбира думите, които си разменят, но не
улавя скритото им значение. Тук обаче не става дума за таен език.
Използваните думи са най-обикновени и присъстват ежедневно в
разговорите. Но в тях се крие двусмисленост, която другата жена разбира,
досущ като в някаква заплетена шпионска история. Един мъж присъствал
на официална вечеря, където приятелката на жена му й казала: „Знаеш ли,
Ана, винаги ми е харесвало как ти стои тази рокля." Той изобщо не се
усъмнил, че този комплимент съдържа критика."
По-нататък Райк цитира още подобни примери: „Преди известно
време на една вечеря седях до младо момиче. Една по-възрастна дама мина
покрай нашата маса и с добродушна усмивка каза: „Колко хубава си тази
вечер, Мюриел, за малко да не те позная."
Друг пример:
В едно кафене близо до Колумбийския университет протекъл
следният диалог:
Първо момиче: „Кажи ми, какво мислиш за Джейн?" Второ момиче:
„Според мен Джейн е добро момиче." Първо момиче: „ О, радвам се, че и
ти не я харесваш." Тази агресивност на жената изниква спонтанно, защото
всяка друга може да се окаже опасната съперница, която да й попречи да
завладее или да задържи мъжа. Трябва да отбележим, че никога в
историята на човечеството борбата за мъжа не е била толкова изострена.
Това се дължи на обстоятелството, че определени научни постижения,
свързани с по-голямата либералност спрямо женския пол, са допринесли за
значителното нарастване на боря на „наличните" жени" не само на брачния
пазар, но най-вече по отношение на „флирта", който стимулира
нарцисизма. Напредъкът в пластичната хирургия и в козметичната
индустрия „подмладява" много зрели жени, които преди са били извън
конкуренцията, но сега се включват успешно в нея. По същия начин
малките девойчета, гримирани като възрастни, се състезават като
равноправни с по-големите. Трябва да припомним, че съгласно
предписанията на еротичното „овеществяване", външният вид е от основно
значение. Именно поради този стремеж към изява броят на „наличните"
жени значително е нарастнал. Основното оплакване на жените в този
момент е: „не знам какво е станало с мъжете; тях просто ги няма". Със
засилването на мъжкия еротичен интерес и при неизменното съотношение
между броя на жените и мъжете, наистина се оказва, че има повече жени за
един и същи брой мъже. Това обстоятелство предизвиква стрес у жената,
тъй като тя изпитва силен страх да не остане стара мома - синдром, който я
невротизира и изнервя, защото засяга най-слабото й място. Омъжената
жена също не е застрахована срещу тази опасност: нека си припомним, че
36
тя не. само трябва да бъде привлекателна за съпруга си, но се стреми да
привлече и останалите мъже, за да подхранва своя нарциси-зъм.
3. ЛЕКОМИСЛЕНО ПОВЕДЕНИЕ Свръхазът допринася за проявата
на редица качества, благодарение на които човек може да достигне
изключително високи цели. При жената формирането на нейния Свръхаз е
накърнено, защото тя не изпитва необходимост да превъзмогне едиповия
си комплекс (Свръхазът се създава благодарение на потискането на
едиповия комплекс). Тя не се плаши от кастрацията, която ужасява мъжа и
страхът от която го тласка да превъзмогне този комплекс.
Жената не изпитва необходимост да преодолее едиповия си комплекс,
поради което се освобождава от него доста късно, и то не напълно. В
резултат нейният Свръхаз не достига силата и независимостта, необходими
за постигането на значима обществена роля. Поради това социалните й
интереси са по-слаби, а стремежът й към сублимация - твърде ограничен,
което създава сериозни пречки да участва в културни и творчески
дейности.
От друга страна, както посочихме, жената изпитва враждебност към
културата, която възприема като един вид „символична любовница" на
партньора си, или като скрита заплаха, ако няма такъв. Това е обяснимо,
защото колкото повече мъжът участва в културни дейности, толкова по-
малко време отделя на съпругата и семейството си.
Освен това жената не проявява голямо желание да участва в
еволюцията на цивилизования свят, тъй като е приела, че това е работа за
мъже, а не за жени. А и от малка обществото я подготвя за ролята на
майка, държейки я настрани от всичко, което изисква продължително
усилие или
абстрактно мислене.
В процеса на нейното възпитание тя не е насърчавана да развива
творческото си мислене, а единствено да култивира качества, свързани с
еротичната й привлекателност и с адаптирането й към желанията на мъжа.
Не се стимулира интелектуалното й съзряване, напротив, втълпява й
се, че „мъжът не харесва умните жени, нито оценява знанията, които биха
могли да имат, и предпочита пасивната, отстъпчива, нежна, кротка,
майчински грижовна, ласкава и жертвоготовна жена". Не се обяснява
обаче защо не може да бъде едновременно умна, нежна, кротка, майчински
грижовна и ласкава.
Тъй като женската интелигентност се измерва обикновено спрямо
тази на мъжа, необходимо е да припомним теорията, според която
творческата продуктивност на мъжа е мотивирана от неговата завист към
майчинството и от желанието да компенсира ограниченото си участие в
създаването на нов живот с творческа съзидателност - мотивация, която
естествено отсъства при жената.
Необходимо е да добавим също, че жената не е склонна към промени -
мъжки стремеж, на който според Елис се дължи гениалността.
И накрая, тя много рядко е изправена пред толкова сложни,
продължителни, настоятелни и разнообразни изисквания, каквито животът
налага на мъжете, поели отговорността за издържане на семейството. Един
мъж „трябва" да бъде силен; „трябва" да бъде отговорен; „не трябва" да се
37
проваля; „не трябва" да хленчи или да се отпуска.
Поради всички тези причини жената е по-склонна към лекомислие и
повърхностност, което ясно се забелязва от разговорите й по телефона или
с някоя приятелка. Изглежда колкото по-лекомислени или тривиални са
обсъжданите
теми,
толкова по-удовлетворена,
по-свободна
и
еманципирана се чувства тя.
Това поведение е израз на познатата ни женска несигурност; служи за
самозащита срещу всички онези неща, които тя смята за твърде важни или
неразбираеми за нея и които я карат да се чувства незначителна; то е също
така бягство от отговорност, чиято противоположност е тривиалното.
Ако наблюдаваме някоя млада девойка, въвлечена в разговор с мъж,
известен със своята образованост, интелигентност и висока обществена
репутация, ще разберем, че тя няма друго оръжие освен фриволността, за
да прикрие собственото си невежество. Ако девойката реши, че
несъщественото бъбрене се приема като проява на женско кокетство, тя ще
го използва постоянно като свое оръжие както в контактите си с мъжете по
очевидни причини, така и с жените, защото това е нейният обичаен начин
на общуване. Този детски начин на изразяване обаче е истинска спирачка
за развитието на ума й, тъй като между двете съществува обратна връзка.
Ако жената притежава проницателен и развит интелект, ще й е
невъзможно да се възползва от своята слабост, за да потърси закрила от
някой мъж, тъй като двете неща се оценяват по противоположен начин.
Използвайки обаче своята пасивност с цел да хване някой мъж, за да я
закриля, тя се ограничава интелектуално и това именно е цената, която
трябва да заплати за придобитата привилегия. За да поддържа образа си на
слабо същество, тя е принудена да говори за повърхностни и несъществени
неща, като възприема поза на примирено безсилие, което кой знае защо се
свързва с традиционното понятие за женственост. Сериозността на
проблема произтича от факта, че това поведение датира от много векове,
поради което се е превърнало в самоогра-ничителен механизъм на личните
качества. Ако един индивид, колкото и умен да е той, е принуден да се
прави на праз-ноглав за неопределен период от време, накрая ще изгуби
умението си да мисли или ще атрофира интелекта си.
Дилемата, пред която е изправена жената, е истински порочен кръг;
ако продължава да демонстрира слабост и ограничена интелектуална
дейност, за да се възползва от своята непълноценност и пасивност, тя се
лишава от възможността да се реализира като жена. Ако избере пътя на
индивидуалното развитие, трябва да се откаже от мъжа като баща-
осиновител и да поеме нови и тежки отговорности.
Труден избор! Историята показва, че до ден днешен жената е
предпочитала пътя на пасивността.
Всъщност това, към което се стремят движенията за еманципация на
жената, е да утвърдят ролята й на слаба, ощетена или неподготвена да се
грижи за себе си личност. В противен случай тя не би се нуждаела от
специални закони. Борят се, за да спрат мъжката експанзия, а не да
подтикнат жената да се освободи от вътрешните сили, които я държат
психологически отчуждена, жертва на предубедено възпитание и на зле
разбран личен напредък. Единственото, което изтъкват, е, че жената е
38
потискана от едно патерналис oбщество, което умишлено се стреми
завинаги да я дискриминира. Подминава се съществуването на процес на
самодискриминация, който произтича от факта, че жената се отказва от
истинско индивидуално развитие и от възможността да поеме отговорност
за живота си. Тя очаква всичко от обществото и много малко от себе си.
Погрешно е да се мисли, че ако на жената се предоставят по-големи
възможности за образование и работа, ще се преодолее в голяма степен
дискриминацията й. Резултатите показват, че това не е довело до по-
голямо развитие на нейната личност, а само е увеличило правата й. По-
голямата част от тези хипотетично освободени жени приемат мъжки роли,
за да достигнат привилегировани позиции. Те не се освобождават като
жени, а умствено и психологически се превръщат в мъже. Нима това е
напредък?
Последствията от тази предполагаема еманципация обикновено се
оценяват късно, едва когато жената осъзнае, че е платила твърде висока
цена за една привидна независимост, лишавайки се от възможността да
реализира своята истин-ока женственост, която поради своята духовна
същност не зависи от материални обстоятелства.
Разкъсвайки се между работата и дома, жената трудно би се чувствала
удовлетворена.
4. ЖИВОТ, ОБЪРНАТ КЪМ ВЪНШНОТО Жената обръща внимание на
външния вид в много по-голяма степен от мъжа. Тя оценява всичко
привидно, външно, това, което може да види и да пипне, като пренебрегва
вътрешното. Не се стреми да бъде чувствителна, интелигентна, отзивчива,
нежна и мила, а физически привлекателна. Поради тази причина възлага
всички свои очаквания на външния си вид и загубата на младежката
свежест за нея е истинска драма. Спомням си за една млада и хубава
актриса, която в интервю за пресата заяви следното: „Предчувст-вам, че
животът ми ще бъде кратък, затова трябва да се възползвам максимално от
това, което имам в момента." Разбира се, тя нямаше предвид физическата
си смърт, а несъзнателно предусещаше, че бръчките скоро ще се появят и
ще сложат край на кариерата й, дължаща се на външна красота, а не на
талант.
Повяхналата кожа и напълнялата фигура за нея бяха равнозначни на
смърт.
Ако си припомним механизма за нарцистично самозадоволяване,
който вече описахме и който непрекъснато се нуждае от захранване, за да
поддържа женската суета, ще разберем защо жената насочва своите усилия
към външния вид и към всичко, свързано с него. На нея не й е достатъчно
само да бъде привлекателна, тя трябва също да изтъкне всичко онова,
което е продължение на нейното тяло или личност.
Тъй като дрехите са продължение на тялото й, тя непрекъснато се
нуждае от подновяване на гардероба си. Гримът и облеклото са начин да
подобри външния си вид. Неподходящата или демодирана дреха я кара да
се чувства несигурна и непълноценна, дори да има хубаво лице и фигура.
Има жени, които се отказват от женствеността си, за да се
идентифицират по-добре с някоя мъжка роля. Те пренебрегват напълно
външния си вид (който според тях единствен е свързан с женствеността).
39
Така стигат до крайности: или отдават изключително значение на външния
вид, или го омаловажават, като заприличват на мъже.
Голяма част от жените разделят живота си на два етапа: първият,
много кратък, обхваща времето от юношеството до появата на първите
бръчки. Този период представлява, според тяхната несъзнателна оценка,
„истинският им живот като жени", тоест когато се предполага, че най-
много са желани от мъжете. Вторият период, който продължава до
смъртта, е изживяван като време на отчаяние и разочарование; време, в
което те се примиряват да живеят като „госпожи", в очакване на
естествения ход на събитията, които биха могли да им предоставят
единствено материални придобивки, но не и надеждата да се осъществят
като жени. На тази възраст жената трудно успява да почувства напълно
своята женственост, тъй като не знае какво означава тя и я свързва
единствено с външния вид.
Мъжът притежава устойчива вътрешна сексуална идентичност, която
не само се проявява генитално, но и психологически. Жената обаче търси
своята вътрешна идентичност чрез проекцията й към външното, като се
стреми да се реализира чрез външни ценности и много рядко чрез
вътрешни. Тъй като външните обстоятелства са изключително
неустойчиви и променливи, тя е принудена да се приспособява и
идентифицира с новите условия, като всеки път губи своята крехка
вътрешна идентичност.
Външният фактор обикновено е мъж, с когото тя така тясно се
идентифицира, че започва психически да живее чрез него, придобивайки
черти, подобни на тези, които той притежава. Ако смени партньора си, тя
се отказва от временно придобитата личност, за да приеме друга.
Тя не притежава устойчиво вътрешно „аз", при нея то е проектирано и
въплътено в материалните обстоятелства. Мъжете също не притежават
развито, устойчиво и зряло „аз", но непрекъснатият сблъсък с
отговорностите, задълженията и предизвикателствата, на които са
подложени, е създал у тях „нещо", което става същностна характеристика
на тяхната мъжка самоличност и което всъщност е особен, макар и
примитивен психически център на гравитация. Поради това те могат да
изпълняват женски дейности, без да се феминизират. Жената обаче, тъй
като не притежава вътрешно женско „аз", се „маскулинизира" при
изпълнението на присъщи на мъжа дейности.
Оценката на външното влияе по решаващ начин върху избора на
партньор, подбиран предимно на основата на външния вид и
икономическото положение и много рядко заради същностните му
характеристики. Тази е причината за честите грешки в това отношение.
Поради екстериоризацията на собствената си същност, жената
постепенно се изпразва от съдържание, докато се превърне единствено в
образ на женственост. Това е очакваният резултат от лекомисления живот,
съсредоточен върху нарцисизма, преходността и обсебващата загриженост
за външния вид. Последният придобива изключително значение поради
особената му уязвимост към критиката. Райк посочва, че в отношенията си
с мъжа жената непрекъснато
е в отбранителна позиция, обвинявайки го предварително,за да се
40
защити. Според него тази нетърпимост и свърхчувст-вителност към
критиката се дължи на страха на жената да не се изложи пред мъжа. По-
голямата й чувствителност към критиката се дължи на неувереност в
самата себе си. Човек със самочувствие може да признае свои грешки или
недостатъци, защото съзнава своите качества. Този, който е в отбрана,
показва съмнение или неувереност в собствените си способности.
Жената съзнава желанието на мъжете да я идеализират, но е
всеизвестно, че идеалите не могат да имат недостатъци, в противен случай
престават да бъдат такива. Обожест-веният обект трябва да е съвършен
(съгласно капризния модел на божествено съвършенство, създаден от
въображението на едно несъвършено същество, каквото е човекът). Жената
може да приеме слабостите на мъжа и да продължи да го обича, но се
страхува, че ако нейните недостатъци се разкрият, той ще престане да я
обича.
Това е друг важен мотив, който подтиква жената да поддържана всяка
цена външния си вид, за да може да идеализира себе си и така да повиши
самочувствието си. В този случай е в сила поговорката: „Далече от очите,
далече от сърцето".
Наистина, докато тя е в състояние да отрича пред самата себе си
своите недостатъци и грешки, ще може да поддържа заблудата за
собственото си съвършенство. Нейните главни грижи са: да се облича и
гримира по последната мода, да сресва и боядисва косата си по най-
предизвикателен или съблазнителен начин, да поддържа свеж тена си, да
бъде в течение на любовните истории на най-известните актьори и певци и
да гледа нашумелите телевизионни сериали.
Конкурсите за красота доказват по най-убедителен начин огромното
значение, което се придава на външното и привидното. Едно от най-
пламенните желания на всяко младо момиче е да стане кралица на
красотата.
Очевидно е, че съществува тясна връзка между вътрешния свят и
външността на хората и също като при скачените съдове цялата жизнена и
психическа енергия се събира там, където е съсредоточен Азът. По този
начин вътрешните сокове се изливат неминуемо в кората - самоубийствен
акт, който в крайна сметка води до загиването на цялата система. Ето в
това се състои основният въпрос на жената -тя се интересува единствено от
обвивката, забравяйки за ствола и корените, които трябва да се хранят от
житейския опит, за да могат да растат и да се развиват.
Алиенацията на жената може да се сравни с дърво, обвито
от.паразитни растения, които изсмукват цялата му жизненост;
единствената разлика е, че жената, стига да поиска, може да се освободи от
този грабеж.
5. КОМПУЛСИВНО ЖЕЛАНИЕ ДА ПРИТЕЖАВА МЪЖ
Естествено е желанието на жената да има партньор, но тя не трябва да
се стреми да хване някой мъж единствено за да компенсира комплекса си
за малоценност. Очевидно е обаче, че тя обикновено търси мъжа, за да го
обсеби, сякаш не е способна да води отделно от него съществуване. Докато
той се стреми да се реализира чрез работата си, жената иска да се утвърди
чрез мъжа, поради което се опитва да го завладее или монополизира чрез
41
психологически контрол, защото се страхува, че ако изпусне
възможността, ще й е невъзможно да се реализира в живота.
Тя се чувства кастрирана, затова се стреми да разполага с
„манипулируем пенис", за да задоволи детската си мечта да има полов
член и да се чувства цялостна. Жената търси мъжа не само водена от
чувства, но и от интереса да се сдобие символично с мъжки полов орган.
Когато това желание е твърде силно, тя развива властен и деспотичен
характер, като главната й цел е да завладее мъжа окончателно, сякаш за да
си осигури завинаги притежанието на мъжката гениталност и да
превъзмогне кастрационния си комплекс. Когато се убеди, че може да
манипулира и контролира мъжа, невротичното й безпокойство, породено,
както знаем, от липсата на полов член, изчезва.
Такава жена ще изпитва ужасна тревога, ако забележи, че партньорът
й може да се изплъзне от нейния контрол, защото в такъв случаи отново
ще се чувства кастрирана. Смятам, че любовната загуба за жената е като
още една кастрация, особено когато раздялата е предизвикана от мъжа, тъй
като в противния случай това би било просто отхвърляне на един
непълноценен и негоден пенис.
Възможността да бъде лишена от символично възвърнатия полов
орган е твърде голяма заплаха и е източник на фрустрация, на чувство за
малоценност, унижение, самосъжаление и вина, защото на нивото на
несъзнаваното кастрацията се приема като наказание за голямо
прегрешение. Жената открива своята кастрация като малка, когато
забележи, че другите имат пенис, а тя е лишена от такъв. Това става на
възраст, когато децата все още не могат да различават половете, така че
момчето е просто момиче с полов член. В подсъзнанието й кастрацията се
явява като наказание заради кръвосмешение, тъй като е изпитвала
еротични желания към бащата и ревност към майката като към своя
съперница.
Трябва да отбележим обаче, че несъзнаваното отбягва проблемите и
се съсредоточава единствено върху породената от тях тревога, която се
стреми да успокои чрез симпто-матични решения. Все едно човек да взима
аналгетици за главоболието си, вместо да разбере причините, които са го
породили.
Властността и импулсът за господство са успокоителното средство на
жената, която не е превъзмогнала едиповия си комплекс, тъй като
властвайки над някой мъж, тя уталожва тревогата, породена от липсата на
мъжки полов орган. Но както често се случва със симптоматичните
решения, проблемът не само не се решава, но се задълбочава или остава
латентен за неопределено време.
В този случай жената успокоява временно тревогата си, но се
пристрастява към дрогата и трябва непрекъснато да я консумира, тоест да
държи под строг контрол мъжа. Има доста случаи, в които е необходимо да
се увеличи дозата на лекарството, докато се стигне до абсолютно
притежание на мъжкия мозък, включително на емоции и импулси. Този
неудачен механизъм предизвиква ситуация, напълно противоположна на
търсената, тъй като мъжът, воден от инстинкта си за самосъхранение,
отказва да бъде психически обсебе», поради което рязко се отдръпва, дори
42
това да означава загуба на любимата жена.
Има случаи обаче, в които мъжът може да бъде женствен, пасивен и
плах и да приеме контрола и властта, упражнявани върху него. Този избор
е още по-лош за жената, тъй като в известен смисъл, може би поради
липсата на уравно-весяващо противодействие, засилва мъжкото й
поведение. По този начин, макар и да е осъществила желанието си да
властва, тя се маскулинизира.
Едно от нещата, които най-много плашат мъжа, е властната и
обсебваща жена, защото инстинктивно я приема като „кастраторка", тоест
в желанието си да му отнеме свободната воля по отношение на мисли и
действия, тя наистина се опитва да го кастрира, тъй като загубата на
свободата за него символизира отнемане на мъжествеността му, която е
водещата сила в творческата му дейност.
Властната жена не е способна да дава от себе си на своя партньор,
напротив, тя непрекъснато изисква да получава. Това явление засяга
всички хора със слабо Аз, които, за да компенсират липсата на
индивидуална енергия, прибягват до външна подкрепа, изпитвайки
нуждата да бъдат непрекъснато обект на възхищение, похвала и уважение,
за да повишат самоуважението си.
Последиците от този механизъм са доста любопитни, тъй като
живеейки непрекъснато с грижата да контролира партньора, жената в
максимална степен се екстериоризира, губейки бързо своята същност. Така
тя се лишава от възможността да действа пълноценно и изпитва силно
чувство на празнота, което поражда у нея нетърпима нужда да получава, за
да се напълни отново по някакъв начин. Този начин на получаване обаче
не е нормален, а представлява една болезнена абсорбция, лишена от мяра и
осъдена никога да не бъде задоволена, тъй като в основата си е мотивирана
от несъзнаваното отхвърляне на женската роля и от натрапли-вото желание
на жената да получи пенис.
По този начин контролиращото поведение, чрез което тя се стреми да
задържи мъжа, я води до противоположни резултати, понякога твърде
драматични, тъй като ще живее постоянно неудовлетворена, независимо
колко получава. Нищо няма да й е достатъчно, защото това, което в
действителност иска, е да има мъжки орган.
Фройд твърди,че „жената никога няма да реши едипо-вия си
комплекс, тъй като единственото решение за нея е да приеме своята
кастрация".
6. ВРАЖДЕБНОСТ КЪМ ДРУГИЯ ПОЛ Очевидно е, че една голяма
част от жените изпитват силна неприязън и враждебност към мъжкия пол.
Причината за това, естествено, е завистта към пениса, самото притежание
на който според тях предоставя безброй привилегии. Наистина още от
ранно детство момичето забелязва, че момчето разполага с по-големи
възможности за еротично задоволяване, тъй като може да хване пениса си
и да уринира, без да бъде наказано за това - обстоятелство, което се приема
като разрешение да мастурбира. Гениталиите на момичето обаче не само
че са скрити, но и му се забранява да докосва ерогенните си зони. Поради
това то смята,. че момчето има достъп до наслади, които на нея са й
забранени. По-късно си дава сметка, че момчешката агресивност е
43
насърчавана, докато нейната собствена е силно потискана. Забелязва също,
че тя самата е силно ограничена по отношение на свободата на движение в
сравнение с тази на момчетата. След време узнава за значението на
майчинството и за болките и неприятностите, с които е свързано. Забелязва
също, че я възпитават като пасивно и непълноценно същество. Неусетно
започва да се отваря бездна между двата пола; единият привилегирован,
другият ограничаван.
Това чувство за малоценност е източник на дълбока неприязън към
мъжете, поради което жените се стремят да ги дисквалифицират на всяка
цена или да ги победят. Тъй като завиждат на мъжете, те им подражават,
но с неосъзнатото убеждение, че не могат да достигнат оригиналния
продукт.
Така се ражда „фаличната" жена, един вид амазонка с мъжка психика,
която я кара да отхвърля всеки опит за почтено сътрудничество с мъжа.
Възпира я също така да се отдаде искрено, за да поддържа нормална
любовна връзка. Без да го осъзнава, приема мъжка роля, като се опитва да
притежава мъжа, за да си го осигури завинаги. Неспособна е да намери
точката на равновесие във връзката си с противоположния пол; тя или се
адаптира към желанията на мъжа, като се отказва от индивидуалното си
развитие и остава пасивна, или упорито му се противопоставя.
Понякога нейната враждебност е толкова силна, че се изразява в
ожесточеното й желание да кастрира или да нарани мъжа. Тя постига
психическа кастрация, като го контролира или го държи под своя власт.
Нейната агресивност обаче е по-изтънчена от тази на мъжа, тъй като
идеализирането на образа на жената не й позволява да развенчае „своя
ореол". Агресивността й е пасивна и прикрита, като често приема формата
на отхвърляне под формата на нежна загриженост. Нейният начин да
противодейства на мъжа е твърде хитроумен. Престорената умора, честото
главоболие и мигрена, пристъпите на сънливост, когато я критикуват, и
най-разнообразните психосоматични разстройства й служат за инструмент,
за да изрази своята обида. Много пъти фригидността й се дължи именно на
агресивността и желанието за мъст, прикрити под твърде изтънчена форма,
за да поддържа непрекъснато ниво на еротично предизвикателство, като в
същото време отказва да извърши коитуса.
Това предизвикателство обикновено се проявява под формата на
пасивен отказ, необяснима неотстъпчивост, прикрито отблъскване и
словесна агресивност.
Много девойки, които искат да привлекат и задържат някой мъж, са
изненадани от неспособността си да постигнат това и са убедени, че
причината е в недостатъчната им привлекателност. Те не си дават сметка,
че това се дължи на проявяваната от тях двойственост - те едновременно са
привлекателни и отблъскващи. Често използват език, изпъстрен с
язвителни или саркастични забележки, за да из-
разят неодобрението си за онези мъжки действия, които не
задоволяват нарцистичните им изисквания. Мъжът, който не проумява
какво става, се обърква и дразни, като предпочита да се оттегли.
7. ИНфАНТИЛИЗЪМ
Хавелок Елис смята инфантилността за една от трите основни черти
44
на жената, като смисълът, който придава на това понятие, е, че жената стои
по-близо до природата, с цел „да съхрани свежестта си в полза на
бъдещото потомство". Според него биологичният консерватизъм и
инфантилността включват в себе си посоката на еволюционния процес.
Съществуват обаче и други страни на това детинско поведение, отнасящи
се до липсата на индивидуално развитие, тоест до фиксация на много по-
ранни психологични равнища. Нека си спомним, че женският нарцисизъм
крие в себе си задържане на едно инфантилно орално ниво и че съществува
мнението, че значението на еротичната роля намалява заедно със загубата
на младежките атрибути. Изтъкнахме също така ролята на младежкия
елемент в женската мода. По-голямата част от манекените позират,
подражавайки на децата, облечени като момиченца, захапали обица или
ближейки любимия на юношите сладолед. Това се дължи на
обстоятелството, че се еротизира младежкото, като се неутрализира
зрялата сексуалност. Това явление произтича също така от стремежа на
жената да бъде закриляна от мъжа, тъй като по друг начин не би могла да
събуди покровителствения инстинкт на мъжете. Всъщност жената е
подготвяна още от детството си за това, като й се втълпява, че
единственият й път в живота е бракът, поради което трябва да намери
мъжа, който да се грижи за нея. Очевидно е, че за всяка омъжена жена
бракът е символ на освобождение, докато за мъжа означава дълг и
отговорност.
Момичетата са възпитавани от бащите си, че са твърде слаби, за да
изпълняват тежки задачи и че ще им е много трудно да се издържат сами,
поради което ще имат нужда от някой силен, смел, отговорен, неподдаващ
се на лигави сантименталности мъж, ко,йто никога не хленчи, не е
подвластен на умората и болката и е с неограничени възможности да се
грижи за семейството. С една дума, освен „свръх-мъж", той е и втори
баща.
Естер Вил ар твърди, че жената, водена от желанието да намери
сигурност, се превръща в „обект на опека" от страна на мъжа, и че в този
свой стремеж стига дотам, че използва дори децата си като заложници, за
да го задържи.
Несъмнено е, че тя може да изпълнява ролата на питом-ка единствено
като симулира непълноценност, неспособност или психофизическа
незрялост. При това положение не е възможно да се установят
равноправни взаимоотношения, което е единственото условие да се
постигне зряло и щастливо партньорство. В противен случай ще има
фалшив баща и осиновена дъщеря, а не една щастлива двойка.
Според Естер Вилар това е основната причина за изневярата от страна
на мъжа, тъй като той не може да задоволява едновременно с една и съща
жена закрилническия си инстинкт и половия нагон, които в основата си са
несъвместими. Поради това мъжът търси изход в полигамията. Тоест той
продължава да покровителства „осиновената дъщеря", като едновременно
с това търси друга сексуална партньорка.
Поради всички тези обстоятелства, които датират от незапомнени
времена, по принцип няма възрастни жени; има само жени-деца, които се
преструват, че са мачки, за да събудят закрилническия инстинкт у мъжа.
45
Онези, които биха могли да бъдат възрастни, се превръщат в мъже,
имитирайки мъжки роли.
Съзнателно или не, всички жени насърчават това положение, като
прикриват грижливо своята сила и симулират непълноценност,
безпомощност, плиткоумие и крехкост. Действителността обаче е съвсем
различна, тъй като да се родиш мъж предполага да си в неизгодно
положение от зачеването до смъртта, обстоятелство, което ще
коментираме в края на тази книга.
Една от най-значимите разлики, която веднага се набива в очи, когато
сравняваме двата пола, е, че при наблюдението на света на жените
откриваме, че той е населен от жени-
деца, които гледат лекомислено на живота, сякаш е игра, и взимат на
сериозно единствено това, което може да засегне тяхната сигурност.
Играят си, че са влюбени, че работят, че водят обществен живот, че са
домакини, че са майки, че преживяват любовна драма, че шият, че готвят и
че правят безброй други неща. Убеден съм, че за много жени не
съществува голяма разлика между куклата, която приспиват в детството
си, и бебето, на което по-късно дават да суче. Сякаш детските игри за тях
нямат край, сякаш продължават през целия им живот.
Мъжете с изненада откриват, че няма голяма видима разлика между
едно десетгодишно момиченце, облечено и гри-мирано като възрастна, и
една вече зряла жена. Получава се объркване на идентичността им, като е
невъзможно да се разграничи ясно детето от жената.
Едно от нещата, за които мъжът упреква открито или прикрито
женския пол, е липсата на сериозно отношение към ангажиментите и в
поведението, както и неуважението им към официалните, тържествени и
значими събития. Наистина, когато е на опера или на концерт, жената се
държи по много по-различен начин от мъжа, като в повечето случаи
изобщо не се интересува от изкуството или музиката, а оглежда най-
внимателно дрехите, бижутата, прическите и грима на останалите жени
(съпернички), който присъстват на събитието.
Мъжете интуитивно усещат, че се разиграва един вид комедия, в
която нищо не се взема на сериозно, сякаш всичко е някаква репетиция,
представление или развлечение.
Карлос Кастиля дел Пино споменава за един проблем, свързан с това,
което коментираме: „Без преувеличение може да се твърди, че в областта
на образованието няма по-голямо разхищение от това, предизвикано от
огромното струпване на жени, които започват и понякога завършват
интелектуалната си подготовка, за да стигнат много скоро до
изключителното упражняване на „своята функция" (тоест грижата за
децата и дома)."
Макар професионалната подготовка да не е игра, близо до ума е да се
предположи, че тя е най-вече един вид осигуровка, в случай че бракът не
се осъществи, а не окончателен избор на едно занимание, което ще
представлява основната цел в живота. Това означава, че отношението към
този ангажимент е променливо, тоест може да бъде изпълнен или
изоставен, сякаш става дума за някаква игра.
8. САДОМАЗОХИЗЪМ
46
Според Хелън Дойч, три са основните черти, които характеризират
нормалната жена: пасивност, мазохизъм и нар-цисизъм. Твърди се, че
момчето и момичето притежават изначално еднаква агресивност, но след
време те не могат да я проявяват по един и същи начин. Мъжката
агресивност може да се насочи навън, тъй като обществото не я потиска,
докато тази на момичето се обръща навътре. Тази потискана агресивност,
отправена към собственото Аз, представлява женския мазохизъм.
Нормалната жена не може да избегне мазохистичната си нагласа; тя й е
необходима, за да премине през основните етапи от живота си: половия
акт, раждането, майчинството и периодите на възпроизводство, които по
един или друг начин са свързани със страданието: По този начин тя сякаш
изпълнява наказанието, наложено от Създателя: да страда, за да изкупи
първородния грях.
Карен Хорни резюмира по следния начин психоаналитичните
възгледи по тази тема: „Специфичното удовлетворение, което жената
търси и намира в половия живот и в майчинството, има мазохистичен
характер. Дълбинното съдържание на ранните сексуални желания и
фантазии, засягащи бащата, е стремежът момичето да бъде обезобразено,
тоест кастрирано от него. Менструацията има скрития смисъл на
мазохистично преживяване. По време на половия акт жената тайно се
стреми към насилие и жестокост или - в психичен план - към унижение.
Детеродният процес, както и майчините задължения по отношение на
детето й носят несъзнавано мазохистично удовлетворение. Нещо повече,
ако за мъжа са характерни мазохистични фантазии или действия, то те са
израз на неговия подсъзнателен стремеж да изпълнява ролята на жена."
Нека анализираме това поведение по отношение на вредата, която
нанася върху емоционалния и любовен живот на жената, тъй като то
обикновено е една от основните пречки за постигане на щастие и
личностно развитие.
Според мен женският пол не страда, а по-скоро се възползва от
подчиненото си положение спрямо мъжа. Жената пламенно протестира
срещу мъжкия шовинизъм, но именно този тип мъже имат най-голям успех
сред жените. Обстоятелството, че има жени, които допускат да бъдат
малтретирани в продължение на много години, не може да се обясни по
друг начин, освен че те дълбоко в себе си са доволни от това. Те изпитват
тайна наслада да бъда насилвани и унижавани, факт, който се потвърждава
и от еротичните фантазии, разкрити от някои анкети. Чрез тези
въображаеми преживявания те постигат оргазъм, който не могат да
получат по друг начин.
Да разгледаме някои примери в това отношение, взети от
„Сексуапността на жената" от Сюзън Хорър, която се позовава на една
анкета сред 13000 жени от всички възрасти и с различно социално
положение, проведена от „Франс Магазин":
„За да достигна по-бързо оргазъм с мъжа ми, фантазирам си следното:
аз съм пленница или робиня и ме подлагат на мъчения, бият ме с камшик.
„Историята на О", която гледах, конкретизира това доста добре. Сцените, в
които О я бият с камшик, ми помагат да стигна до достатъчна възбуда, за
да предизвика оргазъм. Тази фантазия си я представях и преди да гледам
47
филма." (35-годишна, омъжена с деца )
„Във фантазиите си винаги съм подчинена на мъжа, който ми налага
волята си. Започнах да си представям тези фантазии, след като прочетох
няколко еротични книги като млада. Представям си, че ме содомизират
или че трима-чети-рима мъже искат да легнат с мен, без да се интересуват
искам ли, или че някакъв мъж ме кара да проституирам. Друг път си
представям как мъжът ми ме заплашва, че ще забременея; мисълта, че ще
забременея, много ме възбужда." (44-годишна, омъжена)
„Много обичам мъжа си, добър е в леглото, но за да стигна до
оргазъм, трябва да си фантазирам. Например че простатуирам като в
„Историята на О" в някаква изискана къща; содомизират ме, удрят ме, и аз
се съгласявам; боли ме, но това предизвиква у мен оргазъм и е много
хубаво." (30-го-дишна, омъжена с деца)
„Изнасилват ме, содомизират ме и ме обладават различни мъже, които
правят с мен каквото си поискат. Или пък един мъж ме дава на друг, който
ме кара да легна на една маса, вдига ми полата и ме содомизира под
погледа на първия.
Друга фантазия: аз съм единствената жена, един по-възрастен мъж ме
дава на тълпа от мъже, като се разпорежда и наблюдава изнасилването или
содомизацията." (40-годиш-на, омъжена)
Би могло да се възрази, че тези думи принадлежат на болни хора, но е
погрешно да се приеме такова обяснение. Нека си припомним, че на
равнището на несъзнава-ното не съществуват морални правила, поради
което инстинктите се проявяват свободно. Свръхазът потиска и
контролира тези тенденции. Въпреки това знаем, че развитието на тази
морална цензура може да бъде нарушено от неспособността да се
превъзмогне едиповия комплекс, проблем, който се проявява по-силно при
женския пол, тъй като се преодолява чрез страха от кастрация,
несъществуващ у жената.
От друга страна, страданието се е превърнало в неразделна част от
женската природа, дори се идеализира и въз-величава, като се изтъкват
нейното себеотрицание и жерт-воготовност.
Нека отбележим някои видове поведение, ясно определени като
мазохистични:
1) Наличие на задръжки при директното изразяване на изисквания и
на агресивност.
2) Жената се самооценява като слаба, непълноценна или по-нисша и
поради тази причина изисква внимание и привилегии.
3) Емоционална зависимост по отношение на противоположния пол.
4) Демонстриране на склонност към жертвоготовност,
подчиненост, да се чувства използвана или експлоатирана, да стоварва
отговорности върху мъжете. 5)
Използване на слабостта и
безпомощността като средства за завладяване и подчиняване на
противоположния пол. Съществуват също така анатомични фактори, които
могат да благоприятстват мазохистичните механизми на жената:
1) По-голямата физическа сила на мъжа. Обстоятелството, че е по-
слаба физически, може да благоприятства възприемането на концепцията
за мазохистичната роля на жените.
48
2) Възможността да бъде изнасилена, пряка последица от горната
точка, може да породи фантазии, че е нападната, подчинена и наранена.
3)
Менструацията, дефлорирането и раждането - все кървави
процеси, които подхранват мазохистичното чувство.
4) Женската пасивност в половия акт. Жената е проник-вана от мъжа,
което благоприятства мазохистичната интерпретация на този факт.
Ревността е субпродукт на мазохизма, тъй като е ненормален начин да
се стимулира либидото чрез фантазирането на еротични сцени между
съпруга и съперницата, което екзалтира либидото по много болезнен
начин. Въпреки това чрез този механизъм се асоциират удоволствие и
болка, така че крайният резултат е една перверзна наслада, смесица от
болка и удоволствие. Когато този механизъм заеме място в психиката на
жената, тя започва да търси и да провокира възможностите да стимулира
ревността си, за да поддържа обичайното ниво на мазохистично
удоволствие. Важна роля за това играе и езикът, тъй като обидите и
упреците са използвани като автоеротични елементи, за да засилят
удоволствието. Обикновено започва с прикрити укори, продължава със
сприхави обвинения и завършва & невъздържани обиди. Посредством този
механизъм се постига един перверзен оргазъм, като обикновено
последващата реакция са плачът и депресията.
Мъжът е абсолютно объркан от тези психически фокуси, без да знае,
че това, което иска неговата партньорка, е да продължи страданието,
породено от чувството, че е мамена, за да поддържа нишката на своето
мазохистично удоволствие.
Както се разбира, това се оказва адски капан: ако предизвиканите
различия не се преодолеят, бракът скоро ще се разпадне; ако се създадат
условия, при които жената не може да отправя обвинения в изневяра, тя с
всеки ден ще става все по-неспокойна и неудовлетворена, за да скъса най-
нак-рая всяка емоционална връзка със съпруга си.
От огромно значение е да се разбере, че мазохистичният импулс на
жената, породен от зависимостта й от мъжа, от чувството й за малоценност
спрямо него и от унижението, че не е имала достъп до най-важните
социални роли (с изключение на майчинството), противоречи на стремежа
й да се еманципира, тъй като еманципирането й би означавшго край на
мазохистичната наслада.
9. ТРУДНОСТ ДА ПОДДЪРЖА ЧЕСТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С
МЪЖА
Честни взаимоотношения между съпрузите са онези, които изключват
всеки опит за манипулиране или използване на другия за собствени цели; в
които се отхвърлят всички опити да се поддържа изкуствено добър образ;
когато съществува реална психологическа нагласа да се казва истината;
когато се отхвърля властният егоизъм да се присвоява партньора като
предмет.
Емоционалната откритост е също необходимо условие за общуване,
тъй като в противен случай се постига повърхностна връзка. Жената обаче,
за разлика от мъжа, възприема отбранителна позиция спрямо него, като си
служи с изкусни средства да се прикрива, за да не показва истинската си
същност. Използвайки безброй хитрини, тя преследва една основна цел: да
49
опознае мъжа, без да разкрие себе си. Какво преследва с тази тактика?
Преди всичко да поддържа една мнима сигурност, защото този, който
се разкрива и отдава, става уязвим към критика-84
та, от която жената толкова се страхува. Плаши я също възможността
да бъде изоставена, измамена или отхвърлена -чувства, породени от
комплекса за малоценност поради нейната ощетеност. Наистина този,
който се чувства слаб, има нужда да се защити, за да преодолее усещането
за уязвимост. В „Езика на чувствата" Дейвид Вискот пише: „Тези, които са
неспособни да приемат да бъдат наранени, са неспособни и да доставят
удоволствие на други. Двата процеса изискват откритост. Да бъдеш
открит, означава да бъдеш уязвим, да бъдеш способен да се чувстваш
наранен, както и да доставяш удоволствие."
Между мазохизма и страха да бъдеш наранен няма противоречие;
нарцисизмът се противопоставя на мазохизма като уравновесяващ елемент
и именно този последен фактор мотивира отчасти невъзможността за
откритост и отдаване.
Мъжът обикновено отваря сърцето си за жената, като разкрива без
заобиколки неговото съдържание. Тя пък разказва несъществени истории,
които съдържат малък елемент истина. По този начин жената задоволява
дълбоката си потребност да бъде идеализирана от мъжа.
Нейните отношения с други жени също не са откровени, защото
всички те са съперници помежду си, борейки се за притежанието на мъжа.
Това обстоятелство поддържа в действие един механизъм от страх, завист
и недоверие. А и като се има предвид правилото, според което „никой не
познава по-добре една жена отколкото друга жена", остава латентен
страхът да бъде „разобличена". От друга страна, женската общност
непрекъснато напомня за собствената й сексуална „малоценност".
Възможността да наблюдава доста „кастрирани" същества поддържа едно
значително ниво на тревога у жената, тъй като несъзнателно я кара да
прави сравнение с мъжа. Поради тази причина дълбоко в себе си тя
изпитва отвращение. Това обяснява защо толкова трудно се поддържа
единството на женските движения - от една страна, те ревностно се
сплотяват, за да защитават правата си, а от друга са готови да се разделят
на малки съперничещи си групи.
Накратко, жената не се открива пред мъжа и не поддържа с него
честни отношения поради агресивност и латентна завист. Разкрива се
емоционално само в определени случаи под натиска на значими събития.
Тя не се обвързва истински и с представителките на собствения си пол
поради естествената враждебност към тях, породена от съперничеството за
мъжа.
Това поведение разкрива също така слабото доверие, което жената
има в самата себе си. Проектирайки го навън, тя става недоверчива към
всички. Прикритостта, отбранителната позиция и неискреността са
оръжия, с които защитава психическата си неустойчивост. По този начин
тя се стреми да повиши самоуважението си, оценявайки се като еротичен
обект.
САМКА ИЛИ ЖЕНА
Жената никога не е била действително жена, а само самка. Нейната
50
роля е дефинирана като на самка, а не като на човешко същество от женски
пол. За съжаление женствеността се отъждествява с органичната
сексуалност, без да се разбира, че става дума за абсолютно различни
явления. Положението на самка, с всичко онова, което то включва
биологически, е нещо, придобито още с раждането. Това е безвъзмезден
дар от природата, постигнат без никакво усилие и без никакво участие или
избор от страна на жената.
Биологичните характеристики на жената Сапиенс са напълно ясни и
познати. Истинската природа на жената, като същина на това, което
действително означава да бъдеш жена, все още не е опозната, определена и
разбрана. За съжаление женствеността се идентифицира със способността
за еротично привличане - жената е убедена, че колкото по-ли-бидно
действа, толкова по-сигурно ще докаже женската си природа. На това се
дължи и митът за „жената вамп", която щедро показва женските си
прелести, въплъщавайки пред света архетипа на свръхжената - образ или
модел, който жените се стараят да имитират с убеждението, че така са по-
женствени. Смятат, че ако се гримират, обличат и срес-ват като филмови
звезди, ще станат по-женствени, но в действителност те само се дегизират
като жени. Като самки обаче постигат по-високо равнище на еротично
привличане, задоволявайки нарцисизма си и увеличавайки възможностите
да хванат някой мъж, макар това да не означава, че ще могат да го
задържат поради крехката връзка на сексуалното привличане.
С това искам да покажа, че еволюцията на жената е спряла на
равнището на самка, тоест че съществува единствено като самка от вида
Сапиенс. Определянето на нейната пасивна или женска идентичност се е
извършило биологически, подобно на женската от който и да е друг
животински вид, но не се е въплътило в едно по-висше състояние на жена-
личност. Нейният разум, чувствата й, способностите й са равностойни на
тези на мъжа, но нямат женско определение. физически е жена, а
психически е неопределена, поради което приема мъжки роли, тъй като не
познава собствената си родова сексуалност на психично равнище.
Ето защо тя прибягва до физическото привличане, превръщайки се в
примамлива сексуална стръв. Тази е и причината за безумната надпревара
на жените да се разголват. Вестниците и списанията ни показват изобилие
от най-различни еротични маскировки. Самките се стремят жадно и
енергично да се превърнат в жени, но за съжаление не познават друг път,
освен този, чрез който могат да възвеличат и изложат на показ своята
либидност.
Жената е лишена от женско „аз"; нейното „аз" е на самка. То й служи,
освен за майчинството, единствено по отношение на сексуалната
привлекателност и употребата на хитрини, за да хване мъжа и да задоволи
собствената си суета. Това е малко и примитивно „аз", което заема
незначителна част от нейната личност. Мъжът също притежава еротично
„аз", но при него то е вместено в мъжкото „аз", което обуславя неговата
психическа идентичност. Това, че е самец, е само част от неговата психика.
Жената обаче притежава една-единствена психологическа страна, сведена
до Аза на самка, който представлява нейния биологичен вид. Останалата
част от психическата й структура е неопределена, поради което тя имитира
51
и приема мъжки роли, отчуждавайки се от истинската си природа.
Мъжкото „аз" в голяма степен остава непроменено с течение на
годините. Женското „аз" е съсредоточено във външното. Поради това то не
е нито устойчиво, нито съдържа-
телно, изменя се непрекъснато в зависимост от социалните и
материални условия. В исторически план ролята на жената се е променяла
постоянно, докато тази на мъжа е оставала неизменна.
За разлика от физическата сексуалност, която е природен дар,
психологическата женственост може да се постигне единствено чрез
усърден и продължителен процес на индивидуално развитие, а не като
резултат от социални придобивки. Истинската женственост изисква
самореализация на равнището на Аза, поради което се нуждае от волевата
дейност на самия индивид. Това е процес на самоизгражда-не, а не на
получаване на стойности от социалния субект; този процес трябва да се
извърши във вътрешния свят на жената като еволюционна промяна,
произтичаща от собствената й воля. Губят времето си онези жени, които
търсят женствеността чрез възвеличаване на еротичното и изтъкване на
външното. Следвайки този път, те ще се провалят като жени, или по-скоро
ще останат завинаги на равнището на самки.
Много жени не търсят своята реализация чрез вече посочените
средства, а се стремят да постигнат това чрез някоя професия или дейност,
изискващи интензивни умствени усилия. Но както вече посочихме, те
приемат мъжки роли, за да се борят за по-високи позиции. Освен това
техните подбуди обикновено имат компулсивен, а не спонтанен характер.
Решението им не произтича от едно свободно избрано поведение, а от
невротичния стремеж да компенсират „липсата" . Например, повече от
очевидно е, че онези жени, които са лишени от физическа привлекателност
и не могат да действат като еротични примамки, нямат друг избор освен да
се проявят чрез интелекта си или чрез някакви особени умения. За
съжаление осъзнаването на физическата неприв-лекателност ги тласка в
погрешна посока - те се опитват да надвият мъжа, като приемат мъжки
роли. Убедени, че не са достатъчно женствени, те смятат, че ще имат по-
големи преимущества, ако постигнат превъзходство над мъжа на
собствения му терен.
Има също така физически красиви и същевременно много умни жени,
които поради проблеми, предизвикани от завистта към пениса, са развили
комплекс за „мъжественост"; те не се задоволяват да бъдат еротични
примамки и възлагат личните си очаквания върху възможността да заемат
високи позиции, компенсирайки така чувството си за несигурност и
малоценност спрямо мъжете. Невротичната потребност да бъдат
независими в този случай може да се окаже толкова погрешна, колкото и
прекомерната зависимост, наблюдавана при жените, които искат да живеят
емоционално посредством мъжа.
В случая, за който говорим, жената се реализира професионално, но
не като човешки индивид от женски пол. физически тя е жена, но ментално
и психически е като мъж, за да може да се конкурира успешно. За
съжачение много често съществува тясна връзка между желанието за
независимост и мъжкото поведение. Шокиращо е да се наблюдават
52
красиви жени с толкова мъжка нагласа в емоционалните и менталните
реакции. Те често се изявяват и успяват, но на висока цена - психически се
превръщат в мъже. Психологически са мъже, а сексуално - жени.
Убеден съм, че кастрационният комплекс поражда у жената силна
агресивност срещу мъжете - емоционално поведение, което повишава
нивото на тестостерона над нормалното, като определено й придава мъжки
черти. Наистина съществува тясна връзка между този хормон и
агресивността» Тестостеронът прави субекта агресивен. И обратното, ако
нападателността е от емоционално, а не от хормонално естество, това
поведение стимулира производството на тес-тостерон.
Истинска заблуда е схващането, че мъжете не понасят умните жени и
че това е една от причините последните да не развиват интелекта си, като
предпочитат да изтъкват своя еротизъм. В действителност мъжете
познават само един тип интелигентна жена - жената с мъжки черти, и тя
естествено не ги привлича. Много рядко можем да срещнем жена, която в
еднаква степен е женствена и умна. Твърди се също, че мъжът се страхува
от умната жена, тъй като тя застрашава неговите привилегии. Смятам, че
това е разумен довод поради съществуващия мъжки шовинизъм, но мисля
също, че жената би могла да използва своята интуитивност така, че мъжът
да не се чувства непълноценен.
Докато жената не развие истински своя интелект, нейната сфера на
интереси трудно ще излезе извън рамките на грижата за красотата и
физическата привлекателност -качества, които заедно с майчинството
определят ролята й на самка.
Самка и жена са два етапа на развитие. По-примитивният (този на
самка) не води непосредствено до превръщането й в жена. Самката е
създание на природата. Жената трябва да бъде продукт на самата себе си,
тъй като може да се роди единствено от самката, решена да се развива и да
еволюира индивидуално.
Ето основната пречка за равноправие между половете: мъжът е
постигнал своята психична мъжественост, подтикван от многобройните и
належащи изисквания на живота, докато жената не е развила своята
ментална и психична женска идентичност, предпочитайки да се определи
като самка и майка. Мъжът е постоянен в своята мъжка роля, която устоява
на всички исторически промени. Сегашната роля на мъжа не е много по-
различна от тази в древността. Жената обаче е обърната в много по-голяма
степен навън, към външното. Тя отчаяно се стреми към външното, за да се
промени и да се приспособи към него. Добър пример за това е модата в
облеклото, прическата и грима и най-вече в следване на повелите на
чуждото мнение. Жената е принудена да се адаптира към онова, което
обществото или нейният партньор очакват от нея, или да приема
определено стратегическо поведение, когато желае да хване някой мъж.
Ако има връзка с лекар, превръща се донякъде в лекар; ако е с политик, и
тя става политик; ако е интелектуалец, започва да философства. Нейната
идентичност като личност се променя непрекъснато в зависимост от
външните изисквания. Това се дължи на обстоятелството, че тя притежава
само сексуална идентичност за разлика от мъжа, който има сексуално или
родово „аз" и друго, личностно „аз".
53
Независимо от професията, която упражнява - дори да е традиционно
женска професия - шивач, готвач, моделиер, балетист, мъжът запазва
своята сексуална роля. Жената обаче, когато става полицай, военен, съдия
или заема ръководни длъжности, обикновено прибягва до имитиране на
мъжкия стил.
Всяка жена трябва да потърси пътища да се самоопредели като
личност. Това тя може да постигне единствено като развие у себе си
устойчив и постоянен психически център, който да остава неизменен
независимо от материалните промени в нейния живот. По този начин,
посредством формирането на едно пълнолетно и зряло „аз" тя може да се
реализира напълно като жена, постигайки цялостна и определена женска
идентичност. Обръщайки се към своя вътрешен свят, тя ще проумее кои са
онези сили, които я държат отчуждена, и осъзнавайки огромната вреда от
тяхната власт, ще успее да ги отхвърли. Мотивирана от това разбиране, тя
може да стане господарка на самата себе си, за да устои на алиениращите
влияния, и да се освободи. Ако преди това •нейната психика е била в
зависимост от временни нужди, то сега се открива възможност да я
постави в служба на собственото „аз", с цел да постигне психологическа
автономност, пълнолетие, което е първостепенно условие за нейната
реализация като жена. За това е необходимо също да се дефинира
женствеността, като се опише по възможно най-прост и обективен начин,
но не с цел да се представи като модел, който да бъде принудително приет,
а за да се разбере нейната вътрешна природа. Необходимо е жената да се
научи да оценява своето положение, осъзнавайки, че предполагаемата й
генитална ощетеност се дължи единствено на обстоятелството, че тя по
стар навик взима мъжа за образец. Причината за това е, че единствените
женски модели, на които се подражава, са тези на самка. Другите, на
жената като личност не съществуват, защото съответстват на имитирани
мъжки роли.
факт е, че жената изпитва завист към пениса. Защо не се е научила да
оценява както трябва своята матка? Защо я смята за някаква кухина, празно
място или недостатък? Това е така, защото тя интуитивно усеща, че я
използва единствено от гледна точка на еротизма и майчинството и не е
успяла да сублимира либидото си, за да формира в себе си по-висше
утеринно качество, каквото е женствеността. А тя е резултат от достатъчно
висока либидна утеринна сублимация, тоест от пасивното или
рецептивното на универсалния Ерос.
Всяка човешка способност или качество има диапазон от
възможности за действие, който може да се движи между ограниченото
пространство на затворения кръг и простора на цялата човешка структура.
Може да подивее или да разцъфне, и този избор зависи от посоката, която
ще даде Азът. Това означава, че когато Азът е съзнателен, висш и зряло
формиран, той може да управлява активно различните способности на
човешкото тяло, довеждайки ги до едно по-високо равнище на развитие
или продуктивност.
Що се отнася до матката, не е необходимо да се опитваме да
доказваме нейните прекрасни качества. Само ще посочим, че жената
ръководи единствено своята сексуалност на самка, без да познава онези по-
54
висши възможности, отнасящи се до „утеринно-женското".
Смятам, че мъжът е успял да сублимира своето либидо в по-голяма
степен от жената, без да се изискват усилия от негова страна поради една
щастлива комбинация от фактори, между които не фигурира личният
принос. За да разберем този процес, необходимо е да сравним основната
еротична активност на мъжа с тази на жената. Тя, подобно на
яйцеклетката, е предимно пасивна и рецептивна, докато мъжът също като
сперматозоида, е активен, агресивен и проникващ. Мъжкият еротизъм е
вечно търсеща, активна и оплодяваща сила, докато женският е скрит и
зачеващ. По този начин жената незабелязано изпълнява ролята на вес-
талка, стимулирайки визуално и сетивно една сила, която по природа е
експанзивна. Казано с думите на еротиката, жената е утроба, която приема
енергия, като я концентрира и сгъстява, докато се формира материята на
живота. В себе си тя притежава генетичната памет за създаване на живи
същества. Мъжът е фалос, който излъчва енергия и влага семето на
живота. Жената приема, а мъжът дава. Жизненият тон на жената е да
създава материя; този на мъжа е да посява семето.
Жената разполага с по-мадко възможности за сублимация на своето
либидо, защото сублимацията е приток на еротична енергия по канали,
които не са чисто биологични.
Според мен много от великите художници на Ренесанса са
сублимирачи своето либидо, концентрирайки енергията си повече върху
артистичното творчество, отколкото върху гениталната дейност. По този
начин силата, която не протича по биологичното русло, минава по
съзидателния мен-тален път. Дори смятам, че този процес на сублимация е
бил много добре познат на творците на романтизма. В някои рицарски
ордени в Средновековието рицарите са избирали съзнателно някоя красива
дама със знатен произход, за да й служат. Именно тази е темата на
познатата история за крал Артур и сър Ланселот, само че в техния случай
изглежда методът не е успял. Ланселот заявява, че вечно ще обича жената
на своя господар.
Това признание и този вид отношения, присъщи на онази епоха, са
били всъщност един съзнателно изработен механизъм за засилване на
потока от енергия у мъжа с цел да се сублимира либидото.
Смятам, че много платонично влюбени мъже са практикували, без да
съзнават това, един вид сублимация на своето либидо.
Защо същото не се е случило с жената? На първо място, защото е с
много повече задръжки от мъжа, поради което не успява да овладее
енергията, необходима за сублимация. На второ място, защото сексуатното
развитие на жената е значително по-трудно и сложно от това на мъжа.
Докато той винаги има любовен обект (първо майката, а по-късно
съпругата) и само един ерогенен център (пениса), жената трябва да смени
любовния обект, като прехвърли върху бащата любовта, изпитвана към
майката, както и да смени ерогенната зона от клитора към вагината. Този
процес изисква огромен разход на психическа и либид-на енергия, като
намалява потока енергия, способна да бъде сублимирана.
От друга страна, поради отсъствието на страх от кастрация, жената
по-трудно преодолява едиповия комплекс, затова го превъзмогва късно и
55
то не напълно. В резултат на това се нарушава формирането на Свръхаза -
система от морални норми и ценности, които тласкат субекта към
съвършенството. Нейният импулс за сублимация е твърде слаб, тъй като тя
не вижда идеалната цел, към която да се устреми. Без мотивация, основана
върху ясно определен път за постигане на тази цел, успехът е невъзможен.
На това се дължи и фактът, че очакванията на жената се свеждат до
материални и външни придобивки, а не до вътрешното й развитие,
импулсът за което би трябвало да дойде от Свръхаза.
Присъщият на жената нарцисизъм я обсебва до такава степен, че тя не
е в състояние да се отвори за енергетичното въздействие на мъжа. Когато
жената се влюби в един мъж, много рядко любовта й е платонична;
обикновено тя очаква това привличане да се материализира в постоянна
връзка. Тя се стреми към мъжа, за да постигне лична сигурност, да има
дете или да компенсира липсата на пенис.
Жената е възпитавана от обществото да потиска сексуалността си и да
смята свободната изява като нещо неприемливо и неморално, поради което
винаги е имало огромен брой мъже, жадни за секс, и една малка част жени,
които да ги задоволят. Именно така е възникнача проституцията. Поради
трудността да задоволят еротичните си желания, много мъже са принудени
да практикуват една карикатурна сублимация. Трябва обаче да посочим, че
в този случай става дума за примитивна и непълна форма на сублимация,
породена от възхищението, което мъжът изпитва към жената. Възможно е
в този процес да участва и завистта към вагината и сублимацията да е
резултат от позитивния поток на завистта, тоест любовта.
Нека си припомним, че според Теодор Райк любовта винаги започва
със завистта, която е негативният поток на възхищението („Любовта през
очите на един психолог", Теодор Райк).
Оттук следва, че индивидите с ниски инстинкти не сублимират, тъй
като те желаят само тялото на жената, за да задоволят плътските си
апетити, без да изпитват възхищение и любов към нея.
Що се отнася до потискането на женската сексуалност като пречка за
постигане на сублимация, трябва да посочим, че едно инертно, застинало
либидо представлява парализирана, разстроена и непълноценна сила,
поради което трудно може да се насочи към по-висши нива.
Всяка сублимация се заражда чрез стимулиране на либидо-то, след
което възвисяването, потискането или спадът зависят от посоката, в която
ще го тласнат чувствата и разумът.
В случай на потискане се наблюдава безплодно увеличение на
либидния натиск, който накрая се отклонява в погрешна посока чрез
механизмите на истерията или перверзното удоволствие, като например
словоохотливост, ревност, въображаем еротизъм и прекомерна
емоционалност - несъзнателни форми на психична мастурбация.
Идеализирането на жената като земна и божествена майка;
естественото възхищение, породено от нейната красота; удивлението на
мъжа пред нейната способност да създава живи същества и еротичният
копнеж, който предизвиква, кара мъжете несъзнателно да виждат в нея
майка, богиня и любовница - обстоятелство, което определя в повечето
случаи възходящо сублимно движение на либидните импулси.
56
Много рядко може да се срещне мъж, който да не се възхищава на
жената, защото всички са имали майка.
Що се отнася до женския пол, неговото отношение към мъжете
обикновено не е на възхищение, а по-скоро на завист - поведение, което
лесно преминава в презрително отношение към любовните претенции на
мъжете. Често може да се чуе, че „мъжете са големи прасета", че
„единственото, което искат, е да те вкарат в леглото", че „използват
жените" и т.н.
От друга страна, наистина не са много мъжете, достойни за
възхищението на жените не само заради външните си качества. Поради
тази причина дълбоко в себе си жената не се възхищава на мъжа и по-
трудно стига до сублимация.
Многобройните проблеми и предизвикателства, които животът
поставя пред мъжа, го принуждават да развие едно мъжко, стабилно „аз",
тоест мъжка идентичност, която не е сексуална, а на човек от мъжки пол.
Що се отнася до либидото, силното желание за притежание, което
мъжът изпитва към жената, може да го доведе в някои случаи до
абсолютно несъзнавана сублимация, а това укрепва още по-силно неговото
психично „аз". Това е една от причините, породили еволюционното
различие между половете на равнището на психичната и ментална
сексуалност, като самецът е стигнал до положението си на мъж, докато
самката си е останала такава. Мъжът в известна степен е ментализирал
своя фалос, но жената не е ментализирала своята матка, предпочитайки да
остане утеринно самка, вместо да постигне едно по-висше ниво на
управление на своята сексуалност.
В КАКВО СЕ СЪСТОИ ИСТИНСКАТА ЖЕНСТВЕНОСТ?
Ще наречем „истинска женственост" формирането на човешката
самка като човек от женски пол. фалшивата женственост съответства на
вече описаната самка Сапиенс, разпознаваема единствено по биологичната
си сексуалност.
Неоспорим факт е, че женственото в своята висша форма се ражда от
подходящата комбинация от природни генетични фактори и
индивидуалното усилие за самореализа-ция, което, естествено, е волеви, а
не спонтанен процес. Това е един възходящ, вертикален път, и в никакъв
случай хоризонтална пътека.
За да можем да разберем женствеността, необходимо е първо да
анализираме жената в нейната най-проста и примитивна форма: като
утроба, способна да зачева - качество, което, проектирано върху
личностната й идентичност, трябва да ни даде ключа към действителното
значение на това да бъдеш жена. Нейната същностна природа е рецеп-
тивна, обгръщаща, задържаща и зачеваща. В положението й на самка тя
определя нейното биологично майчинство. Издигната на по-висше ниво,
трябва да обуслови положението й на истински женствена жена.
Ако се замислим над факта, че нищо в природата не съществува като
единичен полюс, а всичко се проявява под формата на противоположни и
допълващи се двойки, ще е полезно да направим сравнителен анализ на
женствеността и мъжествеността. Нека видим накратко какво представлява
57
мъжествеността и каква е нейната противоположност.
Както знаем, светлината може да се възприеме единствено чрез
тъмнината, топлината - чрез студа.
Не възнамерявам да използвам патерналистичен критерий, за да
анализирам женствеността. Напротив, ще се опитам да определя
безпристрастно психичната същност на това, което с езика на биологията
наричаме човешки самец и човешка самка. Ще започнем с мъжествеността,
защото е общоприето и познато понятие, имитйрано дори от жената,
когато приема мъжки роли - причина, поради която този модел не буди
съмнение относно своята същностна природа.
Какво представлява мъжествеността от ментална и психологична
гледна точка?
След много проучвания на тази тема съм стигнал до заключението, че
на това равнище тя се проявява като „сила на волята"; като мощен и
продължителен импулс за реализиране на поставената цел; като волева
сила, проявяваща се в едно висше „аз", което направлява и контролира
способностите на индивида; като сублимиран либиден импулс за победа
над предизвикателствата на живота. Това е субли-мираната и разумно
направлявана мъжка агресивност. Тя представлява мъжката родова
идентичност от негенитална гледна точка.
Нека сега се опитаме да установим кой е противоположният полюс на
мъжествеността, тоест какво качество, подобно на негениталната
мъжественост, съществува у жената като психологична женственост.
Твърдя, че такова качество не е развито, тъй като съответства на тъй
наречения „вътрешен свят", който е женският еквивалент на „силата на
волята" у мъжа.
Много пъти съм обръщал внимание върху факта, че жената живее за
външното, като съсредоточава всичките си интереси и грижи върху
физическия вид и оценява всичко според привидната външност, а не
според същностното му съдържание; като обръща безвъзвратно своето „аз"
към външния свят; като се отдалечава от самата себе си, за да се
идентифицира с мъжки роли; като определя вътрешното си състояние
според външното; като приема повърхностно културата и пренебрегва
социално значимото; като отчаяно се стреми да хване някой мъж; в крайна
сметка, тя живее единствено посредством мъжа, а не чрез себе си и за себе
си.
Отсъствието на „вътрешен свят" кара жената безплодно да търси
щастието чрез мимолетни приятни стимули - жалка и краткотрайна
награда, която трябва да бъде подновявана непрекъснато, за да поддържа
достатъчно ниво на сетивно удовлетворение.
Тъй като не е развила вътрешния си свят, тя непрекъснато трябва да се
подхранва с истории за любовните преживявания на известни жени; да се
зарежда с разкази за живота на любими герои; да се отъждествява с
женските образци, олицетворявани от филмови звезди, манекенки или
известни актриси; загрижено да следи коментарите около непристойните
обстоятелства в живота на X или У.
Основният проблем се състои в обстоятелството, че тя не е развила
вътрешния си свят, а оттук и своето „аз", поради което не съществува като
58
личност, а само като еротичен обект. За съжаление самата тя не прави
усилие да излезе от това състояние, като култивира само външността си,
предрешавайки се като жена, имитирайки псевдомодела на сек-сапилна
жена-вамп. Несъзнателно или не, тя полага всички усилия да изглежда
като съблазнителна еротична стръв, която да осигури завладяването на
мъжа и съответно нарцис-тично удовлетворение. В тази глупава игра тя
пропилява по-голямата част от живота си, без да осъзнава, че това й пречи
да се реализира като жена, защото не й остава нито време, нито сили за
това, и трябва да се примири да бъде самка или имитация на мъж.
Тя притежава утеринна и вагинална способност само по отношение на
размножаването, без да познава психологическите инструменти на
собствената си сексуатност - механизъм, който представлява висшия поток
на либидната енергия. Ако способността да зачева е телесната проява на
нейната сексуалност, то формирането, развитието и управлението на
нейния вътрешен свят са върховният израз на същинската женственост.
Вагината и матката не трябва да съществува? само физически, но трябва да
придобият и психическа реалност, като се превърнат във формиращи
елементи на вътрешния свят, който е психичната проекция на гениталната
женственост.
Самката,
която
използва
несъзнателно
своята
еротична
привлекателност, може да се превърне в жена, ако нейната гениталност
придобие психическа реалност, в която съзнателно да проектира своя опит,
за да формира и развие свое, независимо „аз". Това може да се постигне,
когато тя, убедена в необходимостта да стане жена, и познавайки правилен
начин за самонаблюдение, предприеме действия, за които може напълно да
отговаря, като анализира резултатите обективно, с цел да обобщи
„значимия опит", който всъщност подхранва Аза.
Този Аз, за който говоря, трябва да се формира съзнателно, по един
много различен начин от този, по който се е формирало обикновеното
психологическо „аз". Последното се е развило постепенно, като част от
психиката, която се моделира и оформя под въздействието на обществото,
така че дори когато представлява личностната идентичност, то не е нищо
повече от проекция на социалната идентичност на човечеството. Всички, и
жени, и мъже, сме деца на обществото, но ако искаме да постигнем
истинска индивидуалност и реална психологическа самостоятелност, у нас
трябва да съществува нещо, което да е плод на собствената ни
съзидателност; което да е моделирано от нашето съзнание и пречистено от
разума, в противен случай няма да се различаваме от стадото. Жената
трябва преди всичко да се превърне в „майка на самата себе си", като
фокусира своята способност да бъде майка върху собствената си личност,
поемайки грижата за себе си и самообразовай-ки се в изкуството на
женствеността.
По този начин развитието и зрелостта на нейното „аз" ще й помогне
да промени коренно много от традиционните механизми, които всъщност
й пречат да еволюира. Нека да дадем пример с нарцисизма, изначално
възникнал като компенсаторна реакция срещу чувството за малоценност
спрямо мъжа - механизъм, който трябва непрекъснато да функционира, за
да поддържа високо нейното самоуважение и да й вдъхва достатъчно
59
доверие в самата нея. За тази цел тя се нуждае от външни средства, които в
този случай идват от възхищението, предизвикано от самата нея в
качеството й на еротична примамка. Поради тази причина тя изпитва силна
тревога, когато започва да забелязва отслабването на еротичната й
привлекателност - факт, който предизвиква загуба на доверието й в себе си
и чувство за малоценност.
Механизмът на самоуважението може да се сравни с камина, която се
нуждае непрекъснато от солидно количество дърва (външна енергия), за да
поддържа подходяща топлина и тяга. По подобен начин самоуважението
се нуждае от мощни външни подкрепления, за да се поддържа високо, тъй
като без тази помощ индивидът изпитва нарцистичен спад от депресивен
тип.
Извънредно важно е да различаваме самоуважението от
„самооценката". Ако първото е компулсивен опит да се подкрепи
изкуствено едно слабо, инфантилно или недоразвито „аз", то втората
представлява обективно признание на собственото значение, произтичащо
от истинското развитие на Аза, който в този случай е достатъчен сам на
себе си, тъй като няма нужда да прибягва до външна подкрепа.
Самоуважението изкуствено създава едно преувеличено, но всъщност
немощно „аз", що се отнася до неговия строеж и способност; до
самооценка се стига при наличието на силно и мощно „аз", ценностно, а не
егоистично изградено, тъй като няма нужда да се подхранва от
ласкателства или суетност, защото познава чудесно собствената си
стойност.
Егоистичното „аз", крепящо се върху самоуважението, е компулсивна
идентичност, създадена от невротичната защитна потребност, тоест от
желанието да се компенсират собствените недостатъци, заменяйки ги със
символи на власт, които изкуствено заместват собствената незначителност.
Азът, роден от съзнателното самонаблюдение, не притежава компулсивен
механизъм и действа естествено и спонтанно, като автономно волево
средство.
Под въздействието на културните традиции и поведението на бащата,
емоционалната зависимост на малките момичета е много по-силна и
продължителна, отколкото при момчетата. Поради тази причина през по-
голямата част от живота си те оценяват собственото си „аз" спрямо
правилата, диктувани от други хора. Те се нуждаят от чуждото одобг рение,
тъй ако такова липсва, се страхуват, че са отблъснати или лишени от
любов и нежност. Развивайки истински своето „аз" и вътрешния си свят,
жената придобива умението да се абстрахира от мнението на другите,
защото има пълно доверие в собствената си способност да разсъждава. От
този момент нататък тя може да се смята за еманципирана и независима от
мъжа, като това обаче не трябва да означава отхвърляне на неговите
способности и ценности. Напротив, веднъж свободна и придобила
собствена женска идентичност, жената е в състояние да се свързва с мъжа
доброволно, търсейки неговото партньорство в любовта, а не да го нагърби
със собствените си очаквания за щастие или реализация, нито пък с цел
символично да се сдобие с желания пенис. При това положение, вече
напълно зряла и отговорна, тя сама постига равенство с другия пол -
60
неоспоримо завоевание, което никаква човешка и божествена власт не
може да й отнеме.
Ако постигне това, тя няма нужда да имитира мъжки роли, тъй като
може да влезе в ролята на истински женствена жена, която приема и се
радва на собственото си положение и възприема себе си като
самостоятелно, високо развито и психологически независимо същество. В
този случай, вече освободена от психическата тирания на фаличния
символизъм, тя може да упражнява своята свобода наравно
с мъжа.
Нека се замислим за огромното количество психична енергия, която
се освобождава и възстановява с решаването на основния конфликт,
какъвто е чувството за малоценност спрямо мъжа. Жената престава да се
нуждае от нар-цистичния механизъм, който е заместен от здравото и
естествено удовлетворение, произтичащо от факта, че тя вече възприема
себе си като истински ценен и развит индивид. С премахването на
мъчителната невротична необходимост да изглежда значителна,
уважавана, обичана и ценена, с отхвърлянето на компулсивното и
изтощително еротично разкрасяване, тя си възвръща цялата енергия, която
дотогава е била задържана и потискана, енергия, която сега може да
използва свободно в търсене на не невротични цели. Излишно е да
посочваме, че при тези условия ще й бъде много по-лесно да постигне
целите, които си поставя в живота, тъй като вече няма да бъде
възпрепятствана от собствените си противоречия. Очевидно е, че колкото
повече енергия успеем да концентрираме в поставената цел, толкова по-
големи са възможностите да я постигнем.
За постигането на истинската женственост не е достатъчно само да се
създаде благоприятен вътрешен свят. Необходимо е да се знае какво да се
прави с него. Той е център, където се формира, контролира, подготвя и
развива зрялата, женствена жена. Поради това е необходимо да се
определят действията, които могат да бъдат оценени като женствени, както
и какво всъщност представлява това качество, без претенцията да налагаме
предлагания модел. Важното е той да бъде разбран, защото когато човек си
даде сметка за погрешното в своето поведение и успее да оцени огромните
предимства от едно правилно поведение, няма да му е трудно да преоцени
действията си - то става съвсем естествено, така както заобикаляме
дупките по улицата и се пазим от дъжда. Трябва да се има предвид, че зад
всяко погрешно поведение се крие неразбиране на собственото положение.
Предлаганият модел не бива да се приема принудително, като догма, нито
да се имитира несъзнателно. Той има за цел не да премахне обичайните
характеристики в поведението на жената, а да я накара да осъзнае какво
означава да бъдеш жена, да реализира своята женственост по
индивидуален, а не по стереотипен начин.
Какво означава да бъдеш женствена? Какво е необходимо, за да се
постигне това?
Съществуват три възможни прояви на женствеността: 1) Естествена
или генетична женственост, която е природна даденост:
2) Женственост, култивирана под влияние на обществото. Можем да
я определим като женственост, която е
61
манипулирана и замърсена (що се отнася до естествената чистота); 3)
Висша женственост, която се е формирала съзнателно
в психическия утерус. Първата от тях представлява естествена
проекция на не-цивилизованата самка Сапиенс. Тя е зачеващият инстинкт
в действие; утробата, която улавя семето, за да бъде оплодена. Тя е
плодовитата земя, въплътена в човешко същество, проявявайки чрез него
своята променяща и моделираща сила. Тя е зачеващият инстинкт на
майката-природа. Поради това зачева без разлика всичко, което проникне в
утробата й. Еднаква е у жените от всички епохи, раси и култури. Втората
съответства на насилственото внушаване на по-веденчески и културни
норми, които обществото налага на жената, и които се променят в
зависимост от историческия момент и географското положение. Под
въздействие на обществото чистият природен инстинкт на самката изгубва
голяма част от своите същностни качества, както става например с малкото
лъвче, отгледано сред хората - нарушават се обонянието, чувството за
ориентация и ловният му инстинкт.
Мъдростта на природата остава погребана дълбоко и замърсена от
предразсъдъци и табута, както и от принудителното невротично
приспособяване към различни социални системи. Така че когато
посочихме самката Сапиенс като най-примитивната проява на един
възможен еволюционен преход, имахме предвид самката, формирана под
въздействието на обществото, а не женствеността в чисто състояние.
Висшата женственост се ражда от съзнателното управление на
културната и природната част чрез процес на търсене и анализ,
предназначен да вземе от всяка от двете правилното и подходящото,
отхвърляйки неуместното.
Ето няколко съвета за това, което жената трябва да направи, за да бъде
женствена: 1) Да разбере мотивите, които я карат да действа като самка,
вместо като жена. Да разграничи ясно в съзнанието си какво е самка и
какво е жена. Това е единственият начин да се вгледа в себе си, за да
получи мотивацията да се промени. 2) Да проумее, че преходът към
женствеността не е лесен процес, тъй като изисква от нея активност на
интелектуално равнище, за да може да се самоконтролира, в смисъл да
бъде способна да различава кои са преградите, които й пречат да бъде
истински женствена. 3) Да приеме участта си на жена, но не в смисъл да се
примири с нея, а да се чувства удовлетворена от тази роля, оценявайки се
правилно, което означава да притежава зачеваща физическа и психическа
способност. Това предполага отказ от завистта към пениса, като се
развенчае митът за фалоса и се осъзнае, че жената притежава също толкова
ценно, макар и коренно различно нещо, тоест психическия утерус. 4) Да
не имитира мъжки роли, като избягва невротичното състезание с мъжете.
Става дума за компулсивната потребност да докаже, че може да бъде
толкова умна, известна, способна и подготвена" колкото тях. Вместо това
препоръчвам доброжелателното съревнование, тоест онова, в което
отсъства факторът завист и неприязън; липсва несъзнателният импулс на
жената да унижи мъжа; съществува само желанието да постигне
индивидушшо равнище на развитие, упражнявайки по най-ефикасен начин
своите способности. 5) Да приеме пасивността като основно женско
62
качество, разбирайки обаче тази дума в нейния истински смисъл. Ще се
позова на една статия на Хосе А. Инфанте, озаглавена: „Женската
сексуалност", в която се казва следното: „Посочихме понятието пасивност,
изтъкнато от Фройд като една от преобладаващите характеристики на
женственото и го сравнихме с друго, по-подходящо според нас понятие -
рецептивност. Пасивността се определя като приемане на действието на
някакъв агент, без никакво участие в него. Рецептивността е способност да
вземаме това, което другите ни дават или изпращат, да възприемаме, да
подкрепяме, да поддържаме; да приемаме в себе си едно или друго нещо;
да до-
пускаме, да одобряваме, да придобиваме; да приемаме един или друг в
своята среда или общност, да очакваме или да се изправяме срещу
опасността, изпълнени с решимост да устоим и да я отблъснем." По този
начин пасивността предстаачява качество, характеризиращо обекта, докато
рецептивността е възможна единствено при субекта. Рецептивността обаче
е качество и на човешката самка, поради което е необходимо да
различаваме два вида рецептивност: на самката и на жената.
Ключът към разликата между двата вида е в съзнателното сравнение,
което жената трябва да направи, за да определи свободно какво трябва да
приеме, в каква степен и към каква цел да го насочи.
• 6) Да постигне собствена идентичност, плод на индивидуално
развитие. Всяка жена трябва да бъде преди всичко индивид, затова тя
трябва да се откаже от онова подобие на женски синдикат, което действа в
нашето ежедневие. Става дума за склоността на жените да се групират
спонтанно, за да се противопоставят на мъжете, като се защитават
помежду си и споделят доверително безброй предубеждения. В тези
групички се предават от уста на уста всякакви абсурдни „рецепти" или
начини да се привлече или задържи мъжа, или пък да се отхвърли
тиранията му. За съжаление по този начин незабележимо се оформя едно
психологическо множество, в което изплуват на повърхността най-
нисшите качества на човешкия род, като добрите намерения на членовете
остават нереализирани. Освен това се размива индивидуалната
отговорност, която задължително трябва да се поеме, за да се развие Азът.
Напълно логично е човек да води нормален обществен живот, но без да се
поддава на вредните предубеждения на другите, като се научи да взема
самостоятелни решения на основата на собствен анализ. 7) Да развие чрез
всички достъпни средства рационалното мислене, изостряйки своя
интелект. Както ще разберем по-нататък, докато жената не се откаже от
лекомислените си действия и от прословутата си аналитична
повърхностност, няма да може да поеме грижата за себе си. За да се справи
сама с предизвикателствата, които животът поставя пред -нея, тя трябва да
мобилизира цялата си интелектуална способност. Увереността, че други
хора биха могли да решат нейните проблеми, действа като спирачка за
развитието на собствените й възможности. Поемането на отговорността за
самата себе си е най-добрият начин да стане жена. За тази цел обаче тя
трябва да се отърси от всички предразсъдъци и предубеждения, за да може
да използва съзидателно ежедневния опит, защото в противен случай
някои по-големи изпитания биха могли преждевременно да я разочароват.
63
8) Да пречисти генетичната или естествена женственост. Както вече
посочихме, тя е замърсена от културното влияние, в което за жалост
присъстват и елементите, пораждащи страстите и човешката перверзия.
Поради това завистта, омразата, надменността, разрушител-ността,
ревността и егоизмът неизбежно се смесват в сърцето на мъжа и жената по
най-причудлив начин, довеждайки до различни неудачни епизоди в
индивидуалната съдба и междуличностните отношения. Древните
философи използват по повод на това следния израз: „Трябва да почистиш
собствената си чаша, преди да възлюбиш." Тази сентенция се използва
предимно за жената поради факта, че тя е възпитавана от обществото да
изразява чувствата си по-свободно от мъжа и затова в по-голяма степен
може да нарани себе си или другите. От друга страна, както светът на
рационалното мислене е център на мъжката активност, така чувствата,
емоционалната интуиция и психическата чувствителност са инструментите
за проява на женския мен-тален живот. В този смисъл жената е по-близо до
природата от мъжа и по същата причина може да бъде доста по-
импулсивна, пламенна и екзалтирана. Емоционалната чувствителност е
връзката между жена-и природата, но тъй като последната е неспецифична
или неутрална в своята вътрешна същност, тя може да се проявява и
съзидателно, и разрушително; може да дава живот, любов, хармония и мир,
или да излъчва омраза и мъст. Очевидно е, че при тези процеси се
нарушава не само средата, която заобикаля жената, но и в много голяма
степен собственото й съществуване.
Всъщност нейната емоционална чувствителност я свързва по директен
начин с естествената или генетична женственост, в която е паметта на
природата. По този начин самата тя, в зависимост от емоционалното си
състояние, направлява силата на своето либидо съзидателно или
разрушително. Очевидно е огромното значение, което има „почистването
на собствената чаша" - да пречистиш чувствата, за да се освободиш от
неприязънта, омразата, завистта, агресивността и всяка друга деструктивна
проява.
Психолозите твърдят, че е естествено човек да мрази, да завижда, да
изпитва неприязън, да е агресивен, тъй като тези прояви не могат
изкуствено да се потискат. Аз смятам обаче, че това се отнася само за
хората, които не са сублимира-ли своето либидо (а те са преобладаващо
мнозинство) и тяхната емоционална чувствителност е в примитивно
състояние.
Сублимацията не премахва агресивността, омразата или насилието, тя
канализира тези енергии и ги превръща в укротена сила за Аза, който,
напълно самостоятелен и съзнателен, решава какво да прави с нея. Ако
преди това той е бил потискан и обсебен от тази инстинктивна сила, и е
бил принуден да се огъва пред нея, то сега той става неин господар,
способен да я управлява и контролира по свое желание. Съществуват само
две възможности за изразяване на чувствата: положителна и отрицателна,
съзидателна и разрушителна. Едната е проява на Ерос, а другата - на
Танатос. Дали ще бъде приета едната или другата възможност, е вътрешен
избор на всеки индивид. Както човек, които иска да отиде на кино, трябва
да избере между филм на ужаса, драма или любовна история, така и всеки
64
индивид трябва да реши какво иска да прави със своите емоции: да съзида-
ва, или да руши.
Убеден съм, че какъвто и да е бил предварителният опит на един
човек, той може да избира дачи да бъде агресивен, изпълнен с омраза,
разрушителен и враждебен, или радушен, доброжелателен, толерантен и
добронамерен към ближния. Това зависи от вътрешното поведение на
индивида и неговата отрицателна или положителна нагласа спрямо
ежедневните събития.
Тази вътрешна нагласа може да се контролира така, че да е резултат от
подходяща насока, произтичаща от висшия разум, а не от невъздържани
емоции. Човек трябва да направлява вътрешното си желание, а не да се
оставя да бъде манипулиран от него. За да промени това емоционално
състояние, достатъчно е да проумее, че разрушителност-та и омразата
носят само смърт и опустошение и дават лоши дивиденти.
Всяко личностно поведение, осъзнато ясно от индивида като вредно за
собствените му интереси, може да бъде променено, стига да насочи
интереса си към онези положителни успехи, които е в състояние да
постигне.
Омразата, отрицанието, завистта и емоционалната деструк-тивност
съдържат в себе си зародиша на собственото унищожение, тъй като
резултатът от тяхното действие може да се измери вляво от нулата; те са
екстрактивни, а не продуктивни. Личностният контрол, който може да се
упражнява посредством направляването на вътрешното емоционално
поведение, не означава потискане, тъй като последното представлява
процес, наложен отвън. Сублимацията обаче започва във вътрешния свят,
породена от осъзнаването, разбирането или увереността в нещо очевидно,
и се превръща в експанзивна сила, която се насочва навън. По този начин
субектът се променя във вътрешния си свят, а не под външно въздействие.
9) Проекция към външното
Жената непрекъснато живее проектирана навън, в очакване че това,
което желае, ще дойде от външния свят.
Нейното поведение е непрекъснато очакване: очаква да намери някой,
мъж; очаква да бъде ощастливена от съдбата; очаква чудеса от Богородица
или някой светец: очаква обществото да я закриля чрез изключителни
закони: децата й да я направят щастлива и да задоволят вътрешни нужди;
очаква да бъде обичана, идеализирана и подкрепяна, и накрая, тя винаги
храни илюзията, че промените в живота й ще дойдат от съдбата, от
благоприятното въздействие на звездите или от някое щастливо стечение
на обстоятелствата. Именно поради това тя се отъждествява с такава страст
с героите от любовните романи, с надеждата, че такива събития могат да се
случат и в нейния живот. Ако пък се съветва често с хироманти, то го
прави, за да й предскажат съдба, каквато тя сама не може да изгради.
Изглежда така, сякаш жената няма бъдеще и отчаяно търси
екзистенциалните елементи, с които да изпълни собствения си бъдещ
живот. Вместо да си изгради по конкретен начин позитивно бъдеще, тя
развихря фантазията си, за да си представи, че определени неща ще се
случат в живота й. Тя смята, че трябва да „привлича", вместо да „прави".
Поради тази причина посвещава толкова време и енергия на своята
65
външност, с цел да се превърне в подходяща еротична примамка,
надявайки се (тя винаги очаква нещо) по този начин да хване някой мъж,
който да я направи щастлива. Когато намери въпросния субект, прехвърля
върху него отговорността за собственото си щастие, като го обвинява, в
случай че не е получила очакваното удовлетворение - нещо, което рядко се
случва.
Ясно се вижда как жената извършва - по отношение на самата себе си
- една безполезна дейност, тъй като всичко, което съставлява нейните
ежедневни грижи за разхубавяване, за поддържане на фигурата и
облеклото, е примамка, с която да см осигури (да привлече отвън)
приятели, любов, щастие, удовлетворение, сигурност и удоволствие. Но
тъй като е изцяло погълната от тази дейност, тя пренебрегва напълно
своето развитие като личност, като избира да бъде еротичен предмет, а не
човек. В усилията си да си осигури мъж, удоволствие, сигурност и щастие
тя губи самата себе си, защото не може да постигне реално съществуване
като индивид.
Тази проекция към външното я прави зависима и уязвима, подвластна
на случайността, без да си дава сметка, че сама може да изгради своята
съдба, както прави мъжът.
Тя не се формира, нито се саморазвива; очаква да разреши проблемите
си чрез други хора. Не осъзнава, че в себе си притежава инструментите, с
които да превъзмогне трудностите, както и средствата, за да бъде щастлива
благодарение на собствените си усилия, а не посредством благоприятни
външни събития.
Ежедневният опит във всички епохи и географски ширини
предостатъчно е показал, че този, който не може самостоятелно да стане
щастлив, в никакъв случай няма да постигне щастие чрез благоприятни
външни обстоятелства. Необходимо е на всяка цена жената да престане да
вярва в такова ембрионално щастие, където физическите и психологичните
потребности ще бъдат незабавно и непрекъснато задоволявани. Щастието -
никога няма да се уморя да го повтарям - е истинско и трайно само когато
съответства на проява на вътрешния свят, а не когато се обърква с
удоволствието, предизвикано от благоприятни външни обстоятелства.
Хората обикновено очакват външните събития да благоприятстват или
определят вътрешното им щастие. Всъщност много по-вероятно е
обратното, тоест щастливото или позитивно вътрешно състояние да доведе
до благоприятни материални възможности.
Поради несъзнателното убеждение в собствената си слабост, жената
изпитва патологичен страх, че ще бъде изоставена от мъжа, защото вижда
в него лицето, предоставящо й това, което желае да получи безвъзмездно, а
не чрез лично усилие. Тъй като живее проектирана към своя партньор,
вместо да обитава индивидуалния си вътрешен свят, тя престава да има
собствено съществуване, заживява емоционално чрез своя партньор, като
разрушава собственото си „аз" и нахлува във вътрешния свят на мъжа,
който, пред опасността да бъде лишен от част от вътрешното си
пространство, може да сложи край на връзката им, подтикван единствено
от инстинкта за самосъхранение.
Много жени се провалят неведнъж в любовта, защото се стремят да
66
запълнят вътрешния си свят с живота на мъжа, който обикновено се
чувства обезсилен и заплашен.
Във връзка с това си струва да напомним разликата, установена от
Ерих фром, между зрялата и незрялата любов, съответно характеризирани
като истинска и фалшива, фром дава за пример следния израз:
„Обичам те, защото се нуждая от теб"(незряла) и „Нуждая се от теб,
защото те обичам"(зряла).
Основната характеристика на истинската любов е, че не е
манипулативна и че съществуването й не зависи задължително от
задоволяването на собствените нужди. При нея другият човек не е
инструмент за осъществяване на личните цели, той има свободата да се
развива индивидуално. Твърдя, че жената не умее да обича (мъжът също),
тъй като основната й мотивация да се свърже с мъжа е да го използва като
средство за осъществяване на собствените очаквания, влизайки в
противоречие с отдаващата се и неегоистична природа на истинската
любов. 10) Да преодолее едиповия комплекс. Според Фройд жените
превъзмогват едиповия комплекс в твърде късен етап от живота си, и то не
напълно, причина, поради която осезателно се нарушава формирането на
Свръхаза.
Джудит М. Бардуик твърди следното: „Индивидът със зрял Свръхаз
притежава в себе си редица личностни норми, познава и оценява себе си
независимо от оценките на трети лица. Индивидът със слаб Свръхаз
оценява себе си така, както би го направило едно дете, в зависимост от
реакциите на другите, и направлява поведението си според това, което
правят другите."
Фройд посочва, че Свръхазът на жената никога не може да е толкова
безпристрастен или независим, както този на мъжа, и че е много по-
неразвит, защото зависи от външни източници, тоест от бащата или от
други авторитетни личности.
Бардуик смята, че зависимостта на жената спрямо трети лица, като
генезис на нейната самооценка, е нещо напълно очевидно.
Ясно е, че нарушеното развитие на Свръхаза значително затруднява
независимото и индивидуално развитие на жената, прави я уязвима към
чуждото мнение, държи я на инфантилни нива на самооценка, пречи й да
има лично мнение и да взима самостоятелни решения, подхранва
зависимостта й, нарушава чувството й за справедливост и я прави
безразлична към културните стойности.
Не е трудно да се разбере, че самореализацията изисква преди всичко
вътрешна нагласа за самостоятелно действие и съзнателно и независимо
използване на рационалното мислене - качества, които трябва да бъдат
направлявани и подхранвани от волево и продължително усилие. Това
означава да се сложи край на пасивното 1а185ег-га1ге, на инертното
очакване и да се вземе решение за действие и реализация.
Освен това, както вече посочихме, едиповият комплекс е конфликт,
поглъщащ огромно количество психична енергия, която трябва да се
възстанови, за да се използва съзидателно, а не да се разхищава безплодно
за изкуственото поддържане на психологическа хомеостаза.
А как може да се превъзмогне едиповият комплекс? Смятам, че това е
67
възможно, като се използват традиционните психоаналитични елементи.
Става дума за схващането, че жената може да замести желанието да има
пенис с това да има дете. Тъй като привличането, което изпитва към
бащата, се основава на несъзнателното желание той да й даде фалоса,
отказан от майката - желание, което по-късно се превръща в стремеж да
има дете от него, струва ми се приемливо този импулс да се замести със
съзнателното зачеване и раждане на дете. В този случай предлагам процес
на психическо, а не на биологично майчинство. Препоръчвам всяка жена
да си постави за цел да зачене самата себе си като ново същество в
психическия си утерус, и след като изтече съответният срок на развитие, да
роди собствената си личност, дошла на бял свят като силен, независим,
самостоятелен и зрял индивид.
Необходимо е да посочим, че майчинската функция разполага с много
възможности, тъй като да имаш дете е само част от широка гама зачеващи
способности. Тази сила може да се използва за формирането както на
същество от плът и кръв, така и на друго, изградено от психична енергия.
С помощта на този подход може да се превъзмогне едиповият комплекс по
пътя на директното развитие.
Трябва да се има предвид, че желаната еманципация и признание като
зряла личност жената може да постигне единствено като моделира сама
себе си, а не благодарение на внезапна случайност, появила се с времето, и
още по-малко чрез закони - външна подкрепа, с която фактически се
признава нейната малоценност.
Наложително е да се разбере, че каквато и дейност да извършва в
обществото, жената може да я изпълни единствено като проекция на
собственото си съвършенство или незрялост. Ако тя упорито отказва да се
развие като индивид, лишава обществото от един по-висш принос, защото
избягва да поеме отговорността, която й се полага.
Жената трябва да осъзнае, че с формирането и развитието на нейните
индивидуални качества чувството й, че е лишена от пенис, ще изчезне,
заедно със завистта и враждебността към мъжа. 11) Да промени ерогенната
зона от клитора към вагината. Ще призная, че дълго се колебах, преди да
включа тази спорна тема, която е традиционно фройдистко понятие и
която не е докрай изяснена от своя автор. Това схващане беше оборено от
заключенията на Мастърс и Джонсън, които доказаха, че няма вагинален
оргазъм, без да е настъпил клиторен оргазъм, защото клиторът и вагината
представляват едно анатомично цяло. На основата на тези проучвания бе
направено заключението, че несъмнено еротичният потенциал на клитора е
по-голям от този на вагината, поради което изглежда твърде
нереалистично да се изостави клиторното стимулиране, с цел да се
постигне психосексуална зрялост.
Смятам обаче, че не е проучено докрай в каква степен по-голямата
физиологична реакция на клитора отговаря на нормална реакция, или на
патология, смятана за нормална. Обикновено се приема, че
статистическата норма определя критерия за здраве или болест, като се
пренебрегва фактът, че едно масово заболяване може да.остане скрито с
прилагането на този критерий.
Дали вагиналната нечувствителност се дължи на отсъствието на
68
нервни рецептори в тази зона? Или е резултат от някакво психическо
разстройство и незрялост?
В своя труд „Ева без дрехи" Илейн Морган коментира някои
интересни страни на този проблем, като посочва възможността това
явление да е възникначо в резултат на изправянето на четириногата женска
на два крака - обстоятелство, което е принудило мъжкаря да смени позата
на половия акт, вследствие на което се е променила и стимулираната зона.
Според Мастърс и Джонсън вътрешните стени на вагината нямат нервни
окончания, поради което са нечувствителни. Илейн Морган смята, че при
по-голямата част от висшите четириноги механизмът, задействащ
сексуалния акт, се намира в мускулните тъкани, които са отдолу, тоест към
коремната част на хоризонталната ва-гина, поради което това, от което се
нуждаят за оргазъма, е енергично търкане на коремната или долната стена.
При човешката самка това е невъзможно, тъй като половият акт се
извършва отпред, докато при животните фрикцията се прилага към
коремната стена.
Ако сравним сексуалната възбуда със сърбеж, то е близо до ума да
предположим, че тя не се облекчава с леко стимулиране, а с бърз и силен
масаж.
Илейн Морган коментира съща така опитите на доктор Кегел, който
чрез поредица от упражнения, предназначени да укрепят мускулите около
вагината, доказва, че така степента на сексуално задоволяване на жените,
практикуващи тези упражнения, се увеличава, като някои от тях за пръв
път са изпитали оргазъм в своя брачен живот.
Личното ми мнение е, че Фройд е прав, когато свързва
психосексуалната зрялост с преместването на чувствителността от клитора
към вагината. Смятам обаче, че той говори по-скоро за психическата
страна на въпроса, отколкото за физиологичната, тъй като всеки орган на
нашето тяло е част от психичната ни структура, тоест на всяка физиоло-
гична функция съответства определена психична функция. Именно
това е реалната причина за психосоматичните разстройства, защото всяко
нарушение на психичната функция се отразява съответно върху
биологичната функция.
Възможно ли е отсъствието на вагинална чувствителност да е резултат
от отказа на жената да приеме собствената си
женственост?
Клиторът прилича на примитивен пенис, остатък от една далечна
епоха, когато човекът навярно е бил хермафродит. Нищо чудно човешкото
същество да е съществувало много преди времето, което антропологията е
посочила за вероятно.
Сега нека се запитаме с кой мъжки орган се допълва клиторът? Може
би с пениса? Тъй като единственият еротичен орган на мъжа е пенисът, не
е ли близо до ума да предположим, че неговото най-логично допълнение е
вагината?
Смятам, че клиторът е център на автоеротизъм, присъщ на незрелите
индивиди, които не умеят да дават, нито да се отдават, и че клиторният
оргазъм отразява отсъствието на рецептивност. Става дума, разбира се, за
оргазменото, сведено до клитора. Този малък израстък е проява на маску-
69
линното у жената, сила, проектирана навън, която изразява желанието за
налагане, вместо за получаване. Вагината и утерусът представляват чисто
женствената и зачеваща рецептивна способност.
В заключение ще посоча, че психосексуалната зрялост на жената не
зависи толкова от постигането на вагинална чувствителност, а от
емоционалната рецептивност. Жената трябва да посреща и приема
психологически проникването на пениса като функция, присъща на сеяча,
който трябва да посее семето на известна дълбочина, за да може то да
поникне. В случая няма значение дали съществува или не намерение за
създаване на потомство; важен е само механизмът на половия акт.
Мисля, че при този процес не е необходимо да се премахне
клиторната чувствителност, тъй като е много вероятно еротичното
взаимодействие да се регулира спонтанно. Няма значение в каква степен
оргазмът е резултат от вагината или клитора; важното е жената да приеме
и оцени своята рецептивна, зачеваща роля. Много е възможно това
психическо състояние да увеличи значително вагиналната чувствителност.
При този процес не бива да се забравя, че мъжкият еро-тизъм е от
мозъчен тип, докато сексуалната реакция на жената зависи в голяма степен
от чувствата й, поради което не е възможно да се отрече огромното
стимулиращо въздействие на едно позитивно емоционално състояние. 12)
формиране на психичен утерус. Отнася се до възможността да се използва
съзнателно психическата страна на утеруса, до неговата способност да
приема, да развива, преобразува и материализира - с други думи, да дава
живот. Както жената дава живот на едно дете, по същия начин тя може да
използва способността си дд зачева, за да се формира, да се развие и да
даде живот на самата себе си, да престане да бъде обект и да постигне
истинско съществуване като индивидуален субект.
Отново искам да подчертая, че еманципацията на жената е възможна
единствено на индивидуално равнище, тоест тя може да се постигне само
когато има твърда воля за това. За тази цел не е необходимо да иска
разрешение от мъжете, нито от правителствата, тъй като става дума за
личностното й развитие, на което никой не може да се противопостави,
защото е в полза на човешкото общество и на неговите висши ценности.
Независимостта трябва да се постигне, без да се имитират мъжки
роли, като се търси собствената женска самоличност, която трябва да се
гради постепенно чрез приобщаването на жената. В действителност
женската природа е отчуждена от и за мъжа, затова когато жената постигне
самостоятелност, нейната женственост се освобождава и се проявява
открито.
Психическият утерус трябва да бъде един вид тайна стая, където тя
може да се самовглъбява, с цел да опознае себе си, да оцени действията си
и да обобщи ежедневния си опит.
Азът е задължителна отправна точка на психическия жи-
вот на индивида, затова миналият опит има за цел да подхранва Аза
чрез различни поуки, извлечени от ежедневието. Човек обикновено не
преценява достатъчно задълбочено своите житейски преживявания, поради
което се лишава от възможността да еволюира и да достигне зрялост.
Човек преживява събитията в живота си предимно емоционално,
70
поради което трудно може да разбере причината за собствените си
проблеми или ограничения. Това неизбежно води до отсъствие на растеж и
развитие, тъй като индивидът достига зрялост в степента, в която поема
сам грижата за живота си и е способен да реши успешно неизбежните
проблеми на ежедневието.
формирането на психическия утерус има за цел да обърне посоката на
психологическото съзнание, така че Азът на жената да се проектира към
вътрешния й свят, а не към външното. Съзнателното упражняване на
собствен критерий, разсъдъчност и решителност ще допринесе за
укрепването на нейното „аз".
Азът трябва да бъде използван по такъв начин, че да се превърне във
вътрешен център на стабилност и устойчивост, така че думата „аз" да се
отнася винаги до една и съща личност, а не до някакво изменчиво
същество, неспособно да контролира психическата система на своята
личност.
Става дума за едно формирано по по-висш начин „аз", способно да
постигне постоянно вътрешно състояние независимо от промените във
външното обкръжение. Трябва да бъде едно „аз", което да се променя
единствено в еволюционна посока, а не в зависимост от хода на събитията
или с течение на времето.
Именно така жената ще успее да се обърне към себе си, като се научи
да се самооценява и да реагира самостоятелно.
С помощта на така формирания Аз тя ще успее да реши собствените
си проблеми, да бъде щастлива по собствено решение и да постигне
целите, които си поставя в живота. Не е възможно обаче да се формира
такъв Аз, ако тя не се обръща ежедневно към вътрешния си свят, в който
отново и отнова да се среща със самата себе си.
Съществуват две възможности: или животът формира индивида, без
той да може да се противопостави на това влияние, или пък индивидът
успешно използва елементите на своята съдба, като постига хармония
между жизнения си път и своите най-съкровени желания. За съжаление
обаче хората смятат, че благоприятните събития трябва да дойдат като дар
от природата или Бога, и че трябва да се при-миряват, когато животът им
се развива неудачно.
Жената трябва да осъзнае силата, която излъчва психическата
функция на нейния утерус и която може да насочва навътре, да
преобразява, развива и материализира. Това означава, че тя трябва да
осмисли своя ежедневен опит, тоест да го преработи в алхимическата
лаборатория на вътрешния си свят и да го роди в нова и по-висша форма.
Тази способност е присъща за женската природа и е еквивалентно
противоположна на тази на пениса, затова е и основният инструмент, чрез
който жената може да постигне равенство с мъжа.
Трябва да уточним, че това, което наричам „психически утерус", не е
дубликат на физическия орган, а съответства на психическата функция на
утеруса, която е част от цялата й психика. Заради своите рецептивни
характеристики той може да се използва и като място за вътрешния свят на
жената.
Важно е да се разбере, че в това вътрешно съзидателно пространство
71
пасивното престава да бъде инертно, придобива собствен живот, и че
способността да се дава идва именно от този център.
Жената често изпитва затруднения да дава и да се отдава, тъй като
преживява това като загуба, а не като проява на своята пълноценност. Това
се дължи на факта, че живее проектирана към външното, като вътрешно
остава празна. Ако тя обаче практикува често съзнателно самовглъбява-не,
ще започне да изпълва вътрешния си свят с нови елементи, постигайки по-
голяма сигурност и сила. Ще се научи да дава и да се отдава, защото ще
престане да изпитва мъчит^чката необходимост да определи своето „аз" с
подкрепа Ох вън. Ще престане да се измъчва от съмнение, тъй като ще
познава напълно собствената си индивидуална стойност.