5

Глава 3

Третата чакра: силата на личността

Енергията на третата чакр, чакрата на личната сила, става доминираща вибрация в нашето развитие през пубертета. Тя ни подпомага в по-нататъшния процес на индивидуализация, на формиране на Аза, егото и личността, отделно от наследе­ната идентичност. Този енергиен център сьдьржа и повечето въпроси, свързани с развитието на личната сила и самооценката.

С третата чакра се завършва физическата трилогия на човешката енергийна система. Като чакри едно и две, тя е свър­зана главно с физическата форма на силата. Първата чакра отразява груповата, или племенната сила, втората – потока от енергия, протичащ между индивида и общността, а третата чакра е свързана с нашата лична сила по отношение на външния свят.

Местоположение: Слънчевият сплит. Енергийна връзка с физическото тяло: стомаха, панкреаса, надбъбречните жлези, тънките черва, жлъчния мехур, черния дроб, средната част на гръбнака, разположена над слънчевия сплит.

Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: Третата чакра, често наричана слънчев сплит, е нашият център на личната сила, магнитната сърцевина на личността и егото. Болестите, които произхождат от този енергиен център, се активират от въпроси, свързани с отговорността за себе си, самооценката, страха от отхвърляне и прекомерната чувствителност към критика.

Символна/сетивна връзка: Третата чакра посредничи между предимно външното, характерно за първата и втората чакра, и постигането на субективно съзнание. Първата чакра има външен център на тежестта и мястото й е в груповото съзнание. Втората чакра също има външен гравитационен център, но се съсредоточава върху взаимоотношенията и тяхното въздействие върху нас. При третата чакра обаче, центърът на тежестта частично се измества от отношението ни към хората около нас, към това, как разбираме и се отнасяме към себе си.

Връзка със сефирот/тайнство: Сефира Неца олицетворява Божественото качество търпение, а сефира Од символизира величието и единоначалието на Бога. В системата от чакри тези две характеристики образуват двойка, защото в кабалистичното учение и двете олицетворяват качествата, които са ни необходими, за да “стъпим здраво на краката си” като индивиди. Така, Неца и Од, символно, представляват краката на тялото. Освен това те са смятани за източник на пророчеството и за център на символното зрение. Символното значение на Неца и Од има трайна духовна връзка с тайнството Конфирмация (Първо причастие) . Това тайнство олицетворява появата на „сьзнателното Аз”, или онази част от човешката личност, която е вечна и естествено свързана със свещеното.

Първичен страх: Страхът от отхвърляне, критика, от това да изглеждаме глупави и да не се справим с личните си задължения; всички тези страхове, свързани с външността ни, като например страхът от напълняване, оплешивяване или от остаряване; опасенията, че тайните ни могат да станат достояние на други.

Първични сили: Самооценката, самоуважението и самодисциплината; амбицията, способността да произвеждаме действие и способността да се справяме с кризите; смелостта да поемаме рискове; великодушието, етичността и силата на характера.

Свещена истина: Свещената истина на третата чакра е “Почитай себе си”, поддържана от духовните енергии на сефирите Неца (търпение) и Од (величие) и символното значение на тайнството Конфирмация, както и от силата, свойствена на третата чакра. Енергиите, които се събират в тази чакра, имат една единствена духовна цел: да ни помогнат да развием напълно своята способност да разбираме себе си - връзката със собствената ни личност и това, как да отстояваме и се грижим за себе си. Духовното качество, което тайнството Конфирмация ни дава, е самоуважението. Това тайнство символизира и прехода от детството към зрелостта. Всички ние сме заставали или ще застанем очи в очи със събитие, което ни разкрива нашите собствени вътрешни достойнства и слабости като независими от общността индивиди. Духовното качество, свойствено на третата чакра, ни принуждава да се осъзнаем като личности, различни от племенното Аз.

Развиване на чувство за собствено достойнство

Трите духовни потока се обединяват, за да създадат интуитивния глас на слънчевия сплит. В процеса на развитие на чувство за собствената ни същност, нашият интуитивен глас става естествен и постоянен наставник. »

Това, как изглеждаме в собствените си очи, дали уважаваме себе си, определя качеството на нашия живот, дали успяваме в работата, във взаимоотношнията, в лечението и интуитив­ните умения. Саморазбирането и самоприемането, връзката със себе си, в много отнощения представлява най-сьдбоносната духовна задача, която стои пред нас. В действителност, ако не се харесваме, ще бъдем неспособни да вземаме правилни решения. Вместо това, ще насочим личната си сила за вземане на решения в ръцете на някой друг: някой, на когото искаме да направим впечатление, или някой, пред когото се представяме за по-слаби, отколкото сме в същност, за да си осигурим физическа сигурност. Хората, които имат ниско самочувствие, привличат взаимоотношения и служебни ситуации, които отразяват и затвърждават тази слабост.

Преди време един човек сподели с мен, че никога не е очаквал да бъде обичан в брака си. Оженил се, само за да не е сам, убеден, че любовта е нещо, което се случва на други хора, но никога на хора като него. Никой не се ражда с ясно чувство за собствено достойнство. Трябва да придобием това качество с течение на времето, като се изправяме пред предизвикателствата, които животът ни поставя.

Третата чакра резонира на границите на физическото тя­ло. Силни ли сме физически или сме слаби? Способни или неспо­собни? Красиви или с физически недостатъци? Твърде високи или твърде ниски? От духовна гледна точка всяко едно физическо преимушество или недостатък са илюзия, само един „житейски реквизит". Но отношението на индивида към тях, приемането или отхвърлянето им, има решаващо значение за духовното развитие. От духовна гледна точка целият физически свят не е нищо повече от „класна стая", но предизвикателството към нас в тази класна стая, е: при това тяло, обкръжение и лични убеждения, какво ще изберем - това, което развива нашия дух, или онова, което изразходва силата ни за физическите заблуди, които ни заобикалят? Отново и отново, предизвикателствата на третата чакра ни карат да оценяваме своето чувство за лична сила и достойнство по отношение на външния свят.

Да вземем, например, предизвикателствата на третата чакра при жена в инвалидна количка. Това, че физическият свят е илюзия, не означава, че инвалидната количка не съществува или че физическият проблем на тази жена не е реален. По-скоро означава, че нищо във физическия свят не може да побере или ограничи силата на човешкия дух. Дори завинаги да остане в инвалидна количка, тази жена може да реши дали това е пречка за нейния дух. Ако избере възможно най-смислен живот в инвалид­на количка, това е нещо побече от психологически вярно реше­ние; тя взема духовно решение, което ангажира пълния запас от енергии на сефирот Неца и Од.

Запознах се с жена на име Рут, когато провеждах едноседми­чен семинар в Мексико. Рут беше отседнала в същия хотел - не участваше в семинара. Беше прикована към инвалидна количка от осакатяващ артрит - може би най-тежкия случай, който съм виждала.

Една сутрин станах необичайно рано и отидох с чаша кафе във вътрешния двор, за да нахвърля бележки за моята лекция през този ден. Забелязах Рут, която седеше сама и слушаше класическа музика от стар магнетофон. Бяхме се запознали пре­дишния ден, но тази сутрин не можех да откъсна поглед от нея. Мислех, че не го забелязва, тъй като беше с гръб към мен. Чудех се как се справя с това тяло, така страшно осакатено от бо­лестта, а също и напълняло, поради невъзможността да се движи. Изведнъж тя обърна глава към мен, усмихна се и каза:

- Чудиш се как мога да живея в това тяло, нали? Бях така изненадана, че нямаше как да скрия:

- Позна, Рут. Точно това си мислех.

- Добре, ела до мен, за да ти разкажа.

Докато придърпвах стола си към нея, тази седемдесет и пет годишна жена каза:

- Харесваш ли музиката „ню ейдж"?

Кимнах с глава и тя заяви:

-Добре, ще пусна тази ролка, докато ти разказвам за себе си.

На фона на музиката тази забележителна еврейка ми разказа историята си.

- На тридесет и осем години останах вдовица с две дъщери. Трябваше да ги издържам, а не знаех как. Превърнах се в най-ловкия човек, когото можеш да си представиш. Никога не съм открадвала, но бях много близо до това.

На двадесет и две години по-голямата ми дъщеря се присъе­дини към будистка комуна. Възпитах дъщерите си в традици­онно еврейско семейство в Ню Йорк, а тя отиде в будистка ко­муна! Всеки път, когато идваше да ме види, й казвах: „Как можа да постъпиш така с мен? След всички жертви, които направих за теб, как можа?" Трябва да сме водили този разговор поне сто пъти. Един ден тя ме погледна и попита: „Мамо, дрехите ми мръсни ли са? Мислиш ли, че в някакво отношение съм нечиста? Изобщо, правя ли нещо, което те обижда?"

Казах й: „Сигурно вземаш наркотици. Това е - те ти дават наркотици." Отговори: „Да, опитах наркотиците." Знаеш ли какво й казах тогава? Казах й: “Донеси ми малко.” И тя донесе. Донесе ми малко ЛСД, Бях на петдесет и пет години и взех наркотик.

Едва не паднах от стола, Не можех да повярвам, че е вземала ЛСД. Тя продължи:

- Вярваш ли в ангели?

-Да, разбира се.

- Добре, защото това ми се случи, след като взех наркотика. Имах свръхсетивно преживяване: носех се над тялото си, по-лека от въздуха. И срещнах това прекрасно същество, което каза, че е моят ангел. Оплака ми се: „Рути, Рути, знаеш ли колко ми е трудно да бъда твоят ангел?"

Отвърнах, че никога не съм мислила за това, и моят ангел каза: „Позволи ми да ти покажа как ми изглеждаш." И ми показа моя двойник - само че моят двойник беше цял омотан в хиляди гу­мени ремъци - и заяви: „Ето така ми изглеждаш. Всеки един от тези ремъци е страх, който те управлява. Имаш толкова много страхове, че никога не ме чуваш, когато се опитвам да ти говоря, за да ти кажа, че държа всичко под контрол."

След това моят ангел каза: „Ето ти ножица. Защо не отре­жеш всички тези ремъци и не се освободиш?" Точно това напра­вих. Отрязах ги до един. И с всеки отрязан ремък усещах неве­роятен прилив на енергия в тялото си. После моят ангел доба­ви: „Сега не се ли чувстваш по-добре?" Отвърнах, че се чувствам по-леко от въздуха и по-щастлива от всякога. Не преставах да се смея. Моят ангел продължи: „Сега трябва да се върнеш в тяло­то си, но преди да го направиш, ще ти покажа нещо."

Показа ми бъдещето, и се видях поразена от артрит. Не ми каза защо трябва да изтърпя това състояние, каза ми само, че трябва. Но ме увери, че ще бъде с мен при всяка стъпка от моя път. След това ме върна в тялото ми. Разказах на дъщеря си всичко, което се беше случило, и двете се смяхме почти непрекъснато в продължение на два месеца. Оттогава сме много близки. Когато преди десет години започна този артрит, си мис­лех: е, добре, това не е недъг. Бях наистина по-саката, когато можех да ходя: винаги толкова много се страхувах да остана са­ма, да се грижа за себе си, че исках дъщерите ми да бъдат до мен и никога да не се налага да се грижа за себе си. Но след това преживяване, повече не ме беше страх. Вярвам, че физическото ми състояние е начин да ми се напомня, че никога не трябва да се страхувам. Сега разговарям с моя ангел всеки ден и се смея, повече откогато и да било.

Бих искала да мога да водя Рут със себе си, където и да оти­да, за да разказва своята история на участниците в семинарите ми. За мен Рут и нейният ангел са близнаци. Нейната история олицетворява избора да вярваш, че свръхсетивния свят на Божествената енергия има по-голяма власт от физоческия свят на формите и материята. Този избор накара онова, което можеше да бъде пречка за нея, постепенно да се превърне във вдъхновение. Нейният недостатък се превърна в предимство. Това е влиянието на сефирот Неца и Од, нашите духовни „крака".

Укрепване на вътрешната сила

Когато вместо илюзиите на физическия свят предпочетем духа, слагаме „нов ред" в живота си. С всеки избор, който, правим, ние или затъваме още повече в илюзорния физически свят или прибавяме нова енергия към силата на духа. Седемте чакри са седем различни проявления на този основен урок. Всеки път, когато изберем това, което укрепва нашата вътрешна си­ла, ограничаваме влиянието на видимия свят върху нашия живот, тяло, здраве, съзнание и дух. От гледна точка на енергията всеки избор, който укрепва духа, засилва енергийното поле: колкото по-силно е енергийното ни поле, толкова по-малко са връзките ни с недобронамерени хора и неблагоприятни сьбития.

С Пени се запознах на един семинар, точно когато беше за­почнала активно да преустройва своя живот. Осемнадесет го­дини била омъжена за човек, който бил и неин бизнес партньор. В работата им Пени решавала всичко, била по-умна. Освен това била алкохоличка - обстоятелство, съвсем удобно за нейния съпруг, защото и той бил алкохолик. Искал Пени да пие, защото държейки я в полусьзнание, упражнявал повече власт в брака и в бизнеса.

Когато Пени се прибирала у дома от работа, и се заемала с кучетата и къщата, той й наливал чаша вино и казвал: „Сега върви и почивай. Аз ще се погрижа за вечерята." До вечерята вече била „на градус".

След седемнадесет години, Пени осъзнала, че има проблем. Решила да посешава сбирките на Анонимните алкохолици, но размислила. “Живеехме в малък град” - обясни тя. - Ако хората ме видеха на тези сбирки, щеше да се разчуе." Минавала оттам, но нито веднъж не посмяла да влезе. После не издържала. Вмес­то да разчита на съпруга си, телефонирала на една приятелка: „Помощ! Имам нужда от помощ." Приятелката насочила Пени към най-близкия клуб на Анонимните алкохолици.

Въздържането от алкохола променило живота й. Когато съзнанието й се прояснило, разбрала, че нищо в нейния свят, и най-вече бракът й, не върви. Макар че се страхувала да напусне съпруга си - което също означавало да напусне и работата си - тя сложила край на всичко с един замах. Преместила се в дру­га част на страната, продължила да посещава сбирки на Ано­нимните алкохолици и се записала на курсове по личностно раз­витие и тогава се запознахме. Постарала се да промени външ­ността си, направила си нова прическа и отслабнала с десет килограма. Накратко, върнала се към живота. Решила да се раз­веде със съпруга си, при все че това щяло да я постави в по-не­изгодна финансова позиция, защото „от това се нуждаеше ду­хът ми, за да бъде свободен". Докато вземаше всички тези мер­ки, Пени и аз обсъждахме всяка нейна нова стъпка и как би про­менила живота и самочувствието й. Разводът щеше да се от­рази на финансовото й положение и тя трябваше да разбере дали може да си осигури доход сама. Пени реши, че вярва достатъчно в себе си и че може. Положи усилия и стана препода­вател по невролингвистично програмиране. Накрая се запозна с Джеймс, чудесен човек, който отговаряше на нейните вече високи критерии за здраве и личностно развитие. Те се ожениха и сега провеждат семинари по личностно развитие из цяла Европа.

Историята на Пени говори за неограничените възможности на всеки човек и за способностите му да преобрази своя жи­вот, при условие, че прояви решителност и силно развито чув­ство за лична отговорност. Тези качества на силата са свойствени на третата чакра. Предаността на Пени към нейното из­целение изразява символния смисъл на тайнството Конфирмация. Тя се изключи от негативните хора и обстоятелства, мо­билизира своя дух и откри, че притежава безкрайна издръжливост (Неца) и достойнство (Од), чрез които успя да преустрои своя живот, Пени се изправи очи в очи със своите страхове и се освободи от тях, след което стана силна, здрава и преуспяваща.

Колкото повече укрепва духът ни, толкова по-неподвластен, на времето става нашия живот. Времето донякъде е илюзия на физическия свят, свързана с физическата енергия на първите три чакри. А тя ни е необходима за изпълнението на физическите задачи; например, за да стигнем от мисълта до формата, ми­наваме през последователни етапи. Но от гледна точка на вярата във възможността да оздравеем, нашето понятие за време трябва да бъде преразгледано.

Митът, че оздравяването отнема „много време," е много разпространен в нашата култура. Вярата в него го превръща в истина. В книга „Битие" от Библията е казано, че Йехова „вдъх­нал живот на човека." Избирайки да вярваме в нещо, вдъхваме на тази вяра част от своя дух и й даваме сила.

Нашата култура вярва, че изцелението от болезнените спо­мени на детството изисква дълги години психотерапия, но това не е задължително. С вяра болезнените спомени и отстраняването на влиянието им върху живота на индивида, може да стане много бързо.

Продължителността на оздравителните процеси е съизме­рима с времето, което племенният ум им приписва. Например племенният ум в днешно време е на мнение, че за определени ви­дове рак са достатъчни шест месеца, за да ни убият, че хората със СПИН живеят от шест до осем години, че скръбта по почи­нал съпруг продължава най-малко година, а тъгата по дете - цял живот. Когато вярваме на тези преценки, даваме на племенния ум власт над живота ни, вместо да упражняваме своята лична власт. Ако духът ви е достатъчно силен да се изолира от влиянието на някое групово убеждение, той е достатъчно силен и да промени живота ви, както показва необикновено съдържателната история на Маргарет.

С Маргарет се запознах на един мой семинар в Ню Хемпшир. Тя описа своето домашно възпитание като „обикновено, скромно и строго." Родителите й внимателно следели какво чете и определяли кои да бъдат приятелите й. Никога не й разрешавали да се занимава с неща, които възприемали като твърде „ра­дикални". Понякога дори се налагало да се крие, за да прочете вестник. Растяла, контролирана от родителския страх пред неизвестността. Когато тръгнала на училище, родителите й казали, че тъй като е жена, може да избира между две професии: на учителката и на медицинската сестра.

Маргарет решила да стане медицинска сестра. Скоро след като завършила медицинското училище, се омъжила за човек, който по нейните думи, бил „обикновен, скромен и строг, ко­пие на родителите ми."

Заедно със своя съпруг се преместила в малък град, където се грижела за болни по домовете. Градът, с типично „сладко" общество, имал своите местни знаменитости, по-специално една жена на име Оли, която неизвестно как си била спечелила репу­тация на „опасна". Никой не говорел с нея и никой не я канел на светски събирания. Децата по стара традиция й погаждали номера на Вси светии.

Един ден Оли позвънила в медицинската служба с молба за по­мощ. Медицинските сестри отказали да отидат - всички, с из­ключение на Маргарет. Докато вървяла към дома на Оли, изпит­вала съмнения, но там я посрещнала една, по думите на Марга­рет, „самотна, безобидна петдесетгодишна жена, жадуваща за човешка топлота".

Докато Маргарет се грижела за Оли, двете се сприятелили. Маргарет изчакала удобен момент и попитала Оли защо има та­кава репутация. Оли се поколебала, но после разказала, че като дете „ненадейно била обладана" от „сила". Тази сила можела да лекува хората. Бащата на Оли започнал да продава лечебната й дарба и спечелил много пари, докато един ден силата „като че ли просто изчезнала". Бащата помислил, че Оли се инати, и се опитал да върне силата й с бой, но така и не успял.

Когато пораснала, Оли напуснала своя дом и се преместила в друг град, кьдето никой не я познавал. Работила като чистачка и на тридесет и две години се омъжила. Тя и съпругът й имали две деца. Когато по-малкото им дете станало на пет години, се разболяло от левкемия. Докторът казал на Оли и на съпруга й да се подготвят за неизбежната му смърт. Едва тогава Оли разказала на мъжа си за способността, която имала като дете. Накарала го да се помоли заедно с нея, Господ да й върне дарбата по­не още веднъж. Коленичила край леглото на сина си, изрекла мо­литва, после поставила ръцете си върху детето. След два дни синът й показвал признаци на подобрение, а след седмица бил на път да оздравее. След по-малко от два месеца бил напълно здрав.

Докторът попитал Оли и нейния съпруг какво са направили, какво лечение са приложили на сина си. Оли помолила мъжа си да не казва на лекаря, но той не я послушал и разказал точно какво се било случило. Лекарят заключил, че Оли е „опасна" и посъвет­вал съпруга й да „внимава с тази жена. В края на краищата, може да е вещица или нещо подобно."

След пет месеца Оли се прибрала у дома и установила, че мъжът й е взел двете деца и я^-е напуснал. Получил развод на осно­вание на нейната невменяемост. Оли била съкрушена. Няколко пъти се опитала да открие децата си, но напразно. Повече не ги видяла.

Взаимоотношенията между Маргарет и Оли ставали с всяко ново посещение все по-близки. „Силата" на Оли вдъхновила Мар­гарет и тя започнала да чете книги за лечители, лечителски способности и духовност. Оли й била разкрила един нов свят. Колкото повече научавала, толкова повече мислела за родители­те си, за техния страх от новите идеи и усилията им да напра­вят така, че тя да научи само „обикновените неща, както тех­ният обикновен начин на живот изисквал."

Маргарет се опитала да споделя със съпруга си всичко, кое­то научавала, като очаквала, че и той ще се вдъхнови, като нея самата. Но съпругът й се почувствал застрашен от Оли и от новите идеи, и един ден забранил на Маргарет да посещава Оли.

Преди това тя с радост се срещала с Оли, защото я обичала и защото Оли я учела на тайните за лечебната сила и на Божествената любов. Този път не искала да бъде управлявана от страховете на някой друг.

Маргарет изпаднала в най-дълбоката криза на своя живот, не само заради Оли, но и защото била „между два свята на мисъл­та". Знаела, че и с посещенията при Оли, и без тях, вече не можела да се върне към своите предишни разбирания за лечението и духовността. Искала да се учи и накрая казала на съпруга си, че ще продължи да изпълнява професионалния си дълг към Оли, независимо от неговото отношение.

Съпругът й започнал да я укорява и да й натяква: „Тази жена те е омагьосала, чудя се какво друго се случва между вас двете". Накрая атмосферата в дома станала непоносима и тя се премес­тила в друго жилище, с надежда, че временната раздяла ще излекува брака им.

Колежките на Маргарет, а също и нейните приятелки, зас­танали на страната на съпруга й. Маргарет жертва брака си за­ради една умираща луда жена, казвали те. Никой не разбирал при­чините, поради които правела всичко това. Тя се молела „за чу­до", било й все едно как Господ ще разреши кризата й - искала само тя да свърши.

Четири месеца по-късно Маргарет получила телеграма, в която нейният съпруг настоявал за среща. Помислила, че ще й по-иска развод, но вместо това, той казал, че току-що са му поста­вили диагноза рак на дебелото черво. Бил уплашен. И тогава се случило чудото: може ли Оли да му помогне, питал той. Марга­рет била извън себе си от вълнение. Веднага отишли в къщата на Оли.

Оли казала на съпруга на Маргарет, че нейната сила идва от Бога и че той тдябва да се съсредоточи върху това. Положила ръце върху него и останала така в продължение на десет мину­ти. За по-малко от три месеца съпругът на Маргарет оздравял. Ревностно се грижел за Оли и настоял да се пренесе в дома им, където тя живяла до края на живота си.

„Сега съпругът ми прави всичко, за да помага на хората и на мен. Приемаме болни в дома си, молим се заедно и предлагаме съвети за лечение. Това, което се случи, е невероятно. Съпругът ми често казва: „Всеки ден благодаря на Бога в молитвите си, че ти не се съгласи с мен и остана вярна на убежденията си. Ако днес съм жив, го дължа на теб."

Без съмнение, нашите спомени от детството могат да бъ­дат източник на голяма душевна болка. Но, както при Маргарет, може да ни се удаде възможност да превърнем тази болка в из­точник на вдъхновение за нов избор в зряла възраст.

Самоуважението и интуицията

Когато започнах със семинарите по интуитивно ръкобвдство, давах на участниците упражнения за концентрация и ме­дитация. Въпреки това повечето от хората, които медитира­ха, казваха, че нямат успех в развиването на своята интуиция. По време на един от семинарите, осъзнах, че всъщност досегът с интуицията не е достатъчен. В по-голямата си част, участ­ниците вече бяха във връзка със своята интуиция, но разбираха естеството й съвсем погрешно.

Всеки участник в семинарите смесваше интуицията с пророческия дар. Мислеше, че интуицията е способност да се предсказва бъдещето. Но интуицията не е нито способност да пророку­ваме, нито средство за избягване на финансова загуба или неспо­лучлива връзка. Всъщност тя е способността да използваме енергийните данни за вземане на незабавни решения. Енергийните данни са емоционалните, психологичните и духовните елементи на дадена ситуация. Те се проявяват в живота ни всекидневно, така че не са някаква свръхсетивна информация от бъдещето.

Информацията, която е достъпна за интуицията, ни дава знак за присъствието си, като ни кара да се чувстваме напрег­нати, угнетени и тревожни, или в другата крайност - разсеяни и апатични, сякаш внезапно сме изгубили връзка с всички свои усещания. Нашите съновидения от интуитивно естество съдържат символи на промяната или на хаоса. Често пъти таки­ва съновидения се явяват по-интензивно по време на емоционални кризи. Енергийните или интуитивни усещания сигнализи­рат, че се намираме на кръстопът и че имаме възможност да повлияем на следващия етап от живота си, поне до известна степен чрез свободния избор.

Интуицията и независимостта на третата чакра ни дават способността да поемаме рискове, да извършваме целенасочени действия по инстинкт. Евън. 28-годишен, страдаше от тежък улцерозен колит. Докато го преглеждах, получавах все една и съ­ща картина - кон, който водят към стартовата врата, но ни­то веднъж не се надбягва. Третата чакра на Евън беше като ши­рок отвор, от който се изливаше енергия. Изглеждаше така, ся­каш не му бяха останали сили да се държи на краката си. Всъщ­ност имаше вид на човек, който беше бягал от възможностите, предоставени му от живота, поради страх от неуспех, и нито веднъж не бе рискувал да потърси потвърждение на някое хрумване, подсказано му от интуицията.

По неговите собствени душ, животът му бил поредица от лъжливи стартове. Обмислил всички възможни начинания в об­ластта на бизнеса, но нито едно не му допаднало. Вечно проуч­вал пазара на ценни книжа, в търсене на формула, която да му разкрие механизма на покачване и спадане на цените на акции­те. Обладан от тази страст, грижливо събирал статистически данни, фактически станал доста добър в разпознаването на ак­циите, чиято цена била на път да се покачи. Когато го попитах защо чисто и просто не е продължил нататък и не е инвести­рал в някои от онези акции, той отговори: „формулата все още не е перфектна. Трябва да бъде перфектна". Въпреки това се ядосваше на себе си, тъй като няколко пъти щял да спечели мно­го пари, ако се бил доверил на вътрешния си глас. Всъщност, щял да стане много богат. Отбелязах, че след като се справя така добре „на хартия", със същия успех би могъл да спечели чрез ед­на действителна инвестиция. Евън отговори, че пазарът на ценни книжа е непостоянен и че никога не може да бъде напъл­но сигурен, че прогнозите му ще се окажат верни.

С улцерозния колит тялото на Евън се раздираше от неспособността да действа по вътрешен инстинкт. Не можеше да си наложи да инвестира дори малка сума пари. Страхът да поеме риск буквално разрушаваше тялото му, макар че беше маниакално отдаден на един бизнес, който не е нищо друго, освен риск. Ако му кажех да използва техника на релаксация, щеше да е почти толкова уместно, колкото ако кажех на някой тинейджър да се прибира навреме у дома. Трябваше да отклони вниманието си от своя подобен на компютър ум и да се обърне към инстинктите си. Но той упорито настояваше, че инстин­ктите не дават „гаранция" за резултатите, само подсказват възможностите.

По същия начин участниците в моите семинари бяха във връзка с интуицията си, но смятаха, че интуиция означава да получаваш по-скоро ясно, отколкото насочващо ръководство. Надяваха се, че едно добро „попадение" би им дало възможност да уредят живота си по ноя начин, да постигнат съвършена хармония и щастие. Но интуитивно ръководство не означава да следваме глас, който води до Обетованата земя. То означава да сме достатъчно уверени в себе си, за да а приемем че чувството, което изпитваме, всъщност ни насочва към поемане на отговорност за своя живот и към решения, които могат да ни избавят от застоя или нещастието.

Жена, която страда от ниско самочувствие, не е способна да следва своите вътрешни импулси, защото страхът й от провал е прекомерно силен. Интуицията, като всички медитативни дисциплини, може да бъде изключително резултатна единствено при условие че индивидът притежава смелостта и личната сила да извършва целенасочени действия под нейно ръководство. Ръководството предполага действие, но не гарантира отсъствието на риск. Ние оценяваме собствения си успех от гледна точка на нашето удобство и сигурност, докато вселената преценява успеха ни по това колко сме научили. Докато нашият критерий за успех е чувството за удобство и сигурност, ще се страхуваме да се ръководим от интуицията си, за­щото, самата й природа ни насочва към нов цикъл на обучение, или усвояване на нови знания, което не винаги ни привлича.

На един от моите семинари, жена на име Санди с гордост отбеляза, че е прекарала шест години от живота си в един индийски ашрам, разработвайки своя медитационна практика. Всяка сутрин и вечер се отдавала на едночасова медитация и по­лучавала много ясно духовно ръководство. Веднъж, когато оста­нахме насаме, тя ме попита дали моята интуиция не ми подсказва кьде е най-добре да живее и как да се издържа. Защо сама­та тя не е получила такава информация по време на медитация, на свой ред попитах аз и допълних, че професионалното ориен­тиране не е моя специалност. Отговори ми, че интуицията й я напътствала само по духовни въпроси. Но нали професията е част от нейния живот, възразих аз, и следователно част от ду­ховната й дейност. Каза, че чисто и просто не може да получи такъв вид информация. След това я попитах:

- А кой е възможно най-лошият отговор, който интуиция­та ви подсказва при медитация?

- Това е лесно - отговори тя веднага - да се върна към преподавателската работа в Детройт. Всъщност вече имах такива кошмари.

- На ваше място - казах - бих обмислила тази възможност. Изглежда ми като ръководство.

Година по-късно получих писмо, с което Санди ме уведомява­ше, че след моя семинар, вътрешният подтик да се върне към учителската професия не й давал нито миг покой. Борила се с него така упорито, че получила мигренозни пристъпи и сънят й се разстроил. Междувременно се издържала като продавачка в книжарница, но не й плащали достатъчно. Така че, когато й предложили да замества в нейния бивш училищен район, приела. За два месеца организирала факултативен курс по медитация за ученици от средните училища, който се провеждал два пъти седмично след редовните занятия. Курсът се оказал толкова ус­пешен, че бил включен в учебната програма за следващата годи­на. Санди с удоволствие подписала преподавателския договор. Скоро след това мигренозните болки и безсънието й изчезнали.

Изцелението изисква вяра в собствените възможности. Преди да осъзная значението на самочувствието за развитието на интуитивните умения, бих твърдяла, че вярата е най-важният фактор в процеса на лечението. Сега поставям знак на равенство между вярата, от една страна, и самочувствието и силата на индивида, от друга, защото ниското самочувствие отразява липсата на вяра в себе си, а също и в силите на невидимия свят. Безспорно вярата е жизнено необходима за справяне със задачите на всекидневието.

Така например, една жена, която още не беше навършила тридесет години, на име Джанис, ме потърси, защото искаше да научи как да се грижи за здравето си. Джанис имаше няколко сериозни здравни проблема, но не ме попита защо й се случват всички тези неща; искаше само да започне да се лекува.

В юношеска възраст била оперирана поради блокаж в дебело­то черво. Когато се запознахме, беше омъжена, майка на едно дете, и лежеше в болница заради седма коремна операция. По-го­лямата част от чревния й тракт беше отстранена и щеше да има колостома до края на живота си. Не можеше повече да при­ема твърда храна, и трябваше да се храни през катетър, имп­лантиран в горната част на гръдния кош, който също щеше да остане до края на живота й. Вечер, преди лягане трябвало да се скачва към течната храна, която през нощта щяла да се стича в тялото й. Тъй като този начин на хранене, наречен хиперали-ментация, бил току-що разработен, не влизал в застраховката й. Пътуванията и дори екскурзиите в края на седмицата се превръщали в истинско мъчение, тъй като трябвало да взема цялата тази медицинска екипировка със себе си. В резултат от всичко това, Джанис и нейният съпруг потънали в дългове.

На път за болницата, преди срещата с Джанис, си мислех, че ще бъде отчаяна поради положението, в което се намира, и из­пълнена със страх пред бъдещето. Но за голяма моя изненада, тя излъчваше позитивно отношение и енергия. Интересуваше се от енергийните техники като медитацията и визуализация­та, за да подобри чрез тях здравето си. По време на разговора ни отбеляза: „Трябва да призная, че докато ми поставяха кате­търа, се чувствах недостойна, да не кажа виновна. Мислех си, че съм се превърнала в бреме за моя съпруг и едва ли съм подходяща съпруга. След това, обиколих няжои от залите в болницата и видях състоянието на други хора. Реших, че моето положение не е чак толкова лошо и си казах, че мога да се справя с него."

След последната операция, Джанис се върнала в училище, за да завърши и да се дипломира като медицинскаестра. Но докато се настройвала към предишния си живот, нейният съпруг поискал развод. Джанис ми телефонира и се уговорихме да се срещнем. По време на разговора ни отбеляза: „Не съм чак толкова изненадана, че Хауард иска развод. Той ми даде всичката подкрепа, на която беше способен, през последните дванадесет го­дини, но за него този брак не беше кой знае какво. Не мога да му се сърдя; имам син, който се нуждае от мен, и съм дълбоко убе­дена, че отрицателните емоции само ще влошат физическото ми състояние. Но съм уплашена - какво да правя сега? Има ли ви­зуализация, която изведнъж да ми даде смелост?"

Решихме, че разводът й сега е на първо място по важност и че се нуждае от възможно най-голяма подкрепа през месеците, които й предстоят. В последната фаза на развода, Джанис си на­мери работа в една местна болница. Задно със своя десетгоди­шен син се премести в нов апартамент и се постара да завърже нови познанства. Превърна своя духовен живот в приоритет и всяка сутрин тя и синът й визуализираха живота си като щастлив и пълноценен – дейност, което активира духовните им енергии, свързани с третата чакра: издръжливостта, жизнеността и самоуважението. Твърдо беше решила да „отстоява себе си" в това изпитание. И успя. Здравословното й състояние остана непроменено през този преходен период, и една година след развода, срещна прекрасен мъж и се омъжи повторно.

Историята на нейния живот е един добър пример, който показва, че човешкият дух е способен да превъмогне физическите недостатъци и смело да отговори на предизвикателствата, отправени към личността. Джанис преживя тежки дни, но се убеди, че самосъжалението е по-вредно за нея от физическото й сьстояние. Положителната нагласа и всекидневната духовна практика поддържаха нейното физическо и душевно равновесие - символ на енергийната подкрепа на сефирот Неца и Од и тайнството Конфирмация.

Символното значение на тайнството Конфирмация е, че ко­гато укрепваме душевно, оживяваме вътрешно. Чувството за собствено достойнство и осъзнатата индивидуална мощ поня­кога идват внезапно, в някой паметен момент от живота, кой­то придобива значение на посвещение в духовна зрялост. Може би в момент на внезапно просветление сте разбрали как бихте могли да изпълните някоя задача, която преди не е била по сили­те ви. Може би сте видели себе си като силни и надарени, и сте осъзнали, че бихте могли да постигнете всякакви цели - от доб­ра физическа форма до финансов успех.

Развиването на самоувереност за преследване на цели е на­чин за превръщане на индивидуалната сила във фактор на индивидуалната промяна. Едновременно с това може да се очаква също толкова внушителна промяна в духовния живот на индиви­да. Вътрешното укрепване измества гравитационния център на личността от „външното" към „вътрешното" - знак за ду­ховен преход.

Повечето култури практикуват обред на прехода за младе­жите - тайнство, което олицетворява достигането на пълно­летие на духа: например, бар мицвах в юдейската култура и Конфирмацията в християнската. В традициите на много коренни американци, поне исторически, младите мъже били изп­ращани далеч от племето, за да поживеят сами в пустошта, след което били удостоявани със званието воин. Тези церемо­нии отбелязват края на зависимостта на младия индивид от протективната енергия на племето и поемането на отговор­ност за своя физически и духовен живот. Освен това церемони­ята отбелязва официалното племенно признаване на този акт. Веднъж „посветен", младият човек става обект на по-големи очаквания от страна на приятелите и семейството.

В течението на живота, самооценката може да се развие на етапи чрез преодоляване на различни изпитания, поредица от малки стъпки към посвещението. Всеки път, когато отбеле­жим напредък в самооценката, дори минимален, се налага да про­меним нещо във външната динамика. В повечето случаи нена­виждаме промяната, но да се променяме е необходимост, и инициацията е израз на тази необходимост. Може да се наложи да прекратим някоя връзка, защото сме станали достатъчно силни и се нуждаем от по-силен партньор. Или може да напуснем работата си, защото изпитваме потребност да скъсаме с познатите безопасни модели и да изпробваме собствените си творчески възможности. Ако често се втурваме към резки промени, те могат да се окажат пречка. Ето защо трябва да се ста­раем да регулираме възможностите си и да не приемаме по няколко предизвикателства едновременно. Промените, които осъществяваме, докато преодоляваме препятствията едно по едно, трасират пътя ни към личната сила.

Четирите степени на личната сила

Думата самоуважение стана популярна в началото на 60-те години, десетилетие на революция, която избистри нашето понятие за силна личност. Едва тогава самоуважението беше признато като крайно необходимо за здравето на жените и мъжете, което, от своя страна, беше дефинирано по нов начин, за да включи не само физическото, но и психичното и духовното здраве.

Всяко от следващите три десетилетия внесе допълнител­на яснота в тази нова дефиниция на самоуважението. Символно, обществените тенденции между 60-те и 90-те отразяват степените на развитие, през които всички ние преминаваме ка­то индивиди. След десетилетието на 60-те - десетилетието на революцията - дойдоха 70-те - десетилетието на инволюцията. Първичната енергия, освободена през 60-те години, коя­то премахна външните ограничения, доведе до задачата на 70-те години да бъдат премахнати вътрешните ограничения. То­ва беше десетилетието, което превърна думата „психотера­пия" в част от всекидневния речник.

Десетилетието на 70-те обедини две нови психологични си­ли. Първо, изключително силните думи „собствена личност" бяха освободени от пуританския си затвор, в който единстве­ният им корелат беше „егоизъм". Това обстоятелство е карало хората да се въздържат от преследване на каквато и да е фор­ма на лично развитие в продължение на векове. 70-те години думата „сам" влезе в състава на много нови думи - например в самомотивировка, самолечение, самосъзнание. Тази проста про­мяна означаваше, че всеки един от нас получава собствен ключ към „тайната градина", където с малко чужда помощ всички ние огкриваме, че всъщност можем да вървим напред без чужда помощ.

Не е чудно, че възхищението от собствената личност дос­тигна краен предел. За да изпитаме докъде може да ни доведе нашето ново отношение, тема на 80-те стана разглезването на „Егото": нарцисизмът. Нарцистичната атмосфера на 1980-те години ни накара да се почувстваме така, като че ли внезапно сме станали свободни да задоволяваме всички свои физически желания. И си позволявахме всичко. Колко бързо можем да забо­гатеем? Колко бързо можем да предаваме информация? Колко бързо можем да превърнем нашия свят в технопланета? Колко бързо можем да отслабнем? Колко бързо можем да се излекуваме? Дори осъзнаването - до този момент една свята цел, изискваща дожЖивотна самоотвержена работа - се превърна в нещо, за което хората си мислеха, че могат да постигнат за няколко сед­мици, ако платят достатъчно пари.

Угаждането на „егото" достигна краен предел и когато нав­лязохме в 90-те, махалото още веднъж се беше залюляло от вън­шния свят към вътрешния, насочвайки всички тези енергийни модели кьм личната еволюция - формирането на един Аз, който е достатъчно силен да бъде „на този свят, но не от този свят", един Аз, който може да се радва на великолепието на физическия свят, без да поволява на световните илюзии да изпразват душата.

Революцията, инволюцията, нарцисизмът и еволюцията са четирите фази, през които вървим напред кьм придобиване на самочувствие и духовна зрялост. Един духовно развит зрял ин­дивид несъзнателно включва всички свои духовни качества във всекидневните си решения. Духовните мисли и дейности на индивида са неотделими от другите аспекти на живота му: всичко става единно цяло.

Един човек може да прекара години във всяка една от тези степени, или само месеци, но независимо колко дълго трае всяка една от тях, този човек неминуемо ще трябва да се справи с изпитанията на собствения си характер, етика, морал и самоуважение.

Ние трябва да работим, за да открием себе си, за да разбе­рем защо имаме тайни, вредни привички или обвинябаме други­те за своите грешки. Трябва да работим, за да разберем защо ни е трудно да получаваме или отправяме похвали, или дали не но­сим срам в себе си. Трябва да започнем да се гордеем със своя характер и постижения без чувство на неудобстяо. Трябяа да изу­чим параметрите на сяоя характер - колко от себе си сме готояи да пожертваме и къде са границите на възможностите ни и дори дали имаме граници. Изграждането на личността изисква да опознаем себе си, а не биологичното или етничес­кото си наследство. Първата степен на самопознанието е революцията.

Първата степен: революцията

Развитието на самоуважението изисква цялостна реяолюция или няколко частични промени, чрез които да се отделим от групояия интелект и да изградим сяой собствен авторитет. Може вне­запно да разберем, че мнението ни се различава от това на нашето семейство или нашите връстници, но и в двата случая ще ни бъде трудно да се освободим от груповата енергия, чиято сила зависи от членовете на общността и противопоставянето им срещу изя­вите на индивидуалността.

Намирането на свой собствен глас, дори в частичните промени, е изключително важно в духовно отношение. Духовната зря­лост се измерване чрез прекомерната сложност на личните раз­бирания, а чрез тяхната естественост и смелостта да бъдат изразени и защитени. Под смелост нямам предвид необузданото упорство на двама души, сплели „мечове"; тази динамика е премерване на силите при втората чакра. Духовната зрялост, обратно, е способността да отстояваш собствената си територия като отражение на една истинска вътрешна увереност.

Джери ми се обади за преглед, защото страдаше от язви. Ви­дях много ясен образ на връзка с жена, която нарушава неговия морален кодекс. Усетих, че му харесва ролята на поробител на тази жена, но същевременно е разочарован от нея, и че е също толкова разочарован от себе си, защото не е в състояние да й каже какво изпитва. Когато споделих интуитивните си възпри­ятия с Джери, той ми каза, че Джейн, неговата приятелка, е наркоманка. Запознал се с нея, когато била „чиста", и след месец се пренесла при него. Всичко като че ли вървяло добре още два месеца, след което поведението на Джейн започнало да се проме­ня. Той я попитал дали не е започнала отново да взема наркотици, но тя отрекла, като обяснила, че й липсва настроение, защо­то иска да напусне работа, а няма представа къде да отиде. Отначало той й вярвал, но после забелязал, че от портмонето му липстват пари. Когато я попитал, Джейн му отговорила, че й трябвали пари за домакинството и се извинила, че не го е уведомила. Историите на Джери за лъжите на Джейн изпълниха тридесет минути от нашия разговор.

Поисках от Джери да види ситуацията ясно. Преди да заживее с Джейн не бе имал язви. Цроблемът му не е Джейн, казах, а фактът, че ужасно му се иска да й каже, че не вярва на извиненията й. Той млъкна. После каза, че не желае да мисли за Джейн като за причина за язвите. Вече се е обвързал с нея и не е редно да я изоставя в нужда. Страхувал се, че ако й се противопостави, тя ще го напусне. Попитах го кое предпочита да загуби, здраве­то си или Джейн, и добавих, че вече се е противопоставил на Джейн -само че язвата му е тази, която разговаря. Два дни по-късно Джери ми се обади, за да ми каже, че е помолил Джейн да се изнесе. За голяма своя изненада, каза той, почувствал облекчение от решението си. „Не знаех, че съм способен на това, но не можех повече да живея така. По-добре да бъда сам, отколкото да живея в лъжа."

За Джери, да се противопостави на Джейн беше лична рево­люция. Чрез това преживяване той научи, че трябва да уважава своите ценностни критерии и че има смелостта да направи необходимия избор.

Когато развием този вид вътрешна сила в себе си, дори в малка степен, сме по-способни на интроспекция и самоанализ. По този начин постепенно заместваме влиянието на племенното или групово съзнание със свое собствено вътрешно или интуитивно ръководство. Щом този процес започне, естествено настъпва следващата степен, степента на “инволюцията", проучването на нашето вътрешно Аз.

Втората степен: инволюцията

Всяка нова среща или пробуден интерес кара нашето вътрешно Аз да се запита: „В какво друго вярвам? Какво друго мисля?! Искам да познавам себв си по-добре. Това е молба за инфорция”. Във всяка нова ситуация, информацията ни залива. Получа­ваме впечатления за нови хора и обстоятелства. В тази сте­пен, в инволюцията, анализираме външния свят и до колко той отговаря на нашите потребности. Често този самоанализ ни кара да насочим вниманието си към отношенията ни с Бога и смисъла на живота ни, но преди това трябва да развием определено ниво на вътрешна жизнеустойчивост, което да ни даде сили да се справим с последиците от самоаналитичното умозрение. На моите семинари хората признават, че когато им задавам определени въпроси, изискващи самовглъбяване, предпочи­тат да ги заобиколят, защото не искат да познават себе си чак толкова добре. Или казват: „Не зная. Никога не съм мислил за това", на което аз отвръщам: Добре, помислете за това сега!" Защо е такава обичайната реакция? Защото самопознанието предполага избор и действие, а много хооа не се чувстват готов нито за едното, нито за другото.

По време на един от моите семинари срещнах Ема, жена наближаваща шестдесетте, която току-що беше приключила химиотерапевтичен курс за лечение на рак на дебелото черво. Имаше шест големи деца, вече зрели хора. Каза ми, че нейният рак станал за нея стимул. Докато се възстановявала, осъзнала, че нейните деца, които я обожавали, най-много обичат в нея „слугинята". Била много наскърбена, когато четири от децата й отбелязали, че сега, докато оздравява, трябва да намерят някой друг, който да прави това или онова вместо тях; и кога ще бъде отново на крака? Ема разбрала, че трябва да направи преоценка на своята роля в собствения си живот и да реши какво й е необходимо, за да оздравее. Нейната революция я довела до инволюция, и така тя прочела много книги за самолечението и самосъзнанието. Осъзнала, че е живяла за децата си и че сега иска да живее за себе си. Нужни й били няколко месеца, за да събере смелост да промени правилата в своя дом, но го направила. Съ­общила на децата си да не разчитат повече на нея да бави бебе­тата; че отсега нататък няма винаги да се грижи за обедите и вечерите и че няма да оставя своята работа, за да изпълнява поръчките им. Накратко, предявила правото си да казва „не". Де­цата й били толкова разстроени от нейното изявление, че фактически свикали семеен съвет (племенно събиране), за да обсъ­дят как да се справят с нея. Ема не отстъпвала и казала на деца­та си, че трябва да се настроят към факта, че освен тяхна майка, тя е и личност със свои потребности, и че завинаги се от­тегля от ролята си на майка.

Историята на Ема показва как степента на инволюцията бива последвана от нарцистичното раждане на нова представа за собственото Аз.

Третата степен: нарцисизмът

Въпреки своята лоша репутация, нарцисизмът, понякога, е необходима енергия за развитието на вярно чувство за себе си. Променяйки стоя външен вид с нова прическа, нови дрехи, и може би дори с нови телесни форми, в резултат на тренировки, показваме, че промени се извършват и вътре в нас. В тази степен, сме уязвими и можем да срещнем критики от страна на други членове на племето или групата, но нарцистичната енергия ни помага да пресъздадем себе си, да разширим границите на своите възможности, въпреки противопоставя­нето. Промените в този стадий ни подготвят за по-значимите вътрешни промени, които следват.

Гари описа красиво този стадии, като ни разказа, на един се­минар, как изведнъж започнал да се облича официално за концерти и театрални постановки, докато по-рано винаги носел джинси и спортни ризи. Въпреки че дори само мисълта да скъса с навиците на приятелите си го карала да се облива в студена пот, гледал на тази промяна като на важна крачка в своето лично развитие, защото искал да разбере какво е да го „гледат със завист". Не че искал да му завиждат; искал да се освободи от груповия контрол, който приятелите му упражнявали, налагайки му скромния вид, който постоянно излъчвал. Гари каза, че е хомо­сексуалист, и когато попитах дали е откровен със семейството си за това, той отговори: „Още не. Работя, за да придобия тази степен на самочувствие малко по малко. Веднага щом стана достатъчно силен да нося дрехите, които искам, ще се потрудя да стана достатъчно силен да бъда такъв, какъвто искам да бъда." Да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, е смисълът на четвърта степен: еволюцията!

Четвъртата степен: еволюцията

Тази четвърта степен в развитието на самоуважението е вътрешна. Хора, които могат да защитават своите прцнципи, своето достойнство и вяра, без да злоуротребяват с енергията на своя дух, са вътрешно еволюирали: хора като Ганди, Майка Тереза и Нелсън Мандела. По света, разбира се, има много хора, макар и не толкова известни, които са постигнали това ниво на самоуважение; но всеки един от споменатите трима души пое отговорност за своето физическо обкръжение - и то се промени, за да побере мощта на техния дух.

И тримата, на определен етап от своето развитие, са били смятани за нарцистични. Майка Тереза например, в своята мла­дост, била почти насила принудена да напусне две религиозни общности, защото представата й за служене на бедните не би­ла по силите на нейните сестри. По това време изглеждало, че е погълната от мисълта за себе си и е самовлюбена. Необходимо било да премине през период на дълбоко духовно размишление и, когато настъпил подходящият момент, се подчинила на своя вътрешен глас. Подобно на Ганди и Мандела навлязла в стадия на еволюцията, в който индивидуалността се превръща в личност, - архетипна сила, от която милиони хора черпят вдъхновение. Когато вашия собствен дух вземе надмощие, светът също ще се поддаде на неговата мощ.

Предизвикателствата на пътешествието

Не е лесно да започнеш да опознаваш и разбираш себе си, да придобиваш независимост и чувство за собствено дос­тойнство, въпреки че пътуването се състои само от четири фази. Третата чакра съдържа енергията на нашите лични амби­ции, нашето чувство за отговорност и уважението кьм собствените положителни качества и недостатъци, както и нашите затаени страхове и мисли, които още не сме готови да си признаем. Тъй като душата ни често се разпокъсва от противоречия, трябва да приемем духовното предизвикателство да се освободим от негативната енергия, за да приемем нова, да се разделим със закостенели навици и представи за собствения Аз, за да се преродим. По пътят към личната независимост и зрялост е нещо много повече от подтик към психологически здравословен живот. Да бъдем съзнателни за самопознанието и символното проникновение, е жизнено важна задача, която засилва вярата ни в самите нас.

Харесвам историята на Чък, защото разкрива същността на истината „Почитай себе си". Чък по произход е от Източна Европа. Влиянието на семейството му било силно във всяко от­ношение - социални нагласи и религиозни ценностни критерии. От децата се очаквало да станат като родителите си. Чък бил аутсайдерът в семейството. Не обичал спорта и бирените партита. Привличали го либералните идеи и приятели. В гимна­зията вече водел двойнствен живот, тъй като държал своите интереси и приятели настрана от дома. Когато завършвал гим­назия вече знаел, че е хомосексуалист. Семейството му не би приело тази истина и Чък напуснал дома си, за да пътува в чужбина и да се учи. Овладял много езици.

Накрая се върнал в своя роден град, удостоен с множество академични отличия, но въпреки това, непрекьснато бил депре­сиран. Когато се запознах с него, той явно изпитваше потреб­ност да прекрати пътуванията навън и да предприеме пътува­не кьм себе си. Разговаряхме за неговия живот на езика на симво­лите и стигнахме до съгласие, че истинската причина да замине за чужбина е била неудобството от това, че е аутсайдерът в семейството. Той отчаяно искаше да бъде приет от тях, въпреки че на самия него все още му предстоеше да приеме себе си. Все още не можеше да заживее открито като гей, което го тревожеше, защото, както каза: „Не смятам, че съм приел себе си като гей, щом единствените хора, които знаят, че съм гей, са моите приятели. Най-големият ми страх е, че ако анализирам чувствата си, ще стигна до извода, че не мога да приема себе си истински. Какво да правя тогава?

Чък се беше отдал на изучаване на мистицизма и част от живота му беше посветена на духовни занимания - молеше се, медитираше и ходеше на църква. Предложих му да отиде на поклонение до светите места, за които обичаше да чете, и да си постави за цел да приеме себе си. Той си спомни думите на свой приятел: „Поклонничеството е насочен навън мистицизъм, а мистицизмът е насочено навътре поклонничество."

Следващото лято Чък напусна Европа, за да посети Фатима, Лурд и някои други места, които бяха въплъщение на све­щеното за него. Навсякъде с благоговение се молел, за да се осво­боди от болезненото си минало и да придобие силата да приеме себе си изцяло. Когато се завърна, беше променен. Беше свобо­ден и „жив" по начин, по който всички трябва да бъдем. Беше прогонил своята сянка и като че ли излъчваше светлина. Едно от първите неща, които направи при завръщането си, беше да покани семейството си и да им съобщи, че е гей. Беше подгот­вен за всякаква реакция от тяхна страна, но за негово щастие, те приеха с разбиране новината. Духовното пътешествие на Чък му донесе независимост от миналото и от страховете за утрешния ден и дълбока вяра в себе си.

Всички ние сме тръгнали на поклонение, въпреки че не е задължително да пътуваме физически до светите места и да изпълняваме церемонии, за да позволим на миналото да си отиде от нас. Все пак е необходимо да пътуваме духовно и да прогоним страховете, които ни пречат да открием красота­та в нашия живот, да стигнем до мястото на нашето изцеление и самоприемане. Можем да предприемаме този вид пътуване всекидневно в уединението на своите молитви и медитация.

Покойната поетеса Дороти Паркър веднъж направила следната забележка: „Мразя писането. Обожавам написаното." Съ­щото може да се каже за пътя кьм личната сила: веднъж пристигнали, сме като в Рая, но пътят дотам е дълъг и труден. Жи­вотът безмилостно ни принуждава да осъзнаем колко важни са думите на Полоний: „На себе си бъди верен." Защото ако не осъзнаем, че имаме сила, за да живеем достойно, всяко преживяне ще бъде за нас мъчителен опит.

Когато работим с интуицията сме длъжни да преодоляваме страховете си. Няма преки пътеки кьм здравето на личността и интуитивните способности не са отговорът - те са само ес­тествените резултати от чувството за собствена цена.

Ние сме биологично програмирани да научим този урок: телата ни процъфтяват, когато духът ни процъфтява. Третата чакра въплъщава свещената истина „Почитай себе си" - исти­на, която е подкрепена от символното значение на сефирот Неца и Од и от тайнството Конфирмация. Когато животът ни се гради върху една рационална самооценка, придобиваме си­ла и издръжливост и заедно с това развиваме своите интуитив­ни способности по естествен начин.

Въпроси за самоанализ

1. Харесвате ли се? Какво не харесвате в себе си и защо? Работите ли активно, за да промените онова, което не харесвате в себе си?

2. Честни ли сте? Понякога изопачавате ли истината? Ако постъпвате така, защо го правите?

3. Критични ли сте към другите? Не обвинявате ли другите, за да защитите себе си?

4. Способни ли сте да признаете, че грешите? Приемате ли с готовност мнението на другите хора за себе си?

5. Нуждаете ли се от одобрение? Защо?

6. Как определяте личността си - като слаба или като силна? Страхувате ли се да се грижите сами за себе си?

7. Позволявате ли си да имате връзка с човек, когото всъщност не обичате, за да не бъдете сами?

8. Уважавате ли се? Готови ли сте да промените начина си на живот, за да удържите на обещанието си?

9. Страхувате ли се от отговорността? Чувствате ли се отговорни за всичко и всички?

10. Доволни ли сте от живота си? Ако не го харесвате, правите ли нещо, за да го промените или сте се примирили с положението?

ГЛАВА 4

ЧЕТВЪРТАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА ЕМОЦИИТЕ

Четвъртата чакра е центърът, който генерира енергията за цялата енергийна система. Като средна чакра, тя е медиатор между тялото и духа и определя тяхното здраве и сила. Енергията на четвъртата чакра е емоционална по своята природа и подпомага усъвършенстването на чувствата ни. Тази чакра въплъщава нравствения урок, който ни учи да действаме, водени от любов и състрадание, и ни внушава, че най-мощната енергия, която имаме, е тази на любовта.

Местоположение: централната част на гръдния кош.

Енергийна връзка с физическото тяло: сърцео и кръвоносната система, гръдният кош, гърдите, тимусната жлеза, белите дробове, раменете, ръцете, диафрагмата.

Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: тази чакра отговаря на нашите емоционални възприятия, които определят качеството на живота ни много повече, отколкото умствените възприятия. Децата реагират на обстоятелствата с широка гама от емоции: любов, съчувствие, доверие, надежда, отчаяние, омраза, завист и страх. Предизвикателството към зрелите индивиди е да поддържат в равновесие породилите се у тях чувства, за да действат съзнателно и със състрадание.

Символна/сетивна връзка: Повече от всяка друга, четвърта чакра представлява нашата способност да се “освободим и приемем Бога." С нейната енергия приемаме своите лични емоционални предизвикателства като продължение на Божествения промисъл, чиято цел е нашата съзнателна еволюция. Освобождавайки душевната болка чрез освобождаване на потребността да знаем защо става това, което става, достигаме със­тояние на вътрешен покой. Но преди това трябва дьлбоко да осъзнаем целебната сила на прошката и да разберем, че чисто човешките ни понятия за правосъдие не лекуват.

Връзка със сефира/тайнство: Четвъртата чакра съответс­тва на сефира Тиферет, символ на красотата и състраданието в Бога. Тази енергия олицетворява сърцето на Бога - непресьхващ извор на подхранваща жизнена сила. Тайнството Брак сьответства на енергията на четвъртата чакра. Като първообраз, бракьт е преди всичко израз на връзката със себе си, вечният съюз на личността и душата.

Предизвикателството, свойствено на четвъртата чакра, е подобно на това на третата чакра, но е духовно по-извисено. Докато дейността на третата чакра е съсредоточена върху отношението ни към света, който е извън нас, четвъртата чакра отразява нашите чувства във връзка със света, който е вътре в нас. - нашата емоционална реакция спрямо собствените ни мисли, идеи, вътрешни нагласи и импулси, и вниманието, с което се отнасяме към своите емоционални потребности. Това ниво на отговорност е основният фактор при формирането на здравословни взаимоотношения с другите.

Първичен страх: Страхът от самотата, изолацията; страхът да “следваме гласа на сърцето”; страхът, че не сме способни да се защитим емоционално; страхът от емоционалната слабост и предателство. Загубата на енергия от четвъртата чакра може да стане причина за ревност, ярост, гняв, омраза и неспособност да простим на другите, както и на себе си.

Първични сили: Любовта, прошката, състраданието, самоотвержеността, вдъхновението, надеждата, доверието и способността да лекуваме себе си и другите.

Свещена истина: Четвъртата чакра е силовият център на човешката енергийна система, защото Любовта е Божествена сила. Интелигентността, или „умствената енергия", се смята за по-висша от емоционалната енергия, но в действителност, емоционалната енергия е истинската движеща сила на човешкото тяло и дух. Любовта в нейния най-чист вид - безусловната любов – е субстанцията на Божеството с неговата способност безкрайно да ни прощава и да се отзовава на молитвите ни. На­шите сърца са създадени да изразяват красота, състрадание, прошка и любов. Противоречи на духовната ни природа да постъпваме другояче.

Ние не владеем езика на любовта по рождение, а прекарваме живота си, изучавайки любовта. Нейната енергия е чиста сила. Любовта ни привлича и плаши. Тя ни стимулира, контролира, вдъхновява, лекува, разрушава. Любовта е храна за нашето физическо и духовно тяло. Всяко житейски предизвикателство е урок за някое от проявленията на любовта. Начинът, по който реагираме на тези предизвикателства, се регистрира в клетъчната ни тъкан: ние съществуваме на границите на биологичните последици от нашите биографични избори.

Силата на любовта

Тьй като любовта има огромна сила, опознаваме тази енергия постепенно. Всяка степен е урок за дълбочината и различните проявления на любовта: прошка, състрадание, щедрост, доброта, грижата за себе си и за другите. Степените следват реда на нашите чакри: ние започваме да се учим на любов в рамките на своето племе, като възприемаме проявленията на ней­ната енергия от членовете на своето семейство. Племенната любов може да е безусловна, но в най-общия случай ни предава очакването за вярност и племенна подкрепа; в племенната общност, любовта е енергия, споделяна между роднини.

Когато се пробуди втората чакра и познаем приятелството, любовта разширява своите граници, за да включи и личности „отвън." Ние изразяваме лю6ов чрез споделяне и грижа за други хора, с които нямаме кръвна връзка. А когато се пробуди и третата ни чакКра, откриваме любовта към външните неща, към нашите лични, физически и материални потребности като не забравяме нито спортните, нито научните си интереси, модата, любовта и брака, кариерата и дома, грижата за тялото.

Първите три чакри свързват любовта с външния свят. Нашата цивилизация не винаги е изисквала нещо повече от любовта, освен тези три нейни проявления. Малко хора са търсели нещо повече от племенната и брачната любов. С появата на психотерапията и движението за духовни знания, любовта била призната за сила, която определя или поне оказва влияние върху биологичната активност. Любовта ни помага да лекуваме себе си и другите.

Житейските кризи, в центъра на които стоят въпроси, свързани с любовта - разводът, смъртта на любим човек, емо­ционалната злоупотреба, изоставянето, съпружеската изневя­ра – често са самата причина за болестта, а не само предхождащо я събитие. Физическото лечение често пъти изисква, или налага лечение на емоционалните проблеми.

Джек, дърводелец, 47-годишен, инвестирал значителен дял от спестяванията си в търговско предприятие, създадено от неговия братовчед Грег. Описвайки себе си като „новобранец в бизнеса", Джек ми каза, че Грег винаги имал вид на човек, който знае какво прави със средствата, и обещал, че това крупно вложение ще донесе достатъчно за ранното пенсиониране на Джек. Съпругата на Джек, Лин, не била склонна да вложат всички свои спестявания в едно предприятие, без гаранция за печалба, но Джек вярвал на своя братовчед и смятал, че всичко ще стане точно както очаквали.

След четири месеца търговското предпиятие фалирало и Грег изчезнал. Два месеца по-късно, Джек претърпял трудова злополука и получил нараняване на седалището. Развил високо кръвно налягане и станал затворен и депресиран. Дойде на един от моите семинари, защото Лин, в отчаяния си опит да го извади от състоянието на депресия, го принудила да присъства заедно с нея.

Някои неразположения са толкова очевидни, че всеки стра­ничен наблюдател може да свърже видимите признаци и да ус­танови причината, финансовият стрес, в съчетание с чувството, че братовчед му се е възползвал от него, се превърнали в бушуващ огън в душата на Джек и довели до слабост в долната част на гърба и седалищния нерв. Неговият гняв допринесьл за високото кръвно, тъй като дълго мислел за огромната грешка, която е направил, доверявайки се на щедрите обещания на братовчед си. Джек се чувстваше отпаднал духом поради измяната на Грег и мисълта, че е разочаровал съпругата си.

Когато моята лекция продължи с темата за прошката, Джек стана толкова раздразнителен, че поиска разрешение да напус­не стаята. Не исках да си отиде, защото трябваше да чуе това, което щях да кажа. Но когато го погледнах, разбрах, че ако оста­не, ще се раздразни още повече. Лин се обърна към Джек, сякаш бяха сами в стаята, взе ръката му и каза, че макар и да се самонаказва, според нея, е действал, воден от любов.

- Не мога да повярвам, че постъпка, направена от любов, се възнаграждава със страдание - продължи тя. - Мисля, че ако промениш гледната си точка и се придържаш към истината, че си подкрепил някого, когото обичаш, защото си чувстващ, че така е редно, тогава – по някакъв начин - всичко това ще излезе на добро за нас. Не искам ядът, които изпитваш към братовчед си, да разбие живота ни, и затова казвам просто да забравим.

Джек започна да плаче, мълвейки думи на извинение и благо­дарност към жена си. Другите участници в семинара също бяха дълбоко развълнувани и излязоха в почивка, за да оставят Джек и Лин за малко сами. Лин ме помоли да остана с тях. После каза:

- Мисля, че сега можем да си вървим. Джек и аз ще бъдем добре.

След няколко месеца се свързах с Джек и Лин, за да проверя какво става с тях. Лин каза, че Джек се е върнал на работа и че неговият гръб все още му създава проблеми, но вече не го боли толкова много. Кръвното му налягане било нормално и повече не бил депресиран. И двамата се чувствали изненадващо свобод­ни след своята финансова несполука, защото и двамата наисти­на съумели да простят и да продължат нататък.

- Нямаме никаква вест от Грег - допълни тя - но подозира­ме, че тия дни той мисли за тази бъркотия много повече, от­колкото ние.

Тази двойка е пример за духовната сила на сърдечната енергия. Състраданието, което се изля от сърцето на Лин в тялото на Джек, му даде подкрепата, от която се нуждаеше, за да прости на своя братовчед и на себе си и да се върне към живота.

Любовта към себе си -път кьм Божествеиото

Изразът “Ако не можеш да обичаш себе си, не можеш да оби­чаш никой друг" е добре известен. Въпреки това, любовта към себе си остава неясно понятие за много хора и често пъти намира материалния си израз в скъпи вещи и разточителни отпуски. Но да награждаваш себе си с екскурзии и играчки, е проява на любов от третата чакра - да изразяваш признателност към себе си, доставяйки си физическо удоволствие. Такава награда е приятна, но може да ни попречи да установим контакт с по-дълбоките емоционални трепети на сърцето, които стават осезаеми, когато трябва да оценим една връзка, работа или друго вълнуващо събитие, което засяга сърцето. Любовта към себе си като предизвикателство на четвъртата чакра изначава да се вслушваме в емоционалните послания и духовните напътствия. Първообразът, към който нашето сърце най-често ни насочва, за да излекуваме болката, е този на “нараненото дете”.

„Нараненото дете” вьв всеки от нас включва разрушените или осакатени емоционални модели на нашите ранни години, моделите на болезнени спомени, негативните нагласи и недостоверната представа за собствената личност. Като зрели индивиди може несъзнателно да продължим да действаме в рамки­те на тези модели, макар и в нова форма. Страхът от изоставяне например, се превръща в ревност, а сексуалното насилие в дисфункционална сексуалност, която често пъти води до повторения на същите прояви на насилие спрямо собствените деца. Негативните преостави за себе си в детството в по-късна еъзраст могат да се превърнат в източник на заболявания като анорексия, затлъстяване, алкохолизъм и други зависимости, както и на натраплив страх от провал. Тези модели могат да увредят нашите емоционални взаимоотношения, личния и професи­оналния ни живот, здравето ни. Любовта към себе си започва с противопоставянето ни на тази първообразна сила в психиката и детронирането на нараненото дете в нас. Нелекувани, нашите рани ни задържат в миналото.

Дерек, бизнесмен, 37-годишен, посещаваше един от моите се­минари, защото искаше да преодолее някои болезнени спомени от своето детство. Като дете, Дерек бил жестоко малтретиран. Често бит, лишаван от храна, когато бил гладен, той също така бил принуждаван да носи прекалено малки обувки за наказание.

След като завършил средното училище, Дерек напуснал своя дом, изкарал колеж и после станал търговец. Когато се запознах с него, имаше щастлив брак и две малки деца. Както се изрази, било дошло време да се занимае с детските си спомени, които до този момент успявал да държи на разстояние - както и ро­дителите си. Бащата на Дерек бил починал неотдавна и майка му изгаряла от желание отново да установи връзка с него. Дерек се съгласил да се видят и още на първата среща пожелал да узнае защо тя и баща му са се отнасяли така жестоко с него през детстките му години.

Отначало майката на Дерек отричала всякакво насилие, но най-накрая хвърлила цялата вина за няколкото случая, които ус­пяла да си спомни върху бащата, като казала, че ако е знаела колко нещастен бил Дерек, щяла да направи нещо. После се разчувствала и го попитала как може да се държи така сурово с нея, при положение, че наскоро е останала вдовица. Тази реакция е много характерна за злоупотребяващ родител, изправен лице в лице със своето пораснало дете.

Дерек слушаше с голямо внимание моите лекции за индивиду­алните и племенни спомени. Според него родителите му не би­ли лоши, каза ми той, а само наплашени и може би не съзнавали последиците от своето поведение. В края на семинара каза, че му е дадено много, върху което да мисли и е благодарен за това.

Четири-пет месеца след семинара, Дерек ми изпрати писмо от няколко реда. Решил, че животът е твърде кратък, за да таи лоши спомени и че предпочита да мисли за завръщането на майка си в своя живот като за възможност да й покаже, чрез собствения си брак и бащинство, един по-любвеобилен начин на живот. Редовно се срещал с нея и вярвал, че един ден „всичко ще се оправи".

Историята на Дерек свидетелства за целебното напътствие, чийто източник е сефира Тиферет, подсказващо му, че трябва да преразгледа емоционалните си спомени. Както винаги при всички нас, напътствието дойде в момент, когато Дерек беше узрял, за да му се подчини. Подчиняването на собственото интуитивно напътствие е най-висша форма на здравна профилактика. Духовните енергии на неговото сърце го предупредиха, че спомените могат да започнат да увреждат физическото му здраве. Интуитивната система на всеки от нас функционира по този начин; рядко се случва да не сигнализира за негативните флуиди, които могат да ни навредят, или да ни покаже как можем да освободим тези негативни енергии, преди да са се превърнали във физическо заболяване.

Прошката лекува. В живота и проповедите на Исус, прошката е духовен акт на сьвьршенство, но сьщо и физически лечебен акт. Прошката не е само възможност, но и необходимост за излекуването. Исус винаги първо е лекувал емоционалните страдания на своите пациенти; физическото излекуване е следвало естествено. Много теолози и учители в неделните училища обясняват изцеленията на Исус като божествена награда за покаялите се. Въпреки това прошката е крайно необходим духовен акт, към който наистина трябва да пристъпим, за да отворим себе си напълно за лечебната сила на любовта. Любовта към себе си означава за свое собствено добро да простим на хората от нашето минало, така че раните да се затворят, защото нашите рани не предизвикват болка у онези, които са ни нарани­ли; те са болезнени само за нас. Когато се освободим от властта на миналите страдания, получаваме възможност да преминем от детските взаимоотношения с Божественото на първите три чакри към съучастие с Божествбеното в изразяването на любовта и състраданието на четвъртата чакра.

Енергиите на четвъртата чакра ни тласкат към духовна зрялост, отвъд диалога родител-дете с Божественото, отвъд молитвите за обяснение на събитията, отвъд страха от нео­чакваното. Нараненото дете вижда Бога като оператор на вселенския механизъм, който разпределя наградите и наказанията и може логично да обясни всички мъчителни преживявания. На­раненото дете не разбира, че всички преживявания, независимо колко са мъчителни, носят духовни прозрения. Докато разсъждаваме като наранено дете, няма да обичаме безусловно и винаги ще се страхуваме да не ни изоставят.

Нашата култура, като цяло, е на път да се излекува от зна­чението, което придава на раните и мъченичеството. Но дори да проумеем силата, получена от нашите рани, за нас оствба трудноразбираемо как да освободим тази негативна енергия и как да станем „ненаранени" и силни. Нашата култура е “култура на четвъртата чакра”, която все още не е излязла от своите ра­ни, за да навлезе във възрастта на доховната зрялост!

Пробуждане на съзнателното Аз

За да се извисим над четвъртата чакра, тряббв да „преминем" през нея и да научим нейните уроци, когато навлезем в светая светих на своето собствено сърце, оставяме зад гърба си познатите мисловни модели на долните три чакри и най-вече на племенното сърце. Освобождаваме се от закрилата на шаблонни определения като: „Мой приоритет са нуждите на семейст­вото ми" или „Не мога да сменя работата си, защото жена ми трябва да е спокойна" и на прага на своето сърце сме посрещнати от един-единствен въпрос: ,А аз? Кой съм аз?"

Този въпрос е като заклинание, което извиква с години потискани, но добре съхранени емоционални данни, които за миг могат да определят нов път за нас. Възможно е да направим опит за бягство, обратно към закрилата на племенния дух, но неговата способност да ни приюти вече си е отишла.

Ние пристъпваме към страшната задача да опознаем себе си с разкриване на своята емоционална природа - не във връзка с някого или нещо, а във връзка със самите нас. Със или без някой друг, изпълняващ главната роля, човек трябва да си отговори на въпросите: Какво харесвам? Какво обичам? Какво ме прави щастлив? Какво не ми достига? Кои са силните ми страни? Мога ли да разчитам на себе си? Кои са слабите ми страни? Защо правя това, което правя? Кое ме кара да изпитвам потребност от вниманието и одобрението на другите? Достатъчно ли съм си­лен да бъда до друг човек, като при това уважавам своите собствени емоционални потребности?

Тези въпроси са различни от въпросите на племенния дух, който ни учи да питаме: Какво харесвам във връзка с другите? Колко силен мога да бъда, като при това оставам привлекате­лен за другите? Какво другите трябва да правят за мен, за да бъда щастлив? Какво трябва да променя в себе си, за да накарам някого да ме обича?

Не ни е лесно да търсим отговорите на тези въпроси, защото знаем, че те ще изискват от нас да променим живота си. До началото на 60-те години на 20 век подобно самоизследване е би­ло преимущество само на някои членове на обществото - мис­тици, художници, философи и други творчески гении. Срещата с Аза активира преобразяването на човешкото съзнание и последи­ците от него за много художници и мистици са били драматич­ни епизоди на депресия, отчаяние, халюцинации, видения, опити за самоубийство и извънмерна емоционална възбуда, както и възторжени състояния на екстаз, подсилен с физически и трансцендентен еротизъм. Повечето хора били на мнение, че цената на духовното пробуждане е прекалено висока и рискована, и че пос­ледното е предназначено само за неколцина „надарени".

Но революционната енергия на 60-те години накара много хора да си повтарят: А аз? Кой съм аз?". Оттогава насам движението за човешко съзнание преведе нашата култура през архетипния вход на четвъртата чакра. Разкри тайните на на­шите сърца и произнесе ясно болките на нашето наранено дет­ство, които все още определят до голяма степен личността ни на зрели индивиди.

Не е чудно, че нашата култура на четвъртата чакра стана свидетел на всеобхватното увеличение на броя на разводите. Отварянето на четвъртата чакра превърна първообраза на брака в първообраз на партньорството. Като последица пове­чето съвременни бракове изискват по-скоро силен усет за лич­ността, отколкото отказване от Аза, както изискваха традиционните бракове. Символичният смисъл на тайнството Брак е, че човек трябва на първо място да бъде в съюз със своята собствена личност и дух. След като постигне ясно вътрешно разбиране на себе си, може да създаде успешно интимно партньорство. Ето защо увеличението на разводите се корени в отваря­нето на четвъртата чакра, която въвлича хората в себеоткриване. Много хора приписват вината за разпадането на брака си на факта, че брачният им партньор не е подкрепил техните емоционални, психични и интелектуални потребности, в резул­тат на което се е наложило да потърсят истински партньор. Отварянето на четвъртата чакра промени и нашите представи за здравето, лечението и причините за болестта. Ако някога долните чакри са били разглеждани като главни източници на здравните неразположения - генетични или предизвикани от вируси - сега вече произходът на болестта се търси в нивоти на токсичния емоционален стрес. Лечениетозапочва с „ремонт” на емоционалните повреди. Нашият цялостен медицински модел се реорганизира около мощта на сърцето.

Историята на Пери, който беше лекар, е отражение на те­зи промени. Запознах се с него на едни от моите семинари. Имал огромна практика, която създала типичното ниво на професи­онален и личен стрес. Когато медицинските среди били наводнени с информация за алтернативни теории и практики, Пери прочел това-онова, но продължил да предписва традиционно ле­чение на пациентите си. Не знаел достатъчно за алтернатив­ните терапии, за да ги препоръчва.

Преди около пет години, Пери решил да участва в семинар по алтернативно лечение. Много силно впечатление му направили не само научната обоснованост на представените мате­риали, но и случаите, които колегите му обсъждали. Когато се върнал на работа, започнал да гледа на всички свои пациенти с други очи и да ги разпитва за техните лични проблеми по вре­ме на редовните прегледи. Пери прочел различни книги, свързани с холистичното здраве и посетил други лекции и семинари по темата, която му изглеждала особено интересна - емоцио­налната страна на болестта. Малко по малко загубил вяра в тра­диционните лечебни методи. Искал да обсъди чувствата си със своите колеги, но те не споделяли интереса му. Стигнал до там, че изпитвал неудобство, когато изписвал рецепти, но все още не се чувствал достатъчно уверен, за да препоръчва на па­циентите си да търсят други видове лечение. Накрая толкова се страхувал всеки път, когато отивал в кабинета си, че мислел да се откаже от лекарската практика.

После едни ден, докато се готвел за среща с нов пациент, Пери, който вече бил на 52 години, получил сърдечна криза на бюрото си. По време на рехабилитацията поискал среща с психотерапевт и консултант по духовните въпроси. След няколко-месечна психотерапия взел отпуск, през който изучавал алтернативни методи за лечение. Накрая създал лечебен център, къ­дето заедно с физическите, се обслужвали емоционалните, пси­хологически и духовни потребности на пациентите.

„Претърпях много силна сърдечна криза - каза Пери. - Вина­ги ще вярвам, че си върнах здравето, защото започнах да се занимавам с терапия и следователно със себе си. Сърцето ме бо­леше, но не съзнавах, че е заради лекарската ми практика, дока­то буквално не се разболях от сърце. Какво по-ясно от това? За­ради самия мен трябва да лекувам пациентите си с грижата и разбирането, от които, сега зная, те се нуждаят. Също така трябва да се грижа за себе си по друг начин и да не оставам до късно в извънработно време, както някога в моята работа. Се­га поставям грижата за себе си на първо място. Целият ми жи­вот е по-здравословен, защото се разболях и реших да вярвам, че сърдечната ми криза съвсем не е само едно развитие на електрически проблем в коронарната ми система."

Отвъд езика на раните

Като култура на четвъртата чакра разполагаме с език на интимността, който сега се основава на раните. До началото на 60-те години светският разговор беше съставен главно от размяна на информация относно въпроси на първата, втората и третата чакра: име, място на раждане, работа и любими за­нимания. Рядко някой споделяше подробности от своя сексуален живот или дълбочината на своите психологични или емоционал­ни страдания. Нашата култура все още не се чувстваше удобно на тов ниво на общуване и не разполагаше със съответната терминология.

Но все пак откакто сме култура на четвъртата чакра, сме станали терапевтично красноречиви. Създали сме нов език за интимен разговор, който аз наричам „ранология". Сега използваме споделянето и размяната на своите рани като разговорна субстанция, като слепващо вещество, което свързва двама души. Превърнали сме нашите рани в нещо като разменна монета за общуване, която използваме, за да контролираме ситуации и хора. Неизброимото число поддържащи групи, чието предназ­начение е да помагат на хората да надживеят своите истории на изнасилване, кръвосмешение, наркомания, побой, споменавам само някои, тъй като списъкът е дълъг и ще ни помогне само да умножим понятията в ранологията - нашият съвременен език за близост. В обстановката на тези добронамерени поддържащи групи, членовете получават - често за първи път – така необходимото им потвърждение на вредата, която им е нанесена. Съчувствените излияния на учивите членове на групата действат като глътка студена вода в горещ летен ден.

Ранологията е широко разпространена. Една случка ми помогна да осъзная това преди няколко години. Имах уговорена среща с една жена за обяд. Докато я чаках, пиех кафе в компани­ята на двама мъже. Когато Мери пристигна, я представих на Ян и Том. В същия миг към нас се приближи друг мъж и попита Ме­ри дали е свободна на осми юни, защото очаквали специален гост и имали нужда от човек, който да придружава госта. Забележете, че въпросът, поставен на Мери, беше: „Свободна ли си на осми юни?" - въпрос, който изисква отговор „да" или „не".

Вместо това, Мери отговори:

- Осми юни? Осми юни ли каза? Абсолютно не. Всеки друг ден, но не и осми юни. Осми юни е моята среща с жертвите на кръвосмешение и ние разчитаме един на друг. Длъжни сме да се поддържаме взаимно, и каквото и да става, сме там един за друг. Само не този ден. Ще трябва да намериш някой друг. Няма да наруша обещанието си към тази група. Всички ние сме преживели това и сме се врекли да не се отнасяме един към друг със съ­щото пренебрежение.

Уейн, човекът, който беше задал въпроса, каза само:

-Добре, благодаря.

И си отиде. Но аз бях смаяна. Ян и Том също. После Мери и аз излязохме, за да отидем да обядваме, и когато останахме сами, попитах:

- Мери, искам да зная защо даде на Уейн толкова драматичен отговор на неговия въпрос дали си свободна на осми юни. Имам предвид, че секунди след запознанството ти с Ян и Том, за теб явно беше изключително важно да ги осведомиш, че си преживяла кръвосмешение като дете и че още си сърдита. Искаше тези мъже непременно да знаят това. От моя гледна точка беше яс­но, че желаеш твоята емоционална история да управлява разго­вора на масата. Искаше тези двама мъже да стъпват внимател­но около теб и търсеше признание като наранен човек. Ти изстреля всичката тази информация, а Уейн беше попитал само дали си свободна на осми юни - всичко, което трябваше да нап­равиш, беше да кажещ „не". Защо трябваше да осведомяваш всички за личната си история като жертва на кръвосмешение?

Мери ме погледна така, сякаш я бях предала и отговори:

- Защото съм жертва на кръвосмешение.

- Зная това, Мери. Въпросът ми към теб е защо трябваше да ги осведомяваш?

Мери каза, че явно не зная нищо за емоционалната подкрепа, особено при жертвите на кръвосмешение. Обясних й, че разбрирам колко мъчително детство е изтърпяла, но излекуване означава да превъзмогнеш своята болка, не да я „излагаш на показ”. Като приятел изпитвах потребност да й кажа, че е изцяло във властта на своите рани, вместо да ги лекува. Отговори, че трябва да преразгледаме приятелството си, и когато си тръг­нахме от ресторанта този ден, ние си тръгнахме в различни посоки. Нашето приятелство приключи.

Но мисълта за това, което току-що бях видяла с очите си, не ме напускаше. Тя не отговори на въпроса ми. Беше се залостила в раните си до такава степен, че ги беше превърнала във вид социална разменна монета. Струваше й се, че обществото й дължи известни привилегии заради мъчителното й детство: привилегията да се обявява за болна на работа, винаги когато изпитваше нужда да „обработи" някой спомен, финансова подкрепа от своя баща, заради това, което й беше причинил, и безкрайна емоционална подкрепа от всички свои „приятели". Истински приятели, според Мери, бяха хората, които разбираха нейната криза и поемаха нейните задължения, винаги когато й дойдеха в повече.

Странно, но още на следващия ден, трябваше да изнеса кратка лекция пред същата група. Пристигнах рано и седнах до една Лена, която беше дошла, за да чуе думите ми. Казах: „Здравей, как се казваш?" Дори не обърна лице към мен, докато отго­варяше: „На петдесет и шест години съм и съм жертва на кръ­восмешение. Разбира се, вече съм го преодоляла, защото участ­вам в група на жертвите на кръвосмешение, и ние сме поддържаща система един за друг. Животът ми е пълен заради тези хо­ра." Бях шокирана, не само защото тази изява беше повторение на случая с Мери, но и защото я бях попитала само за името й.

Раните като език на интимността са намерили поле за изя­ва както в терапевтичните поддържащи групи, така и във вза­имоотношенията. Всъщност няма да е преувеличено да заявя, че нашите съвременни романтични връзки на практика се нуждаят от рана, за да „полетят". Един типичен ритуал на роман­тично запознанство изглежда горе-долу така: двама души се срещат за първи пъг. Съобщават един на друг имената си, роден град и може би нещо за своя етнически и религиозен произ­ход (данни на първата чакра). След това, разговорът преминава към теми на втората чакра: професионални занимания, исто­рии, засягащи взаимоотношенията, в това число бракове, разводи и деца, и може би финанси. Следва споделяне на проблеми на третата чакра, обикновено на езика на личните предпочитания по отношение на хранителните навици, физическата подготовка, заниманията в свободното време и може би програмите за личен растеж. Ако искат да установят интимна връзка, преминават към четвъртата чакра. Единият разкрива рана, която все още “обработва”. Ако другият иска да отговори с взаимност, започва да съпоставя раната с нещо от същия порядьк. Ако се получи съответствие, двамата стават „партньори по рана" Техният съюз занапред се крепи върху следното негласно споразумение:

1. Обещаваме да се поддържаме взаимно във всякакви трудни спомени, свързани с тази рана.

2. Тази подкрепа включва реорганизиране на коя да е част от нашия социален или дори професионален живот око­ло потребностите на нашия наранен партньор.

3. Ако е необходимо, ще изпълняваме задълженията на нашия наранен партньор като израз на нашата искрена подкрепа.

4. Винаги ще насърчаваме нашия партньор да обработва своите рани заедно с нас толкова време, колкото му е необходимо, за да оздравее.

5. Ще приемаме с минимално съпротивление всички слабости и недостатъци, които се коренят в раните, тъй ка­то приемането има решаващо значение за излекуването им.

Накратко една връзка, основаваща се на рана, е изрична га­ранция, че отслабените партньори винаги ще се нуждаят един от друг и винаги ще имат открит достъп до вътрешното пространство на другия. От гледна точка на словестното общуване, такива връзки представляват изцяло ново измерение на любовта, ориентирано към терапевтична подкрепа и подхран­ване на взаимния ангажимент към лечението. От гледна точка на силата, партньорите никога не са имали толкова лесен взаи­мен достъп до уязвимите си места или толкова широки право­мощия да използват раните за уреждане и контролиране на близките си взаимоотношения. Ранологията е дала съвсем нови параметри на интимността.

Наранената интимност намери огромна подкрепа в лицето на холистичните медицински среди и по-специално в литерату­рата, посветена на връзките между емоционалното страдание и болестта и между лечението на емоционалните травми и оздравяването. Поддържащи групи бяха създадени около всеки възможен вид емоционална травма, от кръвосмешението и блудството с деца до домашната тирания и тъгата, че член на семейството е в затвора. Телевизията процъфтява от разглася­ването на хорските рани. (В наши дни не само живеем от раните си; чуждите рани ни забавляват.) Правната система се научи как да превръща раните в икономическа сила: телевизионните реклами представят съдебните процеси като начин хората да се справят със своите рани.

Преди 60-те години, „зрелост и сила" означаваше да пазиш своята болка и ранимост за себе си. Съвременната дефиниция обаче включва възможността да изложиш на показ своите вът­решни слабости пред друго лице. Първоначалното предназначе­ние на поддържащите групи беше да дадат възможност на хора­та да изпитат подхранващата, съчувствена реакция спрямо личната им криза, но никой не очакваше от тях да продължават да функционират дотогава, докато личността бъде излекувана, дори и да бяха единственият фактор на лечението. Трябваше да бъдат само лодка, която преминава през реката на отсрещ­ния бряг.

Но малцина членове пожелаваха да слязат от спасителната лодка след достигането на отсрещния бряг. Повечето пре­връщаха преходния етап в своя живот в постоянен начин на живот. Веднъж усвоили езика на ранологията, за тях стана изключително трудно да се откажат от привилегиите сьпътстващи раните в нашата култура на четвъртата чакра.

Без лечебен план рискуваме да привикнем към това, което смятаме за подкрепа и състрадание: откриваме, че ни е необходимо все повече и повече време, за да „обработим" раните си. Тъй като подкрепата идва с голямо закъснение, членовете на поддържащата група често се вкопчват в нея със страст, коя­то настоява: „Никога няма да си отида оттук, защото това е единственото място, където най-после намерих подкрепа. В обикновения свят няма подкрепа за мен. Ето защо ще живея, „обработвайки раните си между хора, които разбират какво съм изтърпял."

Проблемът при такива поддържащи системи е неудобството да кажеш на някого, че е получил достатъчно подкрепа и че трябва да продължи да изпълнява житейските си задължения. В много отношения този проблем отразява нашето криворазбрано състрадание. Състраданието, което е емоция на четвърта­та чакра и една от духовните енергии, съдържащи се в сефира Тиферет, е способността да уважаваш чуждото страдание и да вливаш енергия в живота на другия. Нашата култура толкова дъл­го не отделяше време за лечение на сърцето, нито признаваше необходимостта от него, че сега свръхкомпенсираме този про­пуск. Като този път забравяме да поставим това лечение в някакви времеви граници. Все още ни предстои да създадем модел на здравословната интимност, която макар и уязвима, е достатъчно силна. Понастоящем, определяме понятието „излекуван" като противоположно на „нуждаещ се". „Излекуван” означава да си напълно самостоятелен, винаги позитивен, винаги щастлив, винаги уверен в себе си и никога нуждаещ се от някой друг. Не е чудно, че толкова малко хора смятат себе си за “излекувани”.

Пътят към изпълненото със сила сърце

Излекуването е просто, но не е лесно. Етапите са няколко, но изискват голямо усилие.

Етап 1. Отдайте се изцяло на лечение на целия път до източника на болката. Това означава да обърнете поглед навътре към себе си и да опознаеше своите рани.

Етап 2. Веднъж озовали се „вътре", определете своите рани. Не са ли вид енергия в настоящия ви живот? Ако сте превърнали своите рани в енергия, може би се страхувате да оздраве­ете. Постарайте се да разберете защо. Докато разпознавате своите рани, нека някой да ги наблюдава, като същевременно констатира тяхното влияние върху вашето развитие. Нуждае­те се от поне един човек - терапевт или може би приятел, кой­то е в състояние да работи с вас по този начин.

Етап 3. След като веднъж сте определили своите рани, наблюдавайте как ги използвате, за да влияете и дори да се налага­те на хората около себе си, а също и на себе си. Казвате ли, че не се чувствате добре заради тях, за да отмените среща примерно, когато всъщност се чувствате прекрасно? Манипулира­те ли някого, казвайки, че неговите постъпки ви напомнят за родителите ви? Позволявате ли си да зарежете нещо или изоб­що не правите опит да започнете, като се оправдавате със своето минало, и така, подпомагате депресията? Страхувате ли се, че оздравявайки, ще се лишите от близостта си с определе­ни хора в своя живот? Боите ли се, че един ваш избор в полза на излекуването ви, ще ви наложи да изоставите известна или дори по-голямата част от живота, с който сте свикнали? Това са въпроси, към които трябва да се отнесете честно, защото те са най-важните причини, поради които хората се страхуват да оздравеят.

Наблюдавайки себе си през целия ден, обърнете внимание на думите, които подбирате, на използваната от вас терапев­тична терминология; забележете доколко добре владеете ранологията. После формулирайте нови модели на взаимодействие, които не разчитат на енергията на раните Променете своя стил, включително начина, по който разговаряте със себе си. Ако промяната се окаже трудна, признайте, че често пъти е много по-лесно да се разделим със спомена за мъчителното преживяване, отколкото със силата, която черпим от раната си. Човек, който не може да се откаже от тази сила, е зависим; от този вид зависимост също не е лесно да се откажем. Не се страхувайте да търсите терапевтична помощ за преодолява­не на този етап или на някой от другите.

Етап 4: Открийте доброто, което може да произлезе или е произлязло от вашите рани. Живейте с чувство на признател­ност и благодарност. Започнете някаква духовна практика и се придържайте строго към нея. Не бъдете нехайни към избраната духовна дисциплина.

Етап 5: Веднъж затвърдили чувството на признателност, можете да приемете предизвикателството прошка. Привлекателна на теория, прошката е крайно непривлекателен индивидуален акт за повечето хора, главно защото истинската приро­да на опрощението остава неразбрана. Прошката не означава просто да кажеш на човека, който ти е навредил: „Всичко е на­ред". Повечето хора така гледат на прошката. По-скоро тя е сложен акт на съзнанието, който освобождава психиката и душата от потребността да получим лично възмездие и от представата за себе си катожертва. Тя е нещо повече от оневиняване на хората, причинили нашите рани. Опрощение означава отказ от влиянието, което мисълта, че сме жертва, упражнява върху нашата психика. Освобождението, което прошката носи, е част от прехода към по-висше състояние на съзнанието — не само на теория, но и по отношение на нашата енергетика и би­ология. Всъщност резултатът от един истински акт на опрощение граничи със свръхестественото. По мое мнение съдържа енергията, която ражда чудесата.

Преценете какво трябва да направите, за да простите на другите - и на себе си, ако е необходимо. Ако трябва да се свържете с някого за заключителен разговор, убедете се, че не носите в себе си обвинително послание. Ако е така, не сте истински готови да простите и отминете. Ако трябва да споде­лите своите заключителни мисли в писмо, направете го, но и този път трябва да сте сигурни, че намерението ви е да отзо­вете своя дух от „вчера", а не да изпратите още едно гневно послание.

Накрая участвайте в официална церемония за себе си, в коя­то отзовавате своя дух от миналото си и се освобождавате от негативното влияние на всички свои рани. Независимо дали предпочитате ритуал или молебен, изпратете своето послание за опрощение по „церемониален" начин, за да положите ново начало.

Етап 6 Мислите ви да бъдат изпълнени с любов. Живейте в състояние на признателност и благодарност. Канете промяната в живота си, дори само чрез своята нагласа. И непрекъснато си напомняйте посланието на всички велики духовни учители: Нека духьт ти пребивава в настоящето. Както е казал Иисус: “Остави мъртвите и се заеми с живота си". И както е учел Буда: “Има само настояще.”

Интересното при лечението е, че в зависимост от това, с кого разговаряте, можете да стигнете до убеждението, че или няма нищо по-лесно, или няма нищо по-сложно.

Четвъртата чакра е центърът на човешката енергийна система. Всичко в нашия живот и около него се захраняа с енер­гия от нашето сърце. Всички ще бъдем подложени на изпита­ния, които ще „разбият сърцето ни”. Независимо как ще стане това, изборът винаги е един и същи: Какво ще направите със своята болка? Ще я използвате ли като извинение, за да дадете на страха по-голяма власт над вас, или можете да се освободите от властта на физическия свят чрез акт на опрощение? Въпро­сът, който се съдържа в четвъртата чакра, ще ви бъде задаван отново и отново във вашия живот, докато отговорът не се превърне в освобождение.

Нежните енергии на сефира Тиферет и на тайнството Брак напрекъснато ни учат да откриваме и обичаме себе си. Тази лю­бов е ключът към щастието, което, по наше убеждение, се простира извън нас, но както ни напомнят свещените книги, то е само вътре в нас. Прекалено много хора се боят да опозна­ят себе си, убедени, че самопознанието би означавало да живеят сами, без своите приятели и партньори. Самопознанието е в състояние да предизвика краткосрочни промени, но дългосрочните последици - захранвани от съзнанието, не от страха -ще бъдат по-задоволителни. Няма смисъл да се мъчим да станем интуитивно съзнателни, ако това съзнание разстройва живота ни. Единственият път към духовното съзнание минава през сърцето. Тази истина е неотменна, независимо каква духовна традиция човек избира като средство да познае Бога. Любовта е Божествена сила.

Въпроси за самоанализ

1. Какви емоционални спомени все още трябва да лекувате?

2. Кои взаимоотношения във вашия живот се нуждаят от лечение?

3. Използвате ли своите емоционални рани, за да контро­лирате хора или ситуации? Ако постъпвате така, опи­шете ги.

4. Случвало ли се е да си позволите да бъдете управлявани от раните на друг човек? Бихте ли позволили това да се случи отново? Какви мерки сте готови да вземете, за да се защитите?

5. Страхувате ли се да оздравеете емоционално? Ако е така, опишете тези страхове.

6. Свързвате ли емоционалното здраве с това, че повече не се нуждаете от интимна връзка?

7. Какво е вашето разбиране за прошка?

8. Кои са хората, на които все още не сте простили, и какво ви възпира да се освободите от болката, свързана с тях?

9. За какво трябва да ви се прости? Кои хора полагат усилия да ви простят?

10. Какво разбирате под здрава интимна връзка? Готови ли сте да се откажете да използвате своите рани, когато искате да се „отворите" за такава връзка?