Джон Бейнс СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЖЕНАТА?

Джон Бейнс
СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЖЕНАТА?
ЕКСЛИБРИС
Превод © Мариана Китипова
Първо издание
1996
Всички права запазени
Печат Балканпрес
Екслибрис
ПРЕДГОВОР
Жената не е равнопоставена на мъжа. Традиционно тя е считана за по-
нисша от него, като е държана в положение на подчиненост, пасивност и
ограничение.
Съзнавайки големите последствия от този проблем, на 18 декември
1979 г. ООН прие Конвенцията за премахване на всички форми на
дискриминация на жената. В своето въведение тази харта гласи следното:
„Настоящата конвенция от 30 члена провъзгласява по юридически
задължителен начин универсално приетите принципи и мерки за
предоставяне на жената на еднакви права във всички области. Конвенцията
беше одобрена след редица консултации, осъществени в период от пет
години в различни работни групи в рамките на комисията за социалното и
юридическо положение на жената и в Общото събрание."
Тази конвенция е резултат от дълбоката изолация и ограничение, на
които е подложена жената единствено заради своя пол, и настоява за
еднакви права на жената, независимо от гражданското й положение, във
всяка сфера - политическа, икономическа, социална, културна, гражданска
и т.н. Настоява за провъзгласяването на национални закони, с които да се
забрани дискриминацията; препоръчва временни специални мерки за
ускоряване на фактическото равенство между мъжа и жената, и разпоредби
за промяна на социо-културните модели, които увековечават
дискриминацията.
По-нататък се казва:
„Укрепването на международния мир и сигурност, взаимното
сътрудничество между държавите с независима икономическа и социална
система, всеобщото и пълно разоръжаване и най-вече ядреното
разоръжаване под стриктен и ефективен международен контрол,
утвърждаването на принципите на справедливост, равенство и взаимна
изгода в отношенията между страните и осъществяването на правото на
страните, подложени на колониално и чуждо господство и на чужда
окупация, на свободно определение и независимост, както и зачитането на
националния суверенитет и териториалната цялост, ще насърчат прогреса
и социалното развитие и, като следствие от това, ще допринесат за
постигане на пълно равенство между мъжа и жената." Документът
1
завършва така:
„За постигането на пълно равенство между мъжа и жената е
необходимо да се промени традиционната роля както на мъжа, така и на
жената в семейството и обществото." Тази харта на Обединените нации е
резултат от единодушното убеждение, че съществува „женски проблем".
То обаче не е достатъчно, за да изясни в какво точно се състои този
проблем, като се изтъкват само формални, но не и същностни причини. В
някои аспекти дискриминацията например, която е най-очевидният
резултат от това положение, може да се припише на социални фактори.
В друга публикация на Обединените нации се споменава за този
аспект:
„В статия, публикувана в тримесечното списание „Им-пакт",
авторката - професионален социолог - отправи призив да се сложи край на
сексуалната дискриминация и на фалшивата и неправилна представа за
мъжкото превъзходство. Тя пише следното: „Моята способност да зачена
две деца не ми дава изключително право да се считам за гледачка на деца,
както и биологичната способност на мъжа ми да ги осинови не го
освобождава от изпълнението на социалната му роля на баща. Биологията
е вродена; социалните функции се научават."
Предполага се, че страните, подписали конвенцията, правят искрени
усилия, за да подкрепят жената в този процес на постигане на равенство.
Струва ми се обаче малко вероятно жената да достигне мястото, което по
право й принадлежи, ако не осъзнае дълбоките мотиви на собственото си
поведение, тъй като нейното неосъзнато поведение решително пречи на
осъществяването на желания процес. Именно жената прави невъзможно
равенството в този момент, и единствено с познаването на своите скрити
мотивации ще й бъде възможно да промени моделите, които й пречат.
Искам с малко думи да обобщя едно от основните понятия в това
изследване, а то е следното: „Истинските причини за женския проблем се
крият в обстоятелството, че жената е лишена от собствена идентичност,
като води живот „на заем", изграден от елементи, взети чрез подражание от
мъжете. Жените живеят съгласно мъжки роли, тъй като изобщо не
познават какво означава да бъдеш жена, доколкото става въпрос за едно
същество, притежаващо характеристики, различни от тези на мъжа. Те
познават единствено своите биологични отлики, но не и менталните и
психологични различия."
От този тъй прост факт произтичат учудващо важни последствия за
живота на жената и за бъдещето на човечеството - точно това ще докажа в
настоящия труд, чиято основна цел е да даде собствена идентичност на
жената, позволявайки й да разбере какво в действителност означава
нейната психична сексуалност, за да може да се реализира чрез самата себе
си, а не като имитира мъжа.
Именно в завръщането към собствената й природа се състои
постигането на нейното истинско щастие и на възможността да изгради
рационално един по-добър свят. Надявам се да докажа това по най-
убедителен начин, за да стане ясна необходимостта да се смени редът на
факторите, изброени в един от главните параграфи на вече цитираната
Конвенция на Обединените нации. Става дума за онзи абзац, където се
2
твърди, че „укрепването на мира, международната сигурност,
разоръжаването и взаимното сътрудничество ще допринесе за постигане на
равенство между мъжа и жената". Намерението ми е да покажа, че
подреждането на тези фактори трябва да бъде в обратен ред - само като се
установи действително равенство между двата пола, ще бъде възможно да
се постигне световен мир.
Както обикновено, при разглеждането на такива въпроси се допуска
грешката да се настоява за промяна на външните фактори на битието с
надеждата да се решат проблеми, които съответстват на вътрешния свят на
човешкия индивид. Аз лично съм повече от убеден, че само вътрешната
промяна на хората може да повлияе благоприятно и решително върху
социалната еволюция на Човечеството.
Пътят за постигане на равенство между двата пола е погрешно избран
- стремежът е да се постигне юридическо равенство чрез
протекционистична система, но да закриляш всъщност означава да
признаеш непълноценността на закриляния. С това искам да посоча, че не
трябва да се допуска грешката женският проблем да се сведе до
дискриминация от страна на мъжа и закона, защото това е само външната
част на въпроса. Един от най-важните фактори е свързан с
обстоятелството, че жените копират мъжки модели на поведение, а който
имитира, ще бъде фатално и безвъзвратно обречен на положение на
непълноценност и зависимост спрямо копирания модел.
Необходимо е женският пол, в качеството му на главния
заинтересован, да осъзнае, че равенство не се постига чрез декрети - за
осъществяването му се изискват труд, усилия и индивидуална отговорност.
БЕЛЕЖКИ КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
Настоящият труд не предлага формули, нито рецепти как се става по-
женствена, защото е насочен към критерия и преценката на всяка жена.
Не е възможно човек да промени собствената си природа чрез
рецепти, които му предписват какво трябва да направи и от какво да се
въздържа. Тази цел може да се осъществи само чрез използването на
единственото качество на човешкия разум, което, ако се приложи
истински, предизвиква дълбоки и окончателни вътрешни промени - това е
дълбокото разбиране.
Хората не разбират какво означава „да разбираш", като мислят, че
познанието зависи единствено от интелектуалното утвърждаване. Като
последица от този предразсъдък човек обикновено смята, че познава нещо
в дълбочина, докато всъщност е видял само повърхността Човек често
избягва всичко, което предполага дълбоки размишления, като предпочита
повърхностното, тривиалното или непреходното. Това е причината за
всеобщото приемане на формули или системи за решаването на
определени проблеми, на един вид инструменти, с които способността за
преценка и индивидуален избор се замества със строги правила, които се
прилагат към всичко без разлика.
Консуматорството също е проникнало в сферата на човешкия разум и
наивно се смята, че пакетираните решения могат да заместят зрелостта на
съзнанието.
3
Искам да посоча, че манипулирането на човешкото поведение не
предполага развитие, нито растеж, а само заместване. Необходимо е да се
разбере, че възприемането на норми на поведение, препоръчани отвън, без
намесата на вътрешната преценка и без насочващото участие на Аза, не
обогатява, а отнема от индивидуалността. То не дава нищо ново на
индивида, що се отнася до неговото развитие, а се свежда до заместването
на дадени норми на поведение.
Единствено системите, в които Азът на индивида се изгражда
съзнателно в една саморефлективна и съзнателна цялост, що се отнася до
регулирането и направляването на процесите на самовглъбяване, анализ и
преценка, могат да помогнат на субекта да се развие успешно, като се
откаже от стереотипни рецепти и използва личната си преценка по един
все по-целесъобразен и удачен начин.
Рецептите не се различават много от техниките, които се използват за
обучението на животни. Възможно е да създадем условни рефлекси у едно
куче, така че да усъвършенства начина си да хапе. Трудното е да го научим
да прави разлика между кокала, престъпника и почтения човек.
Привързаността към предписанията разкрива също така нежеланието
на хората да взимат решения и да поемат отговорност за собствените си
действия, като предпочитат да се подчиняват на външни указания, които
не изискват задълбочено мислене.
Хората не забелязват огромната сила, която се крие в истинското
разбиране и предизвиква същностни промени в човека, когато нещо
наистина бъде разбрано в дълбочина. Индивидът след задълбочени
размишления прониква в истината или непреходната същност, и поради
този факт променя вътрешната си природа. Това означава развитие и
узряване на Аза - единствен източник на истинска свобода и
самоопределение.
Желанието жената да бъде кондиционирана, за да се вкара в един
предварително зададен модел на женственост, би било липса на уважение
към нея като личност. Именно поради тази причина може само да се
надяваме, че тя ще види необходимостта да се усъвършенства като
човешки индивид, като изгради свой собствен, но съобразен с някои
направляващи норми, стил.
Наложително е жената да разбере реалното си положение, а не да се
включва емоционално във всяко движение, което проповядва феминистки
идеи. Моето изследване върху жената има технически и описателен
характер - обстоятелство, което може да шокира мнозина. То не е
романтично, нито има за цел да убеждава; не се стреми да оценява женския
пол, а само да разкрие неговите най-дълбоки мотивации. Ако за тази цел е
необходимо да се изтъкнат нездрави или неудачни модели на поведение,
то е неизбежно, защото в противен случай такова поведение би затруднило
израстването на жената. Затова книгата няма критичен, а технически и
терапевтичен характер.
Женствеността е болна и лечението е болезнено. Но ще могат да
оздравеят само онези, които наистина желаят това, които са се видели през
рентгена на това изследване.
Една жена не може да стане напълно женствена без истинско развитие
4
на собственото Аз - процес, който не може да спести естествените болки на
всеки етап на промяна и растеж.
Може би най-трудната задача за всеки човек е да признае и приеме
собствените недостатъци, тъй като това се изживява като нещо
унизително, обидно и срамно и рядко се разглежда като необходим,
предхождащ растежа етап.
Чувствителността към критиката се изразява във факта, че тя се
възприема като атака, като предизвиква агресивна емоционална реакция,
вместо непредубеден анализ. Може да сравним това с поведението на
субект, който не харесва собствения си образ и затова удря огледалото.
Разбира се, най-здравословното поведение е да променим собствения си
образ, вместо да отричаме очевидното..
Да имаш недостатъци е естествено; всички ги имаме. Признаването и
приемането им е предварително условие за личното развитие, тъй като без
този достоен и смел акт човек просто трябва да се вкопчи сляпо в
идеализирани структури, като откаже промяната.
Много лесно би било да заклеймите автора на този труд като „мъжки
шовинист", за да избягате от очевидните доказателства. От незапомнени
времена хората изглежда прибягват несъзнателно към начини да подценят
или омаловажат онези индивиди, чиито възгледи представляват заплаха за
самоуважението, вместо да им се противопоставят чрез логични
аргументи.
Този механизъм може да доведе до непоправими загуби, особено ако
познанието, което би могло да се получи, е жизнено необходимо и
решаващо за прогреса, благоденствието и развитието.
Чрез тези размисли само искам да предупредя за разхищението, което
означава бягството от неприятни истини и вкопчването в приятни илюзии,
защото когато един индивид превръща тази практика в ежедневие, тогава
започва и разпадът на индивидуалното му съзнание.
Познаването на пречките, които затрудняват реализирането на
женствеността, не е нещо обидно, а означава истинска възможност да се
постигне пълно развитие на женственото.
Още веднъж ще изтъкна, че дълбокото разбиране на скритите
мотивации на жената е предварително условие за процеса на промяна.
Много жени са ме питали защо не напиша книга, която да е озаглавена
„Съществува ли мъжът?". Според мен отговорът е очевиден - защото
мъжът няма нищо общо с развитието на жената: тя може да израства, без
да иска позволение от противоположния пол. Ясно е, че този въпрос не е
конструктивен, а отбранителен. С други думи, целта му е не да обърне
внимание на собственото развитие, а да се противопостави на мъжете.
Лишен е от смисъл и въпросът: защо един мъж трябва да показва
какво представлява жената? или: как един мъж може да познава една
жена?
Абстрактният разум е безполов и няма пречка едно човешко същество
да опише друго човешко същество, стига да го прави обективно и
непредубедено.
Всеки човек може да се засегне от критиката; когато обаче
аргументацията е конструктивна и добре обоснована, би било загуба на
5
ценна възможност да се отричат или отхвърлят изложените възгледи.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Ще започна изложението на този труд с една анкета, която моят
помощен екип проведе сред 130 жени на различно социално-икономическо
ниво - ниско, средно и високо. Макар това проучване да не изглежда
твърде представително, смея да твърдя, че където и да бъде направено, ще
даде резултати, подобни на получените, тъй като неосъзнатите модели на
хората са сходни в дълбинната си структура.
Анкетата е следната:
1) Кой според теб е най-високият идеал или най-високата цел, която
една жена може да постигне в живота?
2) Кои според теб са основните различия между мъжа и жената?
3) Коя жена според теб е по-подготвена да бъде щастлива - тази на 25
или на 50 години?
4) Какво според теб изпитва една жена, когато се приближава към
старостта?
5) С какви думи асоциираш думата „женственост"?
6) Какви фантазии и емоции поражда у теб мисълта за твоята матка?
7) Смяташ ли, че матката може да има и друго предназначение, освен
функцията си в зачеването и развитието на човешкия ембрион? Обясни
защо.
8) Би ли искала да бъдеш мъж, или си доволна, че си жена?
9) Кои са според теб чертите или качествата на идеалния мъж ?
10) Коя според теб е най-голямата пречка една жена да изпита
сексуално удовлетворение от връзката си със своя партньор?
11) Би ли могла да посочиш каква трябва да бъде една много
„женствена" жена?
12) Има ли жена в миналото или в настоящето, от която да се
възхищаваш или да взимаш пример?
13) Има ли жена, която смяташ, че позори твоя пол? Защо?
14) Кой според теб е най-големият недостатък на една жена?
15) Каква според теб е ролята на съвременната жена?
16) Кой според теб е най-големият недостатък на мъжете?
17) Как според теб жената предпочита да се отнася към нея
партньорът й?
18) Каква е целта една жена да има деца?
19) Кой според теб има по-големи възможности да бъде щастлив в
живота - мъжът или жената?
Главната цел на тази анкета беше да установи дали жената има ясна и
определена представа какво всъщност означава женствеността,
разграничавайки я от мъжествеността. Дали в действителност жените
познават основните характеристики на своя пол. Както и кои са техните
цели и стремежи в живота и каква е тяхната ценностна система.
Това, което установих, не ме изненада. По-голямата част от
различията, посочени от анкетираните жени, се отнасяха предимно до
биологически особености като физическа сила, външен вид и поведение,
като оставяха на заден план различията, свързани с психиката и вътрешния
6
свят. С други думи, средностатистическата жена не познава собствената си
женска същност и свежда положението си на жена до способността да бъде
майка. По този начин ролята й се определя изключително на основата на
майчинството, обстоятелство, което я прави още по-зависима от мъжа.
Наистина първото, което прави впечатление, когато се разглеждат
проблемите на жената, е нейната изключителна психическа зависимост по
отношение на мъжа.
Изглежда така, сякаш жената е лишена не само от идентичност, но и
от собствена цел, която да е различна от дейността или съществуването на
мъжа.
Наистина основната цел на по-голямата част от жените е да „хванат"
някой мъж - цел, на чието постигане се придава прекомерна значимост, тъй
като в случай на неуспех жените смятат, че животът им е безвъзвратно
провален. Доказателство за това е различното съдържание, което се влага в
думите „стара мома" и „стар ерген". На старата мома обществото гледа
като на жена, която се е провалила или не е успяла да се осъществи като
жена, жигосвайки я с клеймото на сексуално неспособна. На стария ерген
обаче се гледа със снизхождение' като на хитрец, който „не се е хванал на
въдицата". Тоест съществуването на жената не се възприема отделно от
това на мъжа, докато той проправя свои пътища в живота, които не зависят
от жената, макар и да не я изключват. Обикновено тя трябва да се ограничи
да следва пътя на мъжете, подражавайки на техните действия. Така
възниква състезанието с мъжа, като неосъзната необходимост да се
постигне по някакъв начин превъзходство над него. Напразно усилие, тъй
като не може да се превъзхожда някого, на когото се подражава. По този
начин двата пола действат на основата на един и същи модел, който е
мъжкият. Жената кръжи около мъжа, но не и около собственото си „аз".
Мъжът обаче не следва жената, а върви подир собствените си цели.
Психическият център на гравитация на жената не е собственото й
същество, а това на мъжа. Кои са причините за тази невероятна
зависимост? Защо жената не може да има собствена идентичност и съдба,
отделни от пътя на мъжа?
За да дадем отговор на тези въпроси, трябва да направим сравнителен
анализ на половите органи на жената и на мъжа, като се опитаме да
определим по какъв начин сексуалността влияе на единия и на другия пол.
На първо място ще посочим, че още от много малък мъжът има
потвърждение за своя пол; пенисът е видим и осезаем. Жената обаче сякаш
е кастрирана; не само че не притежава пенис, но нейният пол е невидим,
тъй като матката и вагината представляват една кухина или празнина. В
сравнение с пениса нейната гениталност се явява като „липса на такава".
Този контраст поражда кастрационен комплекс и завист към пениса -
обстоятелство, което без съмнение обуславя в най-голяма степен
поведението на жената.
Според Карен Хорни възможно е първоначалната форма на завистта
към пениса да се прояви като желание да се уринира по мъжки. Известно е,
че децата имат нарцистично отношение към отделителните процеси.
Малкото момче изпитва чувство за всемогъщество и определена еротична
наслада, когато уринира. Това поражда у момичетата чувство на завист
7
към това еротично преживяване, като към удоволствие, което им е отнето.
Карен Хорни привежда за пример случая с една пациентка, у която
желанието да уринира като мъжете е доминирало дълго време в
клиничната й картина, дори веднъж тя възкликнача най-чистосърдечно:
„Ако можех да поискам подарък от Провидението, бих го помолила поне
веднъж да уринирам като мъж." Сетне добавила: „Тогава бих разбрала как
съм устроена наистина."
Липсата на полов член кара момичето да обвинява майка си за тази
„анормалност", убедено, че тя я е създала „недовършена". Поради тази
причина се отдръпва от нея и насочва пялото си внимание към бащата, с
надеждата да получи пенис или дете от него - обстоятелство, което
поражда у момичето чувство на враждебност и съперничество към
майката.
Нека посочим основните моменти, които ни интересуват при
изложението на настоящия труд.
1) Мъжът има видим и осезаем полов орган, поради което е сигурен в
своята мъжественост, тоест тя е очевидна. Той може да излага на показ
своите полови органи, демонстрирайки тяхната изпъкналост, символ на
мъжествеността.
2) Жената не притежава полов член; сравнявайки се с мъжа, тя се
чувства като кастрирана; при нея сексуалността се проявява единствено
като загадъчна възможност.
Ако се замислим над гореизложеното, можем да заключим, че мъжът
разполага с постоянно и видимо доказателство за своя пол, поради което
неговата сексуална роля е ясно определена още от детството.
Сексуалността на жената обаче е невидима и неосезаема, поради което,
поне в своето детство, тя сякаш е кастриран мъж. Това усещане се засилва
и от факта, че за разлика от мъжа, тя не може да докосне своите полови
органи. И така, докато пенисът е предизвикателно и очевидно
доказателство за мъжественост, матката остава скрита и омаловажавана,
сякаш е само една празна кухина. Мъжът с малки изключения се чувства
пълноценен самец, докато жената е лишена от доказателство и
потвърждение за своето положение на жена.
Известно е, че една голяма част от жените са недоволни от
положението си на такива и биха желали да са мъже -факт, който се
потвърждава от гореизложеното.
На равнището на несъзнаваното, където времето не съществува и
миналото съжителства с настоящето, по-голямата част от жените се
чувстват като кастрирани мъже и изпитват дълбока завист към пениса,
силно чувство на съперничество и враждебност към майката и едипова
привързаност към бащата. Тъй като чувствата и голяма част от мисловния
процес са контролирани от несъзнаваното, жената, без да осъзнава ясно
това, се чувства като неопределено, по-низше от мъжа същество, като един
вид мъж, лишен от пенис; чувства се като кастриран мъж.
Така жената се ражда и живее с клеймото на наказанието, в
положение на подчиненост, непълноценност и зависимост, с постоянно
чувство на екзистенциална тревога. Дълбоко в съзнанието й непрестанно
изплува неблагоприятната за нея сравнителна картина на пениса и матката,
8
асоциирайки първия с властта, а втората с безсилието и кастрацията.
Тази тревога, породена от самоподценяването, предоставя на жената
един-единствен изход, чрез който да докаже и затвърди своята
женственост: майчинството. По този начин ролята на жената се определя
единствено въз основа на майчинството - перспектива, която в нейните очи
е потвърждение за положението й на жена.
Не е приятно да се развенчае по този начин процесът на
майчинството, обгърнат обикновено от ореола на Божията повеля и отказа
от лични очаквания в имфто на един нов живот. Истината е, че
неизразимото щастие, което твърдят, че изпитват бъдещите или младите
майки, е всъщност радост, че временно са се самоопределили. В думата
„временно" се крие истинска драма, тъй като след раждането и след като
новостта отмине, изчезва също така потвърждението за собствената й
женственост. Интересно е да се отбележи, че в психоанализата основният
атрибут на майчинството -бебето е символ на пениса.
Защо за мъжа детето не означава същото, което означава за жената?
Защото той не трябва да доказва нищо; не трябва да убеждава никого,
че не е кастриран.
Бременността за жената олицетворява това, което половият член
представлява за мъжа, тъй като тогава тя се чувства цялостна и независима
от мъжа. Както половият член е изключително притежание на мъжа, така и
бременността е процес, присъщ единствено на жената и непостижим за
мъжа.
По време на този процес у жената изчезва усещането за кастрация, тъй
като тя се е сдобила с нещо равностойно на половия член. За съжаление
тази илюзия трае колкото самата бременност, защото само тогава бебето е
част от жената, така както половият член е част от мъжа. След раждането
детето придобива самостоятелен живот и жената изгубва усещането за
цялост, породено от единството на майка и дете в едно тяло. Именно
поради тази причина „магията" на майчинството отлита така бързо и е
изместена от грижите за детето, които в началото са занимателни, но скоро
се превръщат в задължение и жената отново се чувства ощетена както
преди. Това обяснява защо толкова жени изпитват необходимост да
забременеят отново - така те отново се чувстват цялостни.
Поради факта, че сексуалната роля на жената е сведена до
майчинството, цялото й съществуване се върти около мъжа; вечно
зависима и очакваща, тя търси подходящия самец, за да бъде оплодена.
Докато мъжът се реализира сам в живота, жената се реализира
посредством мъжа, тъй като е лишена от собствени ценности.
А какво става с жените, които не следват пътя на майчинството? Те
прибягват до средството, което вече коментирахме - имитират мъжки
модели, като влизат в надпревара с мъжете.
Трябва да отбележим, че и двата пътя - този на майчинството и този
на подражанието на мъжа, са несъзнателни опити на жените да се сдобият
с полов член, за да превъзмогнат комплекса за неопределеност и
малоценност.
Като физически орган и като символ пенисът е екстери-оризация,
проекция или победоносен израз на мъжественост. Мъжът може да си
9
позволи лукса да бъде ексхибиционист, като начин да демонстрира своята
мъжественост. Именно поради тази причина той култивира у себе си
външни ценности, базиращи се върху развиването на мускулатура, сила,
ловкост или на демонстрирането на академични и финансови дипломи.
Мъжът е излъчваща сила, която изважда на показ вътрешните
ценности, проектирайки ги навън. Това произтича от собствената му
поведенческа същност, определена като „излъчваща, свободна и
динамизираща".
Подражавайки на мъжа, жената също култивира у себе си ценности,
отнасящи се до външността, като начин да скрие своята „непълнота". Тези
ценности имат една-единс-твена цел - да компенсират чувството й за
малоценност и да привлекат мъжа, но не и да допринесат за нейната
собствена реализация.
Всички действия на жената кръжат около неосъзнатото й желание да
„хване някой мъж", за да може да изпълни ролята си на майка.
СВЕТЪТ НА ЖЕНАТА
С цел да да разберем поведението на жената, нека анализираме
нейното ежедневие, за да определим кои са основните й интереси, грижи и
дейности. Само така ще можем да се уверим, че нейното поведение е
насочено изцяло към външно утвърждаване. Това всъщност означава
презрение или отхвърляне на собствената й женственост и приемане на
мъжки роли.
Най-доброто огледало на интересите на жената са женските списания.
Което и да вземем наслуки, ще установим, че всички те, с някои леки
вариации, се отнасят до едни и същи теми: домакинство, вътрешно
обзавеждане, кухня, разхубавяване, диети за отслабване или за поддържане
на теглото, гимнастика за запазване на фигурата, премахване на целули-
тиса, кремове против бръчки и естествено, последния вик на модата в
облеклото. Там се публикуват и материали за отглеждането на децата, за
скандали и любовни авантюри на някоя кинозвезда или личност от
международния елит. Сякаш целият живот на жената протича единствено
сред кремове, дрехи, гримове, диети за отслабване и хиляда и един начина,
чрез които да стане по-привлекателна. Ще установим колко дребен,
ограничен и малък е светът, в който се движи съществуването на жената,
сякаш в живота няма по-важни неща от това да изглежда привлекателна и
да има деца. Ще забележим също, че всички гореспоменати дейности са
изключително от външно естество и се отнасят единствено до грижата за
тялото, но не и за ума и вътрешния свят.
Кои са причините и смисълът на това необикновено явление? Каква е
тази изключителна сила, способна да мобилизира армии от жени, които се
тълпят в магазините, купувайки парцали, козметични продукти, личен чар,
свеж тен и красиво тяло?
Половината от населението на земята посвещава значителна част от
деня на тези дейности, в които навярно преминава по-голямата част от
живота им. В действителност това необикновено прахосване на жизненост
се дължи единствено на желанието на жената да привлече мъжа, за да бъде
оплодена и да изпълни ролята си на майка, както и да задоволи женския си
10
нарцисизъм.
Красотата, младостта, гримът, облеклото са средствата, с които
жената се стреми да изглежда по-привлекателна, с цел да повдигне
самоуважението си и да спечели „собствен мъж".
За съжаление това поведение се превръща в адски капан, защото рано
или късно жената-ловец се хваща на въдицата на собствената си стратегия.
За да разберем това, нека повторим основната идея: „Жената се
стреми да хване някой мъж, за да бъде оплодена и да изпълни ролята си на
майка, като начин да се вкопчи в единствената възможност, която не
имитира мъжките ценности, и като средство да преодолее кастрационния
комплекс, сдобивайки се с манипулируем полов член" Нейната пътеводна
звезда е мъжът и за да го привлече, тя култивира външни ценности,
отнасящи се предимно до телесната красота. Това я принуждава да сведе
своя свят до постигането на една външна цел, тоест мъжа, и затова тя се
стреми да постигне и поддържа приемливо равнище на привлекателност.
Ето защо първите бръчки представляват ужасна заплаха, тъй като тя
се страхува, че ще остане завинаги кастрирана, когато привлекателността й
намалее. Както вече отбелязахме, жената се реализира чрез мъжа, затова
животът й губи смисъл и съдържание, когато способността й да го
привлече и да привърже здраво към себе си започне да намалява или
изчезне. Поради същата причина сериозно се разстройва и нейният
механизъм за задоволяване на нарцисизма й.
Покупката на красива рокля, на нов грим, различната прическа могат
да повдигнат чувствително самоуважението на жените, като премахват
състоянието им на потиснатост или депресия, тъй като тогава се чувстват
възродени и отново привлекателни, и следователно по-способни да
постигнат основната си цел - „да хванат" мъжа. Поради тази причина всеки
комплимент, дързък поглед, галантните думи оказват върху жените
огромно стимулиращо и въодушевяващо въздействие, тъй като
представляват осезаемо доказателство за способността им да привличат
мъжете.
Ако се замислим обаче върху тези обстоятелства, ще забележим, че
именно по своя вина жената губи всякаква възможност да се реализира
сама, защото тя не се утвърждава чрез себе си, а чрез мнението на мъжа.
Това показва, че жените допускат сериозна грешка, стремейки се да
получат равноправие на половете чрез декрети, вместо да се издигнат до
равнището на мъжа, като развият у себе си ценностите, присъщи на пола
им. Ако престанат да подражават на модели, които не са техни, и
култивират у себе си ценностите, присъщи на жената, те несъмнено ще
успеят да се издигнат до равнището на мъжа, тъй като собствената им
реализация ще бъде равностойна на тази на мъжа.
Въпросът е в това, че те трябва да се откажат от втълпяваната им още
от ранно детство роля на беззащитни девойчета като инструмент, чрез
който да се сдобият със закрилата на мъжа.
Необходимо е да се разбере, че „равенство" означава не само еднакви
права, но и еднакви задължения - нещо, което не може да бъде постигнато,
когато съществуват покровители и покровителствани. Това не означава, че
се поставят под въпрос юридическите права на жените. Просто трябва да е
11
ясно, че за да се постигне пълнолетие, е необходимо да се поемат нови и
тежки отговорности.
Движенията за еманципация на жената не могат да претендират за
нови и по-широки права, ако няма съответно
равностойно увеличение на отговорностите. В противен случай пряко
ще бъде накърнена същинската свобода на жената. Свобода означава
пълнолетие, а не опекунство. Жената не може да бъде като някакво
същество, осиновено от едно патерналистично общество. Тя трябва да
бъде пълнолетна личност, напълно отговорна и зряла. Жените
непрекъснато настояват за по-големи права и защита, но едновременно с
това, подобно на наивни девойчета, се оставят да бъдат осиновени от
някой мъж, който да поеме грижата за живота
им.
Вярно е, че винаги е съществувала дискриминация спрямо жената, но
не по-малко е вярно, че тя доброволно отказва да порасне и да се развие,
оставайки подчинена на мъжа. Това е обяснимо - зависимостта не изисква
големи усилия, отговорност и труд, достатъчно е да има готовност да се
задоволяват желанията на покровителя и да се расте
в неговата сянка.
Много жени могат да се почувстват несправедливо обидени от
мненията, изложени в тази книга, и погрешно да сметнат, че целта й е да ги
постави в по-неблагоприятна светлина в сравнение с мъЖа. Истината
обаче е друга, защото целта на този труд е да научи жената как да се
освободи от оковите, които тя сама си е сложила и към които е привикнала
до такава степен, че вече не иска да се раздели с тях.
Моето желание е да изложа действителността такава, каквато е, без да
заставам на ничия страна. Не рисувам нещата в розово, а се ограничавам да
опиша различни конкретни и обективни ситуации, чиято истинност всеки
може да провери. Време е жените да престанат да вярват във вълшебните
приказки, обещаващи бързи и удобни чудеса.
Всяка възходяща промяна (когато е от перфекционистич-но, а не от
инволютивно естество) непременно изисква големи и продължителни
усилия, като поражда в началото силно смущение и тревога, дължащи се
на обстоятелството, че заменя стари, неподходящи и погрешни модели с
други, по-висши като качество и цел. Знаем, че човек се страхува от
промените, които, макар и благоприятни, изискват от негова страна
усилие, за да се приспособи към тях. Поради тази причина винаги има
хора, които предпочитат да запазят едно пагубно за тях съществуващо
положение само защото им е познато и близко, вместо да направят усилие
да го заместят с друго, много по-изгодно, но непознато.
Убеден съм, че жената с еднаква сила се страхува и желае своята
свобода и че дълбоко в сърцето си отхвърля това, за което толкова
пламенно настоява публично. Мисълта да поеме отговорност и грижата за
самата себе, при пълно равенство с мъжа, я ужасява. Именно това обаче е
необходимо и наложително да направи, за да сложи край на
дискриминацията.
Много действия на жената могат да бъдат обяснени единствено с
постоянната й зависимост от мъжа. Така можем да разберем например
12
защо раздялата с партньора за нея представлява ужасна драма. От момента,
в който мъжът се превърне в психически център на живота й, загубата му
наистина е равнозначна на загубата на собственото й съществуване.
Мъжете не си дават сметка за това явление, поради което обикновено са
твърде несъчувствени към депресивните емоционални изблици на жените,
без да разбират, че за жената една емоционална загуба е почти равностойна
на смърт.
За да разберем по-добре заниманията на жените, нека хвърлим поглед
върху няколко издания за жени. Какво можем да открием в тях?
1) Страница за жената във влиятелен испаноезичен вестник:
„НОЩТА НА РУСОКОСИТЕ ЦИГАНКИ С музика, танци и цигански
врачувания три красиви манекенки с руси коси и блестящи очи
представиха в Театър X стила „джипси": морен поглед, румени бузи и
яркочервени устни."
Манекенките на снимките са облечени като циганки и рекламират
молив, с чиято помощ очите изглеждат по-големи, а веждите - по-плътни и
естествени - производство на фирмата XXX, придаващ на очите златист и
лъчезарен блясък, който в комбинация с тъмносиньо преминава в наситено
изумруденозелено. За скулите -портокаловожълт фон дьо тен, а върху него
- по-светъл тон, освежаващ кожата.
Статията продължава: „Вечерта О.П. се появи с възхитителна
комбинация от две сенки за очи - едната сребриста със седефени
отблясъци; другата масленозелена, като резултатът е пепелно сапфирено
зелено. Сенките са изтеглени до слепоочията, уголемявайки очите" и
т.н. 2) Друго женско списание, стр. 7: „Отслабнете с Т.М.Т."
„Елегантност, която се постига лесно" „Премахва тлъстините по корема,
извайва вашата талия"
„Помага да свалите излишните килограми" „Премахва тлъстините"
„Променя естетиката на вашето тяло „Намалява обиколката на талията" И
тъй нататък.
3) Същото списание, стр. 10 и следващите:
Снимки, на които манекенки показват най-новите модели бански
костюми, застанали в различни пози: на наивно-перверзни девойчета,
ближещи сладолед; на фатални жени; с ръце, поставени предизвикателно
върху бедрата; захапали огромна обица, и т.н.
4) Същото списание, стр. 18:
Снимка на топ-модел, облечена като хурия и излегната на земята.
Текстът е следният: „Ужасно обичам да харча пари за дрехи. Този колан
например го купих в Мароко."
5) Същото списание, стр. 20: ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА КРАСОТА
„Как да се освободим от излишните килограми"
„Тлъстини или целулитис?"
„Калории и диети"
„Рецепти за отслабване"
„Гимнастика и спорт"
„Масажи"
6) Други страници от същото списание: „Грижи за косата"
13
„Трайно къдрене и боядисване"
(реклама на одеколон със снимка на младо момиче,
които произнася „гу-гу", както правят бебетата)
7) Друго подобно списание: „Красота: какъв е вашият проблем?"
„Модно ателие"
„Готварски рецепти"
(Различни коментари за принцеса Маргарита, Рок Хъд-зън, Кристина
Онасис, Джон Кенеди, принцеса Ана и Питьр Филипс, Джими Стюарт,
Елен Бърстин, Михаил Баришников, Одри Хепбърн и т.н.) „Мнения за
любовта" Любовен роман „Хороскоп" Другите рубрики са посветени на
модата и на различни козметични продукти, създавайки илюзията, че с тях
жената ще стане по-хубава и привлекателна.
Какво искам да покажа чрез тези примери? Те отразяват много точно
кои са основните интереси на жената, като разкриват изключителна
повърхностност и суета. Никакви по-задълбочени мисли, размишления или
сложни формулировки; всичко трябва да бъде удобно и лес-носмилаемо;
няма нищо, свързано с истинските ценности на жената или с развитието на
вътрешния й свят.
Всичко е съсредоточено върху външното, предназначено е най-вече да
култивира външните прелести на жената, за да привлече мъжа, да я
подготви за майчинството или да стане добра домакиня. За какво?
За да „хване" някой мъж и да го задържи. Изобщо не се разглежда
това, което е от наистина важно: как да хване самата себе си, за да се
реализира като истинска жена.
Твърде угнетителен е социалният и културен модел, в който е
затворена жената. Това е и причината, поради която лесно можем да
разберем защо мъжете не я приемат сериозно, в смисъл като равна на тях,
тъй като тя непрестанно отказва да води едно смислено съществуване, като
се ограничава до прилагането на различни игри. Играе, че живее; играе на
съпруга, на любима; играе, че работи; че се бори за своята еманципация. В
действителност не взима нищо на сериозно, защото е свикнала да възлага
всички свои очаквания на мъжа. Една жена не се нуждае да учи медицина,
за да стане лекар; достатъчно й е да се омъжи за такъв. Същото се отнася
до всяка друга област от човешката дейност.
Огромна част от жените посвещават много усилия, време, мечти и
чувства на грижата за външния си вид с надеждата да намерят подходящия
мъж, за да се вкопчат психически в него, да се почувстват сигурни. Това е
причината, поради която са толкова подвластни на любовта и нейните
последици, толкова заинтересувани от любовните истории на своите
приятелки, познати и филмовите и поп-звезди. По този начин проверяват
доколко успешни или безуспешни са били средствата, използвани от тези
жени, за да срещнат и задържат мъжа. Всъщност те през целия си живот
разучават начините, чрез които да засилят своята способност да привличат
мъжа. Поради това нямат време, нито интерес да се посветят на развитието
на вътрешни ценности или на реализацията си като самостоятелни
личности. Проявяват изключителен интерес към любовните романи, с
чиито героини се идентифицират, като по този начин мислено преживяват
най-големия успех на своята съблазнителност.
14
Съществуват, разбира се, изключения от това поведение, отнасящи се
главно до жените, които са принудени да работят, за да издържат
семейството си, или са лишени от физическа привлекателност. Техните
поведенчески отклонения обаче не са съществени, а се дължат на
ограниченото време, с което разполагат, или на липсата на
привлекателност, тъй като в зависимост от възможностите си те също се
посвещават на горепосочените дейности.
Жените, които поради своите задължения не могат да се занимават с
тривиални дейности, често се чувстват разочаровани, недоволни и
„недостатъчно женствени".
Очевидно е, че мъжът е принуден, поради своите социални
задължения, да се сблъсква с по-сериозни проблеми и с по-тежки
отговорности, поради което" трябва да се концентрира в собствената си
личност, за да може да действа с успех. Докато основната цел на жената е
да се вкопчи психически и емоционално към някой мъж, за да живее чрез
него.
Жената непременно трябва да разбере, че не е нужно да иска
разрешение от мъжа, за да се еманципира и да постигне равноправие; за
тази цел обаче тя трябва да постигне психологическа самостоятелност, за
да развие собствените си способности. Не е необходимо да си присвоява
атрибутите на мъжа, защото нейните са точно толкова важни и ценни като
неговите, макар че тя не ги използва. За тази цел тя трябва да се освободи
от веригата от лекомислени баналности, към която са я приковали
социално-кул-турните
условия.
В
действителност
поради
дискриминацията, на която е подложена, както и поради обстоятелството,
че е смятана за по-нисша и по-глупава от мъжа, обществото й предоставя
разнообразни играчки, с които да се забавлява, така както се постъпва с
децата, за да не досаждат на възрастните.
Добър пример за мнението, което съществува за жената, са рекламите,
в които тя е използвана като предмет на всевъзможни глупави диалози
относно този или онзи*продукт. Дори започнах да си мисля, че ако мъжете
поемат грижата за прането като част от тяхната мъжка роля, рекламните
агенти едва ли биха сложили същите думи в тяхната уста, напротив, щяха
да ги накарат да кажат нещо умно. Тъй като се смята, че жените са
лекомислени и повърхностни, те биват поставяни в също толкова
лекомислени и повърхностни ситуации.
Понятието за „жената-предмет" произтича именно от обстоятелството,
че тя е смятана - съзнателно или не - за лишена от съдържание. Тази теза е
толкова разпространена, че е довела до създаването на образ, който често
присъства в комедии, сатири и филми - това е образът на глупавата
секретарка, представяна обикновено като твърде сексапилна жена, но
абсолютно лишена от ум. Това всъщност не учудва никого, тъй като сме
свикнали да виждаме манекенки с блестяща външност и атрофиран ум,
които за съжаление са най-желаните от мъжете жени. Този техен успех
кара всички други да им подражават и да се обличат и държат по подобен
начин. Това е процесът, чрез който жената се обезличава все повече и се
превръща в предмет. Всъщност, бидейки предмет, тя не е задължена да се
изгражда като личност; просто трябва да изглежда добре.
15
Каква е разликата между предмет и личност?
Докато предметът има само външен живот и не е нищо повече от една
вещ, то личността, за да бъде такава, трябва да проявява вътрешен живот.
С други думи, жената трябва да работи върху себе си, за да стане личност.
Поради обстоятелството, че се е превърнала в предмет, тя е лишена от
съзнателен вътрешен живот и се стреми да го вземе назаем от мъжа.
Мъжът не е много по-зрял от жената, но разполага с едно предимство
- неговата роля в исторически план изобщо не се е променяла.
Всяко равенство се постига между две личности, едната от мъжки пол,
другата - от женски пол, но е невъзможно да се осъществи, ако връзката е
субект-обект.
ЖЕНСКАТА САМОЛИЧНОСТ
Според някои психологически проучвания, жената е загубила
способността си да бъде самостоятелна личност и съществува единствено
чрез друг. Първо е „дъщеря на"; сетне „съпруга на", после „майка на",
тоест тя има реално съществуване дотолкова, доколкото го получава от
някой друг. Твърди се, че социално-битовите фактори, определящи ролята
на жената, са свързани с историческите промени, настъпили от времето на
многочленното семейство на земеделското и занаятчийското общество до
малкото съвременно семейство, присъщо на индустриалното общество.
В многочленното семейство от миналото съжителстват различни
поколения, образувайки група от много хора, които работят заедно за
общото благо. И мъжете, и жените работят в дома. Мъжете са
специализирани в земеделските работи, а жените - в домашните, като
изпълняват важни и общопризнати от икономическа гледна точка
функции. Предат вълна, тъкат платове, шият дрехи, приготвят храната,
помагат в обработването на земята, в отглеждането на добитъка и децата.
С настъпването на индустриалната революция населението се
концентрира в градовете, като по този начин домът като производствена
единица минава на заден план. Използват се вече индивидуални, а не
семейни работници. Производството на стоки за масово потребление
излиза извън рамките на дома, а за труд се признава единствено
производството на стоки или услуги, предназначени за други срещу
заплащане. От този момент трудът на жената, свързан с дома и с
възпроизводството, изгубва своето икономическо значение.
От друга страна научно-техническите постижения улесняват
домашната работа, като оставят на жената свободно време и практически я
превръщат в безделник. В резултат на този процес жената загубва много от
своя „статус", превръщайки се единствено в домакиня - едно твърде
подценявано и неудовлетворително занимание, което обикновено поражда
сериозни разочарования.
Спецификата на домашния труд е такава, че той не води до
създаването на нещо трайно или продуктивно - цикъл, който се повтаря
всекидневно и по неопределен начин. Усилията на жената не са
възнаградени икономически - обстоятелство, което не й позволява да
оцени своя принос към обществото. Икономическата й зависимост я кара
да се чувства унижена и подценена.
16
Поради липсата на стабилно вътрешно „аз" ролята на жената се
променя непрекъснато в зависимост от историческите промени. Вече
отбелязахме какво съдбоносно въздействие има индустриализацията върху
живота на жената - тя става слаба, беззащитна, неоценена и неориентирана,
без да знае в какво да се вкопчи, за да намери себе си.
Изборът на майчинството обаче винаги остава като възможност за
реализация на жената. В съвременното общество тази функция е високо
ценена и идеализирана, поради което жената може да се чувства цялостна
и женствена. Въпреки това дори тази нейна роля се изгражда по отношение
на мъжа, тъй като от него зависи нейната реализация. В исторически план
майчинството също не е еднозначно, тъй като от древността настъпват
съществени промени в схващането какви са задълженията на една добра
майка - промени, които ще анализираме по-нататък в този труд.
Засега е важно да отбележим, че в съвременното общество
майчинството е напълно определено и се радва на висок обществен
престиж. Ролята на жената обаче не се свежда единствено до
майчинството, затова е необходимо да определим и другите възможности,
които тя има в живота.
Именно тук се сблъскваме с един от най-сериозните проблеми на
жената, тъй като независимо от обществото и страната, където живее, тя
заема подчинено положение спрямо мъжа - обстоятелство, което я кара да
се чувства изключително неудовлетворена.
За да анализирам този конфликт, ще се позова на изключително
любопитния труд на Стивън Голдбърг „Неизбежността на патриархата". В
него той твърди, че е неизбежно мъжете да си присвояват по-престижните
и социално значими роли, тъй като поради по-голямата си агресивност те
са по-способни да бъдат водачи. Така всяко общество оценява по-високо
мъжките, отколкото женските роли, като по този начин мъжът овладява
най-важните позиции и изпълнява най-престижните дейности. Голдбърг
привежда следния пример: „В САЩ няма жени-сенаторки; жените
представляват около един процент от кметовете на градовете с над 25 000
жители, около два процента от политическите постове във федералното
правителство, три процента от членовете на Камарата на представителите
и пет процента от членовете на законодателните камари на САЩ."
Подобни статистики се наблюдават в целия свят, така че не е
необходимо да цитирам други примери. Става ясно, че мъжете неизменно
постигат по-високи и по-важни позиции, независимо от правата,
предоставени на жените.
Мачистите1 (мъже с преувеличено чувство на гордост от факта на своя
пол и на (често) съмнителната си мъжественост, „мъжки шовинисти".)
сигурно ще се изкушат да подкрепят тези факти с твърдението, че това се
дължи на по-нисшето положение на жената спрямо мъжа, докато
феминистките движения ще настояват, че истинската причина се крие в
обществото, което възпитава жената още от малка да се подчинява на мъжа
и ограничава развитието на нейните способности.
Стивън Голдбърг твърди обаче, че това неравенство не се дължи на
умишлен опит жената да бъде поставена в неравностойно положение, а е
резултат от естествени биологични различия. Така че жената не стои нито
17
по-ниско, нито по-високо от мъжа; тя просто е различна, но именно на това
различие се дължи съществуването на патриархата.
В какво се състои това различие?
Във факта, че хормоналната система на мъжа му дава едно
вероятностно преимущество, благодарение на което е способен да се
справи по-добре с онези елементи от социалното обкръжение, при които
агресивността води до успех. Мъжките хормони обуславят по-висока
степен на агресивност, или може би по-ниска граница на освобождаване на
агресивността. В резултат на това мъжете имат превъзходство при
овладяването на по-значими позиции, като е неизбежно да ги постигнат и
още от малки да се възпитават за тази цел.
Според Голдбърг, „хормоналното обуславя социалното". По-нататък
той пише: „Колкото по-високо е равнището на власт, влияние, престиж или
позиция както в политическата, така и в икономическата, професионалната
и религиозната сфера, толкова по-висок е процентът на мъжете."
Голдбърг изтъква също така универсалността на патриархата, защото
въпреки голямото многообразие на политически, икономически,
религиозни и социални системи, досега не е съществувало общество, в
което мъжът да не е упражнявал властта и водачеството.
Той също така обръща внимание на явлението „мъжко господство",
тоест на емоционалното усещане, изпитвано както от мъжа, така и от
жената, че нейната воля е в известна степен подчинена на неговата и в
крайна сметка мъжът господства в отношенията между двамата и в
семейството.
От биологична гледна точка мъжът има предварително осигурено
превъзходство във всяка историческа и институционална рамка, докато
жената разполага с изключителното си майчинство и с властта си да
„убеждава" мъжете, за да наложи волята си.
Ако анализираме казаното дотук, веднага ще разберем защо жената се
чувства дискриминирана от мъжа и настоява яростно за по-голям достъп
до позиции, осигуряващи престиж и власт, които са чужди на
майчинството. Много жени се поддават на изкушението да се състезават с
мъжете, за да достигнат така желаните от тях влиятелни позиции. Повечето
обаче остават разочаровани в стремежа си да достигнат най-високото
стъпало на търсената от тях роля, тъй като поради по-ниската си степен на
агресивност те трябва да се борят в неравностойни условия с твърде
агресивни мъже.
Наистина някои жени успяват, но го правят за сметка на своята
женственост, тоест постигат успех единствено ако имитират възможно
най-точно ролята на мъжа' като стават твърде агресивни и безогледни -
обстоятелство, което влияе отрицателно върху хормоналната им система,
като предизвиква появата на мъжки белези. Анормалното надебеляване на
гласа, засиленото окосмяване, стремежът към командване и властване и
мъжкото поведение са цената на успеха. По този начин, като че ли по
силата на някое проклятие, те могат да се изявят в търсената от тях роля
единствено като се откажат от женствеността и действат като мъже. Това
не е тържество на жена, а на мъж.
В потвърждение на горното достатъчно е да се вгледаме в жените,
18
които са се изявили като лидери в политиката или като водачи на
обществени движения.
Нима има жена, добрала се до властта, която да е запазила напълно
своята женственост?
В такъв случай жената изглежда има само три възможности за
реализация в живота:
а) да се задоволи или да се примири с второстепенна роля;
б) да бъде майка;
в)
да се състезава с мъжете за позиции, осигуряващи власт и
престиж.
Ако си припомним кастрационния комплекс и завистта към пениса,
който кара жената да се чувства непълноценна, установявайки, че е лишена
от една част от анатомията, притежавана от мъжа, ще разберем, че тези
усещания намират драматично потвърждение в следното обстоятелство -
мъжете успяват там, където жените не могат, поради което изглеждат
много по-облагодетелствани или висшестоящи. Те не само имат полов
член, но и на пръв поглед това притежание е придружено от редица
благоприятни и твърде очевидни обстоятелства - радват се на по-голяма
свобода и на по-малък социален натиск; не изпитват болките и
неприятностите на майчинството; само поради пола си заемат престижна
позиция и отгоре на всичко си присвояват най-значимите и уважавани
социални роли. По този начин майчинството неизбежно се явява като
единственото поле, където жената има абсолютна изключителност и
превъзходство.
Изглежда така,сякаш природата е отредила жената или да бъде майка,
или да се примири да заема второстепенно място. При тези
неблагоприятни обстоятелства не е странно, че жените подражават на
мъжете с неосъзнатото и суеверно убеждение, че по този начин ще успеят
да станат равни с тях.
Последиците от това положение са твърде очевидни: от една страна,
жените имитират мъжките роли с надежда да постигнат успех, копирайки
един традиционно успешен модел; от друга, стремят се да засилят до
максимум еротичните си чарове. Поради тази причина те имат
идентичност на самки, но не и на личности. Погрешно се стремят да
постигнат женственост, като се превръщат в желани еротични предмети,
което естествено възпрепятства развитието им като личности.
Огромната част от жените свързват женствеността с превръщането си
в еротичен обект и в стремежа си да я постигнат прибягват до онези
елементи, които подчертават нейната сексуалност по външен, но не и по
вътрешен начин. Използват облеклото, грима, прическата, безбройните
атрибути на „еротичната вещ" с убеждението и чувството, че така са по-
женствени, без да си дават сметка, че тази украса не винаги е съпътствана
от вътрешно самоопределение. В действителност те външно се
предрешават като жени, докато вътрешно копират мъжки роли.
Какъв е моделът на съвременната жена?
Генитално тя е определена като жена, облича се в зависимост от
социалния момент и се гримира според повелите на модата. Външно може
да е типична жена, приспособила се към господстващия стереотип, но
19
вътрешно не се е самоопределила, нито е развила своята личност.
Всъщност с избора си да се превърне в подходящ еротичен обект тя се са-
мокастрира като жена, което е вторият й опит от такова естество. Първият,
както вече знаем, е свързан с липсата на полов член, пораждаща у нея
чувството, че е била осакатена или „недовършена". Парадоксално е обаче,
че в стремежа да си възвърне нараненото самоуважение, тя съсредоточава
всичките си усилия върху външния вид, тоест върху превръщането си в
еротичен предмет, с което доброволно се кастрира като жена.
Непрекъснатият й стремеж към са-мооценяване чрез външното (красота,
младост, грим, дрехи) има една-единствена цел - да привлече мъжа, а не да
се реализира.
Карлос Кастиля дел Пино в „Четири есета за жената" твърди:
„Общата участ на жената в нашето общество е нейното своеобразно
отчуждение... Най-силната форма на отчуждение е тази, която е
съпътствана от неосъзнаване на собственото си отчуждение... да бъдеш
жена е все едно да имаш някакъв недъг... В действителност мъжът гледа на
жената като на предмет. Жената е използвана от мъжа... За мъжа жената е
еротичен обект... Борбата за оцеляване при жената се превръща чисто и
просто в борба за мъжа." По-нататък същият автор пише:
„Фрустрацията е налице във всички етапи, през които минава жената в
процеса на усвояване на своята функция..." Кои са етапите на тази
фрустрация? „Главната посока на всеки етап от еволюцията на женската
фрустрация е обучението в пасивност - от първоначалните недвусмислени
доказателства за нейната слабост в сравнение с мъжа, от по-голямата
деликатност на дрехите й до твърде различния характер на нейните игри и
дейности. Към това трябва да прибавим и обстоятелството, че още в
началото й се втълпява както нейната безпомощност, така и
необходимостта от закрила именно от мъжа... Не е нужно момичето да
осъзнава липсата на полов член, за да страда от кастрационен комплекс.
Достатъчно е да усеща върху самата себе си всички тези ограничения,
които я тласкат към пасивност и зависимост."
Във всички общества по света от мъжа се очаква сила и агресивност, а
от жената - пасивност, нежност и всеотдай-ност. Културните образци на
човечеството са утвърдили пасивността като основно поведение на жената.
Аристотел аргументира бащината и съпружеската власт така: „Властта на
мъжа е справедлива, защото се основава на естественото неравенство
между човешките същества."
Още тогава жената е била смятана за непълноценна от метафизична
гледна точка, тъй като въплъщава отрицателното начало на материята, за
разлика от мъжа, който олицетворява формата - божественото начало,
синоним на мисълта и разума. Разпространено било схващането, че жената
изпълнява второстепенна функция; подобно на земята, която трябва да
бъде засята, така и нейната единствена заслуга е да бъде плодовита утроба.
В своя труд „Съществува ли майчината любов?" професор Е.
Бадинтер говори за клеймото, което християнската теология поставя върху
жената. Става дума за онази част от Битието, в която се говори за
създаването на мъжа и обстоятелствата около първородния грях.
Първоначално Бог създава мъжа, но като вижда колко е самотен, му
20
изпраща дълбок сън, взема едно от ребрата му и сътворява жената, която
следователно се ражда от мъжа. Съществен и основополагащ е моментът, в
който жената се явява като отговорна за греха и последвалото падение на
мъжа. Змията обещава на Ева да бъдат с Адам като богове, познаващи
доброто и злото. След грехопадението на мъжа Бог обявява вината на
жената и я проклина:
1) „Ще умножа и преумножа скръбта ти, когато си бременна". .
2) „С болки ще раждаш деца".
3) „И към мъжа си ще тегнеш и той ще бъде твой господар".
Според професор Бадинтер, понятието „тежнение" съдържа в себе си
идеята за пасивност, подчиненост и отчуждение, които ще определят
бъдещата участ на жената, докато Адам, утвърден в ролята си на господар
и повелител, е осъден единствено да работи с пот на челото и да бъде
смъртен като Ева.
По-нататък Бадинтер продължава:
„Оттук произтичат редица обстоятелства, които предопределят образа
и участта на Ева. Тъй като е по-податлива на изкушенията на плътта и
суетата, тя става причина за злочестието на мъжа. В най-добрия случай се
явява като слабо и лекомислено същество. По-късно е отъждествена със
самата змия, тоест с демона-изкусител. Така Ева се превръща в символ на
злото."
Бенедети твърди, че когато жената отказва да се подчини на мъжа, тя
се противопоставя на Божията воля, повеляваща жената да се покорява на
мъжа, който е по-благороден и възвишен, тъй като е образ и подобие на
Бога, а жената е само образ и подобие на мъжа."
Бенедети обръща особено внимание на женското коварство. В
миналото е било обичайно жената да се възприема като „дяволица,
вещица". Постепенно това обвинение се смекчава и се свежда до понятието
за женската слабост и безпомощност, залегнало и в Гражданския кодекс,
където изрично се постановява, че съпругата дължи послушание на
съпруга.
Мнозина мислители, между тях и Русо, поддържат тезата, че жената е
създадена не за себе си, $ за да доставя удоволствие на мъжа, да му се
подчинява, да му бъде приятна, да отстъпва и дори да понася неговата
несправедливост.
Ако направим кратък преглед на женската психика в исторически
план, ще получим следната картина:
а)
сам Бог я отхвърля, низвергва и наказва, осъждайки я да се
подчинява на мъжа - огромно и неизличимо клеймо, с което може да
остане жигосана завинаги.
б)
липсата на полов член поражда у нея силен комплекс за
малоценност, както и завист към пениса на мъжа.
в) хормоналната й система предопределя по-ниска агресивност в
сравнение с мъжа или по-висока граница за проява на тази агресивност.
Това намалява възможностите й за успех при овладяването на ръководни и
престижни роли.
възпитавана е да бъде пасивна и да приема ролята на майка,
въздържайки се да участва в онези дейности, чв
21
които мъжът има превес. От малка й се втълпява, че не трябва да
прави едно или друго, тъй като е слаба и крехка - дейности, заради които
мъжът ще бъде поощрен.
д) функцията й на майка също я обрича на пасивност и страдание,
тъй като ражда в болки и поема грижата да възпита и отгледа децата -
обстоятелство, което възпрепятства или ограничава възможностите й за
образование и работа.
е) превръща се в „еротичен предмет", тъй като възлага всички свои
надежди за успех в живота на възможността „да хване" някой мъж.
ж) в крайна сметка, превръщайки се в „еротичен предмет", тя не
постига сексуална реализация, доказателство за което е огромният процент
разочаровани, объркани, фригидни или незадоволени жени.
Към това трябва да прибавим и тяхната собствена убеденост в твърде
ограничения принос на жените към науката, културата, изобретенията и
изкуството.
След всички тези съображения никак не е чудно, че у жените
екзистенциалната тревога е значително по-висока, отколкото у мъжете, и
че те се стремят да се изявят и изтъкнат, дори и имитирайки мъжете.
Погрешно е обаче жените да обвиняват единствено мъжете за
дискриминацията, на която са подложени, защото - по думите на Стивън
Голдбърг - както мъжът, така и жената са възпитавани или подготвяни от
обществото за оптималното осъществяване на собствените си
възможности, които се основават на биологичните особености на всеки
пол. По този начин, когато обществото възпитава момичето, като потиска
или обезкуражава онези дейности, които изискват агресивност, сила,
авторитет или власт, то просто й спестява бъдещата неизбежна фрустрация
от невъзможността да постигне най-високата степен на тези роли. Така
обществото подбира средствата, чрез които да управлява по-добре и по-
ефикасно наличните естествени ресурси. Всъщност то се съобразява с
особеностите и на двата пола.
Невъзможно е женята да въстане срещу Божията воля, да отрече
липсата на полов член, да промени хормоналната си система или да накара
обществото да я подготви по определен начин. Всъщност единственото й
остава е да избере
майчиството, или да имитира мъжки роли, за да се възползва от
същите привилегии с които разполага мъжът, дори с риск да изгуби
собствената си женственост. Наистина ли жената е неизбежно и
безвръзвратно осъдена да заема подчинено положение спрямо мъжа?
Според Голдбърг - мъжът е бил, е - и ще бъде властващ във всеки вид
общество,
поради своите неизменни физиологични особености, моделирани от
еволюцията и предаващи се чрез генетичния код. Макар да приемам някои
от горепосочените аргументи, смятам, че жената може да постигне пълно и
абсолютно
равенство с мъжа, но не чрез държавни декрети, а чрез
индивидуалната си реализация. Това предполага обаче желание и
решимост от нейна страна, както и пълно осъзнаване на психологичните и
социални механизми, които я държат в подчинение.
22
Изисква се също така масово обединяване на жените, които да се
заемат с тази задача. По-нататък ще посоча пътя по който жените могат да
постигнат тази цел. Искам да обърна внимание обаче, че такова решение
трябва да се сновава на дълбокото осъзнаване на механизмите, които
пречат на жената да реализира своята идентичност.
РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ДВАТА ПОЛА
Ако искаме жената да престане да подражава на мъжа, необходимо е
да определим главните различия между двата пола и да се опитаме да
изследваме причините за нейното обичайно поведение, за да установим в
каква степен то е мъжко или женско. Ще ни се наложи да си проправяме
път сред гъста плетеница от постъпки, норми на поведение, емоционални
състояния, гняв, завист, омраза, ревност, фрус-трация, докато определим
кое е присъщо женското и по какъв начин да стигнем до него.
Както вече посочихме, жената не знае къде или в какво се състои
женствеността и обикновено отъждествява това ценно качество с
физическата красота или майчинството. Отсъствието на психологическа
определеност я измъчва през целия й живот, пораждайки у нея чувство за
малоценност, ощетеност и слабост.
Ако наблюдаваме различни групи жени и ги сравним с групите мъже,
ще отбележим при първите следните характеристики:
а) по-висока степен на екзистенциално безпокойство или тревога,
която се проявява като по-голямо предразположение към емоционална
свръхчувствителност и невроза
б) по-голяма неудовлетвореност от живота
в)
по-голямо групово еднообразие, съчетано с по-силно лично
съперничество
. г) групата представлява съвкупност от жени, а не от личности.
За разлика от жените, мъжете са по-слабо предразположени към
невроза, неудовлетвореност, огорчение и фрустрация, макар че по-често
губят разсъдък и се самоубиват. Когато се събират на групи, между тях
съществува съперничество само по конкретни и обективни поводи. Не. се
събират като съвкупност от мъже, а от личности, обединени от общи
интереси.
На какво се дължи неудовлетвореността на жената? Несъмнено на
констатацията, че е лишена от един анатомичен орган; на чувството за
малоценност спрямо мъжа; на увереността, че се ползва с по-малко
привилегии в сравнение с мъжа; на съзнанието, че мъжът си е присвоил
властта и престижа на творец на културата и цивилизацията.
Жената изпитва не само неудовлетвореност, но и дълбока ярост и
завист към мъжа, тъй като по силата на традицията той е заел по-добри
позиции във всички области. В известен смисъл жената гледа на мъжа
така, както робът възприема господаря си.
Мъжът обикновено постига относително равновесие между работата,
семейството, децата и развлеченията си, докато жената стига до
натрапливи крайности в някои неща. Външният вид, общественото мнение,
домът, всепоглъщащата трескавост да намери „истинския мъж" са
маниакални цели, които сериозно нарушават емоционалното й равновесие,
23
като в същото време й пречат да се занимава с други по-интересни и по-
значими за развитието й дейности.
Тя изпитва вътрешна несигурност, породена от чувството, че
действията й непрекъснато са подложени на обсъждане и съмнение.
Наистина жената трябва постоянно „да се доказва" - че е добра съпруга,
добра майка, че е способна да извършва определени видове работа и че
има чувство за отговорност. Всъщност обществото не я смята за
пълнолетна личност, а я възприема като инфантилно същество, което
трябва да доказва, че е пораснало достатъчно, за да заслужи определени
неща. Това се вижда например от различното значение, което се придава
на провала в брака или любовната връзка при мъжа и жената. Ако един
мъж се провали в брака, той много рядко бива подложен на обсъждане или
съмнение; просто този факт се отбелязва като нормално събитие. При
жената обаче е различно: тя не е възприемана като възрастна, достатъчно
зряла, развита и способна; провалът й в брака в очите на обществото е
признак за нейната непълноценност.
Както и да разглеждаме нещата, ще видим, че критерият, който се
прилага към жената, е съвсем различен от този, използван за мъжа. От
друга страна, самите външни обстоятелства сякаш не са в нейна полза.
Когато е млада, жената търси отчаяно някаква цел, за да се
самоопредели.; когато е омъжена и не работи, се чувства затворена и
задушена от домашните грижи. Ако е омъжена и работи, се разкъсва
между работата и дома. Ако няма деца, се чувства нещастна; ако има деца,
съжалява, че е пожертвала личните си амбиции.
По време на климактериума и след него тя има чувството, че е
изчерпала всичките си възможности като жена и не й остава нищо друго,
освен да чака. Ако има партньор, непрекъснато се опасява, че ще го загуби;
ако няма такъв, чувства се самотна, изоставена, съкрушена и
непълноценна.
На пръв поглед животът на жената е много по-труден от този на мъжа.
Нейното сексуално развитие е безкрайно по-сложно и трудно, тъй като тя
трябва да постигне две важни промени, от които мъжът не се нуждае:
а)
промяна на обекта на любовта (от майката към бащата)
|
б) промяна на ерогенната зона (от клитора към вагина-
та).
Мъжът не се нуждае от такива промени, тъй като неговият еротичен
обект винаги е от женски пол, и притежава само един ерогенен център -
половия член. А щом притежава полов член, той няма какво да доказва.
„Доказателството за годност", което обществото изисква от жената,
всъщност означава: „покажи, че и без полов член си способна да се изявиш
както трябва, защото докато не докажеш това, винаги ще бъдеш подлагана
на съмнение".
Много са елементите, които допринасят за обезличаването на жената,
за поставянето й в положение на зависимост и подчиненост. В предходната
глава посочихме някои от тях: низвергването й от църквата, липсата на
полов член, по-ниската степен на агресивност, дължаща се на
хормоналната система, пасивността и майчинството, в които я възпитава
24
обществото, превръщането й в еротичен предмет и затрудненията й при
постигане на оргазъм. Към този анализ трябва да прибавим и някои
очевидни минуси, дължащи се на по-малката й физическа сила, на по-
ниската й способност за абстрактно мислене и на несигурното й
емоционално равновесие.
Що се отнася до нейните предимства в сравнение с мъжа, можем да
посочим, че тя страда по-рядко от хипертония и сърдечносъдови
заболявания. Детската смъртност е по-висока при момчетата, отколкото
при момичетата. С тридесет процента е по-висока смъртността при
новородените от мъжки пол през първия месец от раждането. Въпреки това
съществува числено равновесие, защото на всеки 100 момичета се зачеват
120-140 момчета. От друга страна имунната система на жените е по-
ефикасна от тази на мъжете.
Съществуват и други биологични различия:
1.
Мъжът разполага с по-малко генетична информация, защото
хромозомът У има едно разклонение по-малко от хромозома X. Това
допълнително количество съпътства всяка женска клетка и е познато като
хроматин на Бар - безспорен признак за пола на клетката. Полът на
зародиша се определя като женски, когато основните полови клетки
попаднат върху кората на всяка една от масите, и като мъжки, когато
попаднат в ядрото им.
3.
Този факт обуславя една обгръщаща, обемаща, приемаща и
хранителна поведенческа основа у жената, и излъчваща, свободна и
динамизираща у мъжа.
4.
Температурата на тялото на жената е с 0.4 - 0.6 % по-висока
отколкото тази на мъжа. При раждането си жената изхвърля първата си
менструация чрез хормоналната дейност на майката; мъжът има контакт с
хормоналния модел чак седемгодишен.
6. Секрецията на половите жлези у мъжа е почти неизменна, докато
при жената цикъл от 14-22 дни, през които отделят естроген, се редува с
цикъл от 14 дни, през който отделят прогестерон.
7. Количеството червени кръвни телца у мъжа е с 2 % по-голямо от
това на жената.
8.
Хормоните, придаващи мъжки характеристики, у жената се
произвеждат в надбъбречните жлези, фемини-зиращите хормони у мъжа се
отделят предимно от прешленните възли на лумбарната верига.
9. Развитието на предния дял на хипофизата е присъщо за мъжете; на
задния - за жените, където се произвеждат антидиуретичният хормон и
окситоцинът.
10. Сърцето на жената тежи 250-300 г.; на мъжа - 300-350 г.
11. Черният дроб на жената тежи 1400 г.; на мъжа - 1600 г.
12. Третият вентрикул у мъжа е с по-голям обем, отколкото у жената
и вероятно се свива по-бързо.
В книгата „Мозък и ум" Гордън Ратри Тейлър посочва следните
физиологични различия между мъжа и жената:
„Между двата пола съществуват някои физиологични различия, много
от тях още от рождение, които могат да повлияят върху познавателния
процес. Момичетата притежават по-изострено осезание и вкус, дразнят се
25
повече от силните шумове и са по-сръчни от момчетата. Момчетата
реагират по-бързо, по-чувствителни са към студа и изпитват по-голямо
любопитство към непознатото, отколкото момичетата. По-големият
интерес на момичето към звуците се забелязва веднага след раждането и
вероятно е наследствен..."
„Наскоро с помощта на енцефалограми бе доказано, че при жените
равнището на възбуда е по-високо, отколкото
при мъжете.
Жените са по-податливи на критични ситуации, отколкото мъжете.
При децата леваци, които държат молива прав (някои го държат като че ли
е кука), функцията на двете полукълба е разменена, тоест говорните
центрове са в дясното полукълбо. В тази група деца момичетата
превъзхождат момчетата в пространствените задачи, а момчетата са по-
добри в говорните задачи..."
„От проведените експерименти се вижда, че у мъжете функциите на
двете полукълба са по-ясно разграничени, отколкото у жените; поради това
те например могат едновременно да управляват кола и да говорят с по-
голяма лекота, отколкото жените, като използват за всяка функция
различно полукълбо. Жените ги изпреварват в дейности, които не могат да
се разграничат по този начин, и координират по-лесно говора и
движението. Може би на тази липса на специализирани функции на
полукълбата у жените се дължи фактът, че те два пъти по-често.от мъжете
бъркат ляво и дясно. Латерализацията на двете полукълба обуславя някои
различия между половете и е от голямо значение за хормоналната система.
Хормоните, произвеждани от половите жлези, са различни при мъжете и
при жените. Те влияят върху поведението и физическото развитие,
включително върху това на главния мозък. Пример за тяхното въздействие
върху познавателния процес е фактът, че женските хормони понижават
количеството на веществата, известни като моноаминни окиси, които
потискат възбудата. Известно е, че тези вещества са в по-малки количества
при лесно възбудими хора."
За разликите в поведението между мъжете и жените авторът посочва
следното: „Пола Джонсън и Джаклин Гуд-ман стигат до извода, че жените
са по-склонни от мъжете да решават проблемите си, като прибягват до
своята безпо- . мощност и търсят помощ от друг. Ето един красноречив
пример: всеизвестно е, че жена, която е спукала гума на колата си, ще
убеди много лесно който и да е мъж да й смени гумата. Трябва обаче да се
уточни дали тази тактика се дължи на липсата на физическа сила у жената,
или на вековния навик да решава проблемите си чрез мъжете поради по-
малката си физическа сила."
За да изясня по-добре поведението на жената, ще допълня
горепосочените характеристики с научните открития на Хавелок Елис
относно това кои черти на жената зависят от специфичното й
телосложение и са биологично обусловени, и кои са резултат от модата,
навика, възпитанието или предразсъдъците. Елис посочва три важни
особености, които са обусловени биологични:
1.
По-висока чувствителност, компенсирана от по-голяма
„неуязвимост".
26
2.
По-малка склонност към промени, тоест по-слабо
предразположение към гениалност или израждане.
3. Биологичен консерватизъм и инфантилност, което съдържа в себе
си посоката на еволюционния процес.
Елис посочва, че организмът на жената е податлив в по-голяма степен
на по-незначителни колебания и стимули, като същевременно притежава
по-висока устойчивост към сериозни смущения. С други думи, жените са
чувствителни към дребни, маловажни събития, но се приспособяват по-
лесно и издържат по-добре големите бедствия, които унищожават мъжа.
(„Тяхната чувствителност се компенсира от по-голямата им неуязвимост.")
За това допринасят и особеностите на вазомоторната им система, която е
по-гъвкава и реагира по-силно на стимулите, а това обуславя една по-
голяма впечатлителност, раздразнителност и податливост на въздействия.
Елис отбелязва, че „по-високото съдържание на вода в кръвта им, леката
анемия, прекомерното изхвърляне на калций по време на менструацията
(калциевите съставки силно влияят върху стабилността на вазомоторната
система) - всички тези фактори повишават раздразнителността и отслабват
нервно-мускулната система."
Тези биологични характеристики се изразяват в определени норми на
психологично поведение, във взаимодействие, засилване или потискане на
действия, обусловени от други фактори. Вече коментирахме всеизвестния
факт, че приносът на жената към културата е твърде ограничен, тъй като тя
не само е по-малко склонна към промени, но и притежава по-конкретно
мислене от мъжа и изпитва определено затруднение за абстрактно
мислене. В същото време е възпитавана от обществото за майчинство и за
пасивни роли. У жената се наблюдава също така и органична тенденция
към стабилност и консерватизъм.
Към това трябва да прибавим и факта, че по традиция жената се
отъждествява с пасивното, а мъжът - с активното. Фройд обяснява тези
особености с неподвижността и пасивността на яйцеклетката, и с
активността и подвижността на сперматозоида. Освен това жената
разполага с по-малко психична енергия от мъжа поради обстоятелството,
че голяма част от нея тя изразходва в усилието си да реализира своята
сексуална еволюция, която е много по-сложна от тази на мъжа. Този
процес на развитие поглъща съществена част от енергията й, което
довежда и до по-ниско равнище на сублимация в сравнение с това на мъжа.
Поради тази причина тя се съсредоточава предимно върху конкретни
лични проблеми, като обществените и културни интереси са по-слаби
отколкото тези на мъжа.
Фройд посочва в тази връзка, че жената в действителност не е
безразлична към културата, а има подчертано враждебно отношение към
нея. Според него това се дължи на факта, че мъжът, изправен пред
многобройните изисквания, които му налага неговата роля, е принуден да
разпределя психичната си енергия пропорционално, за да може да изпълни
задълженията си, поради което времето и усилията, предназначени за
културни цели са за сметка на жената и семейството. По този начин
неговата партньорка се чувства изместена на втори план, затова заема
враждебна позиция към познанието. Тъй като развитието на цивилизацията
27
е изключително мъжка привилегия, тя не иска да има нищо общо с него,
като в същото време съзнава, че то е област, където трудно би могла да се
изяви.
От друга страна, Карен Хорни и други автори смятат, че изявата на
мъжа в културната област е резултат от неговата „завист към
майчинството". С други думи, съзнавайки ограниченото си участие в
създаването на нов живот, мъжът насочва цялото си усилие към
културната продуктивност като начин да компенсира завистта си към
матката. Любопитно е да се отбележи, че докато същото явление поражда
у жената толкова отрицателни чувства (завист към пениса, комплекс за
малоценност), то у мъжа завистта към матката го тласка към ценни
културни постижения, както и към самореализация .
Поради своята по-голяма чувствителност жената, за разлика от мъжа,
е по-зависима и уязвима по отношение на своята хормонална система.
Намаляването на естрогени-
те, които се произвеждат редовно преди менструация, малко преди
раждането и по време на менопаузата предизвиква у нея отрицателни
усещания и подценяване на собствения си образ, както и чувство на
тревога, депресия и раздразнителност. Настъпването на климактериума
съвпада с появата на различни психологични и психосоматични симптоми:
извънредна емоционална чувствителност с кризи от плач, депресия,
объркване, разсеяност, раздразнителност, главоболие, световъртежи и
сърцебиене. В някои случаи жените стават нетолерантни, неспокойни и
хипохонд-рични. С една дума, по-голямото количество естроген
съответства на положителни ментални и емоционални състояния, а по-
ниското количество - на отрицателни емоции. Това явление не се отразява
по същия начин върху мъжа, тъй като спадането на произвежданото
количество тестотерон е бавен и равномерен процес. И тук, както и във
всички други области, които можем да анализираме по отношение на
жената, ясно се забелязва несигурността на нейното психично и
биологично равновесие, макар че тя е по-устойчива на силни сътресения от
мъжа
Според Теодор Райк хората, ощетени от природата във физическо
отношение, често се държат така, сякаш светът им дължи някаква
компенсация или отстъпка (става дума за липсата на пенис у жената).
Убедени, че природата ги е поставила в неизгодно положение, като ги е
създала жени и ги е лишила от бленуваните мъжки гениталии, те
несъзнателно разделят света на две: „тези, които имат" и „тези, които
нямат". Оттук се ражда убеждението, че мъжете им дължат много неща и е
техен дълг да им ги предоставят.
По отношение на самата себе си, жената проявява двойственост - от
една страна тя се възхищава на мъжа, а от друга го презира и му завижда.
Тоест тя приема мъжките ценности, но в същото време се бори против тях;
едновременно цени и презира собствената си женственост.
Поради озлоблението и завистта, която жената изпитва към мъжа, тя
извращава пасивното си поведение - една от основните женски
характеристики, като злоупотребява със своята слабост за да „си вземе"
това, което мъжът според нея й дължи. Използването на тази слабост - по-
28
скоро въображаема, отколкото истинска - с цел да властва над мъжа и да го
контролира, за да я закриля и издържа, „възмездявайки" я така за
физическия й недъг, автоматично унищожава възможностите й за
развитие.
Жената се сблъсква с две ачтернативи: или да се бори против
собствената си съдба на жена, като се отрече от своята женственост и
имитира мъжки роли, или да използва пасивното си положение като
оръжие за властване, манипулиране и контрол.
Ако разгледаме очакванията на всеки пол, свързани с успеха и
щастието, ще видим ясно, че мъжът се явява като същество в непрестанна
експанзия що се отнася до усилията, които полага, за да постигне целите
си. Той непрекъснато се стреми да постигне своята реализация, независимо
дали ще се провали или ще успее. Психичната му енергия постоянно е
насочена към постигане на целите, които си е поставил.
При жената положението е много различно, тъй като доминантата на
нейния живот са пасивността и неудовлетвореността. Нейното
разочарование започва с гениталната ,й „непълноценност" и се засилва от
възпитанието, което е много по-репресивно, отколкото това на мъжа, тъй
като още в началото й се внушава мисълта за нейната безпомощност и
нуждата й от закрила. По този начин възможностите за избор на жената са
значително по-стеснени в сравнение с тези на мъжа. Това се дължи както
на външни, така и на вътрешни фактори, тоест ограничението в избора й е
втъл-пено като нещо естествено, поради което не й остава друго, освен да
се примири с този факт и да приеме онези функции, които традицията
определя като чисто женски и които неизбежно се свеждат до
майчинството и дома.
Потискането на еротичните импулси, които у мъжа протичат много
по-свободно, поражда ясно изразени различия в развитието на нейната
личност. Една от най-важните е женският нарцисизъм, който върви в
съвсем различна посока от тази на мъжа. И наистина, докато у мъжа
нарцисиз-мът понякога приема формата на механизъм, насочен към
изтъкване или симулиране на качества, присъщи на мъжествеността, у
жената той стига до натрапливост и до задържане на едно орално
инфантилно равнище, което, естествено, се изразява в незрялост. Оттук
произтича и постоянното отъждествяване между инфантилност, красота и
женственост, сякаш това последно качество изчезва с течение на годините,
когато би трябвало да е обратното. Този предразсъдък произтича от
дълбокото непознаване на истинската същност на женствеността, като тя
погрешно се свързва с високото ниво на естрогени.
Инфантилната натрапливост, от една страна, представлява сериозна
пречка за постигане на индивидуална зрялост, но от друга предоставя
предимства от гледна точка на нормите за еротична привлекателност.
Жената-дете, колкото и незряла да е, в очите на мъжа има по-голяма
еротична значимост, тъй като се смята, че еротичната й роля намалява с
годините. Изглежда така, сякаш с напредването на възрастта жената става
безполова, сякаш съществуват само два вида жени: „момичето" и
„госпожата". Първата, разбира се, е много женствена, а втората се
възприема по-скоро като човешко същество, отколкото като жена.
29
Именно това обстоятелство тласка жената да се инфан-тилизира
колкото може повече - както външно, така и вътрешно, - за да поддържа
образа си на еротичен обект.
Женският нарцисизъм е механизъм за самоиздигане и утвърждаване
като еротичен обект, поради което можем да заключим, че
първостепенният интерес на всяка жена е да се наложи като подходящ
еротичен обект, за да постигне основната си цел - да хване някой мъж.
За нещастие този механизъм крие в себе си адски капан, който
функционира по следния начин:
а) жената има за основна цел в живота да срещне и задържи някой
мъж;
б) поради това тя се стреми да се превърне в подходяща
еротична стръв;
в) това я принуждава да се утвърди в качеството си на
жена-дете;
г) прекият резултат е поддържането на нейния инфанти-
лизъм и кастрацията й като жена (в смисъл на зряла, развита или
„истинска" жена). От анализа на гореказаното може да се заключи, че
жената изразходва огромна психична енергия за неща, които не са
свързани с нейната самореализация, разхищава огромни усилия, които би
трябвало да използва за собственото си развитие. Това всъщност означава
истинска кастрация или начин за самоунищожение поради зле използвани
способности.
Необходимо е да се уточни, че пътят за премахване на
дискриминацията на жената и издигането й на равнището на мъжа трябва
непременно да мине през нейното индивидуално развитие, което да й
Позволи да отхвърли участта си на жена-дете и еротичен предмет и вместо
мъжки роли да й предостави средствата, с които да изяви напълно
истинската женственост на една свободна и зряла личност.
Наложително е жената да осъзнае истинското и действително
измерение на този проблем, за да не се подлъгва от миража на
еманципацията, наложена със закон. Никакво външно средство не може да
замести липсата на напълно развито „аз" у жената. Напротив, колкото по-
ревностно се води борба в защита на жената, толкова повече се стимулира
нейната безпомощност и слабост, тъй като това означава обществото да
признае нейната непълноценност и да поеме грижата за съществуването й.
Веднъж завинаги трябва да се приеме неоспоримият факт, че женска еман-.
ципация означава всъщност „еманципация от самата нея", тоест
освобождаване от онези механизми, модели и начини на, поведение, които
я държат отчуждена от нейното истинско „аз".
Никакви закони, правителствени решения и резолюции на
международни организации няма да помогнат на жената да се развива
самостоятелно; единственото, което ще постигнат, е да защитят
равноправието й с мъжа на книга. Все едно, ако половината човечество е с
нисък ръст, да бъдат приети закони за защита на правата на по-ниските,
вместо да се търсят начини да се стимулира растежът им.
Основният проблем е следният - жената толкова време
30
е живяла фрустрирана и ограничена, че е свикнала със своята слабост
и непълноценност, поради което вместо да развива интелекта си,
предпочита да се възползва от своята безпомощност, за да бъде закриляна.
Затова не бива да забравяме, че „еманципация" на жената означава в
действителност освобождение от самата нея. Означава да се прережат
веригите на онези модели, които я държат отчуждена от нейната женска
природа.
Връщайки се към въпроса за огромната психична енергия, която
поглъща женският нарцисизъм, трябва да отбележим, че жената не се
гримира и разкрасява за един-един-ствен мъж, защото макар и омъжена, тя
продължава да хвърля своята еротична стръв към всеки мъж.
Тъй като вече има партньор, очевидно нейният стремеж е не да хване
друг мъж, а да се утвърди в собствените си очи като еротичен обект.
Усилията й да привлече погледи на възхищение имат една-единствена цел
- да задоволят собствения й нарцисизъм. Това се доказва от факта, че
жените обръщат повече внимание една на друга, отколкото на мъжете.
Всъщност съществува особен вид „флирт" между жени, който няма нищо
общо с хомосексуализма, тъй като произтича от потребността им да
подхранват своето его. В този случай разкрасяването е предназначено да
впечатли и да привлече вниманието на други жени. Това ясно се вижда ако
се наблюдава поведението на две жени, които се срещат на улицата, или на
две приятелки или познати, които току-що са се видели. Те веднага с
опитно око се оглеждат от глава до пети, като безпощадни състезателки,
които се опитват да оценят стойността на съперницата като еротичен
обект. Всъщност това е женската „борса на ценни книжа"; необходимо е
всекидневно да се проверява стойността на собствените акции. Там можем
да проникнем в мистерията на грима, прическата и облеклото на жената -
неща, които мъжете оценяват единствено в качеството им на „рамка".
Защо жените се обличат, сресват и гримират толкова усърдно, щом
мъжете не обръщат особено внимание на тези неща?
Обяснението е просто: разкрасяват се за другите жени, а не за мъжете.
А и е безполезно да си правят труда да питат мъжете за мнението им
относно една или друга рокля, или прическа и грим; мъжете винаги ще
отговорят уклончиво или неопределено.
Теодор Райк смята, че съществуват два вида мъже, които проявяват
истински интерес към женското облекло: хомосексуалистите и
фетишистите. Първите, защото подсъзнателно искат да бъдат жени, а
фетишистите - защото търсят половия член в женското тяло, за да
преодолеят подсъзнателния страх от кастрация. По този начин предметът,
пре^ върнал се във фетиш, символизира половия член. С помощта на този
несъзнателен и въображаем механизъм се преодолява страхът от
кастрация, който нараства неудържимо при вида на гола жена.
Ако по някакъв начин е възможно да се улови, събере и направлява
психичната енергия, генерирана от човека, би било достатъчно
количеството, изразходвано за задоволяване на женския нарцисизъм, за да
се посрещнат нуждите на цялото човечество. Нека за миг да помислим за
енергията, с която безброй жени неуморно обикалят магазини, фризьорски,
козметични и гимнастически салони, а единствената им цел е да станат по-
31
привлекателни и така да задоволят по-пълно еротичния си нарцисизъм.
В „Четири есета за жената" Карл ос Кастиля дел Пино отбелязва: „В
който и да е от двата случая, нарцисизмът (става дума за женския) изисква
непрекъснато упражняване, пълно съсредоточаване, никаква разсеяност,
мобилизиране на всички физически и психични средства за непрекъснато
задоволяване. На всеки по-сведущ в наблюдението на тези обсебени от
нарцисизъм личности е известен един твърде сериозен факт:
невъзможността да бъдат задоволени претенциите им, които стават все по-
големи и по-големи. Нарцисизмът е кладенец без дъно. Кога наистина
може да бъде задоволен напълно? В действителност никога.
Нарцистичната личност се чувства несигурна веднага щом престане да
бъде задоволявана, а тази възможност винаги съществува. Като в някакъв
механизъм с обратна връзка , нарцисизмът се нуждае от непрекъснато
подхранване и упорито преследва увековечаване на необходимото
задоволяване".
Суетността на жената е реакция срещу убеждението, че е поставена в
неизгодно положение. Така например дрехите са начин за компенсиране на
недостатъци чрез външна красота.
Според Райк дрехата е психично продължение на женското тяло и
нейното твърдение „нямам какво да облека", всъщност е несъзнаван израз
на: „нямам полов член".
Носенето на панталони е още едно доказателство как чрез тази дреха
жената се идентифицира с мъжа. Възможно е в началото това да е било
опит да се чувства по-сигурна, отъждествявайки се с мъжа чрез носенето
на дреха, която по традиция е била негово изключително право. Облеклото
изразява полова принадлежност и както „пола" означава „жена", така
„панталони" означава „мъж". Смятам, че всяка жена, която носи
панталони, несъзнателно изпитва чувство на сигурност и свобода,
отърсвайки се временно от кастрацион-ния си комплекс поради факта, че
носи дреха с традиционно мъжко съдържание. Обстоятелството, че това е
и мода, е паралелно явление и не отменя валидността на твърдението.
Модата, както и другите обществени обичаи, не се ражда случайно, а се
мотивира от несъзнавани фактори.