Принципът на амортизацията е бил разработен в основата на изучаването и практическото прилагане на транзактния анализ – психотерапевтичен метод, открит и разработен от калифорнийския психотерапевт Е. Берн (в 50-70-те години на 20 век). Общуването, както отбелязах по-горе, се явява една от най-важните потребности на човека. Гладът за общуване, отбелязва Е. Берн, има много общо с глада за храна. Затова тук са уместни “гастрономически” паралели.
Потребност от общуване
Рационалното хранене трябва да включва пълноценен набор от хранителни вещества, витамини, микроелементи и т.н. Дефицитът на едно от тях предизвиква съответния вид глад. Така и общуването може да бъде пълноценно само в този случай, когато са задоволени всички наши потребности, т.е. ако в него са налице всички необходими инградиенти.
Съществуват няколко вида глад за общуване.
Глад за стимулиране се развива при отсъствие на дразнители, необходими за общуването, т.е. в състояние на пълно усамотяване. При децата, лишени от необходимия контакт с хора в условията на детските домове, настъпват необратими изменения в психиката, които впоследствие пречат на човека да се приспособи към социален живот. Възрастният човек, който няма специална подготовка, в условията на самота загива на 5-10-тия ден.
Удовлетворяването само на глада за стимулиране не може да направи общуването пълноценно. Така, попадайки при командировка в многолюден курорт, ние можем да усетим остро чувство на самота, ако не успеем да удовлетворим още един вид комуникативен глад – гладът за опознаване. Ето защо, на непознато място се стремим да се сдобием с нови познати и приятели, за да можем после да ги опознаваме! По същата причина с радост срещаме в непознат град човека, с който по местожителство не сме поддържали особени отношения! Но и това все още не е достатъчно.
Необходимо е да ликвидираме още и глада за удовлетворение на потребностите в общуването. Той се развива тогава, когато човек е принуден да общува с хора, които не го интересуват особено, а общуването носи само формален характер.
Затова е нужно да се задоволи глада за събития. Даже, ако наоколо са само много симпатични хора, но не се случва нещо ново, едни и същи събития се повтарят в една и съща последователност, се развива скука. Така на нас ни омръзва музиката, която до неотдавна сме слушали с голямо удоволствие. Ето защо хората с голямо удоволствие клюкарстват, когато стане известна някаква скандална история с техни познати. Това веднага освежава общуването.
Съществува още и глад за достижения. Необходимо е да се достигне до някакъв резултат, към който сме се стремили, да овладеем някакви нови умения. Човек се радва, когато изведнъж при него започва да се получава това, към което се стреми.
Но и това е недостатъчно. Необходимо е да се удовлетвори и гладът за признание. Така, спортсменът отива на състезания, въпреки че на тренировките е показал рекордни резултати, писателят се стреми да публикува написаната книга, а ученият – да защити вече подготвената дисертация. И тук работата не е само в материалното възнаграждение.
Ние не просто ядем продуктите, а приготвяме от тях някакви блюда и можем да останем неудовлетворени, ако отдавна не сме яли борш или не сме пили компот. Обособява се още и структурен глад. Обменяме си приветствия (ритуали), работим (процедури), водим разговори в почивките (развлечения), любим, спорим. Отсъствието на някои форми на общуване може да доведе до структурен глад. Например , ако човек само работи и не се развлича.
И ако се пишат толкова много книги за здравословно хранене, то защо отделяме толкова малко внимание на гастрономията в общуването? Нали заради това вместо вкусното меню на радостния и продуктивен контакт на нас ни се поднасят на масата от същите изходни продукти загорели, засъхнали, а често и вмирисани, отровни блюда от интриги, конфликти и раздори!
Общуване със самият себе си (структурен анализ)
Ще пробваме да проследим, как се приготвя общуването и какви изходни продукти се използват. Ето, млад инженер изнася доклад на конференция. Той има определена поза, словесен запас, мимика, пантомима, жестове. Това е възрастен, обективно оценяващ реалността човек. Той пристига вкъщи, а съпругата му още от прага го моли да изхвърли боклука. И пред нас е друг човек - капризно Дете. Всичко се е изменило: позата, словесният запас, мимиката, жестовете. А на сутринта, когато той вече заминава на работа, синът му случайно излива върху светлия добре изгладен костюм чаша вишнев сок. И отново пред нас е друг човек – лошият Родител. Всичко пак се е променило: поза, словесен състав, интонация, мимика, жестове.
Изучавайки хората, Е. Берн е описал три Аз-състояния, които притежава всеки човек и чрез които винаги поред, а понякога и едновременно, влиза във комуникация с околните. Аз-състояния – нормални психологически феномени на човешката личност: Родител (Р) – Възрастен (В) – Дете (Д) (рис.2.). всички те са необходими в живота. Детето – това е източник на нашите желания, влечения, потребности. Тук е радостта, интуицията, творчеството, фантазията, любознателността, спонтанната активност. Но тук са и страховете, капризите, недоволството. Освен това, в Децата е цялата психическа енергия. Заради кого живеем? Заради Децата!
Това е може би най-добрата част на нашата личност.
Рис. 2.
Възрастният е необходим за преживяване. Детето иска, Възрастният изпълнява. Възрастният пресича улицата, катери се в планината, прави впечатление, снабдява с храна, строи къща, шие дрехи и т.н. възрастният контролира действията на Родителя и Детето.
Ако действието се изпълнява често и започва да става автоматично, просто защото така е приятно, това е проява на Родителя. Това е автопилот, който води правилно нашия кораб в обичайните условия, което освобождава Възрастния от взимане на рутинни обобщени решения, това е и спирачката, която автоматично ни предпазва от необмислени постъпки. Родителят – това е нашата съвест.
Девизите на Детето са – искам, харесва ми; нa Възрастния – целесъобразно, полезно; на Родителя – длъжен си, не бива. И щастлив е този човек, у когото искам, целесъобразно и длъжен съм имат едно и също съдържание! Например, аз искам да напиша тази книга, целесъобразно е да я напиша и съм длъжен да я напиша.
Ако желанията на Детето се удовлетворяват своевременно, те изглеждат умерени и не е трудно да бъдат задоволени. Забавянето на удовлетворяването на потребността довежда или до изчезването й или до нейното излишество. Така става например, когато човек се опитва да ограничи храненето; той става лакомник или загубва апетит.
Ако обкръжаващата действителност не се променя, организмът преминава на автоматично управление и всичките желания на Детето и неговата безопасност преминават под ръководството на Родителя. Привичните действия изискват минимален разход на енергия, а забраните стават слабо забележими. Възрастният през това време може да се заеме с други проблеми. Действията изглеждат целесъобразни, даже разумни, но съзнанието в тях практически не участва, мислене тук няма. Това става очевидно, когато изведнъж ситуацията се измени, контролът на Възрастния отслабва, а ригидните, консервативни програми на Родителя заставят личността автоматично да изпълнява стари, но целесъобразни само в миналото действия. Така младата кокетлива девойка, автоматично използвайки козметика, става още по-привлекателна. Минава време и ако Възрастният не контролира действията на Родителя, то същите действия ще я състарят и ще я направят грозна.
На ръководителите, родителите, учителите, изобщо, всички ние трябва да помним, че програмите на Родителя, особено придобити в ранно детство, са много устойчиви. За тяхното разрушаване са нужни много усилия, специални мерки. Родителят в своите изисквания става агресивен, заставя Възрастния да работи, нанася вреда на Детето, за сметка на чиято енергия той самият съществува. Ще илюстрирам това с един пример.
Посъветвах своите слушатели на едно от занятията да угощават своите гости час или два след пристигането им със сандвичи, чай, бонбони. Веднага заваляха възражения: “Кой тогава ще ни идва на гости? Какво ще кажат за нас? Как така, идват гости, а аз не съм приготвила хубава трапеза?” Натискът на Родителя е толкова силен, че всичките сили на ума на Възрастния се насочват за изпълнение на неразумни действия. Закупуват се продукти десет пъти повече, отколкото е нужно, яде се пет пъти повече, отколкото е необходимо на Детето. Във всяка болница ще ви кажат, че след празници най-много болни постъпват с диагноза инфаркт на миокарда, спукани язви на стомаха, алкохолни психози. Както виждаме не са толкова безопасни твърдите програми на Родителя, излязъл извън контрола на Възрастния!
Още една опасност произлиза от Родителя. В него често има много мощни забранителни програми, които пречат на личността да задоволява своите потребности, забрани от рода: “Не встъпвай в брак дотогава, докато не завършиш висшето си образование”, “Никога не се запознавай на улицата” и т.н. За известно време те задържат Детето, но после енергията на неудовлетворените потребности разрушава плътността на забраните. Когато Детето (искам) и Родителят (не трябва) се карат, а Възрастният не може да ги помири, се развива вътрешен конфликт, човек се раздира от противоречия. А “когато няма съгласие между приятели, нищо добро няма да излезе от това, а само мъка.”.
Обучаващият се на психологическа борба в процеса на занятията е длъжен да проанализира съдържанието на своя Родител, да разруши ненужните ограничения и да изработи нови навици, а това е напълно възможно.
За пример ще вземем няколко фрагмента от романа на Дж. Лондон “Мартин Идън”. Младият матрос Мартин Идън се влюбва в момичето Рут Морз, която е от буржоазните среди. В нея също се появило влечение към него. Романът е дълбоко психологичен. Отделни негови епизоди нагледно илюстрират борбата на Детето и Родителя, която по своята същност е дълбок вътрешен конфликт. На различни етапи. Възрастният застава ту на сраната на Детето, ту на страната на родителя.
Ще разгледаме сцената, в която Мартин Идън попада при Морз. Преди да е пристъпил прага той неловко е свалил шапката си от главата. В просторния хол той някак си изведнъж се е оказал не на мястото си. Не знаел какво да направи със своята шапка и се канел вече да я напъха в джоба си, когато Артур взел шапката от ръцете му и направил това така просто и естествено, че младежът бил трогнат.
Огромните стаи били тесни за неговата енергична походка – той през цялото време се боял да не закачи с рамо вратата или да събори някоя дреболия от камината. Неговите големи ръце безпомощно висели, той не знаел какво да прави с тях. И когато му се сторило, че аха-аха и ще закачи книгите на масата, той отскочил като изплашен кон и едва не съборил табуретката на рояла. Капки пот се появили на челото му, и, спирайки се, изтрил лицето си с носна кърпа, обходил стаята със съсредоточен поглед, в който все още имало тревога като у диво животно, опасяващо се от капан. Той бил обкръжен от неизвестното – страхувал се от това, което го очаква, не знаел какво да прави.
Какво е интересното тук от гледна точка на структурния анализ. Мартин Идън попаднал в непозната среда. В програмата на неговия Родител нямало необходимите за дадената ситуация автоматизирани шаблони за поведение. Неговият Възрастен взел управлението в свои ръце. И макар че той изглеждал неловко, то именно той мислел, а не Артур, макар че поведението на последния било “просто и естествено”, тъй като идвало от Родителя.
Ето че дошла Рут. Тя говорела свободно и леко (работа на Родителя й). От по-нататъшното изложение е ясно, че тя, без да се замисли, преразказвала мнението на своята среда. Неочаквано уловила неговия пламтящ поглед. Нито един мъж досега не бил я поглеждал така и този поглед я смутил. Тя се запънала и млъкнала. От нея изведнъж се изплъзнала нишката на разсъжденията. Този човек я плашел и в същото време някак си, незнайно защо, й било приятно, че той я гледа така (задавеното от Родителя Дете влиза в живота). Придобитите от възпитанието навици (Родител) я предпазвали от опасности и от силата на това коварно обаяние; но инстинктът (Детето) звънял в кръвта, изисквайки тя да забрави коя е и какво е и да се устреми към госта, дошъл от друг свят. И докато Мартин Идън говорел, Рут го наблюдавала с възхищение. Неговият огън я сгрявал. За първи път почувствала, че е живяла без да познава топлота. Приискало й се да се притисне към могъщия, страстен човек, в който клокочел вулкан от сила и здраве (желание на Детето). Това желание било толкова силно, че тя едвам се сдържала (Възрастен и Родител). В същото време нещо (Родителя) я отблъсквало от Мартин. Отблъсквали я тези изранени ръце, в чиято кожа буквално се е просмукала житейската кал, тези изпъкнали мускули, шия, набита в туловището. Неговата грубост я плашела. Всяка груба дума оскърбявала слуха й (всъщност не слуха, а Родителя). И все пак към него я примамвала някаква, както й се струвало, сатанинска сила. Всичко, което така стабилно стояло в нейния мозък, изведнъж започнало да се колебае (нападки на Родителя на Рут). Неговият живот преобръщал всичките и привични и условни представи. Животът не й изглеждал вече сериозен и труден, а по-скоро някаква игра, която е приятно да се играе, да се завъртиш на всички страни и която можеш да отдадеш без особено съжаление. “Ето и ти играй - казвал нейният вътрешен глас, - притисни се до него, ако така ти се иска, обгърни с ръце шията му“. Тя се ужасила от лекомислеността на тези подбуди, но напразно се опитвала да мисли за своята чистота, своята култура – за всичко онова, което я отличавало от него. Оглеждайки наоколо Рут видяла, че и останалите го слушат като омагьосани, но в очите на майка си забелязала същия ужас, възторжен, но все пак ужас и това й дало сили (поддръжка от Родителя на майка й). Да, този човек, пристигнал от мрака, пораждал зло. Рут била готова да се подчини на мнението на майка си, както била свикнала да го прави винаги. Пламъкът на Мартин Идън престанал да я пари и страхът, който той породил изгубил остротата си (Родителят ‘задавил’ Детето).
Мартин Идън се влюбил в Рут и решил да стане свой в нейните среди. На него му се удало да промени програмата на своя Родител, да обогати със знания своя Възрастен. След година, на един прием у Рут, Мартин беседвал с главния счетоводител петнадесет минути и Рут не могла да се нарадва на своя възлюбен. Неговите очи нито веднъж не заблестели, бузите му нито веднъж не пламнали и Рут се изумила на спокойствието, с което той водел разговора (работи Родителят, на когото малко помага и Възрастният). Беседата го заинтересувала. Мартин не размахвал ръце, но Рут придирчиво забелязала особеният блясък в очите му, постепенното повишаване на гласа му и приливането на руменина по бузите му (действия на Детето). Мартин много малко мислел в този момент за външното приличие! Той виждал колко е знаещ и широко образован неговият събеседник (съвместна работа на Възрастния и Детето, на когото ненатрапчиво помага Родителя).
Постепенно, според формирането на новата програма на Родителя, Възрастният на Мартин все повече се освобождавал от рутината и започнал да се ориентира в ситуацията и да разбира своята любима. Мартин разбрал, че за Рут „радостта от творчеството” са празни думи. Тя, наистина, често ги употребявала в разговора и за първи път Мартин чул за радостта от творчеството от нейната уста. Тя четяла за това, слушала на лекциите на университетските професори, даже го упоменала на изпита за степен бакалавър на изкуствата. Но самата тя била чужда на оригиналността на мисълта, на всякакъв творчески порив и можела само да повтаря това, което научавала от чуждите думи. Затова тя не могла да оцени творчеството на своя жених, не могла да си представи, че може да се стане писател без да има диплома (действие на Родителя, който пречи да се види света в истинската му светлина).
Възрастният на Мартин не можел да обезпечи за Рут необходимото материално положение. А когато Мартин попаднал в скандална история, вътрешният Родител на Рут заедно с актуалните родители победили нейното Дете. Настъпил разрив в отношенията.
За Мaртин това завършили трагично. Бившият родител бил разрушен и не могъл да го защити така, както защитил Рут нейният родител, макар и да я лишил от щастие. Само творчеството за неговото Дете било недостатъчно. То се лишило от привичния кръг на общуване, но не открило нов, рухнала любовта. Настъпил остър комуникативен глад, макар че наоколо имало много хора. На Мартин не се удало да спаси своето Дете от депресия.
Общуване с партньора (транзактен анализ)
Паралелни транзакции
Във всеки от нас живеят трима човека, които често не се разбират помежду си. Когато хората се намират на едно и също място, рано или късно започват да общуват помежду си. Ако А. се обръща към Б., то той му изпраща комуникативен стимул (рис.3)
Рис. 3.
Б. Му отговаря. Това е комуникативен отговор. Стимулът и отговорът можем да наричаме транзакция, която се явява единица за общуване. По такъв начин, последното може да се разглежда като серия от транзакции. Отговорът на Б. Се превръща в стимул за А.
Когато двама души общуват, те встъпват помежду си в системни отношения. Ако общуването започва А., а Б. му отговаря, по-нататъшните действия на А. зависят от отговора на Б. И сега, скъпи мой читателю, ние с теб се намираме в системни отношения. Твоите реакции зависят от това, което съм написал, но и моите по-нататъшни действия зависят от твоята реакция. Ако книгата се харесва, вие ще я препоръчате на друг, ще ми напишете пожеланията си и тиражът ще се разпродаде бързо и това ще е стимул за мен да напиша нови книги. Ако това, което тук е написано, не предизвика интерес, то и моите действия ще бъдат съвсем други.
Целта на транзактния анализ се състои в това, да се изясни кое Аз-състояние на А. е изпратило комуникативен стимул на Б. и кое Аз-състояние на Б. е отговорило. Най-често и стимулът, и отговорът произлизат от Възрастния. Това са честни, прости транзакции, които обикновено имат място при продуктивната работа. Зидарят прави зидарията, а помощникът, преценявайки правилно скоростта на неговата работа, навреме поднася тухлите и хоросана. Професорът чете лекции, а студентите внимателно записват.
Колко е часът?
Осем без 15.
По линията В-В ние обменяме информация. Такава транзакция може да се нарече паралелна (рис.4.а). към паралелните транзакции спадат още и Р-Р и Д-Д (Рис.4, б, в)
Р-Р:
А.: Учениците изобщо не искат да се занимават.
Б.: Преди любознателността беше по-голяма.
Д-Д:
А.: Какво ще кажеш, ако след последната лекция отидем на кино?
Б.: Да, идеята не е лоша.
Тук конфликт няма и няма да има. По линията В-В ние работим, по линията Д-Д обичаме, развличаме се, по линията Р-Р клюкарстваме. Дадените транзакции протичат така, че в психологичен аспект партньорите са равни един на друг. Това са транзакции на психологическото равноправие от първи тип. Анализът на паралелните транзакции е позволил на Берн да формулира най-важният закон на общуването: докато транзакциите са паралелни, процесът на общуване протича гладко и дълго.
Рис. 4.
Вторият тип паралелни транзакции – Д-Р и Р-Д – протичат в ситуация на опека, потискане, грижи (Р-Д) (рис.5,а) или безпомощност, капризи, възхищение Д-Р (рис.5, б). Това са транзакции на психологично неравноправие. И в дадения случаи дотогава, докато съвпадат векторите, конфликт няма да има. Понякога такива отношения могат да продължат достатъчно дълго. Бащата опекунства сина, началникът властва над подчинените. Децата са принудени до определена възраст да търпят натиска на родителите, подчинените трупат в себе си издевателствата на началника, но непременно ще настъпи момент, когато на някого ще омръзне да опекунства, а на някого ще омръзне да бъде опекунстван, някой няма да издържи тиранията.
Рис. 5.
Може предварително да се прецени кога тези отношения ще завършат с разрив. Хайде тогава да помислим – кога? Не е трудно да се досетим, че тези отношения издържат, когато са свързани чрез линията В-В. Ясно е, че те ще завършат тогава, когато отношенията В-В се изчерпят, т.е. разривът ще настъпи, когато децата престанат да зависят материално от родителите, а подчинените придобият висока квалификация и материални блага. Ето защо много работници напускат, веднага щом защитят дисертация, преместят се в нов дом и т.н.
Ако отношенията и след това се съхранят, то непременно се развива конфликт, започва борба. Като на неуравновесени везни този, който е бил долу се стреми да се издигне нагоре и да спусне надолу този, който е бил горе. В крайната си проява отношенията Р-Д са робско-тиранични отношения. Да разгледаме няколко примера по-подробно.
За какво си мисли робът? Разбира се, не за свобода! Той мисли и мечтае за това, да стане тиранин! Робството и тиранията – това не са толкова външни отношения, колкото състояние на душата. Във всеки роб живее тиранин, а в тиранина – роб. Може да бъдеш формално роб, но в сърцето си да останеш свободен. Когато взели в плен философа Диоген и го изкарали за продан, потенциален купувач го попитал:
- Какво можеш да правиш?
Диоген отговорил:
- Да властвам над хората!
После се обърнал към глашатая и го помолил:
- Обяви, не иска ли някой да си купи хазаин?
Проанализирайте вашите отношения в семейството и на работа. Ако вие се намирате в положението на роб, техниката на амортизация ще ви позволи да се почувствате свободен човек и да излезете от робската зависимост на своя угнетител, даже да ви е началник. Ако вие самият се намирате в позицията на тиранин, установяването на равноправни отношения изисква специални методи.
В училището по психологическа борба Ф. попадна поради обтегнатите си отношения с по-големия си син, 12- годишен, който по това време завършваше 6-ти клас. За неговите успехи в учението свидетелстваше следният факт: на една страница понякога той имаше повече от 30 грешки. Упреци и заплахи от рода „Откъде ти растат ръцете?”, „Какво ще излезе от тебе?”, „На кого ще бъдеш нужен?”, „Ще станеш метач”, „Погледни как са се учили твоите родители!” и т.н. вече не даваха ефект. Невъзможно беше някой да го накара поне веднъж да си провери написаното. Викаха родителите му в училище. След поредното „затягане” у дома състоянието само се влошаваше.
Анализът на ситуацията показва, че стилът на общуване в семейството е бил от типа паралелна транзакция на психологическото неравноправие в робско-тираничен вариант. До момента на попадането на бащата в КРОСС тези отношения вече не задоволявали и двете страни и били изчерпани. Правилно ли би било веднага да се приведат към линията В-В? Разбира се – не! Стратегически правилно е в този случай да се направи така, че бащата за определено време да попадне в психологическо робство, а синът би станал по-внимателен към уроците си, т.е. бащата би следвало да слезе на позиция Дете, а синът да се изкачи на позиция Родител. Ако синът застане на позицията на Родителя, би действал като баща. След като беше намерена стратегията, се роди и тактическият подход.
Аз вече говорех за това, че колкото повече на човек му се забранява нещо, толкова повече му се иска да го направи. Ето защо синът на моя ученик отказваше да проверява своите работи. Нали са го заставяли да прави това! Преди всичко не бива да са принуждава, заплашва, забранява! Аз бих направил това главен девиз при възпитанието на децата. Колкото по-малко забрани и принуждаване, толкова по-добри отношения. Сега послушайте разказа на Ф.
Когато се запознах с теорията на общуването и техниката на амортизация, аз отидох при сина си и предизвикателно му казах:
- Слабо действаш! Аз мога да пиша без нито една грешка!
Аз мисля, че точно с това ми се удаде да сляза на ниво Дете. Освен това, аз вече бях запознат с принципа на проекцията: „Ако човек сам прави грешки, той е убеден, че и другите грешат”. Затова предварително знаех, как ще премине нашият разговор.
Синът: не може да бъде.
Аз: Можем да поспорим. За всяка намерена при мен грешка ще ти плащам по 10 копейки.
Синът: Без лъжа?
Аз: Нима някога съм те лъгал?
В присъствието на жена ми и по-малкия ми син, по всички правила на нашия договор, ние се състезавахме. Аз преписах неговия текст с неговите грешки и му го дадох да го провери.
Никога не бях виждал моя син да работи над текст с такъв ентусиазъм!. На предложението ми да се възползва от учебния правописен речник той отговори с категоричен отказ. Той взе големия речник със 102 хиляди думи и провери всяка дума. Грешки имаше много. Щом намереше грешка възкликваше нещо от рода:
- Татко, как изобщо са ти дали свидетелство за зрелост, че и с медал? Откъде ти растат ръцете? И що за почерк? Как още те държат на работа?!
Той се държеше важно. На лицето му имаше гнусливо-снизходително изражение. Жена ми твърдеше, че той бил мое копие. Честно казано, аз сам не се харесах, но беше много поучително да се видя отстрани. И веднага сърцето ме подсети за някои положения в психологията за правилата на възпитанието: думите не възпитават; децата стават такива каквито са техните родители, но още по-лоши; на децата трябва да се покаже как да се живее, а не да се разказва.
Аз се нахвърлих на изучаването на психология. Започнах да препечатвам правилата за общуване и да ги давам на сина си за проверка. Грешки правех много, а синът ми ги намираше всичките. Едновременно той изучаваше и правилата за общуване. Как мислете, ако бях го заставил да прави това, щеше ли да се получи нещо? Постепенно поведението на сина ми се подобряваше, а след три месеца повече на правеше грешки. В училище той започна да разказва на приятелите си за получените знания. След една година вече беше отличник. Нашите отношения се изгладиха и приеха характера на сътрудничество. Синът ми стана откровен. Съгласете се, че това е голямо постижение.
По-нататък ние се сближихме още повече. Когато той ми поиска джобни пари, аз му предложих да си ги заработва, тъй като в семейството свободни пари няма. Той се съгласи, но каза, че не знае къде би могъл да си намери работа. Аз ползвах услугите на машинописка и му предложих той да се заеме с тази дейност при същите условия на заплащане. С голямо усилие в течение на един месец той успя да заработи 15 рубли, купи си някаква играчка, която се счупи още на следващия ден. Аз удържах съпругата си от ненужни забележки. Той много преживяваше, но не заплака, а с дълбока въздишка каза:
- Пада ми се! Колко много работих, а купих някаква глупост.
Така аз бях спасен впоследствие от мотопед, „фирми”, магнетофони. Все пак някои неща купихме, но в рамките на възможностите ни и скандали нямаше. Занятията по психология дадоха и съществен материален ефект.
И така, скъпи мой читателю, вече ти стана ясно теоретическата основа на принципа на амортизацията. Необходимо е да се види на каква позиция се намира твоят партньор и да се знае към кое АЗ-състояние е насочен комуникативният стимул. Отговорът трябва да бъде паралелен. Сега още един път се върнете към тези примери, които бяха изложени в глава 1. „Психологическо погалване” и комплименти вървят по линията Д-Р, предложение з а сътрудничество – по линията В-В, а „психологически удари” – по линията Р-Д.
По-долу ще опишем някои признаци, по които можете бързо да диагностицирате състоянието на вашия партньор.
Родител. Посочващ с пръст, фигурата напомня буквата Ф. На лицето – снизходителност или презрение, нерядко – крива усмивка. Тежък поглед надолу. Седи облегнат назад. На него всичко му е ясно, той знае някаква тайна, която за другите е недостъпна. Обича баналните истини и изрази: „Аз това няма да го търпя”, „Да бъде направено веднага”, „Нима е трудно да се разбере!”, „И на коня е ясно!”, Тук вие абсолютно не сте прав”, „Аз в основата на това не съм съгласен”, Кой идиот е измислил това?”, „Вие не ме разбирате”, „Но кой прави така!”, „Колко трябва да ви се говори?”, „Вие сте длъжен...”, „Как не ви е срам!”, „Не бива...”, „В никакъв случай!” и т.н.
Възрастен. Поглед, насочен към обекта, тялото сякаш издадено напред, очите леко отворени или присвити. На лицето – израз на внимание, през което прозира любопитството на Детето. Употребява изрази като:
„Извинете, не Ви разбрах, обяснете моля ви още един път”, „Аз, навярно, не добре обясних, затова ми отказаха”, „Хайде да помислим”, „А какво, ако постъпим така”, „Как планирате да изпълните тази работа?” и т.н.
Дете. И позата, и изразът на лицето съответстват на вътрешното състояние – радост, мъка, тревога и т.н. Често възкликва: „Превъзходно!”, „Забележително!”, „Искам!”, „Не искам!”, „Омръзна ми!”, „Дотегна ми!”, “Да се продънеш дано!”, „Огън да те гори!”, „Не, вие просто сте възхитителни!”, „Обичам Ви!”, „За нищо на света няма да се съглася!”, „За какво ми е това!”, „Кога най-после ще свърши!”.
Кръстосани транзакции (механизми на конфликта)
Всеки човек, дори най-конфликтният, не може да е в конфликт непрекъснато.
Следователно, амортизира, влиза в общуване, което носи характер на паралелните транзакции. Ако хората не се държаха поне понякога правилно, биха загинали. Конфликтът се получава при пресичащи се транзакции (рис.6)
Рис. 6.
В семейството (класическият пример на Е. Берн – известен американски психолог и психиатър (1910 - 1970)) :
Мъжът: Мила. Ще ми подскажеш ли къде ми са копчетата за маншетите? (В-В)
Жената:
1) Вече не си малък, време ти е да знаеш къде са ти копчетата!
2) Там, където си ги оставил! (Р-Д)
В магазина:
Купувач: Ще ми кажете ли колко струва килограм колбаси? (В-В)
Продавач: Вие какво, очи ли нямате?! (Р-Д)
В производството:
А.: Няма ли да ми подскажете каква марка стомана е най-добре да се използва тук? (В-В)
Б.: Вие трябва вече да знаете такива елементарни неща! (Р-Д)
По-нататък разговорът в семейството може да протече по следния начин:
Мъжът: Ако вкъщи имаше ред, бих могъл да си намеря нещата! (Р-Д)
Жената: Ако ти поне малко ми помагаше, бих могла да се оправя с домакинството! (Р-Д)
Мъжът: Не е толкова голямо – бъди по-сръчна. Ако майка ти не те е глезела в детството, щеше да можеш да се справяш. Виждаш, че нямам време! (Р-Д)
Жената: Ако майка ти те беше научила да помагаш и не ти е поднасяла закуската в леглото, щеше да намериш време да ми помогнеш! (Р-Д)
По-нататъшният ход на събитията е ясен: ще споменат всички родственици до девето коляно, ще си припомнят всички обиди, които взаимно са си нанесли. Не е изключено, ако на някой от двамата се вдигне кръвното и бъде принуден да напусне полето на битката! А след скандала ще им се наложи да търсят копчетата заедно. Не е ли по-добре да бяха направили това веднага? Хайде да разгледаме схемата на конфликта (рис.7)
Рис. 7.
Първият ход на мъжа е по линията В-В, но у жена му е много обидчиво Детето и мощен Родителят, а може би тя просто си е била напрегната от друго място (например от работата). Затова молбата на мъжа си е приела като натиск върху Детето. Кой обикновено се застъпва за детето? Разбира се - родителят. Затова и Родителят се хвърля в защита на Детето, изтиквайки на заден план Възрастния. Същото се случва и с мъжа. Жената оскърбява Детето у мъжа, което довежда до това, че енергията на последния попада в Родителя, който се разтоварва с упреци и обиди към Детето на жената, което „презаредило” своя Родител. Ясно, че скандалът ще продължава дотогава, докато не се изтощи енергията на Детето на един от двамата партньори. По принцип психологическият конфликт продължава до унищожение. Или някой напуска бойното поле, или се развива болест. Понякога единият от партньорите е принуден да отстъпи, но практически това не е кой знае какво, защото не настъпва вътрешно спокойствие. Много хора считат, че имат добра психологическа подготовка, тъй като им се удава да съхранят външна невъзмутимост при вътрешно състояние на напрежение, но това е пътят към болестта!
А сега да се върнем отново към структурата на психологическия конфликт. Погледнете схемата още веднъж. Тук са задействани всички аспекти на личността. В комуникацията участват шестима – това вече е пазар!
Изясняват се отношенията:
Родителят на жената се сблъсква с Детето на мъжа. Детето на мъжа изяснява отношенията си с Родителя на жената, тихият глас на Възрастния у мъжа и жената не се чува, заглушен от виковете на Родителя и плача на Детето. Но нали само Възрастният може да свърши работата! Скандалът изчерпва тази енергия, която трябва да отиде за продуктивна дейност. Не бива едно временно да се скандализира и да се работи. Времето на конфликта коства свършването на работата. Нали все пак ще се наложи да се търсят и копчетата.
Аз не съм изобщо против конфликтите, но са нужни делови конфликти, които се реализират по линията В-В. В тях се уточняват позиции, изглаждат се мнения, хората стават все по-близки и по-близки.
А какво се случва с нашите герои в магазина? Ако Родителят на купувача е слаб, неговото Дете ще заплаче и той ще си излезе от магазина без покупки, оплаквайки се от живота. Но ако неговият родител е не по-малко мощен от този на продавача, то диалогът ще придобие следния вид:
Купувачът: Тя още ме и пита, имам ли очи! Не зная ще имаш ли ти сега! Знам аз с какво се занимавате тук по цял ден, докато аз се трепя! (Р-Д)
Продавачът: Я виж, какъв делови се изкара! Я застани на мойто място! (Р-Д)
Продължението на разговора можете да си го представите. Най-често в конфликта се намесва и опашката, която се дели на две партии. Едната поддържа продавача, а другата – купувача. Но най-важното е – цената ще трябва да бъде назована от продавача! Не е ли по-добре това да стане веднага?
В производството нещата стоят още по-сложно. Ако А. зависи в службата от Б., може да премълчи, но отрицателните емоции, особено ако такива се случват често, в А. ще се натрупват. Разреждането на конфликта може да настъпи тогава, когато А. излезе от влиянието на Б., а Б. допусне някаква неточност.
В описаните ситуации Мъжът, Купувачът, А. се виждат като страдащата страна. Но те биха могли да излязат от това положение с чест, ако владееха техниката на психологическата амортизация. Как би протекъл тогава диалогът?
В семейството:
Мъжът: Да, аз не съм малък, аз отдавна трябваше да знам къде са ми копчетата. Но виждаш ли, какъв съм несамостоятелен. Затова ти си ми такава домакиня. Ти всичко знаеш. Аз вярвам, че и мен ще научиш на това, и т.н. (Д-Р)
В магазина:
Купувачът: Аз действително нямам очи. Колко сте отзивчива. Никой не забелязва това, а вие имате чудесни очи и сега ще ми кажете колко струва килограм колбаси (Д-Р). (Аз бях свидетел на тази сцена. Цялата опашка се смееше. Продавачката смутено назова цената на стоката.)
В производството:
А.: Време е наистина да знам това. Как ви стига търпението да повтаряте по хиляда пъти едно и също нещо! (Д-Р)
Във всичките тези амортизационни отговори Детето на нашите герои отговаря на Родителя на обиждащия. Но действията на Детето са управлявани от Възрастния.
Аз се надявам, дълбоко уважаеми мой читателю, че при тебе в редица случаи амортизацията вече е започнала да се получава, но все още понякога попадаш в стария стил на общуване. Не бързай да се упрекваш. Този етап преминават всички, които се обучават на психологическата борба. Нали много от вас са живели с желанието да командват, а тук в крайна сметка, външно е нужно да се подчиниш. Не се получава веднага, защото все още липсва психологическа гъвкавост.
Какво е това психологическа гъвкавост?
Погледнете още един път рис. 2. Тези места, където Възрастният е съединен с Родителя и Детето, може да наречем стави на душата. При добра психологическа гъвкавост взаимоотношенията с тези части леко се сменят. Ако обаче липсва психологическа гъвкавост, ставите на душата се срастват (рис. 8). Родителят и Детето засенчват полето на действие, предназначено за Възрастния. Възрастният тогава се занимава не с продуктивни действия, а изпълнява капризите на Детето. Пари няма, но Родителят трябва да нахрани, да организира пищен празник. Реална опасност няма, но Детето изисква допълнителни усилия за ненужна защита. Ако Възрастният през цялото време е зает с делата на Родителя (предразсъдъци) или на Детето (страхове, илюзии), той губи самостоятелност престава да разбира какво става и се превръща в регистратор на събитията. Аз всичко разбирах, но нищо не можех да направя със себе си.
Рис. 8.
В такъв случай, първата задача на обучаващия се в психологическа борба е да овладее умението да остава на позицията на Възрастен. Какво трябва да се направи за това? Как да се възстанови подвижността на ставите на душата? Как да останем активни Възрастни? Томас Харис съветва да станем чувствителни към сигналите на Родителя и Детето, които работят в автоматичен режим. Да се изчака при съмнения. Полезно е във Възрастния да се запрограмират въпросите: „Истина ли е това?”, „Приложимо ли е това?”, „Откъде аз взех тая идея?”. Когато сте в лошо настроение попитайте защо вашият Родител бие вашето Дете. Нужно е да се отдели време за вземане на сериозни решения. Трябва постоянно да тренирате своя Възрастен. По време на буря не е редно да се обучавате на навигация.
Още една задача – да въведете в позицията на Възрастен и своя партньор в общуването. Най-често това се налага да се прави в службата, когато получаваш от началника категорично разпореждане да изпълниш задача, която е невъзможна за изпълнение. Това обикновено върви по линията Р-Д. Първият ход – амортизация, а после се задава делови въпрос. Така се стимулира размисъл у партньора по общуване и той се установява на позицията на Възрастен.
Началникът: Направете това незабавно! (Р-Д)
Подчиненият: Добре. (Д-Р). А как? (В-В)
Началникът: Сам измислете! За какво сте тук? (Р-Д)
Подчиненият: Ако аз можех да съобразявам така, както Вие, тогава аз щях да съм началник, а Вие подчинен. (Д-Р)
Обикновено след два-три амортизационни хода (детето на началника при това не се засяга) енергията на Родителя се изтощава, а тъй като няма нови постъпления, партньорът се спуска на позицията на Възрастен.
По време на беседата винаги трябва партньора да се гледа в очите – това е позицията на Възрастния, в краен случай нагоре, както се очаква снизхождение – позиция на Детето. В никакъв случай не бива да се гледа надолу – това е позицията на нападащия Родител.
Резюме
Във всеки от нас има три Аз-Състояния: Родител, Възрастен и Дете.
Единица за общуване се явява транзакцията, състояща се от стимул и отговор.
Транзакциите са паралелни, когато векторите на стимула и отговора съвпадат и пресичащи се, когато векторите се пресичат. При паралелни транзакции общуването продължава неограничено дълго (първи закон на общуването), при пресичащи се то се прекратява и се развива конфликт (втори закон на общуването).
В основата на принципа на амортизация лежи умението да се определи посоката на вектора на стимула и в строго обратна посока да се даде отговор.
Деловото общуване върви по линия В-В. За въвеждане на партньора в позиция на Възрастен е необходимо отначало да се съгласим, а после да зададем въпрос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар