3

МАЙЧИНСТВОТО КАТО ИЗБОР
Майчинството е единствената женска роля, приемана безрезервно във
всички епохи от историята на човечеството. Жената е била уверявана, че
майчинството й е достойно за същото обществено уважение, каквото
получава мъжът за своите културни постижения. Обществото си служи с
различни средства за възхваляване на майчинската функция, като й се
придава мистичен и божествен ореол. На майчинството се гледа като на
абсолютен отказ от собствените интереси; като нещо абсолютно
противоположно на егоизма и като най-възвишено и безкористно
създаване на нов живот.
Широко разпространено е мнението, че майчината обич е сублимен
импулс, вграден в инстинктите на жената, който я стимулира да прави
всякакви жертви за успешната реализация на своите деца.
За да изпълня успешно задачите, които съм си поставил с тази книга -
да допринеса за премахването на дискриминацията на жената и да
подтикна индивидуалното й развитие, смятам за наложително да развенчая
мита за нейната майчина роля, тъй като това е една от основните пречки за
постигане на едно по-висше бъдеще на човечеството.
Ще цитирам няколко пасажа от книгата на Елизабет Ба-динтър
„Съществува ли майчината любов":
„1780: Лейтенантът от полицията Леноар констатира не без
горчивина, че от двадесет и една хиляди деца, които се раждат на година в
Париж, едва хиляда са отгледани от майките си.
Други хиляда са кърмени от бавачки в бащиния дом. Всички останали
биват откъснати от майчината гръд и изпращани в . къщата на някоя
наемна кърмачка... Как да се обясни това изоставяне на бебето в момент, в
който млякото и грижите на майката му дават по-голям шанс да оцелее?
Как да се обясни подобна липса на интерес към детето, така различна от
сегашните стойности?.. Поради какви причини безразличната към детето
майка от 17 век се е превърнала в грижовната майка от 19 и 20 век? Тази
промяна на поведението, която противоречи на разпространената идея за
един инстинкт, присъщ както на самката, така и на майката, е любопитно
явление... Майчината любов е само едно човешко чувство. Ако се вгледаме
в поведението на майката през вековете, ще се убедим, че майчиният
инстинкт е един мит. Няма да открием едно универсално и задължително
поведение на майката. Напротив, ще видим как нейните чувства се
72
променят в зависимост от културата й, от амбициите, от разочарованията.
И как от това да не заключим, че майчината любов е само едно чувство, и
като такова, тя е случайна по своята същност. Това чувство може да
съществува или да не съществува; може да се появи или да изчезне. Да
бъде силно или крехко; да привилегирова едно от децата, или всичките.
Всичко зависи от майката, от нейната история и от Историята."
В своя интересен труд професор Бадинтър ни показва как поведението
на майката към детето е претърпяло драматични промени през историята и
как днешното уважение и признание на майчината роля е резултат от дълъг
процес на обществена адаптация, започнал през 1760 г.:
„Моралисти, администратори и лекари се хванаха на работа и
изтъкнаха най-изкусните си аргументи, за да ги убедят да кърмят децата
си... Това беше похвално слово за щастието и равенството, слово,
предназначено за тях. В продължение на почти два века всички идеолози
им обещаваха чудеса, стига да поемат майчините си задължения. Бъдете
добри майки, и ще бъдете щастливи и почитани. Станете необходими на
семейството и ще получите право на гражданство."
От този пасаж ясно се вижда, че дори това, което изглежда най-
присъщо на жената - майчинството, е организирано от и за мъжа, защото
именно онова мъжко общество е манипулирало психиката й, за да постави
майчинството в зависимост от обществените интереси в определен
исторически момент.
Жената е отчуждена дори във функцията си на майка, ограничавана и
сведена до инструмент за запазване на вида, като в името на тази
необходимост тя трябва да жертва индивидуалното си развитие. Това
заключение не е срещу майчинството изобщо, а срещу контролирания,
отчужден, невротичен и принудителен процес на майчинството.
Недопустимо е жената да има само две възможности за избор, за да се
реализира като такава: майчинство или ими-тиране на мъжки роли.
Необходимо е на всяка цена да се открие трети път, който трябва да бъде
на свободното и съзнателно индивидуално развитие.
Ще сложа пръст в раната, като засегна най-своеобразния проблем на
майчинството, защото е механизъм, който затруднява пряко еволюцията на
цялото човечество. Става дума за необходимостта да се обоснове защо
жените имат деца и какво е действителното им отношение спрямо този
въпрос. От голямо значение е да се познава тази мотивация, защото
обикновено началният импулс дава насока на развитието на всяко явление,
като в нашия случай този импулс е действителната основа на
майчинството.
Става дума за многозначителния факт, че нито едно дете не се ражда
свободно, напротив, то идва на света обременено или отчуждено в
зависимост от интересите на майката. Казано с други думи, децата не
идват на този свят, за да се развиват свободно, а за да задоволят нуждите
на майката, някои от които са следните:
а) детето е леснодостъпен начин да получи любов;.
б) чрез детето майката се реализира като жена;
в) кара я да се чувства „добра", тоест необходима и достойна да бъде
обичана;
73
г)
помага й да поддържа идеализирания образ на майката, като
функцията му е предназначена за нея, а не за него;
д) успокоява тревогата, породена от кастрационния комплекс. (В
психоаналитичен план е доказано, че по време на бременността жената
чувства - на несъзнателно ниво, - че се е сдобила или е получила пенис.)
е) реализира очаквания, на които бащата не е отговорил;
ж) замества някой починал близък и поправя грешки на бащата;
з) събужда у майката очакване за закрила и компания на старини.
Това явление предопределя света, тъй като новите човешки същества
се развиват в зависимост от нуждите на майката, които пък от своя страна
са предварително предопределени от околната среда. Така се получава
омагьосан кръг, който не може да бъде преодолян с обикновени средства.
Необходимо е да се разбере, че по този начин човешкият прогрес
става невъзможен, защото всяко ново поколение ще се ограничи да
повтаря невротичните схеми на майките, които пък са ги наследили от
своите майки.
Говоря за невротични потребности, защото целият този процес има
компулсивен характер - протича принудително^ Потвърждение за това е
фактът, че майката очаква от децата си компенсация за всичко, което не е
успяла да постигне в живота.
Психологическата принуда, която майката упражнява върху детето,
поражда в него желание за бунт, за противопоставяне, както и прикрита
ярост, която то не може да прояви, защото е насочена срещу майката и е
неосъзната. Тази агресивност впоследствие се пренася върху други хора
или върху самото него.
Трябва да се вземе предвид фактът, че майката е всемогъща за детето -
както още преди раждането му, така и по време на детството. Това
поражда у него силна зависимост, която по-късно се превръща в бунт. В
случай че е момче, непослушанието в детството преминава по-късно, в
зряла възраст, в мачизъм.
Майчината обич не е лишена от егоизъм, тъй като, от една страна, е
начин жената да получи уважение и признание, както и да превъзмогне
кастрационния комплекс, а от друга - средство да се реализира като жена
посредством един универсално приет и възхваляван модел.
Най-деликатната страна на този въпрос е, че жената е учителката на
света, защото както мъже, така и жени са под преките й грижи през
детството, докато бащата обикновено разполага с малко време, което да
посвети на децата си.
Но подготвена ли е жената да бъде наставник на децата си, когато
дори не е постигнала собственото си развитие?
Очевидно е, че ако една личност не се е реализирала, нищо не може да
даде на другите, тъй като е невъзможно да дадеш нещо, което не
притежаваш.
Майчината роля се е формирала под силен обществен натиск, чиято
цел е жената да се реализира чрез майчинството. Много жени си дават
сметка за това твърде късно, когато са на 40-50 години, имат няколко деца
и са дълбоко самотни.
Съдбата на света е в ръцете на самката Сапиенс - същество, което не е
74
постигнало собствена идентичност и имитира мъжки роли; което търси
реализацията на своята женственост изключително чрез майчинството, и
което не пре-възмогва положението си на еротичен обект.
Това е един от основните фактори, поради които цивилизацията не е
успяла да постигне по-висши нива що се отнася до човешкото качество на
индивидите. Трябва да посочим обаче, че в деня, в който жената постигне
своята зрялост като индивид, ще има и надежда за един по-добър свят, тъй
като най-висшите човешки ценности ще могат да се развиват още от
люлката. Това обаче ще си остане чиста утопия, докато жената не вземе
решение да изостави своето лекомислено и повърхностно поведение, което
й пречи да поеме непреходните си отговорности.
Човечеството ще направи огромна крачка напред в развитието на
вътрешния свят на индивида, ако майките възпитават децата си не за да се
реализират чрез тях, а да удовлетворят потребностите на света от едно по-
висше съзнание и морал. По този начин ще се създаде конгломерат от
индивиди, притежаващи обществена чувствителност и отговорност и
напълно съзнаващи потребността от създаване на едно Човечество, което
ще е по-добро от старото. Необходимо е обаче да се въведе такава
образователна система, която да се базира върху разбирането, а не върху
принудата. Родителите обикновено карат децата си да приемат заповеди,
правила и норми, които те не разбират, тъй като не им се обяснява целта на
тези задължения; те просто биват задължавани за ги изпълняват.
Необходимо е майките да престанат да налагат на децата собствените
си мнения и схващания, а да им предоставят свободата да мислят и да се
развиват сами. Възпитателната им работа не трябва да бъде насочена към
формиране на психологични двойници на собствената им личност, а да
създадат подходящи условия, които ще помогнат на децата им да намерят
собствен път на развитие.
Истинността на майчината любов ще намери потвърждение
единствено в емоционалния отказ на майката от детето, като тя престане да
го използва като средство за задоволяване на собствените си амбиции.
Това не означава проява на безразличие към него, а напротив, на една по-
висша любов. Вече посочихме, че „новите човешки същества се развиват в
зависимост от потребностите на майката".
Тези потребности не се различават от обичайните изисквания на
жените, поради което е добре да ги припомним:
1) Поради кастрационния си комплекс, на несъзнателно ниво жената
се чувства по-нисша от мъжа. Това поражда у нея завист, агресивност и
враждебност като основно поведение в живота й.
Жената е изключително зависима от чуждото мнение, като се
самооценява според него. Лишена е от психическа сексуална идентичност,
поради което реализира женствеността си, като поема ролята на майка,
превръща се в еротичен обект или имитира мъжки роли. 4) Стреми се да
осигури бъдещето си чрез мъжа, а не със собствени усилия. Така става
зависима от мъжа, като го имитира или се бори срещу него.
5) Няма собствен път на реализация, поради което се нуждае от
елементи, заимствани от мъжете, за да запълни собствената си празнота.
6) Импулс за съперничество с всички жени. Първият й импулс срещу
75
женския пол се заражда като дълбока ярост, насочена срещу майката,
която тя обвинява, че я е направила недовършена. Поради това се
отдалечава емоционално от нея, като насочва интереса си към бащата,
хранейки илюзията, че той ще й даде пенис или дете. В същото време у нея
се заражда чувство на враждебност и съперничество към майката. По този
начин първата й среща с женския пол я отблъсква. По-късно, когато си
поставя за цел да намери мъж, тя установява, че всички останали жени са
се заели да правят същото, обстоятелство, което ги превръща в съперници.
7) Стремеж за издигане в култ на тялото, като по този начин се
опитва да. компенсира вътрешната празнота с натрашшви грижи за
външността, както и да задоволи женския си нарцисизъм.
8) Лекомислено и инфантилно отношение към живота.
9) Натраплив интерес към живота на другите. Това е допълнителен
аспект към т. 2, тъй като поради несигурността и липсата на доверие в себе
си тя търси модели, които да имитира или да отрича. Разбира се, тя
имитира тези, които съвпадат със собствените й представи, макар и да са
погрешни, и отхвърля онези, които са в разрез с тези представи, въпреки че
може да са по-добри или подходящи.
10) Изпитва по-голяма тревога и безпокойство от мъжа.
11) Тя е по-неудовлетворена, фрустрирана и огорчена от
мъжа.
12) Проявява прекомерна загриженост да постигне обществено
признание.
13) Склонност да използва негативно собствената си пасивност като
средство за манипулиране на другите.
14) Страх, че ще бъде изоставена. Патологична реакция, когато това
наистина се случи.
127
15) Липса на доверие в самата себе си, което я прави емоционално
уязвима.
16) Стремеж да бъде оценявана „като жена", а не като „отделна
личност".
17) Склонност да взема решения в зависимост от чувствата си.
18) Честа употреба на „змийски" език, който е израз на женската
агресивност.
Всички горепосочени характеристики имат общ знаменател, който
съответства на първото от погрешните поведения, тоест на подвластието
на страстите. Ще припомня, че „страст" (раззюп) произлиза от
„пасивност", означавайки пасивно, а не активно състояние на Аза. Тоест тя
не притежава едно силно, развито, зряло „аз", а само „аз" на самка, чийто
радиус на действие се ограничава единствено до превръщането й в
еротичен предмет.
Съществуват много конкретни примери, в които жената използва
децата си като инструменти за собственото си поведение. Ще посоча някои
от тях:
1) Когато се стреми да забременее, за да задържи бащата на детето.
2) Когато използва децата си като заложници, за да принуди мъжа да
действа според желанието й.
76
3) Когато в случай на раздяла със съпруга настройва децата срещу
бащата, като им предава собствената си враждебност и фрустрация и ги
използва като средство за натиск.
4) Когато ги използва с цел да събуди съчувствие или да получи
чужда помощ.
5) Когато ги учи да мразят това, което и тя мрази.
Има и много други подобни примери, но ще се огранича с
горепосочените като повод за размишление,
Трябва да добавим към този анализ и факта, че жената се стреми да
забременее не за да дава, а за да задоволи собствените си потребности.
Цялата саможертва около бременността, раждането, отглеждането и
храненето на детето е отчуждена в своя генезис и развитие. В
действителност това усилие е насо-
чено в крайна сметка към нея самата, защото детето е само
инструмент, използван да задоволи неосъзнатите потребности на майката.
Раждането се реализира не като един неегоистичен акт, даващ живот,
а като мъчително доказателство за нейната женственост; има за цел не да
даде на света ново същество, което да намери свой собствен път, а да го
свърже със съдбата на майката, за да успокои незадоволените й стремежи.
Поради тази причина развитието на децата е обусловено от невротичните
ограничения, наложени от майката, с други думи, те обслужват нейното
емоционално поведение, което се превръща в център на възпитанието им
като хора. Именно затова новите поколения не са коренно по-добри от
предходните; те се различават само външно, но не и същностно. Новото
поколение не е нищо друго, освен различна форма на една и съща
психологическа програма, въведена от майката и допълнена от
обществото. Тя обаче не предполага унищожаването на тази програма
съгласно собствените желания и индивидуалните виждания.
При едно по-свободно възпитание, основано върху ненамесата,
очевидно положението не се различава значително от предходното, тъй
като също е протест срещу родителите, проявяващ се в придаването на
стойност на всичко, което е противоположно или различно от
родителските норми. То също не предполага истинска възможност за
избор, тъй като принудата е налице.
Решението в този случай е да се потърси такава система на
възпитание, която да учи детето да мисли, за да прави само избора си и да
поема отговорност за действията си.
Както вече посочихме, при жената майчиният инстинкт не
съществува. Това може да накара много жени да се почувстват подценени,
че им се отрича нещо, което според тях представлява висше същностно
качество на жената. Истината обаче е, че отсъствието на този инстинкт
представлява голямо преимущество, тъй като е и основната разлика между
размножаването на животните и това на човека.
Инстинктът подтиква различните животински видове към
еднообразно отглеждане на своето потомство. Орелът например възпитава
малките си по един и същ начин, без да прави разлика между тях; прави
това от незапомнени времена и ще продължава да го прави в необозримото
бъдеще по същия начин. Поради тази причина неговите характеристики са
77
неизменни, като той не се развива към по-висши форми на живот.
Тъй като жената е лишена от майчински инстинкт, тя има възможност
да зачева и създава свободно нови индивиди, без да е привързана към един
строг модел. По този начин тя разполага с две основни преимущества:
1) Свободна е да избира дали да бъде майка или не.
2)
Свободна е да реши какъв тип майка да бъде съобразно с
потребностите на своите деца.
Смятам, че е много важно жената да разбере големите предимства,
които й предоставя отсъствието на истински майчински инстинкт, тъй като
именно инстинктивното създава повтарящото се еднообразие, докато
човешкото същество е способно да достига - ако е подготвено за това -
висши форми на развитие. Това предполага подходящо обучение за всяко
дете, „рецепта за всеки един", докато инстинктът представлява една-
единствена „рецепта" за всички.
Очевидно е обаче, че индивидуалното възпитание може да бъде
постигнато от онази майка, която от своя страна също е била възпитавана
по този начин или е постигнала своето развитие сама, използвайки
инструментите, които предлагаме в този труд. Онази майка, която е
отгледана и възпитана по инстинктивен начин, не е способна да използва
по подходящ начин своя интелект за целите, които си поставяме.
Както казахме, майчиният инстинкт не съществува, но има нещо,
което го замества, и това е човешката културна програма, която за
съжаление също води до еднообразие, като предлага колективни формули
за възпитание и обучение.
Майките посещават специални курсове, за да се научат да отглеждат
децата си, но там им се предлага една-единствена система, която да бъде
прадагана еднакво към всички, с леки изменения в зависимост от
културния модел на съответната страна.
Културното програмиране е изместило естествения инстинкт, но с
незначителна преднина, тъй като е замърсило чисти по своя произход
поведения, като не е постигнало основната си задача: овладяване на една
по-висша степен на съзнание. Причината за този провал е обстоятелството,
че то се е съсредоточило единствено върху развитието на разума, който е
качество на нервната система и който без умелата насока на едно по-висше
и зряло „аз" представлява блуждаещо и непредсказуемо в своето поведение
качество. По-развитият разум в никой случай не означава, че ще бъде
използван за стимулиране на обществената еволюция, или пък за
формиране на вътрешния свят на индивида - ключ към еволюцията на
неговата вътрешна природа.
Една реализирала се като жена майка трябва да установи с детето си
динамични отношения, като използва в достатъчна степен отстъпчивостта,
за да задоволи неговите индивидуални потребности. Да видим какво ще се
случи в обратния случай, тоест когато се прилага една обща „рецепта".
Нека си представим една властна майка, възпитаваща стеснителен син,
когото в крайна сметка тя ще задуши психически, като му отнеме всякаква
инициатива и стимул за развитие. Или пък същата тази майка с буен и
непокорен син - случай, в който техните отношения ще се свеждат до
безплодни сблъсъци. Да си представим също така това непокорно дете
78
оставено на грижите на притеснителна, нерешителна и деликатна майка.
Повтарящите се действия, произтичащи от инстинктивното или от
културната програма, не водят до развитие на вътрешната природа на
човека - напротив, те действат като спирачки за еволюцията на
човечеството. Те са статични, а не динамични; съответстват по-скоро на
смъртта, отколкото на живота.
Необходимо е жената да осъзнае своите механично повтарящи се
модели на поведение и да разбере, че това явление възпрепятства нейната
еволюция; да се убеди, че за да се промени и да се реализира като жена,
трябва да преодолее обичайните норми на поведение, защото в противен
случай ще остане бездейна и пасивна, прикована към инерцията на
статичното.
Може би основната характеристика на един отчужден индивид се
състои в обстоятелството, че неговата способност за промяна е унищожена
и той се намира в състояние на някаква психическа каталепсия, където
еволюцията е невъзможна, освен ако не бъде събуден от този дълбок сън,
Искам да обърна внимание на факта, че всяко новородено дете идва на
този свят приковано към оковите на психологичните потребности на
майката, с една ипотекирана и манипулирана от човешките страсти съдба,
без истинска свобода на избор.
Когато с умиление гледаме хубавото бебе на съседката, на
приятелката или на жената, минаваща покрай нас, нека не забравяме, че
това същество още с раждането си е приковано към майчиното
отчуждение. Трябва да проумеем, че докато жената не се развие като
„индивидуална личност", вероятността за постигане на един по-добър свят
е малка.
Трудността обаче е в това, че жената изглежда не проявява истински
интерес да се еманципира от мъжа чрез индивидуални усилия, а сякаш
желае да увековечи положението си на непълноценна и психологически
уязвима личност.
Сигурен съм, че ако жената не направи нещо за собствената си
еволюция, тя ще изпада във все по-голяма зависимост от мъжете, ще става
все по-маскулинна, по-малко личност и повече „предмет" и ще продължи
да отглежда децата си по начин, който разрушава всички възможности за
еволюция или оцеляване на човечеството,
Нека си спомним, че може да дава само онзи, който преди това е
реализирал себе си. В ръцете на жените е да решат дали да продължават да
бъдат самки, или да се превърнат в истински жени. Ако постигнат
последното, те могат да станат „наставници на света" - една по-висша от
майчината роля възможност, която надхвърля чисто фи-•
зическото. За тази цел обаче те трябва първо да сублими-рат
егоистичната, дивата, алчната, безотговорната и престъпна част от своята
личност, защото тя е примитивната и неосъзната съставка на човешкото
същество. В противен случай ще бъдат безсилни да помогнат на децата си
също да сублимират тази архаична енергия.
Огромна част от жените не притежават нито способността, нито
познанието, за да помогнат на децата си да проумеят собствените си
възможности и да се реализират по свой начин, който във всички случаи
79
трябва да вкл133
СЕКСУАЛНО РАВНОВЕСИЕ
Както в много други аспекти, така и по отношение на сексуалното
задоволяване жената е подложена на натиска на две противоположни сили.
От една страна, на нея й се е втълпява, че „сексът е грях", а от друга,
тя изпитва естествения импулс да даде материално изражение на
еротичното си желание. Ясно е, че тя е притисната в ъгъла и голяма част от
нервните й и психосо-матични разстройства се дължат на потискането на
нейното либидо. Ако упражнява своята сексуалност по начин, подобен на
този на мъжа, я наричат „развратница"; ако я потиска, започва да се
чувства фрустрирана и огорчена.
Не е тайна, че в сравнение с мъжкия пол, женският е значително по-
фрустриран и незадоволен по отношение на сексуалния живот. Знаем, че
женската фригидност е разстройство, което засяга голяма част от
населението, макар да съществува спор относно смисъла на това понятие.
Авторитетите в тази материя Имат твърде различни критерии за
определяне на процента фригидни жени, защото докато Кин-си посочва, че
само 10% са наистина фригидни, то други твърдят, че „фригидността
засяга около 70-80% от жените" (Берглър). Други изследователи сочат
междинни проценти. Ако разглеждаме фригидността като трудност или
невъзможност да се постигне оргазъм, очевидно е, че голяма част от
жените имат този проблем. Ако я анализираме като невъзможност да се
изпита наслада от половия акт, тоест да се извлече удоволствие, макар и да
не се стигне до оргазъм, то е ясно, че процентът ще спадне значително.
Очевидно е, че жената не е успяла да намери правилния път за
сексуална изява, който да й позволи да намери равновесната точка, без да
потиска, нито да отпуска свободно инстинктите.
Ако разгледаме сексуалното поведение на жената в исторически план,
ще видим, че тя непрекъснато се е люшкала между разпуснатостта и
пуританството, за разлика от мъжа, чиято активност в това отношение
винаги е била равномерна, без да претърпи големи трусове. В днешно
време жените се разделят на четири групи:
а) които не изпитват никаква наслада, като са напълно
потиснати;
б) които изпитват наслада, но не постигат оргазъм, или
го постигат в редки случаи;
в) които се радват на една задоволителна връзка и редовно постигат
оргазъм;
г)
които объркват женската еманципация със сексуалната
разпуснатост, като показват демонстративно, че могат да извършат
половия акт и да постигнат оргазъм със същата лекота, с която изяждат
парче торта или изпиват чаша кафе. И че могат да го направят с който и да
е що-годе прилично изглеждащ мъж.
Последната група жени е стигнала до крайност в имити-рането на
мъжката генитална роля, защото е унищожила това, което е същността на
ответната сексуална реакция на жената, а именно намесата на
емоционалното, действащо чрез лимбичната система, за да предизвика
родовата възбуда у жената.
80
От особен интерес е група (а), тъй като потискането не премахва
насладата, а я извращава. Смятам, че нищо не е навредило така много на
женския пол, както версията за първородния грях, според която с половия
акт човешката двойка е извършила голямо прегрешение, престъпвайки
изричната забрана на Създателя - причина, поради която той ги е изгонил
от Рая и им е наложил и други всеизвестни наказания. Тази история,
разпространявана чрез образователните и моралистки канали, е оставила в
съзнанието нa хората едно основно послание: „Половият акт е греховен и
мръсен." За съжаление това е засегнало предимно жените, защото
обществото никога не е оказвало натиск върху мъжете да ограничат
сексуалната си активност. На всичкото отгоре Ева се явява като главната
виновница за първородния грях, защото дяволът я е подтикнал да накара
Адам да прегреши. Както вече изтъкнахме, това е причината, поради която
в древността жената е била смятана за олицетворение на злото.
Обществото възпитава жените да ограничават сексуалността си, като
им внушава открито или прикрито, че сексуалното е непочтено и нечисто,
и че една порядъчна жена трябва да го потиска до деня, в който се омъжи.
Това е още една невротична или компулсивна подбуда тя да се стреми към
брака като към разрешение за извършване на половия акт, без той да бъде
грях.
За съжаление в несъзнаваното на една огромна част от жените идеята
за първородния грях е по-силна от брачното свидетелство, поради което
дори омъжени, те не могат да изпитат истинско удоволствие.
По този начин доказваме още веднъж как морализмът трябва да бъде
видоизменен що се отнася до посланието и начина на предаването му, в
противен случай резултатът може да се окаже противоположен на
търсения. Всеки любител на експерименталната психология, както и тези,
които са запознати с опитите на Павлов и Скинер, ще разберат, . че става
дума за класически условен рефлекс чрез установяването на несъзнателна
връзка между сексуалност и грях, като жената се програмира да отговаря
сексуално само на греховни ситуации и да се отдръпва в онези, които са
смятани за правилни, като например бракът.
Това не е първият случай, когато куршумът, изстрелян от пистолета
на науката, излиза през приклада, вместо през дулото. Историята е пълна с
неприятни примери, чието обяснение трябва да търсим в прекомерната
диспропорция между научното развитие и степента на човешкото
съзнание. Човек може да се упражнява, за да стане по-умен, но тази
способност трябва да бъде в услуга на едно по-висше съзнание.
Горепосоченото дава обяснение на някои действия на жената, които
не могат другояче да се разберат. Става дума например за жените, които
постигат оргазъм единствено с любовника, но не и със съпруга.
Най-простото обяснение би било да твърдим, че любовникът е по-
внимателен, по-мил и по-нежен, но в нашия случай е по-скоро обратното.
Класически е случаят, когато жени, които имат образцови и без
сексуални проблеми съпрузи, не могат да достигнат оргазъм с тях, докато с
някой груб и перверзен любовник, с когото поддържат чисто сексуални
отношения, успяват да изпитат върховна наслада.
Обяснението е ясно: „любовник" символизира греховното, а тъй като
81
грехът предварително е свързан със сексуалното, представлява
единствения възможен начин за отприщ-ване на родовата енергия. В
случая условният рефлекс е позволителната връзка, която освобождава
сексуалното. Тъй като съпругът представлява не греха, а добродетелта,
либи-дото се потиска и неговата проява е възпрепятствана.
Така можем да си обясним и защо някои жени реагират сексуално
единствено с мъже грубияни, които се отнасят с тях като с предмети,
унижават ги и ги маттретират.
Колко жени се „влюбват" безумно в неморални, престъпни и
садистични типове?
Агресивните и с лоша репутация мъже обикновено се радват на успех
сред жените, особено сред неуверените в себе си момичета, за които
емоционалното малтретиране е един вид изкупление на прегрешението,
каквото според тях е половият акт.
Индивидуалните различия в елементите, които предизвикват еротична
реакция, съответстват на представата, която всяка жена има за греховното.
Ако например това е сексуална връзка с женени мъже, именно този факт
ще й достави търсената наслада. Ако пък смята, че е грях да има
отношения с доста по-възрастни от нея мъже, именно такъв мъж ще я
накара да реагира по-лесно.
Трябва да имаме предвид обаче, че не става дума за всички жени, а
само за тези, при които действа асоциативният механизъм между
сексуалност и грях.
Казаното дотук се отнася до група (а), но трябва да посочим, че и при
жените от група (в) действа същият асоциативен механизъм. Един доста
висок процент от тях са принудени да прибягват до мазохистични и
непристойни фантазии, за да постигнат оргазъм.
Желателно е да се въведат нови образователни системи, които да
позволят съществуването на морални, а не задължителни норми, или с
други думи, стойности, които са избрани съзнателно от всеки индивид, а
не са имитирани, нито наложени принудително.
В резултат на потискането на либидото, жените са по-уязвими към
еротичните стимули от мъжете. Тъй като от малки са възпитавани да
потискат либидните импулси, с течение на времето те натрупват
изключително мощен чувствен заряд, който, подобно на бомба със
закъснител, е твърде чувствителен към съответния детонатор.
В страните, където има представления с мъжки стриптийз, жените са
значително по-дръзки и свободни, отколкото мъжете в същата ситуация.
По-голямата сексуална ненаситност на жената се проявява в
оживените клюки, които възникват по повод на любовните истории между
хора, принадлежащи към дадена група индивиди, свързани с работата или
с други интереси. Ако еди-кой си има сексуална авантюра с еди-коя си,
еротичното въображение на жените от групата веднага се разпалва и те
критикуват факта по изненадващо язвителен, непристоен или агресивен
начин. Без да осъзнават, те изразяват завистта, която изпитват от
обстоятелството, че не те, а друга е хваната плячката.
Завистта е често срещана черта у обикновената жена, която не само е
враждебна към мъжете, но и проявява силно чувство на съперничество и
82
антагонизъм към представителките на своя пол, с които се конкурира, за да
спечели -възхищението на мъжете.
Друго доказателство за потисканата агресивност в женсkото либидо е,
когато жената изпитва ревност или обида, да отправя към мъжа, който ги е
предизвикал, груби и обидни думи.
Грубото държане на жената се нуждае не от морален, а от научен
отговор. Причината за някои от непоследователните й действия идва
именно от потискането на либидото, което, подобно на локва застояла
вода, се разлага и губи естествените си качества.
Въпросът се състои в това, че жената не е намерила своето сексуално
равновесие и често изпада в крайности, люшкайки се между виновността и
фрустрацията.
Решението на този конфликт не може да стане чрез готови формули
или указания отвън; не може да се търси в подражанието, нито в
определянето на строги правила на поведение; то трябва да се роди от
онази индивидуална свобода, основана върху съзнателното развитие на
личността, Съществуват индивиди, които са свободни, и други, които са
зависими. Първите - за съжаление малцина - притежават способността да
определят съзнателно своите действия, като поемат грижата за собствения
си живот, натрупват значителен опит, научават се да съчетават личния с
обществения интерес, не зависят от чуждото мнение и се са-мооценяват
според вътрешните, а не външните стойности. С други думи, те порасват
достатъчно, за да могат да определят в известна степен хода на собствената
си съдба.
Жената притежава в себе си всички инструменти, за да се
самоизгради, като развие непреходни качества, които да й позволят едно
непрекъснато вътрешно израстване. Тя трябва да е убедена, че е способна
да реши всеки проблем, който се появи и че не е нужно да зависи от мъжа,
за да реши проблемите й. Веднъж завинаги тя трябва да разбере
наложителната нужда да се освободи психологически от мъжа, за да поеме
своята индивидуална роля на жена.
Отрицателното отношение към сексуалното е нещо вече твърде
остаряло и трябва да отстъпи място на преклонението и обожествяването
на либидната енергия в смисъл на универсална съзидателна сила, чиято
посока зависи не от собствения й импулс, а от импулса, излъчван от
човека. Несъмнено е, че именно в това се състои изкуството за сублимация
на либидото, което ще разберем, като анализираме обратния процес, тоест
опорочаването му. То се поражда, когато'човек замърси въображението и
сърцето си с омраза, агресивност, сластолюбие, похот или порнография.
Това е процес на нарушаване на вътрешното равновесие, тъй като
изгнилите отпадъци на въображението и чувствата се изливат и замърсяват
течащия поток либидна енергия, като задръстват неговото корито.
Добре познат е афоризмът: „Грехът е в хората." И наистина, едно
порочно намерение замърсява и извращава и най-правилното действие.
Сублимацията на женското либидо трябва да се базира върху
подходяща хигиена на въображението, тъй като неговата непоквареност
съответства на равностойно вътрешно поведение, като пречиства и слага
ред във вътрешния свят. По този начин то действа като кормило на
83
универсалната по своята същност либидна енергия, която се изменя според
вътрешната нагласа на индивида.
Потисканото либидо е като локва със застояла вода, която се разлага
при липса на кислород, като се превръща в олицетворение на Танатос.
Потокът, който тече в правилната посока, е Ерос в цялата му жизнена сила.
Потисканото е нещо дълбоко заровено, погребано или запокитено в
някой ъгъл на несъзнаваното. То сублимира, когато бъде извадено на
светлината и бъде посрещнато съзнателно и отговорно.
Не трябва да се забравя,че потискането е процес, чийто пулсации
циклично се повтарят; те не угасват, а само се задържат и ограничават,
като тяхната изначална сила остава непокътната. Поради това е
необходимо огромно количество психична енергия, за да бъдат укротени.
Те обаче крият в себе си неподозирана енергия, макар тя да е първична и
неосъзната.
„Сублимация" означава издигане, извисяване на енергията, която
обикновено циркулира на по-ниско равнище. Именно това е разликата
между несъзнаваното и съзнава-
ното. Последното представлява подземието на разума, докато първото
е частта, която се показва над повърхността. Алиенацията, която жената
изпитва, когато живее чрез и за мъжа, е пълна загуба на контрол над
самата нея, защото тя се оставя да бъде манипулирана от външни сили,
които направляват разума й и я принуждават да действа по различен и
чужд на нея начин. С други думи, нейното „аз" е изместено и подменено от
едно „аз", което е изградено под въздействието на едно патерналистично
общество и на неразбрани по своята същност биологични фактори, какъвто
е случаят с предполагаемата липса на пенис.
Както индивидуалната психика представлява според Юнг отрязък от
колективното несъзнавано, така и жената ще бъде придатък на мъжа
дотогава, докато не постигне психологическа индивидуалност.
Очевидно е, че има само един начин човек да се противопостави на
въздействието на чуждите влияния, които контролират или направляват
разума му, и той е да постигне самоконтрол чрез процес на осъзнаване,
който да му предостави необходимата енергия да се противопостави на
външната намеса.
Процесът на противопоставяне има за цел да формира такъв Аз, който
по своята сила и устойчивост да е способен да осигури ментална
автономност.
Мъжът има значително предимство пред жената по отношение на
самоконтрола и това е товарът от задължения и отговорности, присъщи на
мъжката му роля, който го принуждава да въведе ред в своето
съществуване, за да не се провали. Жените от своя страна „играят на
живот", без да се сблъскват истински с проблемите на съществуването,
сякаш това, което правят, е нещо временно. Сякаш придобиването на
някаква професия или умение за тях е само осигуровка за живот, в случай
че се провалят в брака, но не и една окончателна дейност.
От друга страна, възпитанието на жената набляга най-вече върху
пасивността и безпомощността, които са противоположният полюс на
силата, необходима за постигане на самодисциплина или самоконтрол.
84
Вместо да се стреми да укрепне, жената предпочита ролята си на
безпомощно същество, чиято единствена полза и цел е да намери някой
мъж, който да я закриля; ако не намери такъв, цялото й съществуване е
провалено, защото пътят на пасивната безпомощност означава да се
откаже от собственото си развитие и самореализация; ако успее да намери
мъж, съдбата й пак няма да се промени, защото нейната зависимост ще й
попречи да се развие. Ако обаче избере пътя към собственото си
израстване, за тази цел не й е нужно да се поставя в зависимост от мъжа.
Предлагам един модел на женственост, който съчетава сила и красота
в едно-единствено същество. Твърдя, че жената може да бъде
едновременно силна и много женствена, но нейната сила трябва да се
основава на едно свойствено за жените поведение, а не върху схващането
за сила, присъщо на мъжете.
Елементите, които съставляват силата на мъжа, са следните:
1) Мускулна сила.
2) По-голяма агресивност, обусловена от хормоналната система.
3)
Енергия, която го подтиква да завладява, да осъществява, да
изследва и да търси разнообразие в своята дейност.
4) Сила на волята, що се отнася до способността му да полага
продължителни усилия, обстоятелство, което обуславя една висока степен
на реализация на поставените цели.
Как постъпва жената, за да се съревновава с мъжете? Имитира мъжки
роли, за да се изтъкне чрез същите средства, използвани от мъжете.
Извлича сила от следните фактори: 1) става емоционално агресивна,
за да повиши изкуствено равнището на тестостерона. Това засилва
агресив- / ността й, но я маскулинизира.
2) заменя мускулната сила на мъжа със силата на пасивната
агресивност.
а) използва езика като кама, като уязвява, обижда, нагру-
бява, осмива, злепоставя и напада с прикрити послания; б) използва
пасивността си като средство, с което манипулира и контролира
останалите.
3) отблъсква съзнателно партньора със студенината си.
4) емоционален егоизъм и безразличие.
5) прекомерен авторитаризъм, който се проявява в невротичния й
стремеж да контролира и в липсата й на гъвкавост.
Жената се стреми да постигне превъзходство над мъжката сила чрез
прикрита агресивност, като психически се маскулинизира. На силата
противопоставя същия вид енергия, сякаш тъмнината може да се
преодолее с още по-голяма тъмнина.
Тя не осъзнава понятието „допълващи се противоположности"; или
става активно маскулинна, или инертно пасивна.
А защо да не прибегне до „активната пасивност"?
Твърдя, че съществуват два вида пасивност: едната инертна, другата
активна. Това може да се докаже чрез някое упражнение за релаксация: ако
човек го практикува продължително, ще установи едно от двете неща: или
ще заспи, докато тялото му е отпуснато, или пък физическата пасивност
85
ще бъде съпроводена от засилване на мисловната дейност.
Ако разгледаме древния ориенталски символ на ИН и ЯН, където
светлата част (ЯН) представлява мъжкото, а тъмната (ИН) - женското, ще
стигнем до заключението, че жената се стреми да стане равна на мъжа,
като на ЯН противопоставя пак ЯН.
Защо да не приеме позицията ИН, която й съответства?
Защо да няма силата на тръстиката, която се огъва, без да се пречупи,
устоявайки на бурята, докато величественият дъб пада като покосен?
Отстъпчивостта понякога е много по-ползотворна, отколкото
неподвижната твърдост.
Жената трябва да развие силата на своята пасивност, като приведе в
действие вътрешна енергия, породена от самата нея, и като запази
същностните си женски качества на „вътрешна рецептивност". Това
означава да изостави всички опити да се съревновава с мъжете, като се
съсредоточи върху реализацията на собствените си възможности.
Ако тя осъзнае огромната преобразяваща мощ на своя утерус, ще си
даде сметка, че тази способност може да бъде дори по-силна от мускулната
енергия или хормоналната агресивност. Ще проумее, че това, което мъжът
постига с агресивната си сила, жената може да получи с рецептивно
твърдата, приютяваща и убедителна нежност на една хармонично развита
женска индивидуалност. Това предполага подходящо използване на
психическите способности на възпроиз-водителната система на жената. На
пръв поглед вагината и матката представляват пасивни или инертни
кухини, но в тях има изключителен латентен потенциал, готов да се
задейства в същия момент, в който е необходимо да се зачене.
Жените, заети с дейности, в които преобладават мъже, срещат
трудности в отношенията си с колегите си, защото смятат, че те се отнасят
с тях като с мъже и не им засвидетелстват нужното уважение. Поради тази
причина те удвояват агресивността и авторитаризма си, като стават
открито враждебни и прибягват до чисто мъжки средства, което влошава
още повече положението им, защото се маскулинизи-рат. Ако успеят да
спечелят нечие уважение, то е като към мъже, а не като към жени.
Ако една жена развие рефлективното си съзнание и способността си
за самоконтрол, бързо ще разбере, че може да бъде уважавана и заради
своите чисто женски качества Чувствителността, нежността, кротостта и
ненатрапчивата убедителност ще й са достатъчни, за да действа наравно с
мъжете.
Тази сила разкри своята мощ, когато Ганди успя да накара
англичаните да напуснат Индия. Той постигна това, използвайки енергията
ИН срещу силата ЯН.
Жената трябва да създаде в себе си, в психическия си утерус, център
на тази сила, който да остане непроменен в своя същностнен строеж. Това
ще постигне с помощта на рефлективното си съзнание. Необходимо е чрез
последователни и непрекъснати самовглъбявания да разсъждава върху
факта, че пенис и матка са допълващи се противоположности и че нито
една от двете не превъзхожда другата по своите способности. Става дума,
разбира се, за психосоматична цялостност, като всеки орган се разглежда в
неговия биологичен и психически аспект.
86
Важно е жената да разбере, че нейната зачеваща сила е толкова ценна
и мощна, колкото и мъжката съзидателност, и че няма причина да се
самоподценява. Необходимо е обаче това вътрешно виждане да бъде
приложено на практика, като се превърне в едно наистина зряло и
автономно поведение, независещо от влиянието на мъжа, търсещо и
осъществяващо един индивидуален женски път в живота. С помощта на
натрупания опит тя ще придобива все по-голямо доверие в себе си и ще се
самооценява по достойнство.
Съществува обаче сериозна пречка за тази нейна реализация, а
именно, че жената се чувства твърде удобно в това положение на
зависимост, при което не взема решения, не работи прекалено и само в
малка степен отговаря за собствените си действия. Такива улеснения могат
да й попречат да действа, за да се освободи от отчуждението, в което се
намира, и в замяна на това да предпочете да остане в приятното, макар
ограничено и безплодно пространство на мъжката опека. Ако избере тази
алтернатива, тя трябва да признае, че приема съзнателно дискриминацията
и края на своите възможности за развитие, и да не вини никого освен себе
си за това.
Моделът на женственост, който описвам тук, не следва някакъв
произволен избор, а е свързан пряко с качествата, с които природата е
дарила жената. Тя трябва да прояви и използва това, което е в самата нея, а
не да приема една изкуствено създадена схема. Поради това предлаганият
модел е не само препоръка и начин за успех, нито добронамерен съвет, а
най-сериозно предупреждение. Жената трябва да отвори очи и да осъзнае
вътрешната си очевидност, потискана от обществото и от собственото й
безволие. За тази цел тя трябва да се отвори към собствената си същност.
Всяка жена трябва да избере дали да действа фалшиво и карикатурно,
или да даде път в себе си на естествения архе-тип на вечно женственото,
който все още не се е проявил като такъв в историята на човечеството.
Накратко, силата на истински женственото се състои в следното:
1) Жената трябва да се освободи посредством рефлектив-ното си
съзнание от схващането, че сексът е греховен, и да го замени с
убеждението, че либидото е неспецифична енергия, която зависи от
човешкото поведение.
2) Да оценява своята сексуалност равностойно на тази на мъжа, като
осъзнае, че и двамата притежават еднакво значими психически и
биологически качества.
3) Да развие собственото си „аз", като си постави цели, отделни от
тези на мъжа, които водят към нейната индивидуална реализация.
4) Да се откаже от съревнованието с мъжете, защото не е нужно да
доказва равностойността си с тях, като ги надминава или подценява,
достатъчно е да подтикне собственото си израстване.
5) Да придобие достатъчна зрялост и увереност в себе си, за да
намери по собствен избор, вътрешна преценка и на своя отговорност
правилната хомеостаза, която да й позволи истинско сексуално
удовлетворение. 6) Да поддържа подходяща хигиена на въображението и
емоциите, като осъзнае, че деструктивните идеи и агресивните чувства
замърсяват либидото. Тези отрицателни сили губят мощ в същата степен, в
87
каквато се засилва хармоничното и уравновесено развитие на Аза. 7) Да
разбере, че истинската сила на жената е в мъдрото използване на принципа
ИИН, допълваща противоположност на ЯН или на мъжката енергия, и че
същността на женственото е гъвкавостта, способността да отстъпва,
активната и преобразяваща рецептивност, благостта, нежността и
ненатрапчивата убедителност. 8) Да регулира умело междуличностните
отношения, като възприема останалите като личности, чиито чувства и ^
мисли трябва да уважава и чиито очаквания и права са толкова
основателни, колкото и нейните. Това поведение се ражда със
непрекъснатото практикуване на съпричастността, като жената се научи да
се поставя емоционално на мястото на другите.
9)
Да се освободи от мъжката опека, като разбере, че жената
притежава в себе си изключителни качества, с които е способна да си
проправи път в живота, да реализира желанията си и да има една цветуща
и щастлива съдба.
10) Да се откаже от опитите си да използва мъжа като инструмент за
реализация на собствените си цели.
РАЗВИТИЕ НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ
Откъде трябва да започне жената, която желае да се развие
самостоятелно?
На първо място трябва да осъзнае собственото си положение. Трябва
да е наясно, че самият факт, че е жена, я изправя още с раждането й пред
един особен конфликт: да избира между запазването на рода и собственото
си индивидуално развитие. Привидно обществените условия лишават
жената от многобройни възможности за развитие, като насочват жизненият
й импулс предимно към възпроизводството. Противоречат ли си една на
друга тези две възможности за избор?
Очевидно е, че принудителното майчинство лишава жената от
възможността за индивидуална реализация, но свободното и доброволно
избрано майчинство може да се превърне в средство, което да обедини
възможностите за социална и индивидуална еволюция. От изключителна
важност тук е подреждането на факторите: индивидуалното развитие
трябва да предшества майчинството, тъй като човек може да дава само
когато има, а за да има, трябва първо да се самореализира. Единствено
след това жената може да реши дали иска да бъде майка, как и кога да го
направи, и как да възпита правилно своето дете.
Необходимо е тя да разбере, че майчинството не е реализация на
женствеността, както може да установи, стига да сравни поведението на
зрелите жени към децата им с поведението им навремето, когато са се
надявали тези деца да ги направят „повече жени", а всъщност са ги
направили повече самки.
Трябва също да осъзнае колко е незначителен светът на човешката
самка - толкова затворен и тривиален, че единственото, към което тя се
стреми, е да бъде привлекателна, да си намери мъж и да има деца. Нужно е
да разбере, че нито една от тези цели не е съзидателна сама по себе си: да
бъде привлекателна за мъжа; да има деца, за да изпълни ролята си в
обществото; да спечели някой мъж, за да живее психически чрез него.
88
Ясно е, че тези дейности не са продуктивни, а представляват само средства
за компенсиране на чувството й за малоценност; начини за преодоляване
на собствената й слабост посредством външни сили.
С това поведение тя избира пътя на едно постоянно робство, без ни
най-малката възможност да направлява собствената си съдба, защото
използва цялата енергия, която би могла да използва за развитието си, за
поддържане на външния си вид, с цел да заплени някой мъж или да
подхранва нарцистичния механизъм, който е основната съставка на
психологичните й нужди.
Ако сравним женския пол с пчелите, ще установим, че жените
предпочитат да бъдат работнички, макар че могат да бъдат и кралици,
стига да пожелаят. Съществува „пчелно млечице", чрез което те могат да
израстнат и да се преобразят в господарки на вътрешния си свят, в напълно
развити жени личности. Тази храна се създава чрез съзнателното
обработване на ежедневния опит в психическия утерус - вътрешен свят,
който ще бъде обител на нейното „аз", непреходно пространство, което
бележи различието между това да бъдеш обект или субект: между
неодушевената материя и съзнателното същество. Тази задача обаче
изисква да се извърши същностна промяна на поведението спрямо
ежедневните им интереси, тъй като цялата енергия, насочена към
изтъкването на външността и вечното съперничество и сравняване с
мъжете, трябва да се обърне навътре, като се използва за развиването на
непреходни, а не на външни ценности.
Външните ценности постепенно помръкват с напредването на
възрастта, тъй като се основават на култа към тялото, което неизбежно
остарява. Материалните придобивки, използвани също за изтъкване и
повишаване на самоуважението, определено възпрепятстват развитието на
Аза, защото той се отделя от индивида и се отъждествява с тях.
Сигурността, която привидно вдъхват, е фалшива, защото не произтича от
самата личност, а от нейните притежания. Необходимо е да се разбере, че
всяка еволюция се основава върху динамичното взаимодействие между
субект и среда. Тази жизненост обаче бива унищожена, когато индивидът
живее проектиран към външното, сливайки се с него; когато живее в
очакване на събития, предмети или хора, които да се появят в живота му и
да го променят отвън. Такова поведение прави йевъзможно всяко
индивидуално действие.
Обектът не се свързва динамично със средата, а остава пасивен, на
нейно разположение, подобно на вещ, която може да бъде моделирана в
зависимост от събитията. Той е използван от средата, без да има
възможности да извлече от нея някаква полза за себе си.
Именно такова е положението на жената-предмет: остава на
разположение на мъжете, а не на самата себе си. феминистките също не
могат да избягнат тази участ, като живеят също за мъжа, защото го вземат
за отправна точка, за да обусловят враждебните си действия срещу него.
Да се превърнеш в предмет означава да се затвориш за живота, да
останеш инертен или вцепенен; означава неспособност съзидателно да
получаваш и да даваш.
Жената се нуждае също така от висок „прицел", що се отнася до
89
способността да различава тривиалното от значимото. Много често тя се
залавя с абсолютно детински или безплодни неща, като им посвещава
много време и усилие и пренебрегва истински стойностното, сякаш смята
безполезните дейности за присъщи на жената. По този начин тя може да
забрави тънката нишка, на която се крепи животът й, за да се заеме с
новата си рокля или да побъбри за най-новата любовена авантюра на някоя
филмова звезда. Или й липсва способност да прецени кое е
жизненоважното или бяга от действителността, като се самозалъгва. Често
най-спешните или значими въпроси тя оставя на заден план или се отнася
лекомислено и повърхностно към тях с чувството, че добрият тон изисква
това.
Високият „прицел" е способността човек да се издигне над
временната действителност, за да може да различава равнищата на
значимост и неотложност, с цел да установи приоритетите на действие.
Например заниманието, свързано с упражнения за постигане на съвършена
бистрота на ума, трябва да има предимство, защото основното изискване за
която и да е дейност е човек да се ориентира добре - роля, изпълнявана от
ума. Няма да постигнем нищо с много пари, ако умът ни е объркан. Не
бихме могли да извлечем нищо положително от съществуването, ако сме
психически вкаменени и неспособни да извършим удачни промени или да
постигнем напредък от еволюционен тип.
Очевидно е, че най-важният приоритет за човека е да бъде жив,
защото ако умре, изчезва всякаква възможност за реализация. Да бъдеш
жив обаче не означава да съществуваш само физически, а включва също и
притежанието на индивидуално съществуване, заедно със способността да
определяш в известна степен собствената си съдба. Тези, които под
влиянието на обстоятелствата са само предмети, в действителност не
притежават собствен живот и се одушевяват от силата, излъчвана от
обществото.
След като жената се убеди в належащата нужда да се развие
индивидуално и разбере същността на идеите, изложени в този труд, тя
трябва да прилага техники за индивидуално развитие, и по-специално
упражнения за осъзнаване на вътрешния свят, които са следните:
1) ОСЪЗНАВАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ Вътрешният свят е
съставен от желания, мисли, емоции, страхове, фантазии, с една дума от
всичко, което човек чувства. Тези реакции се проявяват предимно
несъзнателно, без индивидът да схване какво става в него. Поради това той
не успява да разбере какви са мотивациите на неговото поведение, нито да
проумее размера на въздействието, което оказват върху него различните
събития в живота му.
Обикновените хора не могат да направляват вътрешния си свят и
всъщност те са направлявани от него, без да имат възможност за избор.
За формирането на психически утерус, жената трябва да осъзнае какво
става във вътрешния й свят, като непрекъснато го наблюдава, анализира и
във всеки момент се пита защо и за какво е всяко нещо. Това занимание е
равносилно на откриването на златна жилка. Ние често се затрудняваме да
видим очевидното и най-малко оценяваме нещата, които са най-близо до
нас. С тази дейност.тя ще изследва самата себе си, с цел да опознае
90
елементите, съставляващи вътрешния й свят, които, подобно на ценни
метали, очакват да бъдат открити. Ценните метали обаче никога не са в
чисто състояние, те са смесени с други елементи, които нямат стойност
или са просто отпадъци и безполезен пълнеж. Поради тази причина е
необходимо да се извърши истинска сублимация, за да се отдели ценното
от ненужното - процес, който протича чрез опознаване, проумяване,
осъзнаване, вникване и осветяване на тъмните зони на душата с
прожектора на вниманието, насочено към вътрешното събитие.
Целият този процес на осъзнаване трябва да бъде изра- , зен с думи,
тъй като езикът притежава ред, структура и йерархия, което означава
неосъзнатите импулси да бъдат издигнати на съзнателно равнище.
Необходимо е да се води дневник, в който да се записват резултатите
от този анализ. Той не трябва да включва морални съждения върху
собствените фантазии, а само техния вербален израз.
Следващата стъпка е всяко наблюдение да се споделя с някоя личност,
която е важна за живота на провеждащия тази практика индивид, като се
обсъди с нея значението на всяко нещо.
Тези три етапа - осъзнаване, словесен израз и споделяне, трябва да
бъдат последователни, тоест представляват процес, който трябва да
протече в същия този ред, да не се минава на следващия етап, докато не се
отдели внимание на предходния. Тази практика трябва да е постоянна, да
трае през целия живот на индивида, защото по този начин се дава
съзнателна форма на неговото несъзнавано, като се субли-мират и
освобождават латентните му способности.
Не трябва обаче да се очаква, че това изследване на вътрешния свят
ще действа като някаква панацея, защото резултатите от тези процеси
могат да се оценят едва след време. Най-вероятно е в началото човек да
изпитва мъка, безпокойство, чувство на обърканост, самота и страх, но
изправянето лице в лице с действителността постепенно ще донесе
успокоение, сигурност и увереност, защото това, което преди е било извън
контрола на индивида, вече е в негова власт.
С осъзнаването на вътрешните преживявания ще възникнат
многобройни въпроси, които не изискват незабавен отговор, в смисъл че не
е необходимо да намерят веднага окончателно решение. Отговорите трябва
да се анализират с течение на времето, защото постепенно ще се допълват
и усъвършенстват. Това означава, че получените резултатите няма да
представляват цялата истина, защото тя ще се открива стъпка по стъпка.
Важно е отговорите да не бъдат насилвани, а да възникват спонтанно.
Значение имат не толкова отговорите, колкото процесът, който води към
тях.
Много често емоционалните проблеми разрушават личностите,
защото те изпадат в отчаяние, без да осъзнават какво всъщност става с тях.
Конфликтите се раждат от невъзможността да се съчетаят импулси от
противоположно естество, защото те не са плод на разума; те са само
инстинктивни пулсации, които механично се борят за постигане на дадена
цел. Обичта и омразата могат да съществуват едновременно в един
индивид. Като пример ще дам детето, което едновременно обича и мрази
родителите си, а това предизвиква у него дълбоко безпокойство и тревога.
91
Когато разбере, че е нормално да изпитва ярост към родителите, защото те
също я изпитват, и че в случая има значение не толкова самото чувство,
колкото способността да го направлява, тоест да знае какво да прави с
него, тогава то ще успее да помири двете противоположности и да се
успокои. Индивидът често очаква прекалено много от другите и изисква от
тях неща, които никога не би поискал от самия себе си. Неизпълнението на
тези прекомерни, капризни и неоснователни очаквания поражда
разочарование и горчивина у него, но не защото другите са се провалили, а
защото не е успял да ги използва като инструменти за задоволяване на
желанията му.
Неуспелите опити за манипулиране винаги предизвикват депресия, но
субектът не признава вината си, а осъжда другите.
Когато жената се подготви достатъчно, за да наблюдава какво става в
самата нея, тя ще успее постепенно да контролира своите конфликти, тъй
като вече ги осъзнава.
Важното е жената да се вглежда в себе си, да изучава внимателно
какво чувства и защо го чувства. По този начин ще разбере същността на
това, което преди е било абсолютно неосъзнаван и неразбираем импулс.
Трябва да проумее, че върхът на човешкото развитие се състои в това
човек да стане господар на себе си. Тази способност се формира
постепенно чрез опознаването на вътрешния свят и съответства на
„пчелното млечице", което ще доведе до възходящото израстване и
развитие на Аза.
Искам да обърна внимание върху факта, че хората, и по-специално
жените, живеят в очакване на изключителни събития, с което ограничават
възможностите си за промяна. Като пренебрегват обикновеното ежедневно
събитие, те не извличат от него нито поуката, нито силата, които биха
могли да получат, ако във вътрешния си свят работят с елементите,
предоставени от ежедневния опит. Възлагат надеждите си на велики
събития, а тъй като такива рядко се случват, пропиляват голяма част от
живота си в очакване. Наложително е да се разбере, че богатството на
нашия живот не е а събитията, който ни се случват, а в начина, по който ги
използваме (или сме използвани), за да издигнем нашето съзнание.
Обикновеното събитие е елемент, който може да ни разруши или изгради.
Именно от заобикалящата я среда жената може да произведе „пчелното
млечице", чрез което ще се превърне в кралица. Всеки нов ден е още една
възможност за нея да се изгради, да се усъвършенства и реализира, а не
само промеждутък от време, което да запълни с безсмислени занимания.
Ще дам няколко общи препоръки, които да послужат като основна
насока в процеса на осъзнаване на вътрешния свят. Искам да предупредя,
че това не е метод за само-анализ. Целта на тези препоръки е да помогнат
на хората, които нямат никаква практика в наблюдението на вътрешния си
свят. Всяко една от тях трябва обаче да разшири техния хоризонт в това
отношение, защото ако се запитаме какво точно е онова, което трябва да се
наблюдава, ще стигнем до заключението, че всички прояви на вътрешния
свят на индивида трябва да бъдат обект на наблюдение и изследване.
ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА МЕТОД ЗА ОСЪЗНАВАНЕТО
НА ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ
92
1) Опишете нещата, които обикновено ви ядосват или ви правят
агресивна, като уточните механизма на този процес.
2) Кои неща ви радват? Защо?
3) Кои неща ви натъжават? Защо?
4) Кои неща ви вдъхват самочувствие? Защо?
5) Кои неща ви потискат? Защо?
6) Кои неща ви унижават? Защо?
7) Кои неща ви стимулират? Защо?
8) Какво изпитвате, когато сте влюбена?
9) Кои неща ви трогват? Защо?
10) К«са се чувствате по-добре - когато давате, или когато
получавате? Защо?
11) В кои случаи изпитвате завист? Защо?
12) При какви обстоятелства се стремите съзнателно да страдате?
Защо?
13) В кои случаи използвате язвителен или саркастичен език? Защо?
155 4
14) В кои случаи се държите лекомислено? Защо?
15) Интересува ли ви чуждото мнение? Защо?
16) В какви случаи се опитвате да манипулирате, да контролирате или
да подчинявате другите на себе си? С кои хора постъпвате така? Защо?
17) В кои моменти изпитвате ярост към мъжете? Защо?
18) В кои случаи сте почувствали или чувствате други жени като
съперници? Защо?
19) В какви случаи се самосъжалявате? Защо?
20) В какви случаи лъжете? Каква цел преследвате с това?
21) Какво очаквате от живота?
22) Какво очаквате от един мъж?
23) Какво очаквате от себе си?
24) Кои неща ви нараняват най-много? Защо?
25) От кои неща се страхувате? Защо?
26) Кои са основните ви сексуални фантазии? Анализирайте ги.
27) Какво най-много ви безпокои? Защо?
28) Страхувате ли се от старостта? Защо?
29) Какво изпитвате, когато разберете, че привличате някой мъж?
Защо?
30) Какво е отношението ви към сексуалното? Защо?
31) Според вас хората обичат ли ви, или ви отхвърлят? На какво
отдавате това?
32) Доволна ли сте, че сте жена, или бихте предпочели да сте мъж?
33) Удовлетворена ли сте или не от собствения си живот? Защо?
Трябва да подчертая, че този въпросник има за цел единствено да
хвърли светлина върху областите, които изискват внимание, с уговорката
че нищо не трябва да се пренебрегва, защото щом съществува, има и
своето място във вътрешния свят.
Омраза,
страх,
суетност,
сладострастност,
амбициозност,
разрушителност, любов, нежност, смелост, вярност, изневяра, алчност,
безкористност,
коректност,
некоректност,
интелигентност
и
93
проницателност, коварство и плахост - всич-
ки те са елементи на вътрешния свят на човека, поради което не бива
да се пренебрегват.
Би било сериозна грешка и загуба на време, ако на горепосочените
въпроси се отговори направо, сякаш става дума за най-обикновена анкета.
Целта на въпросника е да помогне на всяка жена да осъзнае в себе си
тези усещания. Процесът е бавен и постепенен, затова е невъзможно да се
даде незабавен отговор на въпросите. Решението ще изникне спонтанно и
естествено с течение на времето и в зависимост от вниманието, отделено
на самонаблюдението.
Необходимо е да изтъкна, че това осъзнаване на вътрешния свят няма
край, то е непрекъснат процес на откриване и усъвършенстване, като
осигурява непрекъснат растеж.
В психическия си утерус жената може да се самоопло-дява със семето
на собствения си съзнателен разум, а по-късно да зачене и да роди самата
себе си като истинска жена. Това е единственият възможен път за нейната
истинска еманципация.
За да бъде уважаван, човек трябва вътрешно се примири с това, в
противен случай никакво външно обстоятелство не би могло да го
принизи. По същия начин и дискриминацията е възможна единствено ако
жената позволи това, като отказва да порасне и да се развие. Ако тя
наистина притежава зряла индивидуалност, няма сила в света, която да я
дискриминира.
Нека си припомним, че основната характеристика на психическата
функция на утеруса е способността за промяна, за да зачене нов живот.
Тази способност, приложена към нейната личност, ще й позволи да се
развие самостоятелно.
За сетен път ще повторя, че докато жената не вземе в свои ръце
отговорността за съдбата си, няма да постигне истинска реализация,
защото последната е плод на съзнателно и доброволно извършено
действие. Това е вътрешно, а не външно явление, макар че ежедневният
опит е именно материалът, с който се работи във вътрешния свят.
Основната цел на упражненията е да формира рефлективно съзнание,
един вид критерий или съждение, идващо от Аза, което се изгражда на
основата на обобщения опит.
Трябва да се избягват строгите и неизменни модели, които да се
прилагат към всички жени, тъй като те ще бъдат наизустени и сляпо
следвани и така ще попречат на една истинска еволюция. Именно поради
това пътят е строго индивидуален. Дори когато много жени се обединят, за
да работят заедно, всяка от тях трябва да го прави самостоятелно.
2) „ПОЧИСТВАНЕ НА ЧАШАТА"
Успоредно с осъзнаването на вътрешния свят, жената трябва да
„почисти собствената си чаша", с други думи, да пречисти себе си от
отрицателните психически въздействия, излъчвани от обществото.
Човешките страсти, пороците, смъртните грехове са сили, които се
намират в колективното несъзнавано на човчеството, като оттам се
проектират върху психиката на всеки индивид, нахлуват в нея и я
замърсяват.
94
Женската сексуалност е тясно свързана слимбичната система, поради
което емоциите при жената имат голямо въздействие върху възбуждането
на еротизма й. Затова тя толкова лесно изпада в садизъм или мазохизъм -
въображението й се екзалтира от дръзки или болезнени сцени.
Замърсените от отрицателното обществено влияние емоции и мисли
на свой ред замърсяват потока на либидо-то, което е неспецифично само
по себе си, затова се подчинява на импулса, породен от психическото
състояние на индивида.
По същия начин с установяване на контрол върху чувствата и мислите
е възможно да се пречисти и сублимира либидото, защото дейността на
тези жизнени центрове се подчинява в известна степен на развитото
рефлективно съзнание.
Емоционалните състояния и фантазираните сцени представляват
средствата, с които се въздейства доброволно върху либидото, с цел да го
пречистят, като го върнат към
неспецифичното му състояние. Тази дейност се извършва
посредством подходяща хигиена на въображението и емоциите, като
индивидът съзнателно се отказва от болезненото. Обикновено хората,
които изпитват силно влечение към нездравите усещания, незбелязано за
самите тях привикват да им се наслаждават, като несъзнателно търсят
ситуации, които могат да ги стимулират. Тази човешка особеност се
използва от жълтата хроника, която гъмжи от подобни сензации.
Огромната вреда, предизвикана от тези обстоятелства, може да се
разбере единствено като се осъзнае ясно, че всеки стимул е сексуален,
защото чувствителността е в либидото. По такъв начин емоционалните и
въображаеми усещания пряко възбуждат еротизма, като доставят
извратена наслада. С този механизъм се обяснява силното еротично
удоволствие, което страстният играч извлича от хазартните игри, тъй като
в такъв транс либидото се възбужда силно чрез редуването на наслада и
болка, породени от очакванията за печалба или загуба.
Жената трябва да привикне да си представя и да мисли само с
положителни и здравословни понятия, като не допуска до съзнанието си
порнографското, болезненото и сензационното. Това трябва да бъде процес
на разграничаване, а не на потискане. Например човек би приел заразени
храни единствено ако този факт или неговите последици са му неизвестни.
Никой не би ял съзнателно свинско месо, ако знае, че е заразено с
трихинелоза. Хората обаче заразяват ежедневно своята психика, като
приемат нечисти или деструктивни мисли и идеи в съзнанието си,
Смятам, че когато човек си даде сметка за огромната вреда, която
може да му бъде нанесена поради тази причина, той ще бъде мотивиран да
упражнява известен контрол върху тези функции, които обикновено са
неволни. Необходима е ежедневна дисциплина, така че той да не обръща
внимание на мръсното, извратеното или греховното, а да се стреми
чувствата и мислите му да бъдат верен израз на реф-лективното съзнание.
За човек, свикнал да навлиза във вътрешния си свят, не е много
трудно да се отнася избирателно към мислите и чувствата си, защото
развитието на неговото „аз" съответства на една по-висока степен на
самоконтрол - способност, изразяваща най-висша организираност на
95
мозъчната дейност.
Смятам, че мисленето и чувстването трябва да престанат да бъдат
почти сублиминални дейности, и да се превърнат в способности, които се
отнасят избирателно към материала, който трябва да приемат. Нелепо е да
се оставяме примирено на прищявките на обществените обстоятелства, да
сме открити и беззащитни пред враждебните, корумпиращи или
разрушителни ментални влияния, защото така ще приличаме по-скоро на
андроиди, отколкото на човешки същества.
Това се отнася с още по-голяма сила за жената, която . трябва да
придобие избирателна ментална способност, за да затвори въображението
и чувствата си за отрицателните въздействия. Придобиването на такава
способност не е никаква загадка; зависи единствено от подходящото
развитие на Аза, който пък от своя страна трябва да се формира чрез
медитация във вътрешния свят. Азът се подхранва от всекидневния опит,
поради което този опит трябва да се стимулира, а не да се избягва.
Липсата на контрол върху въображението и емоциите прави уязвими
психичните защитни сили на индивида и улеснява безразборното
нахлуване на стимули, като съществува риск от приемане на всякакъв вид
изкривени влияния.
За да се противопостави на болезненото и сензационното, които
възбуждат неправилно либидото, жената трябва да превъзмогне
склонността си към отрицателна или разрушителна критика, както и
мъчителния си стремеж да сподели на всяка цена последната сензационна
новина, която е научила с несъзнателната цел да повлияе емоционално на
околните й да стимулира и техните усещания.
Искам да подчертая, че тези препоръки нямат характер на морален
упрек, нито са задължителни норми; те предс-
тавляват обективно предупреждение за едно лесно доказуемо явление.
Познатата препоръка, че тютюнът е вреден за здравето и предизвиква
рак, не е просто морална забележка, а предупреждение за една напълно
определена и доказана опасност. Същото се отнася до в.сичко, изложено в
тази книга; тя има за цел не да мъмри, критикува и отрича, а само да
разкрие очевидни истини пред тези, които се стремят да наблюдават и
внимателно да анализират. Какво ще направи една жена с това познание, е
въпрос, който засяга единствено нея. Аз само мога да се надявам това
послание да бъде разбрано и правилно оценено, защото еволюцията на
жената е единствената възможност човечеството да се промени в
положителна посока. Съдбата на света е в нейните ръце и никой не може
да отрече този факт.
Като допълнение на горепосочените упражнения е препоръчително
още едно упражнение, което засилва самоконтрола и позволява по-голямо
волево въздействие върху мисленето и въображението. Става дума за
постигане на мен-тален вакуум, което ще цитирам дословно от книгата ми
„ХипсоСъзнание":
„В експеримент Б разгледахме връзката между очите и
въображението. Постигането на ментален вакуум започва именно с
релаксация на очите. За овладяване на техниката на това упражнение се
препоръчва изпълнението му в три етапа:
96
Етап 1:
Седнете удобно или легнете по гръб, затворете очи и фиксирайте
вниманието си върху тях. След малко ще забележите как очните ябълки се
свиват и разпускат, а очите се стремят да примигват, въпреки че са
затворени. С усилие на волята се помъчете да спрете напълно лекото
потрепване на клепачите и да премахнете мускулното напрежение в очите
и клепачите.
Етап 2:
Забравете за очите и насочете вниманието си върху дишането -
усещайте всяко вдишване и издишване, като се помъчите да се
идентифицирате с лекото разширяване и свиване на гръдния кош.
Почувствайте ясно редуването на вдишване и издишване. Не трябва да
дишате дълбоко - дишайте нормално.
Етап 3.
След известно време, когато почувствате, че сте се слели напълно с
дишането, забравете за дихателния процес и насочете вниманието си към
въображаемо визуализиране на черния цвят. Задръжте образа, докато
изчезне от само себе си.
Трябва да изпълнявате и трите етапа на упражнението напълно
неподвижни, като се стараете тялото да бъде колкото е възможно по-
отпуснато. Етапите нямат точно определена продължителност - тя зависи
от личните способности на всеки индивид и постигнатите резултати. В
никакъв случай не преминавайте към следващия етап, преди да сте
овладели предишния. Третият, последен етап може да удължите толкова,
колкото сметнете за необходимо - не се тревожете, ако заспите...
Когато постигнете ментален вакуум, няма да почувствате нищо,
абсолютно нищо. Възприятията са напълно изключени. При ментален
вакуум индивидът изпитва усещането, че времето е спряло и той е
„застинал" в настоящия момент извън времето, движението и
възприятията."
Релаксацията на очите, която се практикува през първия етап на
упражнението, може в известна степен да се удължи през целия ден. Това
улеснява извънредно много контрола върху мисленето, факт, който лесно
се доказва с известна практика.
Още веднъж ще повторя, че тези упражнения не са магически
формули, чрез които жената ще стане истински женствена. Те
представляват полезни инструменти за постигане на специфични цели, а
именно тя да опознае и развие вътрешния си свят, да пречисти и
сублимира либидото и да оказва по-голям контрол върху мисленето. Дали
жената ще постигне всичко това, зависи изключително от начина,-по
който ще ги използва, тъй като тяхната стойност се дължи най-вече на
смисъла им, а не на механичното им прилагане. Който разбере това, ще
успее; който действа, без да разбира, ще прилича на автомат, повтарящ
изпразнени от съдържание формули.