7

ГЛАВА 6

ШЕСТАТА ЧАКРА: СИЛАТА НА УМА

Шестата чакра е чакрата на нашите умствени и мисловни способности и на психологическото умение да оценяваме своите убеждения и нагласи. Чакрата на ума резонира на енергиите на нашата психика, на съзнателните и подсъзнателни психични сили. В източната духовна литература шестата чакра е „третото око" , духовният център в който взаимодействието между ум и душа може да доведе до интуитивно зрение и познание. Това е чакрата на мъдростта.

Предизвикателствата на шестата чакра се състоят в отварянето на ума, развиването на обективно мислене, отдръпването на силата на индивида от измислиците и полуистините, и още, в придобиването на умението да действаме по вътрешно указание и да правим разлика между мислите, породени от силата на духа, и мислите, породени от страха и заблудата.

Местоположение: Центърът на челото.

Енергийна връзка с физическото тяло: Мозъкът и централната нервна система, епифизата и хипофизата, очите, ушите и носа.

Енергийна връзка с емоционалното/умствено тяло: Шестата чакра ни свързва с нашето умствено тяло, инрелигентността и психичните ни особености. Нашите психични особености са съчетание от всичко, което знаем и всичко,, което смятаме за истина – уникална комбинация от факти, страхове, лични преживявания и спомени, които са в състояние на постоянна активност в нашето умствено енергийно тяло.

Символна/сетивна връзка: Шестата чакра активира уроците, които ни водят към мъдростта. Помъдряваме чрез житейските преживявания и чрез придобиване на разграничи­телна възприятийна способност, наречена обекстивност. Символното зрение отчасти представлява заучена „обективност" - състояние на ума, извън сферата на влияние на „субективното мислене" или „мисленето на начинаещия", което во­ди до силата и прозрението на „обективното" мислене или отворения ум.

Връзка със сефира/тайнство: Сефира Бина, въплъщаваща Божествения разум и сефира Хохма, въплъщаваща Божествената мъдрост, са на една линия със шестата чакра. Бина е утробата на Божествената майка, която получава семе за зачатие от Хохма, определяна като „началото". Съюзът на тези две сили създава по-ниско разположените сефирот. Бина и Хохма символизират универсалната истина, че “мисълта" предхожда “формата" и че сътворението започва в енергийното измерение.

Бина и Хохма ни напомнят да държим будно съзнанието си за това, което създаваме - да използваме пълноценно своя ум, когато превръщаме енергията в материя. Това е мостът, който свързва тези сефирот с тайнството Свещенство.

Символно, Свещенството представя задачата, която индивидът е призван да изпълнява в служба на другите. Като първообраз, признанието от страна на другите: притежавате свое проникновение и мъдрост, е онова, което ви кара да помагате на: като майка, лечител, учител, спортист или верен приятел. Ролята на свещеника, разбира се, е тази, която по традиция се свързва с действителното тайнство Свещенство. Символно обаче, Свещенството е всяко събитие или чест, с които обществото, към което принадлежите, признава, че се облагодетелства от вашия път на служене толкова, колкото и вие. Тази взаимна изгода е отличителният белег на вашето Свещенство “ръкоположено” призвание. Красота­та на символното Свещенство в отдаването на почит към истината, че всеки човек е способен на жертва за другите, не само чрез своята професия, но, което е по-важно, чрез личността, в която се превръща. Тайнството Свещенство символно е признание не толкова на изпълнението на нашите задачи, колкото на духовния ни принос за живота на другите.

Първичен страх: Нежеланието да се вгледаме в себе си и да признаем страховете си; страх от истината, когато разумът ни е помрачен; страх от здравата, реалистична преценка; страх да се доверим на външен съвет; страх от дисциплината; страх от сенчестата ни страна и нейните особености.

Първични сили: Интелектуалните способности и умения; оценката на съзнателните и подсъзнателните прозрения; вдъхновението; импулсът за творчество и интуитивно мислене – емоционалната интелигентност.

Свещена истина: свещената истина на шестата чакра е: “Търси само истината”. тя ни принуждава постоянно да се стараем да различаваме истината от илюзията – двете сили, които изпълват всяка секунда от живота ни. Да отделим истината от илюзията е задача повече на ума, отколкото на мозъка. Мозъкът управлява поведението на физическото ни тяло, а умът - на енергийното ни тяло, което е нашата връзка с мисълта и възприятието. Мозъкът е физическият инструмент, който превръща мисълта в действие, но възприятието – и всичко свързано с него, например осъзнаването – характеризира ума. При осъзнаването човек може да се абстрахира от субективните възприятия и да види истината или символичния смисъл на дадена ситуация. Обективността (безпристрастността) не означава отсъствие на интерес. Тя е заглушаване на инстинктивния страх. Човек, който е придобил обективна вътрешна нагласа на съзнанието, има толкова завършена представа за себе си, че външните влияния нямат власт над неговия ум. Тази яснота на ума и Аза е квинтесенцията на мъдростта – една от Божествените сили на шестата чакра.

Обективността

Как на практика, човек прилага обективността в своя живот? Историята на Пит е пример за един от начините на използване на това умение. Пит се свърза с мен за мнение, кога­то преживяваше сериозна лична криза. Съпругата му, с която от седемнадесет години бяха женени, беше обявила, че повече не го обича и иска развод. Пит, естествено, беше съкрушен, както и четирите им деца. Предложих му само за миг да се опита да прецени ситуацията от обективна гледна точка. Подозирах, че жена му иска да смени ролята на домакиня - роля, в която бе­ше прекарала по-голямата част от живота си. Като дете се е грижила за по-малките си братя и сестри; омъжила се е на седемнадесегодишна възраст и на осемнадесет е станала майка. Сега, на четиридесет, се пробуждаше за себе си и своите собствени потребности, и вероятно имаше връзка с друг мъж. Казах на Пит, че може би съпругата му е уплашена от това, което из­питва, и че ако познаваше терапевтичната терминология, би могла да опише новите емоционални енергии, които напират в нея, вместо да се паникьосва от тях. Любовната й история е опит за бягство от онова, което става вътре в нея. Може би изобщо не я е грижа за мъжа, с когото се е свързала, въпреки че в момента не го съзнава. Спряла се е на любовната история, защото не може да измисли друг предлог да напусне съпруга и де­цата си. Възможността да потърси терапевтична помощ не е част от нейната култура или от начина й на мислене.

Казах на Пит, че който и да беше нейният съпруг, тя в то­зи момент от живота си щеше да реагира по същия начин, за­щото се намира в процес на преоткриване на себе си, който ня­ма нищо общо с него. Самата тя не знае, че преживява „тъмна нощ", а Пит трябва да се научи да не приема субективно нейни­те прояви на отхвърляне, независимо че е прицел за емоционал­ния й гняв, защото тя е много по-ядосана на своята обърканост, отколкото на него.

Пит възприе тази информация и се постара да я използва. Въпреки че той и неговата съпруга решили да се разведат, всеки път, когато потъвал в скръб и огорчение заради разпадането на семейството си, търсел опора в един по-обективен на­чин на разглеждане на тази криза. Малко след нашия първи разго­вор, Пит открил, че съпругата му е имала любовна история с негов приятел и че всъщност са се разделили. Разбрал, че не е влюбена в другия мъж, а се опитва да намери изход от своята обърканост. Казах му, че тя по всяка вероятност ще продължи да търси разрешение на своята криза чрез намиране на нов пар­тньор, но това няма да помогне. Всяка връзка е обречена на не­успех, защото намирането на друг партньор - и превръщането й по този начин отново в домакиня- не е решението на нейния проблем! Накрая ще бъде принудена да се заеме със себе си и да се постарае да излекува истинския източник на своята болка.

Да станем обективни и съзнаващи, означава да внедрим оп­ределени разбирания от своя ум в тялото си, т.е. да се слеем с разбиранията, които са истина, и да им дадем живот, така че тяхната сила да стане едно цяло с нашата собствена енергия.

Да вземем например истината: „Всичко тече, всичко се про­меня". Умствено, възприемаме тази мъдрост без особени труд­ности. Но когато промяната е в нашия собствен живот - кога­то забелязваме, че остаряваме, когато хора, които обичаме, умират или отношения, които са били близки и сърдечни, охладняват - тази истина ни ужасява. Често пъти са ни нужни годи­ни, за да се оправим след някои промени, защото сме се надява­ли, че каквото и да е „то", ще остане непроменено. През всичкото време сме знаели, че ще се промени, но тайно сме се надявали, че енергията на промяната ще подмине тази част от жи­вота ни.

Дори когато тази истина ни изглежда като враг, сложил край на един щастлив период от живота ни, самотните време­на ще свършат и животът ще започне отново. Обещанието на “Всичко се променя" е, че след всеки край идва ново начало.

Съзнанието е способността да освободим старото и да прегърнем новото, с ясното разбиране, че всички неща започват и свършват в подходящ момент. Трудно е да се научим да живеем с тази истина, защото човешките същества се стре­мят към постоянство - липса на промяна. Ето защо, да се осъзнаем, означава да заживеем изцяло в настоящия момент и да помним, че утре нито една ситуация, нито един човек няма да бъдат същите. Тъй като промяната е неизбежна, човек трябва да я разглежда като естествена част от своя живот и да се стреми да върви по течението й, а не срещу него, както съветва “Дао-Дъ Дзин”. Безполезно е да се опитваме да спрем промяната, защото това еневъзможно. Нашата задача е да използваме по най-добрия начин своята енергия във всяка ситуация с разбирането, че участваме, но нямаме решаващ глас в онова, което ще ни се случи утре.

Често след лекция за обективността, групите в моите семинари реагират, че такъв подход е прекалено хладен и без­пристрастен. Но това е неправилно разбиране на обектив­ността. Веднъж помолих всеки участник да назове ситуация, която намира за изключително заплашителна. Един мъж каза, че много трудно би понесъл да се върне в службата си и да на­учи, че е бил уволнен от ръководството на фирмата. Казах му да си представи, че не е обвързан с работата си и че има неограничена свобода на избора. Казах му да визуализира своята работа като капка, а не като океан от енергия в своя живот, чиято огромна творческа сила го пронизва. После му казах да си представи, че отива на работа и научава, че са го уволнили. Сега, попитах го, как би реагирал? Той се засмя и отговори, че при образа, който си представя в момента, едно уволнение няма да има никакво значение за него. Ще се чувства съвсем добре, защото е способен да привлече към себе си следващото работно място.

Това е смисълът на обективността: разбирането, че никой човек или група от хора не може да определя жизнения ви път. И така. Когато в живота ви настъпи промяна, то е защото ед­на по-мащабна динамика ви тласка напред. Може да ви се струва, че група хора заговорничат, за да ви отстранят от работа, но това е илюзия. Ако повярвате на тази илюзия, тя ще ви държи в плен може би до края на живота ви. Освен това, ако моментът е неподходящ за вашата промяна, “заговорът” ще се провали. Това е по-висшата истина за тази житейска промяна, и символното зрение, което върви ръка за ръка с обективността, ви дава възможност да я разберете.

Едва ли е възможно някой да се събуди една сутрин, за да оповести: „Мисля, че днес ще се осъзная". Загадките, на които се натъкваме, пораждат у нас желание да разширим параметрите на своя ум. В живота на всеки от нас е имало и ще има връзки и съ­бития, които ни карат да преразгледаме своята представа за действителността. Самото устройство на нашия ум ни принуждава да се интересуваме защо нещата са такива, каквито са, дори само в нашите собствени объркани представи.

Дани ме помоли за помощ, защото му бяха поставили диагно­за рак на простата. Единственото, което искаше от мен, бе­ше: „Просто ми помогнете да разбера какво в моите мисли и де­ла е било погрешно."

Когато прегледах енергията на Дани, проумях, че прави добро на всички, само не и на себе си. Попитах го какво му се иска да направи и той каза: „Бих желал да напусна работата си в търговията, да се преместя в провинцията, сам да произвеждам храната си и да работя като дърводелец." След това обсъ­дихме последиците от такава промяна: беше поел ангажименти към своята компания, участваше активно в няколко групи и най-вече своето семейство, допадаше му техния начин на живот. Всички тези взаимоотношения щяха да бъдат прекратени. Пос­ле Дани каза: „Отдавна ми се ще да разсъждавам по друг начин. Не искам главата ми да е пълна с цифри. Искам да мисля за други неща, например за природата. Разбира се, природата няма да ми плати сметките. Но чувствам, че съм призван да живея живота си по друг начин. Чувствам го отдавна, но едва сега разбирам, че трябва да последвам това чувство." Отговорих му, че вече е на вълна ръководство. Трябва да го слуша, и ако се ръководи от усещанията си, ще открие един нов свят, в който здравето му ще разцъфти. Два месеца по-късно, Дани ми се обади, за да каже, че неговото семейство подкрепя предложението му за преместване и че следващото лято се отправят на югозапад. Чувствал се по-добре от всякога, допълни той, и знаел, че повече никога ня­ма да има злокачествено образувание в тялото си.

Дани беше готов и успя да промени живота си и да приложи на практика новите си възгледи. Казвайки сбогом на представата си за себе си до този момент и на своята работа, той също така се освободи от мисълта, че силата му във физическия свят е ограничена. Чрез следване на вътрешния си глас, се настрои за анализ на своята вътрешна реалност: Какьв е смисълът на живота? Какво трябва да правя? Какво е важно да науча? Той наме­ри сили да заяви: „Външният свят няма чак такава власт над мен. Избирам да се вслушам в своя вътрешен свят”.

По този начин се осъзнаваме - появява се проблем, правим нещо, за да го разрешим, и следва нов проблем. Когато по свой избор спрем този процес, изпадаме в състояние на напрегнато очакване, при което все повече и повече се отдалечаваме от жизнената сила. Преминаването от субективно към обективно съзнание обаче, може да стане много естествено и лесно. Карън, участничка в един мой семинар, била уволнена от три работни места за по-малко от година. Нямало как да не се запита дали проблемът не е в нея, каза тя. И веднага поискала да намери от­говора. След като дълго изучавала себе си, осъзнала, че сама е съз­давала своите проблеми. Не изпитвала абсолютно никакво вле­чение към нито една от трите работи. Всъщност желаела про­фесионална промяна. Това било откритие. Днес Карън участва в най-различни дейности и с всяко ново начинание открива нови предпочитания, амбиции и страхове. Според нея, това е естес­твеното прогресивно развитие на съзнателния живот. Когато си спомня времето преди „да й просветне", се чуди как е можела да преживее и един ден без размисъл за нещата, които осмислят живота й. „Несъзнателният живот си е несъзнателен. Дори не разбираш, че нищо не разбираш. Мислиш само за основните не­ща - храна, облекло, пари. Никога не ти идва на ум да се запиташ защо си създаден, каква е целта. А после, когато си зададеш то­зи въпрос, не можеш да престанеш да си го задаваш. Винаги во­ди до нова истина."

Съзнанието и неговата връзка с изцелението

През последните четири десетилетия се появи огромна по обем информация за ролята на съзнанието в проблемите на здравето. Нашите нагласи изпълняват изключително важна ро­ля в изграждането или разрушаването на телесното ни здраве. Депресията например, не само нарушава нашата способност да се лекуваме, но директно отслабва имунната ни система. Гне­вът, ожесточението, яростта и възмущението възпират про­цеса на лечение, или напълно го преустановяват. В желанието да се излекуваме е заложена огромна сила. Без тази вътрешна сила, болестта обикновено лесно надвива физическото ни тяло. С всички тези нови знания, силата на съзнанието получава отго­ворно място в медицинския модел на здравето и болестта.

Учудващо е колко много хора признават, че изпитанието болест е станало повод да обърнат поглед навътре кьм себе си и да се запознаят отблизо със своите нагласи и начин на живот. Всъщност всички те свидетелстват за един и същи процес на оздра­вяване - пътешествието от субективния до обективния ум.

В началото, когато научават диагнозата, хората се изпъл­ват със страх. Но щом си върнат присъствието на духа, пове­чето от тях съобщават, че вече са предусещали, че нещо не е наред, но са пропъждали това чувство от страх. Това е важно, защото показва, че интуицията ни предупреждава за загубата на сила от нашето тяло. Когато обаче страхът постепенно се уталожи, хората обръщат поглед навътре към себе си и правят преглед на съдържанието на своите мисли и на емоционалните си данни, Така започва процесът, при който умът и чувствата са в съгласие, хората осъзнават, че между онова, което мислят и онова, което чувстват, има разлика. Лечението изисква един­ство на ума и сърцето, или най-общо казано, умът е този, който трябва да се приспособява към чувствата, прекалено често пренебрегвани от нас във всекидневието.

Непрекьснато слушам истории, в които хората разказват какво са предприели, за да реорганизират живота си, давайки на чувствата си право на глас. Историята на Силвия илюстрира това пътуване към съзнанието и на ума, и на сърцето. И двете гърди на Силвия бяха отстранени поради раково заболяване. Ра­кът се беше разпространил и към някои от лимфните бъзли. Би било естествено да мисли постоянно за това, но Силвия се абс­трахира от раковото си заболяване и се съсредоточи върху стресовете в своя живот, които замърсяваха енергията й. Обърна внимание на страховете си и влиянието, което те уп­ражняваха върху нейната психика и призна, че се ужасява от са­мотата. Беше развила рака малко след своя развод. Естествено щеше да бъде да се съсредоточи върху мисълта, че е сама и върху своето огорчение, но вместо това, обеща да се радва на все­ки ден от живота си. Реши да не мисли непрекъснато за минало­то, да забрави мъчителните преживявания, включително разво­да, и да благодари за всички добри неща, които й се бяха случи­ли. Често изпитваше тъга заради положението, в което се на­мираше, но вместо да се отдаде на тази тъга, тя се освобождаваше от нея, като си поплакваше и продължаваше на­татък. По-късно започна да дава подкрепа на други хора, които се възстановяваха от рак и животът й придоби нов смисъл и значение. От символна гледна точка, беше „ръкоположена" -т.е. силата, която даваше на другите, се връщаше към нея чрез признанието и благодарността на онези, на които помагаше. Никога не беше чувствала така ясно самостойността си. След шест месеца в организма й нямаше и следа от рак.

Един аспект на осъзнаването е да се живее в настоящия момент и да се цени всеки ден. Силвия успя да се изолира от миналото си и създаде нов живот, който имаше смисъл и цел: това значи да бъдеш обективен спрямо кризата в своя личен живот. Макар и да беше развила рак, Силвия подаде ръка на истината, че един укрепнал дух е способен да излекува болното тяло – обективният ум има власт над субективните преживявания. Отново и отново съм свидетелка на това, че оздравяването е въпрос на осъзнаване - не на болестта, а на жизнената сила, която индивидът никога по-рано не е използвал.

Съзнанието и смъртта

Означава ли това, че хората, които не оздравяват, не са успели да разширят съзнанието си? Съвсем не. Но мнението, че не са успели, е много дискутиран въпрос в холистичната медицина. Един механизъм в нашия ум настойчиво кара да разглеждаме всички ситуации в контекста на или-или, победа или загуба, добро или зло. Когато нечие тяло не оздравява от някоя болест, хората може неправилно да заключат, че индиви­дът просто не се е постарал достатъчно.

Смъртта не е неуспех на изцелението. Смъртта е неизбежна част от живота. Истината е, че много хора успяват да се излекуват от своето емоционално и психично страдание и така умират “изцелени”.

Историята на Джаксън показва какво означава да умреш съз­нателно. Джаксьн ми се обади за мнение, тъй като имаше злокачествен тумор на мозъка. Болката му била нестихваща. Решил да направи всичко, на което е способен, за да оздравее, довери ми той, независимо дали ще оживее или ще умре. Заедно обсъдихме всяко незавършено дело в неговия живот, което успяхме да определим като такова -от неизяснените връзки до страховете, с които трябваше да се пребори. Помисли дори за неизпратените благодарствени писма. Джаксън се съсредоточи върху края, но като същевременно се съсредоточи върху факта, че не завършва живота си, а завършва недовършената работа с пълно съзнание. Непрекъснато се питаше: „Какво трябва да науча в този живот?" Всеки път, когато получаваше прозрение или отговор, действаше съобразно. Например сети се, че никога не бил обяснил на съпругата си защо й е поискал развод. Един ден прос­то й казал, че му е дотегнало да бъде семеен и желае да се осво­боди от клетвата, както се изрази. Знаел, че е объркана и съкрушена, и въпреки че му поискала обяснение, умишлено се въздържал да поговори с нея.

Осъзна, че поведението му е модел, защото бившата му съп­руга била само една от няколкото души, които наранил по съ­щия начин. Просто била най-драматичната жертва. Джаксьн призна, че харесвал усещането за сила, което получавал, когато виждал бъркотията, която създава, напускайки хора и ситуа­ции. Способността да създава хаос го карала да се чувства зна­чим. Сега реши да внесе яснота. Свърза се с всички, които преценяваше като жертва на своите действия, и им изпрати писма, в които обясняваше поведението си и молеше за изви­нение. Джаксън неуморно изследваше „сенчестата страна" на своята личност и правеше всичко възможно да я изведе от мра­ка. Въпреки това, щеше да умре. Каза ми обаче, че всичко е на­ред, защото е сигурен, че е научил уроците на своя живот.

Целта на осъзнаването е не да надхитрим смъртта, нито дори да се имунизираме срещу болестта. Целта е да можем да се справяме с всяка промяна в своя живот – и в своето тяло – без страх и отворени за истината, чието послание промяната носи в себе си. На разширяването на съзнанието, например чрез медитация, да се гледа като на застраховка срещу физическата болест е неправилно. Усъвършенстването на физиката не е целта на осъзнаването; целта е усъвършенстването на духа. Физическият свят и физическото тяло са само учители по пътя към тази цел.

В духа на тези разсъждения лекуването на страха от смъртта аспект на спокойствието, което човешкият дух е способен да постигне чрез своето пътуване към съзнанието. Когато хората, които са успели да разширят своето съзнание, прехвърляйки по този начин мост между този свят и отвъдния, говорят за продължението на живота и своето чувство на облекче­ние, някои от нашите собствени страхове веднага се разпадат. Имах възможност да се уверя в това, когато се запознах със Скот и Хелън Ниъринг. Включвам тяхната история, защото ми помогнаха самата аз да проумея природата на човешкото съзнание и нашата сила да лекуваме представите, които разстройват способността ни да живеем истина.

Скот и Хелън Ниъринг

Скот и Хелън Ниъринг са известни със своя принос към движението за опазване на околната среда и популяризирането на самодостатъчността като жизнен стил. В по-младите си години били смятани за бунтари, защото техният начин на живот - „назад към земята", бил новост през 30-те години, когато станали екип. Построили своя дом със собствените си ръце и се изхранвали с плодовете и зеленчуците, които сами отглеждали. Повече от седем десетилетия живели заедно, в хармония със земята, а Хелън продължила да живее по същия начин до своята смърт през 1995 година. Философските им статии и лекциите, които изнасяли учели хората да се отнасят с уважение към околната среда и да живеят на принципа на самозадоволеността. В книгата си „Да живеем добре" описват предимствата на живота, изпълнен с признателност за щедростта на природа­та. Техните идеали и познанието за един по-висш цикъл на Божествената причина и следствие и до днес вдъхновяват безб­рой хора. Скот починал в началото на 80-те години на стого­дишна възраст. Имах привилегията да се запозная с Хелън на един от моите семинари, и тя ми разказа за решението на своя съпруг да умре. Направил този избор съзнателно, когато почув­ствал, че повече не е в състояние да живее по начин, който поддържа духовния му растеж.

„Един ден Скот влезе в къщи, носейки дърва за камината. Ос­тави дървата на пода и ми съобщи, че е дошло време да умре. Знаел това със сигурност, защото вече не бил в състояние да из­пълнява своите задачи и лични задължения. Дълбоко в себе си бил осъзнал, че е време да умре. Каза, че ще приеме смъртта, като престане да се храни. В продължение на три седмици стоях край него, докато той лежеше в леглото, въздържайки се от храна. Не се опитвах да му предлагам каквото и да било, нито го молех да промени намерението си, защото разбирах колко дъл­бок е неговият избор."

Скот Ниъринг починал преди да изтекат три седмици от деня, в който решил да умре, защото вече не бил способен да жи­вее според принципа на самодостатъчността - темата на не­говия едновековен живот. Хелън добави: „Имам намерение да направя същото нещо, веднага щом стана неспособна да се грижа за себе си. В смъртта няма нищо страшно. Просто приемаш, че е дошъл часът да си отидеш и му помагаш, като не се храниш. Правиш това, за да напуснеш тялото си. Не е голяма работа.

Скот и Хелън Ниъринг достигнали ниво на осъзнатост и ли­чен избор, по които може да се спори, както и целият им живот е предмет на спорове. Смъртта, която избрали, е предизвикателство към дълбоките племенни убеждения за намесата в процеса на смъртта, както и на религиозния възглед, че нашият смъртен час е само в Божиите ръце. Може и да е така, но щом ще способни да разберем, че е дошъл нашият час, нямаме ли право сътрудничим на това разбиране? Може би Скот, в резултат на старанието да живее едва ли не обективно - съпричас­тен на идеали, които съдържат само истина - е имал щастие­то да узнае „вътрешно", че е дошъл неговият час. Вместо разложението чрез болестта, предпочел да се обедини с интуици­ята си и напуснал живота в пълно съзнание до последния миг. Не е ли това най-висша степен на осьзнатост? Да умреш съзнател­но, е, безспорно, една от многото награди за това, че си водил съзнателен живот,

Докато пишех тази книга, през септември 1995 година почи­на и Хелън. Получила сърдечен удар, докато шофирала. Беше ми казала, че ще напусне този живот при завършване на следващата си книга. Удържа на думата си.

Нашият страх от смъртта е толкова силен, че суеверията относно смъртта господстват в племенното съзнание. Скот и Хелън ще останат в паметта ни не само със своя природосъобразен начин на живот, но и като хора, които имаха пълна вяра в продължението на живота отвъд физическите форми.

Согял Ринпоче

Согял Ринпоче е бележит учител и автор на „Тибетската кни­га на живота и смъртта". По света е известен като „смее­щият се Ринпоче", защото цялата му личност искри от хумор. През 1984 година се запознах със Согял в неговия дом в Париж. Никога преди това не го бях срещала, но разбира се, бях че­ла много за тибетските учители и изгарях от нетърпение да разбера дали онова, което бях чела, е истина. Например бях че­ла, че много тибетски духовни учители са преодолели обикнове­ните закони на времето и пространството и че някои от тях владеят левитацията и могат да тичат със скорост от седемдесет километра. Чела бях също така, че когато някой тибетски учител бъде запитан директно за неговата „сила", той винаги „отклонява" вниманието от себе си и насочва разго­вора към някой друг духовно издигнат учител.

На път към жилището на Согял се чудех какво ще има за ве­черя. Тъй като нямах представа за тибетските обичаи, си зада­вах всякакви смешни въпроси - като, например, дали ще трябва да медитирам с часове преди вечеря? Оказа се, че Согял беше по­ръчал китайска готова храна й ние седнахме на пода в неговия кабинет и изядохме вечерята си направо от кутиите.

Веднага щом атмосферата стана предразполагаща за серио­зен разговор, попитах Согял:

- Вярно ли е, че можете да левитирате? Той се засмя почти истерично, и после каза:

- О, не, аз - не. Но моят учител можеше. После попитах:

- Вярно ли е, че благодарение на медитационната си прак­тика, можете да бягате необикновено бързо?

Въпросът ми отново беше посрещнат със смях и той пак отвърна:

- О, не, аз - не. Но моят учител можеше.

Неговите отговори съвпадаха напълно с онова, което бях чела: че тибетският учител, когато бъде интервюиран, отклонява всякакво внимание от своята собствена сила към силата на някой друг. После изведнъж ми хрумна: може би Согял четеше мислите ми и знаеше точно какво съм чела и откъде идват въп­росите ми. Накрая казах:

- Нямам повече въпроси. Има ли нещо, което бихте желали да ми кажете?

- Искам да ви разкажа как умря моят учител - отвърна той. - Събра своите астролози и им каза да му направят хороскоп, като отбележат най-благоприятния момент, в който да отде­ли своя дух от енергиите на Земята. Неговият дух бeше изключително силен и той искаше да си отиде, без да предизвика някакви енергийни последици. Може би не си наясно с тези неща, но когато някой дух напуска Земята, това оказва влияние върху цялото й енергийно поле, А когато много силен дух си отива, влиянието върху Земята е още по-драматично.

Така неговите астролози предложиха ден и час, които бяха най-благоприятният момент за неговата смърт. После каза на своите ученици, че на този ден и в този час ще си отиде. Точ­но това направи. На този ден медитира заедно с учениците си, благослови ги и после затвори очи и освободи своя дух от тяло­то си.

Попитах Согял дали неговият учител не е избрал смъртта, защото е бил болен. Отново въпросът предизвика неговия почти неконтролируем смях и той каза:

- Болен? Какво общо има болестта с това? Както всички се раждаме в мига, който е най-подходящ за идването на енергията ни на Земята, точно така има най-благоприятен момент, в който да напуснем Земята. Моят учител не беше болен. Той беше съвършен. Защо трябва да умираме в страдание и болест? Съзнателният ум е способен да отдели духа от тялото, без да се налага да търпи болката на физическото разложение. Всеки има право на такъв избор.

Согял описа състоянието на духовно съвършенство като достигане на ниво на съзнание, което “никога не противоречи на Бога", така че собствените избори на индивида съвпадат с Божествения избор. Според Согял, неговият учител живял в състояние на съзнанието, при което дилемата на избора - увере­ността, че един избор е по-добър от друг - повече не същест­вува. Всеки избор бил правилен, както каза Согял, при степента на съвършенство, която неговият учител бил достигнал. Согял каза, че неговият учител е пример за това, как трябва да живее и умре просветленият ум.

Развиване на обективното мислене и символно зрение

Семейство Ниъринг и Согял Ринпоче са проникнали в силата на обективното мислене. Но да се опише съзнанието върху хартия, е възможно само до известна степен поради неизразимите качества на духовността. Както гласи един дзен-коан: „Ако можеш да кажеш какво е, няма да е това, което е."

Ясно си спомням преподавателката, която ме запозна с будистката и хиндуистка мисъл. Като заключителен изпит, тя ни заведе, всичките петима студенти, на едно отдалечено мяс­то за неделен отдих и обяви правилата: никакво говорене, ни­какви будилници или ръчни часовници. През нощта събуждаше някой студент, караше го да заеме йогийска поза, после задаваше въпроси: какво казва християнинът за природата на Бога? Какво казва будистът за природата на реалността? Каква е ис­тината за вечния живот? Каква е целта на този живот? Въпросите бяха проникновени. Преподавателката ни оценяваше не качеството на нашите отговори, а пристрастието ни към някоя конкретна философска школа. Ако усетеше, че клоним към една форма на истината повече, отколкото към друга, смяташе, че не сме усвоили урока на нейния курс: Истината е една и съща на нивото на истината като такава. Според нея, същността на осъзнаването е следната: да търсиш истината, като се абстрахираш от обществените и културните й форми. Обръщайки поглед назад към влиянието, което оказа върху мен, признавам заслугата й за това, че положи основите на моите собствени способности в символното зрение.

Как да работим със своя собствен ум, за да усъвършенстваме умствената си възприятийна система и умението да разли­чаваме истината от илюзията? Както при всички достойни цели е необходим е някакъв вид дисциплина, за да постигнем осезаем напредък. Следният случай е пример за неправилен подход към задачата да станем по-осъзнати.

Оливър бил преуспяващ бизнесмен, но стигнал до момент в своя живот, когато изпитал желание да прави нещо по-смисле­но. Така се опитал да работи за осъществяването на различни проекти, които представлявали смислени социални дейности. Нищо не го удовлетворявало. Помолил Бог да го напъти какво да прави със своя живот. Накрая си уредил среща със световноиз­вестен духовен учител. Срещата продължила само десет мину­ти, през които този духовен учител казал на Оливър, че задача­та му е да „чака и да се готви". Така той „чакал" - чакал в Париж, в Рим, в Ориента. Чакал в първокласни хотели и докато отпи­вал от капучиното си на Ривиерата. Накрая решил, че инструк­цията да „чака" е безполезна. Върнал се към инициативите за со­циално подпомагане и попълването на чекове за тяхната поддръжка. Но сърцето му оставало празно. По мое мнение, духов­ният учител му дал единствената инструкция, която не можел да изпълни. Ако бил в състояние да „чака в духовен смисъл, да се вглъби в себе си и да приеме малкото, което се искало от него, щял да започне да получава отговора, който очаквал.

В много отношения, духовното предизвикателство „да чакаш" и да се превръщаш в друго качество личност е по-голям принос за този свят от финансирането на нова болница. Това може би е трудно за разбиране. Ние не сме свикнали да ценим онова, което не можем да видим, а не можем да видим силата, излъчвана от здравата психика. Така онези, чиято работа е да “чакат и да се преобразяват”, често могат да ни се сторят безполезни.

Но „чакането и ставането" е символният смисъл на това да бъдеш “призован към посвещение” – т.е. да дадеш възможност на Божественото да пробуди част от своя дух, който сьдържа квинтесенцията на онова, което си способен да дадеш на себе си и на другите. Жената, която стана известна като Пийс Пилгрим, въплъщава този духовен процес, в който даваме възможност на Божеството да отвори вратата.

Пийс Пилгрим, единственото име, с което тази жена се представя през последните двадесет и пет години от своя жи­вот, водела скромен и дълбоко духовен живот, през който се молела да й бъде показан път на служене. На петдесет и две годишна възраст послушала своя вътрешен глас, който й казал да обикаля непрестанно страната в името на мира. С това поръ­чение била „ръкоположена". И така, само с „една риза на гърба", тръгнала и „вървяла, докато намери място да отдъхне, и ядяла само онова, което й предлагали". Нейният живот станал декларация на силата на вярата, че Бог се грижи изцяло за потребностите на всеки един.

По време на своето двадесет и пет годишно странстване, Пийс Пилгрим се докоснала до живота на стотици хиляди хора, изпълнени със страхопочитание от изумителната й връзка с Бога. Веднъж когато слизала по един селски път, температура­та рязко спаднала. Не била подготвена за тази внезапна промя­на и премръзнала до кости. Наблизо нямало място, където да се подслони. Тогава чула глас, който й казал: „Иди под следващия мост." Направила това, което й било казано, и там намерила го­лям кашон, достатъчно широк за нея, за да си почине в него. В кашона имало възглавница и одеяло. Предавайки ми тази исто­рия, очакваше от мен да разбера, че тези неща са били поставе­ни там от Бога.

Пийс Пилгрим обясни, че чрез своя живот е преминала през различни степени на обучение относно конфликта. Първо трябвало да преживее външен конфликт, после вътрешен. Кога­то накрая подчинила живота си на Бога, била възнаградена да учи без конфликт. Пийс Пилгрим станала източник на безкрай­на мъдрост, която е същността на сефира Хохма, и на Божествения разум - същност на Бина. Превърнала се в образ на ръкоположения дух, владеещ до съвършенство символното зрение и живеещ в пълна хармония с Бога. Нейните препоръки към други­те били прости, в съответствие с природата на истината: “Не ям изкуствени храни и не храня изкуствени мисли." В пре­вод: Уважавайте тялото, уважавайте ума, уважавайте духа.

Развиването на обективното мислене е задача за цял живот, отчасти защото е едно огромно предизвикателство, отчасти защото ни кара да вникнем в нашите илюзии и страхове. Нала­га се да преизградим себе си отвътре навън, процес, който ви­наги допринася за голям брой промени в нашия живот. Все още не съм срещала човек, поел пътя на духовното пробуждане, кой­то да не е преживял периода на „очакване" - период, през който неговият вътрешен свят се преустройва. И както при всички въпроси на духа, ако веднъж тръгнем по този път, не можем да се върнем назад.

Предписанията, дадени по-долу, могат да послужат като отправна точка в развиването на обективно мислене и символно зрение, на способността да различаваме истината от илюзията и да долавяме енергийната сила зад видимите неща. Кога­то съставях тези предписания, имах предвид сефирот Хохма и Бина, които отговарят на шестата чакра. Следването на тези предписания може да ви помогне да придобиете символно зрение и да развиете своята способност да достигате измерението на Божествения разум.

• Разработете своя интроспективна практика и работе­те, за да осъзнаете в какво вярвате и защо.
• Дръжте ума си отворен и се научете да усещате кога се „затваря".
• Осъзнайте, че отбранителното поведение е опит да не допуснете новите си прозрения в полето на ума.
• Разглеждайте всички ситуации и взаимоотношения като имащи символично значение, дори да не можете веднага да разберете какво е то.
• Отворете се за ръководните указания и прозрения, полу­чавани чрез вашите сънища.
• Работете за освобождаването на всякакви мисли, които подхранват самосъжалението или гнева ви, или обвиняват друг човек за нещо, случило се с вас.
• Упражнявайте се да бъдете обективни. Вземайте незабав­ни решения, основаващи се на най-мъдрата преценка, на която сте способни в момента, вместо да работите за постигането на точно определен краен резултат.
• Въздържайки се от всякакви преценки - не само за хора и ситуации, но и от такива, които засягат размера и важ­ността на задачите. Вместо това, непрекъснато си напомняйте за по-висшата истина, че не можете да раз6ерете всички факти или подробности в една ситуация, нито да си представите дългосрочните последици от своите действия.
• Научете се да разпознавате кога сте под влияние на страха. Веднага се изолирайте от този страх, чрез изследване на влиянието, което той оказва върху вашите мисли и емоции; после правете избори, които отслабват влияние­то на страх.
• Изолирайте се от всички ценностни критерии, поддър­жащи убеждението, че успех в живота означава постигане на определени цели. Вместо това, разглеждайте успешния живот като процес на постигане на самоконтрол и на способност да се справяте със задачите, които животът ви поставя. Визуализирайте успеха по скоро като енергийна сила, отколкото като физическа.
• Действайте по вътрешно указание и се откажете от сво­ята потребност от “гаранция”, че вътрешното ви ръководство е автентично. Колкото повече искате гаранция, толкова по-малка е вероятността да получите такава.
• Не отклонявайте вниманието си от настоящия момент -въздържайте се да живеете в миналото или да се тревожите за бъдещето. Научете се да вярвате на онова, което не виждате, повече отколкото на това, което виждате.

Осъзнаването

Няма нищо лесно в осъзнаването. Моят собствен живот беше много по-лек преди да науча за дълбокия смисъл на избора, за силата на избора, което придружава поемането на отговор­ност. Прехвърлянето на отговорността върху външен източник може да ни се стори, поне за момента, много по-лес­но. Веднъж узнали повече обаче, не можете до безкрайност, са­мозалъгвайки се, да се измъквате.

Изпитвам симпатия към хората, които упорито работят, за да освободят своите негативни нагласи и болезнени спомени. „Само ми кажете как и ще го направя", казват ми те. Ние винаги ще търсим лесната медитация, лекото упражнение, което ще ни изведе от мъглата, но така не става. Разбира се, има един прост начин, само че не е лесен: Дайте свобода. Дайте свобода на живота, такъв, какъвто сте си мислили, че трябва да бъде и прегърнете живота, който се опитва да проникне в съзнание­то ви.

Толкова много хора, които се мъчат да намерят своя път, са в толкова необходимото, но объркващо състояние на очакване. Част от тяхното същество изгаря от желание да даде възможност на Божествената воля да направлява живота им, но страхът, че ще загубят всякаква утеха във физически план, ако наис­тина и се подчинят, продължава да ги мъчи. Така пребивават в положение на очакване, докато станат достатъчно силни да освободят този страх и да прегърнат по-дълбоката истина, че всичко „ще бъде наред" - „наред" не според нашата представа, може би, а според Божията.

Тоби ми се обади за преглед, защото страдал от тежка деп­ресия, артрит и импотентност. При прегледа на енергията му, получих информация, че здравето му е започнало да се влошава почти веднага след петдесетия му рожден ден. Всъщност бил убеден, че щом прехвърли петдесетте, най-хубавите годи­ни от живота му ще са си отишли. Когато споделих възприяти­ята си с него, той отговори:

- Огледайте се около себе си. Виждате ли някакви възможности за работа за мъж на моята възраст? Живея в постоянен страх, че всеки момент мога да загубя работата си заради някой по-млад и тогава какво ще правя?

Предложих на Тоби да започне програма от физически упражнения, като се съсредоточи върху преизграждането на физическото си тяло. Трябваше да направи нещо, за да почувства завръ­щането на силата в своето тяло, и оттам - в своя живот. За го­ляма моя изненада, той възприе това предложение. Отлагал за­писването си на гимнастика, но сега е съгласен да го направи.

После му казах да прочете някои будистки материали за илюзията и да започне да мисли за възрастта и времето като за илюзия. Това предложение го завари неподготвен.

- Как така времето да е илюзия?

- Можеш да вземеш решение, че няма да остаряваш съгласно обикновената линия на времето. Можеш да решиш да изхвър­лиш своя календар и да живееш пълноценно всеки ден - отвър­нах.

Тоби започна да се смее.

- Бих се радвал, ако това помогне - каза той.

- Тогава опитай. Можеш винаги да се върнеш към това да бъ­деш стар. Тази възможност не се губи. Но първо опитай другата.

После заради безгрижието в гласа на Тоби, попитах:

- Осъзнаваш ли, че само през тези няколко мига не беше деп­ресиран?

Тоби замълча. После отвърна:

- Права сте. Изобщо забравих за депресията си.

- Точно сега, усещаш ли някаква артритна болка? - попитах.

- Бих казал не, сега не. Но иначе, идва и си отива.

- Но точно сега, когато размишляваш за възможността да се почувстваш отново свободен и добре, не си нито депреси­ран, нито изпитваш болка, нали?

- Да, така е - отвърна.

- Тогава нека просто приемем, че колкото по-позитивни възможности си предоставяш и колкото по-позитивни дейст­вия предприемаш, толкова по-добре ще се чувстваш и ще възс­тановиш силата си, включително сексуалната енергия.

Тоби каза:

- Добре. Но ако не мога да запазя позитивен светоглед? Тогава всичко ще започне отначало, така ли?

-Да, така.

- Казвате, че отговарям за моите настроения и моя арт­рит и че депресията усилва болката. Значи съм отговорен за всичко това.

- Така изглежда.

- Трябвало е да станете адвокат - заключи Тоби и добави -дадохте ми много материал за размисъл. Ще направя всичко възможно.

Четири месеца по-късно, получих пощенска картичка от Тоби. Той и съпругата му били на пътешествие по море. В картичката пишеше: „Прекарваме чудесно - денем и нощем включително."

Не е често срещано явление един разговор така из основи да преобърне нечий живот, но Тоби беше готов да разгледа своите нагласи и да признае, че е избирал да отделя голямо внимание на негативността. Когато един човек така бързо възприеме енергията на мъдростта, не мога да не си представям, че духовните сили в нашето енергийно поле, като Хохма, сефира на мъдрост­та, само чакат удобен случай да проникнат в съзнанието ни.

Кари, 34-годишна, ми се представи по телефона, казвайки:

- С мен става нещо нередно.

- И какво е то? - попитах,

- Не мога да си върша работата. Не мога да мисля. Не мога да правя нищо - каза тя.

Когато прегледах енергията й, веднага забелязах, че умът й, символно казано, не е в тялото й. Беше пълен с образи, които нямаха нищо общо с нейния сегашен живот, а отразяваха само духовен живот в някаква отдалечена област на страната.

- Какво четете? - попитах.

Кари изреди списък от книги, до една свързани с духовност­та. После каза:

- Все си мисля, че мястото ми е в Ню Мексико. Преди една година отидох там, за да се оттегля и да бъда известно време сама и получих това странно усещане, че би трябвало да се пре­местя в Ню Мексико. Не познавам никого там, но не мога да се освободя от тази мисъл.

Докато разговаряхме за силата на това усещане, обясних на Кари, като използвах символното значение на тайнството Свещенство, че понякога хората биват призовани към определе­ни места и че може би е мъдър избор да последва това чувство.

Кари започна да плаче, казвайки, че ужасно се страхува да за­мине и ужасно се страхува да остане.

- Струва ми се, че животът ми тук е свършил и че просто трябва да се освободя, но не зная какво ми предстои.

Попитах я какво я е подтикнало да се оттегли преди година.

Отговори, че била много въодушевена от житейската ис­тория на една жена, която казала на Бога: „Само ми покажи ис­тината. Не искам нищо друго в моя живот." Явно животът на тази жена се променил забележително, веднага щом произнесла молитвата.

- Не съм мисионерка - каза Кари. - Но искам да живея истински живот. Не мисля, че като адвокат в Детройт правя това. Уважавам хората, с които работя и съм благодарна за възможността да помагам на другите чрез моята работа, но непрекъснато чувствам пустота и не мога повече да издържам.

Добавих:

- Не е моя работа да казвам на хората къде да живеят, но вярвам, че трябва да последвате гласа, който чувате.

Кари се премести в Ню Мексико. Отказала се от юридическата практика и за голяма своя изненада, веднага щом се устано­вила в новия си дом, открила, че я влече акушерството, профе­сия, която не била обмисляла, докато живяла в Детройт.

Тя ми писа няколко пъти, за да ме държи в течение и всеки път даваше израз на усещането за завръщане на живота в свое­то тяло. „Усещам прилив на енергия, винаги когато се доближа до бременна жена. Започвам да разбирам тази субстанция наре­чена енергия. Отминавах я като нещо въображаемо, докато жи­веех в Детройт, но сега мисля, че във вселената има някаква съз­нателна сила, която постоянно поддържа живота и че тази си­ла тече през нас", писа ми тя в едно писмо.

По мое мнение Кари намери своя път на служене. Винаги ще благоговея пред хората, чиито живот е изпълнен с присъстви­ето на интуитивното ръководство.

Пътешествието към осъзнатостта, често е по-привлекателно на теория, отколкото на практика. Стремежът към осъзнаване, теоретично, чрез книги и разговори, ни кара да фан­тазираме, да си представяме как достигаме обетованата земя без реално да се налага да правим някакви промени в живота си. Дори мисълта, че съществува обетована земя, може временно да ни накара да се чувстваме велики. До известна степен прис­трастените към семинари правят точно това – изхвърлят се на думи, но се връщат у дома и към своя живот такива, каквито са били преди да дойдат на лекционния цикъл.

Британският писател Греъм Грийн веднъж чакал две и поло­вина години за петнадесетминутна среща с католическия мистик Падре Пио, който живеел в един манастир в Италия. Падре Пио имал репутацията на „жив светец" по различни необикновени причини, като например появата на стигми - раните на Христос - върху тялото му, когато бил млад свещеник. В опре­деления за срещата с мистика ден, Грийн първо присъствал на литургия, отслужена от Падре Пио. Трябвало да се срещнат след литургията; вместо това, Грийн напуснал църквата, отправил се към летището и отлетял обратно за Лондон. Когато го пи­тали защо е провалил срещата, Грийн обяснил: „Не бях готов за начина, по който този човек можеше да промени живота ми.”

Преди няколко години се запознах с един човек на име Дан, който посещаваше курс по съзнание и бизнес-практики. Каза, че бил много въодушевен от заниманията, които се фокусирали върху приложението на принципите на холистичното здраве в бизнеса - като например позитивната нагласа и обединяването на силата на ума и сърцето. Няколко седмици след семинара, ка­за Дан, открито споделил с колегите си знанията, които придобил. Вярвал, че ентусиазмът му ще бъде заразителен и че всички, ще изпитат желание да внесат повече лично съзнание в своята работа.

Първото официално изпитание на новия му оптимизъм дошло, когато неговата компания пуснала нов обект в дейст­вие. Казал на своите колеги да „визуализират" успех и изобилие. Дори ги събрал на първия ден от пускането на обекта и заедно медитирали. След това, шефът на Дан му казал лично, че ще му бъде много признателен, ако държи своята новооткрита „ма­гия" настрана от компанията. Когато обектът не дал желания резултат, Дан - и неговите нови идеи - станали мишена на без­милостна критика, до такава степен, че бил принуден да напус­не компанията. В продължение на месеци след това, изпадал във все по-дълбоко отчаяние и обърканост. После, един ден, бивша негова колежка поискала да се срещнат. По време на разговора казала на Дан, че докато Дан преливал от ентусиазма на своите нови идеи, няколко служители изразили загриженост, че е ста­нал член на секта.

По време на нашия разговор, Дан осъзна, че е направил грешка в преценката. Точно защото бил готов да живее по новите вът­решни правила, решил че и всички останали са готови. Но те не били готови. Искал обкръжението му веднага да стане жив пример за идеите от семинара - главно защото знаел, че ще му бъде трудно да продължи да работи там със своите нови вътрешни правила, така различни от тези на компанията. Накрая се съгла­си, че не би могъл да получи по-голям подарък от напускането на тази ситуация, за да може да намери по-подходяща работна сре­да. Скоро след това, започна да строи своя нов живот.

Да се осъзнаем, означава да променим правилата, по които живеем и възгледите, които защитаваме. Нашите спомени и нагласи са буквални правила, които определят качеството на живота, както и здравината на нашите връзки с другите. Промяната в съзнанието винаги включва период на изолация и самота, през който индивидът свиква с нивото на истината. И тогава винаги се намират нови приятели, никой не остава сам задълго.

Разширяването на нашето съзнание към царството на осъзнатостта винаги използва енергиите на сиферот Хохма и Бина, в съчетание с вътрешното желание да открием своя път на служене, който ни дава възможност да разгърнем пълния потенциал на ума, тялото и духа си.

Въпроси за самоанализ

1. Кои ваши схващания ви карат да тълкувате действия­та на другите по негативен начин?

2. Кои ваши негативни модели на поведение непрекъснато излизат на повърхността във взаимоотношенията ви с другите?

3. Кои ваши нагласи ви лишават от сила?

4. Кои убеждения продължавате да приемате, макар и да знаете, че не са истинни?

5. Критични ли сте? Ако е така, кои ситуации или взаимо­отношения карат тази ваша склонност да се проявява?

6. Намирате ли извинение за своето негативно поведе­ние?

7. Можете ли да си спомните моменти, в които сте били изправени пред по-дълбоки нива на истината от онези, които сте свикнали да чувате, и сте възприели преживяването като заплаха?

8. Кои свои убеждения и нагласи бихте желали да промени­те? Готови ли сте да се ангажирате с осъществяване­то на тези промени?

9. Чувствате ли се добре, когато разсъждавате за своя живот обективно?

10. Страхувате ли се от промените, които могат да нас­тъпят във вашия живот, ако открито възприемете съзнателния начин на живот?