6

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СПОСОБНОСТТА СИ ЗА
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Едно от най-високите постижения, към които може да се
стремим, е да придобием
пълна интеграция и цялостно поведение. Голяма част от
структурата на личността на
съвременния човек се състои от „несъзнателни, неинтелигентни"
механизми, които се
дължат на кондициониране, подражание и външно влияние.
Както знаем, личността е
bookbg.net
механизъм, предназначен да позволи на индивида да се
приспособи Към средата. За
съжаление тази нагласа не винаги е „интелигентна". Олпърт
пише: „Не всички структури,
формирани В личността, са нейни интелигентни конфигурации.
Много от тях са сложни
клишета и стереотипни навици, наложени на индивида и той
реагира чрез психологически
средства, които са прекалено неуловими за него, за да може да се
справи по наистина
цялостен начин".
Относно интеграцията на личността, което означава да се
организират различните й
механизми в единици от по-висш порядък, Олпърт посочва
частичния характер на този
процес: „Много преживявания (може би повечето) изобщо не се
интегрират адекватно: те
настъпват, започва период на нагласа, но после проблемът
изчезва и се забравя.
Асимилираният опит изостава от моментните, преходни
изживявания на индивида.
Непрекъснато се изправяме пред нови събития, на които трябва
да реагираме, но Когато го
направим, не винаги интегрираме действието в постоянната
структура на личността си. По-
скоро се задоволяваме с вече изградени навици или формирани
отпреди отношения и
характеристики, като не си правим труда да променим
интеграцията си така, че да обхванем
новите черти на околния свят или някоя новооткрита истина.
Този факт е от огромно
значение. Добре известно е, че в поведението си хората се
ръководят от неприложими за
конкретния случай навици, стереотипни представи и лишени от
смисъл словесни символи.
Повечето хора научават твърде малко от преживяното, въпреки
че си мислят обратното.
bookbg.net
Очевидно процесът на интеграция е доста бавен. Повечето хора
се задоволяват с няколко
общоприети навици, няколко вкаменели родови политически и
икономически представи,
шепа предразсъдъци и речник, съставен от клишета. Очевидно
закономерността е, че ако
човек няма силно желание да промени определен навик или
незадоволителна черта в
характера си, ако изискванията на средата не са толкова
настоятелни, че да му попречат да
използва предишните средства, или ако по някаква друга причина
индивидът няма истинска
готовност за промяна и буден дух, личността му все така ще
продължава да си служи с
грубите, но винаги достъпни средства, на които той вече разчита,
за да посрещне
изискванията на живота, като по този начин ще избегне
необходимостта да извърши
интеграция".
Разбирането е абсолютно необходимо условие за съзнателно
поведение. Ако
процесът на разбиране липсва, човек е истинска машина със
стереотипни реакции и
ограничена интелигентност. За съжаление, обикновеният човек се
отличава с изключителна
духовна леност, която му пречи да анализира всекидневните
преживявания. Липсата на
рефлективно разбиране отличава антииндивида от индивида.
Навикът да мислим,
придружен от съответното състояние на съзнателност, допринася
за развитието на висши
способности и за по-дълбоко разграничаване на „човешкото" от
животинското състояние.
Трябва обаче да подчертаем огромната разлива между
обикновеното мислене и съзна-
телното разсъждение. Всички мислят, но много малко са онези,
които разсъждават, а сред
bookbg.net
малкото разсъждаващи, съзнателните са малцинство. Мисълта
може да съществува без
логическо разсъждение, а разсъждение-то - без съзнателност.
Способността за разсъждение в най-широкия смисъл води до
вярна и точна преценка,
само ако е придружена от високо ниво на съзнателност. В
противен случай интелектуалният
процес претърпява сериозна деформация поради латентното
сънно състояние на индивида.
Ето защо човек може да стигне до погрешно заключение, въпреки
че е разсъждавал
задълбочено върху нещо -причината е именно отсъствието на
високо ниво на съзнателност.
Един пример - три-четири минути след като се събуди,
индивидът се изправя пред някакъв
прост проблем. Въпреки всичките си усилия, той най-вероятно
няма да успее да го разреши,
защото умът му е все още „сънен". Ако човек не е изпитал
състояния на по-висока будност,
обичайното му ментално състояние може би е сънно, без той
дори да подозира - това
съвпада с нашата теория за степените на будност. Може ли човек
да разбере, че е
полузаспал, ако не познава друго по-висше състояние?
Интелигентността и образованието на индивида са без значение -
ако съзнанието му е
замъглено от сънното състояние, заключенията му по даден
проблем непременно ще бъдат
ако не погрешни, то най-малкото частични и непълни. Сънят
дълбоко деформира процеса
на интелектуална дейност и е причина за „духовната нищета" на
човека. Всъщност
привичното ментално състояние на повечето хора е неясно и
неточно. Индивидът мисли с
пълна яснота само при изключителни обстоятелства. С това
съзнание, потопено в
полумрак,той е принуден да търси неуморно решения на
безбройните проблеми, пред които
bookbg.net
го изправя животът. За тази цел той мисли, мисли и пак мисли, но
не разсъждава
съзнателно. Не знае, че поради недостатъчната функция на
интелекта изпуска най-хубавите
неща в живота и си затваря пътя да познае прекрасния свят на
съзнанието. За съжаление
не е достатъчно да кажем това на някого - той трябва сам да го
разбере.
Що се отнася до личните проблеми, постоянното им предъвкване
обикновено не внася
нови елементи към онова, което човек вече знае. Освен това,
емоционалното реагиране на
проблемите значително нарушава интелектуалния процес.
Всички знаем колко трудно
вземаме правилно решение, когато сме разстроени, разтревожени
или изплашени. Много
хора са истинска жертва на непреодолими емоционални импулси,
които предизвикват
постоянна нерешителност. Нека си припомним, че
емоционалното поведение е характерно
за детското ниво на интеграция, тоест за онази възраст, в която
доминира подсъзнанието.
Надмощието на съзнателната част над подсъзнателната винаги
идва като логическо
следствие от постигнато високо ниво на съзнателност. Това
издигане не само ни позволява
да мислим независимо от смущаващите емоционални състояния,
но и да мислим без
влиянието на сънното състояние.
Следват две упражнения, които предоставят оптимална
производителност на
интелекта и могат да се използват за решаване на трудни
проблеми, излизащи извън
рамките на привичния начин на мислене. При внимателно
изпълнение те предизвикват
необикновена яснота на ума, надхвърляща границите на
нормалното мислене.
bookbg.net
И двете упражнения до голяма степен ни освобождават от
„времето на съня" и
повишават съзнателното равнище временно, когато се мъчим да
намерим решение на
нещо. Разбира се, всички останали упражнения увеличават
нивото на съзнателност, но с
някои естествени колебания през деня. Тези две упражнения
издигат интелекта до по-
високо ниво на будност, което далеч надхвърля нивото, получено
след всекидневната
тренировка. Всъщност предназначението им е да засилят
временно будността на индивида.
Упражнение 12: Решаване на проблеми
Движете се целенасочено в продължение на три до пет минути,
както е описано в
упражнение 9, Съзнателни движения. После седнете и опишете
на лист хартия в какво се
състои проблемът ви, като през цялото време мислите за
движенията на ръката и се
стремите да пишете съзнателно и нарочно с най-красивия си
почерк. Описанието на самия
проблем трябва да бъде максимално кратко и точно. После, след
като помислите, запишете
по същия начин и възможните решения, а накрая се опитайте да
изберете най-подходящото
за случая.
Упражнение 13: Приложно използване на интелекта
В това упражнение се използва съзнателността на гласа, описана
в упражнение 10. В
случая става въпрос за мотивиране на съзнателното разсъждение
посредством словото. За
тази цел опишете проблема си на глас, сякаш го обяснявате на
някого. Докато говорите,
спазвайте непрекъснато изискванията за осъзнаване на гласа,
тоест произнасяйте и
модулирайте правилно, подчертавайте сричките, „чувствайте"
артикулацията на думите.
bookbg.net
Процесът на разсъждаване продължава по този начин, докато
стигнете до желаното
решение. Гласът ви трябва да е ясен и с определена сила. (Това
упражнение има същите
предимства като предишното, но освен това допринася за яснота
на мисълта, когато
излагате аргументите си пред други хора или Когато се налага да
говорите пред публика.)
Трябва да посочим, че постоянното и методично изпълнение на
упражнение 9
(Съзнателни движения) постепенно довежда до интересна
промяна в мозъчните Вериги,
Като добавя Към тях „верига на съзнателност". ако може да се
изразим така.
Както посочихме в главата, посветена на превъзпитанието на
двигателните навици, ако
човек извършва целенасочени движения, идва момент, в който те
стават автоматични, но с
тази съществена разлика, че това е „съзнателен автоматизъм",
колкото и парадоксално да
звучи това. Всъщност, ако разгледаме въпроса за съзнателно
рефлективното познание, ще
се убедим, че точно то формира истинския Аз. Азът се формира,
подхранва и разбива
именно чрез този тип учене.
Превъзпитанието на двигателните функции се състои в това да се
научим да се
движим по нов начин, за да изградим обновена двигателна
верига. Когато постигне това,
индивидът Внася постоянна промяна в механизма на мозъка и
интелекта, тъй като достига
по-високо състояние на съзнателност.
И така, превъзпитаните на двигателните функции довежда след
време до постоянна
поява на същите положителни елементи в мисълта, които могат
да се постигнат временно с
изпълнението на упражнение 12, Решаване на проблеми, и
упражнение 13, Приложно из-
bookbg.net
ползване на интелекта.
УСПЕХ
Една от основните потребности на човека е желанието да се
чувства уважаван и ценен
от другите. Индивидът се нуждае от уважение и самоуважение.
Успехът в живота е
жадувана награда, Която всички преследват, но не всеки постига.
Несъмнено
самоконтролът е най-важната предпоставка за успех. Човек,
Който знае как да се владее,
изпреварва лишените от това качество. И Все пак, необходимо е
самоконтролът да обхване
до известна степен и подсъзнанието, тъй като там се намира
скритото желание за провал
(което е много по-разпространено, отколкото се смята) и
подсъзнанието почти винаги пречи
за успеха.
Да видим какво става в съзнанието на индивида. От основно
значение тук е участието
на подсъзнанието. Без него ще ни бъде много по-трудно да
постигнем желаната цел. Един
от начините, по които подсъзнанието влияе върху индивида, е
чрез способността му да го
убеди, че проявите на несъзнавана дейност, обикновено
пренебрегвани от разума, са така
нареченият „късмет". Следователно първо трябва да
заинтересуваме подсъзнанието от
нашия конкретен план и да го убедим в необходимостта от
осъществяването му. Ако успеем
да събудим такъв интерес, ще постигнем лесно успех. Но за да
използваме подсъзнанието,
трябва първо да вземем предвид, че то е силно повлияно от
различни страхове, желания и
скрити фрустрации, а те често са по-силни от съзнателната воля.
Тази вътрешна съпротива
не може да бъде преодоляна чрез традиционните средства, с
които разполага индивидът.
bookbg.net
Той трябва да засили по някакъв начин въздействието на волята
върху подсъзнанието и
същевременно да отслаби съпротивата му. Това може да се
постигне цялостно чрез
издигане на нивото на съзнателност.
Много хора не вярват, че подсъзнанието оказва толкова
решаващо значение в живота
им - точно за тях са предназначени следните два примера:
Случай 1
В една болница лекар преглежда пациентка, загубила зрението
си. След няколко
прегледа той стига до заключението, че слепотата й има
психосоматичен характер. Започва
да я лекува чрез хипноза и разбира, че мъжът й често се напива и
я малтретира под
въздействието на алкохола. Подсъзнанието на жената реагира
защитно - тя „губи" зрението
си и по този начин „решава" проблема. Когато научава за тежкото
заболяване, мъжът
престава да пие, започва да се отнася по-добре и да се грижи за
нея. След подходящо
лечение с хипноза тя възвръща зрението си.
Случай 2
На един млад човек е направена електрокардиограма. Лекарят му
съобщава, че има
„шум" на сърцето и трябва да дойде след няколко дни за нов
преглед. Междувременно
пациентът проявява сериозни симптоми - силно сърцебиене,
задух, болки в сърдечната
област. Когато пристига за повторен преглед, лекарят му
съобщава изненадваща новина -
резултатите са били объркани и сърцето му е здраво. Той си
тръгва облекчен, но симп-
томите продължават поради силния емоционален шок, причинен
от предполагаемото
заболяване.
Двата случая показват как подсъзнанието може да причини
сериозни нарушения,
bookbg.net
проявяващи се в такива трайни форми като слепота, парализа или
сърдечна невроза.
Подсъзнанието се мобилизира силно, когато е атакувано от
достатъчно силен дразнител.
Желанията на хората протичат на две равнища: вътрешно (и
често игнорирано) и
външно, „на повърхността", понякога съвсем неясно и
неопределено. Индивидът често се
разкъсва между противоречиви импулси и те естествено му
пречат да постигне
предначертаните цели. Човек може силно да желае да има кола,
но същевременно да
изпитва вътрешен страх от шофиране или може би от катастрофа.
В случая малко вероятно
е наистина да си купи кола, тъй като подсъзнателно отхвърля
това.
Да разгледаме как действа механизмът на подсъзнателното
желание. Даден индивид е
твърдо решен да постигне материално благополучие и подтикван
от това желание се
захваща с някакъв бизнес. Той планира внимателно действията
си, работи по дванайсет
часа на ден, организиран е, точен и предпазлив е във финансовите
операции, но накрая се
проваля по ред непредвидени причини. Това положение се
повтаря три-четири пъти в
няколко варианта, докато накрая индивидът се отказва от
намерението да направи нещо
значимо и постъпва на работа с ниска заплата.
Защо не може да успее този човек? Дали му липсва необходимата
интелигентност и
търговски нюх? Много вероятно е, че подсъзнанието не само не
му помага, но дори действа
против него. Това се извършва в самия него и неусетно го
подтиква към погрешни стъпки в
решения от първостепенно значение - с други думи, той
несъзнателно желае да сгреши и
bookbg.net
постъпва така по силата на вътрешното си желание за провал. Но
какво кара човека да
търси несъзнателно неуспеха? Някои от тези трудно определими
причини са комплексът за
вина, страхът от отговорност, нерешителността, Едиповият
комплекс, съответно комплексът
на Електра, дезориентацията.
КОМПЛЕКС ЗА ВИНА
Силният комплекс за вина може да подтикне човека към
постепенно самоунищожение
чрез провал. Убеден, че е извършил непростими постъпки, той
несъзнателно търси начин
да изтрие вината си чрез страдание и се самонаказва, като не си
позволява успеха, който
вътрешно така силно желае.
СТРАХ ОТ ОТГОВОРНОСТ
Човек, който се страхува да поеме отговорност, обикновено е
доволен, че принадлежи
към тълпата. Ако в даден момент поради финансови затруднения
се захване с някакъв
важен проект, той среща много пречки по пътя си. Те, разбира се,
са само отражение на
бариерите в съзнанието му.
НЕРЕШИТЕЛНОСТ
Нерешителността прилича на страха от отговорност с тази
разлика, че може да
постави по-страшни бариери пред индивида и да засегне
взаимоотношенията му в
обществото, а това естествено го лишава от много възможности.
ЕДИПОВ КОМПЛЕКС, КОМПЛЕКС НА ЕЛЕКТРА
Едиповият комплекс (известен като комплекс на Електра при
жените) поражда
зависимост от образа на майката при мъжете (и образа на бащата
при жените), а това
разрушава или намалява способността на индивида да се
реализира. Известно е, че в
подсъзнанието съжителстват минало, настояще и бъдеще. За мъж,
който се е влюбил като
bookbg.net
дете в майка си, тази ситуация е напълно актуална от гледна
точка на подсъзнанието. Той
неволно търси всичко, което засилва връзката с образа на майката
и се бори срещу онова,
което заплашва да я разруши. Успехът с всички съпътстващи го
обстоятелства е точно
такава проява на материална и безусловна независимост от
родителите. Човек, подвластен
на едипов комплекс, може да се откаже от успех в живота, само
за да не се откъсне от
любимия образ на майката. Този кратък коментар се отнася
единствено за последиците,
които комплексът може да има за успеха - цялостното му
въздействие е твърде сложно и
различно.
ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ
Очевидно индивид, който не знае какво точно иска, не може да
постигне успех в
живота, тъй като се е оплел в мрежа от неопределени желания.
Заключение: неуспехът по своята същност е вътрешна нагласа,
той е вътре в
личността, а не извън нея.
Мъчително е да наблюдаваме как способни и интелигентни хора
не могат да успеят,
защото съзнанието им е блокирано от такива натрапливи
елементи. Премахването им би
означавало разрушаване на стената, която ограничава и
парализира мисълта. Това естест-
вено не е конкретна задача на метода ХипсоСъзнание, а на
терапевт, психолог или
психиатър. Издигането на съзнателното ниво не разрушава
невротичната структура на
самите комплекси. но неусетно внася в подсъзнанието елемент на
съзнателност и
разсъждение. Така то става по-съзнателно, а това води до по-
интелигентно и практично
поведение. Все пак всичко зависи до голяма степен от
качеството, непрекъснатостта и
bookbg.net
постоянството в тренировките, както и от менталната нагласа на
индивида.
Общо взето, издигането на нивото на съзнателност допринася
изключително за успеха
в живота, тъй като мобилизира всички потенциални възможности
на съзнанието- интелектът
функционира по-добре с помощта на подсъзнанието за
осъществяване на целите, които
индивидът си поставя. Не бива да пренебрегваме и голямото
значение на някои лични
качества като упоритост, жертвоготовност и вяра в себе си.
Нужно е също така да отдадем
първостепенно значение на целенасочения и съзнателно
поддържан ентусиазъм, който
подхранва стремежа към успех.
Не по-малко важен е внимателният самоанализ - индивидът
трябва да се убеди, че
наистина желае определено нещо и че има смисъл да осъществи
своя проект.
Упражнение 12, Решаване на проблеми, и 13, Приложно
използване на интелекта, се
препоръчват като ефективно средство, когато планирате и
избирате начин на действие.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ НЕРВНО НАПРЕЖЕНИЕ
Някои навици засилват състоянията на нервно напрежение, а
други ни помагат да се
предпазим от тях. Не е зле да имаме обща представа от какво да
се пазим и какво да
развиваме. Разбира се, тези указания имат недостатъците на
всички забрани, отнасящи се
до рутинни действия, които вече са придобили силата на
автоматизъм. Индивидът обаче,
също Като при стомашните заболявания, трябва да знае какво не
му понася и какво му
действа добре. Освен това, ако следва методите, посочени в тази
книга, човек с малко
усилия може да коригира някои автоматични действия и да ги
замени с по-подходящи.
bookbg.net
Някои навици изискват много малко внимание, за да престанат да
бъдат вредни. Най-важни
тук са основните стремежи на индивида, защото не бива да
забравяме, че всеки организира
живота си според целите, които смята, че е добре да постигне.
Бенджамин Франклин,
например, обладан от силно желание за лично усъвършенстване,
успял да превъзмогне
сериозни недостатъци в характера си, които открил след
внимателен самоанализ.
Ще изложим накратко онези лични качества, чрез които
индивидът получава известен
имунитет към напрежението:
1) бъдете оптимист
2) правете само едно нещо в даден момент
3) не искайте винаги да печелите
4) не се изолирайте от хората и се помъчете да направите нещо за
тях
5) не критикувайте другите, опитайте се да ги разберете
6) избягвайте безделието и фантазирането
7) бъдете търпеливи и толерантни
8) бъдете организирани
9) разтоварвайте се
10) изградете собствена философия за живота
11) не губете чувството си за хумор
12) радвайте се на простите неща в живота.
ОПТИМИЗЪМ
Целият живот на човека, включително чисто материалните
събития, се основават на
присъщия му начин на мислене. Отрицателните мисли сериозно
нарушават психическото и
физическото равновесие, като едновременно пораждат
изкуствена стресова реакция.
Песимистът вечно гледа към бъдещето в очакване на
отрицателни преживявания. Този
негативизъм често му пречи да предприеме действия, които ще
му донесат успех. При
bookbg.net
песимиста личната инициатива е парализирана - той упорито
отказва да признае, че
монетата има две страни. Когато приемаме с оптимизъм някакъв
начин на живот, не може
да затваряме очи пред евентуалните опасности по пътя ни, но
трябва да признаем също, че
положителната нагласа може значително да допринесе за успеха
ни. Победителят е „фана-
тичен оптимист" и като такъв упорито отхвърля възможността за
неуспех и не го приема за
окончателен, дори да се провали в постигането на някаква цел.
Той просто си казва: „Сега
не успях, но другия път ще успея". Позитивните мисли са от
голямо значение за
поддържането на подходящо душевно равновесие и подобряват
функционирането на
интелекта, като същевременно са изключително важни фактори
за постигане на
релаксация.
ПРАВЕТЕ САМО ЕДНО НЕЩО В ДАДЕН МОМЕНТ
Вече установихме, че едновременното извършване на много неща
вреди на мисленето
и на нервната система и ни пречи да живеем в настоящето.
Твърди се, че нерешителността
не е нищо друго, освен желание да се решат всички проблеми
наведнъж, а това блокира
съзнанието.
Твърдото правило, към което трябва да се придържаме във
всичките си постъпки, е да
правим нещата едно по едно, за да изживяваме докрай всеки
момент. Помнете, че Азът е
точката, в която се съединяват миналото и бъдещето".
НЕ ИСКАЙТЕ ВИНАГИ ДА ПЕЧЕЛИТЕ
Особено важно е човек да умее да губи. Не става въпрос за
„ориенталски фатализъм",
а за способността на интелигентния човек да разбира, че не
винаги е възможно да печели.
bookbg.net
Какъвто и неуспех да сме преживели, той неизбежно ни дава
някакъв важен урок. Винаги
трябва да сме наясно къде сме направили онази погрешна стъпка,
предизвикала неуспех.
Анализът на личните грешки със сигурност предоставя на
индивида необходимите средства
за победа. Някои хора залагат всичките си надежди в постигането
на определена цел и ако
това желание не се изпълни, рухват психически. Човекът, който
умее да губи, не пилее
времето си в оплаквания, а веднага опитва отново. Който не
познава изкуството да губи
мъдро, пилее време и енергия в безполезно хленчене и често сам
издига вътрешни
бариери, които му пречат да действа.
НЕ СЕ ИЗОЛИРАЙТЕ ОТ ХОРАТА, ПОМЪЧЕТЕ СЕ ДА
НАПРАВИТЕ НЕЩО ЗА ТЯХ
Изолираният индивид се храни от собствените си мисли и емоции
и се затваря за
прогреса и еволюцията, произтичащи от взаимоотношенията с
другите. Интровертът има
твърде ограничен духовен живот, до него не стига
многообразието на идеите, лишен е от
благотворното въздействие на общуването. Общественият живот
е необходим за индивида
и емоционалната му стабилност. Поради това, не трябва да
чакаме хората да дойдат при
нас, ние трябва да поемем инициативата и да ги потърсим.
Нужно е да превъзмогнем егоистичните си интереси и за
известно време да престанем
да мислим за личната си изгода - вместо това трябва да се
помъчим да направим нещо за
другите. Грижата за общото благо трябва да бъде неразделна част
от всеки цивилизован
индивид, но често личните интереси ни карат да забравим
интересите на групата. Много
хора, които смятат, че животът им е скучен и лишен от стимули,
могат да компенсират това,
bookbg.net
като работят за благото на общността. Тук, разбира се, става дума
не само за общността
като цяло, но и за отделните й членове.
НЕ КРИТИКУВАЙТЕ ХОРАТА, ПОМЪЧЕТЕ СЕ ДА ГИ
РАЗБЕРЕТЕ
Навикът постоянно да критикуваме другите е белег на властна,
стремяща се да
погълне другите личност, която желае да им наложи своя начин
на живот. Такава
критичност винаги показва стремеж да променим другите според
собствените си виждания.
Това може да се превърне в опасен навик и да доведе индивида
до погрешна преценка - той
започва да вижда само недостатъците, но не и добродетелите им.
Да помним думите: „Не
съм срещал човек, който да не ме превъзхожда в нещо". Може да
научим нещо от всекиго.
Правилото да не критикуваме другите трябва да се приема В по-
широк смисъл - става дума
„да разбираме другите". Мнозина твърдят, че „хората не ги
разбират". И защо хората ще си
правят труда да разберат именно тях? Много по-логично е да
приемем, че индивидът е
този, който трябва да се стреми да разбере хората, а не обратното.
ИЗБЯГВАЙТЕ БЕЗДЕЛИЕТО И БЛЕНУВАНЕТО
Свободното блуждаене на въображението нанася сериозна вреда
на индивида,
особено ако се превърне в навик, тъй като той свиква да живее в
нереален свят, който е
изградил по свой собствен вкус. Това бягство от
действителността бавно разрушава
личната инициатива и способността за адаптация, докато накрая
той заживява в света на
фантазията. Тъй като причина за нервните смущения обикновено
е неспособността да се
изправим пред действителността, ще разберем, че бягството от
нея още повече
задълбочава конфликта.
bookbg.net
ТЪРПЕНИЕ И ТОЛЕРАНТНОСТ
Търпението е основната добродетел, която улеснява менталната
концентрация.
Способността да потънем в изучаване и наблюдение на нещо
винаги изисква търпеливо и
неотклонно внимание. Нетърпението, от друга страна,
предизвиква състояния на нервно
напрежение, защото индивидът живее пренесен в бъдещето.
Нетърпеливият човек е
абсолютно неспособен да живее в настоящия момент и стига да
можеше, би изживял целия
си живот наведнъж. Най-често причината за този проблем е
несигурност в бъдещето,
защото индивидът полага постоянни усилия да го предвиди.
ОРГАНИЗИРАНОСТ
Организираността увеличава производителността и намалява
загубата на енергия.
Общо взето, ако човек е организиран физически, той притежава и
дисциплина на ума. Тя е
необходимо условие за ясна мисъл и подобрява интелектуалната
производителност. Освен
това, спазването на определена дисциплина означава да
придобием повече устойчивост.
Редът е интеграция, а безредието - дезинтеграция.
РАЗТОВАРВАНЕ
Интровертът, който никога не се разтоварва, е в значително по-
неизгодно положение
от екстроверта. Потискането на емоциите засилва прогресивно
напрежението и завършва с
нервно разстройство. Разтоварването е като „предпазен вентил", с
който постигаме
мускулна, психическа и емоционална релаксация. Не се
препоръчва обаче да се
разтоварваме, като даваме воля, например, на гнева си. Много по-
добре е да насочим
Вътрешното напрежение към някаква конструктивна дейност -
спорт, учене или някакво
хоби.
bookbg.net
ИЗГРАЖДАНЕ НА СОБСТВЕНА ФИЛОСОФИЯ ЗА ЖИВОТА
Ако индивидът няма собствена дълбока философия за живота,
той винаги е изложен
на несигурност и липса на равновесие. Индивид със силни и
дълбоки убеждения притежава
по-голяма устойчивост и способност да се справя с трудни
ситуации. Възможно е човек да
има напълно погрешна представа за много неща, но ако личните
му убеждения са твърди и
вярва в тях, те ще му осигурят емоционална стабилност. Най-
много постигат хората, чиито
идеали са резултат на дълбоко разбиране преди да се превърнат в
убеждения.
ЧУВСТВО ЗА ХУМОР
Липсата на чувство за хумор често ни кара да приемаме
прекалено сериозно живота и
той губи привлекателност. Добре е да знаем как да открием и
разберем смешната страна
дори В трудни ситуации. Не гледайте на себе си и на живота
твърде сериозно.
УДОВОЛСТВИЕ ОТ ПРОСТИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА
Хора обикновено живеят „в очакване" на някакво бъдещо
събитие, което ще им
позволи да постигнат мечтаното щастие, а това винаги пречи да
се радват на нещата, които
имат. Човешкото същество страда от лошия навик да мисли за
всичко, което му липсва, а не
за всичко, което вече има. Оттам идва и неспособността да се
радва на постигнатото.
Основният смисъл на щастието е способността да живеем
пълноценно в настоящия
момент. Отегчението, тъгата, скуката са присъщи на индивиди,
които не знаят как да видят
чудесата на настоящия миг. Те трябва да се научат да откриват
прекрасния свят, скрит в
простите неща на живота и да им се радват.
Тези дванайсет точки описват накратко поведението, което ще ни
помогне да водим
bookbg.net
по-добър и по-здрав начин на живот и да понасяме успешно
превратностите на съдбата. Те
са правила за душевно здраве, нервно и емоционално равновесие.
РЕЗЮМЕ И ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА МЕТОДА
Ще резюмираме накратко някои идеи, които изграждат основната
структура на
ХипсоСъзнание и които се нуждаят от допълнителни разяснения,
за да се извлече по-
голяма полза от тази система.
Човешкото съзнание има две основни състояния: будност и сън.
Сънят и будността
имат различни степени на дълбочина. На човека е присъщо ниско
ниво на будност.
Съзнанието също има различни степени. Най-ниско в тази
градация е дълбокото сънно
състояние, а най-високо - онова състояние, което се постига чрез
свръхсъзнателен тренинг.
Въпреки че индивидът е буден, психиката му обикновено остава
потопена в сънното
състояние, което се намесва във функциите на интелекта и му
пречи да оценява правилно
действителността. През деня мисълта тече под формата на
„бленуване", но самият индивид
не забелязва това. Тъй като мотивацията за еволюция е
недостатъчна, човешкото същество
си остава интелигентно животно, макар и хипосъзнателно по
отношение на латентните си
възможности. ХипсоСъзнание се стреми да издигне с различни
средства съзнателното ниво
на индивида, за да постигне по този начин самоконтрол,
уравновесеност, стабилност,
спокойствие и по-високи интелектуални възможности. Накратко,
то го въвежда в ново
състояние на съзнателност - по-висше, по-човешко и по-реално.
В този вид човек съществува реално не като индивид, а по-скоро
като антииндивид.
Антииндивидът е неспособен да се самоопредели - той не е нищо
друго освен лишена от
bookbg.net
собствен живот проекция на обществената група. Такъв човек не
притежава Аз, а само Ние.
Азът принадлежи на индивида, а Ние е всичко онова, което не е
негово. Ние е насилствено
наложена структура, докато Азът е формация, родена от
самоопределение и подхранвана
от съзнателно рефлективно познание.
ХипсоСъзнанието формира Аза и го води към пълно съзряване.
Само онзи, който
притежава развито, зряло и опитно Аз, може да каже с пълна
сигурност: „Аз съм човешко
същество". Истинският индивид успява да се самоопредели, да се
отърси от неразумното и
чисто емоционално поведение на тълпата и да постигне
реализация като СЪЗНАТЕЛЕН И
ИНТЕЛИГЕНТЕН ЧОВЕШКИ ИНДИВИД.
КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ПРАВИЛНО МЕТОДА
ХИПСОСЪЗНАНИЕ
На първо място, необходимо е да се разбере правилно
теоретичната част. Трябва да
подчертаем, че има голяма разлива между знаене и разбиране.
Разбирането е процес на
дълбоко и цялостно проникване в същността на даден предмет.
Разбирането предизвиква
големи структурни изменения в личността, защото индивидът
възприема нови начини за
адаптация 6 резултат на пълното разбиране на нещата.
Съзнателното учене променя
личността и й позволява да се интегрира на по-висши нива, ако
човек е постигнал истинско
разбиране. Препоръчва се да се запознаете подробно с
теоретичната част на
ХипсоСъзнание преди да преминете към практическата страна.
Щом постигнете правилно
разбиране, може да започнете да изпълнявате упражненията в
посочената
последователност.
За улеснение упражненията са означени със съответните номера:
bookbg.net
Упражнение 1: Пълно дишане
Упражнение 2: Утринно дишане
Упражнение 3: Дишане за релаксация
Упражнение 4: Неусетно дишане
Упражнение 5: Релаксация и овладяване на въображението
Упражнение 6: Ментална концентрация(1)
Упражнение 7: Ментална концентрация(2)
Упражнение 8: Ментален вакуум
Упражнение 9: Съзнателни движения
Упражнение 10: Осъзнаване на говора
Упражнение 11: Осъзнаване на Аза
Упражнение 12: Решаване на проблеми
Упражнение 13: Приложно използване на интелекта
Различните упражнения могат да се прилагат както в конкретни
ситуации, така и като
общ практически метод. Когато се използват за конкретен
проблем, те временно издигат
нивото на съзнателност и помагат при намирането на решение.
Общото изпълнение на
упражненията постепенно повишава съзнанието.
Като общо правило препоръчваме следната последователност:
Първи месец: Упражнения 1-2-5
Упражнение 2 може да започнете едва след като овладеете
изпълнението на
Упражнение 1. Упражнение 5, Релаксация на очите, трябва да
се изпълнява най-малко
четири пъти на ден с продължителност поне две минути.
Втори месец: Упражнения 2-3-5-6
Трети месец: Упражнения 2-3-5-7-9
Четвърти месец: Упражнения 2-5-8-9
Пети месец: Упражнения 2-5-8-9
Шести месец: Упражнения 2-5-9-10-11
Седми месец: Упражнения 2-5-9-10-11
След седмия месец всекидневната тренировка трябва да се състои
най-малко от
упражнения 2-5-3-9-11. Ако разполагате с време, може да
изпълнявате и упражнение 8,
bookbg.net
Ментален вакуум най-малко веднъж седмично с
продължителност минимум десет минути.
Останалите упражнения може да се изпълняват по желание в
определени ситуации,
когато трябва да се справите с временни конфликти.
За практиката няма строго установени норми - прилагат се лични
критерии, като се
набляга на онези упражнения, които са най-полезни. Всеки
трябва да определи
упражненията, продължителността им и колко пъти ще ги
изпълнява според нуждите си.
Всички упражнения без изключение предизвикват издигане на
нивото на съзнателност,
различни са само механизмите. Ще припомня, че издигането на
нивото на съзнателност
винаги означава релаксация, вътрешен покой, ясна мисъл,
самосъзнание, енергия и по-
висока интелигентност. Всички упражнения водят до релаксация
и хармонизират
психическото и физическото единство - по този начин се
постигат оптимални резултати и
индивидът получава възможност за самореализация и постигане
на истинско щастие.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Централната тема на тази книга е съзнанието - основата на
психическия ни живот.
Значението, което влагаме в думата „съзнание", не е свързано с
представата за добро и зло
и се различава от използваното в психологията. „Да сме
съзнателни" тук означава да имаме
високо ниво на съзнателност.
Съществуват много степени на съзнателност - от дълбок сън до
пълна будност. Няма
съзнателност или несъзнателност, има само високо или ниско
съзнателно ниво. Високата
съзнателност е равнозначна с будността. Проблемът обаче не е
толкова прост, тъй като
bookbg.net
целта на системата ХипсоСъзнание е да издигне съзнанието като
максимално качество на
човешкото същество, като определящ фактор за това качество,
което го отличава от
животните. Следователно горната дефиниция е недостатъчна, тъй
като много животни са
обикновено по-будни от човека и поради това изглеждат по-
съзнателни от него. Нужно е да
правим разлика между „високо ниво на будност" и „високо ниво
на съзнателност". До този
момент не сме се спирали върху това, за да улесним разбирането
на тези и без това твърде
сложни механизми.
„Високото ниво на будност" означава, че сме съвсем будни,
много повече от
обикновено. „Високото ниво на съзнателност" означава, че сме
успели да формираме
опитно, зряло и добре развито Аз. Възможно е, например, да има
съвсем буден идиот, но е
невъзможно индивид с „високо ниво на съзнателност" да не е
интелигентен и буден. Целта
ни е да дадем ново психологическо измерение на човешкото
същество, основано на най-
забележителния факт в психическото му съществуване -
явлението да сме само полубудни.
Понякога е нужно да забравим за момент сложните и вече
остарели теории, които са
фокусирани върху проблема за индивида, но никога не задават
въпроса: „какво е
индивидът?" и не проникват в сърцевината му, тоест в неговия Аз
- необходима и неизменна
основа на неговото човешко състояние.
Думата „интелигентност" трябва да получи ново значение, което
да обхване и отрази
по-задълбочено, цялостно и точно тази безценна способност.
Строго погледнато, може да
наречем „човешки интелигентен" само онзи, Който притежава
високо ниво на съзнателност.
bookbg.net
Интелигентността на човека е относителна и променлива, ако той
не притежава зряло Аз.
Всъщност съзнанието е единственото истинско човешко
качество, от което животното е
напълно лишено. Колкото по-съзнателен е индивидът (тоест,
колкото по-високо ниво на
съзнателност има), толкова по-отдалечен е от животното, и
обратно - колкото по-малко
съзнателен е, толкова по-близо е до него. Даден индивид може да
бъде високоинтелигентен
(в общоприетия смисъл), но с ниско човешко качество, тоест не и
високосъзнателен. За да
се постигне високо ниво на съзнателност, необходимо е първо да
се предизвика повишена
будност, тъй като тя създава условия за освобождаване от
сънното състояние и съзнателно
рефлективно познание, чрез което се изгражда Азът.
Интелигентният, но намиращ се 6
сънно състояние човек никога не може да постигне високо ниво
на съзнание, без първо да
се събуди напълно. Събуждането е свързано със сериозни
трудности, тъй Като нормалните
човешки способности не помагат в този случай. Индивидът ще се
види принуден да подсили
онази малка част от себе си, която е хваната в сънните мрежи на
психологическото Аз. Ако
Азът е твърде слаб и неразвит, а това зависи от безброй
обстоятелства, които няма да
анализираме тук, индивидът ще успее да се изтръгне от съня само
с цената на огромни
усилия.
Упражненията в системата ХипсоСъзнание са предназначени да
събудят човека и да
развият Аза.
Тук трябва да подчертаем колко трудно е да се разбере
проблемът за съзнанието и
Аза - за да проникнем в дълбокия му смисъл, ни е нужно
минимално ниво на съзнателност,
bookbg.net
от което са лишени повечето хора, независимо колко образовани
и интелигентни изглеждат.
Явленията, свързани със съзнанието, са достъпни единствено
чрез вътрешния опит на
индивида - ако иска да ги анализира и изследва подробно, първо
самият той трябва да
постигне високо състояние на будност. Не може да очакваме
голямо разбиране от човек,
който все още не се е отърсил от сънното състояние.
Следователно може да получим
осезаемо доказателство за високото ниво на съзнателност само
Като я изпитаме
непосредствено.
Абсолютно необходимо е да разберем, че постигането на
повишена степен на
съзнателност е неизбежно задължение на човешкото същество,
защото е максимален
атрибут на човешката му същност. фактът, че сме хора, изисква
от нас да поемем известни
неотменни отговорности, защото да ги избегнем означава да
загубим в известна степен
човешкото си качество. Една от тях несъмнено е съзнателността.
Много хора се задоволяват със съществуването си на
интелигентни животни, като не
се тревожат, че водят несъзнателен живот и не познават смисъла
му. Но всеки индивид,
който е способен да мисли обективно и реално, ще признае Колко
важно е да издигне
човешката си същност.
За съжаление обществената структура е изградена така, че да
държи индивида в
сънно състояние. Днес в цял свят всичко, което задълбочава съня,
се приема с одобрение,
а всичко, което би събудило човека, се отхвърля. Ние сме раса от
спящи богове, които се
държат като животни.
Човешкият организъм притежава много естествени механизми,
които изискват
bookbg.net
задоволяване за сметка на съзнанието. Всичко, което оковава
човека в непоклатими догми,
е хипнотично. Недоразбраните и зле планирани изследвания,
безбройните религиозни и
политически течения, излишествата на консуматорскто общество,
непрекъснатия обстрел с
реклами и плиткоумни анализи ограничават възможностите на
съзнанието, разслояват
креативното мислене и тласкат индивида към несъзнателно
поведение.
Студентите не се осмеляват дори за миг да се усъмнят в това,
което им преподават
професорите в университета, нито да оспорят стойността му.
Много жалко, защото всяко
истинско познание започва със съмнението. Те обикновено се
задоволяват с това да учат
наизуст, без да разбират за какво всъщност става дума. Нещо
повече, те са толкова
податливи на внушение от преподавателите, че често негласно
възприемат техния личен
начин на адаптация. Много специалисти излизат от университета,
превърнати в „серийни
модели" по съответната специалност, със сходни умове и
личност, освен ако
предварително не са притежавали истинско разбиране за
придобитото знание. Всъщност
знанието без разбиране е само баласт и пречка за формирането на
истински стабилно и
зряло висше Аз.
Всяка интегрирана група или психологическа маса е в състояние
да изтрие
рационалното индивидуално поведение на членовете си и да го
подмени с чисто
емоционално и импулсивно. Логиката, разумът и правилната
преценка може лесно да се
заместят с фанатизъм, предразсъдъци, суеверия и външни
внушения.
bookbg.net
Индивидът в изолация често е изложен на ирационално
поведение, подтикван от
себелюбието на слабо, не-мислещо и несъзнателно Аз. Гордостта
и суетата ограничават
интелигентността и превръщат индивида в егоист.
Разбунтувалият се младеж несъзнателно се стреми да се освободи
от тълпата, да
съществува Като индивид, но за съжаление не го прави
интелигентно. Той се
противопоставя на обичаите и установените норми и по този
начин успява до известна
степен да утвърди своята индивидуалност в света на
антииндивидите. Каква друга защита
му остава? Какво може да направи човек, за да не изчезне - за да
не бъде погълнат от
водовъртежа на обществения организъм? Възможно е младежът,
който се бори срещу
течението, да е по-буден от останалите, чиито идеи са
традиционни - той поне разбира
необходимостта да утвърди индивидуалността си.
Няма спасение обаче за индивид, който се чувства щастлив в
съня си и отказва да
приеме дори Възможността, че съществува непознато състояние
на будност. За съжаление,
тези хора са твърде много, съзнанието им упорито се е затворило
за всичко, което зап-
лашва да смути дълбокия им сън. Естествено никой не обича да
го събудят внезапно и да го
принудят да разсъждава. Масата инстинктивно отхвърля всичко,
свързано с усилието да
мисли и предпочита да възприеме стереотипните норми на
поведение, предписани от
нейните водачи.
Историята на човечеството е изпъстрена с примери за ожесточена
борба между
мракобесието и познанието, фанатизмът и нетърпимостта винаги
са били и ще останат най-
bookbg.net
злите врагове на човешкия прогрес. Независимо от това, през
всички епохи има хора с
буден ум, които се стремят към по-дълбоко разбиране на самите
себе си и водени от този
идеал успяват да се превърнат в истински съзнателни и
интелигентни човешки индивиди.
ЗА АВТОРА
Джон Бейнс е съвременен философ с нарастваща популярност в
Съединените щати.
Автор е на много книги, преведени и издадени в цял свят -
общият им тираж надхвърля
един милион.
Дейността му е насочена към издигане на човешката будност чрез
използване на
специални методи и техники. В най-новата си книга,
ХипсоСъзнание, той описва тези
техники и начини за постигане на висока будност, личен успех и
освобождаване от
изкуствено подсиленото нервно напрежение, което измъчва
съвременния човек.
ХипсоСъзнание е термин, въведен от самия Бейнс, за да обозначи
състоянието на
повишена будност, която се постига чрез единство на тялото и
духа в настоящия миг.
Неговото виждане за света, изразено във всичките му книги,
особено в Тайното
учение, Звездният човек, Науката за любовта и сега
ХипсоСъзнание, обединява
съвременната приложна психология с древната философска
мъдрост по осезаем и
действен начин. Произведенията на Джон Бейнс са
предназначени да разширят
разбирането на човека за себе си и отношенията му с другите.
На корицата
Зад всички трудности, които срещаме в живота си, стремейки се
да намерим „верния
отговор”, един-единствен фундаментален факт ни принуждава да
понасяме ненужно
bookbg.net
безброй страдания, недоразумения и разочарования. Този факт е
ниската будност на
човека.
Процесът на „събуждане” е пътуване към самопознанието. Щом
веднъж съберете
смелост и направите първата стъпка, само ще спечелите и няма да
загубите нищо друго
освен пречките между вас и успеха, душевния мир и дълбокото
разбиране на това какво
означава ДА ЖИВЕЕШ...
Джон Бейнс
__