8

ГЛАВА 7

СЕДМАТА ЧАКРА: НАШИЯТ ДУХОВЕН ПОСРЕДНИК

Седмата чакра е нашата връзка с духовната ни природа, и способността ни да позволим на своята духовност да се превърне в неотделима част от физическия ни живот и да ни води. Енергийната ни система като цяло се оживява от нашия дух, а седмата чакра е програмирана да се стреми към интимна връзка с Божественото. Тя е чакрата на молитвата. Тя е и “нашата банкова сметка на благодатта”, хранилището на енергията, натрупана чрез благочестиви мисли и дела, чрез вяра и молитва. Тя ни дава възможност да придобием вътрешна осъзнатост, чрез медитация и молитви. Седмата чакра олицетворява нашата връзка с трянсцендентните измерения на живота.

Местоположение: главата.

Енергийна връзка с физическото тяло: Седмата чакра е входният пункт за човешката жизнена сила, която неспирно се излива в човешката енергийна система от по-голямата вселена, от Бога или Дао. Тази сила храни тялото, ума и духа. Тя се разп­ределя по цялото физическо тяло и долните шест чакри, свързвайки ги със седмата чакра. Енергията на седмата чакра влияе на енергията на главните системи на тялото: централната нервна система, мускулната система и кожата.

Енергийна връзка с емоционалното/умственото тяло: Седмата чакра съдържа енергията, която поражда предаността към Бога, вдъхновението и пророческите мисли, трансцедентните идеи и мистичните връзки.

Символна/сетивна връзка: Седмата чакра съдържа най-чистия вид енергия на благодатта или прана. Тази чакра складира енергията, произвеждана чрез молитва и медитация и съхранява нашата способност да виждаме символно. Това е енергийният център на духовното прозрение, въображението и интуицията, отиващи далеч отвъд обикновеното човешко съзнание. Това е мистичното царство, измерението на съзнателата връзка с Божественото.

Първичен страх: Страхът, свързан с духовните въпроси като „тъмната нощ на душата"; страхът от изоставяне в духовен смисъл, от загуба на идентичност и връзка с живота и хората около нас.

Първични сили: Вярата в Божественото присъствие и всичко, което тази вяра олицетворява в живота на индияида - като например вътрешното ръководство, лекарската интуиция и онова качество доверие, което обезсилва човешките страхове; предаността към Бога.

Връзка със сефира/тайнство: Сефира, свързан със седмата чакра, е Кетер, което означава “теме”. Източните духовни традиции упоменават седмата чакра като теменната чакра. Кетер олицетворява „нищото”, енергията от която започва физическото проявление. Приема се, че е вечна, без начало и без край. Християнското тайнство, свързано със седмата чакра е Елеосвещение (помазване на умиращия), ритуалът изпълняван преди смъртта. Символно, тайнството Елеосвсщение олицетворява процеса на отзоваване на духа от различните „ниши” в живота на индивида, които все още съдържат “недовършена работа” или освобождаване от угризенията на съзнанието на индивида, като думи, които е трябвало да изрече, но не е изрекъл, или думи които не е трябвало да изрича. Към недовършената работа могат да се отнесат и взаимоотношенията, които ни се иска да сме приключили по друг начин или пътищата, по които сме искали да поемем, но не сме го направили. Накрая на своя живот ние съзнателно водим тези спомени към финал, приемайки изборите, които някога сме направили и освобождавайки се от чувството, че нещата са могли или е трябвало да стоят иначе. Това означава да „отзовеш своя дух", за да напуснеш този свят и да се върнеш изцяло в духовното измерение.

Напълно е възможно последните думи на Исус на кръста да са поставили началото на това тайнство. Той казал на майка си и на своя ученик Йоан: Жено, виж своя син. Йоане, виж своята майка." После, обръщайки се към Бога, Исус казал: „Прости им, те не знаят какво правят" и „Свърши се. На теб предавам своя дух." Тези думи въплъщават съзнателното приключване на един живот и подготовката за завръщане кьм вечната духовна същност.

От друга символна гледна точка, Елеосвещението представлява ритуал, който трябва да се изпълнява редовно в човешки живот. В много моменти от своя живот, заставаме на кръсто­път, където трябва да дадем възможност на един отминал етап да „умре". Колкото по-слабо се държим за физическия свят, толкова по-пряк достъп получаваме до енергията на Кетер, теменната чакра, трансцендентната връзка с Божественото.

Свещена истина: Енергията на седмата чакра ни мотивира да се стремим към интимна врьзка с Божественото във всичко, което правим. Това духовно желание за връзка е значително по-различно от желанието за обвързване с някоя религия (Религията, преди всичко, е групово преживяване, чието основно предназначение е да защити групата, главно от физическа заплаха: болест, бедност, смърт, социална криза и дори война. Религията се корени в енергията на първата чакра. Духовността от своя страна, е индивидуално преживяване, насочено към освобождаване на страховете на физическия свят и установяване на връзка с Божественото. Свещената истина на тази чакра е: “Живей в настоящия момент”.

Стремежът към лична духовна връзка ни разтърсва до основи. Нашата съзнателна или несъзнателна молитва да опознаем непосредствено Божественото звучи приблизително така: “Не искам повече да бъда покровителстван от групата, нито желая някой посредник да филтрира ръководството за мен. Сега искам Ти да влезеш в моя живот и да отстраниш от него всяка пречка – независимо дали е човек, място или занятие – която ме лишава от възможността да образувам интимен съюз с Теб”. Както Майстер Екхарт е казал в „Душата и Богът са едно", крайната цел на мистика е единението: „Бог е любов, а който обича Бога и Бог е в него."

В своя стремеж кьм единение с Божественото, ние искаме всички физически, психологически и емоционални „илюзии" да бъдат отстранени от нашия живот. Щом веднъж започне то­зи процес на отстраняване, в нас се пробужда един властен глас, който започва да се състезава с всеки външен авторитет в на­шия живот, способен да ни хвърли във вътрешен смут или дори „духовна шизофрения".

Един човек, социален работник, ми се обади, защото усетил присъствието на ангели около себе си. Обзело го чувство, че не прави абсолютно нищо, за да помага на бедните и отчаяни хо­ра, които изпълвали работния му ден. „Една вечер се прибрах у дома, паднах на колене и казах на Бога: „С тези хора ли си изоб­що? Чуваш ли техните молитви? Те имат нужда от помощ и се чувстват толкова безсилни." На следващия ден, докато седях с онази жена и се опитвах да й помогна да се справи с борбите в своя живот, видях ангел до нея. Този ангел се усмихваше. Бях за­шеметен. Продължих да разговарям с нея, като че ли нищо не ставаше, но едва сдържах необикновеното чувство на екстаз, което започна да ме изпълва. Непрекъснато й повтарях: „Повярвайте ми, всичко ще се оправи." Тогава тя каза: „Вярвам Ви, наистина Ви вярвам." И излезе усмихната. Сега виждам ангели навсякъде. Иска ми се да кажа на всички, че сме заобиколени от небесни същества. Преди този случай бях толкова отчаян. Зная, че звучи невероятно, но не е. Само искам да направя повече, от цялото си сърце.

Духовното пробуждане

Много е писано за природата на личното духовно пътешест­вие, но една от първите творби остава и една от най-извес­тните - „Тъмната нощ на душата", написана през 16-ти век от Свети Йоан Кръстник. В тази класическа творба авторът определя ясно етапите на отделяне от племенния или групов интелект (моя терминология), необходими за образуване на здрава, напълно съзнателна връзка с Божественото. Всеки етап се характеризира с нови преживявания на изтънчена мистична трансцендентност, както и с депресивност, лудост и необикновена самота, непознати на обикновения човешки опит.

В Католическата традиция творбата на Свети Йоан Кръстник дала известна свобода на индивидите да се отделят от груповите религиозни преживявания и да се устремят към индивидуално духовно развитие. Монашеският живот се превърнал в начин да се издигнат над обикновените религиозни па­раметри на разбиране на Бога за непосредствена среща с Божественото. През следващите векове, когато европейците се сблъскали с други култури, станало ясно, че усърдната молитва, самоизследването и самодисциплината водят до мистични преживявания при всички култури.

Подобно на църковните религиозни водачи, манастирите и ашрамите „пазели" силата на Божественото зад добре охраня­вани стени. Хората, които съобщавали, че имат видения, чуват гласове, преживяват необикновено силна телепатична връзка и могат да лекуват чрез молитва и допир, едновременно с това постели до изнемощяване, медитирали със седмици и изпадали в депресия, която би довела обикновените смъртни до самоу­бийство. Страничните наблюдатели, дори живеещите в манас­тирите, стоели на почетно разстояние от тези мистици, да не би Божественото да се насочи към тях. Знаело се, че малци­на, могат да издържат на „прекия контакт" с Небесния свят.

През 60-те години на 20 век вторият събор във Ватикана бил повратен момент в историята на западния религиозен свят. Това събиране на римокатолическата йерархия премахна­ло някои вековни традиции и поставило началото на нова духовна свобода за всички, независимо от религиозния им произ­ход. Думата католик само по себе си означава „универсалност" на мисълта - един много мощен символ, внушаващ, че Римокатодическата църква е единствената истинска Християнска църква. Чрез Ватикан II, тази най-ранна силова структура призовала към универсален духовен либерализъм.

Хората по света започнали да прекрачват границите на своите религиозни вярвания и да проучват духовните учения на другите. Жени се стремели към духовен сан; християни се стичали на тълпи към дзен будистките манастири и хиндуистки ашрами; будисти и хиндуисти се интересували от хрис­тиянското учение; религиозни водачи от източни и западни религии провеждали официални срещи. Бариерите между Из­тока и Запада се рушели не само под ударите на бунтарски нас­троени миряни, но и от учени, като Томас Мъртън, монах от ордена на трапистите, който в своята класическа творба „Азиатският дневник на Томас Мъртън" формулирал ясно необ­ходимостта от проучване на общите за будизма и християнс­твото истини.

За духовно ориентираните индивиди тази нова духовна сво­бода отбелязала повратен момент във възможността да „поз­наем Бога" с революционни внушения, които нямат равни на себе си от времето на бунта на Мартин Лутер. Светското образование омаловажило ролята на ръкоположените или официални религиозни водачи, тъй като „непосветените" усвоили умения­та, необходими за разчитането на мъдрите послания на свещените текстове. Символично, стените на манастирите -които дълго време пазили „Божествената светлина" - се срина­ли. Всъщност, през 50-те години китайците нахлули в Тибет и принудили Далай Лама да напусне своя манастирски дом. Изгна­нието на духовния водач на народа било една от най-болезнени­те страници в тибетската история, но ученията на Далай Ла­ма и много други надарени учители оказали свое влияние върху духовните общности по света. Божествената светлина проникнала в живота на безброй „мистици без манастири" - обик­новени хора, които се проникнали от духовните учения в уеди­нението на своя личен свят.

Тази преориентация от религия към духовност е не само една културна тенденция. Тя представлява първообразна реорганизация на нашето планетарно общество, което сега има достъп до универсалните истини посредством символното зрение. То включва шестото чувство на интуицията, което усеща връзките между всички живи енергийни системи.

На един от моите семинари, една жена ни разказа за своята връзка с природата. „Всеки ден, докато се приготвям за рабо­та в моята градина, произнасям една молитва, за да призова на помощ духовете - пазители на природата, и веднага усещам, че тези енергийни същества са до мен. Ако някой, преди много години, ми намекнеше, че ще говоря такива неща, щях да му кажа, че е луд. Но преди осем години, когато видях с очите си едно екологично бедствие, ме обзе тъга, каквато не бях изпитвала през живота си. Тъгата не ме оставяше. После един следобед, докато се разхождах в гората, чух глас, който сякаш идваше изпод коленете ми. Гласът молеше: “Помогни ни" Заплаках, защото разбрах, с цялото си същество, че самото природно царство ми говори. Същата вечер се свързах с моя шеф и подадох оставката си като управител на склад. Нито за миг не се запитах как ще се издържам. Просто трябваше да последвам този глас. После произнесох една молитва, като поисках да ми бъде пока­зан начин да помогна на природата. След седмица един човек, когото по това време познавах съвсем бегло, ме попита дали бих желала да се заема с отглеждането и продажбата на билки. Това беше началото на моя живот."

Това интуитивно чувство на свързаност движи нашата пла­нета като цяло напред към холистичния възглед за здравето и болестта, за околната среда и нейното биологично разнообра­зие, за милосърдието и благотворителността като приорите­ти на обществото. Това движение към единодействие, към „единен свят" е продължение на излъчената в света Божествена светлина. Сякаш цялото човечество е получило „заповед" да се издигне духовно на нивото на холистичното зрение и служене, за изпълнението на която заповед пред нас са се открили всевъзможни пътища на служене.

Един мистик, който работи на световно политическо равнище, за да обедини страни и хора и да направи света по-добър, е Джим Гарисън, 44-годишен, президент на фондация­та „Горбачов", президент на Международната асоциация за външна политика и председател на централното управление на корпорацията „Диомед". Той също така е теолог, получил докторската си титла по богословие от университета в Кеймбридж. Към неговите заслуги се числят инициативата за основаването на фондацията „Горбачов", създаването на космически мост за американските астронавти и (бившите) съветски космонавти и свикването на Първия световен форум, на който много държавни ръководители - като Джордж Буш, Маргарет Тачър и Михаил Горбачов - се срещнаха с мощни проводници на духа, като Дийпак Чопра и Тхич Нхатхан, за да обсъдят едно ново виждане за нашето световно общество. Джим е човек, които черпи енергия от въображението и мощта на човешкия дух.

Роден в Китай, в семейството на американски мисионери, Джим описва своето първо духовно преживяване по следния на­чин: „Когато бях на пет години, случайно се озовах в един будистки храм в малко тайванско село, където за първи път видях монах да медитира. Докато го наблюдавах, забелязах, че една му­ха пълзи по лицето му, а монахът не потрепва с нито един мускул. Това ме очарова. Мухата отлетя и после пак се върна, но мо­нахът не помръдваше. Осъзнах, че този човек е някъде другаде. Седнах и продължих да го наблюдавам, и единственото, което си мислех беше: „Къде е той?"

Следващата неделя, по време на службата, докато баща ми изнасяше проповед, осъзнах, че не вярвам на това, което пропо­вядва. Изведнъж проумях, че Изтокът крие несметни богатства от истина и неговата култура трябва да бъде уважавана, а не покръствана. После ме изпратиха в протестански интернат и на седемгодишна възраст бях набит жестоко, защото не исках да се съглася с онова, което мисионерите ме учеха за Бога. По време на това преживяване, образът на монаха се върна в съзна­нието ми и ми напомни, че има място отвъд времето и пространството, където можем да отидем. Този образ ми помогна да оцелея в интерната.

Когато бях на девет, започнах да споря по богословски въп­роси. Спомням си, че излязох в защита на едно момиче - католичка - на име Джаки, ученичка в същия интернат. Другите ученици й казваха, че ще отиде в ада, защото е католичка, а аз казах, че никой, който вярва в Бога, не отива в ада. Това, че е католичка, казах, няма значение. Заради тези думи бях изпра­тен в карцер за две седмици. Скоро след това, една от възпитателките събра всички деца в една стая, за да им даде бонбо­ни. От съседната стая я чувах да казва на децата, че могат да получат още бонбони, ако се съгласят да не играят с мен, дока­то не приема Бога. Отново образът на монаха изплува в съзна­нието ми, като ми напомни, че има място отвъд житейските обстоятелства, където можем да отидем, за да се спасим от външния свят.

Веднъж започнал да посещавам това място, започнах да научавам добродетелите: когато си заобиколен от тесногръдие, задачата ти е да си част от светлината - да защитаваш други­те, да се противопоставяш на онези, чиито идеи са негативни. От това прозрение се роди идеята за социална справедливост, която сега е моят живот. Вярвам, че сме “инструментът”, чрез който Духът работи за изпълнението на задачите на по-нататъшното развитие на човечеството. На тази единствена идея съм посветил живота си. Убеден съм, че моят духовен живот и работа се дължат на моя отказ да се отрека от автентичност­та на преживяното с онзи монах. В деня, когато го видях, трябва по някакъв начин да съм отишъл заедно с него на онова място. Оттогава не съм се връщал към обикновеното съзнание. Вярвам, че понякога трябва да медитираме, друг път – да се молим, а трети път – да посрещнем смело предизвикателството на улицата, така да се каже. Има и случаи, когато трябва да се поклоним пред Мирозданието и многообразието на Бога. Това е задачата на човешкия дух.”

Джим живее като съвременен мистик. Събирайки световни­те ръководители на Първия световен форум, за да „обмислят внимателно следващата фаза на човешкото развитие", той раз­кри пълните възможности на човешкия дух и показа, че човек, въоръжен с вяра, е способен да даде своя неповторим принос за оздравяването на планетата.

Духовната криза и потребността от посвещение

“Симптоматиката” на духовната криза е почти идентична с тази на психичната криза. Тъй като духовната криза естествено включва психиката, „начинаещият мистик" може да не сьзнава, че кризата е духовна по своята природа, и да опише своята дилема като психична! Симптомите на духовната криза, обаче, са строго специфични и са три на брой.

Кризата овикновено започва с усещане за отсъствие на сми­съл и цел, което не може да бъде излекувано чрез обикновена промяна на външните страни от живота на индивида. Човек чувства много по-силен копнеж, който не може да бъде задоволен от перспективата за повишение, брак или нова връзка. Обикновените решения не го привличат. Разбира се, някои хора никога не са намирали смисъл и цел в живота, но тези хора веро­ятно погрешно очакват „смисълът" да похлопа на тяхната врата. Вечно оплакващите се и хората на които им липсва амбиция, не страдат от духовна криза. Но онези, които са в духовна криза, имат чувството, че нещо се мъчи да се пробуди вътре в тях. Но не знаят как да го видят.

Странни нови страхове са вторият симптом на духовната криза.Тези страхове не са обикновени, като например, страхо­вете от изоставяне и остаряване; по-скоро те създават у индивида усещането, че губи връзка с чувството за себе си, или идентичността си. “Вече не съм сигурен кой съм и какво искам от живота”, е стандартният отговор на човек, проникнат от енергията на седмата чакра.

Третия симптом е потребността да се посветиш на нещо по-голямо от теб самия. Много от психологичните текстове на разположение днес, описващи човешките потребнос­ти, рядко споменават нашата фундаментална потребност от посвещение, въпреки че ние всички биологично и енергийно се нуждаем от непрекъснат контакт с източник на сила, който стои по-високо от човешките слабости и неуредици. Изпитваме потребност да бъдем във връзка с източник на чудеса и надежда. Посвещението обрича част от нашия съзнателен ум на несъзнателното вечно Аз, което от своя страна, ни свързва непосредствено с Божественото присъствие. Дори кратките и мимолетни срещи с това присьствие и неговата безгранична мощ помагат на нашето съзнание да се освободи от страховете за живота, и човешката сила престава да владее вниманието ни.

Нашата потребност да се посветим на една по-висша сила, намерила голям брой неподходящи заместители: предаността към корпорация, политическа партия, спортен отбор, лична тренировъчна програма, дори улична банда. Всички тези земни заместители, в края на краищата, не оправдават очакванията на онзи, който им се е посветил. Колкото и да тренирате, ще остареете. Възможно е с течение на времето да останете здрави, но въпреки това, ще остареете. И мъката, която хора­та преживяват, когато бъдат освободени от компанията, на която са служили с усърдие години наред, без съмнение се дължи на факта, че предаността им е съдържала неосъзнатата пот­ребност от посвещение. Ние очакваме нашата преданост към земните неща и към хора да се върне към нас във вид на сила, ко­ято да се погрижи за скърбите ни, но нито едно човешко същес­тво или организация не обладава такава сила. Нито един гуру или свещеник не може да управлява енергията на набожните задълго, без да избухне някакъв скандал. От нас не се очаква да бъдем предани на човешко същество; предаността трябва да бъде насочена нагоре и да ни извиси.

Отсъствието на смисъл, загубата на чувство за идентичност и потребността от посвещение са трите най-ярко изразени симптома, които доказват, че даден човек е навлязъл в “тъмната нощ”. Разбира се, тези симптоми са подобни на обикновените психични дилеми, които хората преживяват. Когато обаче коренът им е духовен, индивидът няма основание да обвинява други хора, че са причинили кризата. По-скоро, трябва да разбере, че причината е в него. Несъответствието на външните факти е следствие от духовната криза, а не нейната причина.

Един умел духовен ръководител може да помогне на индиви­да да премине през „тъмната нощ", чиито предизвикателства включват решаване и на психични проблеми. Стандартната психотерапия би потърсила причината, анализирайки негативните модели във взаимоотношенията на индивида още от детството. Определянето на тези негативни модели несъмнено помага и при духовна терапия, но духовният ръководител изследва преди всичко съдържанието на вътрешния диалог, свързан с въпросите на духа, като например:

• Чрез какви въпроси се опитвате да прозрете смисъла на своя живот?

• Какви са вашите страхове във връзка с разбирането ви за Бога?

• Случвало ли се е да отсъдите, че животът ви е безсмислен, когато го изследвате в духовен контекст?

• Вярвате ли, че търсенето на духовен път ви поставя над другите хора или че Бог е по-близо до вас отколкото до други, които не са така увлечени от духовен стремеж?

• В усамотението на своите молитви искате ли да прозре­те причините, поради които ви е трудно да вярвате в Бога?

• Случвало ли се е да нарушите своите духовни правила?

• Случвало ли се е да пожелаете да се лекувате?

• Желаете ли да познавате Бога по-задълбочено, отколкото го познавате сега?

Това не са обикновени въпроси. Човек може да стане по-възп­риемчив за отговорите на тези въпроси, като реорганизира своя живот по начин, който премахва умствените и емоционални прегради. Тази реорганизация първо ще ви накара да се почувст­вате по-зле, преживявайки „тъмната нощ на душата", чрез която ще опознае съдържанието на своя ум и сърце, ще се сблъскате със страхове и убеждения, съзнателно ще изучите сенчестата си страна и ще предизвикате на двубой „идолите", които никога не се отказват от своята власт над човешката душа без борба.

Болестта често е катализатор на духовното преобразяване и „тъмната нощ". Пер, сега на 49 години, проектирал презокеански кораби - кариера, която му донесла голям финансов успех. Дълги години, Пер обикалял света, имал делови отношения със силни хора на бизнеса и се радвал на блестящ светски живот. Но когато станал на 43, бил диагностициран като HIV-позитивен. През същата година загубил майка си, с която бил много близък. Съчетанието от тези две травмиращи събития го хвърлило в отчаяние и депресия.

Преди тази трагична година, Пер нямал духовен живот, за който да говори. Както сам казваше, това измерение не служело за нищо в неговия живот. След като майка му починала, по­търсил помощта на един свещеник, но не получил почти никаква утеха от религията на своята общност.

Едновременно с това, Пер продължавал да работи, като не казвал никому нищо за своето физическо и духовно състояние. Станал по-затворен и се боял, че хората могат да научат за бо­лестта му. Съчетанието от страх и самота довело Пер почти до срив. Обърнал гръб на професионалните си ангажименти и решил да напусне града за известно време. Така се върнал в про­винциалния дом на майка си, който се намирал на доста усамо­тено място в планината. За да не стои без работа, обновил къщата. Единственото, с което могъл да запълни времето си ве­чер, било да чете, така че една сутрин се отправил към най-близкия град, за да намери книжарница. Това било неговото за­познанство с алтернативните методи на лечение и духовната литература.

Пер се върнал в дома на майка си, натоварен с книги, и в продължение на месеци се образовал в областта на алтернативна­та медицина, включително лечебната полза от медитацията и визуализацията. Въодушевен, започнал да медитира. Същевре­менно, променил хранителните си навици, като си наложил строга диета. С усамотението, медитацията и скромната храна, възприетият от него начин на живот наподобявал монашеския.

Месеците минавали и Пер чувствал нарастващ оптимизъм и надежда. Опитвал се да задържи духа си в „настоящия момент" и съзнателно правел всичко възможно да се отърве от недовър­шената работа. По време на медитация започнал да изживява трансцендентни състояния на съзнанието. В началото нямал представа какво става с него; разбирал само, че усещанията са чудесни.

Започнал да чете книги, посветени на мистицизма, и открил описания на мистични преживявания, които се доближавали до неговото трансцендентно състояние. Веднъж, по време на меди­тация, когато, както се изрази, „посетил небето", почувствал, че неговият дух се отделя от тялото му и наблиза в измерения на „екстаз отвъд човешкото съзнание". В това състояние, всичките му страхове изчезнали и Пер се почувствал „вечно жив".

След това, Пер решил да се върне на работа. С всеки изминал ден се чувствал все по-укрепнал физически. Отишъл при своя лекар за изследване и, въпреки че кръвта му все още съдържала вируса на СПИН, имунната му система била в отлично състояние. Днес Пер описва себе си като „по-жив сега, след като е видял смъртта в очите". Целият му живот е съсредоточен около неговата духовна практика и дори творчеството му се издигна на ново равнище.

„Не зная колко дълго ще живея - каза ми Пер, - но истината е, че дори да нямах този вирус, не бих се страхувал. Мисля, че ви­русът ме направи духовно здрав. Сега съм по-жив от преди и чувствам връзка със свят, който е по-истински за мен от тази земя и този живот. Ако някой ми предложи всичко, което сега зная и преживявам и ми каже, че единственият начин да стигна до там е да стана HIV-позитивен, мисля, че бих се съгласил, за­щото този свят вътре в мен е много по-истински от всичио, иоето съм преживял в миналото."

Духовното пътешествие на Пер не само въплъщава „тъмна­та нощ"; то доказва надмощието на духа над тялото. Неговата история е разказ за човек, проправил духовен път за онова, което дълго му е липсвало: предаността към нещо по-велико от него.

„Тъмната нощ на душата”

За да изтърпиш тъмната нощ е нужна вяра, молитва, и ако изобщо е възможно, духовен водач. Ако намирането на духо­вен водач е невъзможно, можете да се обърнете към духовната литература за подкрепа. Да намерите човек, който разбира при­родата на пътешествието, е все едно да намерите спасителен сал. Водете си дневник, записвайте своите мисли и молитви, и преди всичко, придържайте се към истината, че всички тъмни нощи завършват със светлина, озаряваща един нов път.

Практикувайте усърдно всекидневна молитва, която ви приляга. Усърдие - не мания; усърдието е голяма сила, която лекува и утешава. Молете се в точно определени часове всеки ден; при ставане, по пладне и преди лягане. Качеството на молитва­та се измерва не с продължителността й, а с намерението. Дори пет минути всяка сутрин са достатъчни. Ако някои молитви ви носят успокоение, направете тези молитви част от вашата всекидневна духовна практика!

Рон, 57-годишен, е бивш католически свещеник, който ста­на известен в цялата страна със способността си да лекува хо­рата. Открил, че притежава тази способност, когато бил млад свещеник. Той описа своето първо преживяване като лечител по следния начин:

„През пролетта на 1976 г. бях помолен да изнеса пред група хора от различни вероизповедания лекция за силата на Бога. По това време се бях отдал на сближаването на различните рели­гии. В края на лекцията един човек ме попита дали бих се „помо­лил за болните, които са сред публиката". Помислих, че ме пита дали бих се помолил за тези хора, когато съм сам в моя дом, и за­това го уверих, че бих се помолил. Веднага щом му отговорих, той се качи на подиума и обяви: „Рон е съгласен да се помоли за изцелението на онези сред публиката, които са болни".

Когато направи това съобщение, сърцето ми почти спря. Теоретично вярвах в силата на Бога, но „силата на Бога да леку­ва" беше друго нещо. Приблизително двеста от почти чети­ристотинте души в залата бяха кандидати за такава молитва. Като не знаех какво да правя, помолих за напътствие и интуи­цията ми подсказа просто да полагам ръце върху хората и да се оставя силата на Бога да направи каквото трябва!

Ясно си спомням първата жена, която застана пред мен. Положих едната си ръка върху главата й, а с другата - по навик я прекръстих. Не чувствах нищо друго, освен страх и бързо ми­нах през тълпата, за да изляза навън. Четири месеца по-късно, тази жена се появи на прага на моята черква, за да сподели с мен какво се беше случило в нейния живот. В оня ден сякаш мълния преминала през тялото й, и един вътрешен глас й казал да се върне при своя лекар за изследване. Направила го и разбрала, че е напълно излекувана от раковото си заболяване. Бях изпълнен с благоговение!

"След този случай животът ми взе насока, каквато не бях предвидил. Духовното лечение стана мой главен фокус. Хората започнаха да идват при мен за помощ и макар да не разбирах как ставаше така, че им помагах, една фраза от молитвата на свети Франциск се загнезди в съзнанието ми: „Направи ме проводник на своя мир." Тази молитва ми внушаваше, че трябва да се подчиня на една сила, много по-велика от мен самия, на която можех да се доверя. Просто трябваше да предложа на тази духовна на сила средство чрез което да действа.

Тъмната нощ на Рон започнала в 1987 г., когато осъзнал, че иска да напусне духовенството. Серия от случки го убедила, че не би могъл да издържи на политическата атмосфера в църквата, нито да се придържа към нейните догми, които, чувствал, били несъвместими с учението на Исус.

„Бях отчаян, депресиран и изпълнен с чувство на неудовлет­вореност - каза Рон. - Но това не беше достатъчно да ме нака­ра да напусна, поради страха от онова, което другите, по-спе­циално моето семейство, щяха да кажат. Живеех в страх от племенното мнение, въпреки че когато напуснах, моето семейс­тво ме подкрепи.

После редица събития ме принудиха да се противопоставя на себе си, с моята самота, в една ситуация, която сложи край на всичко. Вярвах, че съм длъжен да развивам духовното си съз­нание, но между мен и един епископ възникна непримиримо про­тиворечие. По същото време получих покана за участие в телевизионното предаване на Джоан Ривърс. По това време преживявах криза на личността. Бях прекарал двадесет и пет години като свещеник, но Джоан Ривърс ме представи като духовен ле­чител, който лекува чрез молитва. Като че ли някой ме удари с чук по главата: “Това е твоята идентичност сега." Именно тогава светлината започна да се връща в живота ми.

Докато летях към дома си от Ню Йорк след телевизионното предаване, реших да напусна духовенството. Скоро след това срещнах един духовно извисен учител, който ми каза, че ще мо­га да се издигна над религията и по този начин ще бъда по-дос­тоен, отколкото като свещеник- коментар, който ме шокира. Въпреки че напуснах институционалното духовенство, все още се чувствам „ръкоположен" в най-дълбокия смисъл на думата.

Излизайки от тази гробница, поех пътя на духовния лечител. Освободих се от всяка зависимост, която познавах. Запазих за себе си мистичните истини, които бях научил като свещеник, но религиозните догми забравих. Започнаха веднага да се откриват нови възможности пред мен, като тези в медицинската общност”.

Рон сега е водещ глас в лечението, не само за хората, които се нуждаят от неговата помощ, но и за онези, които сами чувстват духовен стимул да станат лечители. Неговите прозрения относно природата на лечението чрез молитва са ценни за всеки:

„Първо позволете ми да обясня какво означава да бъдеш ръкоположен лечител. Ръкоположен е онзи лечител, който е отво­рен за енергията на Бога чрез молитва и използва тази енергия, за да лекува другите, както и планетата. Много хора, които наричат себе си лечители, макар и добронамерени, не са това, ко­ето аз наричам „ръкоположени" лечители. Ръкоположен е онзи лечител, който е преминал през „тъмна нощ” и е изтърпял усещането, че е изоставен от Бога. Това усещане, сега разбирам, е въпрос от Бога: “Способен ли си да вярваш в мен дори в най-тъмната нощ?" Духът ти е сломен и осъзнаваш, че единственият път през този ад е да се обърнеш към Бога и да приемеш условията на Божественото. Независимо какво Небето иска от теб, от този миг нататък. Споменът за „тъмната нощ" остава в съзнанието ти като опорна точка и те държи в едно с Бога, смирен и веднъж завинаги осъзнал, че възкресението може да дойде по всяко време, колкото и тъмна да е нощта.

Какъв тип хора търсят моята помощ? Хора със злокачествени заболявания идват при мен - и представете си, повечето се чувстват изоставени и дори наказани от Бога. Подтекстът на тяхната нагласа е: „Ако това желае Бог, мога да го приема." Но положително не мислят така. Техният конфликт е очевиден, но отвъд физическата болест, те се ужасяват да научат защо духът им страда така. Някои намират смелост да кажат на Бога, докато се моля над тях: „Готов съм да приема твоята ми­лост и да я използвам като Иисус, за да излекувам своите страхове и да простя на онези, на които трябва да простя." Мисля, че получават благодат, която руши физическата болест.

Какво всъщност означава лечение чрез молитва? То означава да призовеш енергията на Бога да ни “облее" така, че да ни позволява да се почувстваме по-силни от болестта.

Излечими ли са всички болести? Да„ азбира се, но това не означава, че всяка болест ще бъде излекувана. Понякога човек трябва да изтърпи болестта поради причини, които му пома­гат да се сблъска със своите страхове и негативност. А друг път е време човекът да умре. Смъртта не е враг, но страхът от смъртта е. Смъртта може да се разглежда и като край на чувството за изоставеност поради което ни се иска да уста­новим контакт с отишлите си преди нас, за да сме сигурни, че ще ни посрещнат, когато пристигнем при тях.

Ще порасне ли доверието към лечението чрез молитва в ре­зултат на тази Нова епоха на духовно съзнание? Да, ако разберем в какво се състои истинската молитва. Молитвата представлява съзнателната връзка с Бога. Истинска молитва не означава да се обърнеш към Бога, за да бъдеш с някого. Молитва са не толкова нашите думи към Бога, колкото животът ни с Бога. Тогава молитвата се превръща в „енергийна медицина".

Когато си тръгнат от мен, хората трябва да продължат своя молитвен живот с Бога. Да мислят, че имам сила, каквато им липсва, е грешка, която произлиза от разбирането, че духовниците имат по-дълбока връзка с Бога от обикновените смъртни. Това е заблуда. Индивидът трябвала се стреми към личен и отговорен духовен живот. Аз само “пускам” енергията, а човекът трябва да поддържа системата в действие.

Работата на Рон олицетворява възраждането на една форма на лечение, която винаги е съществувала и е трябвало да същес­твува: лечението чрез вяра, в настоящия момент.

Нашата крайна цел, докато сме на Земята, е да се издигнем над илюзиите си и да открием вътрешната сила на своя дух. Ние сме отговорни за онова, което създаваме и затова трябва да се научим да действаме и мислим с любов и мъдрост, да живеем в услуга на другите и на целия живот. *

Въпроси за самоанализ

1. С какви въпроси искате напътствия по време на меди­тация или мигове на молитва?

2. От кои отговори на своите въпроси най-много се страхувате?

3. Пазарите ли се с Бога? Благодарите ли на Бога в молит­вите си или повече се оплаквате, молите за определени неща?

4. Искате ли да се посветите на духовен път? Ако сте на­мерили заместители, на които сте се посветили, кои са те и какво е отношението ви към тях?

5. Вярвате ли, че вашият Бог е по-истински от Божественото в другите религии?

6. Чакате ли Бог да ви изпрати обяснение за вашите мъчи­телни преживявания? Ако е така, кои са тези преживявания?

7. Как би се променил животът ви, ако Бог внезапно реши да отговори на въпросите ви? И как би се променил, ако отговорът, който получите, е: „Нямам намерение да ти дам прозрение в този момент от живота ти"? Как­во бихте направили тогава?

8. Започвали ли сте медитационна практика и ако сте я прекратили, коя е причината?

9. Кои духовни истини не съблюдавате в своя живот? Изб­ройте ги.

10. Страхувате ли се от по-близка духовна връзка с Бога, за­ради промените, които биха могли да се задействат във вашия живот?

ПОСЛЕСЛОВ

НАПЪТСТВИЯ ЗА СЪВРЕМЕННИЯ МИСТИК

Не съм първата, която оповестява, че живеем в най-вълнуващото време. Живеем във време, различно от всички пре­дишни времена. Живеем между две парадигми на силата, или две парадигми на обективната реалност - вътрешна и външна, енергийна и физическа. Преструктурираме себе си и своите взаимоотношения с личната и духовната власт. Това преструктуриране неизбежно ще преобрази всеки аспект на нашата световна култура в съответствие със свещената истина „Всичко е единно цяло".

Фактът, че животът на нашето световно общество сега е наситен с кризи, които засягат всяка нация, всеки орган, всяка система в нашето световно „тяло", има символно значение. Яд­реното замърсяване, недостигът на питейна вода, проблемите на околната среда, разрушаването на озоновия слой са само пър­вите от многото въпроси, които вече не са от национален, а от световен мащаб. На макрокосмично ниво, заплахата от световни бедствия ни принуждава да изграждаме политика на единство, така както индивидът, заплашен от сериозна бо­лест, трябва да мобилизира всички сили на своето тяло и жи­вот, за да оцелее. Дошъл е краят на системата „разделяй и вла­дей" и е започнал процесът на замяна на тази система с опит за обединение на силите на различните нации, за да оцелеем и влезем без страх в новото хилядолетие. Нашият „информационен век" на взаимна обвързаност е символ на глобалното съзнание.

Информационната технология е физическо въплъщение на нашите енергийни взаимодействия. Създали сме във външната среда онова, което вече съществува в нашето енергийно поле. Енергийната информация се използва навсякъде: в холистичните модели на здравето; в съвместните програми и семинари „здраве и развитие" за обучение в позитивни нагласи; в спорт­ната подготовка, кьдето умствените нагласи и визуализационните умения се смятат за също толкова важни, колкото физическите умения на състезателите. Независимо от мотивите -пари, желание за победа в спортно събитие или излекуването на някоя болест - заетите в тази сфера се обръщат към енергий­ните решения, за да подобрят своите физически резултати.

От гледна точка на първата чакра, енергийният век на на­шата цивилизация е „информационна ера", поддържана от компютразицията в професионалната сфера, класните стаи и домакинствата. От гледна точка на седмата чакра, обаче, можем да го разглеждаме като “ера на съзнанието", която изисква уменията на мистика, необходими за управлението на енергията: молитвата, медитацията, постоянния самоанализ и единството на всички хора. И все пак, времето е едно, всички ние вървим по един и същи път.

Ръководство за съвременния мистик

Мислете чрез понятията на единството.

Гледайте през призмата на символното зрение. Напомняй­те си, че всички физически и емоционални пречки са илюзия. Ви­наги се стремете да откриете енергийния смисъл на ситуацията го следвйте.

Анализирайте изборите, които правите всеки ден, и последиците от тези избори за вашата енергийна система. Това ще ви помогне да почувствате кога губите енергия поради страх или негативни мисли.

Всеки ден използвайте като ръководство графичното изображение на вашия биологичен организъм (виж фигура 6). Не забравяйте седемте свещени истини на тялото и дух:

1. Всичко е единно цяло.

2. Почитайте се взаимно.

3. Почитай себе си.

4. Любовта е Божествена сила.

5. Подчини личната си воля на Божествената воля.

6. Търси само истината.

7. Живей в настоящия момент.

Прости и силни, тези истини ни помагат да съсредоточим своя ум, тяло и дух върху допирната точка с Божественото съз­нание. Дотогава, докато използвате тези истини като опора, можете да правите оценка на всяка загуба на сила и да освободите духа си от негативизма, като съзнателно определите коя от истините не съблюдавате.

Всекидневна медитация

Накрая, като форма на всекидневна медитация, насочвайте съз­нателно вниманието си към всяка една от вашите чакри, ка­то започвате с първата и постепенно се придвижвате нагоре. Докато съсредоточавате вниманието си, правете следното:

1. Задайте си въпроса: „Губя ли енергия? Какъв страх чер­пи енергия от тази част на тялото ми?" Поемете дълбоко дъх и съзнателно изключете своята енергия от този страх.

2. Призовете закрилящите енергии на тази чакра, сефира и тайнство.

3. Навлезте съзнателно в енергията на тази чакра и почувствайте качеството на енергийната активност, която нараства в тази част на тялото.

Проследете чакрите, като се съсредоточавате върху всяка една по следния начин:

За чакра едно се съсредоточете върху енергията на сефира Шехина и се почувствайте свързани с целия живот. После се съсредоточете върху символния смисъл на тайнството и благословете живота, който сте приели и семейството – както личното, така и „глобалното" - което е вашият живот.

За чакра д6е се съсредоточете върху енергията на сефира Йесод и почувствайте енергията от тази област на тялото. която сте насочили кьм творчество. Ако енергията ви е замърсена - изпълнена е с негативности страх – преразгледайте своите намерения. Извикайте в ума си енергията на тайнството Причастие: погледнете на всеки в своя живот като на човек, който има Божествено предназначение. Когато не виждате ясно тази Божественост, помолете за силата да прозрете кои илюзии ви управляват.

Фиг. 6. Човешката енергийна система. Съответствия

За чакра три се съсредоточете върху енергията на сефирот Неца и Од, величието и издръжливостта. Изследвайте своя кодекс на поведение и преценете дали не сте пожертвали своята чест по някакъв начин. Ако е така, медитирайте върху значението на честта и помолете за помощ при отстояването на своите лични критерии. След това извикайте в ума си енергията на тайнството конфирмация и обещайте пред себе си да пазите своето лично достойнство.

За чакра четири се съсредоточете върху енергията на се­фира Тиферет и енергията на любовта и състраданието. Опре­делете додава степен дарявате любов на себе си и на другите, включително и енергията на любовта, съдържаща се в актовете на опрощение. После се съсредоточете върху грижите, които отдавате на себе си, и доколко уважавате символната клетва на тайнството Брак.

За чакра пет се съсредоточете върху енергията на сефирот Хесед и Гевура, милостта и присъдата, и направете оцен­ка на качеството на своите мисли за другите, както и за себе. Анализирайте думите, които сте казали на другите, и ако сте казали лоши думи, с които да навредите на околните хора, изпратете позитивна енергия на тези хора. Ако сте казали лъжливи думи, признайте пред себе си, че сте го направили, за да другите и изследвайте страха, който съществува във вас и който е източникът на вашите лъжи. Така използвате енергията на тайнството Изповед. Помолете Светлината да проникне във вашия страх и да ви даде смелост да не постъпвате занапред по негативен начин.

За чакра шест се съсредоточете върху енергията на сефирот Хохма и Бина, Божествената мъдрост и разбиране, и продължете да анализирате живота си през този ден. Поискайте мъдрост и прозрение за ситуациите, в които се чувствате объркани или уплашени. и си напомняйте за обещанието на тайнството Свещенство: всеки от нас има своя дарба, която да даде на този живот, и всеки от нас неминуемо се насочва към този път. Не е възможно да пропуснем предназначението на своя живот.

За чакра седем се съсредоточете върху енергията на сефира Кетер, вашата връзка с Божественото и тайнството Елеосвещение, като съзнателно завършите и освободите започнатата работа.Отворете своя ум, тяло и дух за енергията на Бога и вдишайте енергията навътре в своето същество.

Чрез тази всекидневна медитационна практика ще можете да правите оценка на здравето на своето тяло, ум и дух. Тази медитация ще ви накара да почувствате здравословното със­тояние на духа и тялото си и ще ви помогне да почувствате по-добре равновесието на силите в своята енергийна система.

В допълнение, редовно си припомняйте първообраза на Обе­тованата земя, чието предназначение е не да ни подтиква да търсим “универсално” физическо решение на всички свои проблеми, а да ни призовава да се оттегляме в себе си, да откриваме силата зад нашите очи. Ние можем да се издигнем над всяка дилема чрез силата на своя дух; това е Божественото обещание.

Чрез това самоизследваме ще развиете умението да разбирате енергията и да усещате интуитивното ръководство. Развитието на това умение изиска постоянна практика - по време на криза дори всеки час. Този прост акт на осъзнаване, в съчетание с осъзнатото задължение да се учите от своя опит, ще обезсили вашите страхове и ще укрепи духа ви.

Когато изучавате езика на своя дух, преди всичко си създайте собствен закон на честта, който отразява духовното съдържание на вашата биологична система. Нашият век на съзна­нието не просто ни тласка да се отдадем на нови духовни теории или мисловни игри, обединяващи физиката със дзен будизма. Длъжни сме да се насочим към себеоткриването и дуxовна зрялост, за да бъдем готови и способни да живеем по смислен начин, полезен за нас и хората около нас.

Светото писание е в нас. Божествеността е в нас. Ние сме Божествеността. Ние сме църквата, синагогата, ашрама. Тряб­ва да затворим очи и да почувстваме енергията на тайнствата, сефирот, чакрите като източник на нашата собствена сила – като енергия, която е гориво за нашето тяло. Веднъж осъзнали от какво сме направени, нямаме друг избор, освен да живеем духовен живот.